Днес реших да извърша нещо не дотам богоугодно. Правя го понякога – с цел да прозра във и през нещо, което ме вълнува, но нямам пряк отговор и визия. Отворих Корана на случайна страница и със затворени очи сложих пръста си на нея. Падна се: „44. О., татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е метежник към Всемилостивия.” (това са дума на Ибрахим, Авраам по библейскому). Няма да тълкувам стиха – не ми е това целта. По-интересното е от коя сура е той – а именно: 19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ). Зачетох се. Тази част на Корана започва с историята на раждането на Иса (Иисус Христос). Мариам всъщност е Дева Мария...
Няма да обяснявам, че мюсюлманите почитат и Дева Мария, и Иисус. Нито ще правя разбори, констатации и изводи коя религия се е пръкнала първа и коя над чия база е построена. Няма да правя и теологични тълкувания на случващото се в тази сура, както и да сравнявам каквото и да е между Библията и Корана. Само ще изкажа няколко мои, съвсем обикновени, тривиални, може би човешки и простички, разсъждения.
Първо – не мога да разбера защо толкова векове има разделение между християни и мюсюлмани, като „основата” и на двете религии е една и съща. Второ – донякъде разбирам, че глупостта е най-често срещащият се химичен елемент (или съединение?) на планетата Земя. Трето – осъзнавам и, може би, знам, че двете религии имат „базови” различия в интерпретацията на Бог, на Иисус Христос (за едните той е САМО ПРОРОК, за другите – Бог и част от Троицата). Това обаче също е част от великото химично съединение Глупост. Частта се изразява в постулата: „различният е враг!”. Щом някой е резличен от мене – той ме застрашава (защото може да ме направи като себе си!) и аз съм длъжен да го унищожа – или да го направя като себе си. В крайна сметка обаче излиза, че която и от двете страни да победи, резултатът – отчетлив, крещящ и епилептичнобляскав – е пак Глупост! Добре, преди време неграмотните хора са били много повече от неграмотните в днешно време. Не казвам, че днес няма неграмотни – за жалост – има, и то много. Но като съотношение грамотни:неграмотни нещата са се променили в полза на грамотните. Е, възможно ли е тогава светът все още да е разделен на религиозна основа? Възможно е – вижда се дори с просто око. Глупостта продължава да е най-често срещаното химично съединение на Земята.
Всъщност – от това често срещано съединение се печели най-много. Ако го обърнем в икономически и финансов еквивалент. Колкото повече глупост – толкова повече материални богатства. Само че – за неглупавите. Тук съзирам нещо като закон – „златото не може да печели от себе си” – печели от него този, който го управлява и контролира. Излиза, че Глупостта и Златото са едно и също нещо – или почти. Ако аз бях някой мъдър цар (като Соломон?!:) ) или управник, бих възкликнала:
„Дайте ми много Глупост! Друго не ми трябва!”...
И всички с радост ще ми дават и дават, и дават, и дават – защото Глупостта е най-често срещащото се химично съединение на Земята – а всички знаем, че най-често срещаните неща са най-евтини и ненужни! Защо да не ги дадем на този добър цар! Защо да не мразим различните – когато той ни казва, че „така трябва”...
Приключвам. Доста се увлякох с това гадание! Чак понякога не мога да повярвам докъде може да ме докара някой мъдър стих, „случайно” попаднал в полезрението ми. Само ще спомена, че в Корана някак много между другото се споменава ВЪЗКРЪСВАНЕТО на Иса. Също ще оставя за себе си отворен въпроса: дали споменаването на Сатана в стиха не ме докара до тези разсъждения? Всъщност – не знам. Избягвам да правя твърди изводи за Потока.
Сега ще копирам началото на сура 19.Мариам – за справка:
19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ)
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.
2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.
3. Когато призова той своя Господ с таен зов,
4. рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.
5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,
6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”
7. “О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”
8. Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
9. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”
10. Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”
11. И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.
12. “О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,
13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,
14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.
15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!
16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.
17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.
18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”
19. Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”
20. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”
21. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”
22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.
23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.
25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
27. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
28. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”
29. И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”
30. Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат , докато съм жив.
32. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.
33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”
34. Това е Иса, синът на Мариам словото на истината, в която се съмняват.
35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.
36. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”
Превод: проф. Цветан Теофанов, Източник за Корана: http://www.harunyahya.com/bulgarian/Quran_translation/Quran_translation19.php
