Секс между умове

Извратенячка съм! Е, не по моите критерии, разбира се - просто така ме определят повечето други. Това, обаче, малко ме засяга, защото разбрах къде ми е проблемът и сега търся начин или място, където ще мога да науча как да го реша. Да, дааа! Знам, че въпросът "как?" е глупост и че начинът не трябва да се търси, а да се намира!... Хм! За когото трябва, е ясно - тия неща не могат да се изразят с думи по друг начин, така че да са що-годе разбираеми за повечето...

Помня момента, в който разбрах, че мога да правя секс само с ума си! Глупости! Какъв ти момент! Не помня никакъв момент всъщност! Даже не знам как изглежда един момент, че да го и помня! А как звучи моментът? Ха! За да не моментосвам повече, ще кажа: помня случая, в който разбрах за своята умствена сексуалност. Но... няма да го разказвам. Разказаният случай не е самият случай. Егати! И преживеният случай май не е самият случай. Иди го разбери!

Но стига със случаите и моментите!

Умът си иска своето!

...

Всъщност, аз го имам. И той ме има. Отстрани изглеждаме като идеалната двойка. И не само изглеждаме, наистина сме такава. Рядкост! Но и нещо типично. Иначе светът нямаше да съществува... Единственото, което не ми достига е това, че не правим секс с умовете си. Не че той не е съгласен! Просто не може. Не го може.

Но аз открих къде се учи това. Разбира се, в друга реалност... Е, ще успея да уредя някак да се прехвърлим за известно време там. Но пък в тази реалност не са запознати с телесния секс - и на твърдите тела, и на фините - на никои!

Ха! Ще взема да създам там "Училище за телесен секс"! На обменни начала. А в нашата реалност ще докараме "Училище за умствен секс"...

Изглежда съмнително, изглежда и че надали би имало кандидати и клиенти, ама... опита ли веднъж човек взривовете от сливането на умовете, ще разбере, че телесното е само бегъл отзвук на тия усещания. И че фразата на гения "най-красивото е невидимо за очите" се отнася именно за невидимия, неосезаем и нечуваем Ум.

...

22.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Настръхнало дроздово електричество

Тъй както група любопитни Дроздове,

накацали по жица с електричество,

бърборят и следят пространство-времето,

така се мъдрят моите безбройни Азове,

накацали по нерви, нади и пространства невро-галактически.

Клюкарстват и обменят информация,

решения нервносистемно взимат,

дюдюкат или правят рекламации,

излитат - ако е необходимо.

...

И ток не ги лови...

...

...

18.03.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Загърбената "Енергия"

В последните петдесет години "на Запад" все повече и по-нашироко проникват различни "източни" учения - йога, акупунктура и т.н. - но въпреки това някак като че ли "учението за Енергиите" не е нито масово възприето като нещо, достойно за уважение, нито масово използвано. Повечето от хората прибягват до "енергийни практики или манипулации" от немай къде, например когато официалната медицина (която не е точна наука, все още) не може да помогне.

Може би не всеки има склонност към "енергиите", не всеки има време, желание, вяра и доверие в тях. Разбираемо е. Често съм чувала думите: "те, източните йоги, живеят в съвсем друг вид общество, не ходят на работа от сутрин до вечер за насъщния, и какво друго да правят, освен цял ден да си медитират на сянка в някоя пещера?". А всъщност на Изток съвсем не е Рай, там условията и обществата са много по-сурови от западните, но в това западният човек трудно може да бъде убеден. Не е и нужно да се убеждава, разбира се...

Вчера се върнах отново към "Деветимата неизвестни" и се сетих за една от техните девет митологични книги, в които, твърдят, били записани всички знания, добити на Земята в съответната област. Книгата за физиологията.

Ето какво казват за нея Повел и Бержие в книгата, която навремето разтърси западния свят и промени възгледите за света на много хора - "Утрото на магьосниците" (впрочем, актуална и днес, но за жалост - позабравена):

„Втората книга е посветена на физиологията. Тя описва как човек може да бъде убит с едно докосване, като смъртта е предизвикана от промяната на посоката на нервния ток. Твърди се, че джудото е родено поради изтичане на „информация” от книгата."

Точно с "нервния ток" се занимават и йога, и акупунктура, и различните бойни изкуства. Всеки, който се е докоснал до някое от тия учения, знае за какво става дума. Всеки, занимавал се по един или друг начин с тях, е усетил "енергията" и е видял, почувствал, разбрал, че наистина в човека циркулират някакви необяснени от съвременната наука енергии. Някакви "сили", за които не пише нищо в нито един учебник по физиология, но които определят в голяма степен именно тази "физиология".

Вдишваш и "мислено проследяваш" своето вдишване до определена част на тялото си. Усещаш, че там се появяват разни "явления" - затопляне, изтръпване, мравучкане, иглички. Казват, че така се насочва невидимата енергия, наречена прана, ки, чи, оргон. Името не е от значение, важното е, че я има и че предизвиква реални, осезаеми реакции и промени.

Д-р Вилхелм Райх, който е лекувал успешно с "оргон", е бил гонен до дупка от властите. Изгорили са всичките му книги. Това е забравено. Да, вече има доста фирми, предлагащи оргонни генератори, но всичко това е в графата "магьосничество" или ирационално, или мошеничество.

Съвременният човек обича науката и институциите. Безспорно, без първото нямаше да сме стигнали доникъде. Но в институционално отношение - църквата, в частност православната, също има лечебни ритуали. Кой знае защо, макар да е институция, на която хората вярват и която търсят за съдействие при извършване на различни "тайнства", не е никак търсена за извършване на лечебни ритуали... И дори повечето хора въобще не знаят за тях.

Проблемът май е, че и науката, и църквата по някакво странно стечение на обстоятелствата "заклеймяват" едни и същи неща. Едните ги наричат "магьосничество", другите - "шарлатанство", "паранаука" или "псевдонаука".

Да, науката е признала и описала съществуването на психосоматични заболявания - такива, предизвикани от "психиката". Логично е, че щом "психиката" може да разболява и да предизвиква органични промени в даден орган, то значи може и да извършва възстановителни, лечебни въздействия. Но тук вече се включва "изборното" определяне на нещата и логиката слиза натирена от сцената. Науката е казала, че психиката може да предизвиква болести - и, да, хората доволни го възприемат и им се струва съвсем резонно и логично. Но не е казала, че тя може и да лекува. Щом не е казала - значи не може. Случаите на необяснимо излекуване с психика, т.е. с "енергии", минават или в графата "чудо" или в "изключение от правилото". А какво е това "правило" - нито науката, нито църквата са казали, но някак "си го има и това е"...Науката е признала съществуването на "плацебо" - това също е в сферата на психиката и "незнайните енергии". Не е обяснено обаче как се получава и не може да се предизвика "изкуствено" плацебо в лабораторни условия - или ще се прояви ефектът му, или не - никога не може да се предвиди. Интересно е, че някои по-напредничави лекари правят "операции-плацебо" - които имат понякога успех - симулират пред болния, че му правят операция и той, убеден, че е опериран и "проблемът му е изрязан", след това се излекува сам, без изобщо да подозира за това. Тук се намесва великата Вяра... Но и тя не е застъпена в нито един сериозен медицински учебник.

Всъщност, цялата тази моя тирада, е продиктувана от нещо, което ме впечатлява и учудва от известно време. В течение на заниманията ми с йога и работейки върху "третото око" установих, че човек наистина започва да "вижда без очи". Аз съм убедена в това и без йога - на няколко пъти като малка спонтанно ми се случи, лежейки преди заспиване, но напълно будна и чувайки околните шумове, да установя, че със затворени очи виждам около себе си една съвсем друга и непозната стая по същия начин, както виждам с отворени очи стаята, в която се намирам. Първият път това ме изненада много - "гледах" без очи околната непозната стая, пипах си многократно очите, за да се уверя тактилно, че са затворени, и тя си стоеше, и аз си я "виждах", все едно бях в нея... Напълно осъзнавах, че това е "виждане без очи". Но за жалост това се случи спонтанно няколко пъти - аз не можех да го предизвикам. Вече започвам да се убеждавам, че методите на йога го могат... Чела съм данни за слепи хора, които твърдят, че виждат. Вярвам им... Да, рядкост са, но рядкото не означава невъзможно, нито изключение от правилото. Само така изглежда.

24.07.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Пипалата на Чакрите, Голото Хоро и ... бай Иван

Макар да бе трениран, знаещ, изкусен и ясновиждащ, на бай Иван, както сме споменавали и друг път, често му се случваха неочаквани и нестандартни стечения, които винаги оставяха по няколко изхода за йогина, но той, по съвет на своето ОМ-Съзнание, избираше само един-единствен такъв. Всъщност, това с избора на един-единствен се отнасяше за всеки един човек, дори за абсолютно незанимаващ се с йога, но това са други истории и, ако трябва да ги описваме, няма да ни стигне мястото на планетата...

Та, един ден бай Иван бе поканен на градинско парти-барбекю от свой млад последовател. В събитието щяха да вземат участие и йоги, и нейоги, затова менюто бе предвидливо уточнено и описано: за йогите тиквички, чушки, гъби и лук на скара. Лукът беше вид глезотия и престъпване на режима, защото той, както е известно, е тамасична храна - на простосмъртен език - "мръсна, тъмна и неенергична" - тъй като растеше в Земята, невиждайки Слънце.

(Бай Иван, макар да спазваше канона, често се чудеше защо древните философи бяха направили такава класификация на невероятния лук - та нали той имаше и надземна част, която беше в контакт, макар и непряк - то кой ли е в пряк!? - със Слънцето, и тази надземна част комуникираше пряко с корена, т.е. с луковата глава, по време на растежа на това растение?! И нали всяко едно растение, например плодът ябълка, също имаше корени, които го хранеха и той не можеше по никакъв начин да се превърне в ябълка, ако нямаше подземни корени, колкото и да го грееше Великото Слънце?).

За нейогите бяха предвидени горните зеленчуци, плюс свински пържоли, кебапчета и кюфтенца. По неписано споразумение бе ясно също така, че алкохол, вода и безалкохолни ще пие всеки, който си поиска - и йоги, и нейоги - на своя и само на своя отговорност... На такъв принцип бяха вписани и салатките от сурови зеленчуци...

Бай Иван по принцип не си падаше по такива купони, и изобщо - по всякакви - но, за да не обиди своя верен последовател, реши да отиде на дворното парти. Когато взе адреса бе много учуден, защото се оказа, че ученикът му живее къща до къща с един възрастен и много скъп БайИванов приятел - бай Стоян.

Настъпи вечерта на купона. Още с пристигането си, Бай Иван каза на домакина, че е приятел със съседа му и погледна дали няма да го види в съседния двор - да му се обади. Домакинът, ухилен, каза, че е предупредил бай Стоян, че тази вечер ще има шумотевица и той, и без това от лягащите рано, явно вече бил легнал, най-вероятно - с уставно поставени тапи в ушите. При това обяснение в съзнанието на бай Иван се намъдри един бегъл извод, че явно Стоян и друг път е бил свидетел на съседски купони и че, може би, не е бил очарован от тях. Но, разбира се, това бегло просветване не можа да развали настроението на Йогина и той се впусна във веселбата.

Участниците в нея бяха от различен диапазон възрасти - между двадесет и петдесет годишни, приблизително по равно мъже и жени. Бай Иван бе най-възрастен, но това не му попречи да стане център на внимание (както винаги) и да се забавлява между пиещи и танцуващи разгорещени младежи, сам той бодро хрупайки сурова червена ябълка - оказа се, че домакинът имаше и плодове!

Купонът течеше, хората се веселяха, танцуваха, бай Иван също. По едно време, около два след полунощ, някои от жените явно изпаднаха в "особено състояние на съзнанието" и взеха, че се съблякоха, завъртайки около послисания бай Иван буйно голо хоро! Заразени от този пристъп на ентусиазъм, към жените се присъединиха и мъже - също в гол вид. Бай Иван, стоейки в средата, гледаше и се смееше - той също бе позволил на общия ентусиазъм да го завладее, но използваше предимството и извинението на старостта и йогостта си, и не се събличаше. Музиката кънтеше все по-силно и по-силно, хоп-хоп - и кулминацията на хорото назряваше - когато бай Иван забеляза, че лампата на съседския прозорец, принадлежащ към тераса, гледаща пряко в двора, светва! Независимо от купонния Дух, йогинът веднага се досети, че бай Стоян се е събудил и че всеки момент ще излезе на балкона да види какво става при купонясващите съседи! В това, разбира се, нямаше нищо лошо. Неприятното бе, че бай Иван познаваше твърде добре приятеля си и знаеше, че той, макар и много добър и сериозен, е подчертано принципен дядка, който на момента щеше да си развали необратимо мнението за него - Иван - ако го види да стои безметежно и захилено в средата на голо среднощно хоро!

Трябваше да се предприемат спешни мерки, които да намалят видимостта на бай Стоян! Нямаше време за губене!

И бай Иван направи нещо, което досега никога не бе правил!

Да, това не беше по правилата, дори бе пристъпване на сума ти закони, но - какво са едни ми ти закони пред безценността на един скъп приятел? И пред заплахата от неговата загуба, поради едно обикновено голо хоро?

Бай Иван се задейства мигновено! Пусна невидими лъчи от всичките си чакри (не само от седемте!), всеки от които хвана по една Звезда от Небето и я свали долу, около тропащите хорото. Странно, но звездите съвсем не бяха толкова големи, колкото ги описваше физиката - диаметърът им беше само около два метра и бяха някак плоски. Това, разбира се, нито бай Иван, нито купонясващите го отчетоха в този момент - отчитането стана в последствие и то само от БайИванова страна. А за момента - бай Стоян излезе на чардака и видя единствено едни ослепителни светлини, идващи от веселящия се двор, и да, чу силната музика още по-силно. Погледа, погледа, и недоволен се прибра...

Бай Иван върна звездите на небето...

Над петдесетгодишното Приятелство бе спасено.

Купонът продължи още известно време...

После приключи и Йогинът се прибра щастлив у дома...Успя да дремне около час и стана за сутрешната си йога-практика.

По време на нея го споходи, то е ясно, една мисъл, която беше от раздел "несподеляни никога, никъде, с никого":

"Уважавай Науката, но не й вярвай! То е казано и описано какво е Вярата!"

13.06.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Лигата на Кълнящите бабички ... и пак бай Иван

За всеки е известен феноменът "кълняща бабичка" - това са едни особени същества, които виреят на всяка улица, във всеки блок и дори вход, във всеки автобус, трамвай, влак, самолет - вездесъщи са, но никой не може да ги разбере, изучи, обхване и така нататък. Не че науката изобщо се е занимавала някога с този знаменателен феномен - дори учените да са опитвали в един или друг момент да сложат някакъв ред и класификация в него, винаги са удряли на камък, или най-малкото - на яка гьостерица. И са се отказвали - най-вероятно...

Бай Иван, както всеки нормален човек, също се беше сблъсквал неведнъж с феномена през различните периоди от живота си. Помнеше как като хлапак някоя баба го псуваше и кълнеше, защото разхождаше котката си на улицата пред нейната порта (тая улица е на баща ми бе, келеш! гад мръсна! къш!). Не беше забравил как като баща правеше неистови опити да влезе в контакт с някоя такава баба, засегнала детето му, понеже си играело на войници с други деца и вдигало шум. И посредством внуците си бе правил опити да влезе в комуникация с някоя проклинала ги баба... Но и като баща, и като дядо единственият разговор, който бе успявал да проведе, бе всъщност монолог от кълнящобабичкова страна, състоящ се от отчайващо еднообразни получленоразделни звуци, резюмирани в едно дисонансно: "Марш!". И, понякога, подплатено с гонитба, в която гонещата страна неминуемо бе бабата, размахала гореспоменатата гьостерица.

Да, въпреки всичката си благост, въпреки ума и тренираното си Ом-Съзнание, бай Иван така и не бе успял досега да влезе под кожата на някоя бабичка от род Кълнящ, и съответно - не бе съумял да й помогне да стане по-човеколюбива, по-разговорлива и по-добра, което, от своя страна, директно би се отразило на Сумата от Общата Доброта на Света...

...

Затова бай Иван бе премного учуден, когато в един юнски четвъртък получи по пощата твърде странно писмо. Странно още от пликов поглед - защото под "подател" на плика се мъдреше: Лигата на Кълнящите Бабички...

"Ха! Че как са успели изобщо да се обединят, лигират, че и чак организират!? Това е по-невъзможно от преминаване през черна дупка със зимни кънки!" - веднага помисли бай Иван.

После му хрумнаха други мисли, дори усети неприятното ирационално чувство, че, а е отворил писмото, а върху гърбината му се е изсипал порой от биещи гьостерици, гарниран с щедра доза псувни и клетви. Защото това писмо не бе от една кълняща баба, не бе от две, три, пет - а от цяла лига таквиз екземпляри!

Но тези ирационалности не успяха да оцелеят никак дълго, защото йогинът умееше безупречно да подчинява ума си и да не позволява той да му пречи, дори в предприемането на такива опасни дейности, като отваряне на писмо от Лига на Кълнящи Бабички. Хряс! Пликът бе уставно разкъсан (това издаваше донякъде, че все пак бай Иван изпитва леко вълнение!) и пред БайИвановия взор се ширна едно наистина много любезно, сухо, дори стряскащо формално писмо-покана! Лигата на Кълнящите Бабички, която бе получила отлични отзиви за него като йога-учител, го молеше най-учтиво да изнесе един семинар за йога на тяхна сбирка и евентуално в последствие да уговорят провеждане на йога-сеанси веднъж седмично сред Бабите...

Не е необходимо да казваме, че бай Иван бе много учуден, но не за поканата, а от факта, че за първи път в живота си е успял да постигне една по-различна комуникация с тази част от човешкия род. "Дааа, Праната не бива да се подценява никога! Не се знае в кой момент ще те напъне по начин, който да ти докара среща на културни начала с цяла лига кълнящи бабиери!" - каза си на самомайтап бай Иван, и добави: "Е, доста повече щях да се зарадвам на такава покана от някоя Лига на Красивите Жени, ама и кълнящите бабички са нещо, де...!"

...

...И бай Иван се отзова. Няма да навлизаме в подробности. Ще кажем само, че оцеля и нито беше псуван, нито проклинан, нито бит. Бабите харесаха идеята за "Йога" и с неподозиран хъс, желание и отдаване се впуснаха в сеанси, ръководени, то се знае, от бай Иван... Лигата се състоеше от огромен брой членки, всяка държаща монопола за проклятия я на своята улица, я във входа си, я в цял квартал...

Сеансите продължаваха. Изминаха няколко месеца.

Бай Иван, като зает човек, нямаше много време за наблюдения над околния свят, но, независимо от това, по едно време започна да забелязва много неприятна промяна в държанието на хората от прякото и непрякото си обкръжение. До вчера културни, кротки, интелигентни, разбрани и нормални хора, кой знае защо бяха започнали да се държат видимо много зле - агресивно, злобарски, неуравновесено и изобщо - отвратително!

"Става нещо!" - помисли си бай Иван. "Ех, защо ли не може тия чалнати хора да постъпят като Кълнящите Бабички и да потърсят помощ по някакъв начин, за да се отърват от налетялата ги агресия?"...

Междувременно пък Лигата на Кълнящите Бабички обмисляше варианти за ново име на организацията си. Не за друго, а защото всички членки бяха коренно променени. Бяха се превърнали в породата "блага бабка"! Никой от обкръжението им не можеше да ги познае и те една по една губеха монопола над проклинането в своя квартал, улица, блок или вход...

...

Бай Иван продължаваше своята нормална, ежедневна дейност, и с всеки изминал ден установяваше, че този или онзи приятел нещо се е чалнал и псува ближните на лягане и ставане, че този или онзи съсед, преди приятен и усмихнат, сега е станал агресивен кьотук... Когато обаче видя жена си, по принцип винаги приятелски настроена към деца, да им крещи нечленоразделно в градинката - деца, които й бяха всъщност приятели и които бяха научили много неща от нея - бай Иван реши да вземе някакви мерки и да разбере "какво всъщност става"...

Той имаше безброй начини за "проучване" на нещата. Този път реши, че ще зареже ОМ-Съзнанието, Помощта на Боговете, Сливането с Обществения Аз и пр., и пр., а ще действа с логическия си ум - нещо, което правеше твърде рядко. Не защото бе алогичен, а защото логиката далеч не винаги помага, когато искаш да научиш нещо за хората и тяхното държание... Но в случая силната Интуиция на йогина му каза, че е належащо да включи тип логично мислене. И той я послуша. Е, ясно е, че веднага разбра причината за "всеобщата гадост". Ами да! Той, бай Иван, се бе намесил по неведоми пътища в крехкия равновесен механизъм на микро-обществото и, превръщайки кълнящите бабички в благи баби, бе предизвикал ответна реакция на възстановяване на равновесието, състояща се в преобразяване на уравновесените и добри хора в подобия на кълнящи бабички!

"Ами сега!?"... Бай Иван не се чуди дълго. Последваха йога-сеанси пред преименуващите се Лигаджийки, които за кратко време успяха да им възвърнат старото статукво...Те се отказаха от смяната на Името си. Отказаха се и от йогата. Другите хора възвърнаха предишния си облик...

Бай Иван осъзна, че е направил огромна глупост, даже няколко глупости. Но пък нямаше и избор. Положението и преди, и сега беше "хем боли, хем сърби"...

...

Измина още известно време. Всичко се нормализира и тръгна по стария си Път. Сумата на Общата Доброта в Света отново бе същата. Само бай Иван бе прибавил едно ново свое заключение, което не сподели, както винаги, с никого.

То гласеше: "Ако положението е "хем боли, хем сърби", ти недей да изправяш криви краставици - това няма да се отрази на Сумата на Общата Доброта в Света!". Всъщност, това бе твърде неясно...

Може би затова бай Иван не желаеше да го споделя?

09.06.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Литургията на Светия Дух сбъдва всички желания

     Интересна, многопластова, многоизмерна и ... всичко по много е темата за Светия Дух. От години се занимавам с нея и дори, както често става синхронно, когато не се занимавам активно, се случва да добивам нова информация ей така, „от нищото”, но тук няма да правя разбаротки по нея.  Иска ми се да разсъждавам върху изпълнението на желанията, но и това няма да правя... Ще цитирам някои неща за Свети Дух и който иска, ще си направи изводи и заключения, а защо не и нови открития...

    Започвам с Фрейзър, който в „Златната клонка” казва:

 „...Така френските селяни били, а може би все още са убедени, че свещениците могат да изпълняват някакви особени ритуали – литургия на Свети Дух, чието въздействие било толкова чудотворно, че не можела да й се противопостави и Божията воля; колкото и прибързана и неподходяща да е молбата, бог бил принуден да даде онова, което му искали по този начин. 

     Съзнанието на онези, които при изключителни моменти в живота са искали по този начин да превземат с атака царсвото божие, не свързвало ритуала с идеята за безбожие или непочитание.

     Свещениците обикновено отказвали да отслужат литургията на Светя Дух, но монасите, особено капуцините, имали славата, че се поддават с по-малко скрупули на молбите на тревожните и отчаяните. В тази принуда, която според католическото селячество свещеникът налагал на божеството, сякаш виждаме точно съответствие на властта, която древните египтяни приписвали на магьосниците.”

     Някои тълкуватели смятат, че Светият Дух е женският аспект на Бога. Мисля, че: Свети Дух = Премъдрост = София... Но най-вероятно е нещо много повече от един дуалистичен аспект, защото ето какво се казва в книга „Премъдрост Соломонова”, Библия:

    „Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума. (1:7)

   Сега малко за смъртта и Духа, отново от Премъдрост Соломонова:

   „Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите, защото той е създал всичко за битие и всичко в света е спасително: Няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята. (1:13-14) Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял. (2:23-24)

     А следващият цитат за премъдростта (т.е. Духа?) много напомня на някои физични открития, направени в последно време, а също така отново навежда на мисълта за прана, оргон и т.н. имена на „Универсалната енергия”:

  „Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква. Тя е дихание на Божията сила и чист излив на Славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея. Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действията на Бога.” (7:24-26)

    В „Деяния на Апостолите”, която книга още се нарича „Евангелие на Светия Дух” се казва, че тази същност не подбира кого надарява с даровете си – вярващи или невярващи, езичници или християни:

  „Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичниците се изля дарът на Светаго Духа; (Деяния 10:44-45)

„Тогава си спомних думите на Господа, как той говореше: „Йоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий. (Деян 11:16)

     И няколко думи в заключение. Какво включва тази литургия, за която говори Фрейзър? По неизвестни, но видими причини, това не се знае официално. Имам някои подозрения и предположения, но няма да ги изказвам. Само ще цитирам една молитва, която може да се изказва от всеки, който по една или друга причина „търси общение” със Светия Дух:

     Молитва на Соломон за Св. Дух:

„...аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, който си направил всичко със Словото Си, и който си устроил с премъдростта си човека, за да владее над създадените от теб твари и да управлява света свято и справедливо, и с душевна правота да върши съд! Дарувай ми приседналата до Твоя престол Премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони”  (Премъдрост 9:1-5)

Добави в Svejo

Науката не знае какво е Живота...Праната, Чи или вездесъщият Етер...Аз дишам...

    Има много имена. Няма значение как ще се нарече – прана, ки, чи, етер, енергия, светлина, vis vitalis, оргон, дух или с каквото и да е друго име. Във всяка традиция Го има това „нещо”. Все някой някога Го е усетил и Го е проучил, доколкото това е възможно. После Го е впрегнал с практически цели за свои нужди и То му е служело вярно... То винаги служи... Стига да му обърнем внимание.

     Служи и ако не знаем за Нея – Праната... Но до време...

Винаги и всяко нещо е до време по нашите измерения, но за човешкия живот има значение колко дълго е времето, съотнесено към живота...

Ако не Й обръщаме внимание, Тя постепенно намалява и накрая изчезва... При смъртните неминуемо изчезва, но отново се връщаме към човешките измерения за продължителност на времето.

     Тя/Той/То няма род, но граматиката на повечето езици не е измислила „безродова категория”. Съвременният английски няма род – това между другото – и може би заради това има тенденция да стане общ, световен език – дали защото не се приближава до същността на Прана? Езикът и Светът като неща, които не могат едно без друго... Дали и Светът ни не се приближава до тази „същност”, независимо от апокалиптичните настроения...

Все някога науката ще разбере какво е Прана. Или Дух. Дори Свети Дух. Пропиващият всичко Дух на Бога... Ако тогава все още е наука и в нея се влага това, което се влага сега... Но може би няма да е така...

     Казват, Декарт е отделил Човека от Духа, оттам – и Вселената от Духа. И оттогава започва развитието на науката, каквато я познаваме днес. Наука, която се занимава с една изцяло машинизирана и неодушевена вселена и с един човек, който също е просто машина... Какво е обаче това разделяне, което прави Декарт? Как да се определи и окачестви? То е напълно условно и илюзорно. Една илюзия, която обаче завладява всичко и всички и изпраща Духа в миша дупка... Може ли Духът да бъде заврян в миша дупка? Той самият – едва ли, но усещанията ни за него – да. Оттам и способността ни за общение с Него изчезва напълно... И може би затова се чувстваме толкова сами и самотни, а и нищожни във Вселената – мънички, незначителни машинки в една Голяма машина... Във всеки от нас обаче има Дух, но той не може да направи връзка с Духа... И това само защото някакъв Велик манипулатор и неговите последователи са решили, че ще бъде така... Може би за проба – да видят какво ще стане...

     Съществуват много митове и легенди за хора, които сътворяват статуи и после им вдъхват по един или друг начин Живот. В съвременната наука това засега не е направено... Не е направено и от никоя институция – научна, религиозна, държавна, политическа, международна, финансова, военна...

     Съвременната наука не знае какво е Живота. Не може да го създаде от глина, камък и друг  материал. Не може и да го вдъхне в никакъв материал. Дори в органичен...

Съвременната наука не знае какво е Живота...

     Никоя институция не знае какво е Живота... Нито може да го създаде... И въпреки това вярваме безрезервно... Кой в каквото си избере... Дишаме, но не възприемаме това дихание като Светия Дух. Дори не обръщаме внимание на дишането... То си е даденост, която присъства неизменно...

     Да, можем да клонираме. Но от жива, органична клетка и при определени условия. Без такъв субстрат не можем да създадем живот...

Както повечето хора не знаят какво е електричество, как се произвежда и впряга, но го ползват ежедневно, така става и с Живота. Само че май за втория случай не става дума за повечето, а за всички?

     И както е с електричеството, така става и с Прана... Източните учения са я „напипали” откъде преминава в човешкото тяло и я използват по предназначение... Йога, акупунктура и подобни неща наистина въздействат върху този загадъчен Поток...

     Който не вярва – просто да опита...

  Алхимиците също одушевяват Света. Или по-скоро усещат, знаят, че е одушевен. Примитивните племена и вярвания – също. Кабалистите и европейските окултисти – и те. Но след Декарт „мандалото лопва” и край с Духа...

     Оргонът, открит от д-р Вилхелм Райх, е най-вероятно отново този всепропиващ  Дух, Прана, Чи... С оргон той е лекувал какво ли не. Сега продават много и всякакви продукти, уж генериращи оргон, но когато той прави проучванията си в САЩ е арестуван и всичките му писания са изгорени...

     Като малка много обичах книгите на Бернхард Гжимек.  От него запомних една мисъл, която ме беше впечатлила. Не знам дали ще я предам дословно, но е нещо такова: „Ние сме в състояние да унищожим цели градове, държави, континенти. Но да съживим мъртвия дъждовен червей – това не е по силите ни!”

     Съвременната наука не знае какво е Живота...

Добави в Svejo