неделя, 31 март 2013 г.

Левитация на Ума


Всеки човек може да се научи да плува и плуването да му стане "изконно" умение, като ходенето например. И тук не говоря за модерното в последните години бебешко плуване, когато при навършване на 50 дни започваш да учиш бебето да плува, да му потапяш цялата глава под водата и да се уверяваш, учудвайки се, че то наистина не се дави, а просто задържа дъха си. Като пропуснем това обучение, на което, ясно е, далеч не всички са били подложени, със сигурност може да се изкаже това истинно твърдение - всеки може да се научи да плува.

Плуването е вид левитация. Не случайно безброй много хора, сънували че летят, извършват насън във въздуха същите движения като при плуване. Всеобщото информационно поле ни подсказва по време на съня, че стихиите - огън, въздух, вода, земя и етер - не са толкова различни, както изглеждат на пръв поглед. Може би защото те, вкупом, съставят Едно Цяло, холографски и "холо-всякак" проявена Вселена/и. Защо когато сънуваме, че уж летим във въздуха, правим същите движения като при плуване във вода? Защо ни е много по-лесно наяве да левитираме (плуваме) във водата, отколкото във въздуха? (За огъня, земята и акаша не говоря - за да не усложнявам излишно нещата). Предполагам, защото, както често се твърди, самите ние сме огромен процент вода и сме произлезли от водата, тя ни е била основна среда. И това не е някакъв Дарвинизъм - в крайна сметка, всички родени земни хора са живели първите си девет месеца във вода в утробата.

Огънят, видимо, също е наша стихия - никой не е изчислявал досега колко процента огън съдържат телата ни, както това е изчислено за водата, но всеки знае, че имаме някаква телесна температура - което пряко показва наличието на огън. Има ли на човешко физическо ниво левитация в огън? Има - макар и само подобие. У нас го наричат нестинарство. На някои места в Индонезия можеш да отидеш на "курс по нестинарство" и да се научиш да ходиш бос по живи въглени за няколко дни. Значи - и левитацията в огън може да се заучи и дори да стане "втора природа" - пак като ходенето.

Левитация в елемента "земя" - за нея в момента не мога да дам някакъв по-особен пример, освен самото ходене - всеки може да ходи по земята, това е едно от първите неща, които научаваме през живота си. Изглежда странно защо никой не ни учи първо да ходим по вода например, но Животът по принцип си е странно нещо и често скрива учудващите на пръв поглед неща по начин, който ги кара да изглеждат абсурдни и лишени от Разум. Рацио. Разум. Рацио. Виб-Рацио.

Преди време видях думата "ratio" като съставна част на много други думи. На шега при звученето на "VIB-RATIO" чух неговия "превод: V - very; I - important; B - being, RATIO - т.е. Разум на Много Важно Същество.

Но, така или иначе, "ratio" е съставна част на много думи, и хубави, и лоши, условно - разбира се. Което на словесно ниво, най-вероятно иде да покаже, че "Разумът" пропива Всичко. Дали той не е тази нелокална Информация, която е навсякъде и никъде, която създава и разрушава Вселени, която (може би, прости ми Боже!) е Бог?

Раз-Ум - "раз" - един, един път; Ум - си е Ум, или ОМ, или АУМ. РазУм - Единният Разум. Единното информационно поле, в което всички същества имат честта да живеят и да вземат от него Информация (или Ум), а и да отдават. Може би в това всеобщо потопяване се съдържа и творческото зрънце, което притежават всички? Но да се върнем към левитацията.

Личният ни разум определено може да левитира. В каква среда - това не е толкова важно. Какво му пречи за постигането на успешна левитация? Може би "догмата". Ако "разумът" приеме, че Бог е над всичко и всички, и че няма друго, освен Бог - той е прегърнал една догма и се лишава от целия свят. Лишава се от "среда", в която може да левитира. Ако е приел, че "науката" е единственото съществуващо и творящо, единственото определящо истинския живот - той отново е погълнал тежка догма, която го лишава от адекватна и удобна "левитационна среда". Всъщност, почти всичко, което приемаме за неоспорима и непоклатима истина, си е вид догма. Дори и последното изречение е догма.

Тук има опасност от оплитане в мъглява терминология. Защото може да възникне въпросът - човек, лично, с какъв инструмент разполага? Разум или Ум? Условно приемам, че Разумът е "общото поле", а умът е личния ни инструмент. Умът левитира, когато "влезе" в РазУма.

И накрая, да повторя още веднъж откритието от днешната си "медитация на течение":

Умът левитира, когато "влезе" в Разума, или когато Разумът влезе в Ума.

Което иде да покаже, че понякога умът може да залевитира "спонтанно" - защото Разумът е решил да влезе в него. Но да чакаме и да се надяваме на спонтанност може би няма смисъл. Така де, Умът трябва да се юрка!

:)))))

...

31.03.2013г. Аеиа

петък, 29 март 2013 г.

Една електронна година


Слънцето беше Електрон в Атома на Крайния Безкрай.

Затова, когато Тя пристигна Тук, не можа да приеме всеобщото "броене на Времето" - което се базираше на една относителна пълна обиколка на този множествен, но изглеждащ единичен, вездесъщ и едноместен Електрон, наречен Земя, обикалящ около Електрона Слънце, който, от своя страна, обикаляше около един Друг. И така...

Нейната Прабаба знаеше, че Тя не брои Времето "както трябва". Не се и опитваше да я научи, самата тя знаеше, че в това няма смисъл, защото не на всеки е дадено да брои Времето - понякога то можеше и да се живее. Някои бяха създадени наготово с това качество - живеенето на Времето - други можеха да го научат и усвоят практически, трети имаха шанс да го разберат поне теоретично, макар и без да могат да го знаят истински. Когато можеш да живееш Времето, не е нужно да го броиш. Същият е принципът и с клетките, от които е съставен човешкият организъм - човек живее със своите клетки, живеее ги - и не му е необходимо да ги брои, за да може да живее пълнокръвно (или пълноклетъчно).

"Кръвта е електронен газ, който обикаля навсякъде и доставя Храна и Знания". Това бяха едни от първите Й Думи. Течността Кръв бе и Газ - Въздух, който носеше Огън. Кръвта беше съставена от Петте стихии - Вода, Земя, Огън, Въздух и Акаша. Водата - определяше се от нейната флуидност; Земята - от твърдия Метал, който бе носител на Информацията (затова някои народи включваха и Метала във Вселенските Тухлички, или Основните Елементи); Въздухът - по подобието на органичен Електронен Газ; Огънят - Кръвта просто го пренасяше, тази матерално-нематериална плазма служеше на Кръвта; Акаша (или Етера) - това бе всеобхващащото информационно поле, което бе в Кръвта и навсякъде.

Затова тя бе на Безброй години. Всъщност, при нея понятието и изобщо истинското "нещо, наречено "година", не съществуваше.

Времето бе Кръвта. Времето за Нея беше безкрайните обиколки на Електронния Газ из Вселената, по същя начин, както и обиколката на един-единствен електрон около ядрото на един-единствен атом.

Нима може да се изброят тези неща?

...

29.0.2013г. Аеиа

събота, 23 март 2013 г.

Храната е най-големият наркотик!!! След гравитацията, кислорода и водата, де


Преди малко изпаднах в екстатично състояние, блаженство, което се разливаше по цялото ми тяло, че и наоколо (може би из аурата?;), само от едно ядене на най-обикновена домашно приготвена содена грахамена питка, масло, овче сирене и чесън.

В скоби, все пак да вметна, че това ядене не е толкова обикновено - докато човекът изнамери зърното и начина му на обработка, т.е. докато изобрети хляба, е минало мнооого време - предполагам, де. Хлябът не е никак просто нещо. Маслото, сиренето и чесънът - също. Много време и знания са трябвали на Природата и на Човека, който също е Природа, докато се стигне и до този вид храни. Но мисълта ми е друга.

Теоретично зная много добре, че яденето, самият процес на същото - от една страна, и самата храна - от друга, са вид сериозни наркотици. Това, макар да изглежда ненормално, защото приемаме храненето за изконна и абсолютно необходима за живота физиологична нужда, все пак може да се види от повсеместно разпространения факт, че повечето хора ядат всеки ден, и то по няколко пъти (ако има какво, разбира се). Но извън теоретичните неща, и с изключение на голямото удоволствие, което изпитвам при всяко ядене, никога не съм усещала пряко "наркотичното действие" на храната. Какво имам предвид под пряко? Мога да го обясня в съпоставка с действието на никотина от цигарите и на алкохола. Когато пушач на тютюн, не пушил известно време, запуши, почти винаги се усеща първоначално как никотинът (или каквото там е, защото може това да са медиатори, отделени от мозъка при прием на никотин, или други хормони) се разнася по цялото тяло, по съдове и т.н., като това разнасяне е вид блажено усещане. Което, за жалост, трае кратко. При постоянна употреба на никотин, това първоначално усещане изчезва и остава само непобедимото желание да пушиш и да пушиш. Такъв е ефектът във времето и на приетите за "по-хард" незаконни наркотици. Същият вид блажено усещане и разливане по вени и артерии, а може и нерви, се усеща и при първите глътки алкохол. Ако употребата му стане честа - това първоначално кратко блаженство отново изчезва. Е, същият вид блаженство изпитах от поглъщането на гореизброените храни. Но то трая близо половин час!

Все пак, да кажа, че тази моя реакция със сигурност се дължи на йогата, а и на факта, че от два дни бях на прочистващо гладуване - само по 2-3 ябълки или портокали на ден, плюс много води, кафета и чайове. Мислех да гладувам още, ама днес е "екадаши" - ден, в който йогите не ядат нищо, освен плодове. Моят ритъм обаче не съвпада никога с екадашито (то е според лунния цикъл), защото винаги в този ден ми се отваря голям апетит за ядене - затова и днес не издържах. Но се изненадах от този стахотно осезаем ефект от храната! Може би по-напредналите йогини могат да изпитат такова блаженство и от парче ябълка само, или зрънце грозде...

Накрая малко за храната, младостта и калориите. Отдавна е известно, че нискокалоричната диета удължава младостта. Хората, които по принцип ядат по-малко, са по-жизнени и силни. Това не значи, че изобщо не трябва да се яде - просто нашата култура ни е наложила по-голямо хранене от необходимото - и за да върви оборотът в магазините, и за да има повече болни, и за да утолят нашата нужда от все повече и повече кеф, т.е. наркотик. Но както става с всеки наркотик, който се ползва без мярка, в един момент той подчинява ползващия го, и горкият човек хем не може да изпита истински кеф от него, хем не може и ден без него...

Наздраве на всички пристрастени към храната! Мислех, че я познавам из основи, но тя криела още изненади, мммм!:)

...

23.03.2013г. Аеиа

петък, 22 март 2013 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка": Мезобузонски вади ряпа (или лъска бастуна)


След краха с ДНК на тортата, странните явления сякаш престанаха. Архитектът и подопечните му отново влязоха в ежедневното рутинно русло. Разбира се, Мезобузонски знаеше, че "нещо се заформя" и беше постоянно нащрек - тренираното му съзнание можеше да действа на няколко нива едновременно, без това да затормози приетата за пряка и основна дейност.

И развоят не закъсня - още на третия ден след тортата (то май стана почти като трета година след Христа?) Мезобузонски получи през работно време неустоим повик "да лъсне бастуна". Неее, той не правеше такива работи просто ей така, беше прекалено трениран и навътре в "тайните науки", за да знае, че всяко явление има множество нива на изявяване. Друг бе въпросът, че повечето хора третираха този вид повици като обикновен, низък повик на плътта. Това, както и много други неща, бе част от "булото", пуснато от някой си, и пречещо на реалното многообразно възприятие. От там - много малко хора можеха да извличат от явленията реални ползи за себе си и околните - с изключение на прякото телесно, т.е. лъжливо и нетрайно, задоволяване. И така, Богинята бе дошла! Значи - имаше да му казва нещо!

Архитект Мезобузонски излезе скорострелно от офиса, без да се обяснява на подопечните и секретарката, и отиде да свещенодейства в спалнята си.

Чистачът, същият, който взе проба от тортата и я прати надлежно на специалните служби, се подготви за едно много странно и повсеместно неизвестно действие, наречено с думи прости: "подслушване на чужда бастунска медитация".

Мезобузонски засвещенодейства. Чистачът чу, каквото чу, напълно съзнавайки, че "тайното знание никога не може да се получи наготово", но усещащ се в сила поне да предаде дословно чутото. Все щеше да има кой да го разкодира на нормален език (има ли такова нещо?).

"Богинята долита, и казва:

- Има огромна разлика между това "да гледаш отвисоко" и това "да гледаш отвисоко".

Мезобузонски (отегчен):

- Ама знам го това, знам го по знаещ начин! Едно е да гледаш от ниското отвисоко, друго е да гледаш от високото отвисоко, трето е да ги комбинираш.

Богинята:

- Знаеш и че легендите за съживяване на статуи са напълно истинни, нали?

Мезобузонски:

- Знам, я!

Богинята:

- Знаеш и че всички видове полови хормони произхождат от едни и същи изходни прости вещества, нали?

Мезобузонски:

- Оффф!

Богинята (все едно не е чула):

- Знаеш и че който има уши слуша, но не винаги чува, нали?"

...

Тук своеобразната медитация, т.е. контакт, прекъсна. Поне чистачът спря да чува.

Озадачен, той пусна където трябваше новата информация, а Мезобузонски се върна в офиса.

...

22.03.2013г. Аеиа

четвъртък, 21 март 2013 г.

Медитации на течение: Катерейки се по Дърво Космическо


Катерейки се по Дърво Космическо,

по вени и артерии дървесни пъпля,

възседнала частица електричество

незнаен пулс фонтанно ме завихря

нагоре, към Покоя.

...

Дървото е Светкавица Растителна,

родена от Безкрая Хаотичен,

в далечни Краища Росата го покълвала,

Ефирът пък оформял Ствол Магичен -

нагоре, във Безброя.

...

Огньове, тигри, дракони, бактерии

преплитат се във Кръг статично-снежен,

а Думи, Блясъци, Тъма и Щастие

говорят си в Чертог

със ромол нежен -

нагоре, във Прибоя.

...

21.03.2013г. Аеиа

Зодии ли? Да се родиш на Екватора


Има нещо в астрологията. Понякога и аз я ползвам, отчитам влияния, правя връзки - дори само като вид мандала да използваш "рисунката" на планетите, звездите и точките, пак може да е от полза - вкарва ти "съзнанието" в определен режим на мислене и възприятие, и можеш да си направиш полезни и практически изводи.

Но не мога да спра да се чудя, отчитайки различната слънчева активност по различно годишно време и в различни части на Земята, дали хората, родени на Екватора, са винаги еднакви? Защото, така наречените неправилно "зодии", всъщност се определят от различната слънчева активност. Затова например Овните са взривяващо енергични - по овенско време Слънцето събужда Природата в умерените ширини и всичко напира да се вдига, да пробива и да излиза на бял свят. И така нататък.

Та как стои въпросът с Екватора? Там Слънцето е винаги еднакво. Разбира се, не самото Слънце, просто планетата ни е така разположена спрямо него.

Напоследък е много разпространена модата майките, които раждат със секцио, да си изчисляват астрологично кога да се роди бебокът. Към тази мода бих добавила - ако искате да избегнете слънчевите зодиакални знаци, и бебето да не е подвластно на "зодиите" - раждайте на екватора!

...

21.03.2013г. Аеиа

сряда, 20 март 2013 г.

Медитации на течение: Любовта само дума ли е?


Течение, течение, ама не го усещам. Нито своето си, нито на реката, отстояща на има-няма 200 километра от мене, нито ничие друго - в това число и разните течения на хора, пипнали това-онова по неведом, но полов път.

Така де, нали съм в медитация, за мен съществува само "медитативната реалност", теченията - били те климатични, водни, политически, болестни, обществени и всякакви - не би трябвало да ми влияят.

Да де, ама ако медитираш на течение, било то..., - оффф, няма пак да изброявам, - ще се зачудиш на някои неща, които иначе, извън медитацията, изглеждат съвсем явни, ясни, опознати и скучни.

Ето, пред подложеното ми на течение съзнание изплува въпрос - не писмен, не звуков, не знам как да го опиша, но знам какво пита:

"Любовта" освен дума, какво представлява, как изглежда, има ли форма/и, вид, невид?"

После въпросът се трансформира в някаква река, която тече през атмосферния въздух, но си има въздушни брегове и всичко, което е нужно на една река. Макар реките да нямат сами по себе си някакви нужди. А може и да имат - никой деец на науката не е докладвал засега да е изследвал психологически, биологически и прочие реките - основно ги изследват географски.

Но май от течението се отплеснах излишно в речните неизвестни реалности и забравих за ТРАНСформиралия се в река въпрос. Реката ромоли по атмосферному, и ми казва (това е от течението, те реките не говорят иначе, де):

- Не можеш да знаеш дали "любов" е само дума, или и дума, и друго. Както не знаеш повечето неща. Тяло и дух били едно, ха ха! Да, едно са, но са и съвсееем отделни неща, и двете напълно непознати.

- Непознати за КОГО!? - прекъсвам Реката, но тя се прави на глуха и продължава:

- И тялото, и духът са непознати за теб неща. И за повечето хора. Мислят: тялото си е мое, мога да го правя каквото си поискам! Как ще е твое, бе?! Дадено ти е за определен срок - и ти за този срок не можеш да узнаеш и една едномилиардна от неговите прекрасни тайни. Така и с духа...

...

20.03.2013г. Аеиа

Някой там внимава


Параноя, липса на усещане за "истина", несигурност, информационен хаос, изглеждащ като "единствения космос", отсъствие на масова умствена концентрация (да не говорим за съзнателна), бъкаща невроза и т.н. Общо взето, така би могъл да изглежда или направо си изглежда съвременният свят. Разбира се, не целия - само човешкия, който сме свикнали да го мислим за "цял" и изчерпващ всьо и вся.

Много е стряскащо, когато се осъзнава колко неща влияят на изборите ни, и съответно на така наречените ни съдби. Без изобщо да знаем за тия избори и причинителите им. И още по-гадно е да знаем колко меко тесто е така нареченото ни съзнание, и колко лесно поддаващо се на оформяне и печене е то... Да, това би могло да бъде и оптимистичен сценарий, даже не оптимистичен, а красив и обнадеждаващ, но за жалост, вместо ние самите да използваме своята лесна податливост на оформяне, оставяме "други" да се ползват от нея. Като същевременно ни внушават, че това си е наш и само наш избор.

Защо ли се води забранено ползването на 25-ти кадър в тв-предаванията, филмите и т.н.? И зрителят изобщо как може да знае и да е съвсем сигурен, че тази забрана се спазва винаги и навсякъде?

Замислих се и за билбордовете по улиците... Ами те са си своеобразен вид 25-ти кадър. Защото далеч не винаги се приемат с пряко и осъзнато внимание. По начин, който да отсее дали искаме да си бършем гъза с точно определена хартия, да гледаме даден сериал, или да гласуваме за даден задник...

Защото, дори да не внимаваме в конкретно нещо, Някой там внимава... Някой в Нас. И знае как да ни накара да изберем.

...

20.03.2013г. Аеиа

понеделник, 18 март 2013 г.

Тест за истинност


Често жените, на които им предстои скорошно раждане, обичат да се майтапят, разказвайки с разнообразни думи следната митична случка:

Отива жената в родилния дом да ражда. Раждането започва, но бъдещата майка е изплашена и изтощена - обръща се към акушерите и им заявява твърдо и с нетърпящ възражение тон:

- Аз си тръгвам! Не мога повече! Не ми харесва! Вие продължете без мен!

Не знам дали тази легендарна майка е успяла да изпълни заканата си. Възможно е и да е... Но много по-вероятно е да не е.

Случката обаче, съотнесена към другите "случки от живота", може да служи като своеобразен тест за истинност и значимост на нещата. Ако в дадена ситуация, видимо тежка, ужасна, психически натоварваща и т.н., ние можем да си тръгнем, без ни най-малко да приличаме на "тръгващата си раждаща жена" - то тази ситуация е пълна тъпотия, илюзия, промиване на мозък и т.н.

Така де! На човек не му се налага всеки ден да ражда! ;)

...

18.03.2013г. Аеиа

Настръхнало дроздово електричество


Тъй както група любопитни Дроздове,

накацали по жица с електричество,

бърборят и следят пространство-времето,

така се мъдрят моите безбройни Азове,

накацали по нерви, нади и пространства невро-галактически.

Клюкарстват и обменят информация,

решения нервносистемно взимат,

дюдюкат или правят рекламации,

излитат - ако е необходимо.

...

И ток не ги лови...

...

...

18.03.2013г. Аеиа

сряда, 13 март 2013 г.

Тяло и Дух едно са


Не знам в кой момент Хомо сапиенс е решил, че тялото е нещо съвсем отделно, материално, механично и временно и го е отделил от Духа. Разбира се, това отделяне е напълно илюзорно - в истинската Същност го няма - но в илюзорния хомосапиенски свят Илюзията е един от най-пълновластните Господари. Илюзията, може би, е така нареченият Дявол, врагът, лъжецът - но пак се отплесвам, целта не ми е да възпявам Илю-Зор-Ни свраки. Защо писах свраки? Защото току-що до мен долетя една съседна Сврака, погледна любопитно какво правя, и излетя с огромна скорост - може би да докладва на другите съседни птици за щуротиите, които пиша. Дали ще ми се смеят, дали ще ме приемат насериозно? Не ме интересува, всъщност.

Повечето хора почти не познават т.нар. свои физически тела. Те са богооткровенчески сложни машини. Никой обикновен човек не може да вникне в цялостните механизми на тия "машини", не може да ги имитира, дори съвсем опростено. И въпреки тази сложност и почти пълна липса на познаване на физическото тяло, Хомото е склонен да го пренебрегва и директно да го отнася към презряното "материално", в което Духът липсва.

Погрешно са разбирани дейците на различни култове и духовни учения, които "омъртвяват" или измъчват тялото (плътта). Всъщност те не правят това: чрез измъчване на тялото - привидно, макар и болезнено - те каляват Духа, ако го изразим в клише. А извън клишето - просто тренират и развиват Духа. Тоест, чрез омъртвяването на плътта директно признават, че се развива Духът. Как е възможно един Дух да се развива чрез смърт? Чрез унищожаване на някакъв Божествен Механизъм, какъвто се явява тялото? Може би не е възможно. Най-малкото, защото при подобни практики тялото не умира - а просто се преобразува - като с него се преобразява и Духът.

Тяло и Дух едно са.

Неслучайно в Античността е била разпространена "максимата": здрав дух в здраво тяло.

Ако се налага да опишем метафорично и просто единството "тяло-дух", може да го направим така: поглеждаме си ръката - виждаме, че е цялостна, помръдваме пръсти, свиваме я в лакътя и т.н. Обаче, докато съзерцаваме ръката си и усещаме движенията й, към нас се приближава едно човече, което вижда отделно костите на ръката от една страна, и отделно мускулите, съединителната тъкан, кръвоносните съдове и нервите - от друга. Човек не може да възприема така - поне не без да тренира целенасочено такъв тип възприятие. Но това човече може. И то се изтипосва пред нас, твърдейки, че "нашата ръка Е само костите". А "всичко останало" не е ръка, а дух на ръката.

Нещо такова се получава и при Човека, когато тръгне да дели Материя от Идея - в частност - собственото си Тяло от собствения си Дух.

Възможно е в древни времена някой нарочно да ни е накарал да делим Тялото от Духа си. Това, наистина, дава оправдания, които да успокояват съвестта ни, ако решим да вредим на тялото си. Какви ти оправдания?! Всъщност, голяма част от живота на човека се състои в съзнателно или несъзнателно вредене на това презряно тяло! Дали под формата на тровене с вещества, които го омаломощават и съсипват, дали чрез излишни физически усилия, дали чрез друго - животът е низ от тенденциозно унищожаване на тялото. Какво пък?! Нали не тровим и не съсипваме Духа? Дали?

От друга страна се забелязва една отново учудваща тенденция - повечето хора се грижат много стриктно за "хигиената" на материалното си тяло - имам предвид миене, къпане и т.н. А за Духовната си хигиена, еквивалент на телесното къпане, се грижат единици.

Какъв е този парадокс? От една страна - измъчваме тялото с всякакви простотии и отрови, като се успокояваме, че Духът ни остава чист и незасегнат от тия неща. А от друга - реално чистим Тялото, а Духът дори не помисляме да го изчистим?

Може би в горния парадокс се крие доказателството, че Тялото въздейства и на Духа, т.е. че са едно.

Въпреки това, не би било зле за "хигиена на Духа" ежедневно да се отделя поне толкова време, колкото за Тялото.

И последно - едно банално, но вечно доказателство за единството "тяло-дух". Най-Великата Сила - Любовта - "нещото", което единствено засега твори Живота (с изключение на Бог?) - и тя постоянно иска да се изразява телесно. Това не е случайно!

...

13.03.2013г. Аеиа

четвъртък, 7 март 2013 г.

За силата на косата


Официално наложеният ни Свят е впечатляващо абсурден - това може да се забележи от всеки, включително и от някой, непринадлежащ към самонареклия се вид "хомо сапиенс". Основното, което се набива на очи, е абсурдът, че в икономически план се печели най-много от забранени от закона дейности. А "властта" определя кое да е законно и кое не. И напълно в ръцете на властта е да изкорени всичко незаконно. Но тя не го прави. Напротив - властта е тази, която създава незаконните неща и печели от тях. Всеки, който успее да погледне зад или през тази мижава завеса - "закона", - веднага ще се учуди на този вид "система", която хомо сапиенсите приемат за даденост, за Божий Ред и т.н. Плач и смях!

Но тук ще кажа няколко думи за косата, не за "световния ред". Това горното бе нещо като полунеуместен увод.

От стигналите до нас древни легенди и исторически справки може да се види, че древните са знаели много неща за човешката коса. Неща, които масата от съвременните хора пренебрегва като ирационални, псевдонаучни, "бабини деветини" и пр. Всъщност, такова е отношението ни към повечето древни знания, но това е неизчерпаема тема.

Ще дам само няколко примера за древното знание за косата, като някои от нещата се прилагат и в наши дни:

1. Библейският Самсон.

2. Обичаят новоприетите монаси да се подстригват.

3. Източните монаси - ако не са обръснати, са с чалми, покриващи изцяло косата, или имат оставена само опашка, като другото е обръснато.

4. Забраната по време на турското робство у нас българи да носят калпаци или шапки.

5. Легендата за Златното Руно.

Няма да правя анализ и обяснение на гореизброените примери, защото би трябвало тия неща да са ясни за всеки.

И така, косата наистина е "живо същество", твърде енергично и своенравно. Ако човек успее да го опитоми, то може да му служи изключително добре. Всички сме чували легендарно звучащите разкази за източни монаси, които могат да счупят крак на врага само с удар на плитката си. Само че повечето хора не могат да овладеят до такава степен косата си - и тя основно им пречи да се концентрират, а и да насочат ума си в желаното от тях русло.

Може би плешивите са облагодетелствани в този аспект. Което не значи, че би било добре цял свят да си обръсне главата или да носи шапки постоянно, или подобни неща.

Но е добре да го имаме предвид.

...

07.03.2013г. Аеиа

сряда, 6 март 2013 г.

Анахата: Не мога да спра да те обичам


"Не мога да спра да те обичааам."

Ами никой не те кара да спираш, бе!

Аз съм в идеално физическо и психическо състояние,

и знам, че спирането е анти-движение.

А Движението е Всичко.

Ама спирането не е Великото Нищо.

Ненужното Разрушение, т.е. Спирането,

е заложено в нас.

Кара ни да го искаме

и да се страхуваме от движението.

Върховото изживяване в Обичането

не е Спиране.

То е Взрив на Движението,

който ражда Вселени.

...

Езикът, колкото и да не може да обхване многоизмерността на Духовните селения, все пак хваща тук-там някои основни Истини и, може би, Закони.

Неслучайно казваме:

искам ДА СПРА цигарите!;

искам ДА СПРА да те обичам;

искам ДА СПРА да страдам;

искам ДА СПРА да бъда...

и т.н.

Всчико е Движение. Когато то спре, се получават много "сакатлъци". Тогава идва т.нар "нещастие", "омраза" и прочие лоши неща, които преживяваме като мъчителни емоции и чувства.

А те, най-вероятно, са просто "спиране на движението" от наша страна.

Защото имаме "свободен избор" и можем да решим дали да спрем нещо или да го оставим на естественото му движение.

...

06.03.2013г. Аеиа