Покрай едни работи си спомних ненадейно една случка от детската градина. Бях на пет години. Играехме навън, в двора на градината. Беше голяма горещина, силен пек. По едно време оттатък оградата видяхме да минава баба с чадър - черен чадър за дъжд,опънат над главата й. Едно от децата викна:
- Гледайте, гледайте! Бабичка с чадъъърр!!!
Всички се загледаха в бабата и прихнаха да се смеят. Да, по онова време, не знам защо, дори на плажа рядко се употребяваше чадър срещу слънце - и може би затова на съгрупците ми им се видя толкова смешно някой да носи чадър в такъв пек. Опитах се да им обясня защо бабата е с чадър, аз знаех - но никой не ме чу, затова се отказах и не им попречих на смеха. Даже се посмях и аз - само че не на бабата, а на съгрупците.
Има нещо в това, че и от дъжд, и от слънце човек може да се предпази с едно и също нещо - с чадър. След като "противоотровата" е една и съща, може би и "отровите" са еднакви - и само изглеждат напълно различни. Понякога до такава степен, че носенето на чадър в летен зной да ни се струва абсурдно и алогично.
...
04.02.2013г. Аеиа
