Спекулацийки с Ляво-въртящия ни Свят

Човешкият организъм, условно, може да се представи като Кръст. Между ляво и дясно. Защо ли е така? Дали мозъкът, който, погледнат отгоре, прилича на задник, не е решил да ни се подиграе за пореден път? Или просто иска нещо да подскаже? Но нека първо обясня защо „кръст”. Защото отдавна е известно, че дясната мозъчна половина всъщност движи лявата телесна половина. И обратно. Това си е кръст отвсякъде. Кръст, който се присмива на всички отколешни твърдения, прокламиращи, че „Доброто” е Дясно, а „Злото” – Ляво.

Няма смисъл да описвам историята на тези вярвания и убедености – в нета има достатъчно информация по този въпрос. По-долу давам линкове към местата, от които съм цитирала или превела някои по-долни пасажи. Само един кратък илъстриращ пример – в източната традиция „нещата” се делят, условно, на Йога и Тантра. Йога се нарича още „Път на дясната ръка”. Тантра – „Път на Лявата”. Явно човекът, който ги е измислял тия разграничения, е ходил на ръце, и то само на една ръка. Абе, Майстор! Нямам какво да добавя. (Майтап, де!)

И мозъкът ни, този задник, гледащ към Небето, с който претендираме, че мислим и който твърдим, че ни е най-ценната част, двигателят на всичко – точно този мозък, се е обърнал наобратно на тялото. Което в тялото е дясно, в него е ляво. И обратно. Кръст!

По време на една медитация на течение видях английските думи “word” и “world”. Дума и Свят. Нашият свят (подчертавам, това е спекулация!) в голям свой процент е построен от словото, от думите. Повечето хора мислят, възприемат и живеят с думи, със слово, с език. Това, разбира се, в стандартното състояние на съзнанието, не говоря тук за особени състояния на същото това съзнание. Те са известни, но трудно достижими – когато „съзнанието” се освободи от езика, условно казано, тогава, може би, навлиза в йогийското „самадхи”, или физичното „сингулярност” – тогава човек може да мисли, без да мисли – т.е. без да е обвързан с езика. Но това отклонение не е съвсем по темата.

Пак се връщам на “word” и “world”. И моето съзнание, пребиваващо твърде далеч от самадхи, моментално е готово да спекулира. Ето – вижда се каква е разликата между двете думи-понятия. Само едно “L”! Нашият свят, построен от думи, е Ляв! Ами да! Знае се, че белтъците (протеините) са съставени от аминокиселини. Аминокиселините са „тухличките на живота”. И тези аминокиселини, в своята масовост са – о, ужасТ! – леви. Ляво-въртящи!

Преди да скоча на аминокиселините, ще цитирам нещо, илюстриращо най-общо поверието, че лявото е нещо зло, злокобно, а дясното – добро, право, правдиво.

Първи цитат:

„От друга страна gauche (означаващо “ляв” на съвременен френски) е отглаголно прилагателно от gauchir. За пръв път употребата на този глагол е засвидетелствана през 1130 г., а интересното е, че тогава глаголът guenchir (произлизащ от старогерманската форма wenkjan) е означавал буквално “отклонявам се”, “криввам”. За разлика от това прилагателното droit означава на съвременен френски както “десен” така и “прав”, защото етимологически е свързано с латинското directum. Всичко това означава само едно: “на дясно” минава “най-правият път” водещ към Бог или по-скоро единственият “прав път” водещ към спасението, докато “отклоняването от правия път” по уникален начин е намерило място във френската дума за “ляв”, тъй като лявото пространство от незапомнени времена е свързвано с греха и силите на злото. Всъщност, то продължава да поражда такива асоциации и до ден днешен, за което свидетелстват много устойчиви словосъчетания в редица езици: фр. se lever du pied gauche “събуждам се в лошо настроение”, ит. presagio sinistro “мрачно предзнаменование”, бг. дясната ръка съм на някого.”

Копиран от: тук

(струва си да се види цялата статия!)

Втори цитат, мой превод:

„Карта” на аминокиселините.

Аминокиселините са органични съединения, което означава, че те съдържат въглерод и водород, свързани помежду си. В добавка към тези два елемента, те включват и азот, кислород, и, в някои случаи, сяра. Базисната структура на аминокиселинната молекула се състои от въглероден атом, свързан с амино-група (-NH2), карбоксилна група (-COOH), водороден атом, и четвърта група, която се различава при различните аминокиселини и често е наричана R-група или странична верига. R-групата, която може да варира в широк диапазон, определя всъщност разликите в химичните свойства на отделните аминокиселини.

Това обяснение звучи малко технически и изисква човек да има определена основа от знания по химия, затова, с цел избягване на затруднения с разбирането, ще го обясним и по друг начин. Представете си, че молекулата на аминокиселината е лице на компас с въглероден атом в центъра. От центъра към четирите посоки на компаса излизат линии, които представляват химичните връзки на централния въглерод с други атоми или групи от атоми. Тези посоки се базират на моделите, които се използват за представяне на аминокиселинната молекула, така че север, юг, изток и запад, по начина, по който са използвани в следващата илюстрация, са просто думи, които правят молекулата по-лесна за визуализиране.

На юг от въглеродния атом (С) е водородният атом (Н), който, както и другите атоми или групи от атоми, е свързан с въглеродния център посредством химична връзка. На север от въглеродния център и това, което е известно като амино-група (-NH2). Тирето в началото означава, че такива групи обикновено не стоят сами, а нормално са свързани с друг атом или група. На изток от центъра е карбоксилната група, представяна като –СООН. В амино-групата два водородни атома са свързани един с друг и след това, двата заедно, с азота; докато карбоксилната група има два разделени от въглерода и азота кислородни атома – по тази причина кислородът в карбоксилната група не се представя като O2, а като ОО.

Накрая, на запад е R-групата, която варира в широк диапазон при различните аминокиселини. Това може да се представи по следния начин, съотнесено с английския език: другите части на аминокиселината заедно формират една стандартна наставка (суфикс) в английския – например наставката –tion. Пред тази наставка могат да бъдат прикачвани всички видове думи, произлизащи от коренни думи, като educate или satisfy, или revolt, така че да се получаи: education, satisfaction, или revolution. Многообразието на думите, прикачвани пред наставката е крайно голямо, докато наставката, образно опашката –tion, е единична и постоянна формация. По този начин въглеродът, водородът, амино-групата и карбоксилната група в аминокиселината са повече или по-малко константни – т.е. постоянни като наставката.

(мои думи – абе, вижда се ясно, че езикът, за който никой не знае откъде се е пръкнал, кой го е създал и как се е наложил, всъщност не се различава много от аминокиселините – по структура и правила, де.)

Всичките аминокиселини в човешкото тяло, с изключение на глицина, са или дясно-, или ляво-въртящи версии на една и съща молекула, което означава, че местата на карбоксилната и на R-групата са съответно разменени в ляво- и дясно-въртящата версия.

Друг начин за илюстриране на ляво- и дясно-въртенето, което на английски е left-hand и right-hand (!), е че левите, отбелязвани с едно голямо L- пред името на съединението, въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). А десните, отбелязвани с голямо D- пред името на аминокиселината, въртят равнината на плоско поляризираната светлина надясно.

Интересно е, че почти всички аминокиселини, наблюдавани в природата, са ляво-въртящи версии на молекулите, или L-форми. (По тази причина моделът, който описваме е всъщност ляво-въртящ модел, тъй като разликата между „ляв” и „десен” – която включва в себе си посоката, в която се поляризира светлината – е твърде сложна, за да се дискутира тук).

(Мои думи – да, няма какво да се добави, лявото и дясното поляризират светлината по различен начин в равнината – всеки може да си направи изводи – от чисто битови, през обществени, политически, та до религиозно-мистични! И това „само” от едни, определящи живота вещества – аминокиселините!).

Дясно-въртящите версии (D-формите) не се срещат в белтъците на високоорганизираните организми, но присъстват в някои низши форми на живот – например в клетъчната стена на бактериите.

(Мои думи – ах, пак тези Бактерии! Да не излезе, че те, които и без това определят Живота – защото без тях живот не би просъществувал и секунда – са всъщност така нареченото Добро!? Ха ха! Само те са „носители на Дясното?!).

Д-форми има и в някои антибиотици, между които – стрептомицин, актиномицин, бацитрацин и тетрациклин. Тези антибиотици, някои от които са много добре познати на широката публика, могат да убиват бактериални клетки чрез свързване с белтъчни формации на бактериите, формации, отговорни за поддържането на живота и възпроизводството.

Край на цитата.

Линк: тук

(Пак мои думи – хах! Спекулирам и това си е! Бактериите, които са носители на „дясното”, т.е. възприетото условно за „Добро”, могат да бъдат унищожени единствено чрез „дясно”, т.е. отново чрез „Добро”! Подобното лекува подобно? Хомеопатия, нали? И лек привкус на Надежда, гласяща, че Доброто може да бъде победено единствено от Добро. Което какво значи? Че е непобедимо. Да, ама нашият свят основно е Ляв. Тоест, ако се придържаме към ограничаващата догма, че „Лявото” е „Зло”, значи в консенсусния ни свят владее основно Злото. С какво се унищожават L-формите (левите)? Дали отново с L-форми? Трябва да се провери. Все се надявам да се окаже, че тук действа вече алопатията – т.е. лекуване с различното – още по-тоест – че в случая само десни форми могат „да победят” левите. Иска ми се, спекулирайки, да докажа по този начин правдивостта на завета на Христос: не отвръщайте на злото със зло! Защото злото, победено със зло, остава пак зло – по същия начин, както доброто, победено от добро, отново е победа на доброто. Нещо много задобрях! Спирам!)

…

02.04.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

ДЕВЕТИМАТА НЕИЗВЕСТНИ: Ние създадохме езика и подчинихме хората...:)

От близо два века из земните паралели се шири историята за Деветимата неизвестни, които управляват по благ или – от човешка гледна точка - не дотам благ начин Света и пазят знанията на всички цивилизации, помещавали се във всички времена на планетката Земя. Счита се, че легендата за тях датира от времената, когато за пръв път управляващите са видели, че науката и знанията могат да бъдат много опасни, когато са общо достояние, и са ги засекретили. Само избрани хора са имали достъп до Реалното знание, знанието за Природата (най-общо казано). И в наше време е така. Да, като се замислим, наистина, не е добре всеки да разбира от ядрена физика и да може да произведе атомна бомба например...

За пръв път се „срещнах” пряко в писмен текст с Деветимата неизвестни, когато прочетох „Утрото на магьосниците” на  Луи Повел и Жак Бержие. Там авторите обстойно са разказали за Деветимата, цитирайки един друг автор – Талбът Мънди – който през 1827 година публикува книга за тези Деветима, а преди това 25 години служи в английската полиция в Индия.

Та в книгата на Мънди се споменава, че всеки един от тези Деветима държи по една книга на различна тематика, в която книга се вписва всичко, което е постигнато в науката и Знанието по съответната тема и бива постоянно допълвана.

Първата книга е с основна тематика: техника на пропагандата и на психологическата война.

„Най-опасната от всички науки – пише Мънди – е за контрола над мисленето на тълпата, защото тя позволява да бъде командван целия свят.”

И още малко по темата на първата книга от Повел и Бержие: „Ще отбележим, че Общата семантика на Коржибски излиза едва през 1937г., а трябва да се натрупа и опита от Втората световна война, за да започнат умните глави на Запад да осъзнават изкристализирането на техниката на психологията на езика, т.е. на пропагандата”.

Преди да се спра малко по-обстойно и конкретно върху тази Първа книга, Деветимата, Езика, кой какво владее и кога,  къде и как съм се срещала още с тези Деветима, ще цитирам, просто така, за протокола, и съдържанието на другите осем предполагаеми книги:

„Втората книга е посветена на физиологията. Тя описва как човек може да бъде убит с едно докосване, като смъртта е предизвикана от промяната на посоката на нервния ток. Твърди се, че джудото е родено поради изтичане на „информация” от книгата. (тук не мога да се сдържа, понеже като малка тренирах джудо, даже взех веднъж медал на градско първенство, но после, под тайното давление на мама, спрях да тренирам – разбрах, че това е било под влияние на майка ми, едва миналата година. Но не това е важното в случая – поддавайки се на конспиративния дух, склонна съм да котирам това мое увлечение по джудото като непряка среща с Деветимата).

Третата книга е посветена на микробиологията и в частност на защитните колоиди.

Четвъртата разказва за преображенията на металите. Легендата гласи, че във времена на недоимък храмовете и благотворителните религиозни организации получавали от този източник огромно количество чисто злато.

Петата съдържа учение за всички земни и извънземни средства за общуване.

В шестата са скрити тайните на гравитацията.

Седмата е най-обширната космогония, създавана от човечеството.

Осмата е трактат за светлината.

Деветатае посветена на социологията и съдържа законите на еволюцията на обществата, позволяващи да се предвиди тяхната разруха.”

Езикът е средството, което определя нашия начин на мислене, самото ни мислене, възприятие и изразяване в околния свят. Словото, Логосът и подобни неща не бива да се бъркат с Езика. Предполагам, те са нещо като Метаезик, но на доста по-висока плоскост от него, да не кажа - измерение. Защото Логос не може да е на една плоскост – той е многоизмерен (може би), хм, полихолографски. Попаднеш ли в Логоса – ако това е възможно, разбира се – може би ще възприемеш Бог и Всичко останало...Може би ще се превърнеш в Тях, само за да разбереш, че винаги си бил Тях, но не си го знаел. Защото: Езикът ни вкарва в някакви рамки. Които, ако сме изгубили възможността да мислим символно, или по друг начин, различен от езиковия, които – повтарям – рамки, ние не можем да надскочим. Затова и е изключително трудно да се надникне отвъд Булото, ограждащо реалността и да се прозре Реалността. Разбира се, и в тези рамки има различни диапазони на „разпростиране” – колкото по-богат е езикът ти или колкото повече езици знаеш – или видове езици – толкова картината ти е по-голяма и обхватна. Но до там! И оттатък не съществува! То се превръща в дума...

В цитираната книга се споменава за индианско племе, чийто език е съвсем различен от европейските и има обединяващи понятия. Например – няма отделна дума само за „река” – а има понятие, описващо „човек, пресичащ река” – и то в различни нюанси. Това племе чрез езика си май се доближава повече до „правилното” възприятие за света като за нещо, в което всичко е свързано с всичко. А нашият език е отделящ, разделящ и дуализиращ. Което пречи. Оттам май идва и това бясно разделение на „Аз и другите”. Оттам и „другите – това е Адът”... Оттам може би и сказанията за Егото, срещу което безуспешно се борят хиляди радетели на Холо-вселената. Май с борба не става?! Борбата, според мен, е част от дуалността, наложена ни от езика...

В този ред на мисли ще излезе, че Divide et impera! (разделяй и владей!) не е максима, измислена от римските властници... Те просто са я копирали от „началото на времената”, когато „Бог” ни е дарил с езика... Или от Вавилонската кула – което може би е едно и също. Начало на Времената=Вавилонската кула?

И ето до какъв работен извод стигам – Раждането на Човека е тъждествено с Началото на Времената. Той е всемогъщ в този момент. Но – има едно голямо но. Това е т.нар. липсващ триместър. Т.е. поради големия мозък, му е наложено да се роди три месеца по-рано – за да оцелее и той, и майка му при раждането. Но, понеже се ражда по-рано – той е недоразвит физически – и не може да се движи и храни сам. Това се отнася май за всички хищни бозайници... Та всемогъщността на човека е накърнена от факта, че той не може да е физически самостоятелен. Оттам и много лесно му се налага езикът. Човекът безпомощно лежи и слуша какво му се говори. Разбира, че за да накара майка си да му даде храна, е нужно тя да го разбира. Майката не владее телепатията – това новороденият човек го усеща почти веднага. И човекът се принуждава да научи езика на майка си и околните. Научава го – но в този процес е забравил „другите езици” – телепатия и подобни. И да – вече е пораснал. Вече вижда света от висотата на ръста на Майка си – т.е. построена е Вавилонската кула – за жалост - частично, и вследствие на това човекът престава да се разбира с всички, или – може би по-правилно – престава да разбира всички. Преди ги е разбирал, макар че не всички са го разбирали.

Не твърдя, че съм против този вид развитие на човека, нито че той е неправилен. Ако приемем, че Деветимата неизвестни благопожелателно определят съдбините на света и засега нарочно са разрешили хората само в бебешка възраст да могат да се чувстват като „Част от Цялото”, то можем да предположим, че този феномен е една прелюдия към по-нататъшното развитие на човека, което ще му позволи в крайна сметка (или фаза?) да построи Вавилонската кула.

И да излезе от рамките на езика...

Но може би все още обществото се нуждае от това, човекът да бъде подчинен по някакъв начин. Може би е малко рано за едно общество, съставено от Богове?

Добави в Svejo