Пепеляшка, конят и бай Иван

Течеше обикновен час по йога. Бай Иван, показвайки упражненията, си дрънкаше стандартните неща и никой от учениците не го слушаше - всички бяха изпаднали в типичното отнесено ниво и действаха на подкорие. Докато изведнъж йогинът изтърси:

- Кажете ми - какво е общото между коня и Пепеляшка?

Учениците за първи път чуваха подобен въпрос от учителя си. Това ги постресна и те напуснаха алфа-нивото, връщайки се с рязък финт в залата и нейното бета-ниво. Ако наоколо имаше някой, който може да чува мисли, щеше да се отчае - как е възможно йоги да са толкова объркани и да не могат да сложат ред в ума си - такава блъсканица от предлоложения безброй и безкрай! И изход - йок!

Бай Иван беше обаче доволен. Така де! Значи все пак имаше нещо, което да извежда безотказно учениците от байИвановия транс!

Той изчака да се поуталожат ученическите мисли и продължи (вече всички го слушаха напълно внимателно, в ниво "хибрид между алфа-бета и тета"):

- Като начало ще перифразирам леко една позната фраза: благородният кон и под скъсан чул се познава. Не знам защо много хора забравят, че пепеляшка всъщност е родена в семейство на благородник. Ако го помнеха това, думата "пепеляшка" нямаше да е нарицателно за бедно и обикновено момиче, което става принцеса. Това е основното в случая - Пепеляшка е родена благородничка. И защо това се забравя доста масово? Предполагам, защото това е част от общата илюзия, от нашата склонност да забелязваме изборно информацията. Частично, така да се каже. Разконцентрираният ум не може да се вдигне над нещото, за да го види в цялост. Вниманието, което е основният инструмент на ума, е кон с капаци.

- Но не това е общото между коня и Пепеляшка - продължи гуруто. - Общото е фразата за благородния кон.

- Ама те не са я познали под скъсания чул! - намеси се един от учениците. - Трябвало е да се види, че стъклената пантофка й става...

- Така е! Това е част от общото. Пепеляшка не се нуждае от диамантени подкови, за да може да пробяга огромни разстояния. Тя може да тича със стъклени пантофки! Това е вече благородство. Разбирате ли?

Учениците не разбираха.

И бай Иван им зададе за домашно да медитират върху "подкови и пантофки". Все нещо щеше да излезе от тия медитации.

...

16.04.2013 г. Аеиа

Добави в Svejo

Гуру: Манджа от Чакри... и бай Иван

Някъде там, където човешки крак и човешко трето око не са стъпвали... Да, да, третото око може и да ходи... Живее странна вещица, която държи особен енергиен ресторант, в който главният специалитет се нарича "Манджа от чакри"...

Бай Иван слушаше внимателно приказката, която разказваше поканеният от него велик чуждоземен йогин, и само отвреме навреме хъмкаше и ахкаше. С междуметието "хм" искаше да покаже, че му работи лявата мозъчна половина, а с "аха!" демонстрираше усилена дейност на дясното полукълбо. Отвреме-навреме обединяваше двете междуметия в "хмаха!" или в "ахахм!" - с което пък демонстрираше на аудиторията работещи в синхрон ляво и дясно полукълба.

... Питате като как така Вещицата готви с чакри ли? Лесно! Дейността на всички човешки чакри, а и самите чакри се намират в областта на съществуване, в която живее Вещицата. Както у нас има домати - които всъщност са чакри от едно още по-оттатъшно измерение - така там бъка от чакри. Някои домати у нас стават хубави, други - не. Това зависи от стопаните им. Така и с нашите чакри. Защото Вещицата, освен че приготвя този космически специалитет "Манджа от Чакри", има и страхотна градина. Блажен е човекът, чиито чакри са отглеждани от Вещицата и други такива като нея.

...И ето, виждате - двама души са много близки, половинките на едно цяло! Постоянно действат в синхрон и контактуват помежду си телепатично. Всички си мислят - това е любов! Ама не е САМО любов! Това е Манджа с чакри! Ми да! Вещицата просто е смесила чакрите на тези двама души в една манджа!"

Преди бай Иван да пусне поредното "АхаХм!" из залата се разнесе смях. Учениците, макар и много уважаващи гостуващия велик чуждоземен йогин, просто не можаха да се сдържат. Тази "манджа от чакри" им дойде в повече. Не самият образ на манджата, а обяснението на действието на Любовта - тази велика Сила - това им се видя смешно. Бай Иван, то се знае, не успя да изшътка навреме и смехът се увеличи.

Слава Богу, чуждоземният йогин, както повечето такива, бе човек с огромно чувство за хумор - даже май беше станал самият той "чувство за хумор" - и не обърна внимание на реакцията на аудиторията. А продължи да разправя за Вещицата и нейната Велика Манджа с Чакри.

- Така е, скъпи мои! Когато гледате домати тук, на вашето ниво, вие отглеждате нечии чужди чакри... Колкото по-хубави стават, толкова повече някой някъде израства в своята енергийна същност...

- Ми какво да кажем за тия, чиито чакри-домати се отглеждат промишлено - в оранжерии и подобни съоръжения? - намеси се с подхилване един от учениците в залата.

- Няма какво да казваме! На повечето от нас доматите ни се отглеждат и растат в такива оранжерии!

Неудържим смях в залата. Чуждоземният гуру има много силно сексуално излъчване и повечето ученици при думата "домати" си представят тестиси! Бай Иван разярен шътка. Учениците, развили алтернативно зрение, направо виждат как от БайИвановата фонтанела е излязла неговата Кундалини - огромна кобра с разперена качулка, която съска бясно и плюе отрова до възбог! Това отприщва още по-силен смях. Така де, учениците си познават учителя и знаят, че той само разиграва гняв, а Кундалини просто го следва.

- И целта е - продължава гостуващият гуру, - нашите оранжерийни домати да се преместят от оранжерията в селската градина на Вещицата. А висшата благодат е когато Вещицата благоволи да сготви манджа с нашите чакри!

Смехът утихва с леки остатъчни взривове. БайИвановата Кундалини се прибира обратно в главата на учителя, хвърляйки преди това последен разярен поглед към аудиторията.

...

Някъде там Вещицата подготвя поредния специалитет.

...

10.04.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Йога vs. Виагра? ... и бай Иван

Йогинът бай Иван изказва "некои съображения" по отношение на древната наука и съвременния илач:

Макар Йога, в някои свои аспекти, да проповядва пълно полово въздържание, това не трябва да се разбира пряко и да се пренася по същия начин концептуално и практически в съвременното ежедневие.

Знае се, че посредством йогийски практики могат да бъдат активирани различни части на тялото - респективно - и техните аналози или продължения в "по-тънките светове". Част от активацията на телесно ниво се изразява в повишаване на кръвния ток на съответното място, предизвикване на реално повишаване на температурата на това място и пр.

Повечето съвременници възприемат Йога като нещо твърде отнесено и напълно неприложимо в съвремието и днешния масов начин на живот. Но учените, които работят от векове и продължават да работят в своите области, отчитайки и "материалното", и "нематериалното", и виждайки тяхната неделимост, са успели да подарят "йога" дори на тези, които са напълно против нея.

Как действа Виагра? Увеличава кръвния приток в малкия таз. Там са разположени различни "енергийни точки" - но това съвременникът ни не го интересува. За него са важни страничните ефекти, и то основно телесно-физиологичните, на действието на "хапчето".

Това, обаче, е без значение. Дали човекът ще се концентрира в Муладхара (или Канда), или където и да е там, в основата, или просто ще глътне едно хапче - това няма значение. Все е Йога. Дали ще закара с дишането си Прана до съответните центрове, или ще им прати Виагра - също няма значение.

И тук не говоря за последващо използване и целесъобразно насочване на "енергията" за по-нататъшно развитие, или за постигане на някакви върхови изживявания. Да, това може да стане и с йога, и с виагра. Може и да не стане, зависи. Тук говоря за конкретен ефект. Кой как го използва - това си е негова работа, път, нагласа - каквото щете.

(Моля, това да не се приема насериозно от догматизирани на различни теми "умове" и "емоционални интелигентности". Бай Иван обича да се майтапи.)

...

30.01.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Хремава Земя, класови смешения, конспирации...и бай Иван

На йогина бай Иван изключително често му се случваха взривяващо невероятни случки. Разбира се, от йогийска полипунктуална и дименсионална гледна точка, той не би казал, че "му се случват", но един реален, макар и несъществуващ, наблюдател би ги нарекъл наистина "просто случки".

Интересно при него бе още, че тия спорни събития много често съвпадаха времево с разни напълно битово-йогийски дейности, предизвиквайки тяхното прекъсване и създавайки странни завихряния, които обикновеният ум не можеше да обясни с няколко думи - на който и да е планетарен език.

Настоящата случка започна една вечер, по време на извършване от байИванова страна на тривиално-йогийското прочистване на дебелото черво, състоящо се в изсмукване през логичното долно телесно отвърстие на определен литраж леко подсолена вода, нахождаща се в леген, и последващото й връщане през гореспоменатото отверстие в градската канализация, посредством приспособление, наречено тоалетна чиния. С други думи - бай Иван изпълняваше хигиенна йогийска пречистваща практика, модифицирана и прилагана в обществото под името "клизма", а в по-ново време - известна и допълнително модернизирана под названието с гръко-латински уклон "колон-терапия". Последното - полезна процедура, за която много хора бяха склонни да плащат доста пари - може би защото не бяха запознати с йога (тогава щеше да им бъде безплатно), или просто самото плащане действаше по допълнително пречистващ начин по някакви необяснени засега от науките пътища. Но да не се отклоняваме в излишно комплициране и колон-изиране!

Водата тъкмо бе преполовена, когато се включи третото око на йогина. Бай Иван прекрасно знаеше - щом "То" си позволяваше да го прекъсва в такъв момент, значи работата бе дебела!

Заряза моментално хигиенните си задълбочения, изкара светлинноскоростно вече изсмуканата вода и се отдаде на Окото.

Работата наистина бе сериозна - най-малкото, защото това бе един от редките случаи, в които йогинът не сразумя от пръв поглед за какво иде реч и трябваше бая да се напъне, докато избистри картинката.

...

Разбира се, сравнително глупаво е да се описват с думи послания на "третото око" - причините няма да ги изброяваме, защото, както евентуално би вметнал бай Иван, и без това повествованието дотук е крайно неразбираемо и излишно извъртяно (към канализации и тоалетни най-вече!). Но все пак, с цел вмъкване на някаква светлинна яснота, ще нахвърляме накратко с думи какво казваше с образи байИвановото трето око.

Сложността идваше от факта, че по неясни причини Окото предаваше информация едновременно за няколко души и свързани с тях събития, които явно им се случваха в момента на байИвановото клизмено свещенодействие. От неразбираемия светлинно-образен бъркоч, бай Иван, иначе славещ се с доста всеобхватен възприятиен ум, успя да отсее следното:

1. Един негов млад, много близък и талантлив ученик - Симеон - бе изпаднал в алкохолна кома - явно вследствие на неведом, но необуздан запой. Симеон бе студент по право и работеше като програмист на парче. Връзката между учител и ученик бе силна, и дори в кома, Симеон бе успял да прати SOS на бай Иван. (Какво очакваше да стори учителят му - не бе ясно, но Ес-О-Есът бе пуснат в ефир и връщане назад нямаше).

2. Един доста крупен бизнесмен на средна възраст - Павел - чиято реална дейност, освен от самия него, се знаеше от хомеопатични дози хора на планетата, а и във Вселената, и чието познанство с бай Иван няма да нищим тук - бе попаднал (странно!) в някакъв дълбок трап. Наоколо бе тъмно, нямаше никой, а той не можеше да излезе - може би бе счупил крак? Той също бе пратил безвъзвратен, байиваново адресиран Ес-О-Ес (почти като есемес).

3. Една сойка - която някога бе излюпена в гнездо, намиращо се в съседство с байИвановия прозорец, и с която някога йогинът бе станал приятел, но сойката, след като порасна, се изсели в съседен град, макар и да запазиха приятелството си за вечни времена - та тази сойка също беше в лошо положение. Бе заплела краката си в някаква тел на земята и не можеше да помръдне - колкото и да опитваше. А сойките определено имат акъл, не само за измъкване!

4. Една възрастна жена - Мария. Някога просперираща и добре поставена в обществото, сега сведена до живот в общински старчески дом в едно отдалечено село. Преди да стигне до дома, тя бе преминала през дълги години скитнически живот, което бе продиктувано и предопределено от нейното, неочаквано и за нея, и за околните, полудяване. Дали това бе точно полудяване, или Мария просто бе влязла в една реалност, в която нямаше завист, злоба, амбиции, алчност, глупост и прочие красоти - тук няма да бъде коментирано. Мария винаги успяваше да оцелее - макар и в страшна мизерия най-често. Но фактът, че не всеки би могъл да постигне това - да живее толкова години в такива условия и ситуации, показваше, че Някой се грижи за нея. И този някой май не беше представител на човешката раса (за срам на същата?). Сега Мария бе получила инсулт. Около нея нямаше никой - и никой не й помагаше. Тя се надяваше, че този инсулт най-сетне ще я отведе Там, но виждаше, че няма да стане. Тя знаеше, че ще оцелее и от това, и ще й се наложи още да стои Тук. А не искаше. С бай Иван не се познаваха лично, но по неведоми пътища йогинът улови и нейния SOS. (хм, как ли ще ти помогна пък на тебе? - помисли в един от визуалните, следклизмени промеждутъци)

5. ... Тук бай Иван се изненада неприятно. Както се изненадва всеки един човек, узнавайки внезапно, че негов добър познат е напуснал този свят. О, Шива-Шакти-Сарасвати-Кали-Иисусе-Буда-Аллах-Йоан! Журналистът Тончо, приятел на йогина, с когото се виждаха рядко, но това не пречеше на връзката, която ги свързваше, току-що бе починал! Да, той бе възрастен и болен от лоша болест, но не това занимаваше бай Иван в момента на "видението". Тончо не знаеше, че е починал! Луташе се в Промеждутъка и имаше опасност всеки момент да се прероди в... стайна циклама! Това щеше да бъде загуба за Вселената. Да, и тя понякога прави грешки и допуска загуби. Не че стайната циклама нямаше да допринесе за общото Благо и общия Ред, но... Точно бе отчайващо добър и осъзнат човек. Бай Иван просто не можеше да се начуди как така се бе случило да е толкова неосъзнат в Смъртта! Може би тя бе дошла твърде неочаквано за журналиста? Може би... Да, не биваше да се губи време! Цикълът-Път "Тончо" трябваше да продължи подобаващо! Тончо явно бе изпратил съвсем неосъзнато от Отвъдното видението до бай Иван...

...

За осмислянето на горните видения йогинът използва много по-малко време, отколкото би било нужно за изчитането им. Още докато осмисляше - съвсем по йогийски - се сети за едно от важните наставления на своя учител навремето - "Винаги използвай силата на своите ученици, познати, приятели и на всеки, който ти скимне!"

И бай Иван се сети за тетка Цонка. "Ееехх, жалко че стана така с нея - сега щеше да ми е от голяма полза!".

Окото, обаче, изведнъж каза: "Потърси я!".

Бай Иван винаги слушаше Окото. Колкото и да не вярваше - съвсем по човешки - на някои от нещата, които понякога То го караше да прави.

...

Джиесемът на Цонка Едно иззвъня. Тя тъкмо поглеждаше кой е на дисплея - и стоящата наблизо Цонка Две се сля с нея.

- Иване!!! Как го правиш! Пак съм едно!

- И Силата е с тебе, а?! - успя да се измайтапи Йогинът и после поде по същество.

Цонка се втурна да оправя нещата, свързани с байИванполучените есоеси.

- И обърни особено внимание на Тончо, да не забравиш!

- Дааа, знам - с него ще се заеме Цонка Пет! - в шеговит стил отвърна през Измеренията възвърналата си сидхите Йогинка.

...

Успокоен, че се е погрижил за земните и не дотам земни проблеми, бай Иван отново се съсредоточи в Окото. Знаеше - при такива заплетени ситуации със сигурност винаги има нещо "зад нещата", което винаги убягва от вниманието дори на внимателно виждащия.

- Аха! ... Опс! Не е истина! Пак никому неизвестната Конспирация! - на бай Иван вече бе започнало да му омръзва, но това нямаше значение.

"Лошите" бяха заразили Земята, която междувпрочем е Мъжко Същество, с досадна хрема! "Добрите", както винаги, липсваха - т.е. не бяха предприели нищо по случая.

Окото "мълчеше".

- Хрема - хрема! - отсече бай Иван. - При хората минава с лекарства за една седмица, без лекарства - за седем дни.

Този популярен лаф бе всъщност мощна мантра. "Лошите", а и всички други не го знаеха това и специално Лошите бяха много неприятно изненадани - бай ти Ивана излекува за миг Земната Хрема с тия прости думи!

...

Конспирацията продължаваше... Бай Иван се върна към клизмите...

...

15.11.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Изкушението на тетка Цонка ... и бай Иван

Тетка Цонка бе една много приятна възрастна жена. Закръглена, винаги усмихната, много заета, но намираща време за всичко, помагаща на всички с удоволствие, удовлетворена от кариерата и семейството си и справяща се с всичко и всички като с вълшебна пръчица - поне така изглеждаше отстрани. Тя беше от типа жени, които всички възприемат, незнайно защо, като майки и закрилници. Като същества, в присъствието на които чувстваш една приятна сигурност. Като някой, който със сигурност ще ти помогне и ще те извади от кашата при нужда - стига да се обърнеш към него.

Имаше си добри мъж, деца и внуци, които ръководеше - съвсем неусетно за тях - и които не й се бъркаха в нищо. Не защото не искаха, а понеже просто не можеха, а и никога не им се налагаше. Пък и не усещаха, че тя е диригентът. С няколко думи - тетка Цонка бе идеалната жена в напреднала възраст.

Никой не можеше да каже и да определи на какво се дължеше този цялостен просперитет и добруване на тетка Цонка. А и никой не се замисляше - това бе просто една добра, работлива, всеотдайна и силна жена, която имаше в добавка и късмет. Е, налагаше се понякога тетка Цонка да надига глас - тогава да не си й насреща - но това си е нормално за всички хора и ни най-малко не можеше да накърни своеобразния й ореол.

Нещото, което не се знаеше от никого и което би хвърлило в потрес и чудене цялото обкръжение на добрата тетка Цонка (за непознати и бизнес партньори - госпожа Ц.Х.), беше, че тя всъщност се явяваше изкусен и посветен йогин. Вездесъщият йогин бай Иван бе неин учител. В качеството си на такъв, той отдавна й беше дал благословията си - да се развива и да си върви сама по Пътя. Защото тя бе фрапиращо добра ученичка и дори го бе задминала в някои отношения още в началото на обучението си - преди много години.

Бидейки в искрен контакт със "Силата" (не съвсем тази от "Междузвездни войни), тетка Цонка бе станала сидха, т.е. бе сдобила умения, които не се вписваха в нормалната реалност и които биха изглеждали напълно невъзможни за околните. Това, разбира се, не се знаеше от тях - само бай Иван и въпросната "Сила" бяха наясно, но това нямаше значение.

Тетка Цонка беше осъзната, веща и можеща - и никога не нарушаваше Правилата. И не бе никак надменна, а самоувереността й бе всъщност в очите на другите. Да, пред Силата място за надменност и самоувереност няма...

Все пак, независимо от своята напредналост и осъзнатост, тетка Цонка бе и човек. Знаеше, че понякога Силата може да реши да я изпита по някакъв начин и най-често бързо схващаше кое е изпитание и кое - ежедневна случка - но се случваха и гафове.

И така, госпожа Ц.Х. се срещна с един нов бизнеспартньор. Съвместната им работа тръгна успешно и влезе бързо в благоприятни коловози. Но това в случая не задоволи тетка Цонка. Проблемът беше, че този човек, твърде възрастен, интелигентен, начетен и улегнал се стори на госпожа Ц.Х. много подходящ за посвещаване в "тайните знания". А в реалните им контакти и дума не можеше да става за "тия неща". Изобщо - отношенията им бяха изцяло служебни, а за това, което целеше госпожа Ц.Х. се изискваше все пак някакъв минимален личен нюанс.

Тетка Цонка извърши сумати проучвания, медитации, консултации - осъзнаваше, че това може да е грешно, да е някаква абсурдна идея-фикс - но всички данни показваха, че човекът е подходящ и че е редно да го обучи и посвети. Тя много добре знаеше пословицата "насила хубост не става", а и нещо в тоя дух и бе подадено от един от нейните безтелесни Учители - да, тетка Цонка контактуваше с такива, покрай Силата. Само че тук не ставаше дума за никакви насилствени действия, затова госпожа Ц.Х. реши да не обръща внимание специално на това.

Независимо от всички пречки и земни и неземни предупреждения, тетка Цонка успя да внесе личен нюанс в отношенията с кандидат-ученика и съответно контактите им на тази основа зачестиха - излязоха извън бизнес-руслото. Той замина да живее в друга държава, но това, разбира се, не беше никаква пречка - те започнаха да контактуват по интернет.

Общуването им трая близо година. Набеденият ученик се увлече по госпожа Ц.Х. - не в любовен смисъл - и използваше всеки свободен момент за контакт с нея. Но възникна един нерешим проблем. Той изобщо "не вярваше" в йога и тайни учения. Не обръщаше внимание на увещанията на любимата събеседничка, че всъщност вяра в случая не му трябва ни най-малко. Отхвърляше всички нейни йога-попълзновения. Тетка Цонка прие това като война - и се подготви за дълга обсада.

Военно-обсадните действия траяха дълго. Настъпи и сюблимният момент. Секунди преди него се появи Безтелесният Цонкин Учител - той гръмогласно я предупреди да не прави глупости - но тетка Цонка, увлечена в целта си, го изгони съвсем безцеремонно.

Кандидат-ученикът трябваше да повярва! Независимо че вяра не се изискваше, случаят бе такъв! Сега или никога!

И както си говореха през нощта по скайпа (часовата им разлика бе само два часа), Цонка го накара да си включат камерите. Гледаха се и говореха. Тогава Цонка каза:

- Ти не вярваш, ама аз съм при тебе - отвори прозореца и ще ме видиш, че седя на перваза.

- ??? - "кандидатът" я гледаше в недоумение.

- Защо се чудиш? Не се мотай! При теб съм!

- Не те разбирам!!??

- Няма нищо за разбиране - хайде, не е приятно да се седи на перваза ти по това време, а е и опасно за мен!

"Кандидатът" реши, че събеседничката му полудява, но за да я успокои, отиде до прозореца, дръпна щорите... Закръглената тетка Цонка наистина едва се задържаше на сравнително тесния перваз! "Халюцинирам ли?", бе първата му мисъл, а главата му се въртеше ту към екрана на компютъра, ту към прозореца, още неотворен. От първото госпожа Ц.Х. го караше да отвори прозореца, а от второто - пак тя - чукаше бясно по стъклото.

Ясно е, че в такива моменти времето се удължава. Независимо от удължаването, "кандидатът" отвори прозореца, и тетка Цонка Две скочи пъргаво в стаята, ухилена до уши. Кандидатът получи инфаркт...

...

Да, госпожа Ц.Х. имаше такъв дар от Силата - можеше при нужда да пребивава физически на няколко места едновременно...

...

При вида на превития и проснат на земята кандидат, тетка Цонка Две (а и Едно - през камерата) схвана на момента, че е сгрешила страховито, но не губи време в излишни анализи, а хукна към телефона. Слава Богу, нали се нахождаше в чужбина, до него имаше телефонен указател - тя бързо набра тамошната спешна помощ. Кандидатът по принцип живееше сам в къщата. Имаше икономка, но тя не нощуваше там. Когато дойдоха да го откарат с линейка - сравнително бързо - тетка Цонка, винаги запазваща състояние на духа, се престори на икономката.

После остана сама. Е, можеше да си говори по скайпа с тетка Цонка Едно, но и "двете" знаеха, че от това няма да има смисъл - все пак, бяха един и същи човек. По-неприятното бе, че и Цонка Едно, и Цонка Две осъзнаха, че Силата бе отнела дарбата на госпожа Ц.Х. да пребивава на много места едновременно и в добавка (може би за наказание?) е оставила Цонка в две тела! И то в различни държави!

На тетка Цонка й се случваше обратното на известния и признат от науката феномен "множествена личност". Това е, когато в едно тяло "живеят" две или повече съвсем различни личности - като те имат и съвсем индивидуални чисто телесни особености. Например едната личност може да получава алергични обриви от фъстъци, а другата - не. При Цонка бе обратното. Дори не съвсем обратното - защото телесно тя бе напълно еднаква и в двете си тела. Пълна каша!

Успокоена от това, че "кандидатът" е в добри ръце и надявайки се да го излекуват успешно, тетка Цонка Едно каза през камерата на Цонка Две да изчака...

"Оффф - помислиха си и двете Цонки - аз говоря със себе си! Не, не полудявам! Заслужих си го!". Нямаше ги безтелесните Учители, нямаше я "Силата".

И след предното лирично отклонение, Цонка едно направи единственото нещо, което би и помогнало случая - позвъни на бай Иван. Нищо че беше късна доба. Той, телесният Учител, щеше да помогне.

- Чушката люта и пак люта, и ти си Цонке ле, кат нея! - това бе първата реакция на йогина, след като изслуша среднощната Цонкина тирада.

После се захванаха да действат - на първо място беше наложително Цонка Две да отиде при Цонка Едно, т.е. Две да се върне в България, защото тя де факто нямаше никакви документи и не можеше да направи нищо в чуждата страна. Документите, слава Богу, можеха да бъдат изпратени по куриерска фирма, без да се налага при получаването им Цонка Две да представя документ за самоличност на куриера. Добро съвпадение беше и това, че чуждата държава бе в ЕС и нямаше да се налага Цонка Две да бъде прекарвана контрабандно през граница, за да избегне обяснения "като как така се е озовала в тази държава".

След още куп перипетии, които няма да описваме, но се подразбират, за около седмица двете Цонки се събраха по живо, по здраво. Тогава пък отпочна един друг луд сериал - Цонка Две трябваше някак да се внедри в обществото и обществения кръг на Цонка Едно - защото категорично отказваше "да се крие у тях", докато нещата се оправят. То не бяха врътки, не бяха чудесии, изкусно измислени и натаманени истории - за появила се изневиделица сестра-близначка, за това, че тя няма къде да живее и засега ще пребивава у Цонкини и т.н.

- Нищо не мога да направя! - бе казал бай Иван. - Трябва да чакаш "Силата" да се смили.

- За съжаление - знам! - бяха казали Цонка Едно и Цонка Две.

...

08.11.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Материализирай магията! ... и бай Иван

Бай Иван имаше една близка приятелка от детството, с която се виждаха един път на няколко години - най-вече случайно - и винаги като се срещнеха имаха време да седнат на по кафе и да споделят какво "ново-вехто" из личните им реалности в изминалия от предишната среща място-период.

На последното виждане приятелката сподели, че нещо "зло" било нападнало семейството й - по-скоро младото семейство на сина й. Бил женен от четири години, а през изминалите три семейството му постоянно се раздирало от люти скандали. И той, и снахата били станали абсолютни невротици. Не, материално се справяли сравнително добре - не било това причината. Имали вече две деца, момченца, но за по-голямото докторите все по-често изказвали съмнение, че има аутизъм - ама все още не били уточнили диагнозата.

БайИвановата приятелка, в качеството си на загрижена и добра майка, била посетила няколко врачки и гледачки - всичките били непреклонни: на синовото семейство били направени няколко мнооого лоши магии! Предлагали различни способи и методи за избавяне от тях - цените за услугите също били различни, но за сметка на това - не ниски. Тя била готова да им помогне, но ударила на камък - младото семейство никак, ама никак не вярвало в магии и винаги приемали с голямо раздразнение и хапещи насмешки всяко майчино антимагийно попълзновение.

Жената се чудеше какво да прави - беше напълно убедена в магиите. Дори попита бай Иван - дали той, в качеството му на врял и кипял в "мистичните работи" йогин, не би могъл да направи нещо, за да им помогне.

Бай Иван знаеше, че по никакъв начин няма да успее да привлече приятелката си към "кауза Йога" - това със сигурност би й помогнало и сама да реши проблема на синовото семейство - затова се замисли и после каза, че ще опита да направи нещо.

- А те, конкретно, намерили ли са "нещо", което да подсказва в материален план, че има някакво въздействие? Видели ли са някакви знаци, които ти би интерпретирала като сигнал за "магия"?

- Не, Иване, нищо не са видели, а и да са, нали ти казвам - няма да ги различат, защото приемат това за магиите за пошли бабини деветини!

- ХМ! - каза бай Иван.

В случая това се явяваше земен аналог на великата мантра ОМ. Приятелката от детинство не разбираше нищо от източни учения - иначе щеше да почувства байивановото завихряне на околната вселенска прана...

- А врачките какво казват? - продължи разпита йогинът.

- Да, правилно питаш...ох... Нито една не можа да уточни кой, как и защо е направил тия магии. Всички, все едно се бяха наговорили, казаха нещо от сорта: "Да, дааа, виждаамм - не! Пелената се спуска! Не ми е дадено да ВИДЯ! За да стане това, семейството трябва да извърши тоя и тоя ритуал."... Да, ама те като не вярват и не искат да чуят!?...

- Ясно! Знаеш ли, доколкото мога да се доверя на вътрешното си око - до няколко дни магиите ще излязат наяве, убеден съм! После ще видим какво ще стане, обади се, ако има раздвижване!

...

Приятелката звънна на бай Иван точно след година. Звучеше щастлива и забравила предишните тежки кахъри. Снахата намерила в един стар стенен часовник няколко счупени по средата клечки - на края на всяка от тях се мъдрел навит памук - все едно някой си бил чистил с тях ушите и после ги захвърлил в часовника! Клечките били забити като игли в игленик в топка бели косми - не могли да определят чии са тия косми. Снахата била потресена! Повярвала в наличието на магия - и, без да смее да пипне с голи ръце страховитото "нещо", го взела с домакински ръкавици, завила го в няколко ката салфетки и право при свекървата. Двете отишли при врачката, към която бабата хранела най-висше доверие. Жената направила разни ритуали, казвайки преди това, че тази магия е една от най-страшните и добре че са намерили материалния й субстрат, защото иначе "лоши им се пишело!" - и унищожила магията! Оттогава скандалите престанали, детенцето като по чудо се оправило и се оказало, че няма никакъв аутизъм, а семейството станало задружно и заживяло в разбирателство и хармония...

- Бай Иване! Ти си велик пророк! Благодаря ти!

- Ааа, няма за какво! Пророк, ха ха! Явно вътрешното ми око не ме лъже! Радвам се! Да сте живи и здрави!

...

"Е, и тук йогата помогна - си мислеше йогинът. - Друго си е да изчистиш ушите на кучето си, да го срешиш и обереш космалаците! А още по-друго е да можеш да ги сложиш тия неща в стария стенен часовник! Тук вече йогата е безотказна! Иначе - жалко, че не можах да ги дръпна за каузата - така нямаше да се нуждаят от виждане на материалната нелицеприятна изява - ама и това е нещо!"

...

20.10.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Милиардерски неволи в съседното измерение... и бай Иван

Една от многото организации, на които йогинът бай Иван бе почетен член, но изобщо не знаеше какъв е предметът им на дейност, бе Йогийската Организация на Обединените Измерения (ЙООИ). Независимо от неговото всестранно незнание обаче, в един слънчев септемврийски ден бай Иван получи спешно съобщение по Третоочната йогийска поща, гласящо:

"Спешно! Незабавно се явете като независим наблюдател в най-съседното измерение! Присъствие - йогийски задължително!"

Йогинът потърка замислено брада и мигом се прехвърли в исканата локализация. Там го чакаха група йоги, изглеждащи твърде разтревожени - съвсем противно на стандартния йогийски дух. Шефът на ЙООИ поздрави лаконично бай Иван за бързата му реакция и премина директно на въпроса: в момента течеше безпрецедентно събрание на всички световни милиардери в това измерение и там се случваше нещо, което заплашваше да прерасне в нечувано световно-измеренно пренареждане.

- Е, каква е нашата роля тук? - съвсем резонно запита йогинът. - Само ще наблюдаваме ли?

- На първо време - да. - отново отвърна Шефът в неизменния йогийско-лаконичен дух.

И наблюдението започна.

...

Милиардерите в това измерение бяха 101 на брой (еквивалент в нашето измерение им бяха 101 далматинци, но това няма отношение към случая), като всеки един от тях притежаваше различни квоти в световната икономика. Бяха се събрали на своето годишно събрание (в това измерение това бе законово установено и напълно задължително). Само че, дневният ред на това мероприятие бе тотално нарушен още от началото, със спокойното изявление на изявения милиардер, българина Иванов, че смята да обръща в пари всичките си корпорации и да се оттегля.

- Ама как така, бе, Иванов! Как ще се оттегляте и ще обръщате всичко в суха пара, бе!? - бе запитал Председателят на Сдружението на Световните Милиардери (ССМ). - Нали знаете какво ще последва от това? Нали си давате сметка, че стотици хиляди хора ще останат без работа, а милиони, да не кажа - милиарди! - ще бъдат оставени без доставки на стоките и услугите, за които отговаряте Вие!?

- Знам! - милиардерът Иванов говореше спокойно и уравновесено - както впрочем бе говорил винаги в съзнателния си живот. Личеше, че е ядосан за нещо, но по принцип той никога не даваше външен път на емоциите си - позволяваше им само "да му личат" - и до там.

- Е, щом знаете!? Как изобщо смеете да си помисляте за такова нещо!? Това са пълни кукумицинщини! - Председателят бе посинял от гняв и пръскаше слюнки и ефирни искри из цялата зала.

Обадиха се и други милиардери - повечето подкрепяха Председателя. Настана какофония и тотална бъркотия.

Тогава Секретарят на ССМ и водещ събранието, пусна всички възможни гласоусилватели, и се провикна на милиардеро (това бе унифицираният език, който ползваха милиардерите в този свят):

- Господа! Тишина! Млъкнетеее! Шът! Тишина! Млъквайте! Господа!

Дра се дълго време в микрофона, но все пак успя да накара събранието да млъкне и да чуе какво има да казва секретарят-водещ.

- Нека дадем думата на Иванов - да обясни и обоснове своето намерение! Гласувайте!

Всички гласуваха "за", с изключение на самия Иванов. Леко намусен, той се изправи пред аудиторията:

- Вижте, хм, колеги. Не съм длъжен да обяснявам и обосновавам решението и намерението си. Всеки, що годе грамотен измежду нас, е чел Кодекса на Милиардера и може да го разбира без помощта на армиите си от адвокати. Е, и аз го разбирам и си знам правата! Там никъде не е указано, че оттеглящ се милиардер е длъжен да се обяснява и обосновава пред Събранието!

Дотук Иванов говореше на общия език - милиардеро. Направи лека пауза - събранието чакаше с нетърпение и в пълна, но взривоопасна тишина по-нататъшната част от речта - и продължи пак на същия език:

- Но ще се съобразя с волята на мнозинството и ще ви обясня. Само че, държа да се обърна към всеки един от вас на родния му език.

Иванов бе надарен полиглот и владееше много езици. Знаеше родните езици на всичките останали 100 милиардера - общо 23 на брой. Председателят, притеснен, започна да се намества на стола си - това желание на Иванов не вещаеше нищо добро!

- Та, - започна на урду милиардерооттеглящият се (в това измерение урду бе най-разпространеният език, аналог на нашия английски) - уважаеми колеги, искам съвсем човешки да споделя и да ви кажа: ОМРЪЗНА МИ ДА МЕ БЪЛТАЯТ КАТО МАЙМУНА ПО ПАНАИРИ ПО ЦЯЛ ДЕН И ЦЯЛА НОЩ! ОМРЪЗНА МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА И ДА БЪДА ОТГОВОРЕН ЗА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА, ПРОМИШЛЕНОСТИ И ИКОНОМИКИ! Ще си оставя стотина милиона - ще ми стигнат за един сносен и нормален живот - и всичко останало ще раздам на моите работници и служители. Да, те ще останат без работа, но всеки един от тях ще получи по няколко милиона и няма да има проблеми с оцеляването - в крайна сметка, и за цял живот работа тия хора не биха могли да докарат и една десета от това, което ще получат, след моето оттегляне. Това е!

Иванов каза тия изречения на всички останали 22 езика, включително и на родния си - български - в ССМ имаше още един българин.

Както подозираше Председателят, родният език повлия на всички милиардери - и след дълги приказки, викове, жужене, песни, нечленоразделни и твърде културни изказвания, се оказа, че милиардерското събрание е разделено на две групи. Едната поддържаше Иванов и гореше от желание да последва неговия пример - тя наброяваше точно 51 милиардера. Другата - то е ясно - беше напълно против осъществяването на тази продажба-оттегляне и се състоеше от точно 50 души.

Започнаха дебати - изказваха се основно тези, които бяха против - нарекоха се моментално АнтиИвановисти. И обясняваха ли, обясняваха на Ивановистите, че не желаят по никакъв начин да им изкупуват корпорациите, още повече, че четиримата милиардера, които държаха всички банки по света и от които се очакваше да дадат сухата пара, бяха също Ивановисти и искаха скорострелно да продадат банките си!

- Че кой ще ги купи, бе, банките ви!? - пенеше се Председателят. - Нали от вас се очаква да купувате, нали всичкото "сухо" е при вас!?

Така или иначе събранието бе започнало в леко просташки дух, та Председателят, иначе много културен и интелигентен човек, си позволяваше да използва думи като "бе" и "сухо" и изобщо - беше го ударил на уволнение, предусещайки огромния катаклизъм, който заплашваше техния прекрасен, уреден свят.

Никакви доводи обаче не успяха да помръднат и на йота Ивановистите от тяхното решение. Не им повлия фактът, че дори половината хора по света да станат мултимилионери, те няма да могат да ползват никъде парите си, защото чисто и просто няма да има авиолинии и корабоплаване, които да доставят стоки от цял свят навсякъде, защото техните собственици се оттеглят и разпродават, а Антиивановистите не желаят да ги купят и разработват. Не успя да ги разубеди и очевидната истина, че никой не е във възможност да купи с пари в брой банките. Всъщност - новоизлюпените мултимилионери нямаше да могат да си купят от магазина от дъвка до луксозна яхта - защото и на двата артикула, и на другите, разположени в диапазона на "от-до", производството щеше да бъде спряно. Нямаше да има и магазини, защото собствениците на веригите също бяха Ивановисти, а Антиивановистите не желаеха да купят техните бизнеси, заради оттеглянето на банките. Пълна каша!

...

Йогините от ЙООИ, заедно с бай Иван, продължаваха да наблюдават. Отвреме-навреме тихичко цъкаха с език (това бе строго секретна йогийска мудра), представяйки си какво ли щеше да стане в тяхното измерение - по съседство - ако намерението на Ивановистите се осъществеше. А то бе на път!

...

12.09.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Бай Иван и заснетата халюцинация

В един кротък неделен следобед йогинът бай Иван получи неочаквано телефонно обаждане от свой ученик и последовател. Човекът - около тридесетгодишен, добре сложен компютърджия, имаше диагноза шизофрения (бай Иван не знаеше точно каква), но си имаше добър лекуващ лекар, спазваше си лечението и можеше да води нормален живот. Покрай "нормалното" се занимаваше и с йога и беше доста напреднал в материята и нематерията. Никога не беше търсил учителя си извън установените занимания и срещи.

- Бай Иване - каза му той, - моля те, искам да се срещнем възможно най-бързо, за да се консултирам нещо с тебе!

Йогинът се постресна, мислейки, че ученикът явно е "във фаза", но реши да не му отказва и го викна да дойде веднага у тях. След час човекът седеше срещу бай Иван и му казваше:

- Просто не знам какво да правя! Моят лекар се оттегли за неопределено време и сега не знам кой ще ме лекува!

Бай Иван, мислейки, че това е пристъп на параноя, се зае да го успокоява, казвайки, че със сигурност докторът има колеги, които да се заемат временно с лечението на пациентите. Ученикът го изслуша спокойно, но видимо не бе доволен от тия успокояващи думи.

- Бай Иване, оххх, проблемът е, че АЗ навредих на доктора си!

- Да не си го нападнал!? - без да иска изтърси бай Иван.

- Не... - полуусмивка (ученикът не можа да я сдържи, сещаше се, че повечето хора, дори и бай Иван, без да искат свързват шизофренията основно с физически нападения над нешизофреници). - Показах му нещо, което не трябваше да показвам.

- ??? - бай Иван го загледа въпросително. Ученикът се притесняваше да продължи. - По принцип е добре, че споделяш всичко с лекаря си, по-лошо е да криеш, и май повечето така правят...

- Да, знам го това, ама...

- Страх те е да не навредиш и на мен? - бай Иван все още имаше усещане за околна параноя. Не искаше да го тества по йогийски методи - ученикът бе много добър в йогата и щеше да разбере, че учителят го тества. Не че това би било лошо, но бай Иван очакваше той да го помоли да направи това, за да не излезе, че извършва насилие по някакъв начин.

- Не толкова, почти съм убеден, че няма да ти навредя. Затова се обръщам към теб. ... Офф, може ли да направим един експеримент.

Решил да играе играта до край, бай Иван каза, че може. И ученикът описа експеримента.

- Това е моят любим фотоапарат. Сега ще седна в лотос, ще си затворя очите, ще раздвижа Кундалини и ще ти кажа, когато ми се яви визия пред третото око. Ще ти я опиша набързо, а ти постави апарата пред челото ми, все едно че аз снимам - и снимай!

"Хм! Изглежда безобидно" - помисли бай Иван, а на глас каза:

- Давай!

Експериментът започна. Ученикът бързо получи "визия" и уставно я описа. Бай Иван , на свой ред, още по-скоростно щракна с апарата, очаквайки на дисплея да се появи частта от стаята, към която бе насочено дигиталното изобретение. Но ... - там наистина се появи това, което ученикът беше описал. Визия на снимка! Снимана от друг!

Йогинът бе потресен! Учуден! Във възторг! Но бързо се окопити от възторга и поздрави ученика си за уникалното постижение.

- Благодаря ти, бай Иване! Ама... Нека продължим още малко. Мога ли да пробвам да направя това и с твоя визия?

- Че защо не!? Давай!

Бай Иван извика набързо визия, ученикът снима, но на дисплея не се появи нищо - само частта от стаята. После пробваха с фотоапарат, принадлежащ на йогина - пак нищо. След това снимаха визията на ученика с апарата на бай Иван - тя се появи и на неговия дисплей.

- Ами... това исках да ти покажа, учителю! Онзи ден се върна една от халюцинациите ми и я снимах! Видях, че излиза на снимката! После тя изчезна и не успях да я снимам няколко пъти, но снимката остана. След това се сетих да направя този опит с предизвиканата визия. Е, същото го демонстрирах и на лекаря си - и на него нещо му стана! Преди това му показах снимката на халюцинацията си, ама не повярва, че е истинска - помисли, че е рисувана с фотошоп...

- Да, разбирам! Сигурно не е виждал такова нещо досега, да.

И бай Иван не беше виждал.

...

02.09.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Кой си играе временно с топките!? ... и бай Иван

Една вечер, по време на вечерния йога-сеанс, до бай Иван, незнайно как и откъде, долетя някаква топка. Той машинално - но по йогийски - я хвана, чудейки се защо не чува трясък от падащи стъкла. Да, счупени прозорци нямаше. Не се забелязваха отворени врати, нито дупки в стената. Йогинът прекрати упражненията, тествайки с всички налични физически сетива долетялата сфера.

На пипане не беше нито от гума, нито от кожа, нито от изкуствена материя. Ежедневните сетива не можаха да определят от какво е направена. Диаметър около 30 сантиметра, нито лека, нито прекалено тежка. Цвят - неопределен, сивкав, може би изгубен с времето...

"А!" - зачуди се йогинът. Огледа се отново - да не би някое дете да се е скрило някъде из стаята и да си прави майтап с него. И дете нямаше.

"Да бе!" - отново се зачуди, но вече на себе си. Изненадата от тази топка го бе накарала за момент да забрави, че по навик първоначално тества всичко с третото си око.

"Забравих за Окото покрай тази топка! Ееейй, топките са голяма работа!" - подсмихна се по своя си автоподигравателен маниер и насочи вездесъщото Око.

...

Както и очакваше, първоначално не получи образ на топка. Това, което "видя", бе някаква странна жена, сякаш очакваща да хване топка. Даже не да я хване, а да я оттласне като в игра на волейбол.

"Брей! Тази ли я е хвърлила топката!?" - на въпроса Окото моментално отговори, изтривайки скорострелно жената и откривайки образ на нещо като делфин, но не съвсем същото.

"А! Значи е този!"

"Този, ми!" - отвърна Окото, но без думи. "Жената чака да й я метнеш, бре!" - и за този израз Шишарката не употреби думи, но това не попречи на йогина да го разбере словесно...

Бай Иван метна топката и на метър и половина от него тя изчезна. Явно бе отишла при жената...

...

Йогинът продължи практиката си, програмирайки се да научи как стои "въпросът с топката". И научи. Той бе 144-ият Играч. Последният по Веригата. Или Кръга. Или Паяжината. А защо не и Първият? "Неее, не съм започнал аз играта, ама!..."... Разбира се, не можа да разбере с каква цел е тази игра и защо е включен и той, но и това щеше да стане - по-натам.

144 същества, с различни гени, от различни видове и от различно време играеха на топка. И топката летеше във Времето, влизайки в Пространството ту при този, ту при онзи.

...

30.08.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Психеделичен йога-сеанс... и бай Иван

В периферията на никому неизвестната конспирация, бай Иван продължаваше ежедневните си дейности, центрирани най-вече в провеждане на йога сеанси с верни последователи, наричащи себе си "ученици". Йогинът не бе никак доволен, че съответно го наричаха "Учителю", но, на принципа "без насилие", оставяше "учениците" да го наричат, както им е кеф.

Всички байИванови сеанси се отличаваха със странни и необясними за външни наблюдатели (ако би имало такива, но винаги нямаше), случки. По принцип на края на сеанса групата обсъждаше какво се е случило на всеки един от тях и Учителят, ако имаше нужда, обясняваше на ежедневен език събитието така, че да може да бъде възприето с нормалното съзнание, без ученикът да полудее или да се изключи от действителността впоследствие. Разбира се, рядко имаше опасност от "изключване" - все пак това бяха хора, навлезли надълбоко в йога и почти изцяло отдадени на Учението, но стоящи добре в обществото и оцеляващи в тежката гравитационно-био-финансова среда.

Най-често преживяванията на учениците бяха лични и никой не вкарваше "колегите" си в своята сеансова реалност. Но се случваше да се появяват и "общи" неща, които изискваха изкусната намеса на Йогина, така щото да не бъдат изпуснати нещата из контрол и най-вече - да не се прелее Новата реалност във външната консенсусна, и да настъпи хаос в общественото обикновено ежедневие.

В неделното юлско утро групата бе, както винаги, от шест души - трима мъже и три жени. И шестимата бяха горе-долу на едно ниво в йога, като някои бяха по-природно надарени, други по-малко, но общо взето - всички не много напреднали в Учението. В течение на сеанса, точно когато правеха упражнение, имитиращо движението на животните, придвижващи с гръбнак - вълнообразните движения на гръбните перки при рибите и морските бозайници и пълзенето при змиите - бай Иван с лека почуда забеляза, че най-ненадарената ученичка се е превърнала в истинска бяла акула. Доста едра! Никой друг не видя това, защото всички бяха със затворени очи, а тия, които вече виждаха с "третото си око" все още не бяха дотам напреднали, че да виждат по-далеч от собственото си тяло от светлина... Самата ученичка също не беше разбрала, че се е превърнала в истинска акула - затова си лежеше на пода и продължаваше да си извива вълнообразно акулското тяло.

Бай Иван се позачуди дали да обърне вниманието на всички към феномена, и, докато се чудеше, въздухът в стаята доби консистенцията на вода! "Аха! - каза си Йогинът. - Този ще бъде от интересните сеанси!"... Учениците продължаваха да не виждат нищо. Някои, поради водата, заменила въздуха, вече се бяха вдигнали до тавана на залата - но, стоейки със затворени очи, те си мислеха, че това си им е нормалното субективно усещане за упражнението (което наистина беше така)... Залата и всички предмети в нея добиха вид да морско дъно.

Йогинът вече подготвяше речта си, мислеше да ги светне изведнъж какво става наистина и те да разберат с нормалното си съзнание, че виждат как на практика йога не се различава от един луд, незаконен ЛСД-сеанс, когато чу, през водата, че от пода, т.е. дъното, към него крещи някакъв рак-пустинник. От тези, които изяждат охлюва и се заселват в черупката му. При по-внимателно вслушване в рачешките викове, бай Иван разбра, че този морски обитател бе всъщност Странния, представителят на "лошите" от Конспирацията.

"Ама че нахалство! Вече и тук ли ми се месят!" - помисли бай Иван, а към Рака-Странник каза:

- Радвам се да те видя, Уважаемий! Какво те води насам?

- Иване, продължаваш с глупостите! Само да си посмял да ги светнеш! Ние за какво се борим всячески да държим тясно съзнанието на хората, бе! А ти с едно сеансче - и хоп! Ще решиш проблема!

...

Хората наистина се страхуваха от т.нар. разширяване на Съзнанието. Под страх от полудяване - най-голямата дамга и заплаха в съвремието - те се пазеха от всичко, за което им бяха промили мозъците, че може да им "позволи да видят Творението". Само че, те не го възприемаха като "виждане на Творението", а като обикновено и опасно полудяване. Неслучайно всички вещества, които разширяваха съзнанието бяха забранени от закона. А тези, които го стесняваха, т.е. центрираха в един доста ограничен и тесен тунел - се ширеха като ежедневни и конвенционални неща за всекидневна употреба. Стесняващите бяха: алкохол; телевизия; спорт, който го гледаш, а не го практикуваш ти; разходки; опиати; рутинна работа; ... Е, опиатите бяха забранени донякъде, но си се ползваха в официалната медицина без проблем. Неслучайно всички "Адепти на Разширеното съзнание" бяха гонени до дупка през годините и обявявани от "закона" за "най-опасните хора на планетата"... А Учения като Йога и подобни се практикуваха от твърде стеснен брой хора, които в обществото често бяха наричани с пренебрежителното "хаховци"...

...

Бай Иван доби желание да изгони с ритници натрапника от залата-морско дъно, но Ракът изглеждаше твърде опасен и заплашителен, и Йогинът реши този път да се подчини. Учениците чуха ръководния, но благ глас на Учителя:

- Така, никой да не отваря очите си! За да има ефект от упражнението - който вече вероятно усещате осезаемо - е абсолютно необходимо очите да са затворени. Когато стане време да приключваме, ще ви водя - но не отваряйте! Продължаваме...

Никой от учениците не разбра съзнателно, че чува думите на Учителя под формата на ултразвуци...

...

След сеанса обсъдиха възникналите въпроси. Всички ученици споделиха, че по време на "акулското упражнение", са имали съвсем същото усещане, което са изпитвали по време на сън, в който си убеден, че можеш да летиш във въздуха, извършвайки плавателни движения. Ученичката-Акула, то се знае, описа странното си преживяване - че се е чувствала като съвсем истинска акула...

Бай Иван се ядосваше, че в случая не можеше да им каже, че всички тези усещания са били "Истина". Те щяха да му повярват безрезервно, ама...

08.08.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Глад и Зрелища - бай Иван разследва...

След като "видя" динамичната картина на никому неизвестната конспирация, бай Иван отново бе затъмнен до неопределими предели и не можеше да проникне по никакъв начин в средите на неизвестните, воюващи групировки. Явно и от двете страни се бяха усетили за байИвановите незаконни попълзновения и "бяха пуснали Пердето". Въпреки това - едните отново продължаваха да мълчат, а другите често пращаха Странния, който всеки път нарушаваше кротката практика на Йогина с постоянните си подкани "да идвал!". От всичко това бай Иван разбра съвсем осезаемо, че няма да може току-така да се прави на ударен и да не вземе страна, а също и че, ако иска да разбере по-обстойно каква е точно работата, ще трябва да разиграе едно много изкусно и авто-алтер-конспиративно театро.

На първо място - и двете Групи трябваше да спрат да се интересуват от бай ти Ивана и изобщо - да го отпишат като потенциален, но свръхдостоен, член. На второ - всъщност второто не беше от масово значение, бай Иван си знаеше...

...

Йогинът се зареди с няколко икони, един голям кръст, няколко пръстени и започна практиката си. Странният, то се знае, дойде. Едва бе продумал, когато бай Иван най-неочаквано грабна разпятието и с лека пяна на уста се развика гръмновно:

- Ваде ретро, Сатана! Марш! Къш! Напусни! Ваде ретро, Сатана!

После изведнъж започна да рецитира Псалом 23:

"Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене;

Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен."

Стаята закънтя. Странният първоначално се стресна - освен крясъците, псалмите и размахвания кръст, погледът на бай Иван бе сдобил заковаващо луд блясък. После обаче се окопити и се захили:

- Пак глупости! Не можеш да ме метнеш, драги.

Иван не обърна внимание на думите му и продължаваше да се пеняви и размахва кръста. В един момент падна на пода, с пяна на уста (епилепсия?!), превит одве (гърч!?), досущ като човек, току що сдобил се с инфаркт... Странният, твърде озадачен, се оттегли встрани, изчаквайки да види какво ще стане. Стана това, че в стаята връхлетя байИвановата жена - явно бе чула нехарактерните за мъжа й крясъци и не се бе сдържала да нахлуе, когато виковете срещу сатаната рязко секнаха.

Втурна се към Йогина, говорейки несвързано - "оооххх, докога с тия глупости, Иване! ооохх, ще ме умориш! виж какво стана сега!!!! помощ!" и т.н. Странният продължаваше да гледа, ако можеше да влезе в контакт с разстроената жена, най-вероятно щеше да й каже: "Е, какво толкова стана!? Великият Иван получи инфаркт, а и полудя преди това. Викай Бърза помощ, не се помайвай!"...

Жената наистина се сети, че трябва да викне бърза помощ. Завтече се към телефона. Бай Иван продължаваше да лежи превит, не беше видимо в съзнание. Медиците дойдоха сравнително бързо и откараха бай Иван в интензивното на най-близката болница. Там лекарите се заеха да го диагностицират и спасяват едновременно. Оказа се, че Йогинът има масивен инфаркт. Докато действаха и се чудеха как е възможно изобщо да е жив все още, той взе, че изпадна в клинична смърт. Започна борба за изкарването на бай Иван от това състояние. Главният доктор не хранеше големи надежди.

...

Бай Иван знаеше, че това е Единственият момент.

...

Междувременно - в двете Групировки:

- Той е луд! Не може да е един от нас. Мислеше, че ще ме изгони с някакво кръстче!

- Той е болен! Получил е инфаркт и най-вероятно ще мине Оттатък - не може да бъде един от нас, излъгали сме се! Как е възможно?!

...

Стандартният Ангел от Светлина се зададе срещу бай Иван. Когато стигна до него, отпочна всеизвестната приветствена тирада:

- Добре дошъл сред Нас! Не ти е дошло времето, но ти можеш да избираш и знаеш как да...

- О, благодаря! - прекъсна го бай Иван. - Извинявай, изчакай така, после ще те доизслушам, сега имам да свърша нещо набързо...

И Йогинът се кютна в неизвестна посока в Светлината, оставяйки Ангелът да се чуди и мае - за първи път попадаше в такава ситуация.

...

Още докато замисляше немислещо театрото, бай Иван знаеше, че тази работа щеше да бъде крайно рискова и висяща. Но това беше! Единственият начин за проникване в замисъла беше този - да се озове в Промеждутъка. Да не е нито в Този Свят, нито в Онзи. За Този Свят това бяха няколко кратки Минутки. За Онзи - Безвремие. За Промеждутъка - нямаше Значение. Единствено Това Място (макар да е съвсем неправилно наречено "място") щеше да даде възможност на Йогина да види още някои неща от динамичната картина. Само то не се следеше от Групите. Как бе стигнал до това откритие бай Иван? По байИвановски Пътища, които няма да бъдат описвани тук.

...

Йогите, великите Инженери на Телесната Материя, знаеха как да държат чрез Нея масите във вечен Сън. Стомах и Глад. Борба за премахване на глада. И неговото вечно, победоносно завръщане. Стомахът - втория Мозък, чийто център в Главния бе постоянно включен. Да, в моменти на любовен екстаз този Център се изключваше, дори без да е напълнен стомаха, но това траеше кратко. В новите Времена Фройд бе казал, че няма нищо по-силно от Либидото, но Юнг го бе оборил, и с право, че всъщност няма нищо по-силно от глада. Целият живот на хората протичаше в регулярно пълнене на Стомаха. Всички други Богатства, стоящи съвсем спокойно в тях, бяха абсолютно неизползвани. Всеки човек бе потенциален Велик Инженер, но не го знаеше - Стомахът властваше навсякъде. От глад постоянно умираха безброй много хора, една малка част от човечеството беше постоянно сита, но тази ситост се добиваше с цял живот бъхтане за нейното осъществяване. Което, от своя страна, осигуряваше пълното незнание и незачитане на Потенциала. Който пък щеше да доведе до Щастие, Хармония, Осъзнаване и т.н. Ама... Стомахът имаше добри помощници - Очите. Двете. Те бяха потиснали Третото и си правеха каквото си искат. Виждаха само "Тук и Сега" и не позволяваха на Мозъка да прогледне в Реалностите и да разбере, че реално и нереално е заместен от Втория.

"И за чий е всичко това?" - мислеше бай Иван, гледайки от Промеждутъка.- "Хм! Излиза, че всъщност войнстващото и вземащо постоянни жертви Божество, не е Йехова от Стария Завет, а е, хм, Стомахът...."

...

Бай Иван профуча покрай чакащия Ангел, който се стъписа безвремево и по ангелски още повече, и се понесе към реанимацията. Там изтичаше последната минута от позволената клинична смърт - после щеше да си стане обикновена. Лекарите с огромна почуда изведнъж видяха, че сърцето на Йогина тръгва като на абсолютно здрав човек. Всички показатели се нормализираха като с магическа пръчка...

...

- Докторе, много Ви благодаря, че ме върнахте към живот! - говореше бай Иван на лекуващия си лекар, вече в болничната стая. - Чувствам се като нов и Ви моля да ме изпишете най-скоропостижно, че имам работа!

- Ама ние нищо не сме направили, бай Иване! За първи път виждам такова нещо! Сърцето Ви е абсолютно здраво! Какво беше това?

- Докторе, Вие и само Вие ми спасихте живота! Явно нещо съм сбъркал в йогата и оттам стана това произшествие, но, ако не бяхте вие... Благодаря Ви!

...

02.08.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Новата, напълно неизвестна, но стара конспирация... и бай Иван

Йогинът бай Иван по принцип не се интересуваше от никакви теории за конспирацията и изобщо от всякакви конспиративни неща. Макар иначе всеки просветлен йогин да може да си играе с Време-Пространството и да действа, ако желае, на много места едновременно, бай Иван рядко си позволяваше такива волности, по причини, които не могат да бъдат изказани тук - с цел едновременното поддържане и отричане на конспиративния Дух...

Та, поради избягването на тия волности, бай Иван просто нямаше време за задълбочаване в тази материя. Явно му е липсвало и желание, би казал биографът му, ако той имаше такъв.

Един летен ден, обаче, по време на сутрешната си практика йогинът получи странно видение. Видения получаваше постоянно и не им се връзваше по никакъв начин, но това беше особено - а той подчертано можеше да отсява перфектно на кое да обръща внимание и на кое - не.

Яви му се един странен тип с неопределена възраст, който му каза, че "го наблюдават отдавна и че е крайно време да влезе в техните редици!". Били му пращали много депеши през годините, но той ги бил игнорирал системно - и вече било крайно време "да престане с глупостите" и да идва!

Бай Иван, то се знае, не търпеше ултиматуми, и веднага попита нахалника от видението:

- А ти кой си, бе? И кои сте "вие", и за какво се борите?

Пренебрегвайки иронията, типът от видението отговори, че това ще стане ясно, когато се срещнат.

- Ми, хайде, де! - отвърна бай Иван. - Нали се срещаме, готов съм още сега и за среща с "вас", хм...

- Не - отвърна Странният. - Няма да стане в "тази реалност" - трябва да дойдеш на едно място... - и той каза един точен адрес на йогина. Адресът беше в неговия град!

След практиката бай Иван моментално влезе в Гугъл Ърт и провери дестинацията. На повърхността на Земята се виждаше, че на този адрес имаше само една обикновена еднофамилна къща. Да, той можеше да отиде дотам и да проучи информация и по йогийски методи, т.е. без да ползва Интернет, но не пожела да го направи - имаше си куп причини за това.

"Хм!" - пак си каза бай Иван и реши да остави нещата да отлежат. Знаеше, че неминуемо Духът щеше привика други случки, които да потвърдят вече видяното - юнгианците ги наричаха синхронности, кастанедианците "случване", йогите - това няма да го казваме тук, ще се съобразим с гореизложените съображения, а именно - поддържане на огъня на конспиративния дух...

И наистина, след броени дни бай Иван получи нестандартно писмо по обикновената поща. Още преди да го вземе от кутията знаеше, че не е нито от кълнящите бабички, нито от купищата други организации и сдружения, които постоянно го канеха на семинари, събирания и прочие мероприятия. На плика нямаше нищо написано. Вътре, на едно скъсано от тефтер листче, пишеше:

"Спешно е! Елате в..." и на мястото на многоточието нямаше време и адрес, а изписани точни до стотни от секундата георграфски координати, указващи северна ширина и източна дължина.

Йогинът отново влезе в Гугъл Ърт и по координатите видя, че това беше място в някаква гора, намираща се в планина до неговия град. До тази точка нямаше нито път, нито пътека.

"Хм!" - за кой ли път си каза бай Иван.

И после цяла нощ (единственото му линейно свободно време) се впусна в изучаване на наличната информация за всякакви теории на конспирациите. Независимо, че бе ограничен от линейността, той успя за отрицателно време да се запознае с Илюминатите, Мъжете в черно, Деветимата неизвестни, Аннунаките, Рептилиите, Сивите, Сините, Войната между Орион и Сириус, Бялото братство от Шамбала, Лемурийците, Атлантите, Тиауанако, остров Пасха, ръкописа на Войнич, картите на Пири Рейс, Алхимиците, Суфистите, Гностиците, Нацистите, Чарлс Форт, Друидите, Богомилите, Катарите, Албигойците, Чистите, Мръсните и "всичко останало". Резултатът от това обхватно препускане из дебрите на "конспирацията" отново на свой ред бе обобщен с лаконичния байИванов израз: "Хм!". Ако го чуваше някой, занимаващ се с НЛП - невро-лингвисгтично прогрмиране - той би заключил, че, казвйки "ХМ!", бай Иван работи основно с лявото си мозъчно кълбо, т.е. логическото. Но при бай Иван нямаше такова нещо - независимо дали хъмкаше или аха-каше, той работеше с всичките си налични полукълба.

На следващата сутрин бай Иван реши, че засега все още няма да предприема нищо по въпроса. Това не беше изчакване от негова страна - беше си чисто йогийски похват, но и за него няма да даваме подробности...

Все пак - предприе някои странични, но свързани с въпроса работи. Опита да проучи прикрито по "духовен път" и едните, и другите. Защото бе почти убеден, че двете покани идват от две коренно различни места. Странността се увеличи - за първи път му се случваше да "не може да направи връзката". Никаква връзка! Пълно байИваново затъмнение...

И тогава към "Хм!"-то прибави и още няколко думи, които, на обикновен език, се изразяваха в следното: "щом не мога да разбера нищо за тях по "духовен път", значи работата е дебела, мда!"...

Бай Иван продължи привидно да изчаква. Ако някой знаеше какво се случва с него, би помислил, че наистина нищо не прави и просто "чака знак". Не беше така, разбира се, но отново - няма да обясняваме какво точно ставаше...

...

Не мина много "линейно време" и йогинът бе зарит от различни съобщения и общения. Всички те произхождаха от едната "групировка". То се знае от коя - ... лошата... Тази, която в земен план биха нарекли "представителите на Злото". Бай Иван знаеше, че това е напълно неправилно определение, но това няма отношение към настоящото повествование.

Странният му се яви няколко пъти по време на практика, а други представители - "колеги на Странния" - започнаха да го зариват с призиви и привлекателни обещания навсякъде - независимо дали беше на пазар в мола, в бакалията, дали се разхождаше с внуци в зоопарка, или преподаваше свещеното Учение на последователите си в Залата.

Обещаваха му практически и теоретично всичко - от несметни богатства, до безкрайни знания, през вселенска любов, та до земно и вселенско безсмъртие. Само и само да се присъединял към тях!

Ония, с точните координати, никакви ги нямаше. Бяха незабележими и тихи като... И бай Иван не се сещаше като какво. Да, щеше да е твърде клиширано да мисли, че Доброто е тихо и не се парадира, не крещи и не се показва. Тук имаше нещо друго. Бай Иван не се сещаше какво...

И хем не се сещаше, хем не можеше да направи контакт по никакъв "духовен" път. Това впоследствие разтърси из основи Йогина и той се зае да проучва по детективски нещата - съвсем земно, целенасочено и упорито - така, както може само един истински йогин.

...

След много перипетии и главоблъсканици, бай Иван създаде една абсурдна динамична картина. Е, има противоречие в словосъчетанието "динамична картина", но Йогинът не се впечатляваше от такива дребни работи като едно логическо противоречие. Ето какво беше нарисувано на тази картина:

От много хиляди години на Земята съществуваха Йоги. Някои от тях се бяха изкушили от своето земно всесилие и бяха забравили Основите. Всъщност, не ги бяха забравили, а бяха избрали да ги пренебрегнат. И този им акт ги направи Господари на Земята. Всички хора, които живееха в сън и вярваха на илюзии им бяха абсолютно подчинени. Тази група Йоги създаде всичко. Създаде парите, създаде групите, измисли политиката и държавите, дори измисли всички конспиративни теории. Никой обикновен човек не подозираше за съществуването им. А те бяха и безсмъртни - отгоре на всичко.

Срещу тях се изправи друга мощна, но не толкова властна и крещяща Група - тази на отдадените Йогини. Те обаче действаха меко, не се натрапваха, не измисляха нищо, никого не манипулираха - и съответно нищо от "земния свят" не зависеше от тях. Е, имаше някои хора - единици, които прихващаха по нещичко от техните любовни послания - но това никак, ама никак не беше достатъчно, за да се промени "ходът на Историята" и човечеството да заживее в щастие и хармония.

...

Гледайки картината, бай Иван отново каза едно многозначително "Хм!"... ИНтересното беше, че и двете групи бяха прегърнали един и същ основен лозунг и кредо: "не хвърляйте бисерите на свинете!"... Бай Иван бе крайно възмутен от тази обща черта...

...

"Силната Група" продължи да го бомбардира с тлъсти обещания. Такива им бяха изобщо действията - и към Света, и към Хората. "Добрите" продължаваха да мълчат.

Бай Иван реши, че засега ще се прави на ударен и няма да уважи поканата на нито една от страните. Чудеше се докога ще успее да задържи тази "хомеостаза"...

...

28.06.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Пипалата на Чакрите, Голото Хоро и ... бай Иван

Макар да бе трениран, знаещ, изкусен и ясновиждащ, на бай Иван, както сме споменавали и друг път, често му се случваха неочаквани и нестандартни стечения, които винаги оставяха по няколко изхода за йогина, но той, по съвет на своето ОМ-Съзнание, избираше само един-единствен такъв. Всъщност, това с избора на един-единствен се отнасяше за всеки един човек, дори за абсолютно незанимаващ се с йога, но това са други истории и, ако трябва да ги описваме, няма да ни стигне мястото на планетата...

Та, един ден бай Иван бе поканен на градинско парти-барбекю от свой млад последовател. В събитието щяха да вземат участие и йоги, и нейоги, затова менюто бе предвидливо уточнено и описано: за йогите тиквички, чушки, гъби и лук на скара. Лукът беше вид глезотия и престъпване на режима, защото той, както е известно, е тамасична храна - на простосмъртен език - "мръсна, тъмна и неенергична" - тъй като растеше в Земята, невиждайки Слънце.

(Бай Иван, макар да спазваше канона, често се чудеше защо древните философи бяха направили такава класификация на невероятния лук - та нали той имаше и надземна част, която беше в контакт, макар и непряк - то кой ли е в пряк!? - със Слънцето, и тази надземна част комуникираше пряко с корена, т.е. с луковата глава, по време на растежа на това растение?! И нали всяко едно растение, например плодът ябълка, също имаше корени, които го хранеха и той не можеше по никакъв начин да се превърне в ябълка, ако нямаше подземни корени, колкото и да го грееше Великото Слънце?).

За нейогите бяха предвидени горните зеленчуци, плюс свински пържоли, кебапчета и кюфтенца. По неписано споразумение бе ясно също така, че алкохол, вода и безалкохолни ще пие всеки, който си поиска - и йоги, и нейоги - на своя и само на своя отговорност... На такъв принцип бяха вписани и салатките от сурови зеленчуци...

Бай Иван по принцип не си падаше по такива купони, и изобщо - по всякакви - но, за да не обиди своя верен последовател, реши да отиде на дворното парти. Когато взе адреса бе много учуден, защото се оказа, че ученикът му живее къща до къща с един възрастен и много скъп БайИванов приятел - бай Стоян.

Настъпи вечерта на купона. Още с пристигането си, Бай Иван каза на домакина, че е приятел със съседа му и погледна дали няма да го види в съседния двор - да му се обади. Домакинът, ухилен, каза, че е предупредил бай Стоян, че тази вечер ще има шумотевица и той, и без това от лягащите рано, явно вече бил легнал, най-вероятно - с уставно поставени тапи в ушите. При това обяснение в съзнанието на бай Иван се намъдри един бегъл извод, че явно Стоян и друг път е бил свидетел на съседски купони и че, може би, не е бил очарован от тях. Но, разбира се, това бегло просветване не можа да развали настроението на Йогина и той се впусна във веселбата.

Участниците в нея бяха от различен диапазон възрасти - между двадесет и петдесет годишни, приблизително по равно мъже и жени. Бай Иван бе най-възрастен, но това не му попречи да стане център на внимание (както винаги) и да се забавлява между пиещи и танцуващи разгорещени младежи, сам той бодро хрупайки сурова червена ябълка - оказа се, че домакинът имаше и плодове!

Купонът течеше, хората се веселяха, танцуваха, бай Иван също. По едно време, около два след полунощ, някои от жените явно изпаднаха в "особено състояние на съзнанието" и взеха, че се съблякоха, завъртайки около послисания бай Иван буйно голо хоро! Заразени от този пристъп на ентусиазъм, към жените се присъединиха и мъже - също в гол вид. Бай Иван, стоейки в средата, гледаше и се смееше - той също бе позволил на общия ентусиазъм да го завладее, но използваше предимството и извинението на старостта и йогостта си, и не се събличаше. Музиката кънтеше все по-силно и по-силно, хоп-хоп - и кулминацията на хорото назряваше - когато бай Иван забеляза, че лампата на съседския прозорец, принадлежащ към тераса, гледаща пряко в двора, светва! Независимо от купонния Дух, йогинът веднага се досети, че бай Стоян се е събудил и че всеки момент ще излезе на балкона да види какво става при купонясващите съседи! В това, разбира се, нямаше нищо лошо. Неприятното бе, че бай Иван познаваше твърде добре приятеля си и знаеше, че той, макар и много добър и сериозен, е подчертано принципен дядка, който на момента щеше да си развали необратимо мнението за него - Иван - ако го види да стои безметежно и захилено в средата на голо среднощно хоро!

Трябваше да се предприемат спешни мерки, които да намалят видимостта на бай Стоян! Нямаше време за губене!

И бай Иван направи нещо, което досега никога не бе правил!

Да, това не беше по правилата, дори бе пристъпване на сума ти закони, но - какво са едни ми ти закони пред безценността на един скъп приятел? И пред заплахата от неговата загуба, поради едно обикновено голо хоро?

Бай Иван се задейства мигновено! Пусна невидими лъчи от всичките си чакри (не само от седемте!), всеки от които хвана по една Звезда от Небето и я свали долу, около тропащите хорото. Странно, но звездите съвсем не бяха толкова големи, колкото ги описваше физиката - диаметърът им беше само около два метра и бяха някак плоски. Това, разбира се, нито бай Иван, нито купонясващите го отчетоха в този момент - отчитането стана в последствие и то само от БайИванова страна. А за момента - бай Стоян излезе на чардака и видя единствено едни ослепителни светлини, идващи от веселящия се двор, и да, чу силната музика още по-силно. Погледа, погледа, и недоволен се прибра...

Бай Иван върна звездите на небето...

Над петдесетгодишното Приятелство бе спасено.

Купонът продължи още известно време...

После приключи и Йогинът се прибра щастлив у дома...Успя да дремне около час и стана за сутрешната си йога-практика.

По време на нея го споходи, то е ясно, една мисъл, която беше от раздел "несподеляни никога, никъде, с никого":

"Уважавай Науката, но не й вярвай! То е казано и описано какво е Вярата!"

13.06.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Лигата на Кълнящите бабички ... и пак бай Иван

За всеки е известен феноменът "кълняща бабичка" - това са едни особени същества, които виреят на всяка улица, във всеки блок и дори вход, във всеки автобус, трамвай, влак, самолет - вездесъщи са, но никой не може да ги разбере, изучи, обхване и така нататък. Не че науката изобщо се е занимавала някога с този знаменателен феномен - дори учените да са опитвали в един или друг момент да сложат някакъв ред и класификация в него, винаги са удряли на камък, или най-малкото - на яка гьостерица. И са се отказвали - най-вероятно...

Бай Иван, както всеки нормален човек, също се беше сблъсквал неведнъж с феномена през различните периоди от живота си. Помнеше как като хлапак някоя баба го псуваше и кълнеше, защото разхождаше котката си на улицата пред нейната порта (тая улица е на баща ми бе, келеш! гад мръсна! къш!). Не беше забравил как като баща правеше неистови опити да влезе в контакт с някоя такава баба, засегнала детето му, понеже си играело на войници с други деца и вдигало шум. И посредством внуците си бе правил опити да влезе в комуникация с някоя проклинала ги баба... Но и като баща, и като дядо единственият разговор, който бе успявал да проведе, бе всъщност монолог от кълнящобабичкова страна, състоящ се от отчайващо еднообразни получленоразделни звуци, резюмирани в едно дисонансно: "Марш!". И, понякога, подплатено с гонитба, в която гонещата страна неминуемо бе бабата, размахала гореспоменатата гьостерица.

Да, въпреки всичката си благост, въпреки ума и тренираното си Ом-Съзнание, бай Иван така и не бе успял досега да влезе под кожата на някоя бабичка от род Кълнящ, и съответно - не бе съумял да й помогне да стане по-човеколюбива, по-разговорлива и по-добра, което, от своя страна, директно би се отразило на Сумата от Общата Доброта на Света...

...

Затова бай Иван бе премного учуден, когато в един юнски четвъртък получи по пощата твърде странно писмо. Странно още от пликов поглед - защото под "подател" на плика се мъдреше: Лигата на Кълнящите Бабички...

"Ха! Че как са успели изобщо да се обединят, лигират, че и чак организират!? Това е по-невъзможно от преминаване през черна дупка със зимни кънки!" - веднага помисли бай Иван.

После му хрумнаха други мисли, дори усети неприятното ирационално чувство, че, а е отворил писмото, а върху гърбината му се е изсипал порой от биещи гьостерици, гарниран с щедра доза псувни и клетви. Защото това писмо не бе от една кълняща баба, не бе от две, три, пет - а от цяла лига таквиз екземпляри!

Но тези ирационалности не успяха да оцелеят никак дълго, защото йогинът умееше безупречно да подчинява ума си и да не позволява той да му пречи, дори в предприемането на такива опасни дейности, като отваряне на писмо от Лига на Кълнящи Бабички. Хряс! Пликът бе уставно разкъсан (това издаваше донякъде, че все пак бай Иван изпитва леко вълнение!) и пред БайИвановия взор се ширна едно наистина много любезно, сухо, дори стряскащо формално писмо-покана! Лигата на Кълнящите Бабички, която бе получила отлични отзиви за него като йога-учител, го молеше най-учтиво да изнесе един семинар за йога на тяхна сбирка и евентуално в последствие да уговорят провеждане на йога-сеанси веднъж седмично сред Бабите...

Не е необходимо да казваме, че бай Иван бе много учуден, но не за поканата, а от факта, че за първи път в живота си е успял да постигне една по-различна комуникация с тази част от човешкия род. "Дааа, Праната не бива да се подценява никога! Не се знае в кой момент ще те напъне по начин, който да ти докара среща на културни начала с цяла лига кълнящи бабиери!" - каза си на самомайтап бай Иван, и добави: "Е, доста повече щях да се зарадвам на такава покана от някоя Лига на Красивите Жени, ама и кълнящите бабички са нещо, де...!"

...

...И бай Иван се отзова. Няма да навлизаме в подробности. Ще кажем само, че оцеля и нито беше псуван, нито проклинан, нито бит. Бабите харесаха идеята за "Йога" и с неподозиран хъс, желание и отдаване се впуснаха в сеанси, ръководени, то се знае, от бай Иван... Лигата се състоеше от огромен брой членки, всяка държаща монопола за проклятия я на своята улица, я във входа си, я в цял квартал...

Сеансите продължаваха. Изминаха няколко месеца.

Бай Иван, като зает човек, нямаше много време за наблюдения над околния свят, но, независимо от това, по едно време започна да забелязва много неприятна промяна в държанието на хората от прякото и непрякото си обкръжение. До вчера културни, кротки, интелигентни, разбрани и нормални хора, кой знае защо бяха започнали да се държат видимо много зле - агресивно, злобарски, неуравновесено и изобщо - отвратително!

"Става нещо!" - помисли си бай Иван. "Ех, защо ли не може тия чалнати хора да постъпят като Кълнящите Бабички и да потърсят помощ по някакъв начин, за да се отърват от налетялата ги агресия?"...

Междувременно пък Лигата на Кълнящите Бабички обмисляше варианти за ново име на организацията си. Не за друго, а защото всички членки бяха коренно променени. Бяха се превърнали в породата "блага бабка"! Никой от обкръжението им не можеше да ги познае и те една по една губеха монопола над проклинането в своя квартал, улица, блок или вход...

...

Бай Иван продължаваше своята нормална, ежедневна дейност, и с всеки изминал ден установяваше, че този или онзи приятел нещо се е чалнал и псува ближните на лягане и ставане, че този или онзи съсед, преди приятен и усмихнат, сега е станал агресивен кьотук... Когато обаче видя жена си, по принцип винаги приятелски настроена към деца, да им крещи нечленоразделно в градинката - деца, които й бяха всъщност приятели и които бяха научили много неща от нея - бай Иван реши да вземе някакви мерки и да разбере "какво всъщност става"...

Той имаше безброй начини за "проучване" на нещата. Този път реши, че ще зареже ОМ-Съзнанието, Помощта на Боговете, Сливането с Обществения Аз и пр., и пр., а ще действа с логическия си ум - нещо, което правеше твърде рядко. Не защото бе алогичен, а защото логиката далеч не винаги помага, когато искаш да научиш нещо за хората и тяхното държание... Но в случая силната Интуиция на йогина му каза, че е належащо да включи тип логично мислене. И той я послуша. Е, ясно е, че веднага разбра причината за "всеобщата гадост". Ами да! Той, бай Иван, се бе намесил по неведоми пътища в крехкия равновесен механизъм на микро-обществото и, превръщайки кълнящите бабички в благи баби, бе предизвикал ответна реакция на възстановяване на равновесието, състояща се в преобразяване на уравновесените и добри хора в подобия на кълнящи бабички!

"Ами сега!?"... Бай Иван не се чуди дълго. Последваха йога-сеанси пред преименуващите се Лигаджийки, които за кратко време успяха да им възвърнат старото статукво...Те се отказаха от смяната на Името си. Отказаха се и от йогата. Другите хора възвърнаха предишния си облик...

Бай Иван осъзна, че е направил огромна глупост, даже няколко глупости. Но пък нямаше и избор. Положението и преди, и сега беше "хем боли, хем сърби"...

...

Измина още известно време. Всичко се нормализира и тръгна по стария си Път. Сумата на Общата Доброта в Света отново бе същата. Само бай Иван бе прибавил едно ново свое заключение, което не сподели, както винаги, с никого.

То гласеше: "Ако положението е "хем боли, хем сърби", ти недей да изправяш криви краставици - това няма да се отрази на Сумата на Общата Доброта в Света!". Всъщност, това бе твърде неясно...

Може би затова бай Иван не желаеше да го споделя?

09.06.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Теле-секс, йога, политика и...бай Иван

Бай Иван се подготвяше кротко за сутрешния си йога сеанс. Майският изгрев напираше да се осъществи, птиците сътворяваха хармоничен шум - изобщо, всичко бе съвсем стандартно и обичайно - едно и също в продължение на повече от петдесет години. От толкова той практикуваше йога и някак майските утрини, а и другомесечните, вече му се сливаха в едно общо съзвучие, състоящо се от един, максимум два, звука...

Но когато бай Иван застана в поза "щъркел" - прав на един крак, с другия извит и докоснал с ходило корема му и с вдигнати право нагоре ръце, сключени към небето - той ненадейно чу, или усети, или видя, или вкуси още един звук! Това се случваше за първи път от над половин век насам! Още преди да разбере какво точно се случва, бай Иван осъзна, че това майско утро ще бъде различно. После се задълба в нововъзникналия звук - явно Праната бе решила да му подаде нещо съвсем ново.

"С упорство към успех!" - каза си самоиронично йогинът и престана да обръща внимание на новопоявилото се "нещо" - тренираната му психика, или Душа, или "Кой-Знае-Какво" знаеше, че нещата така или иначе ще се случат - и е мнооого по-добре да ги оставиш на самотек, отколкото да си блъскаш главата в нескопосани и винаги неуспешни опити да ги обясниш, изясниш, пронумероваш, прошнуроваш и прочЕе житейска безхартийна бумащина...

Сеансът приключи и шестдесет и пет годишният, но изглеждащ много по-млад бай Иван, се подготви за излизане. Днес, както и всеки божи ден, той имаше да провежда часове по йога. За целта излезе от къщи и се насочи към залата, в която провеждаше часовете си.

В осем и половина започна първият йога-час. Групата се състоеше от седем жени на различни възрасти и с различно социално, семейно, професионално и така нататък положение.

Бай Иван, както и по време на посрещането на майското утро, не очакваше нищо ново и по-различно. Знаеше, че след малко Праната щеше да зациркулира бясно и че съответните чакри на участниците щяха да запулсират в полумистичен синхрон. Което пък, от своя страна, щеше да доведе до поредното осезателно усещане, че той, бай ти Иван, е много привлекателен. Но, в качеството си на гуру, е достоен за уважение - единственият коз, който възпираше неговите ученички да му се нахвърлят във вакханалоиден праничен пристъп.

...

Да, бай Иван беше изпитал, проучил и усвоил всички номера на Праната. Знаеше, че половината от неговите ученички посещаваха часовете му, защото бяха силно сексуално привързани към него - без въобще да са имали някога взаимни сексуални контакти. А и някои от учениците му от мъжки род - също - без изобщо преди това да са имали някога взаимно и невзаимно хомосексуални наклонности. Просто Праната действаше по този начин. Затова нямаше нищо чудно, че обвиняват тоя и оня известен гуру или учител в сексуални злоупотреби. Бай Иван беше убеден, че повечето от тези клевети са продиктувани не от реални действия и злоупотреби на учителите, а от игричките на Праната, на които не всеки ученик можеше да устои, без да извърши куп глупости, част от които беше именно оклеветяването на Гуру...

Е, разбира се, имаше учители, които се оказваха по-слаби от Праната и се впускаха в необуздани щуротии. Бай Иван също в началото, когато усети какво е действието на тази недоказана от науката Сила, се поддаде на няколко пъти. Но после успя да я овладее и канализира по такъв изкусен начин, че вече над тридесет години беше физически, психически и пранично верен на жена си, с която живееше от тридесет и една години в щастлив и успешен брак...

...

Сеансът започна. Всичко наистина си течеше според очакванията на бай Иван. Когато се появи онзи, новият, звук. "Опа!" - едва успя да си подвикне наум гуру-то, и четири от седемте ученички се заизвиваха на постелките - видимо изпаднали или въздигнати в сякаш долетели от Нищото ... полиоргазми...

Другите три, неизпитващи оргазъм ученички, гледаха учудено колегите си, и сякаш, покрай интереса, се долавяше и немалка доза завист в пранизираните им погледи.

Бай Иван не знаеше какво да направи, искаше му се да вникне в прана-ситуацията и да разбере какво точно става, но трябваше да довърши сеанса с другите три ученички. И той наистина го довърши успешно на фона на гърчещите се, викащи, стенещи и прочие госпожи. С края на йога-часа, дойде краят и на полиоргазмите. Изпиталите ги ученички гледаха в още по-голям захлас гуру, запътвайки се към съблекалните. Бай Иван също гледаше след тях, замислено гладейки брадата си...

...

След часа Йогинът бе поканен на предизборно събрание. Той въобще не се занимаваше с политика, но бе решил да угоди, приемайки поканата на свой дългогодишен ученик и последовател, изявен член на една от водещите партии, която бе излъчила многообещаваща кандидат-президентка. Очакваше се тя да победи на предстоящите избори с голямо мнозинство.

Бай Иван пристигна съвсем навреме и се настани в средата на залата. Малко след него се появиха кандидат-президентката и свитата й, които заеха местата си на издигнатата маса пред многобройната публика. Събранието започна. Жената, кандидат за президент, видимо попреминала средната възраст, облечена в строг бизнес-костюм, и с нищо невпечатляваща, т.е. нито грозна, нито красива, започна речта си. Хората от публиката мълчаха, но видимо скучаеха - както често се случва на такива събрания. Скуката им обаче изчезна като погълната от черна дупка, когато кандидат-президентката се качи на масата, легна, и, то е ясно - започна да се гърчи и да издава звуци, съвсем характерни за жена в оргазъм. При това - поли!

...

Бай Иван най-сетне разбра какво става. Благодареше мислено на Бог, че никой от присъстващите на знае и не може да узнае, че той е виновникът за наблюдаваното "чрезвичайно" събитие.

...

Не е нужно да казваме, че кандидат-президентката бе премахната от листата на кандидатите и изобщо от партийната листа още по време на протичането на поли-оргазма й. Но можем да споменем, че след този случай тя за първи път разбра какво е да си жена, заряза политиката и стана една от най-известните световни красавици, борещи се за правата на детето и постигнали много в тази и други алтруистични области.

Бай Иван пък разбра, че с Праната шега не бива и че не е много добре да бъдеш убеден, че си я овладял напълно. Защото точно в момента на най-голямата ти убеденост, тя, вместо желаната от теб теле-кинеза, ще ти предостави възможност да правиш теле-секс - секс от разстояние, против волята ти дори - стига наоколо да има незадоволени в сексуално и пранично отношение люде...

28.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo