Смехът на Извънорбиталната Риба

"Човек без бог е като риба без велосипед" - бяха написали някога на стената на мъжка тоалетна в Бъркли. Пък аз ще ви кажа: съвсем успешно велосипед може да се замени с въртележка.

Не ме познавате, защото съм невидима за вас. А и взех, че излязох извън орбита, и сега само гледам.

Всъщност, не точно гледам, а се пукам от смях. Смехът в открития Космос е нещо велико! Неописуемо! Смехът, когато не си в гравитация, е оргазъм, но умножен милиони пъти - и това пак не може да опише какво точно е. Както и да е! Исках друго да кажа.

И то е, че като гледаш отстрани Земята, виждаш, че тя е една въртележка - не по-различна от някоя такава в лунапарк. Върти се с бясна скорост! И всички на нея се въртят! Ох, падам в открития Космос! Падаааам! Макар че тук падане няма! Само като погледна въртележката и всички въртящи се, ми става неудържимо смешно. Защо ли? Защото въртящите се люде, риби, бактерии, паяци, китове, демони и прочие, не усещат, че се въртят през цялото си време на Земята!

Мислят, че не се въртят! Ако на някой случайно му се завие свят, го обявяват за болен или луд! А той всъщност е усетил, макар и бегло, въртенето на Въртележката "Земя"! Така да се каже - доближил се е до есенцията на Живота. Ама не! Щом усеща виене на свят, значи той е фантазьор, с нарушен вестибуларен апарат - най-малко!

Казват земляните: "Всичко е илюзия!". Същевременно не разбират, че този постулат го виждат и усещат ежесекундно! Защото, какво по-видимо доказателство от това - да знаеш, че реално се въртиш и летиш с бясна скорост, а да се усещаш, като здраво стъпил на "неподвижната" Земя? Все едно гледате отстрани въртележка. Въртящите се прелитат край вас през определен период, но не усещат, че се въртят. Смешно! Колелото на Съдбата. Самсара. Това не са отнесени алегории. Това са всичките галактики - с техните квазари, черни и бели дупки, звезди, планети, комети и прочие. Въртележка, във въртележката, във въртележката ... Илюзия, в илюзията, в илюзията - като люспите на лук. Ах, забравих, че съм извън орбита! Тук никой не знае "що е лук". Той също е едно от въртящите се същества, макар да казват, че главата му била забита неподвижно "под земята". Неподвижно!

Ех, Илюзия!

Ваша: Извънорбиталната Риба

...

...

21.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Говори Аз - от дъното на гравитационния кладенец

Ако ти се случи да успееш да се отделиш от планетата си, да излетиш в открития Космос, то ти ще усетиш, съвсем осезаемо, безсмислието, несъстоятелността и несъществуването на всичките си ядове и притеснения.

Те са свързани с мястото, на което живееш. Махнеш ли се от планетата - махат се и тормозещите те неща.

Изчезват обаче и работите, които обичаш, които те вълнуват, ентусиазират и които цениш - по-високо или по-ниско.

Оставаш Ти.

Но коя част от тебе остава?

Трябва да го видиш на практика, за да го осъзнаеш.

Все пак, тогава ще разбереш, че всъщност ядовете, притесненията, ценните придобивки, светините ти - всичко това е било част от тебе.

Защото, отдалечавайки се от Земята, ти усещаш себе си невероятно по-лек. И не само заради липсата на гравитация.

Хората по планетите живеят на дъното на гравитационни кладенци - земният кладенец например е дълбок над 3000 километра. Пребивавайки на това дъно, ние мислим, че сме на планета, на кълбо. Че имаме свобода и прочие. Смях! Как може дъно да бъде сбъркано с кълбо? Може, може!

Дъното привлича, улавя, събира всичко, което успее. И никак не е лесно да се измъкнеш от гравитационните дънни лапи - те държат неописуемо здраво.

Огромна част от твоя, така наречен, "АЗ", всъщност не е нито твой, нито аз. Да се правят аналогии със сравнения между жители на най-дълбоките пещери и обитатели на стратосферата е несъстоятелно и напълно погрешно, но все пак, би могло да се направят, с цел - да се обясни що е то да живееш на дъното на кладенец и в даден момент да излезеш от там, мислейки преди това, че дъното е целия свят...

Някой ще каже: пещерните жители няма да имат нужните възприятийни рецептори, с които да видят и оценят новата реалност. Ако успеят да излязат на бял свят - дори да стоят само на повърхността на планетата, а не да полетят към стратосферата - то те няма да разберат нищо от новия за тях свят, и дори ще страдат за изгубената си, обичайна реалност.

Този някой няма да бъде прав - това е още една от илюзиите на гравитационния кладенец.

...

Едно от малкото неща, което не е илюзия в гравитционния кладенец, е Животът.

Дънните жители го приемат за даденост и за нещо "по подразбиране" - това вече е типичната, отново, кладенчова илюзия.

Другото истинско нещо в кладенеца, то се знае, е Любовта.

Тя и единствено Тя може да породи Живот.

...

Една малка част от дънните жители вярваха, че Бог и само Бог може да вдъхне Живот във вече умряло тяло. И че Бог и само Бог може да създаде Живот. Бяха прави - просто ползваха неправилната дума - вместо Бог, бе редно да казват: Любов. И макар че много Пратеници на свободните селения им бяха казали пряко: "Бог е любов!" - дънните хора приемаха това за алегория, за метафора, за "бог" знае какво - само не и за пряката Истина.

...

04.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Гурута, политически водачи и други смешни аналогийки

Който се е интересувал от "източни" традиции знае, че в някои от тях има и елемент на "почитане на гуру". Между другото, "гуру" се превежда като "гу - тъмнина; ру - светлина" - нещото, което те води от тъмнината към светлината. Но в някои практики учениците гледат снимка на личността, приета за гуру, и по този начин получават сила, светлина и т.н. Някои дори твърдят, че тази личност-гуру можела да подпомага съдбата и случванията в живота на почитателите си - независимо колко на брой са те. Но не това ми е целта да кажа в този пост. Нито ми се говори за факта, че ашрамите на гурувците са машини за пари - не че в това има нещо лошо, но много хора не виждат благоприятните аспекти на събирането на тези пари, а забелязват само "шашмата". Има и шашма, има и илюзия, има и вяра, и знание, и "благословия - шактипат" и "всичко останало.

Сега по въпроса. Доста хора си спомнят как по времето на социализЪма у нас, във всяка обществена сграда висяха портретите на "народните водачи" - Георги Димитров, Тодор Живков и пр. Какво излиза? Както в един ашрам висят портретите на Гуру, така и в "модерните ашрами" висят образите (икони) на Водачите.

В наше време не е модерно да се турят портрети на съвременни управляващи. И всеки си мисли, че "традицията гуру" вече я няма.

Има я! Портретите на "Водачите" висят навсякъде по улици, сгради и паланки! Това са масовите билбордове, масовите рекламни плакати, и снимките на политиците по вестниците.

И, да, не на последно място - показването на "лицата" (да не кажа задниците-лица) на нашите любими вождове по телевизията! Тази всепроникнала медия. Наистина, не всички гледат телевизия, но все пак...

Чрез телевизията, пък и чрез интернет, Портретът на Гуру е не само в обществените "ашрами", а и във всеки конкретен дом.

И ще ми говорят, че индийските гурувски традиции били промиване на мозъци и отживелица! Нищо подобно - по-скоро всичко е копирано от там. Което май не е добре.

Всъщност, цялото общество и обществена структура се ръководи по същия начин, както и един ашрам. Чрез почитане и всеналагане на "гуру". Често - съвсем несъзнателно. И още по-често - съвсем не водещо до "просветление". Защото, ако наистина политическите ни водачи ни помагаха за достигане на лично извисяване и просветление - светът ни отдавна да е станал Рай. Може би, полит-водачите (да се изкажа по СССР-овски) са гурута с обратен знак? Водят света към оскотяване?

Да се надяваме, че не...

...

14.04.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Тест за истинност

Често жените, на които им предстои скорошно раждане, обичат да се майтапят, разказвайки с разнообразни думи следната митична случка:

Отива жената в родилния дом да ражда. Раждането започва, но бъдещата майка е изплашена и изтощена - обръща се към акушерите и им заявява твърдо и с нетърпящ възражение тон:

- Аз си тръгвам! Не мога повече! Не ми харесва! Вие продължете без мен!

Не знам дали тази легендарна майка е успяла да изпълни заканата си. Възможно е и да е... Но много по-вероятно е да не е.

Случката обаче, съотнесена към другите "случки от живота", може да служи като своеобразен тест за истинност и значимост на нещата. Ако в дадена ситуация, видимо тежка, ужасна, психически натоварваща и т.н., ние можем да си тръгнем, без ни най-малко да приличаме на "тръгващата си раждаща жена" - то тази ситуация е пълна тъпотия, илюзия, промиване на мозък и т.н.

Така де! На човек не му се налага всеки ден да ражда! ;)

...

18.03.2013г. Аеиа

Добави в Svejo