Врабчето е символ на вярата, на задружната общност, на оцеляването и свързаната с него креативност, на приятелството и радостта от живота. Друго важно нещо, което символизира, е Божията благосклонност.
Врабчетата бяха изчезнали от някои места, незнайно къде.
Възможно е да са били временно в съседни области.
Има вероятност да са се били оттеглили в друго измерение по своя воля (или по нечия чужда). Последното, разбира се, най-вече в областта на имагинерното и на т.нар психизъм.
Вероятностите са много.
Но достигналата до нас през вековете свързаност на Врабчето с Благосклонността Божия е показателна.
Явленията, природни, често неизвестни, неясни, необясними или необяснени, но видими, имат някаква цел или цели. Книгата на Природата, на Бога, на Света е нещо необятно, с много смисли, с многопластови прояви, и освен това е нещо, може би, основно, съчетаващо в себе си иманентното условно дъно и небосвод.
Дори да се приеме, че природните явления са "булото на майа, на илюзията", все пак и това е нещо - може би в "булото" се отразяват принципи от Непроявеното, наричано в наше време Имплицитно.
Божието Благожелание е отново "тук"! Както е прието да се казва на английски - NOWHERE (никъде), т.е. NOW HERE - ТУК И СЕГА... или ЧИК-ЧИ-РИК. :)
...
15.05.2013г. Аеиа