Тайната партия на серящите злато

Всичко тръгна от мига, в който съвременният алхимик, бедният гражданин с руски произход Лев Василиевич откри, че вместо нормални екскременти, изхожда злато.

Години, години, години Лев Василиевич Иванов работеше като момче за всичко в една фирма за внос-износ и пак години, години, години, паралелно със скучната си работа, се занимаваше с неща, които го влечаха от малък. А именно - издирване на интересни алхимични текстове и прилагане на практика на прочетеното в тях.

Първоначално действаше на сляпо и много хаотично. С годините нещата се избистриха и старият ерген, вече петдесетгодишен, знаеше точно какво прави и защо го прави. Имаше стройна система в странното си хоби. Въпреки системата обаче, и въпреки знанията и познаването на нещата в дълбочина, Лев Николаевич искрено се изненада на този очарователен ефект - изхождането на злато.

Даже се питаше как е възможно това? Как червата му издържат на тази тежест? Но тези питания бяха мимолетни и безоснователни - Иванов знаеше много добре, че например хора-контрабандисти пренасят злато в правото си черво, без то да се увреди по никакъв начин. Мда, процесът на последното преобразуване на поетата храна, когато тя ставаше именно злато, се извършваше в правото му черво - не по-нагоре по храносмилателната система.

"Ама и аз се извъдих един Анти-Мидас!" - дивеше се на себе си алхимикът.

Лев Василиевич престана да ползва тоалетната в таванското помещение, което наемаше от много години. Ползването на нормална фаянсова тоалетна чиния от човек, който изхожда злато, беше нецелесъобразно - фаянсът можеше да се счупи. Пък и да се запуши каналът - златото не се разтваря във вода - поне не за времето, през което би преминало през канализацията на сградата.

И не на последно място - Иванов бе взел решение да събира златото, което изхождаше. Още не бе решил какво да прави с него. Де факто - той самият нямаше пряка нужда от този метал. Да, когато започна с алхимичните си занимания, наистина мечтаеше основно да може да добива злато. С годините на алхимични трансформации обаче, тази негова мечта се преобразува в нещо коренно ново - и той осъзна, че вече е ненуждаещ се. Но сега искаше да мине поне месец - като всеки нормален учен той държеше да се увери, че "експериментът", в случая - изхождането му - винаги ще дава един и същи резултат. Разбира се, отчиташе грамажа и обема на всяко изхождане. Даже започна да си записва стриктно какво и по колко яде - и после правеше съпоставка на количеството и качеството на изяденото с количеството и качеството на изходеното. От ден на ден се удивляваше все повече и повече - изходеното беше с доста по-малък обем от поетото, но по тегло го превишаваше многократно. Лев Василиевич даже започна да съжалява, че не можеше да задълбочи експериментите си, като опита да яде камъни, дървен материал, други метали, пластмаси - искаше да разбере какъв обем и тегло злато би излязло, ако поглъща тези необичайни храни. Но бе доволен и на това положение.

Месецът мина, експериментът излезе успешен. Количеството събрано злато бе впечатляващо! В таванското помещение на Лев Василиевич имаше малко над сто килограма злато! Не заемаше много място - всичките екскременти бяха под формата на топченца - като бърбонки на овца - и тези сто кила се бяха побрали в три малки чувалчета, всяко тежащо по около 33 килограма и нещо.

Гледайки чувалчетата, момчето за всичко Иванов взе внезапно решение - ще намери сигурни хора, които ще обучи на това умение и после...

После заедно щяха да променят алхимично света! Лев Василиевич бе убеден - златото нямаше да поевтинее, независимо от количеството му. И борсите, и икономиката, а и Вселената, която бе пълна със злато, го доказваха неоспоримо това.

За какво ли му беше на Лев Василиевич да променя света? Сложно е да се отговори еднозначно, и той самият не можеше да го обясни, нито строго научно, нито строго истинно, но изгаряше от интерес да види какво ли би станало, ако всеки жител на планетата получеше за лично ползване по около 10 кила злато.

И Иванов направи следната бърза сметка. Прието бе, че жителите на планетата Земя наброяват 8 милиарда. За един месец един човек изхожда по 100 кила злато. За година ще изходи 1200 килограма. За да се генерират 80 милиарда килограма злато, ще бъдат необходими 66666666,66666667 години на един човек - или словом - 66 милиона и 666 хиляди години цяло и 66666667 нещо си. Алхимикът знаеше, че в един друг миг той щеше да достигне вечния живот (или еликсира му), но не искаше да чака толкова години - не беше никак сигурен, че след 66 милиона години Земята и Слънцето, а и галактиката биха били това, което бяха сега. За хората - да не говорим. Затова бързо обърна сметката и изчисли колко хора трябваше да бъдат обучени в изхождане на злато, за да бъдат сведени шестдесет и шестте милиона и шестстотин шестдесет и шест хиляди години до една и само една година. Да, чисто и просто, ако той искаше да генерира 80 милиарда килограма злато за една година, трябваше да обучи 66 милиона и 666 хиляди души в умението да изхождат жълтия метал.

Е, можеше да не е толкова нетърпелив - и да генерира този големичък грамаж за две години - тогава подлежащите на обучение биха били 33 милиона и 333 хиляди души.

"Хм! Пак не е малко!" - мислеше Лев Василиевич. "Къде ще ги побера, за да ги обучавам? У нас - абсурд! Няма място. Да наемам помещения - също не става. Веднага ще се разчуе!"

Това бе проблем. Лев Василиевич Иванов искаше всичко да остане в пълна тайна и нещата да се разкрият, чак когато всеки жител на планетата получеше своите 10 кила злато. Защо държеше всичко да остане в тайна ли? Защото знаеше, че никой нямаше да позволи това да се случи току-така. От самите обикновени хора - които, разбирайки за това нещо, веднага биха се полакомили да отнемат по незаконен или законен път златото на ближния - до тия, които управляваха и владееха света. Защото, Лев Василиевич знаеше много добре, че ако управляващите искаха да разпределят по равно благата между хората - те биха го направили отдавна. И тогава не биха измирали милиони деца от глад, от войни и от други неприятни неща. И всичките почти - създадени от човека. Неприятните неща, не друго. Алхимикът се чудеше как е възможно парите, нещо, създадено от човека, да ограничава и определя живота на същия този човек. Лев Василиевич знаеше - не роботите, не изкуственият интелект заплашваха да завладеят хората, както прокламираха нашироко фантастите и параноиците - хората отдавна бяха завладяни и напълно подчинени от друго свое творение - парите...

Иванов бе пред отчаяние и пълен нервен срив. Нима напразно се бе сдобил с такова рядко умение? Нима нямаше да може да промени с него света? Как бе възможно да обучи и организира тайно над шестдесет и шест и половина милиона души, които да ядат и отделят една година и с това да променят света?

Струваше му се невъзможно.

Измина една седмица в отчаяние, премисляне и медитации - нищо! Между тях Лев Василиевич усилено търсеше в алхимичната литература подобен на неговия "казус" - такъв нямаше... Е, да, Христос, Буда, Мохамед и още някои бяха обучили милиони - но това не бе станало за година, нито за две-три. И да, бяха променили света - но не толкова бързо, колкото се канеше да го прави Лев Василиевич.

"Че кой съм аз, та да успея да направя такова нещо!?" - питаше се алхимикът Иванов. "Най-обикновен серящ злато - това съм аз! Никакъв Христос, Буда, Дао дъ Майната му-Дзин или ... таковало си е мамата май!"...

Мина още една седмица - вече основно в псувни и чуденици. Златото в таванското помещение чинно си се увеличаваше. Но това не успокояваше Лев Василиевич - той продължаваше да иска да променя света. И псуваше.

В средата на третата седмица от ЛевВасилиевичовото отчаяние се случи отново един рядък алхимичен феномен. Повтарянето на псувните, безкрайно и многократно, доведе до алхимично уникално събитие. Или с други думи - количествените изменения доведоха до качествени такива. Защото ненадейно една от поредните попържни подейства на природата като безотказна и страшно мощна мантра. Тази мантра привика на прозореца на Иванов един бухал!

Лев Василиевич не обичаше особено бухалите. Всъщност, гледайки огромната птица, той се усети, че досега никога не бе влизал в реален досег с такава, нито някога бе мислил, че и те съществуват, наравно с него, на планетата Земя. Бухалът също гледаше Лев Василиевич - донякъде укорително, заради псувните. След известно взаимно оглеждане, Бухалът реши да започне алхимичния разговор:

- Е, драги, знам защо ме извика! Макар да не ми е приятно, че това стана с псувня-мантра, ма нейсе!

- Чудна работа, пернатий! - опита се да звучи подигравателно Иванов, но нещо не му се получаваше. - Аз пък хич не знам нито да съм те викал, нито "защо"!

- Абе, знам, че не знаеш. Ама ще се въздържа от коментари. И ще мина направо на въпроса - ние, птиците, дневни и нощни, пък и други представители на фауната, ще ти помогнем да обучиш 66 милиона и 666 хиляди души в сране на злато.

- Не думай! - Лев Василиевич Иванов вече звучеше по-ехидничко, и това го изпълваше с вътрешна радост. - Значи, вместо кокошка, която снася златни яйца, вече си имаме бухал!?! Ти подиграваш ли ми се!? Сега ще те хвана и...

Иванов посегна да сграбчи бухала, но той се отдръпна от прозоречния перваз, на който стоеше по време на целия разговор и застана на около два метра навън от прозореца. Размахваше крила като колибри - нещо, не съвсем свойствено за бухалите, но държащо Леввасилиевичовият гост на едно ниво в атмосферата по начин, който му помагаше да продължи разговора с алхимика, без това да причини опасност за бухала. Иванов никак не се учуди на тази антиприродна махащокрила способност на бухала. В крайна сметка - той не се бе впечатлил от това, че бухалът говореше на неговия език, какво да говорим за една имитация на действие на колибри!

- Чуй ме, Иванов! Още сега съм готов да доведа 50 представители на нашия род! Можеш да ни обучиш на умението си. Ние после ще обучим други наши роднини. Ще станем много. После всеки от нас ще обучи избрани хора! И така - никой от човечеството няма да разбере какво става и какво правим - освен обучаваните, разбира се! Сякаш не знаеш! Хората забелязват само хора и живеят само в своя си, човешкия свят. Кой ще ти гледа бухали и подобни? Ако случайно видят, че долитаме в твоето таванско помещение, нищо няма да забележат, освен да си кажат: "Тоя луд съвсем се е смахнал! Сега пък храни бухали!".

- Е как така!? - отново се удиви Иванов. - То идеята ти е гениална, ама ако всички птици престанат да серат гуано или както там се казва - какво ще стане със Земята, бе?! Пък и животни ще включите... Мммнне! Не е добре!

- Ами, Лев Василиевич, май ще трябва първо да се научиш да "сменяш канала", тоест да можеш когато искаш да сереш обикновени лайна, когато искаш - злато. Тогава няма да настъпи проблем с гуано-дефицит в планетарни размери!

- Ами ще трябва, да! - отново ехидно извика Иванов и тресна прозореца.

Предстоеше му ново ровене в книгите, нови експерименти, нови повторения.

Но знаеше, че щеше да успее и че бухалът щеше да се върне "когато му дойде времето".

...

17.04.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Гадание по Свещен Коран

     Днес реших да извърша нещо не дотам богоугодно. Правя го понякога – с цел да прозра във и през нещо, което ме вълнува, но нямам пряк отговор и визия. Отворих Корана на случайна страница и със затворени очи сложих пръста си на нея. Падна се: „44. О., татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е метежник към Всемилостивия.” (това са дума на Ибрахим, Авраам по библейскому). Няма да тълкувам стиха – не ми е това целта. По-интересното е от коя сура е той – а именно: 19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ). Зачетох се. Тази част на Корана започва с историята на раждането на Иса (Иисус Христос). Мариам всъщност е Дева Мария...

     Няма да обяснявам, че мюсюлманите почитат и Дева Мария, и Иисус. Нито ще правя разбори, констатации и изводи коя религия се е пръкнала първа и коя над чия база е построена. Няма да правя и теологични тълкувания на случващото се в тази сура, както и да сравнявам каквото и да е между Библията и Корана. Само ще изкажа няколко мои, съвсем обикновени, тривиални, може би човешки и простички, разсъждения.

     Първо – не мога да разбера защо толкова векове има разделение между християни и мюсюлмани, като „основата” и на двете религии е една и съща. Второ – донякъде разбирам, че глупостта е най-често срещащият се химичен елемент (или съединение?) на планетата Земя. Трето – осъзнавам и, може би, знам, че двете религии имат „базови” различия в интерпретацията на Бог, на Иисус Христос (за едните той е САМО ПРОРОК, за другите – Бог и част от Троицата). Това обаче също е част от великото химично съединение Глупост. Частта се изразява в постулата: „различният е враг!”. Щом някой е резличен от мене – той ме застрашава (защото може да ме направи като себе си!) и аз съм длъжен да го унищожа – или да го направя като себе си. В крайна сметка обаче излиза, че която и от двете страни да победи, резултатът – отчетлив, крещящ и епилептичнобляскав – е пак Глупост! Добре, преди време неграмотните хора са били много повече от неграмотните в днешно време. Не казвам, че днес няма неграмотни – за жалост – има, и то много. Но като съотношение грамотни:неграмотни нещата са се променили в полза на грамотните. Е, възможно ли е тогава светът все още да е разделен на религиозна основа? Възможно е – вижда се дори с просто око. Глупостта продължава да е най-често срещаното химично съединение на Земята.

     Всъщност – от това често срещано съединение се печели най-много. Ако го обърнем в икономически и финансов еквивалент. Колкото повече глупост – толкова повече материални богатства. Само че – за неглупавите. Тук съзирам нещо като закон – „златото не може да печели от себе си” – печели от него този, който го управлява и контролира. Излиза, че Глупостта и Златото са едно и също нещо – или почти. Ако аз бях някой мъдър цар (като Соломон?!:) ) или управник, бих възкликнала:

     „Дайте ми много Глупост! Друго не ми трябва!”... 

     И всички с радост ще ми дават и дават, и дават, и дават – защото Глупостта е най-често срещащото се химично съединение на Земята – а всички знаем, че най-често срещаните неща са най-евтини и ненужни! Защо да не ги дадем на този добър цар! Защо да не мразим различните – когато той ни казва, че „така трябва”...

     Приключвам. Доста се увлякох с  това гадание! Чак понякога не мога да повярвам докъде може да ме докара някой мъдър стих, „случайно” попаднал в полезрението ми. Само ще спомена, че в Корана някак много между другото се споменава ВЪЗКРЪСВАНЕТО на Иса. Също ще оставя за себе си отворен въпроса: дали споменаването на Сатана в стиха не ме докара до тези разсъждения? Всъщност – не знам. Избягвам да правя твърди изводи за Потока.

     Сега ще копирам началото на сура 19.Мариам – за справка:

19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.

2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.

3. Когато призова той своя Господ с таен зов,

4. рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.

5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,

6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”

7. “О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

8. Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

9. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”

10. Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”

11. И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.

12. “О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,

13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,

14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.

15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!

16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.

17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.

18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

19. Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”

20. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

21. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”

22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.

23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.

25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!

26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

27. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.

28. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

29. И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

30. Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.

31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат , докато съм жив.

32. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.

33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”

34. Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват.

35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.

36. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”

Превод: проф. Цветан Теофанов, Източник за Корана: http://www.harunyahya.com/bulgarian/Quran_translation/Quran_translation19.php

Добави в Svejo