Яденето е по-силно от Любовта

Ще бъда кратка в днешната си медитация: ОООООМММММ (чуй беСССССкрайния ми гласссс!)...

Та, без майтап, намерих си нова ниша, в която смятам да дерзая, т.е. да дръзвам, и дръзвам, и дръзвам да намирам начини за ... производство и пласмент на адекватен на вибратора заместител на храната!

Карл Густав Юнг, в противовес на Зигмунд Фройд, твърди, че не било вярно, че най-голямата ръководна сила човешка е либидото! За него по-силен от либидото е гладът. И е прав, вероятно! Поне в тази консенсусна "вселена".

В чисто физически план (всъщност, какво значи "физически" и "духовен"? може ли едното да го има без другото - и обратно?), та, в чисто някакъв си план, хората притежават заместители на секса и любовта, от които получават същото удовлетворение, както от "истинските" обекти. Пък и да нямат конкретни предмети-заместители - имат "дясната си ръка" повечето, нали така?

И си викам - абе, ако мога да измисля и аз подобни заместители, ама на плюскането! Ех, ще настане такъв живот! Ядеш си на корем каквото ти Душа сака, и си удовлетворен и строен!

То, като гледам, много рядко, да не кажа хич, поети и други творци възпяват храната и храненето. Е, да, народът си е казал: "никой не е по-голям от Хляба", ама.. до там!

Обаче, в това има някакъв резон - явно чувстваме несъзнателно или свръхсъзнателно, че и да ги възпяваме храната и храненето, и да не ги възпяваме - все тая - не сме ли сити, винаги ще сме гладни, колкото и божествени песни или образи да ни заобикалят. Затова и никой не се и пъне да възпява Храната и Храненето! Виж, Любовта явно може да бъде заместена горе-долу с "Приказки". Както и с вибратори и пр. Ама Храната - нъц!

Сега, все пак ще вметна отново "некои съображения", за да не стават недоразумения. Първо, ясно ми е, и ми е напълно знайно, че, пребивавайки в Духа, можеш да караш изобщо без реална храна, или една хапка суров морков да бъде за теб манна небесна, която ти дава сили да преместваш планети (да, не планини - планети!). Знам също, че когато "си влюбен" - това е едно особено състояние, което далеч не винаги е свързано с някаква "любов" - ти можеш изобщо да не ядеш и пак да си много енергичен, силен и щастлив.

Известно ми е и това, че, доставяйки си кеф с храната, ние всъщност се стремим да постигнем състоянието на "влюбване", за което споменах преди малко. Да, храната определено променя мозъчната химия, и може да ти докара такова състояние. Да, ама далеч не винаги! В нашето комерсиално общество светостта на Храната е забравена - да не кажа - забранена! А всъщност, точно нейната святост е тази "есенция", която може да ти докара висшето състояние (на влюбване). Като се премахне светостта, остава само "грубата материя". Да, знам че няма такова нещо, но нашето общество го е измислило и наложило. Оттам - пристрастяване към храната! Желание за все повече и повече, и не-насищане! И чувство за неудовлетвореност! И съсипване на здравето. И т.н.

Но всичко това се отнася за всяко едно вещество - не само за типичната храна. А и за билките, дрогите, дори за някои действия - като например изкачване на планински връх. Много хора в наше време се катерят по върховете, без да усещат конкретно "Бога", на когото отиват на поклонение там... Но все пак, ще се придържам към храната, стига с тия отклонения!

Ех, уж щях да бъда кратка, а то какво излезе! Пък, като изнамеря адекватния заместител на храната, после ще се прехвърля към водата, след това - към въздуха, и накрая, то я ясно - към гравитацията!

Спирам!

СААААААААААТ НАМ!

:)

...

27.04.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Храната е най-големият наркотик!!! След гравитацията, кислорода и водата, де

Преди малко изпаднах в екстатично състояние, блаженство, което се разливаше по цялото ми тяло, че и наоколо (може би из аурата?;), само от едно ядене на най-обикновена домашно приготвена содена грахамена питка, масло, овче сирене и чесън.

В скоби, все пак да вметна, че това ядене не е толкова обикновено - докато човекът изнамери зърното и начина му на обработка, т.е. докато изобрети хляба, е минало мнооого време - предполагам, де. Хлябът не е никак просто нещо. Маслото, сиренето и чесънът - също. Много време и знания са трябвали на Природата и на Човека, който също е Природа, докато се стигне и до този вид храни. Но мисълта ми е друга.

Теоретично зная много добре, че яденето, самият процес на същото - от една страна, и самата храна - от друга, са вид сериозни наркотици. Това, макар да изглежда ненормално, защото приемаме храненето за изконна и абсолютно необходима за живота физиологична нужда, все пак може да се види от повсеместно разпространения факт, че повечето хора ядат всеки ден, и то по няколко пъти (ако има какво, разбира се). Но извън теоретичните неща, и с изключение на голямото удоволствие, което изпитвам при всяко ядене, никога не съм усещала пряко "наркотичното действие" на храната. Какво имам предвид под пряко? Мога да го обясня в съпоставка с действието на никотина от цигарите и на алкохола. Когато пушач на тютюн, не пушил известно време, запуши, почти винаги се усеща първоначално как никотинът (или каквото там е, защото може това да са медиатори, отделени от мозъка при прием на никотин, или други хормони) се разнася по цялото тяло, по съдове и т.н., като това разнасяне е вид блажено усещане. Което, за жалост, трае кратко. При постоянна употреба на никотин, това първоначално усещане изчезва и остава само непобедимото желание да пушиш и да пушиш. Такъв е ефектът във времето и на приетите за "по-хард" незаконни наркотици. Същият вид блажено усещане и разливане по вени и артерии, а може и нерви, се усеща и при първите глътки алкохол. Ако употребата му стане честа - това първоначално кратко блаженство отново изчезва. Е, същият вид блаженство изпитах от поглъщането на гореизброените храни. Но то трая близо половин час!

Все пак, да кажа, че тази моя реакция със сигурност се дължи на йогата, а и на факта, че от два дни бях на прочистващо гладуване - само по 2-3 ябълки или портокали на ден, плюс много води, кафета и чайове. Мислех да гладувам още, ама днес е "екадаши" - ден, в който йогите не ядат нищо, освен плодове. Моят ритъм обаче не съвпада никога с екадашито (то е според лунния цикъл), защото винаги в този ден ми се отваря голям апетит за ядене - затова и днес не издържах. Но се изненадах от този стахотно осезаем ефект от храната! Може би по-напредналите йогини могат да изпитат такова блаженство и от парче ябълка само, или зрънце грозде...

Накрая малко за храната, младостта и калориите. Отдавна е известно, че нискокалоричната диета удължава младостта. Хората, които по принцип ядат по-малко, са по-жизнени и силни. Това не значи, че изобщо не трябва да се яде - просто нашата култура ни е наложила по-голямо хранене от необходимото - и за да върви оборотът в магазините, и за да има повече болни, и за да утолят нашата нужда от все повече и повече кеф, т.е. наркотик. Но както става с всеки наркотик, който се ползва без мярка, в един момент той подчинява ползващия го, и горкият човек хем не може да изпита истински кеф от него, хем не може и ден без него...

Наздраве на всички пристрастени към храната! Мислех, че я познавам из основи, но тя криела още изненади, мммм!:)

...

23.03.2013г. Аеиа

Добави в Svejo