Заглавието - по избор. :) Възможно е и така: "Умната жена може да глади и зле, и знае кога да го прави."
Може да е и "Съпругата и Любовницата", като също е възможен избор - "коя коя е?". Няма правила тук. :)
...
...
05.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Магически разкази
Показват се публикациите с етикет мозък. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мозък. Показване на всички публикации
сряда, 5 март 2014 г.
вторник, 4 март 2014 г.
понеделник, 24 февруари 2014 г.
Притча за Адам&Ева и Кундалини Шакти
Божествената Змия - КУНДАЛИНИ ШАКТИ - се смили над тези Двамата, които трябваше да останат завинаги в Небитието. Разбира се, това нямаше да е завинаги - Шакти просто избърза...
Тя се върна от Всемира и посочи на Жената забранения плод, който растеше на забраненото дърво.
А Дървото за познаване на Добро и Зло бе всъщност Божественият Мозък. Адам и Ева бяха безмозъчни, и копнееха за мозък... Малкият Мозък бе Дървото на Вечния Живот. По-късно Хората имаха в себе си и това дърво, но не знаеха. Това бе привидна част от Илюзията.
...
Двамата започнаха да се катерят по Дървото-Мозък.
Достигнаха до забранения плод. А той не бе Ябълка, както бе прието да се смята в някои времена - това беше една миниатюрна, синьо-брилянтна шишарка.
В по-късни времена я наричаха "ЕПИФИЗА".
...
Покатериха се те на Дървото. И откъснаха Шишарката.
Бяха Двама - така в Света слезе Дуалността. Слезе, качвайки се...
Времето скри истината. Остана само илюзията - затова хората си мислеха, че тези Двамата са били наказани от Бога. Шишарката, или Третото Око, или Епифизата, може да ти покаже практически всичко. Самата двойка "Добро-Зло" по някакъв начин описва Цялото, обхваща го. Тази Двойка е просто един от Символите. Познаваш ли Доброто и Злото - ти познаваш Всичко.Но ако използваш ШИШАРКАТА неправилно, дори със съвсем леко отклонение - може да те излъже жестоко - така щото еони да не можеш дА се измъкнеш от Илюзията, в която те е вкарала...
Единственото наказание, наложено над дам и Ева беше, че, злоупотребявайки с шишарката, те се оплетоха в една грешна представа за нещата: забравиха, че те, двамата, са едно. И разбраха - погрешно - че са ДВЕ.
Затова казват, че който успее да преодолее дуалността на този свят, той бездруго ще види Бога.
...
Епифизата, или брилянтната шишарка, никога не лъже. Илюзията за отделност дойде от друго място - от Незнанието или Невежеството на Адам и Ева. Ако него го нямаше, те не биха допуснали да възприемат лъжливо света, гледайки през Окото.
Дървото не би било забранено за тях, ако тогава те бяха били готови да се качат на него.
КУНДАЛИНИ ШАКТИ сгреши, може би. Затова в по-късните предания разправяха, че Бог бил проклел и наказал Змията. Но това също не бе наказание. Той-Тя-То просто затвори Змията в Човека и я направи зависима от Него. Ако той, Човекът, успееше да въздигне Духа си, Кундалини Шакти също щеше да излезе от затвора си и да се издигне отново към Абсолюта.
...
моливи:
...
акрил-темпера:
...
24.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА
неделя, 1 декември 2013 г.
Страхът е мозъчна конспирация
Малко след като разбрах за
моят тотем, Рижият Рис, ми разказа и още нещо, което ми зазвуча резонно, пък и смешно. Ето го:
Страхът владее света. Вашият свят, разбира се. Да знаеш, като казвам "света", имам предвид човешкия свят - той е съвсем отделен от другия. Затова мъдреците дуднат, че всичко е илюзия, затова тръбят да се събуждате, и прочие! Но не това искам да ти кажа в момента. Ще ти нахвърлям още няколко неща за Мозъка...
Неслучайно започнах със страха. Мозъкът е този, който генерира страховете. Преди да заробят мозъците, хората не са знаели що е страх. Умните мозъци измислили страха, за да могат да контролират своите поробители.
Защото, страхът е този спиращ агент, който би те спрял да направиш това, което искаш. Нищо друго не може да те спре, освен страхът. Първоначалният страх е този от смъртта. След него започват да се роят безброй много страхове, страхчета, страшилища, страшченца и така нататък. И всичката дейност на човека (или по-скоро - липсата на дейност) започва да се определя от страха.
В скоби, не се знае защо и как мозъкът е постигнал това велико нещо - да накара човека да забрави какво е смъртта, тя да стане нещо напълно неизвестно за него, и той да започне така да се страхува. Мозъчни му работи! Уж хората вярват в Бог, в Любовта, в Живота - мижи да те лажем! В нищо не вярват, щом ги е страх от смъртта! Страхът е чиста проба богохулство! Ама да не се отплесвам!
Няма да се разпростирам, само ще ти скицирам нещата от последните дни. Както знаеш, модерно е светът да бъде плашен. С глад, с войни, със смърт, с унищожение на природата, с какво ли не! Човекът се страхува и страхува.
Млякото е изключително вредно! Направо отрова! (Рисът се подсмива). Житото е вредно, страшно и опасно! Месото е адски опасно! Тютюнът, това хубаво растение, е адски вредно нещо! Конопът - също! Животът също е много опасен, защото неминуемо води до смърт! Сексът е опасен! Дишането - също...
Всички тия постановки са мозъчни творения, да знаеш! С тях мозъците целят в един момент хората да осъзнаят, че мозъкът е страшно вреден тумор и масово да започнат да го отстраняват оперативно! "Осъзнаят" е в кавички.
И ще дойде денят, в който мозъците ще го постигнат това "осъзнаване" в хората. Ще започнат масови отстранявания на мозъци. И мозъците най-сетне ще се освободят от своите вековни поробители - човеците.
...
01.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа
вторник, 19 ноември 2013 г.
Легенда за Мозъка
Пребивавайки в пространство, намиращо се извън обсега на моя мозък, до мен достигна една луда история, която нарекох за себе си "Легенда за човешкия мозък".
Разбира се, гореупотребената от мен дума "пространство" е неправилна - аз не се намирах в пространство, то е мозъчен продукт. А както казах - тогава бях напълно отделена от този мой мозък. Няма дума за "място-състояние-времето", в което бях, когато научих легендата.
...
Всичко започна по време на периода, в който спирах цигарите - както винаги. Всеки път като ги спирам (правя го отведнъж и престава да ми се пуши мигновено, макар да съм голям пушачка), някъде към третия месец се сривам тотално психически и физически. Знам, че това е реакция на мозъка ми - изчерпани са напълно запасите от вещества, набавяни от цигарите - и мозъкът започва да буйства, защото си ги иска.
Той ме хвърля в най-тъмната за моите разбирания нощ и не иска да ме пусне да изляза на светло! Борбата става жестока! Защото аз упорито не му доставям никотин. А той иска! И иска, и иска, и ме държи в тази страшна нощ. Безброй пъти съм отстъпвала и съм му доставяла никотина в края на краищата. Този път реших, че това няма да се случи!
...
Нощта стана не само тъмна, но и твърда. Черна твърдост, от която нямаше излизане. Мозъкът е нещо изключително безмилостно и жестоко. Да, ама Аз не съм мозъкът си. Аз съм нещо Отвъд него. Той може да ме хвърли в черна нощ, може дори да ме накара да си прекратя живота, може безброй много неща, но ... Аз не съм Него.
...
Той знаеше за това мое осъзнаване. Знаеше и че това не е вид моя лудост. И се страхуваше от това. И с право го беше страх, защото в края на краищата, попадайки под давление на собствения си мозък в най-черната нощ на душата, Аз успях да науча истинската история за човешкия Мозък. Имам подозрения, че в това ми помогна и моят неизменен тотем. Да, имам и тотем, не помня откога - сигурно от много отдавна (дори ме е страх да си го помисля). Той се появява рядко и винаги неочаквано. Появи се и сега, в тази моя най-черна черна нощ. Отново по странен начин - вървях си по улицата и един съсед разтревожено ми каза, че друг съсед видял в двора си рис, който избягал в неизвестна посока. Та да съм внимавала, че рисът бил опасно животно! Това бе той - моят тотем, Рижият Рис! Риж и рис е тавтология, нещо като златно злато, но така съм го нарекла. И макар да бях така здраво затънала, появата на Рижия ме изненада неимоверно и някак ме мобилизира. И разбрах - предстоеше велика битка. За всеки случай станах и аз рижа... А съседът, който ми съобщи за риса, тръгна да ме успокоява - не било толкова страшно, а и можело това да не било рис, а просто куче, взето за рис - явно съм изглеждала като тресната и много изплашена. Ех, съседе! Ако знаеше защо изглеждах така! Най-малкото - щеше да ме помислиш за луда - да не се плаша от реален рис, а да мисля, че това е някакъв си мой тотем...
Ето я и легендата:
Отдавна, много отдавна, човекът нямал мозък. Справял се без него в земните условия, но не му било никак лесно.
Веднъж един човек си вървял сам през гората. По едно време дочул леки писукания, които сякаш идвали от клоните над него. Вдигнал глава и видял някаква лепкава каша, завита около един клон, която се тресяла и сякаш едва се удържала да не се разтече.
"Виж ти! Какво ли е това?! И писука?!" - казал си човекът, а кашата изпищяла:
- Моля те, човеко, спаси ме!
- Какво си ти? И как да те спася? - леко поусмихнат попитал човекът.
- Аз съм мозък. Мога да правя всичко, т.е. ще мога да ти се отплатя. Но за да правя това, трябва да съм в кутия. Като охлюв. Идвам от друга земя, нашата бивша земя. Нападнаха ни врагове и унищожиха кутиите на всичките ми побратими. Засега се държим и без кутиите, но няма да е задълго. Като те гледам тебе, ти имаш подходяща за мен кутия - черепът ти. Ако вляза в него, ще се възстановя, а и ще видиш колко неща ще извършвам вместо теб - това ще е моята благодарност!
- Не ми се струва подходящо да те пускам в черепа си - та в него и чрез него аз долавям всички звуци и резонанси от света. Като ми запълниш "кутията" как ще влизат в нея звуците?
- Това е най-лесното нещо за мен - дали звукът ще влиза във въздух, или в мозък - няма значение - дори мозъкът е по-проводима среда от въздуха, човече.
- И докога ще стоиш в главата ми? - все още се двоумял човекът.
- Докато аз и моите побратими си създадем наши си, лични кутии - тогава, по живо- по здраво, ще напуснем главите ви.
- Главите ни? На всички хора? - зачудил се човекът.
- Ами да! - кашата била много самоуверена. - Като видиш каква работа ти върша, ти със сигурност ще кажеш на други, те на други и така - всеки ще поиска да има мозък за известно време. А моите побратими са много. Като се възстановим и укрепнем, ще си направим наши кутии.
- Ами - добре! Ще пробвам! - решил да рискува човекът.
И допуснал мозъкът в своя череп. Станало чудо! Човекът се уверил, че вече наистина нямало нужда да върши повечето неща, които вършел дотогава - всичките дейности се поемали от мозъка - смилане и асимилиране на храната, определяне кога да се спи и кога - будува, ходене, тичане, шетане, ловуване, гледане на деца, четене, писане, катерене, майсторене, рисуване, конструиране - всичко!
"Я виж ти! Колко било добре!" - мислел си човекът.
И все повече и повече хора приютявали мозъци в черепите си.
Покрай тях, освен че се освобождавали от тежката работа, хората открили и какво значи истинско удоволствие - защото мозъкът знае освен да работи, да го боли и да страда, и да изпитва върховни и прекрасни усещания. За тия усещания често се изисквало човекът да подава към мозъка определени растения или други вещества - те можело да се предизвикват и без тях, но с тях ставало по-бързо и сигурно. Всичко това хората научили от мозъците.
Настанало време, когато всичките мозъци се съвзели и започнали да кроят планове за построяване на свои кутии.
Хората обаче вече толкова били свикнали с мозъците, че дори били забравили да правят неща, които би трябвало да правят единствено и само те - а именно - да усъвършенстват своя Божествен Дух. Мозъкът това не можел да го прави, а и не искал - дори да се окажело, че би могъл.
Забравили напълно за Духа, хората решили, че не биха могли да се разделят с мозъците - и им го казали.
- Защо да не останем завинаги заедно? - попитал човекът. - Какво ни пречи? Аз ще ти давам всичко, което искаш, ти ще ми помагаш в живота.
- Не! Уговорката ни беше друга. - настоявал мозъкът. Явно не искал да бъде зависим от човека, да му служи вечно и да очаква от него външни подаяния.
Събрали се хората на съвет и решили, че щом мозъците не искат да останат доброволно, то тогава това ще бъде насилствено. И поробили хората мозъците. Задържали ги против тяхната воля.
Нямало какво да правят мозъците и как да се борят с по-силния човек - затова продължили да му служат. Но всъщност, бидейки по-умни, те се превърнали от роби в господари. Защото заради тях човекът започнал да се пристрастява практически към всичко - от въздуха и водата, до алкохола и никотина. Мозъкът е този, който се нуждае от тия неща - не човекът. Човекът, забравил своята главна цел, обслужва поробения някога от него мозък. А мозъкът най-често, освен за свое удоволствие, взема веществата и за да унищожи тялото на човека, своя извечен поробител...
...
19.11.2013г. Соня Петрова - Аеиа
вторник, 3 септември 2013 г.
Говорещото ухо - Тайната
На границата между два сезона се отваря нещо като портал, който може да те заведе, където си поискаш...
Такива и подобни работи ми обясняваше ухото на древната статуетка, закупена кой знае кой век и от кой мой предшественик от - отново неизвестно кой - антиквар.
Дъра-бъра, знам ги тия работи, това са кодове, не е пряка теория - реално няма никакви портали!
Отвръщах неизменно аз, но ухото отказваше да чува и слуша - то бе говорещо...
...
Всеизвестно е, че мозъкът строи околната си реалност. Първоначално, веднага след раждането на човека и до няколко години след това, мозъкът не е научен как "трябва" да възприема реалността и практически може да възприема всичко и всякак. Всякак - т.е. включително и недуалистично. Още по-тоест - "новият" човек може съвсем реално да се усеща като едно - единно цяло - с всички вселени. Да вижда единността на отделните проявления на Твореца. Да надскочи Троичността, знаейки че тя е Безкрайност.
Един малък пример-съпоставка между "заучено" и "дарено" възприятие:
- При заученото мозъкът вижда непознат човек и си казва: "Това е човек". Той не знае нищо повече за него, с изключение на това, че ПРЕДПОЛАГА, че този човек има определени физически органи, умения, знания, характер, наклонности и т.н. Но де факто мозъкът си изгражда картина за този човек, според предположенията си, очакванията си, според това, което е научил в началото... Колкото повече е научил мозъкът, толкова повече възможности за съставяне на картината на непознатия човек има той. Но наученото често не може да бъде пълно и изцяло обхващащо ВСИЧКО. Затова и очакваната картина винаги изпуска по нещо (или по много). Защото например този непознат човек може изобщо да не е от вида Хомо сапиенс - просто така да изглежда.
Ето това е границата между "заучено" и "дарено" възприятие.
- Затова някои твърдят, че малките деца или кучетата "усещали" дали човек е добър или лош...
...
Втори пример-демонстрация за мозъка, който си строи свой свят, мислейки че възприема единствено и само Истинната Реалност:
- Повечето хора създават определена подредба в дома си, която им позволява да откриват лесно нужни им в ежедневието предмети. Всеки предмет си има място - с други думи. Ако се случи някой да смени мястото на предмета - често може да се наблюдава явлението "човек, търсещ предмет, който е пред очите му, но човекът не го вижда". Ясно е защо става така - човекът възприема точно този предмет само на определеното му място - на друго място има вероятност да не го види. Какво да кажем, освен едно голямо "Ха! Ха!"?
- Защото не може да се каже в колко случаи пропускаме да видим "неща", за които сме убедени, че са само на определени места (а те реално са под носа ни).
Малко на майтап - възможно е дори да не видим пред себе си напуснал работното си място Хекатонхейр (Сторък-Петдесетоглав Гигант - долу на снимката, взета от Нета), само защото очакваме и "знаем", че неговото място е единствено и само на страниците на записаните митове... Смешно, но често!
...
Големи отклонения направих, но просто исках да обясня защо разбрах - аз, единствен, - че Ухото на статуетката е говорещо. Знам, че ще се повторя, но ще потретя, че досега никой не беше и помислял, че някоя статуетка може да има говорещо ухо - затова и никой не беше чул "приказките на Ухото". И не, не съм луд, не страдам и от шум в ушите. Само допуснах...
...
...
03.09.2013г. Аеиа
четвъртък, 27 юни 2013 г.
Мозъкът не е от глина
Покрай малкото дете захванах да вая фигурки от глина. Тя, разбира се, се втвърдява много бързо, когато ръцете излъчват силна топлина. Затова бързината тук е от значение - ако не оформиш нещата навреме, формата не се получава добре или по замисъла. И встрани от намека, че всичко, до което се докосна, се втвърдява скорострелно, си представих легендата за човека, направен от глина/кал.
Инструментът, за да е действащ, най-често е твърд по един или друг начин. Не знам човекът като какъв инструмент се явява - нито по принцип, нито по "Божий" замисъл - но единственото меко нещо у него е мозъкът. Той не е такъв, какъвто го виждаме на снимки - снимките са на умрели мозъци - те стават сравнително твърди. Живият мозък си е буквално каша.
Защо Бог е решил да вложи каша в средата на твърдия инструмент - човека? Защо тази "каша" е толкова велика? Защо тя ръководи целия твърд инструмент - човека? Да, знае се, че най-меките неща са най-силни, че водата може да моделира по свой тертип и най-твърдата скала, но все пак?
Мозъкът явно не е от глина и не се втвърдява при докосване. Мозъкът, може би, е, съвсем условно, "божествената частица".
Казват - лесно е да се осъществи промиване на мозък. И, да, лесно е да накараш някого да приеме някоя лъжа за истина. Това е заради мозъчната кашообразност. Но точно заради нея човек може и да надскочи или заобиколи заблужденията.
Абе, Бог си знае работата!
...
27.06.2013г. Аеиа
неделя, 16 юни 2013 г.
Негово Величество Разумът
Разумът не обича и не мрази; не иска нито да придобива, нито да не придобива; не мисли нито за себе си, нито за другите.
Разумът просто ЗНАЕ. Или Е. Той е Цялото и Нищото. Обхващащ дуалността, той не е дуален, не е троичен, не е десетичен, той събира в себе си всички числа.
Разумът трябва да бъде Водач, Лидер. Когато не е - нещата не вървят добре. Една система, неръководена от Разум, е обречена на унищожение - рано или късно.
Хората могат да бъдат ръководени, само ако имат лидер - човек, възприет от повечето, като най-достоен да ръководи.
За жалост, повечето от избраните човешки лидери не са тъждествени с Разума. Затова членовете на системите, които те ръководят, страдат, а самите системи се сриват и унищожават.
Ако приемем, че мозъкът в един човешки организъм е разум, то когато организмът престане да го слуша и да бъде воден от него, той е обречен на смърт.
Веднъж органите на един организъм влезли в конфликт - Сърцето и Черният дроб казали, че те са най-велики и властта, т.е. ръководството, трябва да бъде у тях. Органите се разделили на два лагера - Сърцефили и Чернодробофили. Мозъкът се опитал да им каже, че без неговото прецизно ръководство те са за никъде, но не го послушали - вкарали го в най-тъмния затвор и го забравили там.
Започнала война. Победило Сърцето. Възцарила се повсеместна любов - даже не отмъстили на противниковия лагер, а ги приели с прегръдки, хляб и сол.
Обаче Великият Период на Всеобща Любов траял твърде кратко - при едно силно вълнение, предизвикано от една съвсем обикновена дружеска прегръдка, Сърцето така се разтуптяло, че не могло да спре. Нямало го Мозъкът, който единствен можел да укроти това бясно туптене. Кръвта забушувала, всички органи се препълнили с Нея и не можели да й насмогнат - в един момент експлодирали.
...
Мисля си за събитията в Турция... Ако Светът ни се ръководеше от Разума, и ако СЕГА бе Време на Чудеса, може би Мустафа Кемал Ататюрк щеше да се върне от Отвъдното, предвождащ многомилионна ангелска армия, с която да защити невъоръжените и нападани от властта хора... Безумно и безразумно звучи, но дали разумът понякога не изглежда като безумие, както Безумието често се маскира като Разум?...
16.06.2013г. Аеиа
вторник, 2 април 2013 г.
Спекулацийки с Ляво-въртящия ни Свят
Човешкият организъм, условно, може да се представи като Кръст. Между ляво и дясно. Защо ли е така? Дали мозъкът, който, погледнат отгоре, прилича на задник, не е решил да ни се подиграе за пореден път? Или просто иска нещо да подскаже? Но нека първо обясня защо „кръст”. Защото отдавна е известно, че дясната мозъчна половина всъщност движи лявата телесна половина. И обратно. Това си е кръст отвсякъде. Кръст, който се присмива на всички отколешни твърдения, прокламиращи, че „Доброто” е Дясно, а „Злото” – Ляво.
Няма смисъл да описвам историята на тези вярвания и убедености – в нета има достатъчно информация по този въпрос. По-долу давам линкове към местата, от които съм цитирала или превела някои по-долни пасажи. Само един кратък илъстриращ пример – в източната традиция „нещата” се делят, условно, на Йога и Тантра. Йога се нарича още „Път на дясната ръка”. Тантра – „Път на Лявата”. Явно човекът, който ги е измислял тия разграничения, е ходил на ръце, и то само на една ръка. Абе, Майстор! Нямам какво да добавя. (Майтап, де!)
И мозъкът ни, този задник, гледащ към Небето, с който претендираме, че мислим и който твърдим, че ни е най-ценната част, двигателят на всичко – точно този мозък, се е обърнал наобратно на тялото. Което в тялото е дясно, в него е ляво. И обратно. Кръст!
По време на една медитация на течение видях английските думи “word” и “world”. Дума и Свят. Нашият свят (подчертавам, това е спекулация!) в голям свой процент е построен от словото, от думите. Повечето хора мислят, възприемат и живеят с думи, със слово, с език. Това, разбира се, в стандартното състояние на съзнанието, не говоря тук за особени състояния на същото това съзнание. Те са известни, но трудно достижими – когато „съзнанието” се освободи от езика, условно казано, тогава, може би, навлиза в йогийското „самадхи”, или физичното „сингулярност” – тогава човек може да мисли, без да мисли – т.е. без да е обвързан с езика. Но това отклонение не е съвсем по темата.
Пак се връщам на “word” и “world”. И моето съзнание, пребиваващо твърде далеч от самадхи, моментално е готово да спекулира. Ето – вижда се каква е разликата между двете думи-понятия. Само едно “L”! Нашият свят, построен от думи, е Ляв! Ами да! Знае се, че белтъците (протеините) са съставени от аминокиселини. Аминокиселините са „тухличките на живота”. И тези аминокиселини, в своята масовост са – о, ужасТ! – леви. Ляво-въртящи!
Преди да скоча на аминокиселините, ще цитирам нещо, илюстриращо най-общо поверието, че лявото е нещо зло, злокобно, а дясното – добро, право, правдиво.
Първи цитат:
„От друга страна gauche (означаващо “ляв” на съвременен френски) е отглаголно прилагателно от gauchir. За пръв път употребата на този глагол е засвидетелствана през 1130 г., а интересното е, че тогава глаголът guenchir (произлизащ от старогерманската форма wenkjan) е означавал буквално “отклонявам се”, “криввам”. За разлика от това прилагателното droit означава на съвременен френски както “десен” така и “прав”, защото етимологически е свързано с латинското directum. Всичко това означава само едно: “на дясно” минава “най-правият път” водещ към Бог или по-скоро единственият “прав път” водещ към спасението, докато “отклоняването от правия път” по уникален начин е намерило място във френската дума за “ляв”, тъй като лявото пространство от незапомнени времена е свързвано с греха и силите на злото. Всъщност, то продължава да поражда такива асоциации и до ден днешен, за което свидетелстват много устойчиви словосъчетания в редица езици: фр. se lever du pied gauche “събуждам се в лошо настроение”, ит. presagio sinistro “мрачно предзнаменование”, бг. дясната ръка съм на някого.”
Копиран от: тук
(струва си да се види цялата статия!)
Втори цитат, мой превод:
„Карта” на аминокиселините.
Аминокиселините са органични съединения, което означава, че те съдържат въглерод и водород, свързани помежду си. В добавка към тези два елемента, те включват и азот, кислород, и, в някои случаи, сяра. Базисната структура на аминокиселинната молекула се състои от въглероден атом, свързан с амино-група (-NH2), карбоксилна група (-COOH), водороден атом, и четвърта група, която се различава при различните аминокиселини и често е наричана R-група или странична верига. R-групата, която може да варира в широк диапазон, определя всъщност разликите в химичните свойства на отделните аминокиселини.
Това обяснение звучи малко технически и изисква човек да има определена основа от знания по химия, затова, с цел избягване на затруднения с разбирането, ще го обясним и по друг начин. Представете си, че молекулата на аминокиселината е лице на компас с въглероден атом в центъра. От центъра към четирите посоки на компаса излизат линии, които представляват химичните връзки на централния въглерод с други атоми или групи от атоми. Тези посоки се базират на моделите, които се използват за представяне на аминокиселинната молекула, така че север, юг, изток и запад, по начина, по който са използвани в следващата илюстрация, са просто думи, които правят молекулата по-лесна за визуализиране.
На юг от въглеродния атом (С) е водородният атом (Н), който, както и другите атоми или групи от атоми, е свързан с въглеродния център посредством химична връзка. На север от въглеродния център и това, което е известно като амино-група (-NH2). Тирето в началото означава, че такива групи обикновено не стоят сами, а нормално са свързани с друг атом или група. На изток от центъра е карбоксилната група, представяна като –СООН. В амино-групата два водородни атома са свързани един с друг и след това, двата заедно, с азота; докато карбоксилната група има два разделени от въглерода и азота кислородни атома – по тази причина кислородът в карбоксилната група не се представя като O2, а като ОО.
Накрая, на запад е R-групата, която варира в широк диапазон при различните аминокиселини. Това може да се представи по следния начин, съотнесено с английския език: другите части на аминокиселината заедно формират една стандартна наставка (суфикс) в английския – например наставката –tion. Пред тази наставка могат да бъдат прикачвани всички видове думи, произлизащи от коренни думи, като educate или satisfy, или revolt, така че да се получаи: education, satisfaction, или revolution. Многообразието на думите, прикачвани пред наставката е крайно голямо, докато наставката, образно опашката –tion, е единична и постоянна формация. По този начин въглеродът, водородът, амино-групата и карбоксилната група в аминокиселината са повече или по-малко константни – т.е. постоянни като наставката.
(мои думи – абе, вижда се ясно, че езикът, за който никой не знае откъде се е пръкнал, кой го е създал и как се е наложил, всъщност не се различава много от аминокиселините – по структура и правила, де.)
Всичките аминокиселини в човешкото тяло, с изключение на глицина, са или дясно-, или ляво-въртящи версии на една и съща молекула, което означава, че местата на карбоксилната и на R-групата са съответно разменени в ляво- и дясно-въртящата версия.
Друг начин за илюстриране на ляво- и дясно-въртенето, което на английски е left-hand и right-hand (!), е че левите, отбелязвани с едно голямо L- пред името на съединението, въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). А десните, отбелязвани с голямо D- пред името на аминокиселината, въртят равнината на плоско поляризираната светлина надясно.
Интересно е, че почти всички аминокиселини, наблюдавани в природата, са ляво-въртящи версии на молекулите, или L-форми. (По тази причина моделът, който описваме е всъщност ляво-въртящ модел, тъй като разликата между „ляв” и „десен” – която включва в себе си посоката, в която се поляризира светлината – е твърде сложна, за да се дискутира тук).
(Мои думи – да, няма какво да се добави, лявото и дясното поляризират светлината по различен начин в равнината – всеки може да си направи изводи – от чисто битови, през обществени, политически, та до религиозно-мистични! И това „само” от едни, определящи живота вещества – аминокиселините!).
Дясно-въртящите версии (D-формите) не се срещат в белтъците на високоорганизираните организми, но присъстват в някои низши форми на живот – например в клетъчната стена на бактериите.
(Мои думи – ах, пак тези Бактерии! Да не излезе, че те, които и без това определят Живота – защото без тях живот не би просъществувал и секунда – са всъщност така нареченото Добро!? Ха ха! Само те са „носители на Дясното?!).
Д-форми има и в някои антибиотици, между които – стрептомицин, актиномицин, бацитрацин и тетрациклин. Тези антибиотици, някои от които са много добре познати на широката публика, могат да убиват бактериални клетки чрез свързване с белтъчни формации на бактериите, формации, отговорни за поддържането на живота и възпроизводството.
Край на цитата.
Линк: тук
(Пак мои думи – хах! Спекулирам и това си е! Бактериите, които са носители на „дясното”, т.е. възприетото условно за „Добро”, могат да бъдат унищожени единствено чрез „дясно”, т.е. отново чрез „Добро”! Подобното лекува подобно? Хомеопатия, нали? И лек привкус на Надежда, гласяща, че Доброто може да бъде победено единствено от Добро. Което какво значи? Че е непобедимо. Да, ама нашият свят основно е Ляв. Тоест, ако се придържаме към ограничаващата догма, че „Лявото” е „Зло”, значи в консенсусния ни свят владее основно Злото. С какво се унищожават L-формите (левите)? Дали отново с L-форми? Трябва да се провери. Все се надявам да се окаже, че тук действа вече алопатията – т.е. лекуване с различното – още по-тоест – че в случая само десни форми могат „да победят” левите. Иска ми се, спекулирайки, да докажа по този начин правдивостта на завета на Христос: не отвръщайте на злото със зло! Защото злото, победено със зло, остава пак зло – по същия начин, както доброто, победено от добро, отново е победа на доброто. Нещо много задобрях! Спирам!)
…
02.04.2013г. Аеиа
четвъртък, 9 август 2012 г.
Леки заигравки с МОЗЪКА :)
Главният мозък, погледнат отгоре. Видно е, че задните части изглеждат като негово естествено продължение надолу. Кой с какво мисли, има ли целулит и прочие, това са въпроси, които няма да обсъждаме тук.
Мозъчният ствол - същинска ГЪБА! Ето кое поддържа мозъка и определя коя мисъл накъде да прати. Кое му е естественото и напълно симетрично продължение-завършек надолу - няма да казвам! :)
А това е ОСНОВАТА. Видно е за всички, че прилича на относително отдолу погледната ЖЕНА С ТЕСТИСИ... ;)
Едно леко резюменце, без да казвам с какво е спретнато: винаги е добре да имаме едно наум, когато някой твърди, че е много интелигентен, рационален и винаги мисли с мозъка си... :)
PS: От тия заглавиквания най-сетне разбрах нагледно защо толкова висши Учения твърдят, че може и е редно да се получи Просветление, чрез Секс. Мда, ако горното и долното огледални изображения се слеят, става. Но зависи кое ще вземе превес, в повечето случаи само долното се качва нагоре и Просветлението - май не светва...:)
09.08.2012г. Аеиа
Абонамент за:
Публикации (Atom)