Преди време един извънземен ми разказа за обичаите на една особена планета. Тамошното човечество беше приело за вярно, че един-единствен човек владее "тяхното" слънце и безропотно си плащаше на този човек за слънчевата светлина.
Нито един от жителите не се сещаше, че Слънцето е на всички и огрява навсякъде по равно.
По едно време имало някакви брожения, обаче "Владетелят на Слънцето" бил толкова забогатял от постоянните плащания, и това негово богатство така било укрепило властта му, че никой не успял да го помръдне.
А и нямало голяма нужда - повечето хора и без това били убедени, че "така трябва" и че "слънцето е негово и само негово". Една от причините за тези всенародни непоклатими убеждения били законите, които твърдяли, че Слънцето е на този човек. Хората уважавали и почитали закона и законността - просто били позабравили, че и законите били творение на слънчевия владетел. По неизвестни причини възприемали тия закони като "паднали от небето" - или направо - от Бог - по избор: в зависимост от това, дали били религиозни или рационални.
Доста се смях на този разказ. Извънземният ме гледаше като извънземно. Попитах го:
- Е, какво?! Не е ли смешно?
- О, да! Смешно е! Просто и при вас, гледам, е така. Единици владеят планетарните ресурси. "Владеят" би трябвало да е в кавички, ама не е.
"Тъп извънземен!" - помислих.
...
23.06.2013г. Аеиа
