Показват се публикациите с етикет кундалини. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кундалини. Показване на всички публикации

понеделник, 19 май 2014 г.

Когато Фениксът се ражда от Огъня


Когато навитият на спирала Огън започне да се развива, Той не пълзи по Стълба, а лети.

В сихрон се движат Крилата на Безброй Феникси.

Скоростта им е по-бърза от тази на Светлината.

...

Оприличават Кундалини на Змия.

Пернатата Змия от Южна Америка -

също е Кундалини.

Змия-Птица-Феникс-Огън - това е Една Сила.

...

Птицата не пада, когато лети -

кое е условието това да стане?

Защо птиците могат да летят?

Нали са по-тежки от Въздуха?!

Нормалната логика, на която и Ти си свикнал да се подчиняваш,

ти казва, че Птицата не би трябвало да може да лети.

Но Тя ЛЕТИ!

Защото ДВИЖИ КРИЛАТА СИ по-бързо, отколкото се движи Въздуха.

...

Когато Гръбнакът ти се превърне в хиляди Криле -

не се бави!

Движи го!

Бързо!!!

...

...

19.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 17 май 2014 г.

Свещеното Единение


То идва неочаквано и изведнъж.

То винаги е Дар.

Дарът е нещо, към което не си се стремил съзнателно, нещо непознато за теб.

До момента, в който го получиш.

Тогава разбираш, че това е Дар.

Че Всичко

Е

Дар.

Очите на Орела

са Твои Очи.

Те виждат от всичките си страни.

Ти, Орелът, виждаш сам себе си

как се превръщаш последователно:

в земя;

във вода;

във въздух;

в огън;

в етер.

И отново...

Светещото Блаженство на тези превръщания не може да бъде описано и усетено с думи.

...

То те обзема изведнъж -

като любов от пръв поглед;

като внезапно избухнало блаженство.

...

Както изгряващото Слънце

насища всичко със Светлина,

така Единението

те слива със Всичкото.

Наистина всичко е светлина.

...

Граници никога не е имало.

И няма "никога",

а пребиваваш в никога-никъде.

И няма пребиваване,

а влизаш в Ритъма

на Пулса

на Единното...

Единният Звук на МногоПластовата Тишина

изпълва БезВремевото БезПространствие,

подобно на Светлината на Изгрева.

...

Орелът продължава Полета си.

Полетът е Дом.

Ти винаги си бил у Дома.

Там, където и когато Светлина и Звук са ЕДНО.

...

...

17.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 16 май 2014 г.

Любовта е Творящата Сила (мои йогийски бележки)


Каквото и да се каже за Любовта - вярно ще е, защото Тя е Всичко.

Тя е Преди, Сега, След, Винаги, Тук, Там и Навсякъде.

Много хора "виждат" някакви противоположни на Любовта Сили в нашия свят.

Любовта няма противоположност, тя е извън дуалността. Противопоставят се една на друга само Силите, които са ВЪВ и определят дуалността. Тя е навсякъде, включително и в дуалния свят. Но не е дуална.

Любовта е Кундалини.

Тя е Творчеството.

Тя е Бог.

Тя - казвам "Тя", но Любовта няма род и число.

Любовта не се вписва в граматични правила и категории.

Любовта не се вписва и във физичните и химичните закони на Природата.

Тя е втъкана в тъканта на пространство-времето, но е и извън тях.

Тя е поддържащият принцип на всички Тъкани.

Тя е и определящият Принцип.

Любовта е отвъд Квантовата Неопределеност.

Любовта е Христос.

Бог е Любов.

Неслучайно повечето светци, просветлени, въплътени и невъплътени Учители говорят за Любовта.

Любовта Е.

Любовта НЕ Е.

Любовта е Хляба.

Никой не е по-голям от Любовта.

Никой не е по-малък от Нея.

Любовта Е.

...

Какво е "обикновената" човешка любов - тази между мъж и жена? Това е Дар от Любовта, от Бог, от Вселената.

Дар, който да помогне на слабата и неразвита все още Душа, да види, усети и преживее, че Творчество се получава единствено и само, когато ДВЕ СТАНЕ ЕДНО.

Две, привидно отделни Същества, стават Едно - Любовта не е дуална и не се подчинява на илюзорните, но силни, закони на дуалността.

Когато обичаш някого - твоят Аз става Негов Аз. Ставате Един Аз. Ставате Вселената.

"Обикновената" любов между двама души е пряка демонстрация на Принципа на Единението. На Единството.

Преживееш ли това "обикновено" единение - ти можеш преспокойно да преживееш и Единение със, условно, Вселената.

...

...

16.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 18 февруари 2014 г.

Принцът-перверзник и Спящата красавица


И така, принцесата станала на шестнадесет години. Живеейки щастливо и безметежно, изведнъж й се прищяло да се качи на най-високата кула на замъка - никога не се била качвала там.

...

Кула ли? На какво Ви прилича една кула, уважаемий приятелю!? Това, разбира се, не било кула, а просто един символ на Фалоса. Принцесата, то е ясно, не се е катерила по символ, а по нещо напълно реално и действително. Колапсирано от Наблюдателя в нашата, привидно консенсусна, реалност.

...

Да, обаче Принцесата била предупредена да не се занимава с такива неща! И дори знаела точната възраст, около която тегнела прокобата на злата Орисница. Е, знаейки, че не трябва да се занимава с такива неща на точно тази възраст, тя, въпреки това, решила да се катери по високата, дебела кула!

И там, както е известно, се убола. Е, не на самата кула - на нещо доста по-малко - едно Вретено. Тук би трябвало да се посмеем...

...

Убождането не било само просто убождане. Всъщност това представлявало приспиване на сексуалността на Принцесата за сто години. Това била цената на любопитството принцесино... Защо точно сексуалността ли? Защото красотата я има, единствено защото съществува така наречената сексуалност. Възможно е приказният мета-език, казвайки "спяща красавица", да има пред вид "спяща сексуалност".

И Принцесата, и всички около нея заспали за сто години. Сто! Около Двореца израсла огромна, непроходима Гора. Трънлив Храсталак...

Не е нужно да обясняваме какво символизирал непроходимият храсталак, който опасал двореца за тези сто години! Но, хайде, ще споменем, все пак - този непроходим храсталак, тези плашещи гори, били всъщност "храсталакът на спящата принцеса", или, с други думи - пубисната принцесина растителност. Да, когато Принцът успял да стигне до нея, побеждавайки непроходимия хласталак, принцесата всъщност била вече бабичка - на цели 116 години!

А младият и красив Принц, за наше щастие, бил отявлен геронтофил! Пък дори и да не е бил такъв, преди да стигне до недостъпната възстара принцеса, то той неминуемо би станал - в борбата с "храсталака"...

Но, каквото и да говорим, само един крайно перверзен тип би целунал с любов една сто и шестнадесет годишна жена. Геронтофил, дори до степен некрофил, мили деца!

(или има нещо сбъркано в нашето възприятие за времеви поток?)

Тук следва многозначително намигване.

...

Ето я и цялата приказка в телеграфен стил:

Очакваната с години принцеса е орисана от злата орисница да се убоде на вретено, когато навърши 16 години - и да умре (може би злата вещица е имала предвид, че Принцесата ще се зарази с нелечима, полово-предавана болест? Науката мълчи по въпроса)! Последната фея-орисница, която по една случайност все още не била дала своето орисване, успява да смекчи злата прокоба, като казва, че Принцесата наистина ще се убоде, но от това ще последва стогодишен сън, а не смърт. Или с други думи - принцесината сексуалност ще заспи за цели сто години.

И само "Целувката на Любовта" ще може да я събуди от този сън.

Принцесата става на шестнадесет. Вижда една привлекателна, висока кула в замъка, в който живее. И осъзнава, че никога преди не се е качвала на тази Кула! Кулата всъщност е Фалос - това уточнение се налага, понеже езикът на приказките и сънищата няма много общо с речта на хората, наречена от някои мъдри представители на вида "хоминидно грухтене". ... Изкачва се Принцесата на Кулата, а там - точно на върха, в една малка стаичка седи бабичка, която преде на вретено. Царят отдавна е наредил да се изгорят всички вретена в царството, но точно това, точно в тази кула, придворните подпалвачи са го пропуснали - за зла беда!

Принцесата е очарована от въртенето на вретеното. От преждата, която излиза от това въртене - като по магия! Пожелава и тя да пробва. Бабата й дава - и прокобата на злата орисница е действителност! Принцесата се убожда. Ужасена, тя се отдръпва. Спуска се надолу по кулата, отива в покоите си - и там заспива. (Сексуалността й вече никаква я няма. Тя се е уплашила здравата. Пък и прокобата не е за пренебрегване!)

Заспалата Сексуалност може да се събуди само от съприкосновение с истинската Любов. Едното катализира другото. Всъщност, това са двете лица на една от най-великите Сили във Вселените - Творческата... И това ще стане, както е според Пророчеството и Орисничеството, когато Принцесата бъде целуната от "целувката на Любовта".

Принцът, овладял тази Сила, наречена условно "Любов", отстрани прилича на абсолютен извратеняк или синонимно - перверзник. На него не му пречи да премине през опасната, обрамчила замъка на километри, трънлива Гора. Не му е проблем и да целуне с любов една спяща, 116-годишна баба.

Имаме късмет с такъв вид Принц, нали, Деца?

...

...

18.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 4 януари 2014 г.

Освобождение от Кладенеца


Малки пътища към Йога.

Три Стълба - Сушумна, Ида и Пингала. По тях може да се излезе от гравитационния кладенец.

През тях може и да се влезе в него - Силите на Всемира ги ползват като основен път до там.

...

...

04.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

неделя, 29 декември 2013 г.

Медитация: Моето Име е Любов


Кой запалва Искрата на Живота?

Кое нещо прави нещата Живи?

"Аз съм Пътят, и Истината, и Животът..."

Животът ли носи Съзнанието?

Или Съзнанието - Живота?

Живот = Съзнание ?

Кой пуска Електричеството на Сърцето?

Кой Го инициира това Електричество?

Такива ми ти работи!

...

...

29.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА

неделя, 22 декември 2013 г.

Какво се крие в Любовта?


Каквото и да се:

каже, напише, помисли, чуе, усети,

направи, види, сътвори, опише, опакова,

навие, развие, приземи, пипне, докладва,

складира, преведе, нарисува, начертае, потопи,

извади, съхрани, унищожи, скрие, разкрие

за Любовта -

винаги ще е напълно недостатъчно.

И това не е двойно отрицание, което да значи потвърждение.

За тази най-велика и изначална Сила вероятно са изписани и измислени най-много неща във всички възможни Вселени.

Даже често предполагам, че Вселените са създадени основно за това - да събират писания, открития, изводи и наблюдения за Любовта.

И "когато" - което е в кавички, защото Време и Пространство не владеят Любовта, тя е по-отдавнашна от тях - та, "когато" информационното поле на вселените се пренасити с открития за Любовта, тя ще се почувства доволна и в един "момент" ще изплува от привидното си укритие и всеки ще може да Я види.

(Или най-малкото - да разбере, почувства, съзнае, че Той е Любов.)

Тук ще разгледам един напълно частен, дори не едностранен случай, свързан с Любовта. Да, често нещата изглеждат двустранни и дори - едностранни. Но има и случаи, когато липсва дори една страна! И това не е известната вече "сингулярност", т.е. състоянието син регулация, без правила.

Ето го, най-сетне, и днешното ми безстранно откритие за Любовта. Една анаграма - на латинската дума за Любов - AMOR.

AMOR съдържа две интересни и много важни срички.

ОМ

и

РА

ОМ - всеизвестна е, първичната, творящата, най-силната сричка сред сричките. В частност - вероятно тя дава сила на кокичето, това най-нежно малко цвете, да пробие ледовете и да цъфне сред студ и сняг!

РА - Слънцето в древен Египет, а и вероятно не само там - Слънцето си е Слънце... Без Него Кокичето не би цъфнало и не би било Кокиче...

Извод:

Безстранно в Любовта намираме ОМ и СЛЪНЦЕ!

...

...

22.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА

вторник, 3 декември 2013 г.

Разтварям се в небето...


Разтварям се небето,

разтапям се в морето,

кръвта ми закипява

със гейзери, с вулкани,

а после се взривява

в неземни урагани.

И етерни спирали

през квантите ме носят,

и огнени квазари

през всичките ми оси

проправят път изтръпнал,

избухващ и трептящ.

Вибриращи комети

и гръм един трещящ,

отекващ в далнината,

и миг един зовящ -

размекват ми краката;

а ангелският хор

припява в светлината,

която е обор,

събрал коне вълшебни,

и чаткащи с копита -

искрите им целебни

във мен са цяла свита;

а ангелската песен -

и тя е ураган!

Духът ми е телесен,

а тялото ми - храм,

ефирен и невидим,

диханието сбрал

на хиляди вселени,

прегръдки и салта,

на ангели засмени,

и на безброй деца,

на палави елени

и вятърни глигани...

...

Но стига! Стига! Спри!

...

Ах, бесни урагани!

В прегръдките ти просто

замалко ще остана!

...

03.12.2013г. Аеиа

сряда, 18 септември 2013 г.

Времето на Окото на Ра


„Никоя постройка под небето не може да се сравнява

със съвършенството на египетските пирамиди!

Те са монументи, от които се бои дори времето,

въпреки че във видимия свят всички се боят от него.”

Умара ал Джамани (арабски поет, род. неизв. Йемен - 1174г. Кайро)

...

В мозъка има едни пирамидални клетки.

Има и пирамидални пътища.

В мозъка под небето...

Там Окото на Ра - Уджат - се отваря

и пропуска своята Светлина,

която се свързва с невидимата тъмна светлина на този свят.

Свят, Светлина - все тая!

...

Повечето древноегипетски изображения представят хора, над главите на които стои Змия. Змията сякаш е излязла от черепа на човека и е разположила главата си на средата на челото - там, където се проектира Третото око. Няма как египетската Змия да не се свърже с Кундалини - древноиндийската...

...

Окото продължава да гледа. То вижда Времето.

ВИЖДА ВРЕМЕТО

...

Ето ги пирамидалните клетки:

...

18.09.2013г. Аеиа

сряда, 10 април 2013 г.

Гуру: Манджа от Чакри... и бай Иван


Някъде там, където човешки крак и човешко трето око не са стъпвали... Да, да, третото око може и да ходи... Живее странна вещица, която държи особен енергиен ресторант, в който главният специалитет се нарича "Манджа от чакри"...

Бай Иван слушаше внимателно приказката, която разказваше поканеният от него велик чуждоземен йогин, и само отвреме навреме хъмкаше и ахкаше. С междуметието "хм" искаше да покаже, че му работи лявата мозъчна половина, а с "аха!" демонстрираше усилена дейност на дясното полукълбо. Отвреме-навреме обединяваше двете междуметия в "хмаха!" или в "ахахм!" - с което пък демонстрираше на аудиторията работещи в синхрон ляво и дясно полукълба.

... Питате като как така Вещицата готви с чакри ли? Лесно! Дейността на всички човешки чакри, а и самите чакри се намират в областта на съществуване, в която живее Вещицата. Както у нас има домати - които всъщност са чакри от едно още по-оттатъшно измерение - така там бъка от чакри. Някои домати у нас стават хубави, други - не. Това зависи от стопаните им. Така и с нашите чакри. Защото Вещицата, освен че приготвя този космически специалитет "Манджа от Чакри", има и страхотна градина. Блажен е човекът, чиито чакри са отглеждани от Вещицата и други такива като нея.

...И ето, виждате - двама души са много близки, половинките на едно цяло! Постоянно действат в синхрон и контактуват помежду си телепатично. Всички си мислят - това е любов! Ама не е САМО любов! Това е Манджа с чакри! Ми да! Вещицата просто е смесила чакрите на тези двама души в една манджа!"

Преди бай Иван да пусне поредното "АхаХм!" из залата се разнесе смях. Учениците, макар и много уважаващи гостуващия велик чуждоземен йогин, просто не можаха да се сдържат. Тази "манджа от чакри" им дойде в повече. Не самият образ на манджата, а обяснението на действието на Любовта - тази велика Сила - това им се видя смешно. Бай Иван, то се знае, не успя да изшътка навреме и смехът се увеличи.

Слава Богу, чуждоземният йогин, както повечето такива, бе човек с огромно чувство за хумор - даже май беше станал самият той "чувство за хумор" - и не обърна внимание на реакцията на аудиторията. А продължи да разправя за Вещицата и нейната Велика Манджа с Чакри.

- Така е, скъпи мои! Когато гледате домати тук, на вашето ниво, вие отглеждате нечии чужди чакри... Колкото по-хубави стават, толкова повече някой някъде израства в своята енергийна същност...

- Ми какво да кажем за тия, чиито чакри-домати се отглеждат промишлено - в оранжерии и подобни съоръжения? - намеси се с подхилване един от учениците в залата.

- Няма какво да казваме! На повечето от нас доматите ни се отглеждат и растат в такива оранжерии!

Неудържим смях в залата. Чуждоземният гуру има много силно сексуално излъчване и повечето ученици при думата "домати" си представят тестиси! Бай Иван разярен шътка. Учениците, развили алтернативно зрение, направо виждат как от БайИвановата фонтанела е излязла неговата Кундалини - огромна кобра с разперена качулка, която съска бясно и плюе отрова до възбог! Това отприщва още по-силен смях. Така де, учениците си познават учителя и знаят, че той само разиграва гняв, а Кундалини просто го следва.

- И целта е - продължава гостуващият гуру, - нашите оранжерийни домати да се преместят от оранжерията в селската градина на Вещицата. А висшата благодат е когато Вещицата благоволи да сготви манджа с нашите чакри!

Смехът утихва с леки остатъчни взривове. БайИвановата Кундалини се прибира обратно в главата на учителя, хвърляйки преди това последен разярен поглед към аудиторията.

...

Някъде там Вещицата подготвя поредния специалитет.

...

10.04.2013г. Аеиа

понеделник, 18 март 2013 г.

Настръхнало дроздово електричество


Тъй както група любопитни Дроздове,

накацали по жица с електричество,

бърборят и следят пространство-времето,

така се мъдрят моите безбройни Азове,

накацали по нерви, нади и пространства невро-галактически.

Клюкарстват и обменят информация,

решения нервносистемно взимат,

дюдюкат или правят рекламации,

излитат - ако е необходимо.

...

И ток не ги лови...

...

...

18.03.2013г. Аеиа

понеделник, 13 август 2012 г.

Спекулацийки за Змията, Секса, Мозъка, Епифизата и Т.Н.



Котките и змиите не се понасят взаимно, макар да си приличат по едно нещо - структурата и вида на гръбначния стълб. Дали котките не са вид еволюирали змии? Това е недоказуемо засега, но интересното е, че и двата вида ядат основно гризачи. И двата са свещени животни в някои култури. И двата са обявени за "носители на Злото" - в други.

Змиите се движат с гръбнака си. Котките с крайници. В библейското предание се твърди, че Бог наказал Змията цял живот да ходи по корема си и да яде пръст. "Пръст от пръстта"...Дали това е наистина наказание?... Пък и делфини, и китове, и риби също се движат с гръбнак - т.е. използват гръбнака за пряко извършване на движението, вместо крайниците, които липсват при тях.

Продълговатият мозък, наречен "рептилоиден", е най-старата част от човешкия мозък. Той е "свръзката" между гръбначния и главния. Има си "пирамиди", "маслини" и пр. Отговаря за много от автоматичните и несъзнателни дейности. Но преди продълговатия, ще спомена нещо за гръбначния. При напречен разрез той наподобява пеперуда. Съвсем ирационално и спекулативно - дали този, който се движи с гръбнака си, всъщност не лети? Понякога възприемам продълговатия мозък като "Пропаст", Даат в Кабала, ако не се лъжа, която е разделила в един момент гръбначния от главния мозък, с цел... Целта ще се избистри по-нататък. Всъщност, разделението е частично. Допуска определени неща до "главния" и до кората, но други - не. И оттам - учението за Кундалини. Змията, която стои навита в основата на гръбначния стълб и чака да бъде допусната да се изкачи и развие нагоре...

Делфините са по-умни от хората, макар това да не се признава масово и индивидуално. При тях гръбнакът участва пряко в движението. Хората и други същества се движат с крайници. Движението им се задейства от преки заплахи за живота и ги кара да бягат или нападат - това е работа на продълговатия мозък. А всички други движения, които не са свързани с прякото запазване на живота, се определят от главния мозък - той дава нареждане какво да се прави. И краката задвижват гръбнака, заедно с цялото тяло. Гръбначният мозък провежда движението, без да е инициатор.

Епифизата - пинеалната жлеза, или "третото око" - се развива и функционира видимо до седемгодишна възраст при човека. После постепенно "закърнява", покривайки се с калциеви отлагания. Пръст при пръстта... Казват, че тя вероятно задържа половото развитие на индивида. При ранно прекратяване на функциите й настъпва преждевременен пубертет. Казват, че след менопаузата калциевите отлагания започват да изчезват... Понякога се чудя, дали Змията-Кундалини няма да изяде пръстта (калция), ако успее да стигне по някакъв начин до епифизата? И защо само децата да могат "да виждат" с третото око? Дали само заради запазването на вида? Или защото, ако постоянно гледаш и с третото си око, няма и да се сетиш за секс? Дали поради това пък източните учения често пледират за полово въздържание и превръщане на сексуалната енергия в друга? Дали по същата причина християнството не е заклеймило безцелния секс? Безцелен - т.е. когато се прави за кеф и задоволяване на "някои нужди", а не с цел производство на потомство?

И така, Ева среща Змията... Еееххх, ако това бе Лилит, а не Ева, нямаше да има проблеми, ама Лилит вече била забегнала - възмутена - в Свободните земи... И Ева си ръгнала змията на едно място, обаче тя, змията, вместо да тръгне по правия път, взела, че се отклонила в чакрата на емоциите, в слънчевия сплит - и запецнала там. Ееех, Евчееей! Така става, когато се развъртят нещата, които си решила да си вкарваш. Уж за кеф, по-голям и най-голям, ама те вземат, та станат девиантни.

Та Змията била минала през коренната чакра, през половата и стигнала до емоционалната. И не стигат емоциите, които станали неудържими и неконтролируеми, ами те определили, назначили и обусловили "различаването" на добро и зло. Което не е лошо, обаче съвсем не е достатъчно. Само едно различаване, придружено с бясна емоционалност, нищо хубаво не носи.

Бог явно видял това и решил да изгони Ева барабар с Адам от Рая - били станали твърде емоционални и хич и не му повярвали, че има и нещо отвъд това. Тяхното светоусещане било така завладяно от емоциите, че не можели да повярват дори на Бог, че има още "нещица за усвояване".

Змията не била виновна. И това, че е наказана по гореописания начин, съвсем не е вярно. Бог й определил да стои навита на спирала в основата на всяко същество, и да бъде пусната от там единствено и само, ако съществото успее само да установи "връзката" и да "прогледне". И оттогава Кундалини постоянно прави опити да излезе от този свой затвор и надига глава, ама рядко стига по-горе от половата чакра.

В последно време има данни, че са се навъдили доста Кундалинита из земните селения - може пък проглеждането да е станало по-масово, кой знае? ;)



...

13.08.2012г. Аеиа




неделя, 8 юли 2012 г.

Терапевтични ефекти от интензивното дишане (пневмокатарзис)




Откъс от "Приключението да откриеш себе си" на Станислав Гроф

От векове е известно, че чрез включващи дишането техники е възможно да се предизвикват дълбоки промени в съзнанието. Процедурите, които са били използвани за тази цел от различни древни и незападни култури, обхващат много широк спектър - от драстичните намеси в дишането до фините и софистицирани упражнения на различните духовни традиции. Например първоначалната форма на баптизма такъв, какъвто е бил практикуван от есеите, е включвала потопяване на инициата под вода, което обикновено е приближавало човека на косъм от смъртта заради задушаване. Тази драстична процедура е предизвиквала убедително преживяване на смърт и прераждане и съвременната форма, включваща поръсването с вода и четенето на молитва, е неин много далечен отглас. В някои други групи неофитите са били полузадавяни с помощта на пушек или чрез задушаване или притискане на каротидните артерии. Фундаментални промени в съзнанието могат да се предизвикат чрез двете крайности на скоростта на дишане: хипервентилацията и продължителното задържане на дъха, или чрез комбинацията между двете. Софистицирани и усъвършенствани методи от този вид могат да се открият в древната индийска наука за дишането, или пранаяма .

Специфични техники, включващи интензивно дишане или задържане на дъха, са част от упражненията на Кундалини йога, сидха йога, тибетската ваджраяна, суфистките практики, бирманския будизъм, даоистката медитация и много други. По-фини техники, които подчертават специално осъзнаване на дишането, а не промени на дихателна¬та динамика, заемат видно място в сото дзен-будизма и в определени даоистки и християнски практики. Ритъмът на дишането може индиректно силно да се повлиява чрез такива ритуални изпълнения като маймунската песен от о. Бали , или кетджак , гърлената музика на ескимосите ину¬ит и пеенето на киртани , бхаджани или суфистки песни.

Самите ние сме експериментирали (особено в контекста на нашите едномесечни семинари в института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния) с различни техники, включващи дишане. Някои от тях произхождат от духовните традиции, а други - от преживелищните психотерапии на хуманистичната психология. От всички методи избрахме простото ускоряване на дишането. Стигнахме до заключението, че конкретната техника на дишане е по-маловажна от факта, че пациентът диша учестено и по-ефективно от обикновено и освен това е напълно концентриран върху вътрешните процеси и ги осъзнава. В холотропната терапия общата стратегия е да се доверяваме на вътрешноприсъщата мъдрост на тялото. Следователно пациентите трябва да се насърчават да „слушат” вътрешните насоки от организма си, а не да следват определена концептуална схема.

Ние успяхме многократно да потвърдим наблюдение¬то на Вилхелм Райх, че психологическите съпротиви и защити използват механизма на ограничаване на дишането, което има специално място сред физиологичните функции на тялото. То е автономна функция, но лесно може да се повлиява по пътя на волята. Увеличаването на скоростта и на дълбочината му обикновено отслабва психологическите защити и води до освобождаване и поява на несъзнаван (и свръхсъзнаван) материал. Освен ако човек не е наблюдавал или не е преживял лично този процес, е трудно да повярва чисто теоретично в силата и ефикасността на тази техника.

Природата и ходът на емпиричните сеанси, които използват метода на хипервентилацията, се различават съществено при отделните хора и могат да се опишат само по общ начин и в статистически термини. В някои случаи продължителната хипервентилация води до засилена релаксация, чувство на разширение и благополучие, както и до видения за светлина. Възможно е човекът да е залят от чувства на любов и мистична свързаност с другите хора, природата, целия Космос и Бога. Преживяванията от този вид са изключително изцелителни и пациентът трябва да се насърчава да им позволи да се развият (това следва да се обсъди в подготвителния период преди сеанса).

Изненадващо е колко много хора в западните култури -поради силна протестантска етика или по други причини -имат огромни трудности да приемат екстазните преживявания, освен ако не следват страдание и усилена работа (а дори и тогава). Възможно е да силно да чувстват, че не ги заслужават, и да им реагират с вина. Ако това е било изяснено и пациентът приеме преживяването, сеансът може да премине без никаква намеса от страна на терапевта и да е изключително благотворен и продуктивен. Вероятността за такъв гладък ход обикновено се засилва с броя на холотропните сеанси.

В повечето случаи обаче хипервентилацията води до първите повече или по-малко драматични преживелищни последователности под формата на интензивни емоции и психосоматични прояви. Преди да обсъдя използването на дишането за терапевтични цели, ми се струва подходящо и необходимо (особено за читателите с медицинско образова¬ние) да дискутирам накратко определени погрешни разбирания за хипервентилацията, които, изглежда, са дълбоко вкоренени в западния медицински модел. Учебниците по физиология на дишането описват т. нар. хипервентилационен синдром: предполагаемо стандартна и задължителна физиологична реакция на учестеното дишане. Тук спадат най-вече прословутите карпопедални спазми: подобни на тези при тетануса контракции на ръцете и краката.

Симптомите на хипервентилационния синдром обик¬новено се разглеждат в патологичен контекст и се обясняват от гледна точка на биохимичните промени в състава на кръвта, например увеличената алкалност и намалената йонизация на калция. Известно е, че определени психиатрични пациенти са склонни да развиват спонтанни епизоди на хипервентилация с драматични емоционални и психосоматични прояви. Това е особено често срещано при пациентите с хистерия. Типичният подход към тези епизоди е да се предписват транквиланти, интравенозно да се влива калций и да се диша в книжна торба, за да се предотврати намаляването на белодробния въглероден двуокис.

Ние сме провели сеанси по холотропно дишане с хиля¬ди хора и сме установили, че това разбиране за ефектите от хипервентилацията е неправилно. Има много хора, при които дори интензивна хипервентилация в продължение на дълго време не води до класическия хипервентилационен синдром, а до прогресивна релаксация, силни сексуални чувства и дори мистични преживявания. Други развиват напрежение в различни части на тялото, но моделите са много различни от карпопедалните спазми. Нещо повече: продължителната хипервентилация не води до прогресивно увеличаване на това напрежение, а до оргазмена кулминация, следвана от дълбока релаксация, като последователността обикновено следва модел, наподобяващ сексуалния оргазъм.

Освен това при многократните холотропни сеанси съществува обща тенденция към прогресивно намаляване на цялостното количество мускулно напрежение и различни емоции. Това, което сякаш се случва в този процес, е, че организмът е склонен да реагира на променената биохимична ситуация, като изважда на повърхността - в някакви повече или по-малко стереотипни модели - различни видове старо, дълбоко вкоренено напрежение и се освобождава от тях чрез периферно изпразване. Това елиминиране или редуциране на натрупаната енергия по време на холотропните сеанси може да стане по два различни начина.

Първият е под формата на катарзис и отреагиране, които включват тремор, тикове, интензивни телесни движения, кашляне, гадене, повръщане, крясъци и други типове вокално изразяване или засилена активност на автономната нервна система. Това е механизъм, който е добре известен в традиционната психиатрия от времето, когато Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер (Freud & Breuer 1936) публикуват изследванията си върху хистерията. Той се използва в традиционната психиатрия и особено в лечението на травматични емоционални неврози и е много често срещан в новите преживелищни психотерапии, например неорайхианската, гещалт- и първичната терапия. Когато не се ограничава до биографичното равнище и му се позволи да продължи напред към перинаталните и трансперсоналните области, това е ефективен терапевтичен механизъм и средство за намаляване на емоционалното и психосоматичното напрежение.

Вторият механизъм представлява принцип, които е нов в психиатрията и психотерапията и, изглежда, в много отношения е дори още по-ефективен и интересен. Тук дълбокото напрежение излиза на повърхността под формата на продължителни контракции и спазми. Чрез поддържането на такова непрестанно мускулно напрежение за дълги периоди от време организмът консумира огромни количества натрупана енергия и опростява функционирането си, като се освобождава от тях.

Двата механизма имат своите паралели в спортната физиология, където е добре известно, че е възможно да се работи и да се тренират мускулите по два различни начина - изотоничен и изометричен . Както показват имената им, по време на изотоничните упражнения напрежението на мускулите остава постоянно, докато дължината им варира, а при изометричните упражнения се променя напрежението, но дължината на мускулите остава еднаква Добър пример за изотонична дейност е боксът, докато вдигането на тежести определено е изометрично. Независимо от външните си различия тези два механизма имат много общи неща и в холотропната терапия много ефективно се допълват взаимно

Типичен резултат от добрия холотропен сеанс е дълбокото емоционално освобождаване и физическото отпускане много пациенти споделят, че се чувстват по-релаксирани отвсякога. Следователно продължителната хипервенгилация в крайна сметка представлява изключително силен и ефективен метод за намаляване на стреса и води до емоционално и психосоматично изцеляване. Спонтанните епизоди на хипервентилация при психиатрични пациенти могат да се разглеждат като опити за себеизцеляване. Това е разбирането, откривано в духовната литература В сидха йога и в Кундалини йога преднамерената хипервентилация (бастрика) се използва като една от техниките за медитация, а епизоди на учестено дишане често се появяват спонтанно като проява на шакти (или активираната енергия Кундалини), наричана крия . Тези наблюдения подсказват, че спонтанните епизоди на учестено дишане, появяващи се при психиатричните пациенти, би трябвало да се подкрепят, а не да се потискат на всяка цена.

...



петък, 18 май 2012 г.

Пъпна връв, Горила, Хермес и хитрата Кундалини




"Каквото горе, това и долу", "каквото в голямото, такова и в малкото", "каквото вън, това и вътре", "каквото преди, това и след", "холограма в холограмата в холограмата", "кванти в квантите в квантите" - подобно на варварски стихотворения (така навремето се е наричала поезията в рими, а не в мерена реч), на скороговорки или на безсмислени, но действащи мантри, повтаряше тия заучени фрази опитомената горила - тийнейджър..

Всъщност, тя не беше опитомена. Не беше и "тя" - беше си чиста проба "той". Като съвсем малък остана сираче и единствен оцелял от групата. Щеше и той да замине Оттатък, но един човек го намери в последния момент преди Прекрачването и го взе вкъщи, мислейки, че в процеса на постоянно съжителстване с хората, горилчето ще стане човек - т.е. че ще се опитоми... Спорен е въпросът дали хората са "опитомени", но не това е целта на настоящата история...

Човекът-маймуноосиновител беше Пътешественик "насам-натам" - обичаше да чете всякакви текстове на осиновената маймунка, да й показва различни аспекти на света и обществата - изобщо - държеше да направи от горилата "всестранно развита личност". Смяташе, че това е негов дълг - така и така маймуната щеше да става против природата си човек, поне да е нещо изключително... а и полезно за обществото...

Човекът нарече горилата Прометей - това бе един от любимите му Архетипове, Образи, Герои, Сили и Т.Н.

И Прометей научи езика на хората. Научи даже няколко коренно различни езици. Това не му попречи да усвои също и някои програмни езици и да навлезе надълбоко в математиката и музиката. В качеството си едновременно на човек и нечовек Прометей много подчертано усещаше и донякъде знаеше, че наистина музиката и математиката са много близки до Универсалния Език... Е, артикулацията му куцаше малко - затова разговаряше с Баща си и Другите с езика на глухите или писмено...

Но и постиженията на горилата с име Прометей не са целта на историйката...

Ето я и нея, най-сетне! Когато беше още горила-сополанко, Прометей видя предаване, демонстриращо ембриони на различни бозайници в реално време, т.е. живи и намиращи се в утробата.

По неведоми пътища това теле-излъчване предизвика у него осезаемо звучене на "мантрите", с които започнахме, и Горилата осъзна, че неслучайно човекът имаше пъпна връв, преди да се роди.

Неслучайно много духовни учения твърдяха, че основната връзка на човек с Вселената/Енергията се осъществява от същото място, където е била пъпната връв - Природата показваше пряко, и който "имаше очи да види", виждаше...

Неслучайно пъпната връв приличаше на Змия.

Неслучайно преди известно време Змията беше заклеймена като Изкусителка...

И низвергната...

И неслучайно тя се беше навила на кълбо и скрила в основата на Антената-Гръбнак на Човека...Някои Й бяха дали името Кундалини...

И съвсем не просто така жезълът на Хермес - Кадуцея - беше рисуван като пръчка, около която се бяха обвили две изкачващи се нагоре Змии, които стигаха догоре - до Шишарката. За която пък говореха, че символизирала епифизата. А тя - от своя страна - била материалният аспект на чакрата, която те свързвала с Бога...Вече на друго ниво...

Горилата-сополанко тогава изказа в себе си следните думи (което е и краят-начало на настоящата история):

Ех, прости бозайници! Забутали са пъпната връв в миша дупка и после се чудят защо нямат енергия и правят триста еквилибристики, за да си я набавят. И цял живот се борят за енергия - докато накрая липсоенергията ги победи и прати Оттатък - белким си починат малко и се осъзнаят... Ама не! Веднага след раждането си и след прекъсването на Пъпната връв, отказват да признаят, че продължават да я имат - и безсмислената борба започва отново...

След кратко спиране за виртуално поемане на Дъх, Прометей добави:

Е, не всички, де!

18.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа