Нощта на Пан

Нощта на Пан – състояние в традицията на Телема, в което се извършва унищожение на Его-то по Пътя на Духовното развитие. Наричана още N.O.X. (от латински – nox, nocis – нощ). Пан – всеизвестният Бог на Природата, на Природните мъжки оплождащо-творящи сили, на Любовта, на Силата. Известен е още като Всичко – защото „пан” на гръцки значи Всичко. Думата „паника” също идва от него – твърдят, че той имал обичай да изскача изневиделица в гъстите гори пред нищо неподозиращи древни туристи и да ги плаши почти до смърт. Защо ли е правел това? Нали казват, че Любовта е противоположна на Страха? Всъщност, тук някой може да вметне, че Пан е бог на похотливата любов, не на Любовта. Похотлива или не – все е любов – това мога да кажа. И няма да споря, ако някой продължава да класифицира различните прояви на Любовта. Аз не желая – поне се опитвам да не го правя, съзнавайки, че това е почти невъзможно. Поне докато съм в човешко тяло. Кой знае защо, същият този Пан е представен от християнството като Дявола. Тук няма да се впускам в мъдруване „що е дявол и има ли той почва у нас” – по този въпрос има необозрими количества литература, филми и кой знае още колко неизвестни за човечеството източници на информация...:)Но находящи се на нашата планета, в нашето измерение... (сега дано не ме емнат склонните към иманярство! Току виж решат, че знам за някакви неизвестни никому видове източници!;)

Но да се върна за кратко към плашенето почти до смърт. Всеизвестно е, че в множество шамански традиции това е един от основните похвати - инициираното лице, неофитът, бива изплашен в много голяма степен и, успявайки да се пребори със "страшното нещо", той преживява един вид Смърт и повторно Раждане - вече за света на Духовното. Дали „бай Пан” не прави точно това? И съвременните нрави, в огромна степен повлияни от криворазбраното християнство (т.е. от църквата, а не от Иисус Христос), макар и да се пишат светски и научни, го представят опростенчески и профанно като един обикновен, страшен горски Звяр? Не може да се каже, поне не със сигурност. Но кое ли е сигурно на тази Планета? ;)

Склонна съм да мисля, че Пан е нашата вътрешна същност. Нашият Висш Аз.

И, разговаряйки с Гет, получих следната „визия”:

Често във фантастичните книги авторите пишат за машините, за изкуствения интелект, който завладява хората, подчинява ги и после следва всичко, произхождащо от това. Доколкото си спомням, и легендарният филм „Матрицата” беше с подобна основа?

Аз за себе си, О, Пан! Реших друго. Ние все още не сме завладени от компютрите, създадени от нас.

Но някога, О, Пан! (споменавам го, защото ми се струва, че Той ми предава тази информация – а това го казвам, за да направя по-интересно настоящото си писание – да не си помисли някой, че съм луда, случайно! ;))) Та, някога, преди да станем техническа нация-цивилизация, ние сме били Спиритуална такава. Нашият Дух е движел всичко. Както казват – камъните за Пирамидите сме ги вдигали и пренасяли на хиляди километри с Духовната си Енергия. И тогава един Мъдрец, О, Пан!, измислил изкуствения Дух. Който да се вгражда във всеки един човек, стига той да иска, и да подсилва многократно силата на Личния му Дух! Това било нещо като Духовна техника. Този мъдрец създал Първообраза на Техниката и на Техническото. Много Хора се подлъгали – без да подозират, че се подлъгват – мислели, че го правят за свое и Общо добро. Вградили в себе си този Изкуствен дух. След известно време той успял да убеди всички да го направят. Започнал изцяло да командва Хората. Те забравили за своята Сила и за своя личен Дух. Личният Дух бил необозримо по-силен от Изкуствения, но Изкуственият бил по-гръмогласен и агресивен. Да, Личният дух не познавал агресията – просто тя не му трябвала. И нямало време да я развие, когато дошъл Изкуствения. След време Хората забравили напълно, че имат свой Личен дух. Забравили за Пан! И приели, че основното им богатство, единственото и правдивото, е Изкуственият дух. Нарекли го Ум!

След това го наричали с много имена. Едното от тях е „Его”. Умът така хубаво ги владеел, че нарекъл себе си „Аз” – т.е. „Его” – искал да внуши на Хората, че той е техния Аз, че няма нищо друго, освен него.

Но Пан все пак не ги изоставил. През деня не можел да им се явява – Изкуственият светел твърде силно и те нямало да видят Рогатия Пан – но през нощта имало Надежда! И някои все още успяват да преживеят Нощта на Пан...

25.02.2012г. - Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Телегония, генетични матрици, амулети, война между половете и прочее убости

     Телегонията, както е известна масово, е свойството на организмите да се размножават от разстояние. Неее, не е точно така, май беше да произхождат от разстояние? Както и да е. Иска ми се да напиша няколко думи за това спорно явление и за някои свързани с него „прочее убости”.

     И така. Твърди се, че всички селекционери (без футболните) на животни строго съблюдават законите на телегонията и знаят, че ако изпуснат расовата кучка, кобила или крава да бъде оплодена от нерасов самец, то тази съответна самка никога вече няма да ражда чистокръвни отрочета, независимо в последствие с колко чистокръвни партньори се кръстосва.

Любителите на конспиративните теории усърдно твърдят, че знанието за телегонията тенденциозно се е укривало, унищожавало и изопачавало чак до степен създаване на Холивуд и бълване на масови филми, проповядващи промискуитет. Не знам защо в случая тези любители пренебрегват съществуването на Библия, Коран и множество други писания, свързани с различни религии и култове и вкупом проповядвящи строга моногамия, но не можем всичко да знаем, нали?

     Най-общо – различните теории за телегонията изказват становище, че потомството на всяка една жена, независимо колко партньори има през живота си, е всъщност потомство на Първия, а т.нар. първи е този индивидуум, с когото жената е имала за първи път сексуален контакт. Защо било така? Първо – защото генетичната матрица на жената имала свойство да се променя и да взема от генетичния материал на първия партньор, поради разкъсания химен и съответния кръвен път, осигурен на мъжкия генетичен материал. Тази ранева повърхност осигурявала контакт между двата генома и създавала предпоставки за прескачане на генни структури от мъжкия в женския организъм. Това твърдение изглежда несъстоятелно, но по принцип всичко, свързано с телегонията, няма как да бъде доказано по научен път засега. Всъщност – има, но на никой не му се занимава. Да не се отплесваме обаче. Второ – приема се за общовалидно, че първият полов контакт е свързан с много силен емоционален отговор – т.е. емоциите можели да влияят на гените и да ги изменят. В това също няма нищо чудно, нито ново. Трето – поради това в множество от Традициите се изисква жената да бъде девствена, когато встъпва в семеен съюз. Това било с цел запазване чистотата на Рода. Четвърто – на чисто енергийно ниво „енергийните гени” на жената закачват част от „енергийните гени” на мъжа и това остава завинаги – мъжът „слага печат” върху тази жена... Пето – някои белтъчни молекули, отделени от мъжа по време на половия акт, имали свойството да се прикачат към генетичната матрица на жената и да предизвикат съответни промени – тук отново наблюдаваме така наречения „печат”...

     Говори се и за някаква „клетъчна памет” и клетъчно въздействие. Какво значи това? Например – в езотеричните среди се твърди, че посредством такъм метод може да се излекуват всякакъв вид болести. Какъв е методът? Нямам много представа, но е нещо като следното: взема се частичка от заболялата тъкан и се обработва с друг вид тъкан или вещетво. Може да се обработи с нещо, което унищожава тази тъкан, може с нещо, което да я възстанови – зависи от проблема. Така обработената „заболяла тъкан” се поставя в торбичка, епруветка или друг съд и се дава на болния, от когото е взета първоначалната заболяла тъкан. Той я носи определено време – понякога трябва да му виси на врата, друг път – в джоба – но най-често кожата му трябва да влиза в контакт с „новата тъкан”. Твърди се, че за определен период от време болния оздравявал. Клетките му, които били покосени от болест, съответно помнели, че са болни. Влизайки в контакт с вече оздравели клетки, те получавали нова програма, нова „матрица” и започвали „нов живот”, т.е. наблюдавало се оздравяване на заболелия. Всеки ще се сети, че този „ритуал” много прилича на изработването на мускси, амулети и прочее магьоснически инвентар. И повечето ще се сетят, че тази схема има доста общо с „теорията за телегонията”...

Още нещо, което е добре да се отбележи. Освен за поддържане чистотата на рода, телегонията  може успешно да се използва и за запазване на расата. За какво става дума? Дава се пример с едни руски девойки, които отишли някъде на лагер или нещо подобно, на който освен бели имало и чернокожи младежи. Та там девойките влезли в контакт с чернокожите. После се прибрали по живо, по здраво. В тяхната околия никога не били стъпвали чернокожи хора. Но, когато след години девойките се омъжили за свои хора и имали деца, някои от тях родили мулатчета и дори чисти негърчета...Е, ако знаеш такава информация, няма ли да внимаваш с кого влизаш в контакт?

     Интересна е интерпретацията за презерватива. В „тези среди” в това отношение се наблюдава разделение на два лагера. Едните твърдят, че презерватива успешно предпазва от „законите на телегонията” (ако можем така да ги наречем), другите отчитат, че не е възможно една гума да спре „енергията”, която действала на съвсем различно от физическото ниво...

За всеки е видно, че досега навсякъде се споменава само жената, родът и расата. Мъжът не участва никъде пряко в телегонията, освен като „Първи”... Ако погледнем феминистки на нещата, то е ясно, че телегонията е измислена изцяло с цел да държи жената девствена и да я възпира от излишен разврат...

     Но има нещо впечатляващо, за съжаление на можах да намеря линк към статията, която мисля да спомена вкратце. Става дума за нещо, което четох в някои вестници – сериозни – преди няколко години. Една жена, май беше германка, открила, че двете деца, които е родила от един и същи мъж – съпруга си – всъщност не са нейни! Те генетично нямали нищо общо с майка си! И това тя го открива, когато децата й са близо двадесетгодишни. Като се разравят в случая, става ясно, че когато са правени децата, мъжът й, няколко часа преди да осъществи полов контакт с нея, имал контакт с друга жена! Предполага се, че той е „носел” генетичната информация на другата жена и тази информация се е предала на яйцеклетките на съпругата му, като е наложила над тях своята програма, своята генетична матрица, т.е. превърнала ги е в чужд за майката генетичен материал. Как майката ги е износила без да ги изхвърли като чужди ли? Лесно. По принцип всяка една бременност се котира от организма като „чуждо тяло” и по тази причина има безброй механизми, които да потиснат съответните реакции на отхвърляне. Известни са също така нашумелите в последно време инвитро-практики с донорска яйцеклетка – т.е. жената успешно износва и ражда ембрион, създаден от яйцеклетка на друга жена, оплодена от съответния сперматозоид...

     Ако приемем за верен горния случай – то и при мъжете действат законите на телегонията, т.е. и мъжът може да „замърси рода”, посредством промискуитетни връзки...

Дали това не е свързано с обичаите при някои народи родство да се признава само по майчина линия? Има различни интерпретации и на това, но в случая ми изглежда като аргумент в полза на горното предположение. Сигурна е единствено майката – бащата не се знае колко и какви връзки е имал. Но, ако това с германката е вярно, то излиза, че при промискуитетни бащи сигурен е единствено бащата... Голяма каша! Оставяме я да си ври...

     Строга изглежда телегонията, да. Има обаче и множество „вратички”, през които можело, твърдят, да се избяга от това. На първо място – това са разни даоистки масажни техники, после следват – йога, тантра и т.н. известни и по-малко известни практики. Няма да се учудя, ако даже не създадат центрове за борба с телегонията, нито ще е нещо ново, ако някой реши, че телегония означава „гонене на телета” и не го обнародва в някой достоен за уважение речник...

     Но въпросът остава открит – поне дотогава, докато има на земята различни раси и полове – а това не знам докога ще трае...

Добави в Svejo