- Добре е да бъде прочетена тази книга на Олдъс Хъксли - "Дверите на възприятието".
- Още по-добре би било това възприятие да се тренира по-обстойно и усърдно - от възможно най-ранна възраст.
- Искаме да се учим от историята, а нея я няма - има само ТУК-СЕГА.
- Защо пък да я няма? Къде е отишла, щом не е тук-сега?
- Където е и бъдещето.
- Как така?
- Ей така! Ако можеш реално да се учиш от историята, със сигурност ще можеш да се учиш и от бъдещето. Повярвай ми!
...
Явно бях в такъв времеви събитиен контекст (или момент), че успях да повярвам. Макар човекът, с когото водех горния разговор, да бе просто едно мое мимолетно възприятие, аз усетих, че има какво да се вярва.
Съзнанието не е подвластно на пространство-времето. Самото пространство-време е вид космическа наденица, която се извива насам-натам и има еднакви начало и край. Тази наденица няма посока, т.е. може тя да сочи навсякъде и навсякога.
Съзнанието лесно попада в капана на надениците - тези капани са доста ефективни за прихващане на съзнание и за неговото последващо баламосване, така щото то да си мисли, че нещата са линейни и еднопосочни. Но само дотам! Оттам-насетне, съзнанието е свободно - ако реши и има смелост - да излезе извън наденицата.
Със сигурност, излизайки, няма да попадне в хладилник!
Е, ако иска хладилник - ще го получи, разбира се. Мълвата за свободнат воля не е празен слух, просто лекинко е подменена думата "съзнание" с думата "воля". Надениците обичат тези смешнички подмени.
...
- АМа къде е тук далаверата на възприятието?
- Самото то е тази д(ала)вера...
...
20.11.2013г. Аеиа
