"Е" на идентичността. Това, според Робърт Антон Уилсън, е използването на глагола "съм" в различните му форми, за определяне на явление от околния свят - било то личност, човек, животно, политика, технология, религия, бог, наука, език, любов, глупост и т.н.
Не е нужно някой да ни промива мозъка - достатъчно е да кажем за нещо, че "е". Определяйки го веднъж, ние преставаме да бъдем отворени за него и да възприемаме "посланията" му, които, в доста от случаите, биха могли да ни бъдат полезни - най-малкото, за да разширим собственото си "съм".
Казваш си: "този човек "е" тъп!". И той спира да ти бъде полезен и излиза изцяло от твоя "тунел на реалността" (пак термин на Уилсън).
Доста мъдреци съветват хората "да бъдат отворени към света", "с отворено съзнание". И тези съвети са наистина полезни - дори от чисто практична гледна точка.
Но "съм" ги прави на пух и прах. "Аз съм неудачник!", или "Аз съм отворен към света!". Второто също ограничава - мислейки се за "отворен", ти спираш да се развиваш и наблюдаваш обективно - и си оставаш тесноглед задръстеняк.
И всеки що-годе убедителен батю или чичар, ще те убеди в каквото си иска, лесно ще ти внуши, че това "е" такова, и никакво друго. Че побратимът всъщност ти "е" враг, че врагът - приятел. За предните неща не визирам само личности. Това може да са (ето, пак "съм"!) качества, предмети и т.н.
Вече има тонове литература, описваща как да останем с отворено съзнание. То не са техники, медитации, видове мислене и прочие сложнотии. Но, кой знае защо, това "Е" на идентичността не се споменава почти никъде. Да, в началото е трудно да се приложи - човек вижда, че му е доста сложно да не го използва на всеки петнадесет минути. "Това е такова, онова е онакова...". Но свикнем ли веднъж с избягването на употребата му - нещата стават доста по-лесни.
"Е" не е това, което "Е"... :)
...
P.S. Горното демонстрира и вредата както от положителното, така и от отрицателното мислене...;)
...
24.11.2012г. Аеиа
