В качеството му на известен, отявлен, опитен, търсен, обичан, обсъждан, изкусен, просветлен и уважаван йогин, на бай Иван мнооого често му се случваха твърде нестандартни събития, за които той избягваше да говори с когото и да било, и които смяташе за опасни за споделяне с хората по ред причини, които, на свой ред, също не желаеше да оповестява. Тези събития нерядко предизвикваха бури в БайИвановата душа, независимо от неговата перфектна йогийска тренираност в поддържането на дистанцирано възприятие. Дали той укриваше горепосочените непосочени събития, просто за да не се изложи като йогин (Ама как така! Възможно ли е в душата на този спокоен човек да се разбушува цяла буря!), или имаше и нещо друго - това само и единствено самият бай Иван можеше да каже. Но, както казахме - той не казваше...
Едно от събитията се случи през август, когато бай Иван се бе оттеглил за кратък отпуск в къщата си на село. Всъщност, за йогина понятие "отпуск" не съществува, но все пак той съзнаваше, че не е зле отвреме-навреме да дава почивка на учениците си и по тази причина се бе насилил да отскочи за десетина дни до къщата. А и жена му му пилеше на главата, че иска малко да отмори от градската бъркотия - та с един куршум - два заека! Макар той да не ядеше месо и да не стреляше по зайци дори с прашка.
След първите два дни, през които бай Иван влезе в ритъма на селцето и разбра какво ново-вехто, кой е починал, кой се е родил, кой е забогатял, кой се е оженил, на кой жена му е избягала и подобни ежедневно-рутинни новости, дойде ред на третия ден от селопрестоя. Но преди това имаше за отбелязване една по-особена новина, която бе поставила отпечатъка на въпросителен знак върху повечето жители на селото - имаха нов заселник. Това не беше никак чудно, разбира се - особеното беше, че той живееше в селцето вече четири месеца, а никой не го бе виждал да излиза и между хората бяха започнали да се носят какви ли не догадки, разкази, легенди и прочие фолклор. Диапазонът на тези предположения не бе никак малък - смятаха го за: от таен бос на мафията (хората си спомняха случая с италианския добродушен и благ дядо, когото навремето най-неочаквано арестуваха от обикновената му селска сицилианска къщичка и който наистина се оказа капо де тутти капи), през пенсиониран Джеймс Бонд, вампир, извънземен, та до самия Луцифер!
И този нов заселник беше съсед на бай Иван! С неговото идване хората някак усетиха една надежда, една сигурност, че йогинът може да разплете тази неочаквана и наболяла загадка.
Бай Иван не се впечатли много от "случая със Съседа". В крайна сметка - и той често не виждаше в града сума ти от съседите си - понякога дори с години. Но това не можеше да го обясни на хората от малкото селце - те знаеха, че селото не е голям град и веднага щяха да извадят хиляди аргументи, които да му докажат, че новият съсед няма нищо общо с неговите градски съседи. Все пак, от любезност, бай Иван се поинтересува да разбере как изглежда съседа. Един негов приятел му го описа - дребничък дядка, много подвижен и сух, костюмиран, с леко вееща се бяла коса, гърбав нос. За цвета на очите нищо не можеше да каже. Дядката набързо беше внесъл някаква покъщнина - всъщност, не той, а няколко носачи, докарани заедно с мебелите от един голям камион. Новият съсед бе "дирижирал" скорострелното внасяне - затова бяха успели да го видят как изглежда и можеха да го опишат. След споменатите диригентски дейности, човекът се бе шмугнал в къщата, която явно бе купил, и повече никой не го бе виждал. Знаеха, че е там, защото всяка вечер светеха лампите в една или друга от стаите.
Мина и третият ден БайИванов селопрестой. Настъпи нощта. Понеже той и жена му си бяха пийвали доволно под асмата до към десет и половина, бай Иван бе пропуснал вечерната си йога-практика, която правеше иначе по залез, затова реши все пак да не изпуска деня и тъкмо отпочваше, когато чу силно тропане по дворната врата, придружено от викове, чуваемо артикулирани от мъжки глас: "Еххооо, отворетеее! Ехоо! Аааа! Оооо! Ехо!"
Бай Иван скочи и се завтече навън - пред вратата стоеше новият мистериозен съсед! Уличната лампа светеше точно над портата и видимостта бе перфектна. Съседът бе видимо превит, притискащ с юмруци корема си и подскачащ непоседливо от крак на крак - типичната визия на човек, на когото неистово му се ходи до тоалетна или с други думи, човек със силна диария, който не се е добрал до съответното място, в което да си "свърши работата". В друг случай бай Иван може би би реагирал по съвсем тривиален начин, но, понеже позна съседа и в главата му нахлуха множество мисли, той усмихнато и приветливо каза:
- Добър вечер! Кажете?
- Дддобър вечер! Аз съм новият Ви сссъъссед... - човекът едва процеждаше думите, ясно защо.
- Ааа, Съседе! Радвам се да се запознаем! Приятно ми е, Иван! - бай Иван протегна ръка за здрависване. Човекът с мъка подаде ръка и после скорострелно я върна на изходна позиция.
- ... ммооже ли да ползвам тоалетната Ви!? Моля Ви!
- А!? Ама Вие нямате ли?
- Оххх, раззвали се!
- Нямате ли външен нужник?
- Ъъъххх, имам, ама онззи ден лайнарката не успя да влезе ... и е недостъпен в момента... ъъъъх, моля Ви!
- Ами не можахте ли на двора да се изходите, Съседе? Как казахте, че Ви е името?
"Господи, Вишну-Парвати-Брама-Лакшми, какво правя! - изведнъж се осъзна бай Иван. - Държа човек в нужда на прага си! Срамота!" ... Всъщност, преди да изкаже наум горните мисли, в многоизмерната БайИванова глава, със скорост много по-бърза от скоростта, с която ще се прочете или напише, беше протекъл следният монолог:
"Ахааа! Виж ти! Тайнственият съсед ми каца още на третата вечер, при това - в особен вид. Е, не е истина просто! Хората са големи фантазьори - поредното доказателство! Ха ха, ще се посмеем утре на измишльотините, като им разкажа, че съседът ми е дошъл да се запознаем като всеки нормален човек! Да, малко късничко, но какво пък!? Къде е казано, че хората трябва да се запознават единствено и само посред бял ден?"
- Моля ви! - личеше, че съвсем скоро човекът щеше да се изпусне...
Бай Иван тъкмо реши да му даде път за влизане, когато изведнъж усети, че "тука има нещо!". Той често усещаше по този начин, привидно от Нищото, но всъщност напредналите йогини имат доста нестандартни умения, та и бай Иван така - можеше да долавя необичайното, а и знаеше как да го използва... "Желязото се кове, докато е горещо! Мда! В случая, макар да звучи прозаично - Вещият се обработва, докато му се... сере, хм!"...И после, отново с голяма скорост, добави: "Да! Вещият се обработва, докато му се сере и по неведоми пътища е опрял до твоята тоалетна!" - Бай Иван никога не оставяше недоизкусурена мисълта си!
- Ще Ви пусна, Съседе! Нооо, при едно условие!
Съседът загледа като гръмнат, спазмите и подскачанията му обаче продължаваха. Бай Иван бе заложил на много несигурна карта - не се знаеше кога съседът ще "избухне", но "който не рискува, не печели!"...Още малко - и щеше да замине скъпият костюм! А в селото нямаше химическо чистене!!!
- Да!? Казвайте, моля ввви!
- Искам после да видя повредената Ви тоалетна!
- Но тя не е за пред хора!
- Нищо! Няма да Ви разнасям из селото за това! Е?
- Оооххх, добре! Пуснете ме сега!
- Обещавате ли?! Закълнете се!
- Кълна се!
Ако някой любопитен съсед или съседка бяха наблюдавали тази странна среща, със сигурност биха помислили, че и бай Иван, и мистериозният Съсед са напълно откачили. За радост - никой не стана свидетел на горния "предпрагов" разговор.
...
Около двадесет и три минути след гореописаните многозначни събития, Бай Иван стоеше пред вратата на тоалетната на Съседа. Вътрешната. Отвори. Влезе и затвори зад себе си. Всъщност - не помнеше дали затвори той или Съседа, който по пътя до тоалетното помещение през цялото време му обясняваше, че той, Бай Иван, влиза на свой риск, че по-добре да се откаже и т.н... А какви неща се откриха пред всичките тринадесет сетива на йогина! Информацията или каквото бе там това го засипа и пое, понесе, обгърна, залюля - не можеше да опише какво точно става, но бай Иван усети, че усеща абсолютно всичко, което усеща в момента всяко едно същество на Земята - и същевременно знаеше, че това си е той - Иван, т.е. не беше загубил усещане за своята личност. Същевременно се чувстваше като безброй милиарди личности, същества, планети, квазари, черни материи и безброй неща, за които няма дума на Земята... Осъзна - съвсем осезаемо - че всъщност усеща всичко в цялата Вселена, и в много Вселени, и на много Нива, и видя много места, които не бяха места, но за тях нямаше дума и понятие на Земята...Бай Иван едновременно чувстваше, вършеше, мислеше, правеше, планираше всичко, което вършеха, чувстваха, четяха, пишеха, премятаха, работеха, мислеха, мечтаеха, плачеха, смееха се, планираха всички същества и неща във всички Вселени и Невселени. В един момент - макар че той присъстваше едновременно в безброй пространство-времена - се досети за един от любимите си разкази на Борхес - "Алефът"... Там героят, легнал на равнището на долното стъпало на мазето, виждаше цялата Земя, с всичко и всички по нея - виждаше ги чрез митичния "Алеф"... Борхес беше описал гениално какво вижда героят, но бай Иван осъзна, че великият автор е пропуснал да спомене безброй много неща и че се е ограничил само с едно равнище на една единствена малка планетка... Да, това тук, каквото и да беше то, намиращо се в уж развалената тоалетна на съседа, беше нещо повече от "Алеф" - най-вероятно това бе СвръхСъзнанието! Към него бай Иван се стремеше през цялата си досегашна практика. И не подозираше, че ще го намери в ... съседска тоалетна!
...
Как бай Иван се откъсна от СвръхСъзнанието няма да обясняваме - успя някак! И малко преди изгрева, ако някой бе минал по улицата, щеше да забележи с учудване, че Бай Иван и Съседът седят на съседската веранда и отпиват от огромни чаши димящо кафе, потънали в дълбок, но неразбираем разговор. Ако евентуалният, неслучил се минувач беше останал да подслушва до края, т.е. - преди бай Иван да се запъти към къщи, щеше да чуе и нещо съвсем разбираемо, но доста... смешно и не на място:
- Ама ме сбърка с това твое "Вещият се обработва, докато му се сере!" - Съседът се удряше по коляното и се превиваше от смях. Бай Иван също се смееше, после добави:
- Да не повярваш какви хора и тоалетни се срещат по селата, тц, тц, тц! И само някой да смее да ми каже, че с йога не може да се достигне до СвръхСъзнанието!
- Абе, Иване, май не може... - се хилеше Съседът.
- Е как! Преди да стане "работата" аз таман отпочвах вечерната си практика, ерго - стана по време на нея, бре! Значи - йогата е причината!
- Прав си, Иване! А сега разбра ли защо тоалетната ми е временно неизползваема?! - смях...
- Да, бе! Ще трябва да викнеш водопроводчик! Да я оправи, пущината! - смях...
"Ама как са се наковали тия старци! - би помислил неслучилият се минувач. - И сега пият кафе - да замажат положението, че жената на Иван сигурно ще дудне за този запой!"...
Смехът продължаваше...
...
06.06.2012г. Соня Петрова - Аеиа
