Според моята "истина", която, надявам се, може да търпи промени.
Основното, от което изхождам, е, че истинският учител винаги подбира учениците си. Връзката учител-ученик е винаги взаимна, т.е. учителят много добре знае, че съответния ученик му е ученик. Понякога, в някои традиции, ученикът може да се свърже само духовно с учителя си - но и в тези случаи учителят знае за ученика.
Всичките големи духовни учители на човечеството - Будите, Христос, Кришна и т.н. всъщност са имали само лични ученици. Последвалата ги масовизираност е нещо друго, тя е създадена от учениците и последователите им - никога от самите учители. Защо? Защото е много вероятно и самите Учители да са знаели, че един ученик е задължително да бъде във взаимна връзка с учителя си. Да бъде напълно отдаден и да следва точно предписанията на този учител. Масата нито може да бъде отдадена, нито да следва точно каквото и да е - при нея действат съвсем други правила и закони. Което не означава, че тези Божествени Духовни Учители не са успели да променят масите, да им повлияят и да направят света едно по-добро място, след своето слизане. Успели са, видимо е. А светът все още не е съвсем прекрасен не защото тези слезли Учители са били слаби, а защото масовката след тях е опорочила доста от нещата.
Без изобщо да правя паралел между Божествените и съвременните "гуру"-та, ще кажа защо, според мен, не е добре да се следват тези, съвременните. Това са световно известни автори или друг вид водачи, които имат хиляди, а често и милиони "последователи". От гореописаното е ясно, че едната причина е липсата на двустранна връзка. Другата, също важна причина е, че огромен брой от последователите са такива, не заради учението на съответния "гуру", а защото той е известен, наложен и "много хора го харесват, ерго - той е истинен". Това, обаче, не значи следване, практика и отдаденост. Това е просто мода. И милионите се чудят защо са неуспели, нещастни, неудовлетворени и т.н. Дори да са запознати перфектно с теорията на съответния "учител", те НЕ ПРАКТИКУВАТ. Едно - защото нямат време, възможност, нагласа; второ - защото няма кой да им покаже лично и практически какво да правят с тази теория.
Съвременните "духовни учения" дават лъжливо усещане, че поднасят наготово практика. Човек остава с чувството, че поглъщайки "теорията", той всъщност практикува. Това е опасна лъжа. Лъжа, приличаща на истина.
Затова съм на мнение, че съвременната "гурувщина" е недействаща в обществен и личен аспект. Е, разбира се, донякъде действа - "гуруто" създава фондации, организации, които подпомагат определени хора, дават работа и препитание на други и т.н. - немаловажни неща, но неща, основно несвързани с духовното развитие на конкретната личност-последовател.
...
13.01.2013г. Аеиа
