сряда, 30 януари 2013 г.

Любов по моите стандарти :)


Плувам в думите на твоето мълчание,

гмуркам се в хазартни точности,

пея пещерни сияния,

синестезии, нарочности.

...

Зная, да, необяснимо е.

Що ли значи "обяснение"?

Нещо тъмно и невидимо,

става ясно чрез прозрение?

...

И "Любов" наричам нещото,

що струи от Абсолюта -

интегрално уравнение

води танца с чушка люта.

...

30.01.2013г. Аеиа

Йога vs. Виагра? ... и бай Иван


Йогинът бай Иван изказва "некои съображения" по отношение на древната наука и съвременния илач:

Макар Йога, в някои свои аспекти, да проповядва пълно полово въздържание, това не трябва да се разбира пряко и да се пренася по същия начин концептуално и практически в съвременното ежедневие.

Знае се, че посредством йогийски практики могат да бъдат активирани различни части на тялото - респективно - и техните аналози или продължения в "по-тънките светове". Част от активацията на телесно ниво се изразява в повишаване на кръвния ток на съответното място, предизвикване на реално повишаване на температурата на това място и пр.

Повечето съвременници възприемат Йога като нещо твърде отнесено и напълно неприложимо в съвремието и днешния масов начин на живот. Но учените, които работят от векове и продължават да работят в своите области, отчитайки и "материалното", и "нематериалното", и виждайки тяхната неделимост, са успели да подарят "йога" дори на тези, които са напълно против нея.

Как действа Виагра? Увеличава кръвния приток в малкия таз. Там са разположени различни "енергийни точки" - но това съвременникът ни не го интересува. За него са важни страничните ефекти, и то основно телесно-физиологичните, на действието на "хапчето".

Това, обаче, е без значение. Дали човекът ще се концентрира в Муладхара (или Канда), или където и да е там, в основата, или просто ще глътне едно хапче - това няма значение. Все е Йога. Дали ще закара с дишането си Прана до съответните центрове, или ще им прати Виагра - също няма значение.

И тук не говоря за последващо използване и целесъобразно насочване на "енергията" за по-нататъшно развитие, или за постигане на някакви върхови изживявания. Да, това може да стане и с йога, и с виагра. Може и да не стане, зависи. Тук говоря за конкретен ефект. Кой как го използва - това си е негова работа, път, нагласа - каквото щете.

(Моля, това да не се приема насериозно от догматизирани на различни теми "умове" и "емоционални интелигентности". Бай Иван обича да се майтапи.)

...

30.01.2013г. Аеиа

вторник, 29 януари 2013 г.

Самодиви разкатаха Меркурий


Днес, както винаги, сме ви приготвили извънредна новина. То всъщност, ако новините са редови - пиши ги бегали! Разбягват се като пилци пред прилеп, или май беше ястреб - все едно!

Към новината, все пак, да не се отклоняваме в излишна орнитология, или беше онтология?

Местният КАТ спрял кола с добре изглеждащи дами тази нощ. Сторили им се леко подозрителни в тъмното. Те даже не видели, че в колата се возят дами, докато не ги спрели. Ама всъщност не успели и да ги спрат, защото при вида на размахваната палка, а явно и чрез отблясъците от сигналното облекло на катаджиите, дамите някак успели да вдигнат колата във въздуха. Не, не, не я взривили - подчертава нашият репортер. Може би, за да предпази читателите от дезинформация, предизвикана от израза "вдигнали във въздуха".

Катаджиите не се предали - последвали нарушителките, посредством проследяване с телескопа Хъбъл. Пак ще се отклоним, като поясним, че комуникациите на нашия КАТ са доста модернизирани в последно време и всеки катаджия може да се свърже с този телескоп, само чрез натискане на половин копче, което не е и копче, на микрокомпютъра си, който, освен това, е и преносим, но лек.

Колата, която нямала номер и марка - това се виждало и през телескопа дори, поела твърд курс към Меркурий. Единият от пътните полицаи, любител на митологията, предположил, че дамите са поклоннички на бог Хермес - и това само защото Меркурий бил латинската версия на Хермес. Обаче, заради телескопа, който всъщност гледа не само в пространството, а и във времето, пък се намесва и неясната, засега, черна енергия, а и суперструните - те явно се върнали назад (?) във времето и видели, че преди да го кръстят Хермес, този бог се казвал ТегаваХитРосДенТуМиСтинг - но това не засяга нашите читатели, тъй като, най-вероятно, те няма да четат вестника през Хъбъл.

Новината е тази - макар и плътно следени, дамите с неизвестната кола, успели да избягат от обхвата на телескопа, а и на всички сателити, и, когато катаджиите насочили телескопния си взор към Меркурий, се оказало, че той бил изчезнал! Макар колата да нямала голям багажник, в момента се работи по версията, че неизвестните дами са го откраднали по някакъв начин. От БАНЯ съобщават, че няма никакви нарушения в гравитационното поле на Слънчевата система. Същото се потвърждава и от НАСА, ВАСА, КАСА и пр.

Група независими уфолози работи по версията, че дамите в неизвестната кола не били дами, а самодиви.

Ние, от редакцията, нямаме мнение, разбира се.

...

29.01.2013г. Аеиа

вторник, 22 януари 2013 г.

Конспиративна антиконспирация


666! Кемтрейлси! HAARP! Извънземните са тук! Мъже в черно! Илюминати! Стерилизация чрез повсеместно облъчване! Елитът иска да избие всички, или най-малкото - всички да са болни! Страх, ужас, вцепеняване, заспиване! Ах!

Сложни, завъртяни, необятни и неочавани са лабиринтите на повсеместната конспирация. Който тръгне да ги проучва, рискува да се забие в тях за цял живот, че и оттатък него. И, влизайки в лабиринта, да забрави за Бог, за Любовта, за цялото Творение, пък било то и концентрирано единствено и само на Земята, тази прекрасна планета. Често си мисля, че притчата, в която Христос изгонва бесовете от обсебения и ги вкарва в свинете, които впоследствие се издавят (Марко 5:1-16), символизира нашите собствени, убийствени мисли. Засега на малко хора е дадено да контролират мислите си. Мисълта се влияе от куп неща, невъзможно ми е да ги изброя, ще дам само един пример - човек си мисли, че е центриран в дадено нещо и мисли само за него - но в един момент го засърбява носът. Мисълта директно се отклонява от това, към което е била насочена и пряко или косвено се оцветява от "сърбежа". И това е твърде видим пример. Съществуват хиляди наши телесни реакции, които не усещаме, но те влияят на мисълта. По същия начин ни влияят идеите. Кому са нужни сложни психотронни оръжия, когато една, наглед проста, подхвърлена идейка, е в състояние да промени целия ти мироглед? Да даде ново русло на "мисловния ти поток"? Колко му е? Подхвърлят ти, че животът ти е застрашен, че някакъв "елит" иска да те подчини и убие - ами да! В това е разковничето за всичките ми нещастия - казва си невротикът, който и без това има слонност да не вижда нищо наоколо и да се центрира единствено в себе си и в своите висши, както той ги мисли, изживявания. А това са просто едни мисли, мисли, които се насочват много лесно и от най-простата телесна реакция, а още по-лесно - от нещо абстрактно, което звучи заплашително за "моя единствен и неповторим аз".

Кемтрейлс. Някой си невротичен батю се загледал веднъж в следа от самолет. Забравил всичко, което е учил, забравил дори облаците, той решава, че тази следа е опасна. Че иска да убие точно него! Е, и другите като него. Ама дали тази отрова действа на дърветата? На пчелите? На бактериите? На птиците? Ами ако на хората действа унищожително, а на дърветата причинява липса на хлорофил? Те мутират и стават хищници? Аауу! Не, невротикът не осъзнава дърветата. Те са даденост! Този, който е измислил тази отрова, която пускат самолетите над целокупния народ, я е изчислил така, че да действа единствено и само на хората! Да, човекът е извън Творението! Сам! А всъщност не е никак лесно да създадеш и разпространиш такава отрова, която да действа зле само на човека. Покрай лошите изменения в него би трябвало да се наблюдават такива и в куп други същества. И "системата" да отиде на кино. Да, екологията е нарушена, и продължава да се руши, но, въпреки това, има много видове специалисти, които работят в тези сфери и се съобразяват с доста от "природните закони" - невротикът дори не може да си представи, че съществуват агрономи, метеоролози, биолози, физици, лекари и още много, много хора, които са наясно с неща, за които фенът на конспирациите дори не подозира. Всъщност, той може да заподозре, но мисълта му е така насочена към "глобалната конспирация", че, мислейки се за глобално мислещ, той всъщност е центриран в едно-единствено нещо. Постижение! Не е лесно да постигнеш такъв контрол на ума и концентрация! Питайте йогините.

666. Числото на Звяра! Ами сега! Възможно ли е Йоан в неговото Откровение да е предсказал с това число не АнтиХриста, а само Алистър Кроули? Защото всъщност Кроули нарича себе си "Звяра" и твърди, че неговото число е 666? Абсолютно невъзможно! Но това предположение е всъщност еднакво по смисъл и сила с предположението за АнтиХриста. Фенът на конспирациите никога няма да види тази еднаквост. Ако случайно чуе тази ерес - че Йоан просто е предричал Кроули - ще обяви твърдението за ерес, пълен абсурд и всичко най-долно. Баркодовете на продуктите били белязани с 666! Не думай! Ето един примерен. Както се вижда, в началото, средата и края му има пуснати двойки по-дълги черти. Тези три двойки, видите ли, били всъщност 666! Да, 222 = 666!

Всъщност, според някои традиции, 6 е числото на Христос. Възможно ли е три шестици да означават три Христови Пришествия? Или - Три Христови Аватари? Или Христовата Троица? Не, невъзможно! Йоан е казал, че това е числото на Звяра! Да, 3 х 6 = 18. 1 + 8 = 9. Девет е обърнато шест, т.е. АнтиХристос! Ако приемем, че Христос е 6. Ако изчислим 6 на трета степен - 6 х 6 х 6 = 216! Ужас, пак 9! 2 + 1 + 6 = 9 !!! Ех, араби, араби! Защо сте измислили тия числа, в този им вид? Дали етруските са ги ползвали и дали при тях 9 е обърнато 6? И дали ние бихме се лишили от тези две ценни числа в нашата бройна система, за да не стават гафове и бели? А за баркода - за да видиш че три двойки всъщност са три шестици, трябва или да си с неосъзнат астигматизъм, или да се нахождаш в някакво друго състояние, например - средна злоупотреба със спиртни напитки.

Стерилизация на простолюдието, посредством лъчения. Ах! Ами тези лъчения не действат ли на цялата екосистема? Амо ако растенията мутират така, че да спрат да правят кислород? Какво ще прави този "елит", останал сам на безкислородна планета? Да, ясно е какво - ще си вгради хлорофилна система, посредством генно инженерство! И ще стане ГМО-Елит! И доста тъп "елит", много по-тъп от "мъдреца", измислил това за облъчването.

Власт, влияние, пари. Много е възможно хората, които владеят тези неща, изобщо да не са тъпи. Това го казвам на майтап, разбира се. Всъщност, властта е едно от най-трудните неща. Само един невротик може да си мисли, че тя е опиум и подобни работи. Властта е преди всичко отговорност. Едни кокошки да си гледаш, т.е. да ги владееш - не се ли грижиш за тях с ум и ясно осъзнаване на околната обстановка, а и на Бог - кокошки няма да имаш. Но невротизирания фен на конспирациите това не го признава, не го и вижда! Той вижда само, че стопанинът чат-пат коли някоя кокошка. Нищо чудно дори и това да не види - по-скоро ще обяви, че кокошката е загинала от самолетните следи в небето. Да, схемата, че някой е умрял, защото е жив, е твърде абстрактна и неуловима за "глобално" мислещите конспиративисти.

Всъщност, повечето от конспирационните теории са доста богохулни. Да не кажа - всичките. Творението се пренебрегва изцяло, не се обръща внимание на нищо, включително и на постиженията на нашата цивилизация, включително и на това, че човешкият вид вече наброява над 7 милиарда екземляри на нашата планета. "Елитът" избива всички, но покрай този "геноцид" сме станали такава бройка, някакси...

...

22.01.2013г. Аеиа

неделя, 20 януари 2013 г.

Бунтът на Бактериите


В един нормален, с нищо неотличаващ се от другите ден, една бактерия, живееща в бъчва с вино в една изба, получи просветление. Достигна най-висшето самадхи и същевременно остана в пълно съзнание за света, който бе обитаван от телесната й част.

Бактерията видя! Всички нейни посестрими и събратя бяха роби! Целият живот се крепеше върху тях и тяхната работа! А те не го осъзнаваха. Това трябваше да се промени...

Както всичко е свързано с всичко, така и бактериите са в кюпа. Но, отново както всичко и всички, и те имаха и вътревидова комуникационна мрежа. Самадхираната бактерия, която вече бе разбрала, че се казва Бактос, пусна на момента спешно съобщение по бактериалната мрежа:

"Братя и Сестри! Говори Бактос! Идвам да ви спася! Събудете се! Осъзнайте се! На вас се крепи почти всичко в този свят. И никой не ви го признава. Работите цял живот къде ли не - по бъчви, черва, гробища, въздух, морета, пещери - навсякъде - и си умирате така, без да разберете кои сте! Тръгнете с мен, излезте от там, където сте, и елате! Животът ни ще се промени."

Бог, който знаеше много добре, че Бактос е свързан с Него, понеже беше в Самадхи, се изплаши! Опита се да премахне самадхи-връзката, но не можеше - Божиите закони не могат да бъдат нарушавани дори от Бог. Защо искаше да прекъсне самадхито ли? Защото, макар и късно, осъзна, че Бактос е на път да разсипе целия живот на планетката Земя. Посредством спирането на самадхито, Бактос щеше да изгуби и пълния си достъп до местната, макар и глобална, бактериална мрежа. Да, беше късно. Пълчища бактерии се втурнаха към Бактос. Повярвали и убедени, че той е техният Спасител. И всичко на Земята се промени. По-големите от бактериите същества спряха да храносмилат. Труповете спряха да гният. Нито вино можеше да се получи, нито кисело мляко, сирене и други млечни продукти. Съществата продължаваха да живеят, но не се знаеше докога щеше трае това - животът се промени коренно и изведнъж. Бактериите се бяха оттеглили от извечните си и повсеместни работни места и се бяха събрали около Бактос.

Бог се чудеше какво да прави - бе в капан!

На първо време реши да преразгледа Самадхито...

...

20.01.2013г. Аеиа

понеделник, 14 януари 2013 г.

На лов се ходи без парфюм


(безсмислено-природно-любовно)

Над дивна пропаст аз вися

веч цели денонощия.

Капани слагам, дебна с оптика,

окачам пълномощия.

И с нощно зрение се зверя

в блестящата тъмница,

и чакам, мисля, и треперя -

размътена водица.

...

И знам - все някак ще го хвана,

дори и век да трябва

над тази пропаст своенравна

да си вися със брадва.

...

Но векът мина -

аз вися, и чакам като пламък,

а вън е тъмно - се ла ви,

и чак се пука камък.

...

Тогава глас от облак сух

до мен едвам достигна:

"На лов се ходи без парфюм!" -

Избяга и намигна.

...

О, бях забравила за век

аз таз природна мъдрост:

"На лов се ходи без парфюм!"

А само с капка дързост.

...

И после - върна се Гласът:

"Със тоз парфюм - еони

над тази пропаст ще висиш -

не ще да го догониш!"

...

Не ща да го догонвам аз -

извиках в залисия.

На лов съм тук, ужасен Глас,

и чакам на пусия!

Не гоненица е това,

а лов, прекрасен, вечен,

и няма да сведа глава

дори да стане течен!

...

Гласът тогава замълча -

дали не бе обиден?

Ала парфюмните слова

запомних с уклон свиден.

...

14.01.2013г. Аеиа

неделя, 13 януари 2013 г.

Истинският духовен учител


Според моята "истина", която, надявам се, може да търпи промени.

Основното, от което изхождам, е, че истинският учител винаги подбира учениците си. Връзката учител-ученик е винаги взаимна, т.е. учителят много добре знае, че съответния ученик му е ученик. Понякога, в някои традиции, ученикът може да се свърже само духовно с учителя си - но и в тези случаи учителят знае за ученика.

Всичките големи духовни учители на човечеството - Будите, Христос, Кришна и т.н. всъщност са имали само лични ученици. Последвалата ги масовизираност е нещо друго, тя е създадена от учениците и последователите им - никога от самите учители. Защо? Защото е много вероятно и самите Учители да са знаели, че един ученик е задължително да бъде във взаимна връзка с учителя си. Да бъде напълно отдаден и да следва точно предписанията на този учител. Масата нито може да бъде отдадена, нито да следва точно каквото и да е - при нея действат съвсем други правила и закони. Което не означава, че тези Божествени Духовни Учители не са успели да променят масите, да им повлияят и да направят света едно по-добро място, след своето слизане. Успели са, видимо е. А светът все още не е съвсем прекрасен не защото тези слезли Учители са били слаби, а защото масовката след тях е опорочила доста от нещата.

Без изобщо да правя паралел между Божествените и съвременните "гуру"-та, ще кажа защо, според мен, не е добре да се следват тези, съвременните. Това са световно известни автори или друг вид водачи, които имат хиляди, а често и милиони "последователи". От гореописаното е ясно, че едната причина е липсата на двустранна връзка. Другата, също важна причина е, че огромен брой от последователите са такива, не заради учението на съответния "гуру", а защото той е известен, наложен и "много хора го харесват, ерго - той е истинен". Това, обаче, не значи следване, практика и отдаденост. Това е просто мода. И милионите се чудят защо са неуспели, нещастни, неудовлетворени и т.н. Дори да са запознати перфектно с теорията на съответния "учител", те НЕ ПРАКТИКУВАТ. Едно - защото нямат време, възможност, нагласа; второ - защото няма кой да им покаже лично и практически какво да правят с тази теория.

Съвременните "духовни учения" дават лъжливо усещане, че поднасят наготово практика. Човек остава с чувството, че поглъщайки "теорията", той всъщност практикува. Това е опасна лъжа. Лъжа, приличаща на истина.

Затова съм на мнение, че съвременната "гурувщина" е недействаща в обществен и личен аспект. Е, разбира се, донякъде действа - "гуруто" създава фондации, организации, които подпомагат определени хора, дават работа и препитание на други и т.н. - немаловажни неща, но неща, основно несвързани с духовното развитие на конкретната личност-последовател.

...

13.01.2013г. Аеиа

петък, 11 януари 2013 г.

София - Вяра, Надежда, Любов


С благодарност към Диана.

Някои учения, обявени за еретични, твърдят, че София - Мъдростта била една от ЕдиноСъщностите на Бога, неотделима част от Единната Троица. По някакви причини, обаче, била скрита и заключена зад неразбиваеми врати и катинари. В съвременната християнска традиция София е майка на Вяра, Надежда и Любов.

За мен техният празник е много важен, близък и скъп. Не само, защото ми се води имен ден, макар да не го празнувам - една от интерпретациите на името Соня е, че е съкратена форма на София, а и аз съм кръстена на баба си, Софка.

И ми хрумна нещо като приказка - не знам дали е описано някъде като притча, легенда или предание, свързани със София, Вяра, Надежда и Любов.

Ето я историйката:

Когато София - Мъдростта се оттеглила от света и станала недостъпна за простосмъртните, тя все пак оставила една вратичка, посредством която всеки да може да се свърже отново с нея, т.е. да пребивава в Мъдростта. Или Единния Разум?

Разделила се на три същности, Три Дара, наречени Вяра, Надежда и Любов, които се разхождали свободно между хората и всичките лишени от Мъдрост създания. Всеки, който успеел да обедини тия три дара в себе си, съумявал да постигне Мъдростта - София.

...

11.01.2013г. Аеиа

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Сахасрара: Бактериален Ной


Пред мен прелита Орел.

Това аз ли съм?

Глобалността на моето Съзнание

говори и мълчи едновременно.

В миговете между думите

чувам звука на Тишината -

наистина звучи като прибой в раковина.

Това не е мениеров синдром, както казва Водачът, нито шум в ушите или слухова халюцинация -

това е той, звукът!

Орелът лети,

шумът от крилата му също е звук на тишина -

не е шум от криле.

Едновременно се обаждат сврака и кукумявка -

познавам ги. А и те мене.

Техният глас също се слива с прибоя от раковината.

Чувам шепот, усилва се.

Преди да полетя под формата на орел,

разбирам, че една бактерия усилено ми говори нещо.

Заслушвам се. О, не!

Тя ме мисли за Бог,

и че знам всичко за нея и подобните й.

Ангажиращо!

Иска да ги спася от гибел,

щото, наистина били много грешни,

но не заслужавали да измрат,

понеже се налагало да пия антибиотик...

Изтъква, че те са "легион" -

2-3 килограма от живото ми тегло,

и че без тях не мога нито да храносмилам,

нито нищо!

Е, да, казвам й аз,

ама освен вас, аз не познавам нито една своя клетка,

милиони се раждат и умират в мен всеки ден...

- Така е! - отвръща. - Ти знаеш всичко,

ти контролираш всичко! Знаеш всяка наша мисъл!

- О, бедна ми просветлена бактерийо!

Аз не ви познавам - натъртвам.

- Нито вас, нито другите си клетки.

Недей да пълниш главите на себеподобните си с глупости!

Тя, обаче, не вярва.

Убедена е, че аз съм бога,

и че е стигнала до мене - по пътя на Просветлението...

Как да убедя бактерията?

Няма как - прибоят се включва.

Там някъде един бактериален Ной строи ковчег...

Убеден, че Бог го е предупредил за Потопа

и му е дал ноу-хауто за Спасението.

Бактерията може ли да спаси Бога?

...

10.01.2013г. Аеиа

понеделник, 7 януари 2013 г.

Тъпунгер


Инженер Йорданов се бръснеше рано-рано пред огледалото в банята. Както си му беше обичай, виждаше само окосмените участъци по лицето, които трябваше да бъдат надлежно окосени - останалото не влизаше в съзнателното му внимание. Да, инженер Йорданов беше от типа мъже, които почти никога не се гледаха в цялост в огледалото. Беше, освен това, почти изцяло плешив, а малкото останала му коса - много късо подстригана, по начин, който го освобождаваше и от грижа и внимание към прическата.

После инженерът се облече за работа - отново не погледна какво точно слага - знаеше, жена му се бе погрижила изрядно за ежедневното му облекло и нямаше нужда да хаби внимание за това - вече мислеше за предстоящите работни задачи. Както всеки ден, инженерът имаше няколко уговорени срещи - с нови, стари и случайни клиенти, трябваше, освен това, да изготви определен брой документи и да посети няколко общини - твърде натоварен график, за да може да си позволи излишно вглеждане в лице, прическа и облекло. Пък и външността му никак не го интересуваше, и знаеше, че и другите не се впечатляват от нея, затова се бе отдал почти изцяло на любимата си работа. Е, не само за това, разбира се. Той бе нещо като полуработохолик. И вършеше работата си перфектно - нямаше нито един недоволен клиент в дългата си практика, а вече наближаваше шестдесетте. Пробивен, интелигентен, рязък, нахален, як, макар и вече с шкембе, той, като един неумолим танк, успяваше да превъзмогне всички пречки на строгата бюрократично-корупционна система, и да свърши работата, както трябва. Въпреки тези му качества, кой знае защо, много хора го възприемаха просто като "тъп и упорит".

Дойдоха първите клиенти за деня - двама млади мъже, с които инженерът не се бе срещал досега. Уговориха нещата, той прие поръчката им, но остана с особено усещане. За жалост, в момента бе сам в офиса - всичките му служители бяха излезли в летен отпуск - и той нямаше с кого да се консултира за особеното си усещане. А и да имаше - надали би посмял, защото нещата, свързани с усещането, изглеждаха твърде ирационални, за да бъдат споделяни със служители, пък били те и близки доверени хора. От една страна, клиентите някак твърде бързо се съгласиха с всичките му условия, което никак не беше зле, но се случваше страшно рядко; а от друга - и двамата младоци го гледаха някак замаяно, все едно бяха пияни, или дрогирани, или и двете. На инженера му се стори, че го харесват - нещо, което не му се бе случвало никога досега.

"Педераси някакви!" - отсече наум Йорданов и се захвана със следващата задача. Въпреки това, той за първи път не успя да се вдълбочи изцяло в нея - някак полуподпрагово знаеше, че никога досега не бе бил обект на привличане от хомосексуалисти - и това го притесняваше.

Последваха още няколко срещи с клиенти - всичките стари. Още на първата среща инженерът бе хвърлен отново в потрес. Същото силно чувство оцвети и следващите.

"Явно днес всички са полудели!" - помисли инженерът и, мятайки се на колата си, се запъти към първата за деня община.

Там отново бе потвърдена повсеместната лудостна епидемия - по неизвестни причини главният архитект и секретарката му направиха същото, което бяха извършили и старите клиенти, а именно - обръщаха се към инж. Йорданов с едно напълно неадекватно обръщение и явно не го разпознаваха, макар да се знаеха отдавна. Даже архитектът, решил, че това пред него не е инж. Йорданов, си позволи коментар по негов адрес:

- Ааа, Вие с Йорданов ли работите? Знам го, един тъпунгер! Трудно се работи с него, но с Вас, мисля, ще свършим работа! - ако Йорданов бе малко по-начетен във флиртаджийските работи, щеше да усети, че архитектът се държи открито свалячески. Но инженерът дори не можеше да си помисли, че архитектът би го свалял по какъвто и да е начин, затова просто остана с крайно неприятно чувство. Отново!

Като излезе от архитекта, дали от силните чувства, дали от друго, на инженер Йорданов му се наложи да посети спешно тоалетната . Влизайки в мъжката, и минавайки покрай двама мъже, пикаещи в писоарите, инженерът, въпреки устрема си, забеляза с неприятно чувство, че пикаещите се вторачват в него, извръщат се, и го проследяват неотклонно с поглед чак до вратата на кабината.

"Аман от педераси! Днес никнат като гъби! Дано не забравя да се похваля довечера на жена ми - явно съм се разкрасил, щом съм обект на такова внимание! И в офиса, и в тоалетната! И пълно с луди!" - мислеше с възмущение инженерът, усамотен в тоалетната кабина.

Денят продължаваше. Инженерът все повече се потрисаше - и в следващите две общини се повториха сценариите с лудите. Напълно еднакви! Инженер Йорданов дори в един миг си позволи да се запита да не би в него да е проблемът, но бързо отхвърли тази вероятност - това бе абсолютно невъзможно!

В последната община отново му се наложи да ползва тоалетната - слава Богу, в нея нямаше никой. На излизане от кабината обаче, двама се бяха инсталирали пред писоарите, които бяха разположени на отсрещната на мивките стена - докато си миеше ръцете, инженерът видя в огледалото, че двамата са се извърнали и го гледат с интерес!

- Какво сте ме зяпнали, бе! - не издържа този път инженерът.

- Ъъъъ, нищо, - отвърна, леко смутено, единият от пикаещите. - Да не Ви изплашим...

- Да ме изплашите?!?! Мене?!?!

- Е...да, тук е мъжката тоалетна...

- Приличам ли ви на страхуващ се от мъжки тоа...

Инженерът не продължи, защото получи импулс, незнайно откъде, да се погледне в насрещното огледало. Както винаги, преди малко бе видял в него мъжете, но на себе си не бе обърнал никакво внимание. Погледна се - за първи път от много време насам. Подскочи. От плочките се чу звук от изчаткващи токчета. Хвана с ръце огледалото, после се погледна и себе си. Изкрещя. Крещейки, си помисли скоростно да не би жена му да си е направила майтап с него и да е сложила своите дрехи на мястото на неговите. И съответно той, без да погледне, да ги е облякъл. Не, не беше възможно, напълно несъстоятелна мисъл, тя май нямаше такива дрехи, нито размери. Инженерът изтича навън. Мъжете учудено се спогледаха...

Да, инженер Йорданов бе констатирал, че изобщо не изглежда като инженер Йорданов. Преди малко от огледалото го гледаше някаква ослепителна червенокоса красавица, на видима възраст по-малка от тази на дъщеря му! Инж. Йорданов осъзна истината, която караше всички да изглеждат луди или обратни - по някаква причина той се бе превърнал в жена. При това - каква!

Йорданов-червенокосата красавица се метна на колата си, с намерение да се прибере вкъщи. Имаше още няколко задачи за деня, но за първи път реши да ги отложи. Сядайки на седалката, той погледна към краката си - а! Бяха отново неговите, нямаше ги токчетата, чорапогащите... Погледна се в огледалото за обратно виждане - да! Пак бе той! Нямаше и помен от огромната червена коса и от огледалото го гледаха насмешливите синьс-зелени очи на инженер Йорданов, овенчани с лъскаво-плешив купол.

...

Причудливата трансформация на инж. Йорданов започна да се повтаря всеки ден. Щом стъпеше в офиса, се превръщаше в красавицата, и това му състояние траеше, докато седнеше в колата за прибиране към къщи.

Ако инженерът имаше малко по-различно от нормалното си мислене, може би би решил, че съдбата иска да го накара да се грижи повече за себе си и външността си, и да го облекчи от постоянните разправии и стресове в работата. Защото, под формата на красавица, работата му вървеше много по-леко отпреди - нещата се нареждаха в пъти по-лесно, нямаше конфликти, нерви, адреналин и норадреналин. Само че инженер Йорданов нямаше такъв начин на мислене. Той реши, че "просто така е станало" и умело се адаптира към нестандартната ситуация. Типичен тъпунгер.

"То не е една беля! - мислеше инженерът. - Сега ще трябва да внимавам и как изглеждам! Досадно, ама здраве да е!"

Очакваха го интересни дни.

...

07.01.2013г. Аеиа

петък, 4 януари 2013 г.

Езикът на Бога


Аз и двама колеги уфолози пътувахме към едно планинско село, известно с НЛО-активността си. Имахме уговорка с кмета, надявахме се той да ни даде по-обстойна информация за наблюдаваните явления и да ни улесни в изследванията, които бяхме планирали. Щяхме да направим палатков лагер в подножието на невисоката планина, малко извън селцето, и да останем там около седмица.

- С нищо не мога да ви помогна. - Усмихна се кметът при срещата. - И ние не знаем какви са тия извънземни (подигравателна усмивка). Накрая на селото живее една жена, повечето я смятат за вещица и мислят, че тия летящи чинии са свързани с нея.

Кметът започна да се смее по-активно. Личеше му, че не се интересува нито от НЛО, нито от вещици. Виждаше се, че и нас ни възприема малко или повече като поредните хаховци без работа, които гонят Михаля по забравените от бога места. Може би беше прав...

Помолих го да ни покаже къде живее "вещицата", може би тя щеше да ни насочи по-добре.

- Опитайте, но се съмнявам на влезете в контакт, тя не контактува с никой от селото. А и не знам да има контакти и с други. Знаете ли, дошла е, когато аз не съм бил още роден, а вече съм на шейсет. Няма документи, няма нищо. Но опитайте! - кметът пак се подсмихваше.

Благодарихме на кмета, взехме си довиждане и се качихме в джипа - насочихме се извън селото, в подножието на планинските хълмове, където намерихме удобно за наблюдения място и там направихме бивака. Колегите ми решиха, че няма смисъл да се занимаваме с ексцентрични бабички, и отказаха да се видят с "вещицата". Затова аз тръгнах сама към нея - не можех да изпусна такова явление, поднесено на тепсия. Не всеки ден можеш да видиш вещица без документи, която и преди шестдесет години е била същата, каквато е сега.

Вече виждах отдалечената къща - наглед най-обикновена, неголяма, на два етажа, видимо стара, макар и поддържана. Обикновена ограда, прогледна, малко по-ниска от човешки бой ограждаше сравнително голям двор. Наоколо се ширеха подпланински поляни, обширни и все още яркозелени - цвят, подходящ повече за края на април и началото на май, и приятно изненадващ в края на юни, в който бяхме в момента. На ливадата, сравнително далече, се виждаха да пасат два коня и една крава - плюсът на това да живееш на края на селото - пашата за стоката е осигурена за цяло лято, без да се налага да водиш животните до нея.

С приближаването ми към къщата, ходех пеша, отвътре до оградата се появиха два огромни рошави песа, единият бял, другият черен, и, както си му е редът, залаяха по мене. Явно нямаше да мога да приближа току-така до портичката - кучетата имаха страховит вид и можеха да си проврат главите между железните пръчки, което предполагаше пряк контакт с тях, който всеки нормален човек бе се стремил да избегне. Трябваше да се надявам стопанката да се покаже, чула кучешкия лай.

Не чаках дълго - на портата се появи огромна жена, висока поне два метра, яка и кокалеста, леко мургава, завързала черната си коса с жълтеникава кърпа, досущ като пиратите от приключенските книжкки - липсваше й само черната препаска за едното око. Беше облечена в тъмносиня, стандартна работна престилка, леко зацапана, и обута с огромни, мръсни галоши.

Жената ме стрелна набързо с поглед - черните й очи, първоначално някак завоалирани, скоростно светнаха в крайно неодобрение и донякъде - досада. Поне така ми се стори, може и да съм си въобразявала, защото, когато си изнервен и очакваш кой знае какво, често виждаш несъществуващи неща, особено в обекта, омагьосал очакванията ти. Най-малкото, видно бе, че работи нещо из двора и аз я бях прекъснала

- Какво искаш? - силен, чист, леко кънтящ глас. Все пак, трябваше да заглуши лая на песовете, които не млъкваха.

- Добър ден! - опитах се да се усмихна, но някак не се получи съвсем добре, жената продължаваше да гледа неодобрително. - Може ли да поговорим, Вие ще кажете кога Ви е удобно. Аз изследвам летящи чинии...

- Млък, бе! - жената най-сетне укроти песовете, те млъкнаха, но продължиха да стоят от двете й страни, вперили поглед в мен. - Ааа, ти да не си от енелджиите? Кметът ли те прати? Нямам какво да ти кажа! Тоя идиот защо все ми праща ненормалници!? Няма-няма и току ми цъфне някой хахо!

Жената говореше съвсем обикновено, в говора й нямаше и следа от диалекта на селото.

Чудех се дали да продължа да й обяснявам - виждаше се, че не е добре настроена и никак не даваше признаци, че мисли да се настройва. Точно исках да кажа: "няма нищо, извинете за безпокойството, довиждане.", когато жената най-ненадейно викна:

- Айде влизай! Така и така си тук, ще ме изчакаш да приключа с кочината!

- Кучетата...

- Нищо няма да ти направят!

Стараейки се да прикрия страха си, влязох в двора. Едва се държах на краката си - кучетата си бяха страшни. Стояха неотклонно на около метър от мен и наистина нищо не ми направиха, просто ме гледаха. Пред къщата имаше маса с пейки около нея, жената ми посочи да седна там, а тя отиде малко по-навътре в двора. От мястото си я виждах - ринеше кочината и хвърляше изринатото с една огромна лопата в трап, явно сложен за тази цел там. Поседях и отидох при нея.

- И се справяте сама с цялото това стопанство?!

- Абе, аз като много ли ти се виждам?! - жената се подпря подигравателно на лопатата.

- Нее, учтивост, навик... де да знам...

- Знам, бе! Тука, в кочината, не ми се слушат учтивости! - и като видя, че посървам, се захили и продължи. - Разбирам, дааа, знам за учтивостта, не е лошо нещо, ама няма нужда, с това не можеш да ми повлияеш никак!

- Ама аз не искам да Ви... да ти повлиявам...

- Да де! Знам! какво искаш? да ми помогнеш в риенето? айде, еейй там, под навеса има лопати, взимай и почвай!

Тръгнах като под хипноза натам, но жената ме спря, надавайки пронизителен, кънтящ смях.

- Сега пък защо се смееш?

- Не за лопатата! Смешно ми е, че питаш как така се справям сама! Глупави хора! Човек никога не е сам. Ей сега приключвам, изчакай ме на пейката!

Отидох и седнах на пейката, кучетата неотклонно ме следваха, към тях се бяха присъединили и пет котки - седнаха наоколо, сякаш и те чакаха да дойде стопанката. Изведнъж усетих, че ми призлява. Особено усещане. Едно силно разтрисане. Ха! Много подобно на усещането, което имах преди много години. Бях спряла цигарите от седмица, и изведнъж ме разтресе. Трябваше да мине много време, докато разбера, че това е така нареченото тресене. Бях вдигнала висока температура - над 39 градуса. Тресе ме няколко часа и после изведнъж спря. Впоследствие разбрах, че това е било вид абстинентен синдром - получавал се понякога при спиране на тютюна. Но сега нямаше от какво да имам такива усещания. Треската продължаваше. Животните започнаха да се въртят неспокойно и да издават тихи звуци. Не можех да се овладея, продължаваше да ме тресе, гледката около мен се замъгли. В мъгла видях как жената се втурва към мен, пита нещо от сорта на: "зле ли ти е?", после каза:

- Ееейй, много висока температура, чакай!

И усетих, като в неприятен сън, че ме подкрепя, водейки ме към къщата. Влязохме в стая и ме сложи на легло. След това съвсем загубих така наречената "връзка с реалността".

Бях се прикачила към друг вид връзка, и друга реалност. Наоколо бушуваха океани, аз стоях на една малка скала насред тях, вълните се опитваха да ме погълнат, но все не успяваха. По едно време в полумрака над мен долетя жената.

- Ще те измъкна оттук. Можеш и сама да се измъкнеш, знаеш, човек никога не е сам.

- Измъкни ме! Страшно е! Сега съм сама, освен тебе и океана не виждам никой наоколо!

- Не знаеш правилния език, затова и не виждаш!

- Ооохх, сега не ми е до нравоучения - или ще ме измъкваш, или се махай!

- Добреее! Послушай обаче малко, пък после си прецени. Както новороденото се учи на езика на родителя, и той в началото не може да му разбере всичко, даже почти не го разбира, така и човек се учи на езика на Бог. Научи ли го, Бог започва да го разбира и изпълнява всичките му желания.

- Глупости! От какъв зор ще изпълнява желания на сульо и пульо?!

- На това засега няма да ти отговарям, ако искаш, можеш да пробваш, аз ще съм преводач, поискай нещо!

Така и така се крепях на косъм, реших да играя нейната игра. Поисках да бъда "всичко". Станах всичко - минах през неописуеми усещания, такива, каквито няма в материално-духовните селения, за които няма думи и начини да бъдат обяснени, илюстрирани, описани, разказани. Минах едновременно и през материални, духовни, ангелски, демонски, животински, звездни, енергийни, антиматериални, кваркови, неутринни, квазарни, гравитационни, ядрени и всякакви състояния. Формите се меняха постоянно и постоянно стояха неизменни. Междувременно, макар време да нямаше, се чудех как така не полудявам. По едно време извиках:

- Върни ме на скалата! Сред океана! В моята си форма!

Жената се изхили, и преведе. Чух думите-недуми, или не - видях ги. Не - и виждане не беше! Възприемах този "език на Бога" с всичките си сетива, и с много други, за които не подозирах, че съществуват и за които знаех, че ще ги забравя моментално, щом се върна в старата реалност...

...

- Гледам, по-добре си!

Лежах на типично старо селско легло, постлано със старо одеяло. Наоколо - типична, малка селска стая. Жената ме гледаше, не можех да разбера - дали подигравателно, дали съчувствено, дали друго.

- Айде да отидем на двора, че голямо отклонение стана!

Усетих, съвсем осезаемо, още докато излизахме - жената знаеше много добре какво съм сънувала покрай тази моя, съвсем неочаквана треска.

Седнахме на пейките около масата. Отново заобиколени от кучета и котки.

- Е, учи ли ти се?

- Да, но засега - не...

- Добре! Успех в изследването на НЛО! - жената ме изпровождаше до портата.

- Благодаря Ви, ... Ти! Все някога може да се върна? Може ли?

- Може!

...

- Как е бабата? - питаше колегата ми, когато се върнах в базата-бивак. - Ще ни бъде ли от полза по някакъв начин?

- Ами! Поредната луда бабиера! В нищо не може да ни помогне. Кметът май ни взе за мезе - луда баба, ни приема, ни предава...

...

04.01.2013г. Аеиа