Легенда за Усмивката

Ние, хората, сме различни видове. Да, това всеки го знае. Някои дори знаят, че не е възможно двама души да живеят в една и съща реалност. Незнаещите предното, постоянно се стремят да вкарат всички в своята си реалност и, ако не успеят, мислят, че "другореалниците" са луди или нереалистично възприемащи околната среда.

Ех, отклоних се, но и това отклонение в случая се отнася към видовете хора - така че, не е съвсем кривване от правия път.

Днес ще пиша за двата вида, които:

а.) харесват усмивките;

б.) не харесват усмивките;

И по-специално - за б.).

Моля, долунаписаното да не се приема насериозно, то е просто една моя фантазия, на която и аз не вярвам. Казвам го това, защото ми се е случвало да пиша измишльотини за нови конспирации и подобни неща, и някои читатели ги вземат за самата истина. Та трябва да им се обяснявам. Други пък се чудят дали не съм луда. Да си се чудят! В крайна сметка, способността да изпитваш учудване е Дар Божий... И е висша чест за всеки, ако може да го предизвика в някой от ближните си.

...

Когато Бог решил да сътворява човека, викнал на съвет всичките си досегашни творения - искал да покаже уважение към тях, пък и да ги подтикне към творчество. Защото те основно се радвали на сътворения от Бога свят, и малко били позабравили този си аспект - творческия.

Дошли буболечките, червеите, раците, рибите, водораслите, дърветата, тревите, цветята, гъбите, бактериите, вирусите, прионите, земноводните, влечугите, минералите, членестоногите, птиците, животните, и още някои - но няма да изброяваме всички, защото мястото няма да стигне.

Започнали дебатите. Установило се, че би било най-добре човекът да е със структурата на бозайник. Но всички други се разсърдили - повече или по-малко. Чувствали, че не е честно Бог да създаде "венеца на творението" си само по бозайнически шаблон.

Чудил се Бог, чудил се как да постъпи, за да не останат с лошо чувство не-бозайниците. Една от разликите, които виждал между бозайници и небозайници, била тази, че бозайниците се плашели, ако друго същество им покажело зъбите си. Някои, разбира се, не се плашели, но пък се настройвали нападателно, спрямо зъбещия се. А всички небозайници нямали отношение към озъбването или показването на зъбите. Помислил малко Бог, разбира се, по Божествен начин, който няма нищо общо с човешкия, и решил:

Половината от хората ще се плашат или ще нападат, като видят показани зъби. Другата половина - няма да се плашат или нападат, а ще им харесва.

Творенията, обаче, отново не били доволни. Искали още промени.

Но, все пак Бог не желаел да му се налагат чак до такава степен, затова отсякъл:

- Добре! Озъбването при човека всъщност няма да е знак за агресия, както е при животните! Обратното! То ще е показател за добри намерения и откритост. Но, както вече решихме, някои хора ще възприемат усмивките като животни.

...

Други - като Дъбове например....

...

29.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

За мършата, радостта и намусените мутри

Игрите на Съзнанието са безбрежни, безкрайни и непрестанни. Ето, един е винаги усмихнат и сияещ, друг - намусен, циничен и отричащ всичко. "Винаги", разбира се, е глупост. Съзнанието знае, че това е поредната игра.

Който има в себе си силата да обхване по-голяма част от това Съзнание, той, дори в условията на конц-лагер, където е пълно с ужаси, смърт, човешка низост и безбожие, свети, смее се и утвърждава Живота. Има много примери за такива Човеци!

За съжаление повечето примери от хорските обхвати на Съзнанието са в сферата на Мършата - повечето слаби воли предпочитат да се хванат за разложението. Да, Разрушителният Принцип също е от голяма важност, но не и ако се отрича Съзидателния. Без Съзидание не може да има Разрушение.

Ал. Аватаров дава показателен пример за горното нещо. Цветята разпръскват наоколо си аромат и приятни ухания - те, от своя страна, привличат пчели, които опрашват цветето и то се размножава, т.е. продължава да расте и да се развива. Мършата пръска наоколо си зловония. Тези миазми привличат мухи, които снасят в мършата яйца, от които се излюпват червеи. Червейчетата изяждат, т.е. унищожават зловонната мърша. С няколко думи - пръскайки наоколо ухания, ти привличаш сили, от които ще пораснеш още повече. Като раждаш зловония - ще привлечеш сили, които просто ще те унищожат. В това има и логика - който няма очи за Живота, е нормално да пребивава в Смъртта. И нещо твърде очевидно - човек се мръщи и муси, когато наоколо му смърди. Рядко някой се мръщи на благоухания. В кръга на майтапа - дали намръщеняците не са намусени, защото сещат несъзнателно собствената си смрад?

Казват, че подобното привлича подобно. Казват още, че подобното ражда подобно.

Може би затова светът в момента изглежда тъмно място, населено с мъка, тъга, смърт и безсмислие. Защото повечето човешки воли са влюбени в Мършата...

Но ще дойде "Ден", в който това няма да бъде така... А може би Той винаги е бил тук, винаги е тук....

...

20.01.2014г. Аеиа

Добави в Svejo

Чудотворната икона с най-голямата мощ!

Така! Бидейки в контакт с повсеместното и извънвремево Електричество, което някои хаховци наричат "Бог", аз често пребивавам в безвремието. Ето как: стоя си в моето време, па току ми писне! И хоп! Скачам при Електричеството. Дааа, то е навсякъде - и във времето, и извън него. И отново - даааа! То и в нашия свят е навсякъде, затова и всичко цивилизовано е електрифицирано, ама, знаете, простосмъртни не могат да го впрягат и ползват, без да си плащат за това. Както и да е!

Та, като ми писне да се мотам из моя свят, се кльопвам в безвремието, при моя добър приятел, Електричеството. Стоейки там, аз мога да избирам в кое конкретно време да се бодна - ей така, за забавление. А и за да понауча това-онова. Не че ми е от полза, де! Нито пък от полза на хората от "моето" време. Те не ми вярват, защото не съм Никола Тесла. Него пък са го убили. Както убиха и Христос. Такива ми ти работи!

Но пак се отклоних, извинете! Ето какво искам да кажа, пък който иска - да вярва. Броени хора от моето време, които частично ми вярват и чуват това, което разказвам, си умират от смях за едно нещо. А именно - че една цивилизация от бъдещето, подобна на нашата, е приела за икони в църквата иконите, възприети и наложени при компютрите в нашето време. За най-свещена и чудотворна са приели иконата на "Windows Explorer". Даже често се случва при тях това: ако бизнесът на някоя църква или манастир позамре, току някой вземе, че сънува, че намира някъде заровена от хилядолетия икона на "Уиндъус Експлорър" - и хората вземат, че я откопаят наистина.... И бизнесът потръгва отново!

Между другото, иконите в нашето време също са компютърни икони от миналото! Ама точно за това нещо - никой не ми вярва, дори и тези, които ми вярват частично.

Хайде, доскоро!

...

11.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Най-голямата лъжа - плътта е тленна...!

Не мога да разбера, а и не ми е необходимо - кой мъдрец измисли великата мисъл, че

"ПЛЪТТА Е ТЛЕННА" ???

Това е огромна лъжа!

Ще се повторя, но не мога да не го напиша пак - прието е, че материята, включително и плътта, се състои от атоми. Разбира се, има и податомни частици, и под-под-томни - и така до безкрай, но...

Но - никой не може да унищожи дори един-единствен атом. Теоретично, но недоказано емпирично и всякак, се твърди, че атом може да бъде унищожен, единствено, ако се срещне с анти-атом. По-правилно - материя да се срещне с анти-материя.

И така...

От горната лъжа, следват много глупашки разделения. На материалисти и идеалисти. На теисти и атеисти. На глупаци и умници. И така - отново - до безкрай.

Една лъжа, безброй деления.

И неуважения към Творението.

Я ти сътвори един атом и тогава говори! Че плътта е нещо "низше"...

...

...

17.12.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Едно определение на любовта

Неизброими са определенията на "любовта", както, надявам се, е неизброима и самата "тя". Вчера срещнах едно, което не бях виждала досега. Разбира се, изглежда доста спекулативно и невярно от научна и средностатистическа гледна точка, но пък е хубаво! Ето го (удебеления шрифт):

"...Точно това е имал предвид поетът Джелаледин Руми, когато е казал: "Затвори вратата на езика и отвори прозореца на любовта".

...

Състоянието на любов носи в себе си невероятна дълбочина и може да ни отвори вратите към друго измерение. Славянските веди са ни донесли от дълбините на вековете свещения смисъл на думата "любов": "лю" - люде, "бо" - бог, "вь" - веди (ведать - зная, познавам). Хората познават бога."

Пьотр Рубльов "Психология на вълшебството"

...

Този паун, не знам защо, ми се яви като "нещото", което би трябвало да свържа със случая - и ето, свързвам го :) :

...

11.10.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Психеделичната Мравка си чеше липсващия език

Това, консенсусната реалност, е празна глупост. Да вземем например така наречената атмосфера. Разправят, че била нещо като сферичен облак, обгърнал Земята, основно с цел да я пази от космически излъчвания. Ама чия е целта, и каква ще да е тази сферична и безкрайна цел? Без конкретна точка-точки?

Слънцето някога било Бог. Сега е просто Слънце. Звезда от някаква невисока величина. Ама без него? Как да стане?

То май е Бог под Прикритие. Атмосферата е лещата, през която той ни гледа и вижда, когато реши, че има нещо за гледане. От друга страна, тази леща ни пречи да го виждаме в пълния му блясък, щото който види бог "бездруго ще умре". Веднъж някакви извънземни искали да откраднат атмосферата-леща. Наложило се с нея да крадат и гравитацията на Земята. Ама покрай това се оказало, че трябва да откраднат и Слънчевата, и цялата галактическа гравитация. Тогава решили да се откажат пространствено-временно и се прехвърлили в квантовите духовни реалности. Мислели, че оттам кражбата би била по-лесна. Обаче се оказало, че "там" атмосфери нямало. Нито като единици за налягане, нито като оптично-дихателни лещи. Решението на това повсеместно нямане било, изглежда, едно: да се трансформират в надземни жители.

Избрали формата, вида, организма и темперамента на мравката.

Общо взето, това е историята на моя род.

Ако видите някъде самотна мравка, не мислете, че се е отлъчила от мравуняка и че е обречена на нещо си. Това може да съм аз, може да са други "от рода".

Ние сме тези, които ползват лещата-атмосфера, за да гледаме Бога и други работи. Какви работи ли? Не е за вярване, ама който може да ползва адекватно лещата, може да вижда-чува-усеща всички мисли на боговете.

Дишането е един от начините за наблюдение и шпиониране на бог. Но то далеч не е достатъчно. И под дишане не се разбира единствено и само сложния физиологичен процес - от приемането на кислорода, през запалването на огъня във всяка клетчица, поддържането му и накрая изкарването му навън, свързан с въглерода. Неее, това не е мистериозният химически брак, макар да прилича на него.

Ама няма да казвам какво, освен дишане, е необходимо за използване на атмосферата по предназначение. Който се интересува - да се обърне към производителя и да иска подробни инструкции за употреба.

Разбира се, почти никой не би направил това. В някои отрязъци от пространство-време-брахмана е имало хора, които са вземали тези инструкции, защото "поискайте и ще ви бъде дадено" и са ги оставяли на видно място, така че и наследниците да ги намират, но наследниците най-често не са ги разчитали като такива, а са мислели, че това са описания на древни култове и прочие измишльотини.

Ама така е, като езикът, т.е. символите, се мени постоянно - това е един от начините, по който Бог се пази от излишни попълзновения и шпионаж. Езикът е едно от най-мощните оръжия, не заради "силата на словото" - най-вече заради постоянната смяна на смисъла на символите. Тук и преводачите не могат да помогнат - защото те владеят само "настоящи" езици. Така да се каже - не знаят езика в пространство-временен-брахман аспект. Центрирани са само в пространството. Не защото така искат.

Еееххх, колко нещица издумах, а тръгнах просто от решението за кражба на атмосферата!

Така става, стигне ли се до "език".

Ваш: Мравката

...

21.05.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Нобелова награда за Бог

Една вечер в края на април световно признатата и уважавана професорка, госпожа академик Гуглова, член на Комисията за номиниране и определяне на Нобелови награди, получи странно усещане.

Постепенно, с настъпването на лунната пролетна нощ, това усещане изкристализира в светлинно прозрение, което, ако беше превърнато в думи, би гласяло:

"Редно е най-сетне Творецът и Създателят на този Свят да получи Нобелова награда!"

Госпожа академик Гуглова преспа и на сутринта рано-рано, без да се помайва с кафета, цигари и прически, както по принцип й беше обичай, предприе мерки за свикване на Комисията на спешен съвет. Комисионерите, искрено стреснати от тази спешност от страна на Гуглова, побързаха да се съберат и да открият събранието.

- Уважаеми Госпожи и Господа, Колеги! - започна академик Гуглова. Говореше спокойно и провлачено, както го правеше винаги, макар че за пръв път й се искаше да говори бързо и разпалено. Знаеше обаче, че такъв вид говорене неминуемо щеше да раздели Комисията на два лагера - "За" и "Против". Тия със "За" щяха да се заразят от нейния ентусиазъм. Тия с "Против" щяха да бъдат отблъснати от него. Ентуисазъм, ентусиазъм, ама и той се подчинява на законите на физиката, пък били те и Нютонови.

- Всички ние сме учени, - продължи Гуглова, - и може би най-добре познаваме света, в който живеем. И мооооже би имаме възмооожно най-добра представа за изключително сложните и необозрими механизми, по който този свят действа. Колеги, питам риторично - възможно ли е човек да измисли и сътвори такъв свят? С всичките му неизброими и работещи в страховит синхрон детайли, кръговрати, решения, мнения, животи, атмосфери, огньове, гръмотевици, популации, океани, бактерии, бълхи, хлорофили, ядра, налягане, свободна воля, съдба, квантова всеслучваемост, астероиди, галактики и превенция на астероидите и гама-лъчите?

Прекъсвайки Гуглова, се обади Председателят на Комисията - видно, бе от тия, които и с ентусиазъм, и без него, биха били "против":

- Да, Гуглова, не е възможно никой човек и дори никое същество на Земята да измисли, сътвори и построи този наш свят. Проблемът е, знаете, че в нашите, високо научни среди, не само идеята - думата "Бог" е забранена! Какво остава да предложим Бог за награда?! Нали веднага ще бъдем низвергнати от цялото научно войнство? Знаете - не е доказано по научен път, че светът ни е творение на някакъв си бог - пък бил той и всеблаг, всемогъщ, вездесъщ и ... бог...

- Пък и, Гуглова, - намеси се един друг член, видимо също "противен", - знаете мноооого добре, че този свят не е от най-хубавите светове. Пълна несправедливост отвсякъде! Научно доказана, при това! Вашият ... мхмхмхмъхх... бог ... може и да е създал света (смях от страна на "противните"), ама не го е създал както трябва! Не е обмислил куп неща! Знаете, не само при хората - единственото, което може да се каже за Природата и Космоса със сигурност е това, че те са ЖЕ-СТО-КИ! И изобщо - не разбирам за какво се занимаваме с такива абсолютно ненаучни простотии!?

Гуглова знаеше отлично, че ще получи такъв отпор. Самата тя също не вярваше в Бог, нито беше убедена по научен път, че го има. Но прозрението си е прозрение, то не се интересува от научни доказателства, нито от религиозни постулати и ежедневни мисловни конструкти, приети за чистата и свята истина. Сякаш съзнанието на академик Гуглова бе претърпяло някакъв масов квантов скок - и тя вече не можеше да се върне към старата си парадима - щеше да се бори за Бог с всички свои сили и енергии. Затова отговори сухо и процедурно:

- Все пак, имам право да поставя своето предложение на гласуване. Моля, Комисия, да гласуваме кой е "за" и кой е "против" номинирането на Бог за нобелова награда за цялостен принос към света!

Нямаше как да се откаже, по закон и правилник, затова Комисията гласува.

Както се и очакваше, независимо от бавното провлачено говорене и пълната липса на ентусиазъм в говора на академичката, Комисията се раздели на двата гореупоменати лагера, наречени "За" и "Против".

При обявяването на резултата, Гуглова най-сетне излезе видимо от кожата си, погледна към тавана на залата и викна:

- Виждаш ли?! Ти си виновен! Никой не може да създаде свят като твоя, ама защо си измислил и дуализма, бре Човек!?

Тогава стана Чудо. Съвсем видимо и научно...

...

Но преди чудото, ще споменем нещо малко за Божието Безвремие-Безпространственост и какво се случваше неслучващо се в Него. (Бай дъ уей, това Безвремие-Безпространственост обхващаше, освен всичко друго, поравно и мозъците на Гуглова и колегите й)... Противно на всички физически, човешки, божествени и никому неизвестни закони, Бог си умираше от смях и следеше комисионното събрание с огромен интерес. Той-Тя-То за първи път не можеше дори да повярва в нещо, а именно - че някой се е сетил и за Него, и за Неговия, все пак, немалък принос към света и световните съдбини. При обръщането на гугловите очи към тавана на залата, Той-Тя реши да направи нещо, което не бе правил никога...

Преобрази се на благ белобрад старец (щото такава бе масовата представа на хората за Него-Нея-То) и скочи през тавана, право до Гуглова - на мястото, определено за изказвания.

...

Комисията, включително и Гуглова, се втрещи. Всички, като учени, първо погледнаха към тавана - да се уверят, че на него няма никаква дупка. След това, забравили всичко, впериха поглед в неудържимо смеещия се старец. Той се посмя известно време, после спря и, все още захилен, проговори със старчески глас в микрофона:

- Здравейте, уважаема Комисия! Да, аз съм Бог, и реших да дойда да ви се представя. Не за друго, а за да не се чудите Кому да връчите наградата, когато решите да го правите. Искам веднага да ви уведомя, че в никакъв случай няма да я връчвате лично на мене. А ако, дай Боже (старчески смях), решите тази награда, за Бог, да се излъчва всяка година, то предлагам: първата година наградата да се връчи на бактериите, втората - на растенията, третата - на атмосферата. И така нататък. Когато всички по-големи групи се изчерпят, може да се мине на по-малки подгрупи. И така, докато стигнете до отделен индивид, частица, квант и, ъъъ, до каквото там сте сигнали с познанието си, че е "отделно".

- Ама,... Боже,... как така ще я връчваме на атмосферата? - беше Председателят, видимо леко окопитен.

- Това вече вие ще си решите, то си е чисто процедурно. Исках просто да кажа, че всичките тези неща съм Аз.

При тия думи Старецът изчезна отново в тавана.

...

24.04.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Великият Наблюдател, наречен Бог - или малко квантова метафизика...

"Абе тоя наблюдател ли е, воайор ли - не знам, ама как може да вижда всичко наведнъж и изцяло - и над Земята, и под нея, и в небето, и във всеки мравуняк, и навсякъдевсяковременно?!"

Такива и подобни въпроси витаеха в главата на четиринадесетгодишния хлапак, който се опитваше да разбере как наблюдателя влияе на квантовите частици и защо, ако не ги наблюдава, те не са проявени, а стоят "някъде си-някога си" като многовероятностни вълни. А встрани от въпросите - физическото му тяло се намираше вкъщи, седнало на бюрото си, вперило невиждащи и ненаблюдаващи очи през прозореца, отвъд който Небето бе синьо - разбира се, за човешките очи, мозък и ум. За други - цветът бе друг, за трети - нямаше цвят, а само вектори - и Т.Н.

По едно време на перваза на споменатия прозорец кацна шарен дрозд. Един от тия, които от години правеха упорити набези по черешата на съседите - видно - радетели за здравословно хранене и суровоядство. Хлапакът не го видя - за всеки бе ясно, че не той е материализирал дроздовите кванти на своя перваз, посредством личното си наблюдение.

Най-вероятно "материализаторът" бе разглежданият от момчето "наблюдател или воайор"... Е, имаше и други вероятности. Една от тях бе под формата на баба-съседка, вперила бинокъл във въпросния прозорец. Възможно беше и тя да е материализирала Дрозда. Една пчела също гледаше в този момент към Перваза... Но да не се отплесваме - че току виж и настоящата история се "разматериализирала", като не наблюдаваме внимателно и съзнателно сюжета...

И тогава Хлапакът чу, че някой му говори. Запрати мислите за воайора в "трета глуха" и започна да се оглежда. Нямаше никой в стаята. Погледна и навън - ами да! Дроздът му говореше! И той разбираше какво му казва! Сега вече се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, който евентуално би го взел за луд. Уверявайки се в предното (или материализирайки квантите на "Никой"?), Момчето отпочна дълбокомъдрен разговор с Дрозда.

- И откъде знаеш какво мисля в момента, а?

- Ами чух мислите ти! - захили се Дроздът. - Да, не всеки дрозд го може и практикува - на някои това им е досадно, други въобще не подозират, че биха могли да го направят, трети са изцяло против подслушването на чужди мисли, четвърти чуват само своите, пети са влюбени и луди по тях и Т.Н.

- Сложничко се очертава. Ама я кажи какво мислиш за Наблюдателя?

- Същото, каквото и ти...Даааа, ха ха ха! Знам какво ще питаш сега! Невъзможно е!

- Защо? Можем пък да опитаме? Той може и да не откаже. Може да Му е писнало само да наблюдава и...

И наистина - Наблюдателят се съгласи да поиграе малко на "сляпа Баба" с Момчето и Дрозда. Когато му бяха вързани очите, макар това да не бяха обикновени очи, а "оттатъкквантови" - тогава из Света се развихри Слепия късмет - и всеки, който мислеше за него в този момент, и всеки, който вярваше в него, успя да го материализира в Живота си.

Вестниците по цял свят излязоха с невероятно еднообразни и скучни водещи статии, носещи следното заглавие:

НЕОБЯСНИМ БУМ НА КЪСМЕТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛОТО ДЕНОНОЩИЕ

...

16.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Невръстен хлапак се измъкна от капана на пространство-времето

Преди повече от двехиляди земни години вселенските охранители съобщиха по Всеобхватния Неканал, че някакво същество е успяло да слезе невредимо от бързодвижещата се стрела-влак, наречена от някои земни жители "пространство-време".

При обстойното проучване, отнело само някакви си 666 (словом: шестстотин шестдесет и шест) години, се установи, че съществото е момченце, от вида, наричащ себе си Хомо сапиенс. В момента на знаменателното слизане, момченцето било на девет годинки.

На толкова си и останало. В това, разбира се, няма нищо необичайно. Лошото е, че момченцето се оказа някакъв хулиган с бързо чаткащ Ум, който всъщност му помогнал да разбере какво е станало с него и даже да злоупотреби с положението си.

Когато хлапакът се окопитил и осъзнал, че, бидейки извън "влака" , не му трябва нито въздух, нито храна, нито вода, малкият разбойник скроил замисъл да спре екстравагантното капанно возило и да покаже за пореден път на съучениците си колко е велик. Той добре осъзнавал, че съучениците му отдавна били напуснали пространство-времето в съученическата си форма, но това не го спирало - видял бил т.нар. Самсара и изчислил безвремево и безизчислително, че когато и да се изяви, съучениите му ще са отново преродени негови съученици - и ще го познаят.

За целта вербувал един от Великите магистри на Извънвселенската общност и по този начин предизвикал разкол и в това, иначе винаги мирно и хармонично общество.

За съжаление, този хулиган не може да бъде хванат и въдворен никъде и по никакъв начин, по простата причина, че се намира извън пространство-времето. Т.е. не се намира никъде. Засега можем само да наблюдаваме какви ги върши - той и сътрудниите му - и дали ще успее да спре Потока.

Като интересен частен факт можем да отбележим, че Хлапакът и Великия ни магистър са наречени на Земята със странните наименования Бог и Дявол. Някои хора и други същества обаче са им дали съвсем други прозвища.

03.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Гадателството – кой вярва в това?

Преди години често обичах да си правя следния експеримент: в каквато и компания да се намирах, казвах със сериозен тон, че мога да „гледам на ръка” (не на пъп!) и чаках да видя реакцията на обкръжаващите. Почти винаги голям процент от хората протягаха ръцете си, за да погледна...

Компаниите, както казах, бяха различни, и се състояха от различни видове хора (ако мога така да се изразя) - разни по възраст, интереси, социално положение, професии. Не обичам да си изграждам твърдо мнение за каквото и да е, но в случая още тогава, преди много години, си създадох полутвърдата визия, че на повечето хора някак като че ли им е вродено желанието да „надникнат в бъдещето”. Навлизайки още по-навътре – дори мога да кажа, че това желание е не само за надникване в предстоящите времена, а и за „хвърляне на поне бегъл поглед върху Истинския ти Аз” – или с други думи - какво ще ти каже гадателят за тебе самия. Защото всеки очаква и знае, че не се познава съвсем добре. И с право. Повечето хора си мислим, че не се познаваме в себепознаването си – и сме напълно прави. Повечето сме добри философи и мислители – кой по-осъзнато, кой – не дотам...

Друг е въпросът дали всички хора, които машинално „протягат ръка” – не за просия, а за гадания – вярват съзнателно в тези пророчества, или не. Някои вярват съвсем съзнателно, други – несъзнателно. Трети – и двете. Четвърти – нито едно от двете. Нито пък всеки от тях ще се юрне по така наречените „врачки и баячки” за щяло и нещяло. Не казвам също, че тези хора са наивни и лесно биха се разделили с определени суми финанси залудо – само и само да погледнат в бъдещето и пр. За последните ще спомена по-надолу в текста. Тук само ще вметна, че никой не е застрахован от подобни раздели с финанси – не за друго, а заради така наречената Съдба, която, твърдят някои, била сляпа...

Не мога и не искам да класифицирам какви типажи хора вярват и какви не вярват. Предполагам – по въпроса са правени  много проучвания в доста видове науки. Дори и да не са много – надявам се, че все пак ги има. Защото не всяка наука би си сложила в наше време такъв „таралеж в гащите” като гадателството. Като казвам наука – имам предвид изявените представители в дадената област. Като се замисля – малко са тези от тях, дори в широко психологическите, многопрофилни науки, които биха се осмелили да се занимават с тези въпроси открито (дори и да искат), тъй като опасността от заклеймяване и низвергване от страна на „тарторите” е много голяма.

Едно друго мое наблюдение е (не претендирам за меродавност), че посредством гадателството се уеднаквяват така наречените висше и низше общество. Имам предвид, че по-склонни да се доверяват на гадатели и пророци са хората, принадлежащи към тези две прослойки. Като че ли средната класа е най-невярваща – поне докато не й се наложи. Ще дам пример с представители на нашата власт. А не е и тайна, че управниците на много държави се консултират с различни видове гадатели. Ето една статия в тази връзка, на която попаднах в нета:

„Кой управлява България? Гадател!”. Който я погледне ще види, че в нея е описан личният гадател и съветник на Премиера по „нестандартните” въпроси. Пускам един цитат от нея – свързан е с Фън Шуй и други учения:

„Защо българите са нещастни?

Повечето от вас ще кажат, че управляващите са корумпирани и некомпетентни. Но това не е вярно! Поне така твърди Спасов. Като човек, който е завършил история, казва, че сградата на Народното събрание не се намира на хубаво място, тъй като преди време там е имало гробища. Ядосани на живите, които не са уважили паметта им, духовете излизали от подземията, за да изпият мозъците на политиците и затова сме на този хал.”

(източник: http://www.chudesa.net/koi-upravlyava-balgariya-gadatel/)

Тук е момента да споменем  и за някои от „окултните” съветници на  управляващите династии на различни държави, да отбележим и си спомним за великия Распутин например. Или за Петър Дънов, за който се твърди, че повлиял на цар Борис III да не предава българските евреи в концлагерите, защото ако го направел, щял да понася големи наказания в бъдеще – и царя  го послушал...

(„Още при първия поглед Борис го пита, „Кой ти каза, че съм тук” Лулчев му отговаря: „Учителят ми каза. Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш, само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, семейството ти и царското съсловие нищо няма да остане.“

Реакцията на царя, който много добре е знаел, кой е Учителят, е мигновена. Двамата с Лулчев веднага тръгват за София и малко по-късно на 9 март в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски, царят скъсва собствения си указ за депортацията на българските евреи. Лулчев се навежда взема от пода листче от скъсания документ и го занася на Методи Константинов, с когото по-късно го показват и на Петър Дънов.” Изт.:  http://www.bolgari.net/bylgarskite_evrei_sa_spaseni_ot_petyr_dynov-el-1011.html  )

Да не говорим за огромния брой бизнесмени, хора на изкуството, културата, дори учени, които ползват услугите на гадатели. Знае се, че е така. Знае се и че някои от изявените гадатели са сътрудници на службите за сигурност и подобни структури – защото кой, ако не един известен гадател, би могъл да даде поверителна информация за някоя личност? Лекарите, адвокатите и някои други професии са задължени (кой повече, кой по-малко) да пазят професионалната тайна. Гадателите нямат официално такова задължение... Казвам официално, по документ. Не говоря за пред Бога и така нататък... Всичко е документ...

В тази връзка има едно странно свойтво, което съм забелязала у човека – пред  лекар се укриват много неща, които биха били от полза за спасението на съответния човек,  но стигнал ли си дотам, че да отидеш при гадател – падат всякакви задръжки и „си изпяваш всичко”. Е как няма да се използва това от службитеx?

Сега и малко за религиите. Наясно сме всички, че официалните религии забраняват всякакъв вид гадателства – и християнството, и исляма. Основната им теза е, че гадателските действия са действия против Бога. Във всичко, което правиш, трябва да се уповаваш на Божията любов и да се ръководиш от нея – от твоята любов към Бога (независимо Христос или Аллах). Ислямът е възникнал и измислен на базата на християнството – разбира се, че постановките им по отношение на гадатели, вещери, магьосници и прочее „сган” ще са еднакви и припокриващи се.

Тези две религии, по мое виждане, са признали определени пророци, някои от които дори са влезли в свещените им книги. И с пророчествата – дотук! Само упоменатите в свещените писания пророци са „одобрени от Бога” – всичко друго е от Сатаната (или от Луцифер). И гадателите/лечителите служат на Сатан/Шейтан, като посредством демоните/джиновете излекуват хора от неизлечими болести и правят прочее добрини и човещини... (Кой е Сатана никъде не пише конкретно в свещените книги – май  основното значение на думата за дявол в оригиналите на писанията е „враг, противник” – но това е спор, който надали скоро ще се реши и не ми е целта да пиша за дявола в случая). По какви критерии са определени и избрани свещенописанийните пророци – не се знае. Това е почти като приемните изпити в някое елитно училище у нас – не можеш да разбереш защо си приет или не. Така и с библейските пророци. Съзнавам, че много исторически писмени източници са безвъзвратно загубени и унищажени или лежат по нечии частни колекции, но все пак...

Сега да се върна все пак още малко към „дявола”. Да кажеш, че врагът ти е дявол, бива, но по-бива: сиромах човек – жив дявол. Може би затова хората от така наречените по-ниски прослойки на обществото вярват в голяма степен на гадатели. Защото са дяволи – според народната мъдрост. Това на шега, разбира се. Моето мнение е, че тези хора се поддават по-лесно на вярата си в гадатели, защото са по-близо до Бога. Всъщност Иисус Христос и придружаващите го ученици не са имали нищичко – били са абсолютни безсребреници... В наше време е срамно да си беден, макар че има сентенция – бедността не е порок – но защо е срамно – не знам... Може би е било срамно и по времето на Иисус Христос – и по тази причина са го разпнали...

В заключение, за да приключа за религиите, ще кажа, че всъщност не боговете, а институциите забраняват пряко всякакви гадателства. Религиозните институции. Те са човешко дело. Самият Иисус Христос най-вероятно би простил на някой магьосник, ако помогне на страдащ, тежко болен човечец да се изправи на крака и да вземе живота си в ръце. Христос би простил този „грях”, убедена съм...

Преди да кажа няколко думи за горния грях, ще вмъкна, че съм забелязала още една тенденция. Колкото по-интелигентен е един човек, толкова по-се поддава на внушение и по-често може да повярва в някое предсказание. Тъпият трудно вярва в каквото и да е. Изключително трудно се поддава на внушение – от по-високо естество. С тъпите се действа на чисто биологично ниво. Може би затова властимащите искат да властват над тъпи нации, понеже лесно се контролират на биологично ниво  – но това е хем боли, хем сърби, защото една изцяло тъпа нация със сигурност ще загроби която и да е система. По тази причина, според мен, гледат да поддържат баланса тъпи-интелигентни (с превес на първите – но баланс!).

Случва се в живота на всеки един човек да попадне в безизходица. Да не могат да му помогнат нито медицина, нито църква, нито институции, никой. Тогава – дори и най-невярващия самодоволен представител на средната класа, колкото и да е учен и врял и кипял в светските работи – се връща някак към корените си, към древното си минало, и почти неминуемо се обръща към магичното, проявено под различни форми. Пред лицета на Смъртта всички ставаме преди всичко човеци (ако успеем да избегнем заплахата да се превърнем преди това в скотове).

За съжаление у нас, а и по света, доста комерсиално настроени гадатели и лечители са създали лош имидж на тази „професия” и призвание. Със сигурност има и много шарлатани. Които се възползват от безизходицата на хората. Дори и те обаче – може би помагат понякога – без дори да подозират. Защото вътрешната сила на всеки от нас е безгранична и няма значение на кой ще повярваш и кой ще катализира процеса на изява на тази сила. Важното е да повярваш. Има и много хора, които са помогнали съвсем на свои събратя в един или друг аспект посредством разглежданите техники. Както се казва – на един човек да помогнеш – това е огромно постижение. Дали ще го излекуваш от някоя гадна болест, дали ще го измъкнеш от калта, дали ще му вдъхнеш надежда и амбиция – няма значение. Важен е крайният резултат. И не е важно, че човекът може със свои сили да се е оправил – както казват – впрегнал е психичните си сили и готово. Важното е, че съответният гадател, лечител, магьосник е успял да извади на бял свят тия дремещи сили...

Кой изобщо вярва в гадателството?

Добави в Svejo