Показват се публикациите с етикет абсурдисвят. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет абсурдисвят. Показване на всички публикации

неделя, 7 април 2013 г.

Абсурдисвят и тоалетна хартия


И най-великото литературно произведение, и най-талантливият певец, и най-надареният лечител, строител, инженер, учител, учен и т.н. не чинят нищо без реклама. Същото важи и за най-ценните, полезни и прекрасни стоки.

Кога ли е създадена рекламата? Може би малко след измислянето на парите. И банките. И медиите.

Поговорката "Никой не е пророк в родината си" отдавна е префасонирана в нещо като "Никой, който не плаща за реклама или на посредници, които да го рекламират и препродават, не е пророк."

Информацията и глобализацията са хубаво нещо, но създават условия за пораждане на "посредници". Без тях творците, производителите и знаещите не струват вече нищо. Независимо, че те са двигателите на всичко.

От кога човечеството започна да ползва масово тоалетна хартия? От има-няма сто години? Кой направи масова тоалетната хартия? Кой внуши на хората, че животът без тоалетна хартия е невъзможен?

Когато нещо е масово - тогава то е добро. Прието с овации от всички. И всички си бъркат с желание в джоба и купуват тоалетна хартия. Някакъв криворазбран стаден принцип?

Кога електричеството стана масово нужно и използвано? Има-няма сто години. Явно, обаче, преди него не е имало живот - защото сега никой не може без електричество.

Електричеството няма нужда от реклама - гражданинът си знае, някак по рождение, че "трябва да ползва електричество"... По рождение ли?

Рекламата, която налага безапелационно модели, ни е накарала да вярваме в пълни абсурди.

Да потребяваме.

Да се превъзнасяме пред съмнителни "произведения на изкуството".

И, ох, да избираме "партии", които да ни управляват. И най-великата партия, ако е без реклама, не чини нищо.

Народът бива управляван от този, който крещи най-силно.

А силното крещене не е свързано със силен глас - то се определя изцяло от големината на рекламата.

Абсурдно, но гражданинът никога няма да избере нещо, ако не е чувал за него.

И, още по-абсурдно, гражданинът може да чуе за нещо, само ако това нещо има реклама.

Гражданинът плюе по рекламата, но не усеща как тя гради и владее целия негов мироглед.

Гражданинът е роб на медиите. Те формират съзнанието му, както си искат.

Ами, как да се разбере за нещо, ако то не е представено от медиите? Ако платени "корифеи" в дадена област не кажат, че този и този е признат и велик в своята област?

Може би има как, но съвременният гражданин е забравил за "другите опции".

А тях ги е имало допреди има-няма 100-200 години.

...

07.04.2013г. Аеиа