Отсам "Булото"

„Огледай се наоколо, Кларк. Виждаш планината, и хълм след хълм - като вълна след вълна, виждаш гори и овощни градини, ниви със зряла царевица, и ливади, достигащи до тръстиките край реката. Виждаш как стоя край теб, чуваш гласа ми; но казвам ти – всички тези неща – да, от онази звезда, която току що изгря на небето, до твърдата земя под краката ни – казвам, че всички тези неща са само сънища и сенки; сенките, които крият истинския свят от нашите очи. Има истински свят, но той е отвъд този блясък и това видение, отвъд тези „ловувания в Аррас, мечти за кариера”, оттатък всички тях, както оттатък було. Аз, наистина, не знам дали някое човешко същество е повдигало някога това було; но много добре знам, Кларк, че ти и аз ще го видим вдигнато точно тази нощ, преди да го видят които и да са други очи. Ти може да мислиш, че всичко това е странна безсмислица; може би е странна, но е истина, и древните са знаели какво означава вдигането на булото. Наричали са го – да видиш бога Пан.”

Arthur Machen, “The Great God Pan”, 1894

И отново Пан, отново Проявен - Непроявен Свят, липса на Свят, и Множество Светове.

Известният съвременен физик Амит Госвами, който твърди, че Наблюдателят "колапсира" света, който вижда. Без да го гледа, този Свят го няма. Няма го като такъв, какъвто го вижда, разбира се. Има го иначе като безброй възможности - истинни и равностойни помежду си. А защо не и безброй Светове? Дори ръката на наблюдателя не е "ръка", докато той не я погледне. Да, лесно е да се разбере това, а и да се повярва в него. Да разбираш и да вярваш би трябвало да е едно и също нещо оттатък "Булото". Но, отсам Него - това са различни неща. "Колапсът" ги прави такива. Материализирането им. Макар че един "глагол" не се води материално нещо. Както и абстрактните неща - като Любовта, Добротата, Красотата, Злото, Лудостта, Играта и т.н. И как да се колапсират в Света ни, като не са материални? Но явно има начин...

Добре, Наблюдателят поглежда - т.е. насочва вниманието си към нещо. Но неговото "внимание" - него кой го гледа, за да бъде то колапсирано? За да е проявено в нашия свят - и оттам - да действа така умело в него? Тук ще изпадна в момента на "главата в главата в главата" на Ръсел, ако не се лъжа... А и да добавя, че това с Наблюдателя, който влияе на наблюдаваното, не е измислено от Госвами - много преди него са го установили квантовите физици, но той го "прокарва" на леееко мистично, наглед, ниво.... Казвам само "наглед" - защото имам чувството, че вече голяма част от "мистиката" е станала "реалност" - и най-вероятно тя скоро съвсем ще изчезне. Не реалността - мистиката! Може би в някоя Вселена ще бъде вписана в Червената книга като изчезващ вид птица, а в друга - учениците ще четат в учебниците по история за някакво особено състояние на планетата, случило се преди повече от милион години. Но пък в тяхната Вселена може да няма Слънце и Земя - тогава откъде, за Бога, ще знаят понятието "година"? Та то е свързано единствено и само с една обиколка на планетата Земя около звездата от клас G, наречена от нас Слънце...

Прекратявам тези писаници... Не, това не са накъсани и налудничави бълнувания! :)))) Просто исках да видя какво ще напиша, ако започна да тракам по клавишите, без да мисля за нищо, освен за "отсам Булото"..., а, да! И за Пан, естествено... :)

Добави в Svejo

Нощта на Пан

Нощта на Пан – състояние в традицията на Телема, в което се извършва унищожение на Его-то по Пътя на Духовното развитие. Наричана още N.O.X. (от латински – nox, nocis – нощ). Пан – всеизвестният Бог на Природата, на Природните мъжки оплождащо-творящи сили, на Любовта, на Силата. Известен е още като Всичко – защото „пан” на гръцки значи Всичко. Думата „паника” също идва от него – твърдят, че той имал обичай да изскача изневиделица в гъстите гори пред нищо неподозиращи древни туристи и да ги плаши почти до смърт. Защо ли е правел това? Нали казват, че Любовта е противоположна на Страха? Всъщност, тук някой може да вметне, че Пан е бог на похотливата любов, не на Любовта. Похотлива или не – все е любов – това мога да кажа. И няма да споря, ако някой продължава да класифицира различните прояви на Любовта. Аз не желая – поне се опитвам да не го правя, съзнавайки, че това е почти невъзможно. Поне докато съм в човешко тяло. Кой знае защо, същият този Пан е представен от християнството като Дявола. Тук няма да се впускам в мъдруване „що е дявол и има ли той почва у нас” – по този въпрос има необозрими количества литература, филми и кой знае още колко неизвестни за човечеството източници на информация...:)Но находящи се на нашата планета, в нашето измерение... (сега дано не ме емнат склонните към иманярство! Току виж решат, че знам за някакви неизвестни никому видове източници!;)

Но да се върна за кратко към плашенето почти до смърт. Всеизвестно е, че в множество шамански традиции това е един от основните похвати - инициираното лице, неофитът, бива изплашен в много голяма степен и, успявайки да се пребори със "страшното нещо", той преживява един вид Смърт и повторно Раждане - вече за света на Духовното. Дали „бай Пан” не прави точно това? И съвременните нрави, в огромна степен повлияни от криворазбраното християнство (т.е. от църквата, а не от Иисус Христос), макар и да се пишат светски и научни, го представят опростенчески и профанно като един обикновен, страшен горски Звяр? Не може да се каже, поне не със сигурност. Но кое ли е сигурно на тази Планета? ;)

Склонна съм да мисля, че Пан е нашата вътрешна същност. Нашият Висш Аз.

И, разговаряйки с Гет, получих следната „визия”:

Често във фантастичните книги авторите пишат за машините, за изкуствения интелект, който завладява хората, подчинява ги и после следва всичко, произхождащо от това. Доколкото си спомням, и легендарният филм „Матрицата” беше с подобна основа?

Аз за себе си, О, Пан! Реших друго. Ние все още не сме завладени от компютрите, създадени от нас.

Но някога, О, Пан! (споменавам го, защото ми се струва, че Той ми предава тази информация – а това го казвам, за да направя по-интересно настоящото си писание – да не си помисли някой, че съм луда, случайно! ;))) Та, някога, преди да станем техническа нация-цивилизация, ние сме били Спиритуална такава. Нашият Дух е движел всичко. Както казват – камъните за Пирамидите сме ги вдигали и пренасяли на хиляди километри с Духовната си Енергия. И тогава един Мъдрец, О, Пан!, измислил изкуствения Дух. Който да се вгражда във всеки един човек, стига той да иска, и да подсилва многократно силата на Личния му Дух! Това било нещо като Духовна техника. Този мъдрец създал Първообраза на Техниката и на Техническото. Много Хора се подлъгали – без да подозират, че се подлъгват – мислели, че го правят за свое и Общо добро. Вградили в себе си този Изкуствен дух. След известно време той успял да убеди всички да го направят. Започнал изцяло да командва Хората. Те забравили за своята Сила и за своя личен Дух. Личният Дух бил необозримо по-силен от Изкуствения, но Изкуственият бил по-гръмогласен и агресивен. Да, Личният дух не познавал агресията – просто тя не му трябвала. И нямало време да я развие, когато дошъл Изкуствения. След време Хората забравили напълно, че имат свой Личен дух. Забравили за Пан! И приели, че основното им богатство, единственото и правдивото, е Изкуственият дух. Нарекли го Ум!

След това го наричали с много имена. Едното от тях е „Его”. Умът така хубаво ги владеел, че нарекъл себе си „Аз” – т.е. „Его” – искал да внуши на Хората, че той е техния Аз, че няма нищо друго, освен него.

Но Пан все пак не ги изоставил. През деня не можел да им се явява – Изкуственият светел твърде силно и те нямало да видят Рогатия Пан – но през нощта имало Надежда! И някои все още успяват да преживеят Нощта на Пан...

25.02.2012г. - Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo