...
...
03.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Магически разкази
Показват се публикациите с етикет възприятие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет възприятие. Показване на всички публикации
понеделник, 3 февруари 2014 г.
сряда, 20 ноември 2013 г.
Д(ала)верите на Възприятието
- Добре е да бъде прочетена тази книга на Олдъс Хъксли - "Дверите на възприятието".
- Още по-добре би било това възприятие да се тренира по-обстойно и усърдно - от възможно най-ранна възраст.
- Искаме да се учим от историята, а нея я няма - има само ТУК-СЕГА.
- Защо пък да я няма? Къде е отишла, щом не е тук-сега?
- Където е и бъдещето.
- Как така?
- Ей така! Ако можеш реално да се учиш от историята, със сигурност ще можеш да се учиш и от бъдещето. Повярвай ми!
...
Явно бях в такъв времеви събитиен контекст (или момент), че успях да повярвам. Макар човекът, с когото водех горния разговор, да бе просто едно мое мимолетно възприятие, аз усетих, че има какво да се вярва.
Съзнанието не е подвластно на пространство-времето. Самото пространство-време е вид космическа наденица, която се извива насам-натам и има еднакви начало и край. Тази наденица няма посока, т.е. може тя да сочи навсякъде и навсякога.
Съзнанието лесно попада в капана на надениците - тези капани са доста ефективни за прихващане на съзнание и за неговото последващо баламосване, така щото то да си мисли, че нещата са линейни и еднопосочни. Но само дотам! Оттам-насетне, съзнанието е свободно - ако реши и има смелост - да излезе извън наденицата.
Със сигурност, излизайки, няма да попадне в хладилник!
Е, ако иска хладилник - ще го получи, разбира се. Мълвата за свободнат воля не е празен слух, просто лекинко е подменена думата "съзнание" с думата "воля". Надениците обичат тези смешнички подмени.
...
- АМа къде е тук далаверата на възприятието?
- Самото то е тази д(ала)вера...
...
20.11.2013г. Аеиа
сряда, 23 октомври 2013 г.
Две Сърца за Кайти
Ето две напълно автентични облачни сърца. Само да подчертая, че не са кулинарни - макар и двете да си падаме по този вид месни "субпродукти".
Августовско сърце:
...
Септемврийско сърце:
...
Те са за Кайти, която ме накара да се замисля върху следното:
Да предположим, че само аз съм видяла даден облак.
Облакът няма трайна форма - трансформира се бързо, според стандартната човешка мярка.
Аз снимам моментното състояние на облака и споделям с други хора снимката.
Те дали са видели същия облак като мене?
...
23.10.2013г. Аеиа
вторник, 3 септември 2013 г.
Говорещото ухо - Тайната
На границата между два сезона се отваря нещо като портал, който може да те заведе, където си поискаш...
Такива и подобни работи ми обясняваше ухото на древната статуетка, закупена кой знае кой век и от кой мой предшественик от - отново неизвестно кой - антиквар.
Дъра-бъра, знам ги тия работи, това са кодове, не е пряка теория - реално няма никакви портали!
Отвръщах неизменно аз, но ухото отказваше да чува и слуша - то бе говорещо...
...
Всеизвестно е, че мозъкът строи околната си реалност. Първоначално, веднага след раждането на човека и до няколко години след това, мозъкът не е научен как "трябва" да възприема реалността и практически може да възприема всичко и всякак. Всякак - т.е. включително и недуалистично. Още по-тоест - "новият" човек може съвсем реално да се усеща като едно - единно цяло - с всички вселени. Да вижда единността на отделните проявления на Твореца. Да надскочи Троичността, знаейки че тя е Безкрайност.
Един малък пример-съпоставка между "заучено" и "дарено" възприятие:
- При заученото мозъкът вижда непознат човек и си казва: "Това е човек". Той не знае нищо повече за него, с изключение на това, че ПРЕДПОЛАГА, че този човек има определени физически органи, умения, знания, характер, наклонности и т.н. Но де факто мозъкът си изгражда картина за този човек, според предположенията си, очакванията си, според това, което е научил в началото... Колкото повече е научил мозъкът, толкова повече възможности за съставяне на картината на непознатия човек има той. Но наученото често не може да бъде пълно и изцяло обхващащо ВСИЧКО. Затова и очакваната картина винаги изпуска по нещо (или по много). Защото например този непознат човек може изобщо да не е от вида Хомо сапиенс - просто така да изглежда.
Ето това е границата между "заучено" и "дарено" възприятие.
- Затова някои твърдят, че малките деца или кучетата "усещали" дали човек е добър или лош...
...
Втори пример-демонстрация за мозъка, който си строи свой свят, мислейки че възприема единствено и само Истинната Реалност:
- Повечето хора създават определена подредба в дома си, която им позволява да откриват лесно нужни им в ежедневието предмети. Всеки предмет си има място - с други думи. Ако се случи някой да смени мястото на предмета - често може да се наблюдава явлението "човек, търсещ предмет, който е пред очите му, но човекът не го вижда". Ясно е защо става така - човекът възприема точно този предмет само на определеното му място - на друго място има вероятност да не го види. Какво да кажем, освен едно голямо "Ха! Ха!"?
- Защото не може да се каже в колко случаи пропускаме да видим "неща", за които сме убедени, че са само на определени места (а те реално са под носа ни).
Малко на майтап - възможно е дори да не видим пред себе си напуснал работното си място Хекатонхейр (Сторък-Петдесетоглав Гигант - долу на снимката, взета от Нета), само защото очакваме и "знаем", че неговото място е единствено и само на страниците на записаните митове... Смешно, но често!
...
Големи отклонения направих, но просто исках да обясня защо разбрах - аз, единствен, - че Ухото на статуетката е говорещо. Знам, че ще се повторя, но ще потретя, че досега никой не беше и помислял, че някоя статуетка може да има говорещо ухо - затова и никой не беше чул "приказките на Ухото". И не, не съм луд, не страдам и от шум в ушите. Само допуснах...
...
...
03.09.2013г. Аеиа
понеделник, 17 юни 2013 г.
ОМ на Възприятието
ОМ, ОМ, ОМ навсякъде. Тик-так за време, так-тик за пространство, ом-бом за електричество...
Георг Симон Ом (Georg Simon Ohm), ученият, открил Закона на Ом; мерната единица за електрично съпротивление ОМ, обозначавана с Омега (Ω) и приела името на откривателя Ом; най-силната СРИЧКА, чието правилно звучене може да отвори "третото око" и да стори куп други "бели"...
Тия "омове" не са случайни. Интересно е, че Георг Симон Ом, освен другото, е доказал, че сложните звуци, които се възприемат от ухото, се разлагат на прости. Пак звуци! Със звук можеш да счупиш чаша (за късмет), може и стена да бутнеш, а защо не - и да вдигнеш. Звуците, които "простото ухо" чува, когато слуша "звука на тишината", наподобяват звука, който чуваме, когато долепим ухо до раковина, или чаша. А той, от своя страна, е звукът на Прибоя. Море! Океан! Звук! ОООМММ! АААУУУМММ! ОМ!
Хората, макар да се влияят от звуци, са по-скоро "визуален" вид. Разбира се, при определени условия възникват синестезии - можеш да виждаш звука и да чуваш образа, най-грубо казано. Това дали доказва, че рецепторните органи са създадени просто за улеснение, но далеч не са единствените, които могат да предадат на "центъра" информация за "Океана на реалността"?
Йогите твърдят, че "звукът на тишината", този "океански прибой", всъщност е звук, показващ, че третото ти око работи. И този звук не бива да се бърка със звука от кръвообращението, от високо кръвно, от мениеров синдром, от шум в ушите и пр. Всъщност, той може да прилича и на тия неща, особено на циркулацията на кръвта, но почти никой не би го сбъркал, ако го долови. Кръвта, в крайна сметка, може би е част от всеобщия Океан. Шум в ушите - много хора страдат от него, и много често не е ясно какви са причините и откъде идва този шум. Лечение най-често няма. Отвреме-навреме се изкушавам да мисля, че неизясненият шум в ушите е "шумът на тишината" - просто официалната наука е пропуснала да го отбележи в учебниците си - ерго - той не съществува. Още по-ерго - не може да се установи откъде идва ... но и не може да се заглуши. Е, ако пациентът се подложи на хипноза, възможно е и да спре да го чува за известно време. Майтап, разбира се! Но само донякъде - оттам насетне - колко ли неща се пропускат, заради определени хипнози, които възприемаме като "нехипнози", а просто за "нормална реалност"?
Феноменът "далечно чуване" или "ясночуване". Не се говори много за него, може би защото сме основно "виждащ" вид, и затова сме центрирани в "ясновидството" и в частност "далечното виждане". Можеш да виждаш надалеч във времето, в пространството, или и в "двете заедно". Представям си и феномен "далечно пипане". Никъде не съм срещала такова нещо, нищо че основното "кредо" на човека е "око да види, ръка да пипне" - ръката винаги е в пета глуха. Макар да е основен инструмент за развитие, и да се ползва с тази цел повсеместно, когато стане дума за осезание - "ни дума, ни вопъл, ни стон" в полята на съзнанието. А що се отнася до чуването, на Земята има същества, които виждат основно с чуване - делфини, китове и прилепи...
...
Имаше един йогин. Той не използваше съчетанието "електромагнитни полета". Наричаше ги "електромагнитни поля". Никой не обръщаше внимание на тия негови "поля", мислеха, че просто се майтапи. Приемаха за шега и твърдението му, че планетата Земя играе ролята на часовник за едни други жители на Вселената...
...
17.06.2013г. Аеиа
...
сряда, 22 май 2013 г.
Изгрев в Тъканта на Възприятието
Има ли всъщност вчерашен изгрев?
А изгрев преди сто години и два часа?
Гледам далечните галактики,
виждат се тук-там и квазари,
някои от тях - отдалечени на милиард светлинни години от нас.
Гледам назад във времето.
Там, може би, има всякакви изгреви.
Ако някой гледа моята галактика така,
както аз гледам неговата -
и той няма да види моя изгрев. Дали?
Какви ти галактики?
Отдалечаваш се на стотина километра по шосето
и изгревът е съвсем друг.
Ееех, Изгрева!
...
...
22.05.2013г. Аеиа
петък, 9 септември 2011 г.
РЕЧНИЯ ДУХ, СЪБРАНИЕТО И МАРИЯ...
Всичко е свързано с всичко. Всичко е одушевено. Всеки камък, звук, картина, прашинка, река, капка, дърво, птица, раждане, убийство, скала, възвишение, хребет, домогване, победа, спад, косъм, крокодил, астероид, вирус, разказ... Вътрешната Светлина. Заложеното от Твореца. Самият Творец.
За всекидневния живот обаче не е необходимо това да се знае и усеща. Дори пречи. Представяте ли си във всеки един момент да виждаме Духовете на всичко заобикалящо ни? И не само да ги виждаме, а и да ги чуваме, усещаме, да разбираме какво мислят, какво възнамеряват и как изглеждат...
Такива мисли, кой знае защо, се въртяха в главата на Мария, тридесет и няколко годишна, красива, добре сложена жена, по време на присъствието й на годишно събрание на борда на директорите на скучноватичко, по нейно определение, предприятие. Ако някой от колегите й по директорство можеше да прочете, чуе или види мислите й, щеше да добие крайно отрицателно мнение за нея. Не само като за директор, а изобщо... Но не можеше. Освен че не винаги виждаме Духовете на заобикалящите ни същности, както си мислеше Мария, не можем да четем и мислите на стоящите около нас хора. Може би в това е Спасението?
Нейната прабаба по майчина линия можеше да „вижда”. Знаеше дори кой Дух или същество – тя ги наричаше същества – е добър и благоразположен и кой не е. Тя живя много дълго, както често се случва с хора, които са в по-особена връзка с околния свят. Замина си, когато Мария беше на единадесет години. Така се стекоха обстоятелствата, че Мария не беше успяла да контактува много с прабаба си, но от откъслечни разкази на майка си и баба си беше добила представа за това що за човек е била прабаба й и за странните й разкази и преживявания.
Изкушаваше се да мисли, не без известни опасения, че прабабата е имала някакво психическо разстройство, може би шизофрения. Но от друга страна, целият живот на тази жена говореше за противното. Защото, така наречените психоразстройства пречат на социализацията. Човек с проблем, когато е в епизод, не може да изпълнява преките си, ежедневни, дори най-простички задължения. При прабабата нямаше такова нещо през целия й живот. Беше отгледала няколко деца и внуци и работила до края на живота си. „Някакво гранично състояние е било при нея, като при много от шаманите в различните култури...” – мислеше Мария. – „Като при хората, които могат да живеят в различни светове, без това де се отразява на качеството им на живот в нашия свят, т.е. без да зарязват преките си отговорности.”
...Мария беше от сравнително редкия тип на преуспелите, интелигентни, доволни от живота, неомъжени, независими млади жени, на които съдбата сякаш беше отредила да грабят с пълни шепи от всичко, което им харесва. И тя наистина правеше точно това. Беше напълно доволна от живота си...
Събранието продължаваше. Поради известен спад във финансовия резултат през изтеклата година, страстите се бяха разгорели и, кой знае защо, директорите бяха заприличали по държание на заядливи и наивно-злобнички квартални тетки, каращи се помежду си просто за самото каране, без да са наясно с обекта на спора – такива наблюдения започнаха да се въртят сега в главата на Мария, покрай разсъжденията за „всичко е свързано с всичко”...
– Моооляя виии, Господа! Имам още да се изказвам! – резкият, дълбок, но същевременно извисен над кошерното множество глас на Председателя на Борда пропъди мислите и наблюденията на Мария и я върна на плоскостта на събранието. – Предстои да изкажа основното!
– Чакай, Драганов! – свойски и някак полувластно, полуприятелски се обади Мишев – най-старият по възраст от директорите. – Нека малко отморим!
И той отиде до един телефон, чрез който явно извика секретарката на Изпълнителния, която след малко дотърча с още няколко помощник-секретарки, бутащи количка, натоварена с кафета и минерални води. Сервираха експедитивно пред всеки от участниците в събранието – общо тринадесет души, всички седнали около огромна елипсовидна маса – по чаша кафе и шишенце вода с чаша към него, и неусетно се изнизаха от заседателната стая.
Някои от директорите започнаха уставно да посръбват от кафето – това бяха тези, които го пиеха без захар. Другата част чинно си засипваха захар – едни бяла, други – кафява. Нямаше нито един от тринадесетте, който да не употребява стимулиращата напитка по принцип. Между другото – Мария бе единствената жена в Борда.
С кафето не се случи нищо. Случи се с водата. Председателят току отвори шишенцето с минерална вода пред себе си и понечи да изсипе съдържанието му в чашата, когато от шишето вместо вода се изниза един непознат за Мария речен дух. Да, тя знаеше, че това е речен дух. Откъде имаше това знание тя нямаше време да помисли, защото появата на този дух насред годишното събрание на Борда й дойде твърде неочаквано и доста нанагорно.
Огледа се за реакцията на „колегите” си. Нямаше такава – те просто „виждаха” с периферното си зрение как Председателя си сипва вода – нищо необичайно. А всъщност не виждаха, не гледаха и не възприемаха – именно защото си МИСЛЕХА, ЧЕ ВИЖДАТ нещо съвсем тривиално, ежедневно и обичайно. Ако се бяха загледали, а не да се оставят на хипноиграта на мозъка си – те щяха да видят Речния дух в пълната му прелест...
Абонамент за:
Публикации (Atom)