23
SKIDOO
Какво е човек в удобството на своето Вътре?
Излез вън.
Широк е светът и студен.
Излез вън.
Ти си станал посветен.
Излез вън.
Но ти не можеш да излезеш вън по начина по който си дошъл вътре.
Пътят навън е Пътят.
Излез вън.
Защото ВЪН е Любов и Мъдрост и Сила.
Излез ВЪН.
Ако вече имаш Т, вземи UT*
И след това вземи О.
И така най-сетне излез ВЪН/постигни OUT.
Алистър Кроули „Книга на лъжите”
Доскоро се подвизавах като куриер - работех към една фирма за малки и средни доставки. Разнасях ги с кола – бяло пикапче. Преди да започна тази работа, изобщо не подозирах, че протича такъв стоко-предметооборот между граждани и фирми... Но вече влязох в крак и свикнах... Няма да повярвате какви неща се изпращат и, понякога, на какви невероятни места трябва да ходя!
Онзи ден обаче ми се случи такава случка, която преобърна и промени из основи всичките ми виждания за света...А и мен ме промени...
... Бях пристигнал на адреса – банална офис-сграда на полуцентрална улица в столицата – и търсех пратката (май беше някаква книга, но, разбира се, не знаех как се казва, понеже пратките за доставяне по правило ми ги дават пакетирани), заровил се до кръста в багажника, и прехвърляйки безбройните пакети и пакетчета, когато усетих някаква тяга навътре към същия този багажник... Помислих си : „Хм, задуха вятър...”, а тягата все повече и повече се усилваше. Аз осъзнах, че не е от вятъра... Показах се навън – слънчево и горещо, без ни най-малък намек за вятър... Постреснах се: „ами ако колата нещо се разваля?!”... Но не беше възможно да е от нея – по една чиста и щастлива случайност бях паркирал така, че да не преча на движението и си бях позволил дори да я изключа... Тогава – откъде идваше тази тяга? Откъде ме дърпаше така силно това течение в багажника?
Напъхах се отново да търся пакета – и пак усетих тягата. В един момент тя се усили и - тъкмо бях хванал нужната пратка – ме всмука в багажника... Докато се носех, се чудех как е възможно едно пикапче да има такъв огромен багажник... после изведнъж спрях да се чудя на това, защото нещото, което ме понесе, като че ли ме изплю на непознато място... Нямаше и помен от столичната улица, нито от офис-сградата.
Вместо улица – горска поляна. Вместо офис-сграда – огромен дъб... Пред дъба стоеше паркирано моето пикапче... От една дупка в дървото излезе някакъв човек – едър, висок, рус, на средна възраст, приличаше досущ на хибрид между нашенски училищен охранител и холивудски екшън-герой – поздрави ме и каза:
- Много се забавихте! Давайте да оправим бързо нещата, че стана напечено!
Аз ни най-малко не се помайвах – дадох му пратката, той ми подписа формуляра, откъснах лист за него, а другата част си остана за мене... От вълнение въобще не успях да видя какво пише на куриерския формуляр... (ще погледна после – мислеше, някъде там, една моя част)...
Усетих се, че го питам, преди да успее да се шмугне забързано в дъбовата дупка:
– Ама аз как ще си тръгна оттука? Няма никакъв път наоколо?
– Просто пак вмъкнете горната си част в багажника – изстреля с досада екшън-героя. Виждаше се, че много бърза, а аз го бавя с глупости...
Така и направих. Отново ме всмука тягата и аз се озовах пред предишната офис-сграда. Погледнах формуляра, който ми беше подписал училищния охранител... На него, в рубриката за адрес на получателя, наистина пишеше... Дъбът...
Как така не съм видял този адрес, а съм прочел вместо „Дъбът” „София, улица ХХХХХХ 23” така и не успях да разбера...
...Седнах на волана, запалих, подкарах и... изведнъж осъзнах, че до мен седи някакъв човек. Уплаших се не на шега и посегнах към оръжието си (имаме оръжие, което да използваме за отбрана – все пак, куриерите често са заплашени от крадци).
– Оставете оръжието! – властно, но и някак благо каза моят спътник. Обърнах се да го видя – за мое огромно учудване това беше един много приятен на вид белобрад, дългокос старец с будни кафяви очи. – Нищо няма да ви сторя, искам просто да ви предложа нещо...
И Старецът ми разказа, че от векове Началството изпитвало трудности с комуникацията между различните вселени. Особено трудно било осъществяването на различни видове материални доставки. Хората искали да пратят това или онова на свои близки в друга вселена, но нямало кой да им извърши тази услуга. И Началството, и неговите подопечни се мъчели постоянно да измислят най-различни начини за пращане доставките – я посредством някой необикновен багажник, я другояче... Но това вече не се търпяло, а и не било сигурно, че всяка една доставка ще бъде доставена „по надлежния ред”.
От думите на Стареца ми стана ясно, че в пазара е зейнала огромна празна ниша – междувселенно куриерство!
Прекъснах го и му казах, че щом е така, аз мога да отворя фирма, която да поеме тази работа и да избави Началството и Другите от прекалено умуване...
Лицето на Стареца грейна:
– Имаш благословията ни!
...Сега съм собственик на куриерска фирма за доставки между паралелните вселени... Е, трудно намирам персонал за изпълнение на главоломно растящите ни поръчки, но все някак успяваме да си вършим работата качествено, де...
Няма коментари:
Публикуване на коментар