Какво ще открие Ной след Потопа 3

Още преди съвсем да се оттеглят водите, Ной решил да подсигури предстоящата си дейност срещу вмешателства и саботажи, като обяви на всеослушание... – „Гълъбът долетя – Имате поща! – да, Пощите Ноеви вече били тръгнали и се развивали с бясна скорост –... че се оттегля от активна дейност и че ще се установи пенсионерски в една от резиденциите си, където ще пише своите мемоари. По тази причина много издателства започнали помежду си война кой да го издаде, известна в историята на Земята като Издателски войни, но кой знае защо в историята на двайсети и двайсет и първи век никой не споменава  за тези големи събития. А те от своя страна докарали разцвет на едва кретащите оръжеен и вестникарски бизнес... но ако тръгнем да проследяваме до какви последици водела всяка една стъпчица на Ной, няма да можем да стигнем до Разкритието или Апокалипсиса, или Откровението. Рептилиите продължавали да следят изкъсо рода човешки, но както бе споменато преди, Ной бил със съвсем нестандартно мислене, а и по принцип човеците били напълно различни от Рептилиите, така че Драконите се ограничавали просто със „следене изкъсо” и нищо повече...`

Подсигурил дейността си, Ной зачакал оттеглянето на водите, радвайки се, че платформите му били така изкусно планирани и изпълнени, че нямало значение дали са на вода или на земя. Чакайки обаче великото събитие, той не стоял със скръстени ръце, а усилено мъдрувал „като как точно да открие документацията, оставена от Ануннаките”. Идея си нямал дори как ще стане това и този факт го дразнел безпрецедентно. Сънят и апетитът му се нарушили, престанал да възприема каквото и да е, единствено този въпрос  светел епилептично в съзнанието му... Докато един ден физиката си казала думата и Ной задрямал под един от оцелелите от Потопа вековни Дъбове, озовал се неизвестно как в Ноева градина.

Поради особеното състояние на съзнанието, в което бил изпаднал (или се въздигнал?) Ной, Дъбът успял да влезе във връзка с него и да му даде отговор на епилептичния въпрос. По-късно,  от този случай произлязла традицията в Античността – а и преди това - да се заформя култ към Дъба и да се установяват оракули около тези дървета. Наистина е много чудно как и откъде-накъде едно просто дърво би могло да знае толкова неща и то неща, свързани с човешкия свят. Ной също се чудел. Дори в знаменателната си дрямка, когато за пръв път влязал в комуникация с Дъба, Ной първоначално проявил вопиющо недоверие, така щото ако Дъбът беше човек неминуемо щеше да се обиди смъртно и историята на Земята щеше да бъде съвсем друга от сегашната. Сегашна история – звучи малко не на място – но това е положението – място няма... Дъбът не се обидил ни най-малко от обидното поведение на Ной, а благо му обяснил, че поради своята структура – която е разположена в Земята,  във Въздуха, в Небето и чрез Водата, и поради своя дълъг живот, на него му е дадено да „владее стихиите и да знае това-онова”. Ной бил запознат отпреди това със Стихиите и веднага се опитал да парира Дъба:

-                Е, хубаво де, но пропускаш основна стихия – Огъня...- знаейки, че огънят е голям враг на дърветата, Ной се радвал, че е хванал на тясно „това самодоволно същество”.

-                Няма такова нещо – захилил се по дъбски Дъба – Небето къде го слагаш? То е Огъня, спомни си за светкавиците, мълниите и небесния огън...

-                Ааа... да – поизчервил се Ной, той бил на уважавана възраст, а имал усещането, че някакъв си Дъб се държи с него като със сополив малчуган.

След още известно време размяна на подобни реплики, Дъбът преминал към „гвоздея на програмата” като подхвърлил на Ной, че ще му каже как и къде да намери лелеяната документация. Казал му също, че тази документация няма да е това, което изглежда.

-                Не те разбирам... А какво ще е тази документация? – недоумявал Ной.- Няма ли да са каменни и глинени плочки, изписани на ануннакски език, или нещо подобно? Аз съм полиглот, ануннакския ми е като втори майчин, така че няма проблем...

-                Ох, ох, ох, вай, вай – затюхкал се Дъбът . – Мисля, че и да ти кажа, няма да разбереш съвсем, а още по-лошото е, че няма да повярваш...

-                Ти кажи, пък аз ще му бера грижата! – настоявал, вече извън кожата си, Ной.

-                Не, не, за вас човеците вярата е от изключителна важност, хм... Ако не повярваш, няма и да го направиш... А освен това цялата тази история е съпроводена с много неизвестни, с огромно количество перипетии, с „прецакване на разума”, с „пътуване във времето” и още доста подобни придружаващи нещица, които могат лесно да те откажат... Ти си млад де, но като знам, че внуците ти те наричат „дядка”, просто съм поставен на кръстопът...От една страна – ти си единствен от рода човешки, който се е заел с тази задача, от друга си стар за човек...

-                Карай по същество! – не се сдържал Ной, чудейки се какво е това „прецакване на разума” и „пътуване във времето”, а и думата „дядка” го раздразнила неимоверно. „Ще ги науча аз тях, само да ми паднат! Ще преосмисля завещанието си май!”

Е, на края на този странен разговор Дъбът казал на Ной къде и по какъв начин да открие „документацията” и му дал последващи инструкции какво да предприеме  след откриването й. На раздяла още веднъж му напонил че „нещата не са това, което изглеждат”.

Добави в Svejo

Последната тайна на планетата Земя 2

Та както кацнали Рептилиите на синята планета (още тогава е имало сини и червени, може би оттам е дошъл този отзвук и до днес, нещо като следите от Големия взрив, които виждаме в снежинките на телевизора, когато внезапно откраднат кабелите на кабелния оператор)... та както кацнали, така започнало едно масово производство на фолклор. Драконовски фолклор. Но нека не прескачаме.

   Забавлявайки се с увлекателните водни спортове, хората забелязали, че водите на Потопа започнали полека-лека да се отдръпват. Как точно са го забелязали това, като нямало никаква суша наоколо (всички водни клубове били построени, то е ясно, на плаващи платформи, а също и жилищните квартали и заводите) не може да се каже. Дарвин би предположил, че може би по онова време хората са имали някакъв друг, допълнителен орган на възприятие, който е закърнял, когато са преминали почти основно на сухоземен живот. Предположения много.

   Поостарял вече, Ной бил решил да се поотегли от водната корпорация и да се позанимае с някое хоби. Много го привличало гълъбарството. Освен да се радва на редките си породи гълъби, той искал да основе и първата поща, която да прерасне в корпорация „Земни Пощи и Комуникации” – нямал мира тоя човек, хоби, хоби, но ако не се извлече поне една корпорацийка от него, за нищо не става! – така мислел той (дай Боже да има повече такива хора като него). Та един от гълъбите му веднъж се върнал от неизвестно място с маслинена клонка в клюна си. Ной се шашнал. Наистина, цялата земя (по-скоро вода) били обхванати от мрежа от нойски центрове на плаващи платформи и гълъбът можел да донесе маслината и от другия край на света, но Ной бил чел в Библията, че „23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето /на цялата/ земя; от човек до скот, гадове и птици небесни – всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега”. Е, той, разбира се, знаел, че това писание е алегорично и под „ковчег” се разбира ноева платформа, а той много държал да има контрол над всичко свое и знаел, че точно маслините заедно с документацията на ануннаките/ не са от нещата, които се намират на платформите му, т.е. те са останали на земята, а в Писанието пишело, че всичко на земята е заличено. Оттам Ной разбрал, че имало много оцелели неща, макар и под водите на Потопа.

   Хрумнала му и една мисъл, която решил да не споделя с никого. Мислел си, че тази идея ще бъде ключова за по-нататъшното развитие на Земята и в частност – за напредъка на човешкия род – бивши роби, бивши данъчни, а понастоящем – любители на водните спортове.

   „Хм, мислел си Ной, вижда се края на всеобщия воден бизнес, той пак ще си остане голям, но няма да е това, което е сега, ще се ограничи само по крайбрежията.Нищо, синовете ми ще се заемат с него... След като маслините са оцелели, все някъде са оцелели и документи, останали от ануннаките! Ще има много компромати, само да ми паднат в ръчичките! Чакайте...!”

   Рептилиите хич и не подозирали какво замисля Ной. Те можели да четат мисли, но Ной не мислел по стандартния начин и затова своеобразните радари, с които Драконите четели мислите на „тези забавни любители на водата – човеците", не можели да ги прихванат. Още тогава Ной образувал зародиша на стелт-технологията, която щяла да се развие в двайсети век след Христа.

 Следва

Добави в Svejo

Данъчни! Илюминати! Рептилии! Дракони! 1

Някога, не много някога, преди само няколко хиляди години (какво са те в контекста на вечността, която не съществува; или пък спрямо възрастта на Земята – няколко милиарда години, а за Безвремието да не говорим) някакви всемогъщи пришълци – ануннаки? - долетели от Небитието или от майната си (да ме извиняват за непристойните думи!) и решили да създадат човек, който да им бъде роб. За какво им е било това, по принцип толкова развити същества (или същности?), които могат като се кютнат из Космоса, да акостират където си искат, да създават такова сложно същество, за поддържането на живота на което, изчислено в човеко-въздухо-водо-храно-легло-и-прочее-дни, се изискват много средства и това, което им работи  то, всъщност трябва да излиза в най-добрия случай на нула, съпоставено с разходите по поддръжка. 

 Е, не са плащали заплати, нито осигуровки – за пенсии и здравни, нито данък общ доход, нито трудова злополука, болест и майчинство и всичко по надлежния ред. Дали пък поради това не са излизали на сметка? Или още тогава са открили заплатите на черно? Няма как да го докажем, всичко е унищожено от Потопа. Даже понякога в изследователите възникват съмнения дали тия пришълци не са предизвикали тенденциозно потопа, за да унищожат всичката документация, тъй като хората, които отказали да бъдат роби, основали данъчна инспекция и пратили на Пришълците уведомително писмо за осъществяване на пълна планетна ревизия, която трябвало да се осъществи на първи август 6251 г. преди Христа (по тогавашното летоброене, забравих как се е казвал месец август, но има сигурни данни, че приравнено към юлианския календар е август, за грегорианския има спорове). Да, в писмото наистина пишело „Преди Христа”. Пришълците не могли да се сетят за кой точно Христо става дума, но и това им се видяло подозрително. А най-вече ги стряскала сумата, която данъчните щели да им тръснат. Затова – хоп и потоп!

    Ех, ануннаки, ануннаки! Ако вместо ядящ и изхождащ се човек, производител на изпражнения и данъчни ревизии, единственото същество, открило мързела и начина на постигането му, бяхте създали едни прости роботи – хем не мислят, хем правят само това, за което са програмирани, хем не ядат, не генерират екскременти, нито боклук, нито писания, партии, доноси и прокламации, щяхте да сте много по-щастливи! Ма нейсе – станалото – станало! Излетели и не се видели. Забравихме да споменем, че тия пришълци, наречени в епоса за Гилгамеш (или там някъде из клинописите) ануннаки, изглеждали като рибо-човек – живеели в и морето, и на сушата.

  И както излетели – а хората междувременно се отдавали на водни спортове из потопа... Между другото Ной тогава направил огромен капитал, организирайки масови яхт-клубове и дружества по сърфинг и водни ски, и създал първата световна корпорация, именувана „Аз обичам водата”...

...Както излетели анунаките /оставяйки заветните думи 
I^, ll be back!, използвани после във филмите Терминатор, без да се плати авторско право!, така на земята кацнали Рептилиите, които отдавна следели какво става на земята (те си нямали друга работа) и, знаейки за данъчните инспекции, били сигурни, че скоро на анунаките ще им светят космическото масло.

   Рептилиите са влечугоподобни създания, наричат ги дракони и се смята, че целият драконов фолклор и митология се дължи на тях. Кой знае защо, обаче, понастоящем в някои среди, с преобладаващи любители на конспиративните теории, се счита, че драконите са лоши и целта им е да заличат човешкия род. Защо не са го направили още когато са кацнали за първи път? Все пак – за същества, които нямат друга работа (а да постигнеш това да нямаш работа не е по силите на всеки!) и могат да следят развитието на живота в детайли на някоя различна от тяхната планета – това не изглежда да е било трудно – унищожаването на любители на водни спортове. Най-малкото – могли са да пресушат водоемите, да изсмучат всичката вода – и Ной щеше да фалира.

Ама не! Кой знае, може би са искали да видят какво е да преживееш данъчна ревизия, защото са били на принципа „Трябва да се опита от всичко!”...

Следва.

Добави в Svejo