Преди четири години...
В една ранна юнска неделя, точно когато провеждаше неделната служба, отец Шашмалонов получи внезапно съобщение от Йоан Кръстител. То се появи като преминаващ телетекст в долния край на любимата икона. Богомолците нищо не забелязаха – не е необходимо да казваме, че това стана, защото никой не очакваше да види такова нещо. Шашмалонов обаче нямаше време да мисли защо никой от енориашите не реагира на това твърде странно явление. Той се направи, че кашля и, докато присъстващите се бяха вторачили в това интересно събитие – Закашляне на свещеника! Ама как така?! Защо?! Възможно ли е?! – успя да извади електронния си бележник и кашляйки да запише координатите на човека, на когото трябваше да се обади. Имаше дори и адрес на сайт...
Веднага след службата отец Добромир седна пред компютъра и влезе в подадената от Светията страница. Оказа се, че това е някакъв старчески дом, намиращ се в Англия, в някакво бивше провинциално имение. Шашмалонов се позачуди – защо ли Йоан изпраща точно старчески дом за връзка? Нима нямаше по-богати и по-големи институции по света? Продължи обаче да изучава сайта, въпреки раздразнението си от поредната, както си мислеше, безвкусна шега на Кръстителя. Лицето за връзка, подадено от светеца, беше изписано на английски – Brian Konlovesky. „Интересно име!” – помисли Шашмалонов. На пръв поглед той го прочете машинално като Браян Кънлавскай, но на втори фамилията му заприлича и на полска, като съответно я прочете – Конловески. В сайта на дома, в раздела за контакти, се споменаваше същия човек – като основател и съсобственик. Телефонът, подаден от Йоан, не фигурираше на уеб-сайта. За връзки имаше много телефони, но те бяха само на мениджъри и секретари.
Отецът реши да звънне на телефона от иконовия телетекст. Погледна колко е часът. Видя, че времето е подходящо – в Англия бе три часа по-рано – но се предполагаше, че въпросният Кънлавскай или Конловески вече би трябвало да е станал и да е изпил първия си за деня чай. Шашмалонов предъвка набързо няколко английски изрази, които смяташе да използва за завързване на разговор, и набра номера.
След три позвънявания, отсреща се чу приветлив, баритонов мъжки глас – не можеше да се определи на колко годишен мъж принадлежи. Отец Добромир се представи, попита дали разговаря с Браян Кънлавскай, отсрещният потвърди и каза, че слуша. Шашмалонов изложи проблема, по който се обажда. Разказа набързо за дома за увредени деца, който се нуждае от спешна подкрепа и всичко останало. Кънлавскай го изслуша, без да го прекъсва, и, когато отецът завърши изложението си, той любезно му отговори да се свърже с главния мениджър, чиито координати са подадени на сайта. Той отговарял за този вид дейности. И всъщност, помощта, която Кънлавскай можел да окаже, се простирала до там. Шашмалонов усещаше, че изпуска случая. Конловески се измъкваше много убедително и любезно. Отецът всячески се опитваше да го задържи, дори включи известна фамилиарност, питайки непознатия евентуален благодетел как е правилно да се произнася името му – Кънлавскай или Конловески.
- И двата варианта са правилни – засмя се Браян. – Зависи човекът кои езици ползва. Вие, с вашия славянски произход, би трябвало да ме наричате Конловески, но изборът е Ваш. Всъщност, откъде имате телефона ми? Много малко хора имат този номер и се съмнявам някой от тях да Ви го е дал?
Тук Шашмалонов засече, макар и за кратко. Беше абсолютно недопустимо да каже истината на Конловески – и без това го изпускаше, само оставаше да го помисли и за луд! Кой знае колко луди им се обаждат постоянно – неслучайно са си сложили отговорни мениджъри... Докато се бореше с тия хаотични мисли и се чудеше какво да отговори, при Конловески иззвъня друг телефон, той се обади и след малко каза в ухото на Шашмалонов:
- Извинете ме, трябва да прекратя разговора, търсят ме по спешност! Обадете се на мениджъра ни, желая Ви успех! – и затвори.
Отецът се поразочарова, но реши да изчака понеделника и наистина да пробва да звънне на отговорния мениджър. Колкото и да не му се вярваше, имаше вероятност там да свърши някаква полезна работа и да успее да го убеди да финансират децата... Междувременно продължи да проучва старческия дом на Конловески. Оказа се, че това не е точно типичен старчески дом. Представляваше нещо като обединение на свръхбогати старци, явно ексцентрици, оттеглили се от активна дейност, но продължаващи да играят тук-там с парите си. За Браян Конловески имаше твърде оскъдна информация в мрежата – само няколко клюкарски писаници в два форума. Там неблагонамерени юзъри твърдяха, че този човек бил около седемдесетгодишен ротарианец с двойно гражданство – полско и английско - който подпомагал финансирането на разни издателства, които промивали мозъците на населението със своите поръчкови издания. „Любимите конспиративисти!” – помисли с насмешка Шашмалонов и прекрати интернет-проучването на Кънлавскай. Интересно беше, че никъде в мрежата не можа да намери снимка на този интересен човек...
Дойде заветният понеделник и отецът се свърза с мениджъра на нестандартния старчески дом. Там, разбира се, Шашмалонов съвсем удари на камък. Мениджъра изслуша само първите му думи и веднага го прекъсна, макар и твърде любезно, казвайки му да напише цялостното си изложение и искания, и да му ги изпрати по електронната поща. Добромир оклюма – знаеше, че е почти невероятно да получи каквото и да е по този начин – в наше време най-лесният и любезен начин да ти откажат, е да те посъветват да изпратиш мейл... Въпреки това Шашмалонов изпълни мениджърската заръка и написа всичко чинно и изрядно. Отговорът не се бави много (за учудване на отеца), беше твърде многословен, но от многото културно-любезни думи се набиваха на очи най-важните, а именно: „не можем да помогнем по какъвто и да е начин – дейността на нашето Сдружение не е свързана по никакъв начин с вида дейност, за която Вие търсите нашето съдействие. Бест регардс: подпис.”
„Ето! Какъв си бунак, бунак, бунааак! Да ти....! – мислеше и се самопсуваше Шашмалонов. – Получи, байно, наготово телефона на отговорния и държащия капиталите, а не успя да го омагьосаш! За какво ти е цялото това попство, щом не можеш един старец да прилъжеш, па бил той и богат ротарианец, със значение на името Благородно Сълюбовно Небе! Ква любов и съ-любов, кво небе, кво благородство?!”... Ще не ще, Шашмалонов се принуди да иска среща с Йоан Кръстител. Срещнаха се и Йоан реши, че ще действат по друг начин, щом не е станало по „канален ред” – каналният ред, според него, означаваше „нормалните средства за общуване между хората”. И пристъпиха към ненормалните начини. Ето как.
Браян Конловески беше почитател на Йоан Кръстител. Дали бе свъран с известните йоанити, или го тачеше по друг параграф, това нямаше значение. Важното в случая бе, че той се канеше да посети една особена, православна черква, намираща се в близост до главното градче на графството, в което се нахождаше старческия дом. От години той правеше това свое своеобразно поклонение на 24 юни – рождения ден на Светеца.
- Е, тогава ще ни падне в ръчичките! – говореше с блеснали очи Предтеча.
- Еееххх, Йоане, май пак си измислил нещо възможно най-трудно!?...
- Ни най-малко, Шашмалонов! Ще използваме отново иконите – в случая - само този път. Значи, в тази църква аз съм изобразен точно в купола, който е пред и над иконостаса. Давам ти „канал” – щом не става по човешките канали, ще стане по тия на светците. Ти влизаш в иконата и излизаш оттам с моя лик, както го правиш и в твоята черква...
Наставленията със заговорнически привкус бяха дадени уставно и надлежно на Шашмалонов, и той, макар и с не добро чувство, зачака наближаването на заветната дата.
На 24 юни, към три часа сутринта, Конловески се измъкна от живописния старчески дом, твърде наподобяващ главна сграда на аристократично имение, какъвто всъщност си беше. Качи се на чакащото го такси и потегли в посока на споменатата от Йоан черква.
След около три четвърти час пристигна пред нея, почука на портата – отвори му някакъв свещеник, пусна го вътре и изчезна нанякъде. Браян Кънлавскай остана сам в храма – явно чакаше изгрева. И междувременно, гледайки иконостаса, се молеше наум. По едно време наведе леко глава, мърморейки някакви неведоми слова...
И тогава се случи. За първи път имаше такова усещане в църква. Нима бе истина?! Какво беше това?! Дали не е някакъв внезапен пристъп на радикулит, гарниран с позиви на ишиас и малко лумбаго в хомеопатична доза? Браян Конловески съзнаваше, че това, което се случваше не е нито едно от нещата, минали през ума му. Чисто и просто – някой му беше скочил изневиделица на раменете! Доста тежичък някой! Освен за лумбагото, Конловески се досети и за Синдбад Мореплавателя от „Хиляда и една нощ” – частта, разказваща за едни неприятни твари, които яхваха нищо неподозиращите човеци и не искаха да слязат без бой от удобното си „ездитно добиче”... Преди да се подготви и той да влезе в бой с предполагаемия материален демон, якият старец хвърли бърз поглед към дъното на купола, под който бе застанал – искаше да вземе сили от Йоан Предтеча. И тогава за втори път се случи... Предтечата го нямаше там... А?! Нима той ми е скочил на раменете!? Неслучайно Браян се майтапеше, че името му, освен келсткото значение на „благороден, висок и силен” , е и анаграма на „мозък” – brain. Т.е. той бързо успяваше да превключи на няколко варианта и да направи „връзката”, пък била тя и толкова невероятна като тази: светец, изобразен на дъното на църковен купол, да ти скочи на врата....
- Достопочтений Йоане, това Вие ли сте?!
Този въпрос успя да генерира Браян Конловески, в момента, в който скорострелно реши в себе си, че напразно се е съмнявал във вярата си в бог, светиите и в частност – в своето упование в Йоан Кръстител. Светията бе тук, съвсем реален и осезаем, нахождащ се на собствения му врат!
- Аз съм, я! Кой друг?!
Отговорът бе доста тривиален и някак неприлягащ на този момент-чудо, но Браян, кой знае защо, се зарадва да го чуе и продължи разговора.
- Защо си правите такава шега с мене? Да не би да искате да ми кажете нещо?
- Да – без да слиза от врата му отвърна Светията. – Позна, о, Браян!
- Мога ли да мина и аз на ти? – Браян все пак имаше и полска кръв, а и беше живял къде ли не, и видял толкова неща през живота си, та можеше да си позволи при нужда да се държи фамилиарно – дори и със светец, седнал на раменете му.
- Разбира се, че можеш!
- Ще слезеш ли, Йоане, от мен? Малко ми тежиш и не е най-удобният начин за провеждане на разговор, а?
Йоан скочи чевръсто и застана цял целеничък пред бившия ротарианец.
- Така е по-добре! – въздъхна Конловески. – Олекна ми! Казвай сега каквото имаш да ми казваш!
Светията не чака втора покана. Изложи всичките си съображения пред стареца-ексцентрик. Каза му, че Шашмалонов е Божий пратеник и че Браян трябва да се вслуша в молбите му и да осигури живота на нещастните, изоставени и недъгави дечица. Конловески се съгласи с всичките искания на Йоан и дори предложи да основе фондация, която да се грижи за такива деца в по-голям мащаб. Йоан-Шашмалонов само кимаше утвърдително и донякъде - Браянодоволно.
„Еййй, колко лесно стават работите, когато си светец!” – това беше оцветяващият мотив, с който се изчерпваше тогавашното му емоционално състояние.
Като приключиха разговора, Шашмалонов-Предтеча се въздигна отново до образа си в дъното на купола и остана там, застинал в Йоановата поза. Единствено това беше неудобството от иначе гладко преминалата среща – трябваше да изчака, стоейки в иконата, излизането на Конловески от черквата. Бе ясно – не можеше да излезе оттам в своя си вид – старецът веднага щеше да загрее майтапа...
...
Общо взето – така бе създаден Домът за увредени деца, намиращ се под Шашмалоново ръководство... Това бе начинът, по който Йоан Кръстител обедини богатството и бедността на земно ниво...
...
май 2012г. Соня Петрова - Аеиа
