Показват се публикациите с етикет обратна връзка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет обратна връзка. Показване на всички публикации

неделя, 2 декември 2012 г.

Пак обратни връзки


Неее, няма да пиша за полови предпочитания. Центрирам се в психосоматиката и се разцентрирам в соматопсихиката. Щом има научно доказани органични заболявания, които се предизвикват от "психиката", значи тя не е "нещо несъществуващо" и измислено. Не е нещо, което го има, само ако вярваме в него. И т.н.

Всъщност, най-вероятно психика и тяло са едно "нещо". Всичко е Дух. Външната изява няма значение.

В обществото не се гледа с добро око на т.нар. инфантилност - преди да влезе латинската дума в масово обръщение, това се е казвало "вдетиненост". Името няма значение. По-интересно е изборното "демонизиране" на определени съвкупности от качества. От една страна - хубаво е да си "дете", дори и като възрастен, от друга - ако си възрастен и проявяваш детски качества - ти си инфантилен. Не е редно! Трябва да си негъвкав телесно, вцепенен, ригиден, неподвижен - отново телесно, но и духовно. Трябва да се тормозиш за несъществуващи неща - най-фрапиращото от които е "утрешния ден".

Абе, идиот! Ти откъде знаеш, че за теб ще има утрешен ден? Да не си Нострадамус? Съществува ли утрешният ден, та да се притесняваш за него? Погледна ли се себе си? Чу ли какво иска тялото ти? Обърна ли му внимание? Изпълни ли това, което то иска - не за друго, а за да може да ти служи идеално? Не си, нали? Само го използваш, защото си глух и сляп, и безосезателен - не си дете...

Христос е казал, да бъдем като децата - защото те са тези, които ще влязат в Царството Небесно. И - "Царството Небесно вътре във вас е."

Във всеки възрастен живее едно Дете. Но в повечето случаи - вързано и хвърлено в тъмница. Децата иначе са гъвкави - телесно и психически. Не си създават мнение - просто приемат света такъв, какъвто е. У децата няма завист - да, може да поискат да постигнат нещо, което е постигнал друг, но без завист. Без омраза и злоба. Просто с широко отворени очи, чисто желание, искрено намерение, и постоянно учудване от "чудото на света".

Какво ти чудо на света! Ригидният възрастен е забравил дори, че има тяло, забравил е, че то е перфектна машина, духовна, но че не може да се използва до безкрай, без да се положат някои грижи. Тогава се намесва соматопсихиката - отчаяното тяло започва да произвежда различни, опасни вещества, които сриват "психиката" - един вид - задейства се системата за унищожение. Взаимно тялото и психиката могат както да се разболяват, така и да се лекуват. Но за целта е необходимо да бъдат в постоянна, адекватна и взаимна връзка. Всъщност, ако са в такава връзка - няма да се налага нито да се разболяват, нито да се лекуват.

Всички удоволствия в материалния ни, земен свят, са свързани с тялото. Чувството за земно блаженство (който знае какво е това) - също. Случайно ли е, че едно от най-възпяваните неща - Любовта - също в земен план е наложително да има телесна изява, за да е наистина Любов?

Неслучайно традицията Йога първо задвижва тялото, събужда заспалите рефлекси и т.н. Гъвкаво ли е Тялото ти, гъвкав ти е и Духът...

Има разлика между Вдетинен и Дете. Вдетиненият е запазил и доста досадни и абсолютно пречещи качества на възрастния - едно от тях е ригидността, често и завистта...

Е, къде е тук "обратната връзка"? Тук си е, аз поне я забелязвам... :)))

...

02.12.2012г. Аеиа

събота, 16 юни 2012 г.

Обратна връзка: СМЯХ, СВЕТЛИННО ЗАМЪРСЯВАНЕ И...




За всеки е известно, че вътрешното състояние на човек влияе на външния (му) изглед. А и двете неща са нещо необяснимо и сякаш - природно дадено. Знае се, също така, че състоянията се сменят непрекъснато и са в пряка и непряка зависимост от множество фактори. Сложих по-горе "МУ" в скоби, защото не става дума само за личния изглед, а изобщо за конкретния околен.

Още нещо, което се знае масово е и това, че има и понятие "обратна връзка". Схематично представено, при това нещо външният изглед влияе на вътрешното състояние. Най-простият пример е когато се случва да сме весели и да пробваме да се навъсим за известно време. Веселостта изчезва и се появява т.нар. от Майка Тереза "най-неприятният недостатък - лошото настроение"...

Хубавото е, че при обратната връзка е напълно възможно и обратното на горното - а именно: ако си в лошо настроение и са ти потънали гемиите - успееш ли да се засмееш със силен глас (може дори без глас), то тогава изведнъж тонусът ти се повдига, започваш да произвеждаш ендорфини и енкефалини и виждаш, че "животът е прекрасен"... Твърде проста техника, ама повечето предпочитат да "си го вдигат" с лекарства, алкохоли и пр. материални средства - все пак, търговията и човекодокументофинансооборотът трябва да вървят! :)

Лично за себе си, тия неща ги научих без да искам и доста преди да знам теоретично за "обратната връзка" и подобни неи "теоретики". А миналата година бях приятно изненадана да видя съвсем случайно по телевизията, че са създали "йога на смеха" - събират се група хора и се смеят яко! Те прилагат точно "feedback"-а !

Сравнявам донякъде смеха със светлината. Ако се случи нощем да си инсталиран извън и над голям град, виждаш го като покрит с огромен светлинен ореол. Учените са нарекли това явление "светлинно замърсяване". Бидейки нощем в града, то ти затруднява виждането на Звездите. Но пък ти позволява да виждаш наоколо - накъде отиваш, или къде се намираш - всичко от прякото ежедневие.


Приемем ли условно, че светлината, генерирана от един град, е равностойна на смеха, създаден от един човек, а Звездите - еднакви с Божествения смях, то може да се предположи, че личният смях ти помага в ежедневието, но ти пречи в чуването на Божествения... Е, ясно е, че Звездите не са това, което изглеждат - те са поглед назад във Времето, защото, докато стигнат до ретината ти, отдавна не са на това място, където ги виждаш. Да, всяко взиране в лятното звездно небе е гледане във Времето. Само че го приемаме за надничане в Пространството - и оттам идва голямото объркване, но това не е от значение сега.


И пак си идваме на думата - ако все пак искаш да подочуеш нещо от "Божествения Смях", то не бива нито да си сринат, нито приповдигнат. Състоянието на медитация или молитва, в която не се молиш...

...