...
...
Още от предстоящата ми книга - във Фейсбук:
...
29.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Магически разкази
Показват се публикациите с етикет вяра. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вяра. Показване на всички публикации
четвъртък, 29 май 2014 г.
понеделник, 20 януари 2014 г.
За мършата, радостта и намусените мутри
Игрите на Съзнанието са безбрежни, безкрайни и непрестанни. Ето, един е винаги усмихнат и сияещ, друг - намусен, циничен и отричащ всичко. "Винаги", разбира се, е глупост. Съзнанието знае, че това е поредната игра.
Който има в себе си силата да обхване по-голяма част от това Съзнание, той, дори в условията на конц-лагер, където е пълно с ужаси, смърт, човешка низост и безбожие, свети, смее се и утвърждава Живота. Има много примери за такива Човеци!
За съжаление повечето примери от хорските обхвати на Съзнанието са в сферата на Мършата - повечето слаби воли предпочитат да се хванат за разложението. Да, Разрушителният Принцип също е от голяма важност, но не и ако се отрича Съзидателния. Без Съзидание не може да има Разрушение.
Ал. Аватаров дава показателен пример за горното нещо. Цветята разпръскват наоколо си аромат и приятни ухания - те, от своя страна, привличат пчели, които опрашват цветето и то се размножава, т.е. продължава да расте и да се развива. Мършата пръска наоколо си зловония. Тези миазми привличат мухи, които снасят в мършата яйца, от които се излюпват червеи. Червейчетата изяждат, т.е. унищожават зловонната мърша. С няколко думи - пръскайки наоколо ухания, ти привличаш сили, от които ще пораснеш още повече. Като раждаш зловония - ще привлечеш сили, които просто ще те унищожат. В това има и логика - който няма очи за Живота, е нормално да пребивава в Смъртта. И нещо твърде очевидно - човек се мръщи и муси, когато наоколо му смърди. Рядко някой се мръщи на благоухания. В кръга на майтапа - дали намръщеняците не са намусени, защото сещат несъзнателно собствената си смрад?
Казват, че подобното привлича подобно. Казват още, че подобното ражда подобно.
Може би затова светът в момента изглежда тъмно място, населено с мъка, тъга, смърт и безсмислие. Защото повечето човешки воли са влюбени в Мършата...
Но ще дойде "Ден", в който това няма да бъде така... А може би Той винаги е бил тук, винаги е тук....
...
20.01.2014г. Аеиа
събота, 9 ноември 2013 г.
Ти си това, което вярваш
Това е една от безбройните модификации на йогийското "ти си това, което ядеш". Населявайки единна Вселена и бидейки самата Вселена, ние няма как да бъдем нещо различно или отделно, но това не пречи на илюзиите, които са едни от най-силните неща в света, да замъгляват образа на единството.
Вярата е една от най-великите Сили. Така, де - всеки, който вярва в теб, де факто е под твоя власт. Вярваш ли в злото - то те владее. Ако не вярваш в себе си - няма страшно! Все в някого ще повярваш - и той ще те ръководи и владее след "акта на вярата".
Интересно е какво става, ако вярваш поравно в доброто и в злото. Това, вероятно не е баланс, не е хомеостаза. Възможно е това да е точно състоянието, при което започва борбата между тях. Може също така дуализмът, дуалността, да е точно тази привидна "поравност" и съответстващата й борба за надмощие.
Но не за това ми е думата. Искам да обясня - макар да знам, че това е невъзможно - като как точно "ти си това, което вярваш". Ще го обясня чрез "ти си това, което ядеш". За да ядеш нещо, ти първо задължително трябва да вярваш, че това нещо става за ядене, че е безопасно и дори - полезно. Писала съм и друг път - в наше време никой не прави химически анализ на всяка една своя хапка и глътка, преди да ги погълне. Ние просто вярваме, че това, което ни казват, че става за ядене, наистина става. И ядем на вяра. Значи - първо е вярата и после - яденето. Ако наистина "ти си това, което ядеш" - то се подразбира, че преди да станеш това, което ядеш, ти си приел да си това, което вярваш. Разбира се, това е майтап.
Интересно е и още нещо - почти никой никъде вече не пише, не представя и не рекламира света като прекрасен. Отвсякъде се носят само лоши неща за този наш свят. Схематично, ние вярваме на написаното. Ние сме това, което вярваме.
...
09.11.2013г. Аеиа
събота, 10 август 2013 г.
Всичко е Вяра
Доста често можем да чуем израза: "Аз не вярвам." Или - "не съм вярващ."
И човекът, изказал тази констатация, си вярва. Разбира се, под "не вярвам" най-често се подразбира - не вярвам в Бог, в чудеса, в тайни и загадки, в недоказани от науката феномени, и прочие.
Интересното е, че човекът си вярва, че не вярва...
Погледнато от определен ъгъл обаче, май всяко едно наше действие се осъществява, защото просто вярваме. Често - без да го съзнаваме.
Например: взимам си от хладилника една бира. Аз не знам дали това наистина е бира. Да, етикетът и магазина, от който съм я взела, ми дават някаква сигурност, че това е именно това питие, а не нещо друго. НО РЕАЛНО! АЗ НЕ ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е БИРА. Не съм направила химически анализ, за да се уверя, че формулата на течността отговаря на формулата на бирата. Пия на доверие. Т.е. извършвам действието пиене на бира, опирайки се изцяло на вярата...
Друг пример: тръгвам да вървя. Подавам единия крак напред. И съм сигурен, че той ще стъпи на твърда земя. Предишният ми опит ме кара да вярвам, че ще стане точно това. Но не мога да го докажа, а и невинаги мога да съм сигурен. Защото - възможно е точно когато кракът ми стъпи на "земята", тя да е претърпяла квантово разместване и да е станала мека! Квантовата физика твърди, че има вероятност да стане и такова нещо. Само че аз пренебрегвам тия постулати и вярвам, че винаги, когато стъпвам с крака си при ходене, ще стъпвам на твърдо. Т.е. - ходя, защото вярвам. Уповавам се на вярата. (Защото не мога да правя квантов анализ на почвата под краката си всеки път, когато кракът ми стъпва върху нея. А би трябвало да го правя, щом твърдя, че "не вярвам". :)
Така че: никога не вярвам, когато някой ми каже, че не вярва. :)))
...
10.08.2013г. Аеиа
неделя, 23 юни 2013 г.
Владетелят на Слънцето
Преди време един извънземен ми разказа за обичаите на една особена планета. Тамошното човечество беше приело за вярно, че един-единствен човек владее "тяхното" слънце и безропотно си плащаше на този човек за слънчевата светлина.
Нито един от жителите не се сещаше, че Слънцето е на всички и огрява навсякъде по равно.
По едно време имало някакви брожения, обаче "Владетелят на Слънцето" бил толкова забогатял от постоянните плащания, и това негово богатство така било укрепило властта му, че никой не успял да го помръдне.
А и нямало голяма нужда - повечето хора и без това били убедени, че "така трябва" и че "слънцето е негово и само негово". Една от причините за тези всенародни непоклатими убеждения били законите, които твърдяли, че Слънцето е на този човек. Хората уважавали и почитали закона и законността - просто били позабравили, че и законите били творение на слънчевия владетел. По неизвестни причини възприемали тия закони като "паднали от небето" - или направо - от Бог - по избор: в зависимост от това, дали били религиозни или рационални.
Доста се смях на този разказ. Извънземният ме гледаше като извънземно. Попитах го:
- Е, какво?! Не е ли смешно?
- О, да! Смешно е! Просто и при вас, гледам, е така. Единици владеят планетарните ресурси. "Владеят" би трябвало да е в кавички, ама не е.
"Тъп извънземен!" - помислих.
...
23.06.2013г. Аеиа
събота, 18 май 2013 г.
Власт без Вяра не може
"Вяра", "верен", "вярно", "вярвам", "вярност" - все думи, основани на един и същ корен, на едно и също "нещо".
Кое ли е това "нещо"? Може би - твърде велико, многомерно и обхватно, за да има дума и за него в условно проявения свят.
Каквото и да си говорим, Вярата е велика Сила. Не само по отношение на религията, мистиката, висшето съзнание и прочие нематериални и без видима проява неща.
Защото властта, най-обикновената - финансова и политическа - съществува, понеже хората имат вяра, вярват в нея. Вярват на тези, които ги ръководят. Вярват, че така трябва да бъде. Вярват дори в абсурда, че светът не може да съществува без пари...
Нищо не става без вяра. Доверието е производно от вярата - то е нещо като нейна конкретна изява. Но тук искам да напиша няколко думи за вярата и вярното.
Не знам кога е станало така, че "вяра" и "вярно" са приети за съвсем различни едно от друго неща.
За "вярно" е възприето това, което съвременната наука е доказала, че е истинно - грубо казано. Във вярното не е нужно да се вярва - според сегашните масови парадигми, трябва да вярваш, т.е. да имаш вяра, само в това, което не може да се докаже по научен път. Разбира се, трябва да има вяра и в истинността на доказването и доказателството - но ако се отплесна натам, няма да има край и ще излезе, че винаги стигаме до необходимостта от наличие на вяра. Затова приемаме, че научното доказателство е прието за абсолютно истинна аксиома, която не изисква вяра.
Под "вяра" се разбира психично състояние-действие, което те кара да възприемаш явленията за истинни, без да е необходимо те да са наистина такива.
Защо са толкова различни смислите на "вярата" и "вярното"?
В кръга на майтапа, най-вероятно защото Езикът си играе с нас, както си иска. А защо си играе ли? Може би с цел да ни подскаже колко "мека глина" е съзнанието.
Но някъде там, общият корен на "вяра" и "вярно" подсказва някои неща.
Неслучайно и Христос говори за "вярата":
.
17:14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:
17:15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.
17:16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.
17:17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.
17:18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
17:19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?
17:20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.
(Евангелие от Матей)
.
Най-вероятно "вярата" е нещо съвсем различно от това, което е възприето по нашите ширини. Може би думите "верен", "вярно" са смислово по-близки до това, което е "източникът". Но каквото и да е, велика сила е - светът ни се върти, благодарение на вярата, без значение, че масово не знаем "що е това".
...
18.05.2013г. Аеиа
петък, 11 януари 2013 г.
София - Вяра, Надежда, Любов
С благодарност към Диана.
Някои учения, обявени за еретични, твърдят, че София - Мъдростта била една от ЕдиноСъщностите на Бога, неотделима част от Единната Троица. По някакви причини, обаче, била скрита и заключена зад неразбиваеми врати и катинари. В съвременната християнска традиция София е майка на Вяра, Надежда и Любов.
За мен техният празник е много важен, близък и скъп. Не само, защото ми се води имен ден, макар да не го празнувам - една от интерпретациите на името Соня е, че е съкратена форма на София, а и аз съм кръстена на баба си, Софка.
И ми хрумна нещо като приказка - не знам дали е описано някъде като притча, легенда или предание, свързани със София, Вяра, Надежда и Любов.
Ето я историйката:
Когато София - Мъдростта се оттеглила от света и станала недостъпна за простосмъртните, тя все пак оставила една вратичка, посредством която всеки да може да се свърже отново с нея, т.е. да пребивава в Мъдростта. Или Единния Разум?
Разделила се на три същности, Три Дара, наречени Вяра, Надежда и Любов, които се разхождали свободно между хората и всичките лишени от Мъдрост създания. Всеки, който успеел да обедини тия три дара в себе си, съумявал да постигне Мъдростта - София.
...
11.01.2013г. Аеиа
сряда, 4 май 2011 г.
ДА ПРЕОБЪРНЕШ ВСЕЛЕНАТА...
Не че Тя би желала на всяка цена да бъде преобърната, но понякога може и да й е приятно, кой знае... Може би зависи от Обръщащия...
САМСОН
Вселената е в равновесие; затова Той, който е без нея,
независимо от силата си,
бидейки само едно перо, може да преобърне Вселената.
Не бивай впримчен от тази мрежа, О дете на Свободата!
Не се омотавай във вселенската лъжа, О дете на Истината!
„Книга на лъжите” Кроули
И малко цитати от „Мистерията на Живота. Какво си мислим, че знаем?!” (филм: What the Bleep Do We Know?! http://www.whatthebleep.com/ )
„Надежда за помирение?
Разделянето на ума и тялото, което Декарт превръща във фундаментално правило на науката и в което научното откривателство вярва в течение на стотици години, причинява безкрайно много проблеми. Възприемайки света извън нашите умове като нищо повече от безжизнена материя, действаща според предсказуеми механични закони и лишена от всякакво духовно или одухотворено качество, то ни отделя от живата природа, която ни поддържа. И осигурява на човечеството идеално извинение да експлоатира всички „природни ресурси” за собствените си егоистични и непосредствени цели, без никаква грижа за другите живи същества или за бъдещето на планетата.
И планетата страда. Изнасилена и оголена от девствената си красота, тя, нашият омърсен дом, започва да се върти на ръба на изчезването.
Докато науката рови все по-дълбоко в своята мъртва вселена, тя отключва и една загадка. В началото на 20 век задушаващата хватка на материализма е разхлабена от учени като Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер и други основатели на квантовата теория, които казват на света: проникнете достатъчно дълбоко в материята и тя изчезва и се разтваря в невъобразима енергия. Ако следваме Галилео и я опишем математически, излиза, че изобщо не е материална вселена! Физическата вселена по същество е не-физическа, а може би възниква от поле, което е по-неуловимо и от самата енергия, поле, което прилича повече на информация, на разум или на съзнание, отколкото на материя.”
Всичко около нас, а и самите ние, сме хем вълни, хем частици. Вълните представляват неустановено състояние, съдържащо огромен брой възможности, което се установява, „срива”, колапсира в някакво определено състояние – т.е. става частица - при акт на наблюдение от наша страна. Това ни казва квантовата физика... Т.е. ние сме активни участници в устройството и вида на Вселената, ние сме нейните Творци... Нашето Съзнание всъщност е Общо съзнание... Науката избягва да говори по въпроса „що е Съзнание”, но в научните среди все по-усилено се изследва този феномен и се отхвърля абсурдната теза, че сазнанието, умът са „епифеномени” на материята... По-скоро се мисли, че материята е епифеномен на съзнанието. Това е видно в квантовата физика...
Отново цитат от горната книга:
„В каква степен наблюдателят въздейства на наблюдаемото?
Това е въпросът за шейсет хиляди долара. Фред Алън Улф казва:
Вие не променяте външната реалност. Вие не променяте столовете и големите камиони, булдозерите и излитащите ракети – тях вие не променяте! Не! Но вие променяте начина, по който възприемате нещата, или може би начина, по който мислите за нещата, по който чувствате нещата, начина, по който усещате света.
Но защо не променяме големи камиони, булдозери и екологична смърт? Според д-р Джо Диспенца: „Защото сме загубили силата на наблюдението”. Той е убеден, че посланието на квантовата физика е много просто: наблюдението има пряко въздействие над света на наблюдателя. Това ще мотивира хората да се съсредоточат да бъдат по-добри наблюдатели. И продължава:
Суабатомното ниво реагира на нашето наблюдение, но обикновеният човек губи своя обхват на внимание на всеки 6 – 10 секунди...тъй че как може много голямото да реагира на някого, който не притежава способността дори да се фокусира и съсредоточи? Може би ние просто сме лоши наблюдатели. Може би не сме усвоили умението да наблюдаваме и може би то е умение...
Би трябвало да сме готови да сядаме всеки ден, да взимаме част от деня си, да го заделяме и да започваме да наблюдаваме, да планираме за себе си ново възможно бъдеще и ако вършим това правилно, и ако го наблюдаваме правилно, би трябвало в живота ни да започнат да се появяват възможности.”
Навремето, като ученичка в прогимназията, когато за пръв път чух библейската случка, в която Иисус казва на своите ученици, че ако имат вяра ще могат да ходят по вода, аз си направих заключение, че ние не знаем какво точно е вяра и не знаем как да вярваме...Вярата не е това, което сме възприели като понятие. Дали вярата и наблюдението не са едно и също нещо?
Абонамент за:
Публикации (Atom)