неделя, 30 септември 2012 г.

Сърцето гравитацията побеждава...


Това се пръкна най-неочаквано за мен, след провеждане от моя страна на медитация върху Анахата (сърдечната чакра).

...

Сърцето гравитацията побеждава...

...

В пространство-времевия сън дълбок,

от дъното на вир ротационен

аз лъч съзрях – блестящ и светлоок,

струящ от лик-обект, май неутронен.

...

Макар и светъл, сляп бе той, лъча –

поне така на мене ми се стори.

Защото в дънното пространство на деня

блуждаеше в привидните простори.

...

Потърсих майката-обект тогаз -

там, в неутронните полета-бездни .

Видях! Не идваше от там лъчът –

а идваше комай от чудни песни.

...

Незнайни и нечувани до днес,

и с ритъм електронно-неизвестен,

те пееха Живота; и с финес

пораждаха вълни, най-дивно-бесни.

...

Кой пее тези песни?

Питах аз. И търсех отговор

в Мъглата свята.

„Сърцето!” – отговори Пропастта,

през гравитацията – мозъчно-крилата.

...

30.09.2012г. Аеиа

петък, 28 септември 2012 г.

"Дали Скитникът не беше Господ?!"



Баба ми, Бог да я прости, твърдеше, че е невярваща. Не знам на какво се дължеше това, предполагам - на тогавашния строй и мода - но, най-вероятно, никога няма да узная в този си живот. И въпреки цялото й неверие, кой знае защо, постоянно ми разправяше за случки, при които някой непознат й разправял как видял Господ. Тя беше общителен човек и лесно се заговаряше с де с кой свари. Независимо дали събеседникът беше мъж или жена, често слушах забавни разкази как от ежедневни приказки съответният човек изведнъж превключвал и започвал да разказва как "видял Бог". Тогава, в началото на осмедесетте на двадесети век, в социализма, аз бях дете и не се впечатлявах особено - виждаше ми се нормално - не отчитах, че в социализма не беше възприето да се говори под път и над път за "богоявления".

Имаше един случай, който ме впечатли особено много. В него нямаше картинни описания на "отваряне на Небето", "ангелски тръби" и т.н. - образи, които са ми се запечатали от разказите на Баба. Запомних го, защото "виделият Бог" бе една съседка на баба, горе-долу на нейната възраст. Аз тогава бях ваканция в началното училище и бях при баба и дядо. Съседката живееше сама от години, май бе разведена. И една сутрин тя ни разправи, че в ранни зори пред блока (от тия старите, дето приличаха на къщи) бил седнал на пейката някакъв много страшен, мръсен и опърпан старец. По времето на социализма не се срещаха такива хора - и съответно тяхното явяване впечатляваше неимоверно много. Съседката се изплашила не на шега. В кварталчето всички се познаваха и никога не се случваше непознат да седне на "пейката пред блока" - още повече такъв непознат! Гледала го от балкона, гледала го, мислейки как после ще слезе да дезинфекцира пейката, защото наистина бил страховито мръсен. Но - изведнъж й хрумнало, че това може и да е Господ! Тази мисъл я изплашила още повече от мръсотията на човека и се зачудила, дали в такъв случай е редно да дезинфекцира и мие след него. Та, двете с баба обсъждаха дали да мият или не.

Не помня какво решиха последно, но тази аналогия между скитник и господ ми се заби в главата и я помня до ден днешен. Тогава наистина повярвах, че Бог е седял на пейката пред блока и ми се искаше да не мият след него - даже се притеснявах да не вземат да го направят...

В нашата реалност, изглежда, много богове са слезли на Земята... Дано е за добро!

...

Тук съм снимала Юпитер или Капела - не помня кой от двете - без статив. :)

...

28.09.2012г. Аеиа

понеделник, 24 септември 2012 г.

Една проста йогийска медитация: "как да погледна през третото си око" :)

Влизането в състояние на медитация не е свързано по никакъв начин с визуализации, умствени концентрации, мисли, представи и всякакви други "гимнастики на ума". Медитацията, просто казано, е изключване на мозъка от "света на явленията" и даване възможност на духа да навлезе съзнателно в "общото поле". Може би бебетата се намират постоянно в такова състояние - имам такива подозрения. Възприемателният орган, рецепторът за това предполагаемо за мен "общо поле" е епифизата, или т.нар. трето око. Тя е светочувствителна. Всеки може да тества тази светочувствителност по следния начин - сяда удобно на земята, по възможност с кръстосани крака. Изправен гръбнак, затворени очи, наоколо да е светло. Спокойно и дълбоко вдишване и издишване. След две три минути очите се покриват с едната ръка, без да се притискат изобщо. След още 2-3 минути другата ръка се поставя на челото и на част от косата. Веднага се вижда, че сякаш нещо затъмнява "вътрешния ни поглед", т.е. светлината, която се предполага, че минава през черепа и се улавя от епифизата, е затъмнена от ръката ни. Ако това не се усети от първия път, тестът трябва да се повтори няколко пъти, в продължение на дни - все пак, необходимо е време за настройка и привикване към състоянието.

И сега същинската част. Медитацията трябва да се провежда първоначално на тъмно - заради светочувствителността на епифизата. Разбира се, може и на светло, но светлината пречи на "нетренираното трето око" да може да отсее визиите, първоначално хаотични и безцелни, които ще му се явят, когато мозъкът изключи от света на явленията. Отново се сяда на земята с кръстосани крака и изправен гръбнак. Ръце на коленете. Затворени очи. Вдишва се бавно, дълбоко, но без никакво напъване, с навеждане напред, като се брои до шест. После при издишването, което също трае шест такта, тялото се накланя назад, леко придържайки се с ръце за коленете. Това се прави 1-2 минути. Между вдишване и издишване няма пауза. Трайността се определя "на око", защото не може да се гледа часовник или да се пускат звуци, обозначаващи времетраенето. След това тактовете на вдишване и издишване се намаляват на четири - пак за 2-3 минути, след това на две. И така, с такт 2 продължаваме колкото си искаме - 5-10-15 и т.н. минути. Още на първата минута се получава едно интересно усещане за "носене в пространството", наподобяващо плуване. А след това в един момент се получават и визиите. Първоначално те са съвсем "случайни" - не ние ги предизвикваме, все пак, и не можем да знаем какво "ще видим". Впоследствие, при редовна практика, може да станат съвсем целенасочени - няма да описвам какво и как може да се види - всеки, който практикува, ще се ориентира и ще разбере много добре за какво става дума. Без практика не може да стане нищо - това е важното.

Когато за първи път "видях" по време на такава медитация, се учудих много. Защото по принцип никога не съм можела да визуализирам, макар да съм се пробвала много пъти. Никога не съм можела да си представя нещо така, все едно го виждам с истинските си очи. Е, с тази медитация това става.

Възможно е да не стане от първия път, много е вероятно да се случи и чак след десетия опит, но ако някой има интерес към "третото око" и иска да погледне с него и да се убеди, че то си е там и си действа - нищо не му струва да опита.

...

P.S. Ако случайно визии не се появят - възможно е и така да стане, поради куп причини - недостатъчно пречистени тяло и дух, нерегулирани "енергии" и прочие "ала-бала" - това е един перфектен начин за бърза релаксация и отдалечаване от ежедневните баналности, без да се налага да задрямваме. Всъщност, дишането и люлеенето напред-назад са ключовите фактори тук. Всеизвестно е, че в ежедневието, в т.нар. бета-ниво, не дишаме добре и оттам идват доста проблеми и неприятни усещания.

...

P.P.S. - N.B.! Забравих да добавя и един важен момент. По време на изпълнение на техниката, е добре вниманието да е насочено към средата на челото - но без напъване и концентрация там, просто някак фоново да се прави това. То не може и по друг начин, де, с практиката се вижда как става реално.

...

вторник, 18 септември 2012 г.

Едно несъзнателно "съвпадение"




Преди няколко години бяхме на морето на плаж. Той е разположен на около пет километра от мястото, където отсядаме, затова ходим с кола. В деня, за който става дума, се бяхме разположили сравнително далече от спасителната вишка. Бе минал повече от час, откакто стояхме на плажа, когато реших да влизам във водата. Помотах се напред назад по брега и се озовах пред вишката.

Вече се канех да влизам, когато с "периферията" чух, че някой говори със спасителя. Кой знае защо, се заслушах - един изключително колоритен и симпатичен "къмпинг-ветеран", познавах го по физиономия от години, даваше на спасителя намерен от него в пясъка ключ от кола, с идеята, ако някой си го потърси, спасителя да му го даде.

Отново кой знае защо се обърнах и се вгледах в ключа. Всеки ще се досети - това бе моят и само моят ключ! Явно по някакъв начин го бях изпуснала в пясъка, докато съм отивала до мястото за "плажен бивак".

Е, не можах да спра да се чудя как се случи така, че изгубеният в пясъка ключ ме намери, без да знам, че е изгубен и без изобщо да го търся.

Разправят, че Вселената дава постоянно знаци на хората. Понякога дори не са знаци, а пряка информация. Може би наистина е полезно да бъдем постоянно с отворени за възприятие сетива - независимо дали става дума за стандартните такива или за "по-отнесените"... :)

...



сряда, 12 септември 2012 г.

Милиардерски неволи в съседното измерение... и бай Иван




Една от многото организации, на които йогинът бай Иван бе почетен член, но изобщо не знаеше какъв е предметът им на дейност, бе Йогийската Организация на Обединените Измерения (ЙООИ). Независимо от неговото всестранно незнание обаче, в един слънчев септемврийски ден бай Иван получи спешно съобщение по Третоочната йогийска поща, гласящо:

"Спешно! Незабавно се явете като независим наблюдател в най-съседното измерение! Присъствие - йогийски задължително!"

Йогинът потърка замислено брада и мигом се прехвърли в исканата локализация. Там го чакаха група йоги, изглеждащи твърде разтревожени - съвсем противно на стандартния йогийски дух. Шефът на ЙООИ поздрави лаконично бай Иван за бързата му реакция и премина директно на въпроса: в момента течеше безпрецедентно събрание на всички световни милиардери в това измерение и там се случваше нещо, което заплашваше да прерасне в нечувано световно-измеренно пренареждане.

- Е, каква е нашата роля тук? - съвсем резонно запита йогинът. - Само ще наблюдаваме ли?

- На първо време - да. - отново отвърна Шефът в неизменния йогийско-лаконичен дух.

И наблюдението започна.

...

Милиардерите в това измерение бяха 101 на брой (еквивалент в нашето измерение им бяха 101 далматинци, но това няма отношение към случая), като всеки един от тях притежаваше различни квоти в световната икономика. Бяха се събрали на своето годишно събрание (в това измерение това бе законово установено и напълно задължително). Само че, дневният ред на това мероприятие бе тотално нарушен още от началото, със спокойното изявление на изявения милиардер, българина Иванов, че смята да обръща в пари всичките си корпорации и да се оттегля.

- Ама как така, бе, Иванов! Как ще се оттегляте и ще обръщате всичко в суха пара, бе!? - бе запитал Председателят на Сдружението на Световните Милиардери (ССМ). - Нали знаете какво ще последва от това? Нали си давате сметка, че стотици хиляди хора ще останат без работа, а милиони, да не кажа - милиарди! - ще бъдат оставени без доставки на стоките и услугите, за които отговаряте Вие!?

- Знам! - милиардерът Иванов говореше спокойно и уравновесено - както впрочем бе говорил винаги в съзнателния си живот. Личеше, че е ядосан за нещо, но по принцип той никога не даваше външен път на емоциите си - позволяваше им само "да му личат" - и до там.

- Е, щом знаете!? Как изобщо смеете да си помисляте за такова нещо!? Това са пълни кукумицинщини! - Председателят бе посинял от гняв и пръскаше слюнки и ефирни искри из цялата зала.

Обадиха се и други милиардери - повечето подкрепяха Председателя. Настана какофония и тотална бъркотия.

Тогава Секретарят на ССМ и водещ събранието, пусна всички възможни гласоусилватели, и се провикна на милиардеро (това бе унифицираният език, който ползваха милиардерите в този свят):

- Господа! Тишина! Млъкнетеее! Шът! Тишина! Млъквайте! Господа!

Дра се дълго време в микрофона, но все пак успя да накара събранието да млъкне и да чуе какво има да казва секретарят-водещ.

- Нека дадем думата на Иванов - да обясни и обоснове своето намерение! Гласувайте!

Всички гласуваха "за", с изключение на самия Иванов. Леко намусен, той се изправи пред аудиторията:

- Вижте, хм, колеги. Не съм длъжен да обяснявам и обосновавам решението и намерението си. Всеки, що годе грамотен измежду нас, е чел Кодекса на Милиардера и може да го разбира без помощта на армиите си от адвокати. Е, и аз го разбирам и си знам правата! Там никъде не е указано, че оттеглящ се милиардер е длъжен да се обяснява и обосновава пред Събранието!

Дотук Иванов говореше на общия език - милиардеро. Направи лека пауза - събранието чакаше с нетърпение и в пълна, но взривоопасна тишина по-нататъшната част от речта - и продължи пак на същия език:

- Но ще се съобразя с волята на мнозинството и ще ви обясня. Само че, държа да се обърна към всеки един от вас на родния му език.

Иванов бе надарен полиглот и владееше много езици. Знаеше родните езици на всичките останали 100 милиардера - общо 23 на брой. Председателят, притеснен, започна да се намества на стола си - това желание на Иванов не вещаеше нищо добро!

- Та, - започна на урду милиардерооттеглящият се (в това измерение урду бе най-разпространеният език, аналог на нашия английски) - уважаеми колеги, искам съвсем човешки да споделя и да ви кажа: ОМРЪЗНА МИ ДА МЕ БЪЛТАЯТ КАТО МАЙМУНА ПО ПАНАИРИ ПО ЦЯЛ ДЕН И ЦЯЛА НОЩ! ОМРЪЗНА МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА И ДА БЪДА ОТГОВОРЕН ЗА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА, ПРОМИШЛЕНОСТИ И ИКОНОМИКИ! Ще си оставя стотина милиона - ще ми стигнат за един сносен и нормален живот - и всичко останало ще раздам на моите работници и служители. Да, те ще останат без работа, но всеки един от тях ще получи по няколко милиона и няма да има проблеми с оцеляването - в крайна сметка, и за цял живот работа тия хора не биха могли да докарат и една десета от това, което ще получат, след моето оттегляне. Това е!

Иванов каза тия изречения на всички останали 22 езика, включително и на родния си - български - в ССМ имаше още един българин.

Както подозираше Председателят, родният език повлия на всички милиардери - и след дълги приказки, викове, жужене, песни, нечленоразделни и твърде културни изказвания, се оказа, че милиардерското събрание е разделено на две групи. Едната поддържаше Иванов и гореше от желание да последва неговия пример - тя наброяваше точно 51 милиардера. Другата - то е ясно - беше напълно против осъществяването на тази продажба-оттегляне и се състоеше от точно 50 души.

Започнаха дебати - изказваха се основно тези, които бяха против - нарекоха се моментално АнтиИвановисти. И обясняваха ли, обясняваха на Ивановистите, че не желаят по никакъв начин да им изкупуват корпорациите, още повече, че четиримата милиардера, които държаха всички банки по света и от които се очакваше да дадат сухата пара, бяха също Ивановисти и искаха скорострелно да продадат банките си!

- Че кой ще ги купи, бе, банките ви!? - пенеше се Председателят. - Нали от вас се очаква да купувате, нали всичкото "сухо" е при вас!?

Така или иначе събранието бе започнало в леко просташки дух, та Председателят, иначе много културен и интелигентен човек, си позволяваше да използва думи като "бе" и "сухо" и изобщо - беше го ударил на уволнение, предусещайки огромния катаклизъм, който заплашваше техния прекрасен, уреден свят.

Никакви доводи обаче не успяха да помръднат и на йота Ивановистите от тяхното решение. Не им повлия фактът, че дори половината хора по света да станат мултимилионери, те няма да могат да ползват никъде парите си, защото чисто и просто няма да има авиолинии и корабоплаване, които да доставят стоки от цял свят навсякъде, защото техните собственици се оттеглят и разпродават, а Антиивановистите не желаят да ги купят и разработват. Не успя да ги разубеди и очевидната истина, че никой не е във възможност да купи с пари в брой банките. Всъщност - новоизлюпените мултимилионери нямаше да могат да си купят от магазина от дъвка до луксозна яхта - защото и на двата артикула, и на другите, разположени в диапазона на "от-до", производството щеше да бъде спряно. Нямаше да има и магазини, защото собствениците на веригите също бяха Ивановисти, а Антиивановистите не желаеха да купят техните бизнеси, заради оттеглянето на банките. Пълна каша!

...

Йогините от ЙООИ, заедно с бай Иван, продължаваха да наблюдават. Отвреме-навреме тихичко цъкаха с език (това бе строго секретна йогийска мудра), представяйки си какво ли щеше да стане в тяхното измерение - по съседство - ако намерението на Ивановистите се осъществеше. А то бе на път!

...

12.09.2012г. Соня Петрова - Аеиа






понеделник, 10 септември 2012 г.

Изгонени от Рая?! Друг път!




Според преданието, някога хората били изгонени от Рая. Дотук добре. Загубили връзката с Бога и Творението. Пак добре. Останали сами със себе си. Още по-добре.

Да, ама живеещи в Рая. Без да го знаят. Това - зле!

Тия щуротийки ми хрумнаха, като разсъждавах над "сведението", че всички животни ползвали успешно "третото си око" и изобщо, били в постоянна телепатична връзка със себеподобни и с околната среда, а защо не и с Вселената?...

Има логика в това. Поглеждайки синхрона на движение в огромното стадо риби, или в птичето ято, или в бозайническите стада и групи - не можем да не се начудим как се получава този синхрон, тази хармония на взаимни движения - без никой да се сблъска с другия, дори като ги гони хищник. Знаем колко време се изисква, за да постигне група хора такава хармония в танца, например. Колко години на обучение и тренировки. И така е с всичко. Животните са си сякаш знаещи от малки. Все едно някак успяват да четат и разбират генетичния си код - милиони години назад.

Хората също са на милиони години. Но, както сме изгонени от рая, така ни е затворена и ДНК-Книгата и не можем да я четем по рождение. Е, напоследък единици учени разчитат кода - но дотам. Нито се дава масово информация какво точно се прочита и до колко години назад можем да се върнем, разбирайки откъде идваме и през кои места сме минали, нито се обяснява начина, чрез който евентуално можем да направим това "в домашни условия" - без да се налага да сме големи учени и да прекарваме по-голямата си част от времето в лабораторията.

Животните също така знаят кога ще настъпи някакъв природен катаклизъм. Ако са домашни - са свързани телепатично със стопаните си и усещат къде са и какво правят. И, да, домашните животни разбират езика на хората - а хората разбират само някои основни животински "думи".

Представих си какво ли би представлявала Земята, ако на нея не живееха хора...

Да, и още нещо, човекът е единственото същество, което, за да оцелее, се нуждае от изкарване на "билети за биооцеляване" (по Р.А.Уилсън) - т.е. оцеляването му е гарантирано единствено и само от парите - а те са една илюзия, може би - третосигнална, ако правя правилна аналогия. Никое животно не ползва пари. Дори и най-умните - делфините. Е, има някои племена в дълбоките джунгли, които не ползват пари и живеят пряко във и от Природата. Досетих се за Христовите думи - цитирам неточно - "вижте небесните птици - те нищо не правят, но Бог се грижи за тях."

Тук всеки може да каже, че, ако живеехме като животните, никога нямаше да станем седем милиарда. Може би е така. Може би видът ни е такъв, че предполага техническа цивилизация и технологии, които да ни заместват "телепатията" - като интернет например. Но интернетът зависи от много неща - сателити, електрически ток, пари - и само едно от тях да се прецака - край с телепатията. При животните не е така.

Изгонени сме от Рая. Но търсим начин да се върнем там. А някои древни учения твърдят, че Раят е навсякъде. Може би и Земята е Рай, но ние, загубили "връзката", не усещаме, че сме в него.

...

...

10.09.2012г. Аеиа


неделя, 9 септември 2012 г.

Борбата за нашето внимание




Откакто сме дошли да този свят, вниманието ни постоянно е заето с нещо, от нещо, за нещо, чрез нещо. Това не е някакво ново откритие - повечето учители тръбят, че не можем да си насочваме вниманието, както трябва, за да бъде прилагано то съобразно възможностите му и чрез него да се постигне "повишаване на духовността".

Още - от квантовата физика е известно също, че наблюдателят е този, който влияе на събитията в света и го проявява посредством своето внимание към тях. Неведнъж съм цитирала физика Амит Госвами и неговата "Самоосъзнаваща се Вселена" - там става дума за "колапсиране" на света. Ако не гледаш Луната - тя си е пак там, но във вълнова форма, т.е. невидима и непроявена в нашия свят. Поглеждаш я - и вълните й се превръщат в частици...

Всъщност, има една част от денонощието, през която всичко, което се домогва до нашето внимание, бива спряно безапелационно и към вниманието се подават по-полезни сигнали - всеки се досеща, това е времето, прекарано в сън. Да, има и осъзнати сънища - т.е. през тях човек може да насочва вниманието си отново към ежедневните неща - но, и това е хубавото - може осъзнато да се насочва и към нещата, които му показва Духът, защото именно това става по време на сън. Независимо дали осъзнат или неосъзнат. Сънят е нещо като "милост", спусната ни свише, чрез която да можем да се докоснем до духовното. Е, за много хора спането и сънуването е мъчение - но това, според мен, е продиктувано от неправилната нагласа изобщо към света и от напълно неадекватното обучение, на което сме подложени от малки. Писателят Стивън Кинг е пример за човек, надскочил своите ужасни кошмари, използвайки ги за творчество и създаване на нови светове. Понякога се изкушавам да мисля, съвсем опростенчески, че Духът е искал пряко и грубо да му покаже какъв му е пътят, подавайки му кошмари, от които той страдал дълги години, но в един момент превключил и започнал да ги пресъздава на белия лист. И всички знаем кой е Стивън Кинг, дори да не сме чели нищо от него.

Но не за съня ми е приказката в момента. Вчера, по време на йога-практика, стигнах до едно заключение, да кажем - работно. Ето го вкратце:

Светът е доста неприятен и лош не за друго, а защото вниманието на повечето му жители през по-голямата част от будното им време е насочено основно към битови дреболии, към проблеми с физическото оцеляване, към лоши новини и тъпи реклами.

Ако приемем, че има дявол (аз не го приемам, ама така, като архетип, може), то всъщност той прави именно това: привлича и използва вниманието на хората - този велик строител - за да построят те един грозен, тежък и неприятен свят, привидно изглеждащ като напълно лишен от Божието присъствие и от благото на Духа. Той, дяволът, не може да направи нищо, но хората могат. Обаче не знаят, че могат и никак не е трудно да им бъде оседлано вниманието, за да продължават да не знаят и да живеят в един кошмар, от който няма измъкване.

Може би, и смъртта сме я измислили, посредством плененото си внимание. ;)

...

09.09.2012г. Аеиа



вторник, 4 септември 2012 г.

Акълът ще ти изскочи от главата! :)




Снощи един Приятел ми каза, че като видя за първи път през телескопа пръстените на Сатурн или Юпитер, или мъглявината Орион, акълът ще ми изскочи от главата. Убедена съм, че е така. А тази негова илюстрация - кратка и ясна - ме накара да усетя, някак в цялост, за какво става дума.

Замислих се. Винаги, когато видим някоя част от Творението, която не можем да видим с "просто око", се случва това нещо с ума ни. Той изскача.

Този израз, както и повечето други, крие в себе си много значения. И, пак както всички други, не е случаен.

Изкуших се да си представя, че Умът наистина напуска своето удобно, но ограничено "гнездо", вижда безкрайните възможности, и избира накъде да тръгне. И да те поведе.

Много традиции твърдят, че умът трябва да бъде спрян, за да можело съзнанието да "види" Вселената и Творението. Често съм съгласна с тях. Но често и не съм. Този инструмент, Умът, си го представям като заключен в съответната глава (или където там обитава). Като Духът в Бутилката. Като Енергията в атомното ядро.

И когато някое от сетивата, неговите верни слуги, прескочи "бариерата" - той се освобождава. И полита.

Може би, сетивата и умът, които много от традициите твърдят, че трябва да бъдат спрени, всъщност трябва да се използват. Т.е. - да се пуснат на воля. Да се освободят. Може би това "да бъдат спрени" е всъщност да спрат да стоят на едно място и, осъзнавайки, че има много други места, да разкрият на Съзнанието Тайнството на Творението.

Те са инструментите, които ще открият нови сетива и нов ум. Или Универсалния Ум.

АТ-ОМ, УМ, АУМ, ОООММММ

...

04.09.2012г. Аеиа



неделя, 2 септември 2012 г.

Бай Иван и заснетата халюцинация




В един кротък неделен следобед йогинът бай Иван получи неочаквано телефонно обаждане от свой ученик и последовател. Човекът - около тридесетгодишен, добре сложен компютърджия, имаше диагноза шизофрения (бай Иван не знаеше точно каква), но си имаше добър лекуващ лекар, спазваше си лечението и можеше да води нормален живот. Покрай "нормалното" се занимаваше и с йога и беше доста напреднал в материята и нематерията. Никога не беше търсил учителя си извън установените занимания и срещи.

- Бай Иване - каза му той, - моля те, искам да се срещнем възможно най-бързо, за да се консултирам нещо с тебе!

Йогинът се постресна, мислейки, че ученикът явно е "във фаза", но реши да не му отказва и го викна да дойде веднага у тях. След час човекът седеше срещу бай Иван и му казваше:

- Просто не знам какво да правя! Моят лекар се оттегли за неопределено време и сега не знам кой ще ме лекува!

Бай Иван, мислейки, че това е пристъп на параноя, се зае да го успокоява, казвайки, че със сигурност докторът има колеги, които да се заемат временно с лечението на пациентите. Ученикът го изслуша спокойно, но видимо не бе доволен от тия успокояващи думи.

- Бай Иване, оххх, проблемът е, че АЗ навредих на доктора си!

- Да не си го нападнал!? - без да иска изтърси бай Иван.

- Не... - полуусмивка (ученикът не можа да я сдържи, сещаше се, че повечето хора, дори и бай Иван, без да искат свързват шизофренията основно с физически нападения над нешизофреници). - Показах му нещо, което не трябваше да показвам.

- ??? - бай Иван го загледа въпросително. Ученикът се притесняваше да продължи. - По принцип е добре, че споделяш всичко с лекаря си, по-лошо е да криеш, и май повечето така правят...

- Да, знам го това, ама...

- Страх те е да не навредиш и на мен? - бай Иван все още имаше усещане за околна параноя. Не искаше да го тества по йогийски методи - ученикът бе много добър в йогата и щеше да разбере, че учителят го тества. Не че това би било лошо, но бай Иван очакваше той да го помоли да направи това, за да не излезе, че извършва насилие по някакъв начин.

- Не толкова, почти съм убеден, че няма да ти навредя. Затова се обръщам към теб. ... Офф, може ли да направим един експеримент.

Решил да играе играта до край, бай Иван каза, че може. И ученикът описа експеримента.

- Това е моят любим фотоапарат. Сега ще седна в лотос, ще си затворя очите, ще раздвижа Кундалини и ще ти кажа, когато ми се яви визия пред третото око. Ще ти я опиша набързо, а ти постави апарата пред челото ми, все едно че аз снимам - и снимай!

"Хм! Изглежда безобидно" - помисли бай Иван, а на глас каза:

- Давай!

Експериментът започна. Ученикът бързо получи "визия" и уставно я описа. Бай Иван , на свой ред, още по-скоростно щракна с апарата, очаквайки на дисплея да се появи частта от стаята, към която бе насочено дигиталното изобретение. Но ... - там наистина се появи това, което ученикът беше описал. Визия на снимка! Снимана от друг!

Йогинът бе потресен! Учуден! Във възторг! Но бързо се окопити от възторга и поздрави ученика си за уникалното постижение.

- Благодаря ти, бай Иване! Ама... Нека продължим още малко. Мога ли да пробвам да направя това и с твоя визия?

- Че защо не!? Давай!

Бай Иван извика набързо визия, ученикът снима, но на дисплея не се появи нищо - само частта от стаята. После пробваха с фотоапарат, принадлежащ на йогина - пак нищо. След това снимаха визията на ученика с апарата на бай Иван - тя се появи и на неговия дисплей.

- Ами... това исках да ти покажа, учителю! Онзи ден се върна една от халюцинациите ми и я снимах! Видях, че излиза на снимката! После тя изчезна и не успях да я снимам няколко пъти, но снимката остана. След това се сетих да направя този опит с предизвиканата визия. Е, същото го демонстрирах и на лекаря си - и на него нещо му стана! Преди това му показах снимката на халюцинацията си, ама не повярва, че е истинска - помисли, че е рисувана с фотошоп...

- Да, разбирам! Сигурно не е виждал такова нещо досега, да.

И бай Иван не беше виждал.

...

02.09.2012г. Аеиа