Загърбената "Енергия"

В последните петдесет години "на Запад" все повече и по-нашироко проникват различни "източни" учения - йога, акупунктура и т.н. - но въпреки това някак като че ли "учението за Енергиите" не е нито масово възприето като нещо, достойно за уважение, нито масово използвано. Повечето от хората прибягват до "енергийни практики или манипулации" от немай къде, например когато официалната медицина (която не е точна наука, все още) не може да помогне.

Може би не всеки има склонност към "енергиите", не всеки има време, желание, вяра и доверие в тях. Разбираемо е. Често съм чувала думите: "те, източните йоги, живеят в съвсем друг вид общество, не ходят на работа от сутрин до вечер за насъщния, и какво друго да правят, освен цял ден да си медитират на сянка в някоя пещера?". А всъщност на Изток съвсем не е Рай, там условията и обществата са много по-сурови от западните, но в това западният човек трудно може да бъде убеден. Не е и нужно да се убеждава, разбира се...

Вчера се върнах отново към "Деветимата неизвестни" и се сетих за една от техните девет митологични книги, в които, твърдят, били записани всички знания, добити на Земята в съответната област. Книгата за физиологията.

Ето какво казват за нея Повел и Бержие в книгата, която навремето разтърси западния свят и промени възгледите за света на много хора - "Утрото на магьосниците" (впрочем, актуална и днес, но за жалост - позабравена):

„Втората книга е посветена на физиологията. Тя описва как човек може да бъде убит с едно докосване, като смъртта е предизвикана от промяната на посоката на нервния ток. Твърди се, че джудото е родено поради изтичане на „информация” от книгата."

Точно с "нервния ток" се занимават и йога, и акупунктура, и различните бойни изкуства. Всеки, който се е докоснал до някое от тия учения, знае за какво става дума. Всеки, занимавал се по един или друг начин с тях, е усетил "енергията" и е видял, почувствал, разбрал, че наистина в човека циркулират някакви необяснени от съвременната наука енергии. Някакви "сили", за които не пише нищо в нито един учебник по физиология, но които определят в голяма степен именно тази "физиология".

Вдишваш и "мислено проследяваш" своето вдишване до определена част на тялото си. Усещаш, че там се появяват разни "явления" - затопляне, изтръпване, мравучкане, иглички. Казват, че така се насочва невидимата енергия, наречена прана, ки, чи, оргон. Името не е от значение, важното е, че я има и че предизвиква реални, осезаеми реакции и промени.

Д-р Вилхелм Райх, който е лекувал успешно с "оргон", е бил гонен до дупка от властите. Изгорили са всичките му книги. Това е забравено. Да, вече има доста фирми, предлагащи оргонни генератори, но всичко това е в графата "магьосничество" или ирационално, или мошеничество.

Съвременният човек обича науката и институциите. Безспорно, без първото нямаше да сме стигнали доникъде. Но в институционално отношение - църквата, в частност православната, също има лечебни ритуали. Кой знае защо, макар да е институция, на която хората вярват и която търсят за съдействие при извършване на различни "тайнства", не е никак търсена за извършване на лечебни ритуали... И дори повечето хора въобще не знаят за тях.

Проблемът май е, че и науката, и църквата по някакво странно стечение на обстоятелствата "заклеймяват" едни и същи неща. Едните ги наричат "магьосничество", другите - "шарлатанство", "паранаука" или "псевдонаука".

Да, науката е признала и описала съществуването на психосоматични заболявания - такива, предизвикани от "психиката". Логично е, че щом "психиката" може да разболява и да предизвиква органични промени в даден орган, то значи може и да извършва възстановителни, лечебни въздействия. Но тук вече се включва "изборното" определяне на нещата и логиката слиза натирена от сцената. Науката е казала, че психиката може да предизвиква болести - и, да, хората доволни го възприемат и им се струва съвсем резонно и логично. Но не е казала, че тя може и да лекува. Щом не е казала - значи не може. Случаите на необяснимо излекуване с психика, т.е. с "енергии", минават или в графата "чудо" или в "изключение от правилото". А какво е това "правило" - нито науката, нито църквата са казали, но някак "си го има и това е"...Науката е признала съществуването на "плацебо" - това също е в сферата на психиката и "незнайните енергии". Не е обяснено обаче как се получава и не може да се предизвика "изкуствено" плацебо в лабораторни условия - или ще се прояви ефектът му, или не - никога не може да се предвиди. Интересно е, че някои по-напредничави лекари правят "операции-плацебо" - които имат понякога успех - симулират пред болния, че му правят операция и той, убеден, че е опериран и "проблемът му е изрязан", след това се излекува сам, без изобщо да подозира за това. Тук се намесва великата Вяра... Но и тя не е застъпена в нито един сериозен медицински учебник.

Всъщност, цялата тази моя тирада, е продиктувана от нещо, което ме впечатлява и учудва от известно време. В течение на заниманията ми с йога и работейки върху "третото око" установих, че човек наистина започва да "вижда без очи". Аз съм убедена в това и без йога - на няколко пъти като малка спонтанно ми се случи, лежейки преди заспиване, но напълно будна и чувайки околните шумове, да установя, че със затворени очи виждам около себе си една съвсем друга и непозната стая по същия начин, както виждам с отворени очи стаята, в която се намирам. Първият път това ме изненада много - "гледах" без очи околната непозната стая, пипах си многократно очите, за да се уверя тактилно, че са затворени, и тя си стоеше, и аз си я "виждах", все едно бях в нея... Напълно осъзнавах, че това е "виждане без очи". Но за жалост това се случи спонтанно няколко пъти - аз не можех да го предизвикам. Вече започвам да се убеждавам, че методите на йога го могат... Чела съм данни за слепи хора, които твърдят, че виждат. Вярвам им... Да, рядкост са, но рядкото не означава невъзможно, нито изключение от правилото. Само така изглежда.

24.07.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Литургията на Светия Дух сбъдва всички желания

     Интересна, многопластова, многоизмерна и ... всичко по много е темата за Светия Дух. От години се занимавам с нея и дори, както често става синхронно, когато не се занимавам активно, се случва да добивам нова информация ей така, „от нищото”, но тук няма да правя разбаротки по нея.  Иска ми се да разсъждавам върху изпълнението на желанията, но и това няма да правя... Ще цитирам някои неща за Свети Дух и който иска, ще си направи изводи и заключения, а защо не и нови открития...

    Започвам с Фрейзър, който в „Златната клонка” казва:

 „...Така френските селяни били, а може би все още са убедени, че свещениците могат да изпълняват някакви особени ритуали – литургия на Свети Дух, чието въздействие било толкова чудотворно, че не можела да й се противопостави и Божията воля; колкото и прибързана и неподходяща да е молбата, бог бил принуден да даде онова, което му искали по този начин. 

     Съзнанието на онези, които при изключителни моменти в живота са искали по този начин да превземат с атака царсвото божие, не свързвало ритуала с идеята за безбожие или непочитание.

     Свещениците обикновено отказвали да отслужат литургията на Светя Дух, но монасите, особено капуцините, имали славата, че се поддават с по-малко скрупули на молбите на тревожните и отчаяните. В тази принуда, която според католическото селячество свещеникът налагал на божеството, сякаш виждаме точно съответствие на властта, която древните египтяни приписвали на магьосниците.”

     Някои тълкуватели смятат, че Светият Дух е женският аспект на Бога. Мисля, че: Свети Дух = Премъдрост = София... Но най-вероятно е нещо много повече от един дуалистичен аспект, защото ето какво се казва в книга „Премъдрост Соломонова”, Библия:

    „Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума. (1:7)

   Сега малко за смъртта и Духа, отново от Премъдрост Соломонова:

   „Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите, защото той е създал всичко за битие и всичко в света е спасително: Няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята. (1:13-14) Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял. (2:23-24)

     А следващият цитат за премъдростта (т.е. Духа?) много напомня на някои физични открития, направени в последно време, а също така отново навежда на мисълта за прана, оргон и т.н. имена на „Универсалната енергия”:

  „Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква. Тя е дихание на Божията сила и чист излив на Славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея. Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действията на Бога.” (7:24-26)

    В „Деяния на Апостолите”, която книга още се нарича „Евангелие на Светия Дух” се казва, че тази същност не подбира кого надарява с даровете си – вярващи или невярващи, езичници или християни:

  „Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичниците се изля дарът на Светаго Духа; (Деяния 10:44-45)

„Тогава си спомних думите на Господа, как той говореше: „Йоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий. (Деян 11:16)

     И няколко думи в заключение. Какво включва тази литургия, за която говори Фрейзър? По неизвестни, но видими причини, това не се знае официално. Имам някои подозрения и предположения, но няма да ги изказвам. Само ще цитирам една молитва, която може да се изказва от всеки, който по една или друга причина „търси общение” със Светия Дух:

     Молитва на Соломон за Св. Дух:

„...аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, който си направил всичко със Словото Си, и който си устроил с премъдростта си човека, за да владее над създадените от теб твари и да управлява света свято и справедливо, и с душевна правота да върши съд! Дарувай ми приседналата до Твоя престол Премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони”  (Премъдрост 9:1-5)

Добави в Svejo

Науката не знае какво е Живота...Праната, Чи или вездесъщият Етер...Аз дишам...

    Има много имена. Няма значение как ще се нарече – прана, ки, чи, етер, енергия, светлина, vis vitalis, оргон, дух или с каквото и да е друго име. Във всяка традиция Го има това „нещо”. Все някой някога Го е усетил и Го е проучил, доколкото това е възможно. После Го е впрегнал с практически цели за свои нужди и То му е служело вярно... То винаги служи... Стига да му обърнем внимание.

     Служи и ако не знаем за Нея – Праната... Но до време...

Винаги и всяко нещо е до време по нашите измерения, но за човешкия живот има значение колко дълго е времето, съотнесено към живота...

Ако не Й обръщаме внимание, Тя постепенно намалява и накрая изчезва... При смъртните неминуемо изчезва, но отново се връщаме към човешките измерения за продължителност на времето.

     Тя/Той/То няма род, но граматиката на повечето езици не е измислила „безродова категория”. Съвременният английски няма род – това между другото – и може би заради това има тенденция да стане общ, световен език – дали защото не се приближава до същността на Прана? Езикът и Светът като неща, които не могат едно без друго... Дали и Светът ни не се приближава до тази „същност”, независимо от апокалиптичните настроения...

Все някога науката ще разбере какво е Прана. Или Дух. Дори Свети Дух. Пропиващият всичко Дух на Бога... Ако тогава все още е наука и в нея се влага това, което се влага сега... Но може би няма да е така...

     Казват, Декарт е отделил Човека от Духа, оттам – и Вселената от Духа. И оттогава започва развитието на науката, каквато я познаваме днес. Наука, която се занимава с една изцяло машинизирана и неодушевена вселена и с един човек, който също е просто машина... Какво е обаче това разделяне, което прави Декарт? Как да се определи и окачестви? То е напълно условно и илюзорно. Една илюзия, която обаче завладява всичко и всички и изпраща Духа в миша дупка... Може ли Духът да бъде заврян в миша дупка? Той самият – едва ли, но усещанията ни за него – да. Оттам и способността ни за общение с Него изчезва напълно... И може би затова се чувстваме толкова сами и самотни, а и нищожни във Вселената – мънички, незначителни машинки в една Голяма машина... Във всеки от нас обаче има Дух, но той не може да направи връзка с Духа... И това само защото някакъв Велик манипулатор и неговите последователи са решили, че ще бъде така... Може би за проба – да видят какво ще стане...

     Съществуват много митове и легенди за хора, които сътворяват статуи и после им вдъхват по един или друг начин Живот. В съвременната наука това засега не е направено... Не е направено и от никоя институция – научна, религиозна, държавна, политическа, международна, финансова, военна...

     Съвременната наука не знае какво е Живота. Не може да го създаде от глина, камък и друг  материал. Не може и да го вдъхне в никакъв материал. Дори в органичен...

Съвременната наука не знае какво е Живота...

     Никоя институция не знае какво е Живота... Нито може да го създаде... И въпреки това вярваме безрезервно... Кой в каквото си избере... Дишаме, но не възприемаме това дихание като Светия Дух. Дори не обръщаме внимание на дишането... То си е даденост, която присъства неизменно...

     Да, можем да клонираме. Но от жива, органична клетка и при определени условия. Без такъв субстрат не можем да създадем живот...

Както повечето хора не знаят какво е електричество, как се произвежда и впряга, но го ползват ежедневно, така става и с Живота. Само че май за втория случай не става дума за повечето, а за всички?

     И както е с електричеството, така става и с Прана... Източните учения са я „напипали” откъде преминава в човешкото тяло и я използват по предназначение... Йога, акупунктура и подобни неща наистина въздействат върху този загадъчен Поток...

     Който не вярва – просто да опита...

  Алхимиците също одушевяват Света. Или по-скоро усещат, знаят, че е одушевен. Примитивните племена и вярвания – също. Кабалистите и европейските окултисти – и те. Но след Декарт „мандалото лопва” и край с Духа...

     Оргонът, открит от д-р Вилхелм Райх, е най-вероятно отново този всепропиващ  Дух, Прана, Чи... С оргон той е лекувал какво ли не. Сега продават много и всякакви продукти, уж генериращи оргон, но когато той прави проучванията си в САЩ е арестуван и всичките му писания са изгорени...

     Като малка много обичах книгите на Бернхард Гжимек.  От него запомних една мисъл, която ме беше впечатлила. Не знам дали ще я предам дословно, но е нещо такова: „Ние сме в състояние да унищожим цели градове, държави, континенти. Но да съживим мъртвия дъждовен червей – това не е по силите ни!”

     Съвременната наука не знае какво е Живота...

Добави в Svejo