сряда, 30 април 2014 г.

Асансьор за Горния свят


Казват, че понякога, в редките, мистични пролетни нощи, може да попаднеш ненадейно на Асансьора за Горния свят - ако по някаква причина си навън нощно време.

Науката няма обяснение за съществуването му. Но по принцип тя няма обяснение за ничие съществуване, така че това не бива да ни тревожи.

Каква ти тревога! Попаднеш ли на Асансьора - нямаш време за тревоги, защото той те отнася нагоре не със скорост, а с нещо коренно различно - за това нещо няма дума в човешките езици.

Някой, който не е попадал на този Асансьор, би се усъмнил - как така нещо хем ще се движи, хем бързината, с която се движи то, няма да е "скорост", а нещо напълно различно?

За да го разбереш, просто трябва да попаднеш на Асансьора.

Иначе си оставаш в рамката на Думата.

...

30.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 29 април 2014 г.

За позитивното мислене


Преди година, ако не се лъжа, във Фейсбук имаше големи обсъждания и оплювания на "позитивното мислене", породени от статия на някакъв "корифей" в областта. Сега няма нищо по въпроса, никой известен не пуска никакви "зарибявки" по темата, така щото социалните мрежи "да гръмнат" - и аз страдам!

Но ще си пиша в блога по въпроса, ама ха!

Всъщност, само ще обясня това "явление" от моя си гледна точка.

Та, в позитивното мислене няма нищо мистично и бабино-деветино. То просто е мислене, свързано с личната ни увереност в самите нас си.

Да, много от "ваятелите" на хората биха искали да изфабрикуват неуверени и страхливи човечета. Затова и им втълпяват, че, ако случайно им хрумне, че биха могли да направят нещо, то най-добре веднага да си помислят:

НЕ! АЗ НЕ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ ТОВА!

А не да се лигавят с простотии, от сорта на:

ДА! АЗ МОГА! И ЩЕ ДЕЙСТВАМ!

Защото, къде е по-голяма вероятността човек да направи нещо реално - в случая, когато е убеден, че няма да може, или когато си мисли, че ще може?

Разбира се - второто. Ако си пред-убеден, че никога няма да се научиш да свириш на пиано - ти наистина никога няма и да се докоснеш до този инструмент. Това се отнася и за успеха, и за щастието, и за любовта, и - за всичко под небето (не само за пианото).

В това за мен е есенцията на т.нар. "позитивно мислене"

...

29.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 28 април 2014 г.

Яденето е по-силно от Любовта


Ще бъда кратка в днешната си медитация: ОООООМММММ (чуй беСССССкрайния ми гласссс!)...

Та, без майтап, намерих си нова ниша, в която смятам да дерзая, т.е. да дръзвам, и дръзвам, и дръзвам да намирам начини за ... производство и пласмент на адекватен на вибратора заместител на храната!

Карл Густав Юнг, в противовес на Зигмунд Фройд, твърди, че не било вярно, че най-голямата ръководна сила човешка е либидото! За него по-силен от либидото е гладът. И е прав, вероятно! Поне в тази консенсусна "вселена".

В чисто физически план (всъщност, какво значи "физически" и "духовен"? може ли едното да го има без другото - и обратно?), та, в чисто някакъв си план, хората притежават заместители на секса и любовта, от които получават същото удовлетворение, както от "истинските" обекти. Пък и да нямат конкретни предмети-заместители - имат "дясната си ръка" повечето, нали така?

И си викам - абе, ако мога да измисля и аз подобни заместители, ама на плюскането! Ех, ще настане такъв живот! Ядеш си на корем каквото ти Душа сака, и си удовлетворен и строен!

То, като гледам, много рядко, да не кажа хич, поети и други творци възпяват храната и храненето. Е, да, народът си е казал: "никой не е по-голям от Хляба", ама.. до там!

Обаче, в това има някакъв резон - явно чувстваме несъзнателно или свръхсъзнателно, че и да ги възпяваме храната и храненето, и да не ги възпяваме - все тая - не сме ли сити, винаги ще сме гладни, колкото и божествени песни или образи да ни заобикалят. Затова и никой не се и пъне да възпява Храната и Храненето! Виж, Любовта явно може да бъде заместена горе-долу с "Приказки". Както и с вибратори и пр. Ама Храната - нъц!

Сега, все пак ще вметна отново "некои съображения", за да не стават недоразумения. Първо, ясно ми е, и ми е напълно знайно, че, пребивавайки в Духа, можеш да караш изобщо без реална храна, или една хапка суров морков да бъде за теб манна небесна, която ти дава сили да преместваш планети (да, не планини - планети!). Знам също, че когато "си влюбен" - това е едно особено състояние, което далеч не винаги е свързано с някаква "любов" - ти можеш изобщо да не ядеш и пак да си много енергичен, силен и щастлив.

Известно ми е и това, че, доставяйки си кеф с храната, ние всъщност се стремим да постигнем състоянието на "влюбване", за което споменах преди малко. Да, храната определено променя мозъчната химия, и може да ти докара такова състояние. Да, ама далеч не винаги! В нашето комерсиално общество светостта на Храната е забравена - да не кажа - забранена! А всъщност, точно нейната святост е тази "есенция", която може да ти докара висшето състояние (на влюбване). Като се премахне светостта, остава само "грубата материя". Да, знам че няма такова нещо, но нашето общество го е измислило и наложило. Оттам - пристрастяване към храната! Желание за все повече и повече, и не-насищане! И чувство за неудовлетвореност! И съсипване на здравето. И т.н.

Но всичко това се отнася за всяко едно вещество - не само за типичната храна. А и за билките, дрогите, дори за някои действия - като например изкачване на планински връх. Много хора в наше време се катерят по върховете, без да усещат конкретно "Бога", на когото отиват на поклонение там... Но все пак, ще се придържам към храната, стига с тия отклонения!

Ех, уж щях да бъда кратка, а то какво излезе! Пък, като изнамеря адекватния заместител на храната, после ще се прехвърля към водата, след това - към въздуха, и накрая, то я ясно - към гравитацията!

Спирам!

СААААААААААТ НАМ!

:)

...

27.04.2014г. Соня Петрова - АЕИА

четвъртък, 24 април 2014 г.

Доказателство, че жената произлиза от змията


Покрай текущата ми смяна на косата - това е процес, не се смейте! - ме налегнаха некои съображения, които бързам да изплюя на електронния лист, досущ плюеща кобра!

Та, става дума за приликите между жените и змиите.

Преди това обаче - леко уточненийце, коя версия на "змията" ще се ползва тук. Западна или източна? Лично за себе си, разбира се, избирам източната.

Ето ги вкратце двете змийски (ди)версии:

Западна: змията е долно, отровно същество, наказано за вечни времена от бога да ходи на корема си и да яде земя; да наречеш една жена "змия" е обида.

Източна: змията е жив символ на мъдрост; често се явява като въплътен пратеник на боговете или дори - като сам бог; да наречеш жена "змия" е висш комплимент.

И доказателството:

Знае се поверието, че змията никога не остарява, защото сменя кожата си. В процеса на самата смяна змията е неактивна и предпочита да се оттегли от света. Разбира се, и хората си сменят кожата, но това не става така видимо, както при змията, затова и никой не е обърнал внимание на това и не е сътворил поверия, легенди и т.н. Но пак се отплеснах!

Продължавам с доказателството: жената, подобно на змията, си сменя цвета на косата и прическата. В процеса на смяна, т.е. когато е с боя върху главата, жената, подобно на змията, гледа да не се показва на света - единственият, който има право да я вижда, е фризьорът или други посестрими по смяна. Смяната на кожата при змията и смяната на косата при жената са един и същи процес. Жената, като еволюционно напреднал вид, помни старите повели на рода си и ги е претворила в качествено новото, наречено "смяна на коса". Всъщност, знае се, че косата е част от кожата, така че в това няма нищо чудно, нито спорно.

И най-важното: както змията се подмладява с всяка смяна на кожата, така и жената става видимо по-млада, когато си смени косата.

Казах!

...

24.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

сряда, 23 април 2014 г.

Охлюв с перука!


За тайнствения Охлюв с перука се носят какви ли не легенди из едни далечни селения. Тук ще се задоволим само с няколко откъслечни стихчета, стигнали до нашето селение по напълно неизвестни пътища:

...

И някакъв охлюв с перука

летеше към мен в небосвода,

и пееше охлювни песни

за своя и моя изгода.

...

Знай, срещнеш ли охлюв с перука –

то значи Късметът те гледа

и чака дали ще се сетиш,

или ще нагазиш пак лука...!

...

...

...

...

23.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 22 април 2014 г.

Неочакваният Екстаз на нашата Земя...


Днес било Ден на Земята! Отбелязвам го не за друго, а защото вчера, по време на йога-практиката си, като един сущий йогин бай Иван, аз усетих много осезаемо Земята като най-голямото живо същество на планетата...

Да, звучи смешно - хем на планетата ни няма друго, освен планета, хем Тя самата е живо същество, хем е най-голямото.

По принцип се колебая между двата пола - защото едни посветени твърдят, че Земята всъщност била Мъж, а други - че е Жена.

Спомнете си например Геб и Нут - Геб е древноегипетският Бог на Земята. Нут е жена и е Небето... За което ние традиционно сме си решили, че е мъжко. Да, ама не!

Ето ги (картините са от нета):

...

...

...

Та, снощи съвсем осезаемо усетих, че определени места са "ерогенните" зони на нашата Земя. Няма да влизам в подробности - просто споделям, защото не очаквах днес да е точно Ден на Земята.

Духът явно си знае работата!

:)

...

22.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 13 април 2014 г.

Щъркелите по Цветница (снимки)


Честита Цветница!

Днес се зарадвах особено много - "моите" щъркели си строят ново гнездо, а точно днес, на връщане от църквата, успях да им направя прекрасни снимки!

...

...

...

...

...

13.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

събота, 12 април 2014 г.

Дръж се! vs. Отпусни се!


Съдържанието, смисълът, посланието, аналогиите, конотациите в тези два израза са ясни на всеки. Затова няма да се разпростирам върху тях, а само ще отбележа "некои съображения", които ме карат да мисля, че по някаква причина "Дръж се!" и "Отпусни се!" са сменили местата си в ежедневната им употреба.

Или, с други думи - според мен, когато казваме: "Дръж се!", би било по-адекватно да казваме: "Отпусни се!". И обратно.

Примерно, някой човек трябва да пробяга определено разстояние. Той изнемогва, чувства, че ще пукне едва ли не, но продължава. За да го окуражим, в повечето случаи бихме му подвикнали "Дръж се!".

Голяма грешка! Ако наистина "подсъзнанието" чува и изпълнява всичко буквално, този човек ще се задържи съвсем реално! И тичането му ще стане още по-голяма мъка и тежест. Ще трябва да преодолява и "своето" съпротивление. Като кон, на когото са опънали изкъсо юздите - т.е. като кон, който Е ДЪРЖАН изкъсо.

На такъв тичащ човек би трябвало да му подвикнем "Отпусни се!".

Втори пример: изнервен човек, който не може да си намери място и постоянно избухва. Ако му кажем "Отпусни се", както е логично и възприето - той още повече ще изтърве коня... На такъв изнервен елемент би било полезно да му се каже "Дръж се!". Тогава той, подсъзнателно, ще укроти изпуснатите си "нерви".

Изобщо, защо е се е случила тази логично-алогична размяна на описваните две заповеди, е напълно неясно. Но факт е, че когато кажеш на изнервен човек да се отпусне, той още повече се изнервя- т.е. наистина се отпуска още повече.

...

12.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

петък, 11 април 2014 г.

Тайните на Летящата Котка


Във вечно тайната Вселена,

там, нейде във Безкрая,

цветенце нежно се опитваше

Земята да пробие.

Тя чувстваше невнятна болка

от тези опити за пробив,

но някъде дълбоко знаеше,

че нежното Цветенце -

щом над Земята се разкрие -

ще стане част от Нейните Криле,

с които ще открие

дълбокия неведом Порив,

вездЕ присъстващ и отсъстващ,

обединил в единно цяло

дори самата Единица;

Искрата Първа и Последна;

Вечерната Зорница.

...

- Ако ви се е случвало да ви никнат криле, вероятно знаете, че това нещо боли!

Така отпочна Котката своята импровизирана лекция пред сбраните от кол и въже дечурлига. Иначе диви и непоседливи, в този момент децата стояха мирни, вперили очи в Летящата Котка и попивайки всяка една нейна дума. Дори фактът, че тази котка можеше да говори, не струваше нищо пред наличието на Крила на гърба й и нейната способност да лети. Децата просто не регистрираха като достойна за отбелязване подробността, че котката говореше на човешки език - искаха час по-скоро да разберат каква е и откъде е, и, най-важното - тя бе казала, че ще избере един от тях, на когото ще позволи да й седне временно на гърба и с когото ще извърши "една разходчица до най-великите Тайни на Вселената".

...

...

11.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

сряда, 9 април 2014 г.

Завоалираната връзка между ЗНАНИЕ и БУДНОСТ


Коренът –budh- в санскрит, от който произлиза и името „Буда”, и българският глагол „будя”, означава основно „знам, будя”. Да, знанието от всякакво естество често се свързва и сравнява с буденето или будността. Но знаем ли наистина що е „будност” и що е „знание”, „знаене”? Защо всички известни ни учения и традиции пледират за постоянна „будност”? Какво ли значи това? Да спиш осъзнато и да си буден и в съня си ли?

Ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, т.е. да знаеш, че сънуваш... Хоп! Ето го! Появи се знаенето! Някак от това може да се направи пряката връзка между „будене” и „знаене”, та дори и тези две състояния да се видят като едно-единствено.

Та, ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, ако когато сънуваш ЗНАЕШ, че сънуваш, със сигурност можеш да бъдеш осъзнат и в реалността си. Ще можеш да ЗНАЕШ реалността. Да познаваш реалността. Познаването на нещо предполага владеене на това нещо. Който е имал осъзнати сънища знае, че той самият е пълен владетел на сънната реалност и че може да я модифицира напълно според своята си Воля... Да владееш вероятно означава и „да сътворяваш”, да имаш достатъчно власт, за да можеш да действаш.

Разбира се, и така наречената ти „реалност” също е сън. Вероятно в това е част от разковничето...

Разковниче за какво?

Да, и това е интересен въпрос - от вида минаване през поредица от безкрайни врати – отваряш една, за да попаднеш на следваща.

Виждайки пред себе си една врата, ти я виждаш само от едната й страна. Практически ти не знаеш какво има оттатък. Не знаеш дори дали от другата си страна това „нещо” е „врата”. ТИ НЕ ЗНАЕШ! Отново се връщаме към или пристигаме при ... ЗНАЕНЕТО.

Напълно реалистично погледнато, без капка мистика и фантазии, можем да твърдим, че каквото и да виждаме/гледаме – виждаме го само от страната, от която е обърнато към нас... Ние де факто не виждаме гърбът на човек, който е обърнат с лице към нас. Само предполагаме, че той има нормален, стандартен гръб. Но реално не можем да знаем дали е така. Само си въобразяваме, че, виждайки пред себе си затворена врата, тя е врата и от другата си страна...

Очите ни – те също възприемат информация с една единствена своя повърхност! А биха могли да приемат информацията поне от ... шестте си повърхности.

Ние възприемаме триизмерно. Опростенчески, но не съвсем, може да се каже, че възприемаме така, защото очите ни са две и всяко от тях възприема с по една своя повърхност.

Една повърхност + Една повърхност + Една Обща от Двете = Три Повърхности

Ето ти Трите Измерения! Времето, което се брои за четвърто измерение – него ние не го виждаме, макар често да забравяме и тази „подробност”.

А как вижда мухата? Тя възприема със – условно - четири от шестте си възприятно-очни повърхности. Значи, вероятно мухата вижда ... деветизмерно.

По време на медитация до мен долетя въпрос – каква ли картина на света ще види моят зрителен анализатор, ако рецепторите ми, т.е. очите, възприемаха околния свят с всички свои страни? И видях картината – разбира се, това не бе нито дву-, нито триизмерно изображение. Не мога да го опиша, защото езикът ни също е четири-измерен. Не мога и да го нарисувам – на плоския лист това е невъзможно – на него едва се сколасва да се направи триизмерен образ... За скулптиране също ще е трудно.

Между другото, дори и скулптури да наблюдаваме пред себе си, никога не можем да ги видим „в цялост” от един поглед и от един ракурс.

Знание, наука, мъдрост – на санскрит една от основните думи за тези понятия е: vijjana. Коренът „-виж-” се забелязва веднага. Вероятно това не е случайно, както не е случайна и връзката между „знание” и „виждане”.

И още нещо любопитно – коренът –бодх-, с който започнах, означава още и „сини очи”. Просветлени, осветени очи... Връзката отново е очевидна.

В заключение, без претенции за каквато и да било меродавност, ще скоча отново на "езика" и ще направя опит за обяснение на гореописаните завоалирани "връзки". Ние, хората, бидейки същества, които възприемат зрително три-измерно, независимо че например чуваме доста по-високоизмерно, оперираме и мислим основно на някакъв език - който, от своя страна, също е триизмерен, като допуска и може да описва и четвъртото измерение. Всичко останало ни е "тъмна Индия". Възприемайки реалността три-четири-измерно и описвайки я отново в същите измерения, ние трудно можем да прекрачим "отвъд" и да видим "разгърнатата, цялостна Реалност". По същия начин, ако се опитваме да нарисуваме една скулптура на плоския лист, ние няма да можем да я нарисуваме цялата. Съответно, ако някой няма възможност да види оригиналната скулптура, а гледа нашата картина на плоския лист, колкото и виртуозно нарисувана да е тя - този някой няма да добие пълна представа за тази статуя. Точно това прави езикът с нашето мислене и нашите възприятия. Всъщност, той накъсва реалността. Но "пионерите накъсвачи" са реално очите ни... Казват, че преди време писането на езика (словото) се е считало за кощунство и единствено ценно е било изговореното слово. Говорът се възприема чрез слуха/ушите, които възприемат по-високи измерения от очите. Писменото слово се възприема от очите. Разбира се, досега все още никой не знае как е възникнал езикът. Той е една от великите ни загадки, които обаче ползваме ежесекундно. Ако се окаже, че и с език, и с очи не може да се оперира с повече от четири измерения, то би могло да е възможно езикът някога да е бил създаден на базата на зрението (а не на звука/слуха/осезанието). Възможно е и да е имало някакъв велик Общ ПраЕзик, който да е бил създаден на базата на всички видове възприятия, и съответно да е бил и по-високо-измерен. После, по неизвестни пътища, зрението би могло да е станало водещо, да е изтласкало всички други възприятия на заден план, и самото то да се е ограничило - поради някакви неизвестни причини - ставайки три-измерно.

...

09.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

вторник, 8 април 2014 г.

Където Пътят свършва...


Допреди малко бяхме на погребението на близък приятел - Светъл Път за Душата ти, Приятелю!

Новите Боянски гробища - не ги знаехме къде са точно, затова, когато стигнахме до едни гробища, реших да питам един човек, който продаваше отпред надгробни изображения и подобни неща - млад човек, наглед не съвсем духовен.

- Извинете, това ли са Новите гробища?

- Не! Те са по-натам.

- По този път ли, нагоре? - попитах отново.

- Да, - отегчена физиономия. - Ще ги видите, те са там, където пътят свършва.

...

Подкарахме нагоре по пътя. Останах като тресната от точното описание на гробищата!

... Те са там, където Пътят свършва...

Мисля, че този човек не осъзна какво точно каза и как прецизно описа всички гробища в нашата консенсусна реалност.

...

08.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

неделя, 6 април 2014 г.

Дуалност на индустриите


Нещата, които ти развалят фигурата, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които ти поправят фигурата, са основен предмет на друга индустрия.

...

Нещата, които ти отнемат здравето, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които ти възстановяват здравето, са основен предмет на друга индустрия.

...

Нещата, които те пристрастяват към вещества, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които те лекуват от пристрастяването, са основен предмет на друга индустрия.

...

Нещата, които ти замъгляват ума, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които ти проясняват ума, са основен предмет на друга индустрия.

...

Профанизираният съвременен човек от нашето общество поддържа всички тези индустрии...

Да не се оплаква, тогава!

...

03.02.2014г. Соня Петрова Аеиа

събота, 5 април 2014 г.

Кой си Ти, когато победиш Себе Си?


Кой ставаш, когато победиш Себе си?

...

Или

...

Да завихриш Дъгата...

...

...

05.04.2014г. Соня Петрова Аеиа