Снимки на НЛО?

Често виждам в нощното небе разни летящи обекти и още по-често ме мързи да снимам и да използвам увеличителната способност на техниката, за да разбера що за обекти са това. Долните снимки ги направих снощи - най-сетне. Без статив - с него щяха да са още по-добри и ясни, но и тия стават. Обекти като долния виждам често. Летят най-вече в права линия, понякога обаче свърват изведнъж под ъгъл, или направо изчезват (без да има облаци). Ако не направят завой и не изченат - продължават да летят към хоризонта, докато се изгубят от поглед. Гледани от земята, изглеждат на големина като звезда, и светят като такава. Светлината им е постоянна, без прекъсване, присветване и т.н. Движат се малко по-бързо от стандартен самолет. Не се чува никакъв шум. Не са китайски фенери, а доколкото виждам от снимките - не са и метеорологични балони - те не биха светели така силно.

Това е увеличеното и максимално приближено "НЛО" - казвам НЛО, защото за мен това си е неидентифициран летящ обект, което не значи, че за всички е такъв. Тук съм изрязала само него. Нищо друго не съм пипала по снимките - както са снимани, така ги подавам.

...

Ето я оригиналната неизрязана снимка:

...

Тук е по-отдалече:

...

Пак отдалече:

...

Пак (отново със съвсем леко увеличение):

...

А на долната снимка излязоха и т.нар "орбове". Нашумели са в последните години. Това са кръговете, за които се твърди, че са:

а.) ефекти от отразяване на светкавица/светлина през оптиката (улавянето и изобразяването й, когато се срещне с полени, прах и други въздушни частици; ефекти от специфичното оптично фокусиране и дифракция на светлината, последвала от него, и т.н.); б.) ангели; в.) духове; г.) елфи, гноми, демони, сили и пр. митологични персонажи; д.) души на хора - напуснали този свят или пътуващи шамани, или подобни; е.) плазмоиди, т.е. разумни същества, живеещи паралелно с нас, но можещи да живеят и по повърхността на Слънцето, и разбира се - напълно незабелязвани от разумните хора; ж.) и т.н.

...

08.08.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Негово Величество Разумът

Разумът не обича и не мрази; не иска нито да придобива, нито да не придобива; не мисли нито за себе си, нито за другите.

Разумът просто ЗНАЕ. Или Е. Той е Цялото и Нищото. Обхващащ дуалността, той не е дуален, не е троичен, не е десетичен, той събира в себе си всички числа.

Разумът трябва да бъде Водач, Лидер. Когато не е - нещата не вървят добре. Една система, неръководена от Разум, е обречена на унищожение - рано или късно.

Хората могат да бъдат ръководени, само ако имат лидер - човек, възприет от повечето, като най-достоен да ръководи.

За жалост, повечето от избраните човешки лидери не са тъждествени с Разума. Затова членовете на системите, които те ръководят, страдат, а самите системи се сриват и унищожават.

Ако приемем, че мозъкът в един човешки организъм е разум, то когато организмът престане да го слуша и да бъде воден от него, той е обречен на смърт.

Веднъж органите на един организъм влезли в конфликт - Сърцето и Черният дроб казали, че те са най-велики и властта, т.е. ръководството, трябва да бъде у тях. Органите се разделили на два лагера - Сърцефили и Чернодробофили. Мозъкът се опитал да им каже, че без неговото прецизно ръководство те са за никъде, но не го послушали - вкарали го в най-тъмния затвор и го забравили там.

Започнала война. Победило Сърцето. Възцарила се повсеместна любов - даже не отмъстили на противниковия лагер, а ги приели с прегръдки, хляб и сол.

Обаче Великият Период на Всеобща Любов траял твърде кратко - при едно силно вълнение, предизвикано от една съвсем обикновена дружеска прегръдка, Сърцето така се разтуптяло, че не могло да спре. Нямало го Мозъкът, който единствен можел да укроти това бясно туптене. Кръвта забушувала, всички органи се препълнили с Нея и не можели да й насмогнат - в един момент експлодирали.

...

Мисля си за събитията в Турция... Ако Светът ни се ръководеше от Разума, и ако СЕГА бе Време на Чудеса, може би Мустафа Кемал Ататюрк щеше да се върне от Отвъдното, предвождащ многомилионна ангелска армия, с която да защити невъоръжените и нападани от властта хора... Безумно и безразумно звучи, но дали разумът понякога не изглежда като безумие, както Безумието често се маскира като Разум?...

16.06.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Глад и Зрелища - бай Иван разследва...

След като "видя" динамичната картина на никому неизвестната конспирация, бай Иван отново бе затъмнен до неопределими предели и не можеше да проникне по никакъв начин в средите на неизвестните, воюващи групировки. Явно и от двете страни се бяха усетили за байИвановите незаконни попълзновения и "бяха пуснали Пердето". Въпреки това - едните отново продължаваха да мълчат, а другите често пращаха Странния, който всеки път нарушаваше кротката практика на Йогина с постоянните си подкани "да идвал!". От всичко това бай Иван разбра съвсем осезаемо, че няма да може току-така да се прави на ударен и да не вземе страна, а също и че, ако иска да разбере по-обстойно каква е точно работата, ще трябва да разиграе едно много изкусно и авто-алтер-конспиративно театро.

На първо място - и двете Групи трябваше да спрат да се интересуват от бай ти Ивана и изобщо - да го отпишат като потенциален, но свръхдостоен, член. На второ - всъщност второто не беше от масово значение, бай Иван си знаеше...

...

Йогинът се зареди с няколко икони, един голям кръст, няколко пръстени и започна практиката си. Странният, то се знае, дойде. Едва бе продумал, когато бай Иван най-неочаквано грабна разпятието и с лека пяна на уста се развика гръмновно:

- Ваде ретро, Сатана! Марш! Къш! Напусни! Ваде ретро, Сатана!

После изведнъж започна да рецитира Псалом 23:

"Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене;

Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен."

Стаята закънтя. Странният първоначално се стресна - освен крясъците, псалмите и размахвания кръст, погледът на бай Иван бе сдобил заковаващо луд блясък. После обаче се окопити и се захили:

- Пак глупости! Не можеш да ме метнеш, драги.

Иван не обърна внимание на думите му и продължаваше да се пеняви и размахва кръста. В един момент падна на пода, с пяна на уста (епилепсия?!), превит одве (гърч!?), досущ като човек, току що сдобил се с инфаркт... Странният, твърде озадачен, се оттегли встрани, изчаквайки да види какво ще стане. Стана това, че в стаята връхлетя байИвановата жена - явно бе чула нехарактерните за мъжа й крясъци и не се бе сдържала да нахлуе, когато виковете срещу сатаната рязко секнаха.

Втурна се към Йогина, говорейки несвързано - "оооххх, докога с тия глупости, Иване! ооохх, ще ме умориш! виж какво стана сега!!!! помощ!" и т.н. Странният продължаваше да гледа, ако можеше да влезе в контакт с разстроената жена, най-вероятно щеше да й каже: "Е, какво толкова стана!? Великият Иван получи инфаркт, а и полудя преди това. Викай Бърза помощ, не се помайвай!"...

Жената наистина се сети, че трябва да викне бърза помощ. Завтече се към телефона. Бай Иван продължаваше да лежи превит, не беше видимо в съзнание. Медиците дойдоха сравнително бързо и откараха бай Иван в интензивното на най-близката болница. Там лекарите се заеха да го диагностицират и спасяват едновременно. Оказа се, че Йогинът има масивен инфаркт. Докато действаха и се чудеха как е възможно изобщо да е жив все още, той взе, че изпадна в клинична смърт. Започна борба за изкарването на бай Иван от това състояние. Главният доктор не хранеше големи надежди.

...

Бай Иван знаеше, че това е Единственият момент.

...

Междувременно - в двете Групировки:

- Той е луд! Не може да е един от нас. Мислеше, че ще ме изгони с някакво кръстче!

- Той е болен! Получил е инфаркт и най-вероятно ще мине Оттатък - не може да бъде един от нас, излъгали сме се! Как е възможно?!

...

Стандартният Ангел от Светлина се зададе срещу бай Иван. Когато стигна до него, отпочна всеизвестната приветствена тирада:

- Добре дошъл сред Нас! Не ти е дошло времето, но ти можеш да избираш и знаеш как да...

- О, благодаря! - прекъсна го бай Иван. - Извинявай, изчакай така, после ще те доизслушам, сега имам да свърша нещо набързо...

И Йогинът се кютна в неизвестна посока в Светлината, оставяйки Ангелът да се чуди и мае - за първи път попадаше в такава ситуация.

...

Още докато замисляше немислещо театрото, бай Иван знаеше, че тази работа щеше да бъде крайно рискова и висяща. Но това беше! Единственият начин за проникване в замисъла беше този - да се озове в Промеждутъка. Да не е нито в Този Свят, нито в Онзи. За Този Свят това бяха няколко кратки Минутки. За Онзи - Безвремие. За Промеждутъка - нямаше Значение. Единствено Това Място (макар да е съвсем неправилно наречено "място") щеше да даде възможност на Йогина да види още някои неща от динамичната картина. Само то не се следеше от Групите. Как бе стигнал до това откритие бай Иван? По байИвановски Пътища, които няма да бъдат описвани тук.

...

Йогите, великите Инженери на Телесната Материя, знаеха как да държат чрез Нея масите във вечен Сън. Стомах и Глад. Борба за премахване на глада. И неговото вечно, победоносно завръщане. Стомахът - втория Мозък, чийто център в Главния бе постоянно включен. Да, в моменти на любовен екстаз този Център се изключваше, дори без да е напълнен стомаха, но това траеше кратко. В новите Времена Фройд бе казал, че няма нищо по-силно от Либидото, но Юнг го бе оборил, и с право, че всъщност няма нищо по-силно от глада. Целият живот на хората протичаше в регулярно пълнене на Стомаха. Всички други Богатства, стоящи съвсем спокойно в тях, бяха абсолютно неизползвани. Всеки човек бе потенциален Велик Инженер, но не го знаеше - Стомахът властваше навсякъде. От глад постоянно умираха безброй много хора, една малка част от човечеството беше постоянно сита, но тази ситост се добиваше с цял живот бъхтане за нейното осъществяване. Което, от своя страна, осигуряваше пълното незнание и незачитане на Потенциала. Който пък щеше да доведе до Щастие, Хармония, Осъзнаване и т.н. Ама... Стомахът имаше добри помощници - Очите. Двете. Те бяха потиснали Третото и си правеха каквото си искат. Виждаха само "Тук и Сега" и не позволяваха на Мозъка да прогледне в Реалностите и да разбере, че реално и нереално е заместен от Втория.

"И за чий е всичко това?" - мислеше бай Иван, гледайки от Промеждутъка.- "Хм! Излиза, че всъщност войнстващото и вземащо постоянни жертви Божество, не е Йехова от Стария Завет, а е, хм, Стомахът...."

...

Бай Иван профуча покрай чакащия Ангел, който се стъписа безвремево и по ангелски още повече, и се понесе към реанимацията. Там изтичаше последната минута от позволената клинична смърт - после щеше да си стане обикновена. Лекарите с огромна почуда изведнъж видяха, че сърцето на Йогина тръгва като на абсолютно здрав човек. Всички показатели се нормализираха като с магическа пръчка...

...

- Докторе, много Ви благодаря, че ме върнахте към живот! - говореше бай Иван на лекуващия си лекар, вече в болничната стая. - Чувствам се като нов и Ви моля да ме изпишете най-скоропостижно, че имам работа!

- Ама ние нищо не сме направили, бай Иване! За първи път виждам такова нещо! Сърцето Ви е абсолютно здраво! Какво беше това?

- Докторе, Вие и само Вие ми спасихте живота! Явно нещо съм сбъркал в йогата и оттам стана това произшествие, но, ако не бяхте вие... Благодаря Ви!

...

02.08.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Мъже в черно, скандална жълта преса и "глад, по време на пиршество"..

„Началници на небесните войнства, ние, 

недостойните, винаги ви молим с молитвите си 

да ни оградите под покрова на вашата невеществена слава,

 като запазвате нас, които  коленопреклонно молим и викаме: 

Избавете ни от беди, защото сте чиноначалници 

на вишните сили.” 

Тропар на св. Ангели, гл. 4

     Интересно нещо е обществото. Светът. Не че те са всичко, но обхващат толкова много неща, че свят да ти се завие. И като се сложи в сметката, че и всеки човек е един свят (да не кажа – светове), също и всяко същество и несъщество – и става много, много сложно. Колкото повече се усложнява едно нещо, май толкова повече заприличва на хаос. Хаос в космоса. Космос в хаоса. Опасявам се да не излезе, че тези две понятия са аспекти на едно и също нещо. Но ако излезе така (откъде ли ще излезе?), то тогава ще се пръкне и всеизвестната мисъл, че и доброто, и злото са аспекти на едно и също нещо, т.е. са едно. Оттук пак стигам до източни и западни учения, включително и до това на християнската религия, че бог е един. Е, с три аспекта (не с два, макар че има и такава постановка – Бог-Човек), но кое да сложа като трети аспект на Хаос-Космос, или Добро-Зло? На Мъж-Жена знам – Хермафродит – поне така ми се струва.

     Не знам защо, много ме впечатли едно нещо от комедиите „Мъже в черно”. То беше, че за всички интересуващи ги събития, те черпеха информация от жълтата преса, която приемаха за абсолютно достоверна и тази информация  си беше такава.

     Наистина, жълта преса много се чете, много повече от сериозна (така ми се струва, може и да греша). Да не говорим колко повече от художествена, научна и друг тип сериозна литература.

И почти всеки, който чете жълта преса, не я приема на сериозно. Приема я за вид забавление... От всичко по малко – извънземни кацнали в двора на селската поща, син накълцал майка си с неподострена брадва, известен фолк-певец си направил пластична операция и хванал хрема, сериозен политик имал връзка с жена от друга галактика и по тая причина жена му изхвърлила в космическото пространство всичките му дрехи, находящи се в общия им дом... Обаче, четенето на жълта преса може да бъде донякъде опасно. То всичко си е опасно в света де, зависи от ъгъла на гледане. Защото покрай хваналия хрема певец и извънгалактическата извънбрачна (а може междугалактическо двубрачие?) връзка на политика, се пускат и много съвсем „нормални” и най-вероятно достоверни информации, които обаче не се приемат за истинни от четящите.

     Във връзка с тези ми наблюдения, често ми се е случвало информации, които виждам в жълт вестник, след  две сидмици да ги видя, съвсем сериозно публикувани в сериозните ежедневници... Какво излиза – жълтата преса пуска реални информации на четящата публика много по-рано от официалните, сериозни вестници... Но четящите са вече подготвени „като как именно да приемат поднасяните информации”.

     Не казвам, че винаги е така и че това е абсолютната истина. Просто наблюдавах такава тенденция, когато се занимавах с този въпрос преди няколко години.

     Да, не всички четат жълта преса, не всички – сериозна, не всички – и двете заедно. Но има и процент хора, който чете и двете. Другото е на база общуване между хората. Дори да не четеш никаква преса, все ще се намери твой познат, който да „ти снесе” информация за нещо, което е чел в пресата, което ти можеш да приемеш за истинно (или неистинно).

     Не знам, но от горното излиза, че, ако приемем за вярно, че много от верните информации първо излизат в жълтата преса, то тогава целият информационен апарат, ако мога така да го нарека, служи за дезинформация на хората. Никой да не вярва в нищо и всеки да вярва във всичко... Не е възможно тези, които държат властта, да не са забелязали огромната сила на жълтата преса и да не са я впрегнали да им работи... Всъщност, кой е измислил жълтата преса? Дали не Мъжете в черно? Но тях кой ги е измислил? Ами тези, които са измислили теориите за конспирациите. А кои са те? Ами те са Мъжете в черно...

     По време на тоталитарните режими май няма жълти издания? Поне не официално признати за такива...

     Ангел означава вестител. Затова използвах за мото тропара на светите Ангели, а и той се чете в понеделик, ведно с понеделнишката молитва. Реших да свържа вестниците с вестителите. Все пак имат нещо общо. Даже, в кръга на шегата (а и всичко до тук написано е шега, какво друго да е?), веднага мога да изтъкна, че и в ангелския свят има „сериозна” и „жълта” преса. Говоря от гледна точка на хард-християнин – сериозната преса се олицетворява от престоли, херувими, архангели, ангели, серафими и прочее чинове в ангелското войнство (войнство?!), а „жълтата преса” е с носители Луцифер и Сие... Според моите наблюдения, тази аналогия пасва чудесно. Не че я поддържам...

     Глад по време на пиршество е реплика, която заех от серия от филма „Алф”. На едно семейно събиране Тревор и Ракел Ачмонек изпълняваха ария от операта „Глад по време на пиршество”. Не знам има ли реално такава опера, не съм я срещала по пресата, независимо жълта или друг цвят...

     В този квантов гмеж от информация, хората май вечно остават гладни за такава... Не говоря за реален глад. Има го и него (макар пресата да не го съобщава това често). Много хора по света в момента умират от глад, докато Земята е пълна с материални блага, които могат да стигнат за изхранване на поколения напред... Но няма нищо чудно – каквото горе, това и долу. Каквото на информационно ниво, това и на материално... Интересно място е Светът...

Добави в Svejo