Хремава Земя, класови смешения, конспирации...и бай Иван

На йогина бай Иван изключително често му се случваха взривяващо невероятни случки. Разбира се, от йогийска полипунктуална и дименсионална гледна точка, той не би казал, че "му се случват", но един реален, макар и несъществуващ, наблюдател би ги нарекъл наистина "просто случки".

Интересно при него бе още, че тия спорни събития много често съвпадаха времево с разни напълно битово-йогийски дейности, предизвиквайки тяхното прекъсване и създавайки странни завихряния, които обикновеният ум не можеше да обясни с няколко думи - на който и да е планетарен език.

Настоящата случка започна една вечер, по време на извършване от байИванова страна на тривиално-йогийското прочистване на дебелото черво, състоящо се в изсмукване през логичното долно телесно отвърстие на определен литраж леко подсолена вода, нахождаща се в леген, и последващото й връщане през гореспоменатото отверстие в градската канализация, посредством приспособление, наречено тоалетна чиния. С други думи - бай Иван изпълняваше хигиенна йогийска пречистваща практика, модифицирана и прилагана в обществото под името "клизма", а в по-ново време - известна и допълнително модернизирана под названието с гръко-латински уклон "колон-терапия". Последното - полезна процедура, за която много хора бяха склонни да плащат доста пари - може би защото не бяха запознати с йога (тогава щеше да им бъде безплатно), или просто самото плащане действаше по допълнително пречистващ начин по някакви необяснени засега от науките пътища. Но да не се отклоняваме в излишно комплициране и колон-изиране!

Водата тъкмо бе преполовена, когато се включи третото око на йогина. Бай Иван прекрасно знаеше - щом "То" си позволяваше да го прекъсва в такъв момент, значи работата бе дебела!

Заряза моментално хигиенните си задълбочения, изкара светлинноскоростно вече изсмуканата вода и се отдаде на Окото.

Работата наистина бе сериозна - най-малкото, защото това бе един от редките случаи, в които йогинът не сразумя от пръв поглед за какво иде реч и трябваше бая да се напъне, докато избистри картинката.

...

Разбира се, сравнително глупаво е да се описват с думи послания на "третото око" - причините няма да ги изброяваме, защото, както евентуално би вметнал бай Иван, и без това повествованието дотук е крайно неразбираемо и излишно извъртяно (към канализации и тоалетни най-вече!). Но все пак, с цел вмъкване на някаква светлинна яснота, ще нахвърляме накратко с думи какво казваше с образи байИвановото трето око.

Сложността идваше от факта, че по неясни причини Окото предаваше информация едновременно за няколко души и свързани с тях събития, които явно им се случваха в момента на байИвановото клизмено свещенодействие. От неразбираемия светлинно-образен бъркоч, бай Иван, иначе славещ се с доста всеобхватен възприятиен ум, успя да отсее следното:

1. Един негов млад, много близък и талантлив ученик - Симеон - бе изпаднал в алкохолна кома - явно вследствие на неведом, но необуздан запой. Симеон бе студент по право и работеше като програмист на парче. Връзката между учител и ученик бе силна, и дори в кома, Симеон бе успял да прати SOS на бай Иван. (Какво очакваше да стори учителят му - не бе ясно, но Ес-О-Есът бе пуснат в ефир и връщане назад нямаше).

2. Един доста крупен бизнесмен на средна възраст - Павел - чиято реална дейност, освен от самия него, се знаеше от хомеопатични дози хора на планетата, а и във Вселената, и чието познанство с бай Иван няма да нищим тук - бе попаднал (странно!) в някакъв дълбок трап. Наоколо бе тъмно, нямаше никой, а той не можеше да излезе - може би бе счупил крак? Той също бе пратил безвъзвратен, байиваново адресиран Ес-О-Ес (почти като есемес).

3. Една сойка - която някога бе излюпена в гнездо, намиращо се в съседство с байИвановия прозорец, и с която някога йогинът бе станал приятел, но сойката, след като порасна, се изсели в съседен град, макар и да запазиха приятелството си за вечни времена - та тази сойка също беше в лошо положение. Бе заплела краката си в някаква тел на земята и не можеше да помръдне - колкото и да опитваше. А сойките определено имат акъл, не само за измъкване!

4. Една възрастна жена - Мария. Някога просперираща и добре поставена в обществото, сега сведена до живот в общински старчески дом в едно отдалечено село. Преди да стигне до дома, тя бе преминала през дълги години скитнически живот, което бе продиктувано и предопределено от нейното, неочаквано и за нея, и за околните, полудяване. Дали това бе точно полудяване, или Мария просто бе влязла в една реалност, в която нямаше завист, злоба, амбиции, алчност, глупост и прочие красоти - тук няма да бъде коментирано. Мария винаги успяваше да оцелее - макар и в страшна мизерия най-често. Но фактът, че не всеки би могъл да постигне това - да живее толкова години в такива условия и ситуации, показваше, че Някой се грижи за нея. И този някой май не беше представител на човешката раса (за срам на същата?). Сега Мария бе получила инсулт. Около нея нямаше никой - и никой не й помагаше. Тя се надяваше, че този инсулт най-сетне ще я отведе Там, но виждаше, че няма да стане. Тя знаеше, че ще оцелее и от това, и ще й се наложи още да стои Тук. А не искаше. С бай Иван не се познаваха лично, но по неведоми пътища йогинът улови и нейния SOS. (хм, как ли ще ти помогна пък на тебе? - помисли в един от визуалните, следклизмени промеждутъци)

5. ... Тук бай Иван се изненада неприятно. Както се изненадва всеки един човек, узнавайки внезапно, че негов добър познат е напуснал този свят. О, Шива-Шакти-Сарасвати-Кали-Иисусе-Буда-Аллах-Йоан! Журналистът Тончо, приятел на йогина, с когото се виждаха рядко, но това не пречеше на връзката, която ги свързваше, току-що бе починал! Да, той бе възрастен и болен от лоша болест, но не това занимаваше бай Иван в момента на "видението". Тончо не знаеше, че е починал! Луташе се в Промеждутъка и имаше опасност всеки момент да се прероди в... стайна циклама! Това щеше да бъде загуба за Вселената. Да, и тя понякога прави грешки и допуска загуби. Не че стайната циклама нямаше да допринесе за общото Благо и общия Ред, но... Точно бе отчайващо добър и осъзнат човек. Бай Иван просто не можеше да се начуди как така се бе случило да е толкова неосъзнат в Смъртта! Може би тя бе дошла твърде неочаквано за журналиста? Може би... Да, не биваше да се губи време! Цикълът-Път "Тончо" трябваше да продължи подобаващо! Тончо явно бе изпратил съвсем неосъзнато от Отвъдното видението до бай Иван...

...

За осмислянето на горните видения йогинът използва много по-малко време, отколкото би било нужно за изчитането им. Още докато осмисляше - съвсем по йогийски - се сети за едно от важните наставления на своя учител навремето - "Винаги използвай силата на своите ученици, познати, приятели и на всеки, който ти скимне!"

И бай Иван се сети за тетка Цонка. "Ееехх, жалко че стана така с нея - сега щеше да ми е от голяма полза!".

Окото, обаче, изведнъж каза: "Потърси я!".

Бай Иван винаги слушаше Окото. Колкото и да не вярваше - съвсем по човешки - на някои от нещата, които понякога То го караше да прави.

...

Джиесемът на Цонка Едно иззвъня. Тя тъкмо поглеждаше кой е на дисплея - и стоящата наблизо Цонка Две се сля с нея.

- Иване!!! Как го правиш! Пак съм едно!

- И Силата е с тебе, а?! - успя да се измайтапи Йогинът и после поде по същество.

Цонка се втурна да оправя нещата, свързани с байИванполучените есоеси.

- И обърни особено внимание на Тончо, да не забравиш!

- Дааа, знам - с него ще се заеме Цонка Пет! - в шеговит стил отвърна през Измеренията възвърналата си сидхите Йогинка.

...

Успокоен, че се е погрижил за земните и не дотам земни проблеми, бай Иван отново се съсредоточи в Окото. Знаеше - при такива заплетени ситуации със сигурност винаги има нещо "зад нещата", което винаги убягва от вниманието дори на внимателно виждащия.

- Аха! ... Опс! Не е истина! Пак никому неизвестната Конспирация! - на бай Иван вече бе започнало да му омръзва, но това нямаше значение.

"Лошите" бяха заразили Земята, която междувпрочем е Мъжко Същество, с досадна хрема! "Добрите", както винаги, липсваха - т.е. не бяха предприели нищо по случая.

Окото "мълчеше".

- Хрема - хрема! - отсече бай Иван. - При хората минава с лекарства за една седмица, без лекарства - за седем дни.

Този популярен лаф бе всъщност мощна мантра. "Лошите", а и всички други не го знаеха това и специално Лошите бяха много неприятно изненадани - бай ти Ивана излекува за миг Земната Хрема с тия прости думи!

...

Конспирацията продължаваше... Бай Иван се върна към клизмите...

...

15.11.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Изкушението на тетка Цонка ... и бай Иван

Тетка Цонка бе една много приятна възрастна жена. Закръглена, винаги усмихната, много заета, но намираща време за всичко, помагаща на всички с удоволствие, удовлетворена от кариерата и семейството си и справяща се с всичко и всички като с вълшебна пръчица - поне така изглеждаше отстрани. Тя беше от типа жени, които всички възприемат, незнайно защо, като майки и закрилници. Като същества, в присъствието на които чувстваш една приятна сигурност. Като някой, който със сигурност ще ти помогне и ще те извади от кашата при нужда - стига да се обърнеш към него.

Имаше си добри мъж, деца и внуци, които ръководеше - съвсем неусетно за тях - и които не й се бъркаха в нищо. Не защото не искаха, а понеже просто не можеха, а и никога не им се налагаше. Пък и не усещаха, че тя е диригентът. С няколко думи - тетка Цонка бе идеалната жена в напреднала възраст.

Никой не можеше да каже и да определи на какво се дължеше този цялостен просперитет и добруване на тетка Цонка. А и никой не се замисляше - това бе просто една добра, работлива, всеотдайна и силна жена, която имаше в добавка и късмет. Е, налагаше се понякога тетка Цонка да надига глас - тогава да не си й насреща - но това си е нормално за всички хора и ни най-малко не можеше да накърни своеобразния й ореол.

Нещото, което не се знаеше от никого и което би хвърлило в потрес и чудене цялото обкръжение на добрата тетка Цонка (за непознати и бизнес партньори - госпожа Ц.Х.), беше, че тя всъщност се явяваше изкусен и посветен йогин. Вездесъщият йогин бай Иван бе неин учител. В качеството си на такъв, той отдавна й беше дал благословията си - да се развива и да си върви сама по Пътя. Защото тя бе фрапиращо добра ученичка и дори го бе задминала в някои отношения още в началото на обучението си - преди много години.

Бидейки в искрен контакт със "Силата" (не съвсем тази от "Междузвездни войни), тетка Цонка бе станала сидха, т.е. бе сдобила умения, които не се вписваха в нормалната реалност и които биха изглеждали напълно невъзможни за околните. Това, разбира се, не се знаеше от тях - само бай Иван и въпросната "Сила" бяха наясно, но това нямаше значение.

Тетка Цонка беше осъзната, веща и можеща - и никога не нарушаваше Правилата. И не бе никак надменна, а самоувереността й бе всъщност в очите на другите. Да, пред Силата място за надменност и самоувереност няма...

Все пак, независимо от своята напредналост и осъзнатост, тетка Цонка бе и човек. Знаеше, че понякога Силата може да реши да я изпита по някакъв начин и най-често бързо схващаше кое е изпитание и кое - ежедневна случка - но се случваха и гафове.

И така, госпожа Ц.Х. се срещна с един нов бизнеспартньор. Съвместната им работа тръгна успешно и влезе бързо в благоприятни коловози. Но това в случая не задоволи тетка Цонка. Проблемът беше, че този човек, твърде възрастен, интелигентен, начетен и улегнал се стори на госпожа Ц.Х. много подходящ за посвещаване в "тайните знания". А в реалните им контакти и дума не можеше да става за "тия неща". Изобщо - отношенията им бяха изцяло служебни, а за това, което целеше госпожа Ц.Х. се изискваше все пак някакъв минимален личен нюанс.

Тетка Цонка извърши сумати проучвания, медитации, консултации - осъзнаваше, че това може да е грешно, да е някаква абсурдна идея-фикс - но всички данни показваха, че човекът е подходящ и че е редно да го обучи и посвети. Тя много добре знаеше пословицата "насила хубост не става", а и нещо в тоя дух и бе подадено от един от нейните безтелесни Учители - да, тетка Цонка контактуваше с такива, покрай Силата. Само че тук не ставаше дума за никакви насилствени действия, затова госпожа Ц.Х. реши да не обръща внимание специално на това.

Независимо от всички пречки и земни и неземни предупреждения, тетка Цонка успя да внесе личен нюанс в отношенията с кандидат-ученика и съответно контактите им на тази основа зачестиха - излязоха извън бизнес-руслото. Той замина да живее в друга държава, но това, разбира се, не беше никаква пречка - те започнаха да контактуват по интернет.

Общуването им трая близо година. Набеденият ученик се увлече по госпожа Ц.Х. - не в любовен смисъл - и използваше всеки свободен момент за контакт с нея. Но възникна един нерешим проблем. Той изобщо "не вярваше" в йога и тайни учения. Не обръщаше внимание на увещанията на любимата събеседничка, че всъщност вяра в случая не му трябва ни най-малко. Отхвърляше всички нейни йога-попълзновения. Тетка Цонка прие това като война - и се подготви за дълга обсада.

Военно-обсадните действия траяха дълго. Настъпи и сюблимният момент. Секунди преди него се появи Безтелесният Цонкин Учител - той гръмогласно я предупреди да не прави глупости - но тетка Цонка, увлечена в целта си, го изгони съвсем безцеремонно.

Кандидат-ученикът трябваше да повярва! Независимо че вяра не се изискваше, случаят бе такъв! Сега или никога!

И както си говореха през нощта по скайпа (часовата им разлика бе само два часа), Цонка го накара да си включат камерите. Гледаха се и говореха. Тогава Цонка каза:

- Ти не вярваш, ама аз съм при тебе - отвори прозореца и ще ме видиш, че седя на перваза.

- ??? - "кандидатът" я гледаше в недоумение.

- Защо се чудиш? Не се мотай! При теб съм!

- Не те разбирам!!??

- Няма нищо за разбиране - хайде, не е приятно да се седи на перваза ти по това време, а е и опасно за мен!

"Кандидатът" реши, че събеседничката му полудява, но за да я успокои, отиде до прозореца, дръпна щорите... Закръглената тетка Цонка наистина едва се задържаше на сравнително тесния перваз! "Халюцинирам ли?", бе първата му мисъл, а главата му се въртеше ту към екрана на компютъра, ту към прозореца, още неотворен. От първото госпожа Ц.Х. го караше да отвори прозореца, а от второто - пак тя - чукаше бясно по стъклото.

Ясно е, че в такива моменти времето се удължава. Независимо от удължаването, "кандидатът" отвори прозореца, и тетка Цонка Две скочи пъргаво в стаята, ухилена до уши. Кандидатът получи инфаркт...

...

Да, госпожа Ц.Х. имаше такъв дар от Силата - можеше при нужда да пребивава физически на няколко места едновременно...

...

При вида на превития и проснат на земята кандидат, тетка Цонка Две (а и Едно - през камерата) схвана на момента, че е сгрешила страховито, но не губи време в излишни анализи, а хукна към телефона. Слава Богу, нали се нахождаше в чужбина, до него имаше телефонен указател - тя бързо набра тамошната спешна помощ. Кандидатът по принцип живееше сам в къщата. Имаше икономка, но тя не нощуваше там. Когато дойдоха да го откарат с линейка - сравнително бързо - тетка Цонка, винаги запазваща състояние на духа, се престори на икономката.

После остана сама. Е, можеше да си говори по скайпа с тетка Цонка Едно, но и "двете" знаеха, че от това няма да има смисъл - все пак, бяха един и същи човек. По-неприятното бе, че и Цонка Едно, и Цонка Две осъзнаха, че Силата бе отнела дарбата на госпожа Ц.Х. да пребивава на много места едновременно и в добавка (може би за наказание?) е оставила Цонка в две тела! И то в различни държави!

На тетка Цонка й се случваше обратното на известния и признат от науката феномен "множествена личност". Това е, когато в едно тяло "живеят" две или повече съвсем различни личности - като те имат и съвсем индивидуални чисто телесни особености. Например едната личност може да получава алергични обриви от фъстъци, а другата - не. При Цонка бе обратното. Дори не съвсем обратното - защото телесно тя бе напълно еднаква и в двете си тела. Пълна каша!

Успокоена от това, че "кандидатът" е в добри ръце и надявайки се да го излекуват успешно, тетка Цонка Едно каза през камерата на Цонка Две да изчака...

"Оффф - помислиха си и двете Цонки - аз говоря със себе си! Не, не полудявам! Заслужих си го!". Нямаше ги безтелесните Учители, нямаше я "Силата".

И след предното лирично отклонение, Цонка едно направи единственото нещо, което би и помогнало случая - позвъни на бай Иван. Нищо че беше късна доба. Той, телесният Учител, щеше да помогне.

- Чушката люта и пак люта, и ти си Цонке ле, кат нея! - това бе първата реакция на йогина, след като изслуша среднощната Цонкина тирада.

После се захванаха да действат - на първо място беше наложително Цонка Две да отиде при Цонка Едно, т.е. Две да се върне в България, защото тя де факто нямаше никакви документи и не можеше да направи нищо в чуждата страна. Документите, слава Богу, можеха да бъдат изпратени по куриерска фирма, без да се налага при получаването им Цонка Две да представя документ за самоличност на куриера. Добро съвпадение беше и това, че чуждата държава бе в ЕС и нямаше да се налага Цонка Две да бъде прекарвана контрабандно през граница, за да избегне обяснения "като как така се е озовала в тази държава".

След още куп перипетии, които няма да описваме, но се подразбират, за около седмица двете Цонки се събраха по живо, по здраво. Тогава пък отпочна един друг луд сериал - Цонка Две трябваше някак да се внедри в обществото и обществения кръг на Цонка Едно - защото категорично отказваше "да се крие у тях", докато нещата се оправят. То не бяха врътки, не бяха чудесии, изкусно измислени и натаманени истории - за появила се изневиделица сестра-близначка, за това, че тя няма къде да живее и засега ще пребивава у Цонкини и т.н.

- Нищо не мога да направя! - бе казал бай Иван. - Трябва да чакаш "Силата" да се смили.

- За съжаление - знам! - бяха казали Цонка Едно и Цонка Две.

...

08.11.2012г. Аеиа

Добави в Svejo