Ако човек реши да се вгледа малко по-силно от обичайното във времето и неговата цикличност, ще забележи своята дълбока обусловеност от тях.
Вчера беше Коледа, вече мина Богоявление, преваля Ивановден, заформя се периодът на влюбените-пияндури, и т.н. по Кръга.
Отвъд ясната обусловеност, прозира още една - обусловеността на обусловеността. Всъщност, по този начин може да се кара до безкрай, но във всичко това има нещо стряскащо.
Какво имам предвид? Броенето и бройните системи са нещо твърде интересно. Какво ли би станало, ако нашите предци не брояха една пълна обиколка на Земята около Слънцето за една година?
Ами ако предците ни приемаха за една година десет пълни обиколки? Или дванадесет? Хайде, може и 13! Че дори и 23 - фаталното и особено 23, обозначаващо броя на хромозомите, с които всеки един човек участва в процеса на размножаване. Общо стават 46 - двамата дават по 23...
Смея да мисля, че ако брояхме 23 обиколки за една година, то тогава и ние щяхме да остаряваме за 23 обиколки само с една година... Изкушавам се да кажа, че и самата идея, обвързваща натрупването на години с остаряването, е глупавичка - но по тази тема - друг път.
Ирационално и абсурдно на пръв поглед, горното предположение не е съвсем лишено от смисъл. Донякъде доказателство в негова подкрепа е различното възприятие за време при децата и възрастните. Детето живее в безвремие - докато не порасне и не се убеди, че всички стареят и умират. Това убеждение е прието за вярно, но ключовата дума тук е "прието". Т.е. то не е вярно, просто е прието.
Така, де! Човек е това, което е приел...
...
07.01.2014г. Аеиа
