Магия за материализиране на блага

На Мартиники, за Съботата  :)

Фрейзър, може би, би я определил като чисто и просто „имитативна или хомеопатична магия”. С други думи – магьосникът използва закона на подобието и предизвиква всякакви последици като просто ги наподобява.

Тук обаче няма да се впускам в анализи и описания на магически практики. Който иска повече информация – да хвърли едно око на епохалния му труд „Златната клонка”. Или да се поинтересува от масово прокламираните в наше време „позитивно мислене”, „позитивно излъчване” и т.н.

Само ще споделя едно наблюдение, което днес за ен-ти път бе потвърдено от една талмудистка притча, която преди малко четях на бебето. Първо притчата:

Раби Ханина бен Доса живееше с жена си в голяма немотия. Те се хранеха само с рожкови. Жената на бен Доса винаги беше загрижена да прикрие немотията, за да не я узнае външният свят. Всеки петък запалваше фурната, за да мислят съседите, че тя приготвя обичайния хляб за събота.

Една злобна съседка се зае да открие тайната на жената на раби Ханина и без да почука, влезе ненадейно в кухнята, тъкмо когато фурната беше вече запалена. Бедната жена избяга от срама в съседната стая. Но се случи чудо: запалената фурна се изпълни с хлябове. Съседката остана посрамена.

– Донеси скоро една лопата! – извика тя на жената на раби Ханина.

– Именно за това отидох – отговори последната.

Та, излиза, че всичко, което правим, е от огромно значение. Ако постоянно мрънкаме и се оплакваме – винаги ще материализираме поводи и причини за това. Ако не сме кой знае колко добре – но даваме вид, че сме в цветущо положение – успехът неминуемо ще бъде принуден да дойде! Сетих се и за едни думи на Чарли Чаплин от „Моята автобиография” – цитирам неточно: дори когато ходех гладен по улиците и търсех как да се нахраня, аз се стремях да имам приличен външен вид и виждах себе си като най-великия актьор...

Този „закон” може би е забелязан от повечето хора. На почти всеки в детството се е случвало да излъже за нещо. Нещо ежедневно и материално. Например –много си мечтаеш да имаш някакъв предмет или животно, или каквото и да е, а не можеш. И тогава излъгваш другите деца, че имаш този предмет вкъщи. При мен поне такива лъжи винаги са се материалазирали – съвсем неочаквано! И още като дете забелязах, че това е някаква закономерност. И започнах да внимавам в тази насока.:)))

Да, няма да пиша повече по темата, мисля, че е ясно какво искам да кажа. А то е: лъжата много често се превръща в истина. Нужно е само да знаем да лъжем! И да подбираме правилно лъжите си. И едно уточнение - тук не разглеждам лъжата като действието, споменато в Десетте Божи заповеди: не лъжи! Тази „лъжа” е нещо съвсем друго. Нея никоя религия не би я разглеждала като грях...Тази „лъжа” твори – реалности, предмети, нещица. Може би по същия начин Бог е сътворил и Хората – затова казват, че всичко е Илюзия. Илюзия – но сътворена и творяща от своя страна. За справка – жената на раби Ханина...:)))

 ...

Добави в Svejo

Литургията на Светия Дух сбъдва всички желания

     Интересна, многопластова, многоизмерна и ... всичко по много е темата за Светия Дух. От години се занимавам с нея и дори, както често става синхронно, когато не се занимавам активно, се случва да добивам нова информация ей така, „от нищото”, но тук няма да правя разбаротки по нея.  Иска ми се да разсъждавам върху изпълнението на желанията, но и това няма да правя... Ще цитирам някои неща за Свети Дух и който иска, ще си направи изводи и заключения, а защо не и нови открития...

    Започвам с Фрейзър, който в „Златната клонка” казва:

 „...Така френските селяни били, а може би все още са убедени, че свещениците могат да изпълняват някакви особени ритуали – литургия на Свети Дух, чието въздействие било толкова чудотворно, че не можела да й се противопостави и Божията воля; колкото и прибързана и неподходяща да е молбата, бог бил принуден да даде онова, което му искали по този начин. 

     Съзнанието на онези, които при изключителни моменти в живота са искали по този начин да превземат с атака царсвото божие, не свързвало ритуала с идеята за безбожие или непочитание.

     Свещениците обикновено отказвали да отслужат литургията на Светя Дух, но монасите, особено капуцините, имали славата, че се поддават с по-малко скрупули на молбите на тревожните и отчаяните. В тази принуда, която според католическото селячество свещеникът налагал на божеството, сякаш виждаме точно съответствие на властта, която древните египтяни приписвали на магьосниците.”

     Някои тълкуватели смятат, че Светият Дух е женският аспект на Бога. Мисля, че: Свети Дух = Премъдрост = София... Но най-вероятно е нещо много повече от един дуалистичен аспект, защото ето какво се казва в книга „Премъдрост Соломонова”, Библия:

    „Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума. (1:7)

   Сега малко за смъртта и Духа, отново от Премъдрост Соломонова:

   „Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите, защото той е създал всичко за битие и всичко в света е спасително: Няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята. (1:13-14) Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял. (2:23-24)

     А следващият цитат за премъдростта (т.е. Духа?) много напомня на някои физични открития, направени в последно време, а също така отново навежда на мисълта за прана, оргон и т.н. имена на „Универсалната енергия”:

  „Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква. Тя е дихание на Божията сила и чист излив на Славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея. Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действията на Бога.” (7:24-26)

    В „Деяния на Апостолите”, която книга още се нарича „Евангелие на Светия Дух” се казва, че тази същност не подбира кого надарява с даровете си – вярващи или невярващи, езичници или християни:

  „Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичниците се изля дарът на Светаго Духа; (Деяния 10:44-45)

„Тогава си спомних думите на Господа, как той говореше: „Йоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий. (Деян 11:16)

     И няколко думи в заключение. Какво включва тази литургия, за която говори Фрейзър? По неизвестни, но видими причини, това не се знае официално. Имам някои подозрения и предположения, но няма да ги изказвам. Само ще цитирам една молитва, която може да се изказва от всеки, който по една или друга причина „търси общение” със Светия Дух:

     Молитва на Соломон за Св. Дух:

„...аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, който си направил всичко със Словото Си, и който си устроил с премъдростта си човека, за да владее над създадените от теб твари и да управлява света свято и справедливо, и с душевна правота да върши съд! Дарувай ми приседналата до Твоя престол Премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони”  (Премъдрост 9:1-5)

Добави в Svejo