Показват се публикациите с етикет бял шум. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бял шум. Показване на всички публикации

събота, 25 февруари 2012 г.

Нощта на Пан






Нощта на Пан – състояние в традицията на Телема, в което се извършва унищожение на Его-то по Пътя на Духовното развитие. Наричана още N.O.X. (от латински – nox, nocis – нощ). Пан – всеизвестният Бог на Природата, на Природните мъжки оплождащо-творящи сили, на Любовта, на Силата. Известен е още като Всичко – защото „пан” на гръцки значи Всичко. Думата „паника” също идва от него – твърдят, че той имал обичай да изскача изневиделица в гъстите гори пред нищо неподозиращи древни туристи и да ги плаши почти до смърт. Защо ли е правел това? Нали казват, че Любовта е противоположна на Страха? Всъщност, тук някой може да вметне, че Пан е бог на похотливата любов, не на Любовта. Похотлива или не – все е любов – това мога да кажа. И няма да споря, ако някой продължава да класифицира различните прояви на Любовта. Аз не желая – поне се опитвам да не го правя, съзнавайки, че това е почти невъзможно. Поне докато съм в човешко тяло. Кой знае защо, същият този Пан е представен от християнството като Дявола. Тук няма да се впускам в мъдруване „що е дявол и има ли той почва у нас” – по този въпрос има необозрими количества литература, филми и кой знае още колко неизвестни за човечеството източници на информация...:)Но находящи се на нашата планета, в нашето измерение... (сега дано не ме емнат склонните към иманярство! Току виж решат, че знам за някакви неизвестни никому видове източници!;)

Но да се върна за кратко към плашенето почти до смърт. Всеизвестно е, че в множество шамански традиции това е един от основните похвати - инициираното лице, неофитът, бива изплашен в много голяма степен и, успявайки да се пребори със "страшното нещо", той преживява един вид Смърт и повторно Раждане - вече за света на Духовното. Дали „бай Пан” не прави точно това? И съвременните нрави, в огромна степен повлияни от криворазбраното християнство (т.е. от църквата, а не от Иисус Христос), макар и да се пишат светски и научни, го представят опростенчески и профанно като един обикновен, страшен горски Звяр? Не може да се каже, поне не със сигурност. Но кое ли е сигурно на тази Планета? ;)

Склонна съм да мисля, че Пан е нашата вътрешна същност. Нашият Висш Аз.

И, разговаряйки с Гет, получих следната „визия”:

Често във фантастичните книги авторите пишат за машините, за изкуствения интелект, който завладява хората, подчинява ги и после следва всичко, произхождащо от това. Доколкото си спомням, и легендарният филм „Матрицата” беше с подобна основа?

Аз за себе си, О, Пан! Реших друго. Ние все още не сме завладени от компютрите, създадени от нас.

Но някога, О, Пан! (споменавам го, защото ми се струва, че Той ми предава тази информация – а това го казвам, за да направя по-интересно настоящото си писание – да не си помисли някой, че съм луда, случайно! ;))) Та, някога, преди да станем техническа нация-цивилизация, ние сме били Спиритуална такава. Нашият Дух е движел всичко. Както казват – камъните за Пирамидите сме ги вдигали и пренасяли на хиляди километри с Духовната си Енергия. И тогава един Мъдрец, О, Пан!, измислил изкуствения Дух. Който да се вгражда във всеки един човек, стига той да иска, и да подсилва многократно силата на Личния му Дух! Това било нещо като Духовна техника. Този мъдрец създал Първообраза на Техниката и на Техническото. Много Хора се подлъгали – без да подозират, че се подлъгват – мислели, че го правят за свое и Общо добро. Вградили в себе си този Изкуствен дух. След известно време той успял да убеди всички да го направят. Започнал изцяло да командва Хората. Те забравили за своята Сила и за своя личен Дух. Личният Дух бил необозримо по-силен от Изкуствения, но Изкуственият бил по-гръмогласен и агресивен. Да, Личният дух не познавал агресията – просто тя не му трябвала. И нямало време да я развие, когато дошъл Изкуствения. След време Хората забравили напълно, че имат свой Личен дух. Забравили за Пан! И приели, че основното им богатство, единственото и правдивото, е Изкуственият дух. Нарекли го Ум!

След това го наричали с много имена. Едното от тях е „Его”. Умът така хубаво ги владеел, че нарекъл себе си „Аз” – т.е. „Его” – искал да внуши на Хората, че той е техния Аз, че няма нищо друго, освен него.

Но Пан все пак не ги изоставил. През деня не можел да им се явява – Изкуственият светел твърде силно и те нямало да видят Рогатия Пан – но през нощта имало Надежда! И някои все още успяват да преживеят Нощта на Пан...

25.02.2012г. - Соня Петрова - АЕИА





сряда, 6 юли 2011 г.

ТРАНС!!! Барабани, бебешори и шамани...

     Не мога да повярвам! То е ясно, че човек се учи докато е жив (а и след това), но се оказва, че бебетата се успокояват и заспиват от т.нар. „бял шум”. Не съм проучвала какво означава точно името му, нито откъде произлиза и защо именно са го нарекли така, но този бял шум бил шума от прахосмукачки, сешоари, абсорбатори и не на последно място – шумът от „междупрограмието” по радиото и телевизията – този, който се чува, когато търсиш да намериш някой канал... Всеизвестно е, че последните два вида шум са звуков израз на остатъците от предполагаемия Голям взрив...

   Та бебетата изпадали в транс от тези видове шум. С първото си бебе не съм пробвала такива неща – не ми трябваше -  но сега реших да опитам. И, о, чудо! Двадесет и петдневното ми бебе, което беше доста нервирано и ревеше силно,  наистина  почти моментално заспа!

     Позачетох се в някоя и друга статия по въпроса – твърди се, че бебетата били в постоянен транс в утробата. Намирали се в среда на постоянен силен шум – от кръвотока на майката и сърдечната й дейност. И кой знае защо в тази връзка се сетих за барабаните, с ритмичното биене на които  шаманите в някои култури изпадат в транс... Сърдечна дейност и биене на бабарани... Сърце и барабан... Та затова, след като се родят, бебетата продължават да могат и да им харесва да изпадат в транс – и е добре да им бъде осигурена съответната шумна среда. Грешно било да се ходи на пръсти и да се пази тишина...

     Не можах да разбера защо на бебето му е неприятно да е в „нашия” свят и иска да изпада в транс. Със сигурност причината при него не е същата като причината, която кара възрастния „да си маха главата”, посредством законни или незаконни наркотични вещества... Не можах да определя и дали бебето възприема „нашия” свят по същия начин, както го възприема възрастния... Подозирам, че бебетата имат коренно различни възприятия и усещания от порасналите бебета...И още нещо за транса – колкото си по-интелигентен, толкова по-лесно можеш да се „трансираш” или да те хипнотизират... Излиза, че бебетата са доста интелигентни (жалко, че не всички успяват да запазят това си качество в процеса на растеж...).

     Ще направя още едно вмятане към транса – не знам кой е определил, че бебето изпада именно в транс. Може би са изследвали ЕЕГ на бебета в такова състояние и според съответните вълни са определили, че изследваното бебе е в транс, изхождайки от подобни показатели в ЕЕГ на възрастен в транс... Малко обаче се съмнявам да е точно така, тъй като надали има майка, която да даде да се експериментира с новородено. А предполагам – и законът го забранява това. Все пак – става въпрос за новородени – забравих да спомена в началото...И дори да е както казвам по-горе – не може да сме сигурни, че мозъчната дейност, респ. ЕЕГ на възрастен и на бебе са съпоставими...

     Сега малко за алфа, бета и тета вълните на мозъчната активност. Много е изписано по този въпрос. Възрастният човек в нормално будно състояние бил в бета вълна. Творческата вълна обаче била алфа. Тета също е много творческа, но било изключително трудно възрастен да постигне в будно състояние тета. Затова различни гуру прокламират пребиваване в алфа-състояние. Зачудих се – дали пък бебетата не са перманентно в алфа- до тета-състояние? И, случайно изпадайки в бета, да започват да се чувстват зле – и съответно да плачат...? Може би никога няма да разбера отговора на този въпрос...Но повече ме интересува състоянието на възрастния, защото човек в по-голямата част от живота си е възрастен – се оказва...

     Та повечето възрастни, както е казано и писано на доста места, в по-голямата част от живота си, се чувстват нещастни... Смешно звучи, но ми се струва доста вярно... В световен мащаб се харчат огромни средства за психотерапия и психофармака... Най-голям дял в паричния оборот на фармацевтичната индустрия се пада именна на психофармаката – най-вече успокоителни и сънотворни... Е как става така, че едно бебе може да се успокои и да е щастливо от обикновен абсорбатор, а възрастният трябва до живот да плаща за алкохол, тютюн, лекарства, психотерапевти и пр. нещица – и пак да не е сигурно, че това перманентно „цакане” ще му донесе макар и малка доза щастие?

     Искам да споделя и още един бебешки феномен, който ми е донякъде необясним. Ще започна малко отдалече – с една моя неприятна случка от вчера. Та вчера, следобед, както си седяхме цялото семейство, включително и бебето в количката – ненадейно голямата ми щерка обърна без да иска количката, повдигайки по-отдалечените от нея колела така, че бебето, което е с глава към тези колела, направи дъга с глава напред и падна на теракота... Нищо не видях от ужас, защото се втурнах да вдигам бебето, но като стигнах до него – о, чудо и Слава Богу! То не се беше дори събудило и сякаш някой го беше подхванал и поставил леко на земята... За много такива и подобни случки съм чувала и чела... Та се запитах – дали Някой не пази по някакъв по-особен начин бебетата? Дали, съумявайки така лесно да „изпадат (или се възкачват?) в транс, те не умеят и по-ефективно да контактуват със своя ангел-хранител? Дали възрастните, излизайки от бебешкия си период, просто не са загърбили почти съзнателно тези умения, вкопчвайки се в бета-вълните (вместо да се носят на гребена на алфа-вълната)?

     Оказва се, общо взето, че бебетата са странни същества. Жалко, че повечето хора не помнят съзнателно този  период от живота си...