Доказателство, че жената произлиза от змията

Покрай текущата ми смяна на косата - това е процес, не се смейте! - ме налегнаха некои съображения, които бързам да изплюя на електронния лист, досущ плюеща кобра!

Та, става дума за приликите между жените и змиите.

Преди това обаче - леко уточненийце, коя версия на "змията" ще се ползва тук. Западна или източна? Лично за себе си, разбира се, избирам източната.

Ето ги вкратце двете змийски (ди)версии:

Западна: змията е долно, отровно същество, наказано за вечни времена от бога да ходи на корема си и да яде земя; да наречеш една жена "змия" е обида.

Източна: змията е жив символ на мъдрост; често се явява като въплътен пратеник на боговете или дори - като сам бог; да наречеш жена "змия" е висш комплимент.

И доказателството:

Знае се поверието, че змията никога не остарява, защото сменя кожата си. В процеса на самата смяна змията е неактивна и предпочита да се оттегли от света. Разбира се, и хората си сменят кожата, но това не става така видимо, както при змията, затова и никой не е обърнал внимание на това и не е сътворил поверия, легенди и т.н. Но пак се отплеснах!

Продължавам с доказателството: жената, подобно на змията, си сменя цвета на косата и прическата. В процеса на смяна, т.е. когато е с боя върху главата, жената, подобно на змията, гледа да не се показва на света - единственият, който има право да я вижда, е фризьорът или други посестрими по смяна. Смяната на кожата при змията и смяната на косата при жената са един и същи процес. Жената, като еволюционно напреднал вид, помни старите повели на рода си и ги е претворила в качествено новото, наречено "смяна на коса". Всъщност, знае се, че косата е част от кожата, така че в това няма нищо чудно, нито спорно.

И най-важното: както змията се подмладява с всяка смяна на кожата, така и жената става видимо по-млада, когато си смени косата.

Казах!

...

24.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Легенда за Усмивката

Ние, хората, сме различни видове. Да, това всеки го знае. Някои дори знаят, че не е възможно двама души да живеят в една и съща реалност. Незнаещите предното, постоянно се стремят да вкарат всички в своята си реалност и, ако не успеят, мислят, че "другореалниците" са луди или нереалистично възприемащи околната среда.

Ех, отклоних се, но и това отклонение в случая се отнася към видовете хора - така че, не е съвсем кривване от правия път.

Днес ще пиша за двата вида, които:

а.) харесват усмивките;

б.) не харесват усмивките;

И по-специално - за б.).

Моля, долунаписаното да не се приема насериозно, то е просто една моя фантазия, на която и аз не вярвам. Казвам го това, защото ми се е случвало да пиша измишльотини за нови конспирации и подобни неща, и някои читатели ги вземат за самата истина. Та трябва да им се обяснявам. Други пък се чудят дали не съм луда. Да си се чудят! В крайна сметка, способността да изпитваш учудване е Дар Божий... И е висша чест за всеки, ако може да го предизвика в някой от ближните си.

...

Когато Бог решил да сътворява човека, викнал на съвет всичките си досегашни творения - искал да покаже уважение към тях, пък и да ги подтикне към творчество. Защото те основно се радвали на сътворения от Бога свят, и малко били позабравили този си аспект - творческия.

Дошли буболечките, червеите, раците, рибите, водораслите, дърветата, тревите, цветята, гъбите, бактериите, вирусите, прионите, земноводните, влечугите, минералите, членестоногите, птиците, животните, и още някои - но няма да изброяваме всички, защото мястото няма да стигне.

Започнали дебатите. Установило се, че би било най-добре човекът да е със структурата на бозайник. Но всички други се разсърдили - повече или по-малко. Чувствали, че не е честно Бог да създаде "венеца на творението" си само по бозайнически шаблон.

Чудил се Бог, чудил се как да постъпи, за да не останат с лошо чувство не-бозайниците. Една от разликите, които виждал между бозайници и небозайници, била тази, че бозайниците се плашели, ако друго същество им покажело зъбите си. Някои, разбира се, не се плашели, но пък се настройвали нападателно, спрямо зъбещия се. А всички небозайници нямали отношение към озъбването или показването на зъбите. Помислил малко Бог, разбира се, по Божествен начин, който няма нищо общо с човешкия, и решил:

Половината от хората ще се плашат или ще нападат, като видят показани зъби. Другата половина - няма да се плашат или нападат, а ще им харесва.

Творенията, обаче, отново не били доволни. Искали още промени.

Но, все пак Бог не желаел да му се налагат чак до такава степен, затова отсякъл:

- Добре! Озъбването при човека всъщност няма да е знак за агресия, както е при животните! Обратното! То ще е показател за добри намерения и откритост. Но, както вече решихме, някои хора ще възприемат усмивките като животни.

...

Други - като Дъбове например....

...

29.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo