Или за моя метод ТРАНСФОРМИРАЩИ ЛИЧНИ КАРТИНИ
Преди да мина по същество, уважаеми Читатели на блога, искам да ви съобщя, че вече ще премествам цялата си блогова дейност в новия си сайт:
който ще заработи активно до 1-2 седмици. Засега сайтът ми има страница във Facebook – по-долу съм дала линк към нея.
Благодаря на Всички, които бяха с мен през тия години! Бъдете БлагоСловени!
…
С тази статия ще запозная читателите с един мой метод за трансформация, който прилагам от известно време и в работата си с други хора. Най-общо – става дума за създаване на картина, която аз рисувам след медитация върху съответния човек. Никога не знам предварително какво ще изобразя – картината се рисува „автоматично”. Интересното е, че досега всеки, който е получавал такава картина, наистина намира себе си в нея, и често вижда неща, които досега не е виждал или осъзнавал. За да се изяснят обаче нещата, ще започна по-отдалече – всъщност, от нещо, което вероятно съществува отпреди Големия Взрив – гадателството. Или, както аз го наричам – „да виждаш времево”.
Бидейки същества пространствени, т.е. усещащи, че са ВЪТРЕ в ПРОСТРАНСТВОТО (което, разбира се, е илюзия), повечето от нас, паралелно с това усещане за пребиваване ВЪВ ПРОСТРАНСТВОТО, усещаме ВРЕМЕТО някак ИЗВЪН НАС. Усещаме го като река, която тече наоколо. Но ние не течем с него. Ако мога да си позволя такава метафора – то пространството е лодката, в която ние седим, а времето е реката, по която се носи статичната лодка-пространство. Макар науката отдавна да е доказала, че реално няма отделно време и отделно пространство – че те са едно неделимо ЦЯЛО – ние продължаваме да ги усещаме по този начин. Е, понякога човек може да преживее спонтанно състояния, при които да има съвсем осезаемо усещане за статичност на времето и разтичане на пространството – т.е. обръщане на стандартното възприятие. Разбира се, спонтанните преживявания от този вид са рядкост. В повечето случаи те се индуцират целенасочено - дали чрез различни соматопсихо-техники, дали чрез употреба на вещества, влияещи върху мозъчните центрове, това е без значение.
И след този дълъг и вероятно неясен увод, ще премина по същество, за да го изясня.
Става дума за това: поради горните причини, ние не виждаме ВРЕМЕТО в цялост. Най-общо - не виждаме себе си например ЕДНОВРЕМЕННО като ЗИГОТА, ЕМБРИОН, БЕБЕ, ДЕТЕ, МЛАДЕЖ, МЪЖ ИЛИ ЖЕНА, СТАРЕЦ и т.н. Ако по начало можехме да виждаме времево, щяхме да се възприемаме едновременно във всички гореизброени състояния. Но ние виждаме основно пространствено. Затова ни се струва, че така наречените, условно, минало и бъдеще, не са пред нас. Тук идва редът на ГАДАТЕЛСТВОТО. То е вид практика, която, ако е добре приложена, може да даде на човек този вечно търсен „времеви поглед”.
За съжаление, не всички разбират дълбочината на тези неща и приемат „гадателството” като начин да разберат бъдещето си. А то всъщност е нещо много повече от това. Бъдеще реално няма. То е ТУК и СЕГА. Осмелявайки се да „виждаш времево”, ти се осмеляваш и да създадеш бъдещето си. А също и миналото – колкото и абсурдно да звучи. Затова всяка една гадателска практика, ако е изпълнена правилно и добронамерено, е всъщност АКТ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
Цялата статия:
ТУК ...
И една от трансформиращите ми картини – човекът, за когото я рисувах, се съгласи да я публикувам, благодаря му за което!
…
05.07.2014г. Соня Петрова – Аеиа
