сряда, 28 ноември 2012 г.

Алармааа! Дишането ще спаси Света! :)


Всички сме равни! Сега да не ме обвинят, че съм комунистка, но, както се казваше в стария виц: "кому ниска, кому висока - за мен си е добре!". Та и за мен така!

Седя си в лотос, поза лотос, де, още няма толкова големи ГМО-Лотоси, та да ми поберат, хм, частите, но да не се отплесвам в генетиката! Дишам си и като че ли медитирам, ама може и да не медитирам, няма значение кому ниска. Да, пак се отплесва Авидя, или ме отплесва, незнайно от коя основа...

Та, мислейки че медитирам, изведнъж усещам, че вдишвам въздух! Който се е превъртял през дробовете на милиони, да не кажа - милиарди! Леле, леле, какво кръвосмешение, полови групови изпълнения, класови, расови, видови и всякакви смешения! Въздухът, вдишван от някой хипер-милиардер, след няколко часа се нахожда в дробовете на най-окаяния просяк - или на някой червей.

Мъдреците разправят, че не сме дишали правилно. Лекарите знаят, че ако подадат кислород повече от нормата, пациентите стават еуфорични. Ако кислородът е малко - хората са вяли, дори полузаспали. То затова и се прозяваме - защото организмът има нужда от кислород. И заспиваме, прехвърляйки се за една трета от живота си уж в царството на Морфей, на илюзиите, на по-малкия брат на Танатос (Смъртта).

Други пък бърборят, че след Смъртта човек се осъзнавал, ставал ангел. Ами че ако наистина сънят е по-малък брат на Смъртта - то и приживе ни е дадено да видим какво е... Ама не! Това било илюзия, не било реалност.

Ако предположим, че шегаджии-извънземни рекнат така, за шоу, да изтеглят всичкия въздух от земната атмосфера, барабар с кислорода, то какво ли ще стане? И милиардерът, и просякът ще се задържат в "реалността" най-много 3 минути. И после ще се кютнат към Вечните Ловни Полета - или където им е кеф, зависи как сънуват - безкислородно...

Медитирайки се чудя, дали случайно Бог, или който и да е там, не ни показва с тоя отчайващо общ въздух, че всички сме едно? Дали не се майтапи с нас по този начин?

Да, прави са мъдреците, че хората не забелязват дишането. Не му отдават нужното внимание. Не го тренират. Карат как да е. Нали е безплатно? Какво да му мислим?

Воалът се спуска! Медитацията се отмедитачва, или от-аттачва. Въздухът циркулира!

Медитация и Цирк-улация...

...

28.11.2012г. Аеиа

Той брои тревата


От малък беше някак различен. Първоначално не знаеше, че е такъв - мислеше, че всички са като него. С годините, още в детска възраст, успя да види разликата.

...

Не вярваше в нищо. Не можеше да вярва. Знанието бе неразделна част от него.

...

Годините си минаваха - той не се променяше. Единствено косата му побеля. Понякога, рядко, срещаше хора, в които безпогрешно разпознаваше това, което имаше и той. Повечето от тях бяха в детска възраст. И не знаеха, че са такива. В продължение на дълги години си правеше майтапи с тях - от сорта да ги впечатли с нещо, на вид странно, което да запомнят завинаги. Случваше се тия шеги дори да ги събудят за тяхната истина - но най-често нищо не разбираха, а само запомняха майтапа като странен и необясним случай...

...

Когато и внуците му напуснаха този свят, той реши, че е време да приеме насериозно легендите за вечно живите хора - отдавна бе изчел всичко по този въпрос, достигнало до нашия свят - отпреди Вавилон до щуротията за Скитника Евреин.

...

Той не вярваше в нищо. Легендите бяха истина. Не търсеше и никога не бе търсил себеподобни и съмишленици. Реши, че е време да разкрие за себе си своята истина. И тръгна да търси тези, с които някога се бе майтапил. Само че - не децата. Те, впрочем, вече бяха станали старци - може би. А вероятно бяха като него. И също търсеха. Хора на неопределена, наглед средна възраст, които никой не забелязва, защото са "част от нормалния пейзаж".

...

На едно съвсем неочаквано и тривиално място той намери един като него. Беше много по-стар, макар да не му личеше.

- Аха, - каза Намереният, - случват се и такива работи.

- Какво ли не правих, къде ли не учих - никой не можа да разбере какъв съм и никой не разгада причината да съм такъв. Да, знам че няма причини. Знам че причина и следствие е едно цяло и че са илюзии. Знам, че животът е илюзия, но... ти знаеш - точно защото нашият живот не е илюзия, сме принудени да живеем толкова дълго.

- Май вечно? - захили се Намереният.

- Е, не обичам крайни изказвания - засега не съм живял вечно и не мога да кажа как е. Ти също не си живял вечно, нали?

- Дааа, прав си, майтапех се!

- Наистина смешно! - усмихна се и той. - Сега ще те попитам нещо още по-смешно. Знаеш ли някакъв сигурен начин, който да ми разкрие истината?

Намереният загледа разсеяно, но каза:

- Според мен най-сигурният е да изброиш всичката трева на Земята.

- ???... Скучно занимание. Но... да, струва ми се, че това е начинът...

...

Той повярва за първи път.

...

Един човек на средна възраст брои тревата. Никой не може да разбере какво прави, нито защо се занимава с това. Покрай броенето върши и куп полезни неща. Помага на много хора - може би затова не забелязват основната му дейност...

...

28.11.2012г. Аеиа

събота, 24 ноември 2012 г.

Как сами си слагаме рамки


"Е" на идентичността. Това, според Робърт Антон Уилсън, е използването на глагола "съм" в различните му форми, за определяне на явление от околния свят - било то личност, човек, животно, политика, технология, религия, бог, наука, език, любов, глупост и т.н.

Не е нужно някой да ни промива мозъка - достатъчно е да кажем за нещо, че "е". Определяйки го веднъж, ние преставаме да бъдем отворени за него и да възприемаме "посланията" му, които, в доста от случаите, биха могли да ни бъдат полезни - най-малкото, за да разширим собственото си "съм".

Казваш си: "този човек "е" тъп!". И той спира да ти бъде полезен и излиза изцяло от твоя "тунел на реалността" (пак термин на Уилсън).

Доста мъдреци съветват хората "да бъдат отворени към света", "с отворено съзнание". И тези съвети са наистина полезни - дори от чисто практична гледна точка.

Но "съм" ги прави на пух и прах. "Аз съм неудачник!", или "Аз съм отворен към света!". Второто също ограничава - мислейки се за "отворен", ти спираш да се развиваш и наблюдаваш обективно - и си оставаш тесноглед задръстеняк.

И всеки що-годе убедителен батю или чичар, ще те убеди в каквото си иска, лесно ще ти внуши, че това "е" такова, и никакво друго. Че побратимът всъщност ти "е" враг, че врагът - приятел. За предните неща не визирам само личности. Това може да са (ето, пак "съм"!) качества, предмети и т.н.

Вече има тонове литература, описваща как да останем с отворено съзнание. То не са техники, медитации, видове мислене и прочие сложнотии. Но, кой знае защо, това "Е" на идентичността не се споменава почти никъде. Да, в началото е трудно да се приложи - човек вижда, че му е доста сложно да не го използва на всеки петнадесет минути. "Това е такова, онова е онакова...". Но свикнем ли веднъж с избягването на употребата му - нещата стават доста по-лесни.

"Е" не е това, което "Е"... :)

...

P.S. Горното демонстрира и вредата както от положителното, така и от отрицателното мислене...;)

...

24.11.2012г. Аеиа

неделя, 18 ноември 2012 г.

Котката - изпратен ни свише лечител-йогин?


Въздигана до Божествена същност и принизявана до най-низше адово създание, Котката е била, е и си остава едно от най-обичаните, мразени, пренебрегвани и, както често се случва, неразгадани и неразбрани творения.

Казват, че много приличала на човека. Други пък отхвърлят напълно тази прилика.

Но каквато и да е, Котката може да мърка. Огромен брой хора по света са открили, че котката им усеща къде ги боли, ляга на проблемното място и "задвижва вибрациите" на мъркането. И болката често изчезва. Написани са много неща за това мъркане - какво представлява, от кои котешки органи се генерира, за какво служи на самата котка. В литературата по темата се срещат както чисто научни обяснения, така и множество мистични и "отнесени", които съвременната наука (засега) не може да приеме за чиста монета и за нещо меродавно.

Независимо от всичко това, Котката продължава да съпровожда Човека и, може би, да върши работата, за която е изпратена. Да лови мишки... И покрай лова - да прави много други, често незабележими и пренебрегвани, но важни неща.

Покрай заниманията си с йога, нямаше как да не свържа котешкото мъркане с някои йога-практики. Видове дишане, задвижване на определени места от тялото, чрез създаване на вибрации, посредством дишането и генерирането на определени синхронни звуци, които си ги чува основно самият практикуващ - почти като мъркането на котарака. И стигнах до особеното усещане, че мъркайки котката вибрира "ОМ"...

"ОМММММ, ОООММММ, АУУМММ, ОММММ, тук съм! Успокой се! Отпусни Тялото! Изчисти Храма! ОООМММ! Пусни Бог в Храма! ОООМММ..."

По една или друга причина не всички хора са приели Йога за начин на живот. Първо - може би защото по знайни и незнайни причини това Учение преди векове е било държано в тайна и ползвано само от посветени - не с цел разделение на хората, а най-вероятно от съображения за сигурност, вземайки предвид характеристиките на човешкото его и опасностите, които то може да създаде, ползвайки знания и умения, без да развива с тях Духа. Защото Йога действително започва от тялото. Нашето тяло. В материален план - единственото материално нещо, което притежаваме при рождението си - и единствената ни материална собственост през целия ни земен живот. Казват - тялото е твоят храм. Един Вълшебен Божествен Храм, скрил в себе си много тайни - научиш ли ги, ще научиш Материята. В Храма живее Духът (ти). Но там е и Егото. И Егото е силно. Илюзия е то, не е Истина като Духа, но силна илюзия. Която може да злоупотребява - не от лоши помисли, дори често от съвсем добри - но егото винаги се стреми към себеусъвършенстване, и в този си стремеж не признава Битието на Духа. То обича да владее. То ламти да властва над Материята. Над Майката... И временно може да го постигне - понякога...

Второ - след горните описания на минало и сегашно-минало, в сегашното-настояще-бъдеще много хора не са наясно с древните мъдри наставления и практики за прост живот "в Бога". Пак по различни причини - една от тях е, че за съвременния човек е абсолютно невъзможно да изчете в оригинал всички, достигнали до нас Книги на Древната и не дотам Древна Мъдрост. Друга причина е продиктувана пак от егото - то има склонност да слага етикети и всичко да му е ясно. То знае всичко. Затова, често чувайки думата "йога", егото изпраща образ на изпосталял индийски факир, завързал краката си на фльонга зад врата и крепящ се на една от ръцете си, а другата - вдигната нагоре, изсъхнала и дланта й превърната в саксийка с цъфтящо цвете. Брррр! Не си и помисляй да се занимаваш с такова нещо!!! Пък и виж го как псува тоя "просветлен"! Ти отиваш при него да те научи на нещо - той те псува най-грозно и вулгарно! (Последното съм го виждала по Дискавъри :). Разбира се, има и благи сред "факирите".

Котката прилича на тях. Някои котараци са изключително дръпнати и негальовни, други са досадно любвеобилни. Имам предвид със стопаните си. Кучето е винаги любвеобилно с господаря си. Да, Кучето е най-добрият приятел на човека. Котката, мисля, е нещо друго. Тя, наистина, не е Приятел. Не е и Враг. Може да те дере и хапе, но при нужда ще те излекува, или ще отнеме лошите ти емоции, без изобщо да разбереш, че тя го е направила. Един гуру-лечител, който си прави каквото си иска, но винаги невидимо ти помага. Нашата въплътена, но невидима и неосезаема същност? Мъркаща?

Хората може да нямат възможност да живеят прост живот в Бога, може да са възпрепятствани откъм достъп до Древна Проста Мъдрост, до Учители и Просветлени - но Котката е с тях. Без да се натрапва тя си върши Работата...

ОООМММММ - МММЯЯЯУУУ-ММММРРРРРРР-ОООМММММ...

...

18.11.2012г. Аеиа

Идиотска импресия :)


Хората бяха добри по рождение. Бяха интелигентни и талантливи. Раждаха се интуитивни, разбиращи, виждащи, чуващи, схващащи, усещащи и - много съществено - енергични. Хората бяха знаещи по рождение. Раждаха се мъдри. Хората вярваха в Бог по рождение и бяха (едно) с Бога по рождение. Всичко това хората го имаха по рождение.

Едно нещо им липсваше - не се раждаха можещи. Мога и Мощ са с един корен...

Липсата на Мощ се оказа по-съществена от наличието на Енергия. И Енергията бе окована от Мощта. Заключена зад 194 катинара.

С израстването хората се стремяха все повече и повече към сдобиване на мощ. Често в този стремеж губеха повечето от даровете по рождение. А същевременно мощ не сдобиваха. И катинарите си стояха непокътнати.

...

Все пак, макар и възрастни, хората вярваха в Бог. Но загубили повечето от даровете и хабейки в борби за мощ прокрадналата се през катинарите мижава енергия, често не можеха да видят Бога и затова го бяха заменили с една книга. Името й бе на един конкретен език и за да я различават от другите книги, хората решиха на всички езици книгата да се нарича с това име - да не се превежда. Това го решиха, когато направиха замяната. Замяна на Бог с книга. По това унифицирано име личеше, че книгата наистина бе по-важна от Бога, защото за Бог езиците имаха свои си думи. (Бог може би позволяваше повече свобода?). Във всички езици тази книга носеше това унифицирано име, което всъщност бе в множествено число, но това хората не ги касаеше.

Хората стигаха дотам, че ако някой кажеше нещо против книгата, веднага го обвиняваха, че хули Бога и че е против Него. Хората се избиваха едни-други заради книгата. Освен това част от хората беше създала друга книга - по подобие на първата. А това бе недопустимо! Та нали книгата бе Бог! Как може някой да създаде дубликат на Бога?!

...

Хората бяха добри по рождение...

...

(бел.авт. "идиот" на стгр. език е човек, който се занимава със свои неща. В съвременните езици думата е придобила и други значения. Авт. е съвременен, мейд ин Чайник с Акациев Чай от цветове, цъфнали на тринадесети...:)

...

18.11.2012г. Аеиа

петък, 16 ноември 2012 г.

Аджна: Просветление с Език :)


По Кроули и Уилсън

...

Ревниви са животните –

това е всеизвестно.

Ревниви са и хората –

и все не им е лесно.

О, нека поиграем с езици ний сега,

защото за игра са

създадени в света.

И трудното във лесно те мигом преобръщат,

и болното във здраво най-скоростно превръщат.

А ревността ужасна,

с облизващ, здрав замах,

в любов я сторват вещо,

изгонват всеки страх.

Велико Просветление

с Великия Език -

кога играе смело,

а не от нервен тик.

Животното добричко

се с него изразява –

то ближе те във унес,

дори да ти додява.

Ах, Любовта Природна

с език се съобщава.

Със близане от думи,

или пък на тела...

Едно и също нещо,

твърдят, било това.

Да, редно е Езикът

нещата да върти.

Затуй те просветлява,

и учи, и трепти.

Той мускул е най-силен

сред мускулите знайни

и в себе си прикрил е

най-приказните тайни.

Със магове вибрира,

със кучета пламти,

използвайки го често

магьосник ще си ти.

Животните ревнуват,

но ближат те с език,

когато любовта си,

покажеш им за миг.

И хората го правят –

но често – без език.

Защото го заместват...

с психически тупик

от думи и творения

на наш студений ум,

а те са слаби, знайно е,

и причиняват бум

на липса на любови

и други благини.

И носят ни неврози

и психо-падини.

Това е грешка!

Знайте!

Тоз мускул най-велик

е редно да се ползва

във всеки славен миг.

Какво говоря – ревност!

Омразата дори

при близане надлежно

превръща се в искри,

които в миг изгарят

омразата у нас,

и Любовта припламва

във Радост и Екстаз.

И хапещото Куче

превръща се в Овца,

а знаеме – Агнецът

Спасител е в Света...

16.11.2012г. Аеиа

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Хремава Земя, класови смешения, конспирации...и бай Иван


На йогина бай Иван изключително често му се случваха взривяващо невероятни случки. Разбира се, от йогийска полипунктуална и дименсионална гледна точка, той не би казал, че "му се случват", но един реален, макар и несъществуващ, наблюдател би ги нарекъл наистина "просто случки".

Интересно при него бе още, че тия спорни събития много често съвпадаха времево с разни напълно битово-йогийски дейности, предизвиквайки тяхното прекъсване и създавайки странни завихряния, които обикновеният ум не можеше да обясни с няколко думи - на който и да е планетарен език.

Настоящата случка започна една вечер, по време на извършване от байИванова страна на тривиално-йогийското прочистване на дебелото черво, състоящо се в изсмукване през логичното долно телесно отвърстие на определен литраж леко подсолена вода, нахождаща се в леген, и последващото й връщане през гореспоменатото отверстие в градската канализация, посредством приспособление, наречено тоалетна чиния. С други думи - бай Иван изпълняваше хигиенна йогийска пречистваща практика, модифицирана и прилагана в обществото под името "клизма", а в по-ново време - известна и допълнително модернизирана под названието с гръко-латински уклон "колон-терапия". Последното - полезна процедура, за която много хора бяха склонни да плащат доста пари - може би защото не бяха запознати с йога (тогава щеше да им бъде безплатно), или просто самото плащане действаше по допълнително пречистващ начин по някакви необяснени засега от науките пътища. Но да не се отклоняваме в излишно комплициране и колон-изиране!

Водата тъкмо бе преполовена, когато се включи третото око на йогина. Бай Иван прекрасно знаеше - щом "То" си позволяваше да го прекъсва в такъв момент, значи работата бе дебела!

Заряза моментално хигиенните си задълбочения, изкара светлинноскоростно вече изсмуканата вода и се отдаде на Окото.

Работата наистина бе сериозна - най-малкото, защото това бе един от редките случаи, в които йогинът не сразумя от пръв поглед за какво иде реч и трябваше бая да се напъне, докато избистри картинката.

...

Разбира се, сравнително глупаво е да се описват с думи послания на "третото око" - причините няма да ги изброяваме, защото, както евентуално би вметнал бай Иван, и без това повествованието дотук е крайно неразбираемо и излишно извъртяно (към канализации и тоалетни най-вече!). Но все пак, с цел вмъкване на някаква светлинна яснота, ще нахвърляме накратко с думи какво казваше с образи байИвановото трето око.

Сложността идваше от факта, че по неясни причини Окото предаваше информация едновременно за няколко души и свързани с тях събития, които явно им се случваха в момента на байИвановото клизмено свещенодействие. От неразбираемия светлинно-образен бъркоч, бай Иван, иначе славещ се с доста всеобхватен възприятиен ум, успя да отсее следното:

1. Един негов млад, много близък и талантлив ученик - Симеон - бе изпаднал в алкохолна кома - явно вследствие на неведом, но необуздан запой. Симеон бе студент по право и работеше като програмист на парче. Връзката между учител и ученик бе силна, и дори в кома, Симеон бе успял да прати SOS на бай Иван. (Какво очакваше да стори учителят му - не бе ясно, но Ес-О-Есът бе пуснат в ефир и връщане назад нямаше).

2. Един доста крупен бизнесмен на средна възраст - Павел - чиято реална дейност, освен от самия него, се знаеше от хомеопатични дози хора на планетата, а и във Вселената, и чието познанство с бай Иван няма да нищим тук - бе попаднал (странно!) в някакъв дълбок трап. Наоколо бе тъмно, нямаше никой, а той не можеше да излезе - може би бе счупил крак? Той също бе пратил безвъзвратен, байиваново адресиран Ес-О-Ес (почти като есемес).

3. Една сойка - която някога бе излюпена в гнездо, намиращо се в съседство с байИвановия прозорец, и с която някога йогинът бе станал приятел, но сойката, след като порасна, се изсели в съседен град, макар и да запазиха приятелството си за вечни времена - та тази сойка също беше в лошо положение. Бе заплела краката си в някаква тел на земята и не можеше да помръдне - колкото и да опитваше. А сойките определено имат акъл, не само за измъкване!

4. Една възрастна жена - Мария. Някога просперираща и добре поставена в обществото, сега сведена до живот в общински старчески дом в едно отдалечено село. Преди да стигне до дома, тя бе преминала през дълги години скитнически живот, което бе продиктувано и предопределено от нейното, неочаквано и за нея, и за околните, полудяване. Дали това бе точно полудяване, или Мария просто бе влязла в една реалност, в която нямаше завист, злоба, амбиции, алчност, глупост и прочие красоти - тук няма да бъде коментирано. Мария винаги успяваше да оцелее - макар и в страшна мизерия най-често. Но фактът, че не всеки би могъл да постигне това - да живее толкова години в такива условия и ситуации, показваше, че Някой се грижи за нея. И този някой май не беше представител на човешката раса (за срам на същата?). Сега Мария бе получила инсулт. Около нея нямаше никой - и никой не й помагаше. Тя се надяваше, че този инсулт най-сетне ще я отведе Там, но виждаше, че няма да стане. Тя знаеше, че ще оцелее и от това, и ще й се наложи още да стои Тук. А не искаше. С бай Иван не се познаваха лично, но по неведоми пътища йогинът улови и нейния SOS. (хм, как ли ще ти помогна пък на тебе? - помисли в един от визуалните, следклизмени промеждутъци)

5. ... Тук бай Иван се изненада неприятно. Както се изненадва всеки един човек, узнавайки внезапно, че негов добър познат е напуснал този свят. О, Шива-Шакти-Сарасвати-Кали-Иисусе-Буда-Аллах-Йоан! Журналистът Тончо, приятел на йогина, с когото се виждаха рядко, но това не пречеше на връзката, която ги свързваше, току-що бе починал! Да, той бе възрастен и болен от лоша болест, но не това занимаваше бай Иван в момента на "видението". Тончо не знаеше, че е починал! Луташе се в Промеждутъка и имаше опасност всеки момент да се прероди в... стайна циклама! Това щеше да бъде загуба за Вселената. Да, и тя понякога прави грешки и допуска загуби. Не че стайната циклама нямаше да допринесе за общото Благо и общия Ред, но... Точно бе отчайващо добър и осъзнат човек. Бай Иван просто не можеше да се начуди как така се бе случило да е толкова неосъзнат в Смъртта! Може би тя бе дошла твърде неочаквано за журналиста? Може би... Да, не биваше да се губи време! Цикълът-Път "Тончо" трябваше да продължи подобаващо! Тончо явно бе изпратил съвсем неосъзнато от Отвъдното видението до бай Иван...

...

За осмислянето на горните видения йогинът използва много по-малко време, отколкото би било нужно за изчитането им. Още докато осмисляше - съвсем по йогийски - се сети за едно от важните наставления на своя учител навремето - "Винаги използвай силата на своите ученици, познати, приятели и на всеки, който ти скимне!"

И бай Иван се сети за тетка Цонка. "Ееехх, жалко че стана така с нея - сега щеше да ми е от голяма полза!".

Окото, обаче, изведнъж каза: "Потърси я!".

Бай Иван винаги слушаше Окото. Колкото и да не вярваше - съвсем по човешки - на някои от нещата, които понякога То го караше да прави.

...

Джиесемът на Цонка Едно иззвъня. Тя тъкмо поглеждаше кой е на дисплея - и стоящата наблизо Цонка Две се сля с нея.

- Иване!!! Как го правиш! Пак съм едно!

- И Силата е с тебе, а?! - успя да се измайтапи Йогинът и после поде по същество.

Цонка се втурна да оправя нещата, свързани с байИванполучените есоеси.

- И обърни особено внимание на Тончо, да не забравиш!

- Дааа, знам - с него ще се заеме Цонка Пет! - в шеговит стил отвърна през Измеренията възвърналата си сидхите Йогинка.

...

Успокоен, че се е погрижил за земните и не дотам земни проблеми, бай Иван отново се съсредоточи в Окото. Знаеше - при такива заплетени ситуации със сигурност винаги има нещо "зад нещата", което винаги убягва от вниманието дори на внимателно виждащия.

- Аха! ... Опс! Не е истина! Пак никому неизвестната Конспирация! - на бай Иван вече бе започнало да му омръзва, но това нямаше значение.

"Лошите" бяха заразили Земята, която междувпрочем е Мъжко Същество, с досадна хрема! "Добрите", както винаги, липсваха - т.е. не бяха предприели нищо по случая.

Окото "мълчеше".

- Хрема - хрема! - отсече бай Иван. - При хората минава с лекарства за една седмица, без лекарства - за седем дни.

Този популярен лаф бе всъщност мощна мантра. "Лошите", а и всички други не го знаеха това и специално Лошите бяха много неприятно изненадани - бай ти Ивана излекува за миг Земната Хрема с тия прости думи!

...

Конспирацията продължаваше... Бай Иван се върна към клизмите...

...

15.11.2012г. Аеиа

неделя, 11 ноември 2012 г.

Аджна: Дърветата отпочнаха стриптийза! :)


Това не е метафора - те наистина започнаха да се събличат! Делим една планета с най-различни същества. И често дори си нямаме понятие какъв е светът на нашите съседи. Ето, дърветата се събличат, когато стане студено. А в горещините гледат да са облечени.

Колко сме различни! Сигурно затова не ги разбираме. А дали Те ни разбират? Подозирам, че да. Нищо чудно да излезе, че всички жители на Земята ни разбират много повече, отколкото ние тях.

Когато застуди, хората се обличат с все повече и повече дрехи. Е, с изключение на моржуващите и някои други "групировки". А дърветата чакат да почне да студенее и започват лудия стриптийз!

Интересно място е Земята! :)

...

11.11.2012г. Аеиа

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Изкушението на тетка Цонка ... и бай Иван


Тетка Цонка бе една много приятна възрастна жена. Закръглена, винаги усмихната, много заета, но намираща време за всичко, помагаща на всички с удоволствие, удовлетворена от кариерата и семейството си и справяща се с всичко и всички като с вълшебна пръчица - поне така изглеждаше отстрани. Тя беше от типа жени, които всички възприемат, незнайно защо, като майки и закрилници. Като същества, в присъствието на които чувстваш една приятна сигурност. Като някой, който със сигурност ще ти помогне и ще те извади от кашата при нужда - стига да се обърнеш към него.

Имаше си добри мъж, деца и внуци, които ръководеше - съвсем неусетно за тях - и които не й се бъркаха в нищо. Не защото не искаха, а понеже просто не можеха, а и никога не им се налагаше. Пък и не усещаха, че тя е диригентът. С няколко думи - тетка Цонка бе идеалната жена в напреднала възраст.

Никой не можеше да каже и да определи на какво се дължеше този цялостен просперитет и добруване на тетка Цонка. А и никой не се замисляше - това бе просто една добра, работлива, всеотдайна и силна жена, която имаше в добавка и късмет. Е, налагаше се понякога тетка Цонка да надига глас - тогава да не си й насреща - но това си е нормално за всички хора и ни най-малко не можеше да накърни своеобразния й ореол.

Нещото, което не се знаеше от никого и което би хвърлило в потрес и чудене цялото обкръжение на добрата тетка Цонка (за непознати и бизнес партньори - госпожа Ц.Х.), беше, че тя всъщност се явяваше изкусен и посветен йогин. Вездесъщият йогин бай Иван бе неин учител. В качеството си на такъв, той отдавна й беше дал благословията си - да се развива и да си върви сама по Пътя. Защото тя бе фрапиращо добра ученичка и дори го бе задминала в някои отношения още в началото на обучението си - преди много години.

Бидейки в искрен контакт със "Силата" (не съвсем тази от "Междузвездни войни), тетка Цонка бе станала сидха, т.е. бе сдобила умения, които не се вписваха в нормалната реалност и които биха изглеждали напълно невъзможни за околните. Това, разбира се, не се знаеше от тях - само бай Иван и въпросната "Сила" бяха наясно, но това нямаше значение.

Тетка Цонка беше осъзната, веща и можеща - и никога не нарушаваше Правилата. И не бе никак надменна, а самоувереността й бе всъщност в очите на другите. Да, пред Силата място за надменност и самоувереност няма...

Все пак, независимо от своята напредналост и осъзнатост, тетка Цонка бе и човек. Знаеше, че понякога Силата може да реши да я изпита по някакъв начин и най-често бързо схващаше кое е изпитание и кое - ежедневна случка - но се случваха и гафове.

И така, госпожа Ц.Х. се срещна с един нов бизнеспартньор. Съвместната им работа тръгна успешно и влезе бързо в благоприятни коловози. Но това в случая не задоволи тетка Цонка. Проблемът беше, че този човек, твърде възрастен, интелигентен, начетен и улегнал се стори на госпожа Ц.Х. много подходящ за посвещаване в "тайните знания". А в реалните им контакти и дума не можеше да става за "тия неща". Изобщо - отношенията им бяха изцяло служебни, а за това, което целеше госпожа Ц.Х. се изискваше все пак някакъв минимален личен нюанс.

Тетка Цонка извърши сумати проучвания, медитации, консултации - осъзнаваше, че това може да е грешно, да е някаква абсурдна идея-фикс - но всички данни показваха, че човекът е подходящ и че е редно да го обучи и посвети. Тя много добре знаеше пословицата "насила хубост не става", а и нещо в тоя дух и бе подадено от един от нейните безтелесни Учители - да, тетка Цонка контактуваше с такива, покрай Силата. Само че тук не ставаше дума за никакви насилствени действия, затова госпожа Ц.Х. реши да не обръща внимание специално на това.

Независимо от всички пречки и земни и неземни предупреждения, тетка Цонка успя да внесе личен нюанс в отношенията с кандидат-ученика и съответно контактите им на тази основа зачестиха - излязоха извън бизнес-руслото. Той замина да живее в друга държава, но това, разбира се, не беше никаква пречка - те започнаха да контактуват по интернет.

Общуването им трая близо година. Набеденият ученик се увлече по госпожа Ц.Х. - не в любовен смисъл - и използваше всеки свободен момент за контакт с нея. Но възникна един нерешим проблем. Той изобщо "не вярваше" в йога и тайни учения. Не обръщаше внимание на увещанията на любимата събеседничка, че всъщност вяра в случая не му трябва ни най-малко. Отхвърляше всички нейни йога-попълзновения. Тетка Цонка прие това като война - и се подготви за дълга обсада.

Военно-обсадните действия траяха дълго. Настъпи и сюблимният момент. Секунди преди него се появи Безтелесният Цонкин Учител - той гръмогласно я предупреди да не прави глупости - но тетка Цонка, увлечена в целта си, го изгони съвсем безцеремонно.

Кандидат-ученикът трябваше да повярва! Независимо че вяра не се изискваше, случаят бе такъв! Сега или никога!

И както си говореха през нощта по скайпа (часовата им разлика бе само два часа), Цонка го накара да си включат камерите. Гледаха се и говореха. Тогава Цонка каза:

- Ти не вярваш, ама аз съм при тебе - отвори прозореца и ще ме видиш, че седя на перваза.

- ??? - "кандидатът" я гледаше в недоумение.

- Защо се чудиш? Не се мотай! При теб съм!

- Не те разбирам!!??

- Няма нищо за разбиране - хайде, не е приятно да се седи на перваза ти по това време, а е и опасно за мен!

"Кандидатът" реши, че събеседничката му полудява, но за да я успокои, отиде до прозореца, дръпна щорите... Закръглената тетка Цонка наистина едва се задържаше на сравнително тесния перваз! "Халюцинирам ли?", бе първата му мисъл, а главата му се въртеше ту към екрана на компютъра, ту към прозореца, още неотворен. От първото госпожа Ц.Х. го караше да отвори прозореца, а от второто - пак тя - чукаше бясно по стъклото.

Ясно е, че в такива моменти времето се удължава. Независимо от удължаването, "кандидатът" отвори прозореца, и тетка Цонка Две скочи пъргаво в стаята, ухилена до уши. Кандидатът получи инфаркт...

...

Да, госпожа Ц.Х. имаше такъв дар от Силата - можеше при нужда да пребивава физически на няколко места едновременно...

...

При вида на превития и проснат на земята кандидат, тетка Цонка Две (а и Едно - през камерата) схвана на момента, че е сгрешила страховито, но не губи време в излишни анализи, а хукна към телефона. Слава Богу, нали се нахождаше в чужбина, до него имаше телефонен указател - тя бързо набра тамошната спешна помощ. Кандидатът по принцип живееше сам в къщата. Имаше икономка, но тя не нощуваше там. Когато дойдоха да го откарат с линейка - сравнително бързо - тетка Цонка, винаги запазваща състояние на духа, се престори на икономката.

После остана сама. Е, можеше да си говори по скайпа с тетка Цонка Едно, но и "двете" знаеха, че от това няма да има смисъл - все пак, бяха един и същи човек. По-неприятното бе, че и Цонка Едно, и Цонка Две осъзнаха, че Силата бе отнела дарбата на госпожа Ц.Х. да пребивава на много места едновременно и в добавка (може би за наказание?) е оставила Цонка в две тела! И то в различни държави!

На тетка Цонка й се случваше обратното на известния и признат от науката феномен "множествена личност". Това е, когато в едно тяло "живеят" две или повече съвсем различни личности - като те имат и съвсем индивидуални чисто телесни особености. Например едната личност може да получава алергични обриви от фъстъци, а другата - не. При Цонка бе обратното. Дори не съвсем обратното - защото телесно тя бе напълно еднаква и в двете си тела. Пълна каша!

Успокоена от това, че "кандидатът" е в добри ръце и надявайки се да го излекуват успешно, тетка Цонка Едно каза през камерата на Цонка Две да изчака...

"Оффф - помислиха си и двете Цонки - аз говоря със себе си! Не, не полудявам! Заслужих си го!". Нямаше ги безтелесните Учители, нямаше я "Силата".

И след предното лирично отклонение, Цонка едно направи единственото нещо, което би и помогнало случая - позвъни на бай Иван. Нищо че беше късна доба. Той, телесният Учител, щеше да помогне.

- Чушката люта и пак люта, и ти си Цонке ле, кат нея! - това бе първата реакция на йогина, след като изслуша среднощната Цонкина тирада.

После се захванаха да действат - на първо място беше наложително Цонка Две да отиде при Цонка Едно, т.е. Две да се върне в България, защото тя де факто нямаше никакви документи и не можеше да направи нищо в чуждата страна. Документите, слава Богу, можеха да бъдат изпратени по куриерска фирма, без да се налага при получаването им Цонка Две да представя документ за самоличност на куриера. Добро съвпадение беше и това, че чуждата държава бе в ЕС и нямаше да се налага Цонка Две да бъде прекарвана контрабандно през граница, за да избегне обяснения "като как така се е озовала в тази държава".

След още куп перипетии, които няма да описваме, но се подразбират, за около седмица двете Цонки се събраха по живо, по здраво. Тогава пък отпочна един друг луд сериал - Цонка Две трябваше някак да се внедри в обществото и обществения кръг на Цонка Едно - защото категорично отказваше "да се крие у тях", докато нещата се оправят. То не бяха врътки, не бяха чудесии, изкусно измислени и натаманени истории - за появила се изневиделица сестра-близначка, за това, че тя няма къде да живее и засега ще пребивава у Цонкини и т.н.

- Нищо не мога да направя! - бе казал бай Иван. - Трябва да чакаш "Силата" да се смили.

- За съжаление - знам! - бяха казали Цонка Едно и Цонка Две.

...

08.11.2012г. Аеиа

сряда, 7 ноември 2012 г.

О, неразумний юроде, от що си мислиш, че си връх на сладоледа?!


Снощи пак, за кой ли път, си падах от смях с Уилсън. На нощен ред бяха растенията и тяхното свойство да влизат в телепатичен контакт с хората. Както казва Авторът, преразказвам, най-често в този двустранен телепатичен контакт човекът е напълно неосъзнат за него.

Каквооо!? Значи всяко едно растение може да ми чете мислите, м?!

Като се говори за секс пред растения, те започвали да излъчват разни вещества, които повдигали "настроението" и на тях самите, и на околните хора. Ритуалите за плодородие преди време - когато хората са се впускали в сексуални изпълнения на току-що изораната нива, явно не са били продиктувани само от сексуална разпищоленост и слободия - както имаме обичай да мислим днес...

Спомням си момента, беше преди десет години, когато си купих книгата "Гласът на розата" - не помня името на автора, но купуването стана на едно изложение и май самият издател ми я продаде - понеже каза: "Ако не Ви хареса - върнете ми я!", а жената, която беше с него на щанда, леко го поскастри, че за първи път чувала такова нещо от него! :))) Е как ще забравя Розата в такъв случай!

Който се интересува от това дали растенията имат интелигентност, ум, съзнание и разбиране - може да види въпросната книжка. Интересна е.

Не че си падам много по растения, но е приятно да знаеш, че, дори да не искаш, те знаят какво мислиш!

...

07.11.2012г. Аеиа

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Ако не сме осъзнати в съня, най-вероятно не сме и в реалността


Техники за осъзнато сънуване предлагат много традиции, школи, центрове и т.н.

В момента чета "Тибетска йога на съня и сънуването" на Тензин Уангял Римпоче. Разбира се, само четене не е никак достатъчно - за постигане на каквото и да е, е нужна основно практика. Няма да правя обзор на книгата, ще нахвърля само някои моменти и мои общи наблюдения.

Почти всеки човек е имал осъзнати сънища - съвсем спонтанно. По време на тях се вижда, че можеш да контролираш "сънната реалност" както си искаш. В цитираната книга авторът говори за сънища, породени от добрата или лошата карма - според него тия сънища не значат нищо и изобщо не са ценни, от гледна точка на осъзнаването и Пътя на Душата. Те били просто отработване на различни събития от реалността, също породени от майа и, макар и приети от нас насериозно и надълбоко - всъщност напълно незначителни. Донякъде съм склонна да приема тази постановка - всеки е сънувал някакви тривиални случки, които са му се случили през изминалия ден - понякога като кошмар, друг път като хубав сън, трети - като нещо, което на пръв поглед не можем изобщо да свържем с дадената "реална случка" и често възприемаме като своеобразно "опасно" предупреждение.

За да се избегне това объркване, било добре човек да е осъзнат в съня си - да знае, че сънува. Авторът казва, че за повечето от нас е невъзможно да осъществим тибетското традиционно "тригодишно оттегляне от света" (отшелничество) - но това спокойно можело да стане по време на спането, защото на десет години "буден" живот, се падали три години сън.

Точно бях прочела това, и случайно по радиото в колата чух една реклама за матраци - говорителят тръбеше, че човек прекарвал 23 години от живота си в сън! От тогава не съм попадала на тази реклама - затова я приех като синхронност, която идва да ми покаже, че съм на прав път, т.е. че не случайно отново съм се насочила към йогата на съня. Защото, всъщност си взех тази книга преди няколко години, и я захвърлих на рафта като ненужна и излишно усложнена - невъзможна за изпълнение в моята реалност.

Какво ще постигна и докъде ще стигна - все още не знам. Засега просто действам, т.е. практикувам и чакам резултати.

Един от немалките такива за мен е това, че някак, четейки книгата, осезаемо усетих, че и "реалността" е вид сън. Този постулат го знам отдавна - всички учители и водачи ни го набиват в главите. Но само "знаенето" не е достатъчно.

Осъзнатостта е от първа необходимост!

Всъщност, т.нар. късмет, според мен, се поражда именно в спонтанно възникнали състояния на осъзнатост. В реалността...

...

неделя, 4 ноември 2012 г.

Защо интуицията не се изучава в училище?


Интуицията, за която няма единно и стандартизирано определение (то за какво ли има?), нито научно или окултно такова, е едно от нещата, за които повечето хора подозират, че съществуват, но общо взето са възприети като "фантастика", изключение или "бабини деветини".

Като дума и значение, интуиция значи "поглед върху, на", а в по-ново време е прибавен смисъл на непосредствено знание за нещо, придобито от ума или чувствата. И понеже и "ум", и "чувства" са доста абстрактни понятия, макар с тях да боравят практически и теоретично множество съвременни науки, то като стигнем до интуицията нещата стават твърде объркани, мъгляви и съмнителни.

И общо взето - повечето хора "карат на сляпо". При едни т.нар. интуиция е развита и им помага в справянето с живота на нашата примитивна планета, при други - не е. Божа работа - поне така изглежда.

Обаче не е точно така. Всеки, който се занимава с йога и подобни практики, е усетил, че има "трето око", с което може да вижда. Това "Трето око" е епифизата - като органичен израз на същото. А като езотерично понятие - представлява шестата от основните чакри (енергийни кълба). Някои го наричат "Вратата", други казват, че Иисус Христос бил "третото око", и от друга страна - че през него можем да "познаем" Христос, цитирайки Евангелие от Йоан:

.

.

10:1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

10:2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

10:3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

10:4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

10:5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

10:6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

10:7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

10:8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

10:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10:10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

10:11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

10:12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

10:13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

10:14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

10:15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

10:16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

10:18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

10:19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

10:20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

10:21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

.

.

Когато човек се ражда, той не умее да ползва очите си, за да възприема и подава към мозъка сигнали от околната среда - това е всеизвестно - всеки, който е виждал новородено бебе знае, че то си върти очите на всички страни, некоординирано, и не ги центрира в нищо конкретно. То не знае как да ги ползва и първоначално мозъкът не си е изградил "преки връзки" между рецептора и центъра за възприятие, който оформя картината. Ако предлоложим, че още от раждането очите на новородения се покрият с нещо, което не пропуска светлина - то, може би, връзки с мозъка няма да се изградят и когато превръзката се махне, например след две години, човекът няма да вижда и няма да знае как да ползва очите си.

Добре, ще кажат някои, никой не е закрил "третото око" на бебето - какво му пречи да си го ползва и развива? Никой и нищо не му пречи, така е. И всъщност, "Окото" си действа в продължение на няколко години при децата. Затова често малките ни изненадват с учудващо "знание" за някои неща, с впечатляващи умения, с особено (твърде радостно!) възприятие за живота, и, много подчертано, със свойство да излизат невредими от ситуации, в които възрастен би пострадал не на шега. Пример за последното е честите падания на бебета и малки деца. Безброй майки по света разказват истории, как при опасно падане на бебето от количката или от високо място, на което се е качило, сякаш "някой го е хванал" и го е поставил леко на земята. Последното се обяснява с "късмет", "ангели-хранители", гравитация (видите ли, бебето е леко и затова нищо му няма) и т.н. А езотериците твърдят, че посредством "третото око" можем да контактуваме с ангели, висши учители, с бог и пр. Твърдят също, че чрез Окото човек можел да вижда нещата в дълбочина и в тяхната "истинност" - като по този начин той директно разбирал, узнавал и усещал, че "животът е прекрасен". Да, Иисус казва "радвайте се и веселете се!" - никъде не проповядва страдание и не кара никого да страда. Страданията са измислени впоследствие. Иисус, поне според стигналите до нас писания, е избавял всички, пряко и косвено, от страдания... И една малка спекулацийка с езика - на български "прекрасен" и "прекръстен" са доста близки по звучене...

В един момент, обаче, детството си отива. Детето е научило езика... Започва да възприема всичко чрез него. "Третото око" не може да възприема чрез езика - и детето твърде бързо забравя за него. Окото заспива. Човек губи интуицията, а често и "късмета" си. Това за езика и окото, разбира се, е твърде схематично и опростено казано - не ми се иска да описвам и обсъждам всички обществено-житейски фактори, които определят възприятията на индивида - това би отнело излишно време и място, а и не това е целта на настоящите писаници.

Може би грешката на обществото ни е, че делим нещата на материални и нематериални. Отдавна физиката е доказала, че и най-грубата материя се състои от частици, които в по-голямата своя част са "празни" - атомното ядро е хиляди пъти по-малко от целия атом - т.е. между него и границите на атома има огромна Празнота. Е, да, но щом столът е твърд, той не е "празен", той е материален. Такъв тип грешни и спекулативни твърдения, приемани за аксиоми, пречат на цялостния поглед и на "холистичното" разбиране за Света. Липсата на цялостно възприятие и разбиране ни е центрирала само в една от страните на Битието. Оттам - започнали сме да използваме, тренираме и развиваме само някои от органите си за възприятие. А дори и в "материалния свят" е известно, че нещо, което не се използва и тренира - спира да функционира адекватно. Нещата са свързани. За да функционират добре органите за възприятие - дори "обикновените", тялото, физическото, трябва да е в добра форма. Спортове да искаш! И те са прекрасно нещо, макар не винаги да водят до "събуждане на Третото око" - поне не пряко събуждане, защото е всеизвестно, че спортуващите хора са почти винаги в оптимално състояние на духа, имат сила, енергия, хъс и желание за живот.

От друга страна - стремим се да улесняваме максимално своята "материалност" - измислили сме например столовете, а седящата на стол поза е вредна за ставите. Твърди се, че в страните, в които хората седят или клечат на земята, нямало ставни заболявания и дегенерации... Могат да се изброят и куп други "материални улеснения", които, може би, улесняват живота, но създават едно общество от хора, които през по-голямата част от живота си са болни от нещо и трябва да се лекуват. А древните традиции, като споменатата вече Йога, имат и дават на който ги потърси, много лесни и удобни начини за поддържане и възстановяване на здравето. Начини и средства, които не изискват пари, време, отдаване и т.н. Както казва един от моите Учители - навсякъде се говори за "хронични болести", а защо никой не споменава, че съществува и "хронично здраве"?

Това отклонение към материалното, спорта и здравословните "йога-хитринки" не беше случайно. Защото и древните гърци са го казали - "здрав дух в здраво тяло". Това директно показва, че състоянието на духа и тялото са взаимно свързани, т.е. че всъщност делението на материално и нематериално е твърде привидно и илюзорно. Прието е, че чакрите имат определен цвят. Седмата чакра, разположена на върха на главата, която, твърдят, отговаряла за връзката на човек с "Вселената", се изобразява във виолетов цвят. Той е комбинация от червено и тъмно синьо. А в тези цветове се изобразяват съответно коренната (основната) чакра и шестата - Третото око. Т.е. за да се свържеш с "Вселената" трябва да си развил и "материалното" и "нематериалното" - ако приемем, че двете чакри отговарят схематично за тия неща. Обществото ни, обаче, страда от обездвижване - независимо, че материалното е поставено на пиедестал. Т.е. освен че не развиваме тенденциозно "третото око", ние не развиваме и коренната чакра - оттам многото болести и процъфтяващи бизнеси, свързани с "лекуването" им.

Приели сме науката и научния метод за бог. И забравяме, че огромна част от научните постижения са свързани и обусловени от силната "интуиция" на съответните велики учени, не само от техните "знания". Защото в работата си те често се сблъскват с нерешими наглед неща, чието решение им хрумва или по време на сън, или при огромна умора и изтощение, или при други "екстремни" ситуации. Всъщност, "третото око" се включва точно при подобни условия. Затова религиозно отдадените, които се самобичуват и "измъчват плътта", всъщност не целят да постигнат страдание - тук то е средството за постигане на "блаженство" и на "знание". Защото оттатък страданието, "изскача" Прекрасното и Истинното. Което дава да се разбере, че страданието е привидна "игра на егото, на майа". То е нещо като лост, който не бива да бъде обожествяван, а просто използван.

Една от човешките легенди разправя, че навремето ануннаките дошли на земята и създали човешката раса, като раса от роби. Да си роб е много лесно. Няма нужда да мислиш, да виждаш, да "провиждаш", да живееш - някой ти казва какво да правиш и това е. Няма напъване. Вътрешно. Само изпълняваш - понякога доста тежки неща, да, но това е цената. Ако приемем за вярна тази легенда - защо са ни сложили и трето око? За какво ни е този "Велик Ясновидец" и "Дворец на Знанието"? Може би са искали да видят дали един роб може да се сети, че не е роб. И какво ще произлезе от всичко това.

Но робският манталитет още властва навсякъде. Това не са заговори и конспирации. Много по-лесно е да научиш определени постулати и да живееш, макар и зле, с тях и само с тях. Излиза, че е по-лесно да си сляп. Но и това усещане за "леснота" е твърде глупаво нещо. Нещо, което не помага на хората да живеят по-добре и в един Прекрасен Свят.

Детето пораства и забравя за Даровете, с които е родено. Учи и се образова едностранчиво - не развива творческите си заложби (да, наричат Третото око и Храм на Творчеството) и излиза от "месомелачката" като един обикновен роб, сляп за Света, и окайващ своето положение и ограничено съществуване в "материята".

А Материята е Майка. Майката дава живот и отговаря за първите години - да оцелееш и да се внедриш нататък САМ в живота. Обаче, ако не развиваш това, което ти е дала, отново САМ - ти наистина ставаш роб на същата тази Майка. Тя, обаче, не го иска това - и затова става жестока, сурова и примитивна господарка-мащеха. Порочен кръг.

Все пак - Надежда има! Все повече Души осъзнават и "другото", и се събуждат, разбирайки, че Вселената не е неразумна и неодушевена камара от частици, материи, звезди, планети, квазари, черни и бели дупки и т.н. Събуждат се, въпреки наложения вид образование и въпреки околния "живот в материалното".

А добрутро! :)

...

04.11.2012г. Аеиа

петък, 2 ноември 2012 г.

Канализация-Плъх-Тайна


- Отново ченилънг, Другари!

Така започна речта си Председателят на Борда на Плъховете, Плъх Велики.

- Искам да ви кажа, че нашият неотразим плъхофизик и икономист, Плъх Бор Дъбоподобний, е вече на път да открие философския камък. И не само това! Той ще го разкрие пред всички нас, Избраните, а нашият Борд няма да го предложи на никаква цена на Световната банка!

Събранието зашумя, т.е. записука - така би звучало, ако го слушаше човек, бил той и от Световната банка. Но плъховете си знаеха - това не беше писукане, а необозрима гама от ултра- и инфра- и други, неизвестни на науката звуци, които, ако можеха да бъдат чути и осмислени от човек, биха били наречени "един безкрайно богат и изразителен език".

С няколко думи - членовете на Борда се радваха, че ще имат поредното нещо, което НЯМА ДА ПРЕДЛОЖАТ НА НИКАКВА ЦЕНА.

- Ама каква работа ще върши този философски камък, все пак? - успя да надмине светлинната бариера гласът на един от Членовете.

- Правилно питате, уважаемий! - засия Председателят. - Ще преобразява и метаморфозира канализационните фекалии отново в пари! Каквито те всъщност са - но хората не го знаят! И затова са ни оставили на нас собствената си канализация - без да подозират, че в нея има милиарди милиарди.

- Но за какво ще ни бъдат? - продължаваше с питанията Членът.

- Е, за да не ги предлагаме, то е ясно! Как изобщо питате такова нещо? - захили се риторично Плъх Велики.

- Аха, верно бе! - изчерви мустаци любопитният плъх-член.

...

- Мамо, видях един плъх в мазето! - беше едно момиченце, погледът му сияеше с тайнствен блясък.

- Аууу, тия мръсни, гадни животни! Ще трябва да опресним капаните!

- Ама той беше много интересен! Гледаше ме, сякаш искаше да ми каже нещо много важно и тайно! И знаеш ли, май разбрах какво казва!

- Глупости! Само още веднъж да разбера, че си слизала в мазето!

...

02.11.2012г. Аеиа

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Клозетно "пророчество" :)


Видях хранителните хипермаркети - по рафтовете им, вместо обичайните продукти, се мъдреха изходните такива. Чието място иначе е в канализацията. Никой не обича канализации. Никой не ги рекламира и промотира. А би било интересно: "Този прекрасен екскремент е от висококачествено козе сирене, с лек процент на еко-домат, хайвер от сьомга и прясня маруля! Възползвайте се от отстъпката - само сега!".

Блестящи хипермаркети, искрящи ол-инклузив хотели, святкащи круизни кораби, яхти, самолети (за подводниците - не знам!) - всички налични хранителни продукти в тях отиват в канализацията. Парите, които те струват - от производството до покупката - също отиват в "канала".

Ченълинг от класа!

И тук видях един заговор. Една конспирация. Мнооого завоалирана, много повече, отколкото могат да свършат това Воалите, закриващи Оня свят. Какво видях!?

Свещения Клозет! Това видях!

В западната култура клозетът е единственото място, където човек е оставен сам със себе си. И в религиозния храм (където уж би трябвало да си сам с Бога), и в спалнята, и в ресторанта, и вкъщи - никъде не си сам. Но навсякъде тоалетните са направени така, че да можеш да се усамотиш. Защо тази така ценна усамотеност ни е предоставена единствено в тоалетната?

Неее, това не е заговор! Не е конспирация.

Видях, че това е "смехът на Бога". Неговият твърд намек, който иска да ни покаже "защо е всичко това". Човек стига до прозрения, когато е сам със себе си. Когато нищо и никой не може да заглуши собствения му "глас". Глас е в кавички, защото е ясно, че под него разбирам нещо повече от акустични и прочие вибрации. Клозетът е "портал" към "канала".

Край на ченълинга!

:))))

...

01.11.2012г. Аеиа