От близо два века из земните паралели се шири историята за Деветимата неизвестни, които управляват по благ или – от човешка гледна точка - не дотам благ начин Света и пазят знанията на всички цивилизации, помещавали се във всички времена на планетката Земя. Счита се, че легендата за тях датира от времената, когато за пръв път управляващите са видели, че науката и знанията могат да бъдат много опасни, когато са общо достояние, и са ги засекретили. Само избрани хора са имали достъп до Реалното знание, знанието за Природата (най-общо казано). И в наше време е така. Да, като се замислим, наистина, не е добре всеки да разбира от ядрена физика и да може да произведе атомна бомба например...
За пръв път се „срещнах” пряко в писмен текст с Деветимата неизвестни, когато прочетох „Утрото на магьосниците” на Луи Повел и Жак Бержие. Там авторите обстойно са разказали за Деветимата, цитирайки един друг автор – Талбът Мънди – който през 1827 година публикува книга за тези Деветима, а преди това 25 години служи в английската полиция в Индия.
Та в книгата на Мънди се споменава, че всеки един от тези Деветима държи по една книга на различна тематика, в която книга се вписва всичко, което е постигнато в науката и Знанието по съответната тема и бива постоянно допълвана.
Първата книга е с основна тематика: техника на пропагандата и на психологическата война.
„Най-опасната от всички науки – пише Мънди – е за контрола над мисленето на тълпата, защото тя позволява да бъде командван целия свят.”
И още малко по темата на първата книга от Повел и Бержие: „Ще отбележим, че Общата семантика на Коржибски излиза едва през 1937г., а трябва да се натрупа и опита от Втората световна война, за да започнат умните глави на Запад да осъзнават изкристализирането на техниката на психологията на езика, т.е. на пропагандата”.
Преди да се спра малко по-обстойно и конкретно върху тази Първа книга, Деветимата, Езика, кой какво владее и кога, къде и как съм се срещала още с тези Деветима, ще цитирам, просто така, за протокола, и съдържанието на другите осем предполагаеми книги:
„Втората книга е посветена на физиологията. Тя описва как човек може да бъде убит с едно докосване, като смъртта е предизвикана от промяната на посоката на нервния ток. Твърди се, че джудото е родено поради изтичане на „информация” от книгата. (тук не мога да се сдържа, понеже като малка тренирах джудо, даже взех веднъж медал на градско първенство, но после, под тайното давление на мама, спрях да тренирам – разбрах, че това е било под влияние на майка ми, едва миналата година. Но не това е важното в случая – поддавайки се на конспиративния дух, склонна съм да котирам това мое увлечение по джудото като непряка среща с Деветимата).
Третата книга е посветена на микробиологията и в частност на защитните колоиди.
Четвъртата разказва за преображенията на металите. Легендата гласи, че във времена на недоимък храмовете и благотворителните религиозни организации получавали от този източник огромно количество чисто злато.
Петата съдържа учение за всички земни и извънземни средства за общуване.
В шестата са скрити тайните на гравитацията.
Седмата е най-обширната космогония, създавана от човечеството.
Осмата е трактат за светлината.
Деветатае посветена на социологията и съдържа законите на еволюцията на обществата, позволяващи да се предвиди тяхната разруха.”
Езикът е средството, което определя нашия начин на мислене, самото ни мислене, възприятие и изразяване в околния свят. Словото, Логосът и подобни неща не бива да се бъркат с Езика. Предполагам, те са нещо като Метаезик, но на доста по-висока плоскост от него, да не кажа - измерение. Защото Логос не може да е на една плоскост – той е многоизмерен (може би), хм, полихолографски. Попаднеш ли в Логоса – ако това е възможно, разбира се – може би ще възприемеш Бог и Всичко останало...Може би ще се превърнеш в Тях, само за да разбереш, че винаги си бил Тях, но не си го знаел. Защото: Езикът ни вкарва в някакви рамки. Които, ако сме изгубили възможността да мислим символно, или по друг начин, различен от езиковия, които – повтарям – рамки, ние не можем да надскочим. Затова и е изключително трудно да се надникне отвъд Булото, ограждащо реалността и да се прозре Реалността. Разбира се, и в тези рамки има различни диапазони на „разпростиране” – колкото по-богат е езикът ти или колкото повече езици знаеш – или видове езици – толкова картината ти е по-голяма и обхватна. Но до там! И оттатък не съществува! То се превръща в дума...
В цитираната книга се споменава за индианско племе, чийто език е съвсем различен от европейските и има обединяващи понятия. Например – няма отделна дума само за „река” – а има понятие, описващо „човек, пресичащ река” – и то в различни нюанси. Това племе чрез езика си май се доближава повече до „правилното” възприятие за света като за нещо, в което всичко е свързано с всичко. А нашият език е отделящ, разделящ и дуализиращ. Което пречи. Оттам май идва и това бясно разделение на „Аз и другите”. Оттам и „другите – това е Адът”... Оттам може би и сказанията за Егото, срещу което безуспешно се борят хиляди радетели на Холо-вселената. Май с борба не става?! Борбата, според мен, е част от дуалността, наложена ни от езика...
В този ред на мисли ще излезе, че Divide et impera! (разделяй и владей!) не е максима, измислена от римските властници... Те просто са я копирали от „началото на времената”, когато „Бог” ни е дарил с езика... Или от Вавилонската кула – което може би е едно и също. Начало на Времената=Вавилонската кула?
И ето до какъв работен извод стигам – Раждането на Човека е тъждествено с Началото на Времената. Той е всемогъщ в този момент. Но – има едно голямо но. Това е т.нар. липсващ триместър. Т.е. поради големия мозък, му е наложено да се роди три месеца по-рано – за да оцелее и той, и майка му при раждането. Но, понеже се ражда по-рано – той е недоразвит физически – и не може да се движи и храни сам. Това се отнася май за всички хищни бозайници... Та всемогъщността на човека е накърнена от факта, че той не може да е физически самостоятелен. Оттам и много лесно му се налага езикът. Човекът безпомощно лежи и слуша какво му се говори. Разбира, че за да накара майка си да му даде храна, е нужно тя да го разбира. Майката не владее телепатията – това новороденият човек го усеща почти веднага. И човекът се принуждава да научи езика на майка си и околните. Научава го – но в този процес е забравил „другите езици” – телепатия и подобни. И да – вече е пораснал. Вече вижда света от висотата на ръста на Майка си – т.е. построена е Вавилонската кула – за жалост - частично, и вследствие на това човекът престава да се разбира с всички, или – може би по-правилно – престава да разбира всички. Преди ги е разбирал, макар че не всички са го разбирали.
Не твърдя, че съм против този вид развитие на човека, нито че той е неправилен. Ако приемем, че Деветимата неизвестни благопожелателно определят съдбините на света и засега нарочно са разрешили хората само в бебешка възраст да могат да се чувстват като „Част от Цялото”, то можем да предположим, че този феномен е една прелюдия към по-нататъшното развитие на човека, което ще му позволи в крайна сметка (или фаза?) да построи Вавилонската кула.
И да излезе от рамките на езика...
Но може би все още обществото се нуждае от това, човекът да бъде подчинен по някакъв начин. Може би е малко рано за едно общество, съставено от Богове?
Nice post thank you Kayla
ОтговорИзтриване