Показват се публикациите с етикет бактерия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бактерия. Показване на всички публикации

сряда, 7 август 2013 г.

Приказка за вегетарианството


Сред милиардите и милиарди бактерии, роди се на Земята една, надарена с безброй способности и таланти. Тя можеше да разбира езиците на други същества, а и да ги осъзнава като такива. Какво говоря! Тя дори осъзнаваше, че Вселената е Едно Цяло - освободена от безмилостните клещи на дуализма, тя можеше хем да се усеща като "единица бактерия", хем да знае, че е неразделна част от Цялото. Както например черният дроб знае, че е част от човека и че е едновременно и черен дроб, и човек, и вселена.

И живееше си тази Пандора-Бактерия, Всенадарената, щастливо и пълноценно. Така да се каже - живееше Вселената. Не беше известна, отстрани за непознатите си изглеждаше като съвсем нормална бактерия. А тези от близкото й обкръжение я обичаха и уважаваха. Тя вече имаше милиарди деца, когато изведнъж нещо й се случи - Пандора-бактерията осъзна, че нито едно от нейните деца-клонинги не е наследило нищо нейното висше духовно равнище.

"За какво е всичко това тогава?!" - питаше се Бакто-Пандора. - "Ето, като се преселя Оттатък, всичките мои дарби ще отидат на кино! Няма да съм дала нищо на този Свят, а тия мои дарби са ми дадени, може би, с цел! Цел - да направя този свят едно по-хубаво място. Да допринеса по някакъв начин. А ето! Вече имам милиарди деца, но всяко от тях си мисли, че то е вселената и че то е центъра на света. Никое от децата не осъзнава Цялото. И съответно - не го уважава. Да не говорим, че те дори не знаят, че на света има растения, има Слънце, Въздух, Човеци, Мравки, Орли, Крави... Трябва да направя нещо! Което да остане след мен и да облагороди този Божий Свят!"

И Пандора тръгна да търси поприще - област, в която да се изяви. В търсенията си срещаше много възможности - един път замалко да стане велик бактериален композитор, чиято музика щеше да преобрази бактериалния свят, а с него - и целия друг; друг път можеше да стане велик учен, чиято нова парадигма за вселената би помогнала на света да се изкачи с още няколко стъпала към Бог. Имаше и други такива възможности. Но Пандора все не беше доволна - притежавайки възможност да вижда напред в пространство-времето, а и отвъд него, тя мислеше, че всички тия неща не са достатъчно достойни за нейните дарби. Смяташе, че ако се центрира само в музиката, или в науката, или в друга тясна област - другите дарове ще бъдат прахосани, а това не биваше да се случва. Пандора не искаше да обиди Бог...

...

Границата между почитането на Бога и възгордяването е много тънка и неуловима. Една осъзната и просветлена Душа знае-чувства-усеща-живее Бог във Всичко. Но душите, чието Съзнание не е достатъчно обхватно, не могат да видят Бог в песъчинката... Затова е измислен монотеизмът. Очовеченият Бог. Богът-Личност. Богът-бактерия. Неразвитото Съзнание по-лесно може да се центрира в Него, и да го осъзнае. Осъзнаването на свой ред предизвиква разширяване на Съзнанието. И така, в един момент Съзнанието "вижда" Бога. Винаги и навсякъде, и дори отвъд двойственото "винаги-навсякъде" - вижда Го/Я в "повсеместната нелокална вечност никогашност". А какво е възгордяването? То е нещо като да забравиш Бога-Навсякъде-Винаги. Да решиш, че ти си нещо отделно от Него. Да спреш да държиш сметка за Цялото. Едно разширено Съзнание се възгордява, когато забрави за Цялото. Едно стеснено Съзнание е възгордяло се, когато забрави за Единия Бог. Кой е по-грешен? Разбира се, разширеното Съзнание. Колкото си по-осъзнат, толкова по-непростимо е да се възгордееш, защото можеш да направиш куп бели!

...

Пандора продължаваше скиталчествата си. Възможности и врати й се отваряха навсякъде, но тя продължаваше да търси. Накрая стигна до хората. По-скоро - до духовните им водачи. Забравила за своето Съзнание, за дабрите и талантите си, Пандора бе омагьосана от тези "гурувци". Милиони им се кланяха. Цитираха ги. Подражаваха им. Гледаха снимките им - или иконите, защото някои от тях бяха канонизирани - и им се кланяха, и молеха за помощ/просветление. И тия гурувци - водачи им го даваха.

"Ах! Ах! Ах! - мълвеше ентусиазирано Пандора. - Намерих! Намерииих!"

Повечето от просветлените не ядяха месо! Твърдяха, че не бива да се ядат трупове, мърша! Това било много лошо.

И Бакто-Пандора реши каква е мисията й - тя трябваше да облагороди цялото бактериално царство, като спре в него яденето на месо - тази порочна и гнусна практика! Тези Анти-Божии деяния! Да убиваш, за да ядеш! А и дори да не убиваш, как така ще цапаш тялото си, този Свещен Храм, вкарвайки в него смрадлива мърша!?!

...

Възгоряване, няма начин. Колкото и да мислиш, че виждаш глобално, все пак е добре да отчиташ, че има и нещо, което вижда по-глобално от тебе...

...

И Пандора започна проповеди сред милиардите легиони бактерии. Говореше против яденето на месо-мърша-трупове. Дарбата й да влияе на околните - нейната божествена харизма - бързо я направи известна в цял свят. Бактериите от цялата планета започнаха да я уважават, цитират, да й подражават...и... спряха да ядат месо.

...

Земята се напълни с трупове - те вече не гниеха и не участваха в "кръговрата на нещата". А растенията драстично намаляха. Не остана място за живите - и за хора, и за животни. Навсякъде бе пълно с мъртви тела - от мравки до китове.

Животът на Земята беше в огромна опасност...

...

07.08.2013г. Аеиа

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Сахасрара: Бактериален Ной


Пред мен прелита Орел.

Това аз ли съм?

Глобалността на моето Съзнание

говори и мълчи едновременно.

В миговете между думите

чувам звука на Тишината -

наистина звучи като прибой в раковина.

Това не е мениеров синдром, както казва Водачът, нито шум в ушите или слухова халюцинация -

това е той, звукът!

Орелът лети,

шумът от крилата му също е звук на тишина -

не е шум от криле.

Едновременно се обаждат сврака и кукумявка -

познавам ги. А и те мене.

Техният глас също се слива с прибоя от раковината.

Чувам шепот, усилва се.

Преди да полетя под формата на орел,

разбирам, че една бактерия усилено ми говори нещо.

Заслушвам се. О, не!

Тя ме мисли за Бог,

и че знам всичко за нея и подобните й.

Ангажиращо!

Иска да ги спася от гибел,

щото, наистина били много грешни,

но не заслужавали да измрат,

понеже се налагало да пия антибиотик...

Изтъква, че те са "легион" -

2-3 килограма от живото ми тегло,

и че без тях не мога нито да храносмилам,

нито нищо!

Е, да, казвам й аз,

ама освен вас, аз не познавам нито една своя клетка,

милиони се раждат и умират в мен всеки ден...

- Така е! - отвръща. - Ти знаеш всичко,

ти контролираш всичко! Знаеш всяка наша мисъл!

- О, бедна ми просветлена бактерийо!

Аз не ви познавам - натъртвам.

- Нито вас, нито другите си клетки.

Недей да пълниш главите на себеподобните си с глупости!

Тя, обаче, не вярва.

Убедена е, че аз съм бога,

и че е стигнала до мене - по пътя на Просветлението...

Как да убедя бактерията?

Няма как - прибоят се включва.

Там някъде един бактериален Ной строи ковчег...

Убеден, че Бог го е предупредил за Потопа

и му е дал ноу-хауто за Спасението.

Бактерията може ли да спаси Бога?

...

10.01.2013г. Аеиа