Д(ала)верите на Възприятието

- Добре е да бъде прочетена тази книга на Олдъс Хъксли - "Дверите на възприятието".

- Още по-добре би било това възприятие да се тренира по-обстойно и усърдно - от възможно най-ранна възраст.

- Искаме да се учим от историята, а нея я няма - има само ТУК-СЕГА.

- Защо пък да я няма? Къде е отишла, щом не е тук-сега?

- Където е и бъдещето.

- Как така?

- Ей така! Ако можеш реално да се учиш от историята, със сигурност ще можеш да се учиш и от бъдещето. Повярвай ми!

...

Явно бях в такъв времеви събитиен контекст (или момент), че успях да повярвам. Макар човекът, с когото водех горния разговор, да бе просто едно мое мимолетно възприятие, аз усетих, че има какво да се вярва.

Съзнанието не е подвластно на пространство-времето. Самото пространство-време е вид космическа наденица, която се извива насам-натам и има еднакви начало и край. Тази наденица няма посока, т.е. може тя да сочи навсякъде и навсякога.

Съзнанието лесно попада в капана на надениците - тези капани са доста ефективни за прихващане на съзнание и за неговото последващо баламосване, така щото то да си мисли, че нещата са линейни и еднопосочни. Но само дотам! Оттам-насетне, съзнанието е свободно - ако реши и има смелост - да излезе извън наденицата.

Със сигурност, излизайки, няма да попадне в хладилник!

Е, ако иска хладилник - ще го получи, разбира се. Мълвата за свободнат воля не е празен слух, просто лекинко е подменена думата "съзнание" с думата "воля". Надениците обичат тези смешнички подмени.

...

- АМа къде е тук далаверата на възприятието?

- Самото то е тази д(ала)вера...

...

20.11.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Когато Времето изчезне

Всеизвестно е, че всичките ни възприятия, усещания, виждания, настроения и т.н. се определят във физически (?) план от "мозъчната химия". Знае се също, че тя може да бъде променена, посредством вкарване на катализатори, които предизвикват по-големи или по-малки, отново естествени, производства на "определящите медиатори". Такова нещо, отново се знае, се предизвиква и с медитации и подобни техники, т.е. посредством намесата на Съзнанието, което, както някои твърдят, е всъщност Общо. Общият Универсален Метапрограмист.

И наистина е странно - как така "нещо си", може да ти помогне да видиш, че пространството тече, а не времето. Защото в много от случаите, попадайки под влияние на някои медиатори, времето изчезва, или един миг става вечност, а пространството започва да се разтича и да се превръща от едно в друго. Виждаш стол, който се разтапя, и се превръща в кокошка, която пък става квазар, а квазарът се разтича по небесния свод (или пода на спалнята), и се превръща в сърце. И така нататък. "Нормалното" състояние е да виждаш (?) само как тече времето, а пространството да си стои твърдо и стабилно пред очите ти. Дори да знаеш, че всички атоми трептят в луд въртеж, дори да си убеден, че атомите се състоят от милиарди субатомни частици, които също трептят и се въртят бясно - това не пречи пространството да е "стабилно", твърдо и неизменно. Е, с изключение на водата, огъня, въздуха и чат-пат земята - ама това не се брои. Тия неща просто си се движат, защото "така трябва".

Интересно е, че голям брой от веществата, които отключват виждането на вечното движение на пространството, и предизвикват спиране на времето, се съдържат в растения. Интересно е също, че растенията са същества, които сякаш са вечно живи - дори едно индивидуално да умре, то се е клонирало и живее в кой знае още колко индивиди. Клонирало се е по безполов път. Е, има и полово размножаване при тях, но то е просто опция - а всяко може да се самоклонира. (Непорочно Зачатие?) Да не говорим, че най-дълголетните същества на планетата ни също са растения - хилядолетници. Как ли един хилядолетен дъб вижда хората? Дали и той не възприема пространствено, вместо времево? Има и животни, които произвеждат психотропни вещества - например жаби. Те също са особени - изпадат в анабиоза (вид самадхи по йогийскому?), и има данни, че са намирани огромни живи жаби, поместени, незнайно как, в кухини в скали, откъдето не могат да излязат по никакъв нормален, физически начин. Но си живеят там и са си живи. Как ли се хранят? Най-вероятно с прана, оргон и подобни неща. С каквото се храним всички ние, но не го признаваме, защото "времето" не позволява - нито да го осъзнаем, нито да го усетим, нито да излезем от любимата "матрица". Доста хора правят паралел между понятията "време" и "дявол". Може би има защо?

Пространството тече, когато времето спре. А може би заедно си текат и не е нужно едното да спира, за да тръгне другото. Важното е да има повече "опции" на възприятие - така, най-малкото, се разширява кръгозорът, което никак не е малко.

...

И един пространствен образ от Кроулиевското Таро и в чест на току-що настъпилото зимно Слънцестоене и навлизането на Слънцето в Козирога.

21.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Невръстен хлапак се измъкна от капана на пространство-времето

Преди повече от двехиляди земни години вселенските охранители съобщиха по Всеобхватния Неканал, че някакво същество е успяло да слезе невредимо от бързодвижещата се стрела-влак, наречена от някои земни жители "пространство-време".

При обстойното проучване, отнело само някакви си 666 (словом: шестстотин шестдесет и шест) години, се установи, че съществото е момченце, от вида, наричащ себе си Хомо сапиенс. В момента на знаменателното слизане, момченцето било на девет годинки.

На толкова си и останало. В това, разбира се, няма нищо необичайно. Лошото е, че момченцето се оказа някакъв хулиган с бързо чаткащ Ум, който всъщност му помогнал да разбере какво е станало с него и даже да злоупотреби с положението си.

Когато хлапакът се окопитил и осъзнал, че, бидейки извън "влака" , не му трябва нито въздух, нито храна, нито вода, малкият разбойник скроил замисъл да спре екстравагантното капанно возило и да покаже за пореден път на съучениците си колко е велик. Той добре осъзнавал, че съучениците му отдавна били напуснали пространство-времето в съученическата си форма, но това не го спирало - видял бил т.нар. Самсара и изчислил безвремево и безизчислително, че когато и да се изяви, съучениите му ще са отново преродени негови съученици - и ще го познаят.

За целта вербувал един от Великите магистри на Извънвселенската общност и по този начин предизвикал разкол и в това, иначе винаги мирно и хармонично общество.

За съжаление, този хулиган не може да бъде хванат и въдворен никъде и по никакъв начин, по простата причина, че се намира извън пространство-времето. Т.е. не се намира никъде. Засега можем само да наблюдаваме какви ги върши - той и сътрудниите му - и дали ще успее да спре Потока.

Като интересен частен факт можем да отбележим, че Хлапакът и Великия ни магистър са наречени на Земята със странните наименования Бог и Дявол. Някои хора и други същества обаче са им дали съвсем други прозвища.

03.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Луди размисли за Вселената

Пространството е изкривено 

(превод от един сайт)

     И какво произлиза от всичко това, че пространството било изкривено? Помислете внимателно за начина, по който накарахме да изчезнат краищата на Вселената. Ако пространството е право (като права линия, която се разпростира към безкрайността, без ни най-малко да се отклонява от пътя си), тогава имаме проблем. Нашето виждане работи, защото позволяваме на пространството да се изкривява.

     В една едноизмерна вселена, ако пространството е право, то вселената е оформена като безкрайно дълго, едноизмерно парче спагети. С цел да съберем краищата, ние трябва да позволим на пространството да се изкриви. Как ще го направим? Ще изкривим пространството като позволим на едноизмерната права линия да се изкриви в (двуизмерен) кръг; той се извива в двуизмерно пространство. Това е сърцевината на модела, затова запомнете го внимателно и се уверете, че се чувствате удобно с него.

  

     Това ще засегне ли по някакъв начин нашия приятел – едноизмерната мравка? Съвсем не! Защото мравката може да възприеме единствено своето едно измерение, тя не осъзнава, че светът й е изкривен. От нейна гледна точка пространството се простира плоско пред нея. Представете си, че едноизмерните мравки са развили велика цивилизация и проявяват любопитство по отношение на геометрията на вселената. Те са постоили огромни телескопи и изобретили космически ракети, които летят много бързо. Дори телескопите им да са достатъчно чувствителни и да могат да проникнат в дълбините на вселената (гледайки през кръг, формиран от гумена лента), те няма да намерят тухлената стена, маркираща края на вселената, а евентуално ще могат да провидят  целия кръгов път и да видят самите себе си (задната част на главите им)! А ако се качат на ракети и пътуват надалече през гумената лента, те биха могли евентуално да приключат пътуването си у дома, без изобщо да са се обръщали! Това би могло да бъде доста смущаващо за едноизмерните мравки, но за нас, триизмерните същества, това обяснение  е изцяло ясно. И понеже мравките не могат да излязат извън губената лента и да я видят, те не могат да разберат, как така тя има кръгла форма.

     В двуизмерна вселена, ако пространството е право, то вселената е оформена като безкрайно дълъг, двуизмерен плосък лист хартия. Как изкривяваме това пространство? Изкривяваме го, като позволим на двуизмерната плоска повърхнина да се извие в (триизмерна) сфера; листът се изкривява в триизмерно пространство (формирайки повърхността на сфера). Отново, помислете внимателно върху това и се уверете, че ви е удобно с тази представа.

Към картинките: Мравките изследват равнини с нулево (горе), положително (по средата) и отрицателно (долу) изкривяване. Трите повърхности приличат на лист хартия, на кълбо и на седло. От мравешка перспектива изглежда, че те винаги пътуват по паралелни линии върху плоски повърхности.

     Дали това ще засегне по някакъв начин нашия приятел, двуизмерната мравка, която живее върху лист хартия? Съвсем не! Понеже мравката може да възприеме само своите две измерения и не подозира, че светът й е изкривен. От нейна гледна точка пространството се простира пред нея плоско като Средния Запад (плоско и безкрайно). Представете си, че двуизмерните мравки са създали велика цивилизация и са започнали да проявяват любопитство по отношение на вселенската геометрия (гледайки по циркумференцията на сфера, формирана от балон), те биха могли евентуално да видят целия сферичен път и да се видят себе си! Ако се качат на космически ракети и пътуват през сферата, биха могли да се върнат вкъщи без изобщо да са се обръщали! За нас, триизмерните творения, обяснението е перфектно ясно. 

     Но, да повторим, понеже мравките не могат да излязат извън повърхността на сферата и да я видят, те не могат да разберат как тя би могла да е сферична по форма.

Това не ви ли напомня на аргументите от петнадесети век, според които Колумб би трябвало да изпадне от ръба на Земята, когато плавал на Запад? (мои думи – а той, ако беше обиколил Земята, би се върнал обратно вкъщи – също като двуизмерната мравка!)

Към картинката: Безстрашните мравки изследват своята двуизмерно изкривена вселена. Тъй като светлината следва кривата на пространството, техните прожектори и телескопи следват синьоизвитата светла пътека, а не червената права линия. Поради това те не осъзнават, че тяхното пространство е изкривено. Тези отделни мравки понастоящем изследват местно изкривяване на пространството, образувано покрай свръх-плътен обект (може би черна дупка), а не проследяват изкривяването на пространството на своето си пространство, но приложеният принцип е еднакъв за всички пространства.

   Вярваме, че нашата триизмерна вселена е изкривена по същия начин; ех, ако можехме да я визуализираме!

Край на превода.

Източник:

http://astronomy.nmsu.edu/geas/lectures/lecture28/slide03.html

     И едно мое „умозаключение”, умоеквилибристика (да не кажа нещо по-грубичко и цинично!) и т.н., направено без някакво специално познаване на съвременната физика – а изключително и само на базата на любителско четене на Хокинг, Каку, Грийн и други велики популяризатори на тази наука.

     Та, навсякъде за онагледяване на извиването на пространството около значителни обекти – звезди, планети, черни дупки и т.н. – се показва следния вид картинка:

      И аз винаги се питам – добре, пространство-времето е нарисувано около тези обекти! Т.е. – излиза, че те са извън него! Значи те не се извиват?

     Ужас!?

     Ние, хората, също сме обекти. Е, нямаме чак такава маса, та да предизвикаме чак такива изкривявания. Но все пак сме обекти.

     Дали наистина сме извън пространство-времето и какво би произлязло от това? 

:)))

Добави в Svejo