Та както кацнали Рептилиите на синята планета (още тогава е имало сини и червени, може би оттам е дошъл този отзвук и до днес, нещо като следите от Големия взрив, които виждаме в снежинките на телевизора, когато внезапно откраднат кабелите на кабелния оператор)... та както кацнали, така започнало едно масово производство на фолклор. Драконовски фолклор. Но нека не прескачаме.
Забавлявайки се с увлекателните водни спортове, хората забелязали, че водите на Потопа започнали полека-лека да се отдръпват. Как точно са го забелязали това, като нямало никаква суша наоколо (всички водни клубове били построени, то е ясно, на плаващи платформи, а също и жилищните квартали и заводите) не може да се каже. Дарвин би предположил, че може би по онова време хората са имали някакъв друг, допълнителен орган на възприятие, който е закърнял, когато са преминали почти основно на сухоземен живот. Предположения много.
Поостарял вече, Ной бил решил да се поотегли от водната корпорация и да се позанимае с някое хоби. Много го привличало гълъбарството. Освен да се радва на редките си породи гълъби, той искал да основе и първата поща, която да прерасне в корпорация „Земни Пощи и Комуникации” – нямал мира тоя човек, хоби, хоби, но ако не се извлече поне една корпорацийка от него, за нищо не става! – така мислел той (дай Боже да има повече такива хора като него). Та един от гълъбите му веднъж се върнал от неизвестно място с маслинена клонка в клюна си. Ной се шашнал. Наистина, цялата земя (по-скоро вода) били обхванати от мрежа от нойски центрове на плаващи платформи и гълъбът можел да донесе маслината и от другия край на света, но Ной бил чел в Библията, че „23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето /на цялата/ земя; от човек до скот, гадове и птици небесни – всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега”. Е, той, разбира се, знаел, че това писание е алегорично и под „ковчег” се разбира ноева платформа, а той много държал да има контрол над всичко свое и знаел, че точно маслините заедно с документацията на ануннаките/ не са от нещата, които се намират на платформите му, т.е. те са останали на земята, а в Писанието пишело, че всичко на земята е заличено. Оттам Ной разбрал, че имало много оцелели неща, макар и под водите на Потопа.
Хрумнала му и една мисъл, която решил да не споделя с никого. Мислел си, че тази идея ще бъде ключова за по-нататъшното развитие на Земята и в частност – за напредъка на човешкия род – бивши роби, бивши данъчни, а понастоящем – любители на водните спортове.
„Хм, мислел си Ной, вижда се края на всеобщия воден бизнес, той пак ще си остане голям, но няма да е това, което е сега, ще се ограничи само по крайбрежията.Нищо, синовете ми ще се заемат с него... След като маслините са оцелели, все някъде са оцелели и документи, останали от ануннаките! Ще има много компромати, само да ми паднат в ръчичките! Чакайте...!”
Рептилиите хич и не подозирали какво замисля Ной. Те можели да четат мисли, но Ной не мислел по стандартния начин и затова своеобразните радари, с които Драконите четели мислите на „тези забавни любители на водата – човеците", не можели да ги прихванат. Още тогава Ной образувал зародиша на стелт-технологията, която щяла да се развие в двайсети век след Христа.
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар