събота, 25 февруари 2012 г.

Нощта на Пан






Нощта на Пан – състояние в традицията на Телема, в което се извършва унищожение на Его-то по Пътя на Духовното развитие. Наричана още N.O.X. (от латински – nox, nocis – нощ). Пан – всеизвестният Бог на Природата, на Природните мъжки оплождащо-творящи сили, на Любовта, на Силата. Известен е още като Всичко – защото „пан” на гръцки значи Всичко. Думата „паника” също идва от него – твърдят, че той имал обичай да изскача изневиделица в гъстите гори пред нищо неподозиращи древни туристи и да ги плаши почти до смърт. Защо ли е правел това? Нали казват, че Любовта е противоположна на Страха? Всъщност, тук някой може да вметне, че Пан е бог на похотливата любов, не на Любовта. Похотлива или не – все е любов – това мога да кажа. И няма да споря, ако някой продължава да класифицира различните прояви на Любовта. Аз не желая – поне се опитвам да не го правя, съзнавайки, че това е почти невъзможно. Поне докато съм в човешко тяло. Кой знае защо, същият този Пан е представен от християнството като Дявола. Тук няма да се впускам в мъдруване „що е дявол и има ли той почва у нас” – по този въпрос има необозрими количества литература, филми и кой знае още колко неизвестни за човечеството източници на информация...:)Но находящи се на нашата планета, в нашето измерение... (сега дано не ме емнат склонните към иманярство! Току виж решат, че знам за някакви неизвестни никому видове източници!;)

Но да се върна за кратко към плашенето почти до смърт. Всеизвестно е, че в множество шамански традиции това е един от основните похвати - инициираното лице, неофитът, бива изплашен в много голяма степен и, успявайки да се пребори със "страшното нещо", той преживява един вид Смърт и повторно Раждане - вече за света на Духовното. Дали „бай Пан” не прави точно това? И съвременните нрави, в огромна степен повлияни от криворазбраното християнство (т.е. от църквата, а не от Иисус Христос), макар и да се пишат светски и научни, го представят опростенчески и профанно като един обикновен, страшен горски Звяр? Не може да се каже, поне не със сигурност. Но кое ли е сигурно на тази Планета? ;)

Склонна съм да мисля, че Пан е нашата вътрешна същност. Нашият Висш Аз.

И, разговаряйки с Гет, получих следната „визия”:

Често във фантастичните книги авторите пишат за машините, за изкуствения интелект, който завладява хората, подчинява ги и после следва всичко, произхождащо от това. Доколкото си спомням, и легендарният филм „Матрицата” беше с подобна основа?

Аз за себе си, О, Пан! Реших друго. Ние все още не сме завладени от компютрите, създадени от нас.

Но някога, О, Пан! (споменавам го, защото ми се струва, че Той ми предава тази информация – а това го казвам, за да направя по-интересно настоящото си писание – да не си помисли някой, че съм луда, случайно! ;))) Та, някога, преди да станем техническа нация-цивилизация, ние сме били Спиритуална такава. Нашият Дух е движел всичко. Както казват – камъните за Пирамидите сме ги вдигали и пренасяли на хиляди километри с Духовната си Енергия. И тогава един Мъдрец, О, Пан!, измислил изкуствения Дух. Който да се вгражда във всеки един човек, стига той да иска, и да подсилва многократно силата на Личния му Дух! Това било нещо като Духовна техника. Този мъдрец създал Първообраза на Техниката и на Техническото. Много Хора се подлъгали – без да подозират, че се подлъгват – мислели, че го правят за свое и Общо добро. Вградили в себе си този Изкуствен дух. След известно време той успял да убеди всички да го направят. Започнал изцяло да командва Хората. Те забравили за своята Сила и за своя личен Дух. Личният Дух бил необозримо по-силен от Изкуствения, но Изкуственият бил по-гръмогласен и агресивен. Да, Личният дух не познавал агресията – просто тя не му трябвала. И нямало време да я развие, когато дошъл Изкуствения. След време Хората забравили напълно, че имат свой Личен дух. Забравили за Пан! И приели, че основното им богатство, единственото и правдивото, е Изкуственият дух. Нарекли го Ум!

След това го наричали с много имена. Едното от тях е „Его”. Умът така хубаво ги владеел, че нарекъл себе си „Аз” – т.е. „Его” – искал да внуши на Хората, че той е техния Аз, че няма нищо друго, освен него.

Но Пан все пак не ги изоставил. През деня не можел да им се явява – Изкуственият светел твърде силно и те нямало да видят Рогатия Пан – но през нощта имало Надежда! И някои все още успяват да преживеят Нощта на Пан...

25.02.2012г. - Соня Петрова - АЕИА





четвъртък, 16 февруари 2012 г.

ПСИХИКА, ЩАСТИЕ или Старецът от Планината



Психика



Да, точно за него става дума! За Хасан и Саббах – основателя на Ордена на хашшашин (от арабски – пушещ хашиш), управляван от него от мистериозната му крепост Аламут, разположена високо в планините на Афганистан. Френската дума assassin – убиец, политически убиец, произлиза от името на този орден, т.е. от хашиша.

Та Хасан и Саббах, наречен още Старецът от Планината, роден в средата на 11 век, бил изключително интелигентен и образован човек. Пътувал много и завършил един от най-известните ислямски колежи: школата за умствено и духовно обучение, ръководена от Сектата на исмаилитите, която по принцип определяли като еретична и нерядко била преследвана от ортодоксалните мюсюлмани. Тук ще цитирам Уилсън:

„Познанията, които Хасан и Саббах натрупал там, изиграли съществена роля в по-нататъшната му необикновена кариера, защото той сякаш станал – 900 години преди д-р Тимъти Лиъри – умел програматор на наркотичните пътешествия и особено на еротичните пътешествия на другите хора.
По онова време Сектата на исмаилитите имала девет степени, през които трябвало да премине кандидатът за мъдростта. Не разполагаме с подробности за всички тях, но известните факти сочат, че на един етап кандидатът бил принуден да се унижава до пълна наивност, вярвайки във всичко, казано от неговия имам (учител), докато на по-късен етап бил каран да подозира, че всяка дума на имама е откровена лъжа. Имало е и етап, на който Коранът бил обясняван като алегория, а Самият Аллах – Върховният Бог – бил описван просто като символ на пробудения или просветен човешки ум в кулминационната точка на развитието.

Този метод на обучение, при който учащият се е принуден да изпадне в абсолютно подчинение и инфантилна зависимост от учителя през различни интервали, но най-накрая е катапултиран в тотално самоосъзнаване и независимост, донякъде прилича на използвания в йога, в дзенбудизма и дори от индианските брухос като споменатия по-рано Хуан Матус. Зад него се крие идеята, че (както веднъж казва Езра Паунд) „робът е човек, чакащ някой друг да го освободи”. Индивидът в крайна сметка трябва да излезе със собствена „декларация за независимостта”, но докато го направи, учителят превръща робството му в колкото е възможно по-ужасно, така че да насърчи акта на творчески бунт.
Хасан и Саббах изхвърлил цялата тая система, когато станал имам на движението на исмаилитите. На нейно място поставил...нека обаче Марко Поло разкаже историята:

В центъра на територията на хашшашин има възхитителни заградени градини, в които човек може да открие всичко, за да задоволи потребностите на своето тяло и капризите на най-претенциозната си сексуалност. Брегове с красиви цветя и покрити с плодове храсти се изправят сред кристалните води на реките. Между тях се простират зелени поля, а от сенчестия торф избуяват бълбукащи потоци. Дървени решетки с рози и ароматни асми покриват със зеленината си павилиони от нефрит или порцелан, мебелирани с персийски килими или гръцки бродерии.

Вкусни питиета в съдове от злато и кристал се сервират от млади момчета или момичета, чиито тъмни, бездънни очи ги оприличават на хурии – божествата от онзи рай, който Пророкът обещал на вярващите. Звуците на арфите се смесват с гукането на гълъбите, мърморенето на приглушените гласове се преплита с въздишките на тръстиките. Всичко е радост, удоволствие, чувственост и обаяние.

Винаги когато открие млад мъж, достатъчно решен да се присъедини към убийствените му легиони, Великият господар на хашшашин го кани на своята маса и го упойва с растението хашиш. След като тайно е бил пренесен до градините на насладите, младежът си въобразява, че е влязъл в Рая на Мохамед. Красивите като хурии момичета допринасят за тази илюзия. След като се е насладил до насита на всички радости, обещани от Пророка на избраните от Него, той отново изпада в летаргия и е пренесен обратно при Великия господар. Тук той е информиран, че може непрекъснато да се наслаждава на удоволствията, които току-що е вкусил, ако вземе участие във войната срещу неверниците, заповядана от Пророка.

ВЪРХОВОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Имайки предвид, че хашишът по принцип не действа по описания тук начин (при който между поглъщането и транспортирането до приличащата на Рай градина очевидно се намесват сънят или изпадането в безсъзнание и едва след това се появява типичната за хашиша еуфория, а после отново се намесва сънят, преди младежът да е върнат при имама), човек трябва да приеме, че Марко Поло е знаел само част от тайната на Хасан. Както пише д-р Майкъл Олдридж, Исмаилитският колеж в Кайро бил известен с провеждането на най-напредналите алхимични проучвания по онова време и има основания да се подозира, че там Хасан се е научил да комбинира хашиша с други химикали, за да предизвика такава уникална последователност. По-конкретно, д-р Олдридж смята, че на кандидатите е била давана бавно разтваряща се капсула, която първо е освобождавала приспивателно, създавайки първоначалния период на съня, после е следвал хашишът, а много по-късно друго сънотворно е причината за второто заспиване.

Освен това е вероятно Хасан да е планирал цялата програма (включително проповедите си пред кандидата, както и всяка дума и действие на красивите хурии в градината) така, че да доведе до „върховото преживяване”, както беше предположено във фигура 2 в първа глава.
Много писатели са пренебрегнали тези съображения и са третирали цялата история като пример за лековерието на арабите от онова време. Подобно твърдение няма почти никакви исторически основания: мюсюлманите, които тогава били много по-напред от Запада в науката и философията, са знаели за хашиша от векове преди Хасан (може би още от Каменната епоха) и не биха се оставили да бъдат подведени от объркването просто на прилагането на този наркотик с истинското трансцендентално преживяване. Трябва да приемем, че Хасан е предвкусвал съвременната психофармакология, осъзнавайки, че контролът на установката и обстановката, т.е. средата и психичната нагласа на лицета, е необходим, за да се провокира истинско „върхово” или „психеделично” преживяване.

Както ще видим, този тип познания традиционно се е притежавал от различни европейски окултни групи и е бил проследен от тях до Рицарския орден на тамплиерите – орденът, който Католическата църква се опитва да разруши заради ерес през 1307 г. (Кръстоносците са осъществили контакт със сирийския клон на хашшашин още през 12 век) Тъй като тогавашните източници обвиняват тамплиерите, че са тайни съюзници на хашшашин – точно този слух води до разследването, разкрило странните форми на сексуален култ и езическа догма, - аз смятам, че е по-правдоподобно оригиналният източник да е Хасан и Саббах, който има ясна връзка с хашишаи алхимията, преди на сцената да се появят тамплиерите.”

И след този въздълъг цитат идва ред да изкажа и аз „некои съображения”. На всички е известно, че нашето поведение, настроение, чувства, емоции, усещания, преживявания – практически всичко – е свързано с мозъка и циркулиращите в него вещества – медиатори и други, които определят дали ще се чувстваме добре или зле, как точно ще се чувстваме, защо така ще се усещаме и т.н. И всеки се пита – ама „аз” тези вещества ли съм? Има ли „някой”, който е оттатък тях? Какъв е този някой? Къде се намира? Защо му се налага да ползва постоянно някакви вещества, за да може да функционира? Да, наистина ние ежесекундно сме под влияние на някакви медиатори – иначе не бихме могли изобщо да функционираме. Но и „този Някой” също съществува. И странното е, че често вещества, подсилващи действието на медиаторите или произвеждащи по-големи количества от тях, могат да ни накарат да се свържем с „този Някой” – или с други думи – с истинския си Аз.

Човечеството (а и животните) опитва да променя състоянията на съзнанието си от незапомнена древност. Това най-често става с растения, но може да се случи по най-различни начини – от лишение от храна и вода, през самобичуване, шаманизъм, до йога и индонезийски култове – начините са многобройни. Неслучайно в наше време най-продаваните лекарства са успокоителни и приспивателни. Неслучайно алкохолът се лее с пълна сила и също е едно от най-продаваните и печеливши вещества. Тютюнът също е масов пример. Само тези два факта – за приспивателните и алкохола – може да ни накарат да се замислим - защо хората толкова се стремят да променят съзнанието си и дават толкова пари за това? Явно не е нещо случайно.

Наистина – изглежда странно. Например – чувстваш се много зле, страх те е от нещо си, получаваш сърцебиене от това и какво ли не още и хоп! Глътваш едно хапче и всички тези неприятни преживявания изчезват! Ставаш ведър, отпуснат, щастлив. Или глътваш няколко чашки спиритус, или нещо друго. Значи – спокойствието си е било в тебе, щастието е било в тиквата ти – но ти, самият ти не можеш да го извадиш оттам наяве. И използваш някакви помощни вещества. В това няма нищо лошо. Лошото е, че покрай ползването на тези вещества забравяме, че наистина „ЩАСТИЕТО Е ВЪТРЕ В НАС”. Съответното лекарство или алкохол просто са отключили съответни медиатори, които ни карат да се чувстваме добре. Както би трябвало да се чувстваме по начало. Но тези вещества са си били в нас! Не можем да произведем нещо, за което нямаме материал! Не може от нищо да стане нещо. Това се забравя и затова си мислим, че щастието е в хапчето, или в съответната законна или незаконна дрога...Да, мозъкът е странен „филтър” – често мисли съвсем абсурдни и усложнени неща – например, че щастието е в някакво хапче! Или че то е в Бог! И дори не може да се досети, ей така, за разнообразие, че щастието може да е в самия човек. Ка щяло!!!!

Психически човек също може да влияе на медиацията си. На продукцията на хормони, медиатори и други сложни вещества, които определят цялостното ни здраве въобще. Всеки, който се подложи на някои видове психотерапия или прави определен вид медитации ще забележи, че постепенно започва да се чувства по-добре. Без да е пил лекарства. Дейността на нервната му система се е пренастроила като по чудо. Но не е чудо – просто „Този Някой”, когото не познаваме, въздейства върху самозбравилия се мозък – който мозък ни кара да се чувстваме зле. И да! Най-важното – мозъкът ни кара да мислим, че това да се чувстваш зле (или не добре) е съвсем нормално. Не знам защо прави така този мозък. Може би, защото всеки ден ядем – поглъщаме различни вещества с храната. Поглъщаме производните вещества от стреса на убитите растения и животни. Може би това се отразява на горкия мозък. И той не е виновен. Затова насреща идва тежката артилерия на психофармакологията. Да, практически ние сме потънали в смърт. Всичко около нас е смърт – е как да се чувстваме добре? Така мисли мозъкът и поема поредната доза стресово-смъртни хормони от дневния ни порцион. И след това търси начини да се отърве от зловредното влияние – и всеки според склонностите си – алкохол, други дроги, активно спортуване, източни и други практики, психотерапии и т.н. Някои нищо не правят и просто си се чувстват „нормално”, т.е. зле... Тук няма да споменавам колко лесно можем да бъдем манипулирани чрез различни вещества. И то съвсем обикновени – не някакви тежки дроги. Ха! Че дори кислородът, в по-различно от нормалното за нас количество, може да действа на психиката ни – и то как да действа!

Интересни в тази връзка са проучванията за ЛСД. Всички знаят, че това вещество е заклеймено като ужасно опасно и е обявено за незаконно. Странното е, че в наше време е позволено то да се прилага в швейцарски психиатрични клиники. Защото изкарва болните от неврозите и от други доста по-тежки психически заболявания и зависимости само с един-два сеанса. А за тези проблеми можеш да си правиш психотерапия в продължение на десетки години и пак да не успееш да постигнеш това, което се постига там с ЛСД. Защо това е позволено само в Швейцария – не ми е ясно. Луда работа! Но кой е казал, че Светът не е луд?

И за край – небеизвестното „плацебо”. Така и не е установено „като как така” се случва таквоз нещо!? Как може някой, болен от сериозно заболяване да взема захар, мислейки, че взема силно лечебно хапче, и да се излекува! Как може!? Би попитал Мозъкът. Ами може – би отговорил захилено „Този Някой”...




понеделник, 13 февруари 2012 г.

HIMOG, Котка и Вятър



Proba1



HIMOG-ът*

Една червена роза поглъща всички цветове, с изключение на червения; червено в такъв случай е цвят, който всъщност не е.
Този Закон, Разум, Време, Пространство, всичкото Ограничение ни заслепява
за Истината.
Всичко, което знаем за Човек, Природа, Бог е просто онова,
което те не са; то е това, което те отхвърлят
като противно.
HIMOG-ът е видим единствено дотолкова, доколкото е несъвършен.
Тогава славни ли са всички, които не изглеждат славни,
както HIMOG-ът е Все-славен в себе си?
Може би е така.
Как тогава да различиш безславния и съвършен HIMOG
от безславния човек на земята?
Не Раз-личавай!
Но се За-личавай: HIMOG си ти, и
HIMOG ще бъдеш.

Алистър Кроули “Book of Lies”

И стана тя, каквато стана! Ветровете открай време са одухотворявани, обожествявани и почитани. Почти всички култури и традиции Ги уважават и им отреждат подобаващо място в пантеона си. Дали това е случайно? Дали е свързано с обичая на Вятъра да свири тайнствено около човешките жилища и да се чудиш какво иска да ти каже в тъмните-бели зимни нощи? Или пък лятото, в някоя магическа нощ край Реката, когато Той ти разправя приказки, лудувайки по върховете на невидимите Тополи? Всъщност – няма значение кое с какво е свързано. Защото практически и теоретично „всичко е свързано с всичко”.

Затова бях извънредно изненадана, когато за първи път пуснах Котката навън и по едно време случайно я видях през прозореца. Тя си играеше с ВЯТЪРА! Действието се развиваше в съседния двор. Кучетата я гледаха в захлас през оградата – заковани на място, омагьосани! А тя играеше с Вятъра! Сякаш летеше из неокосената, позлатена от есента трева! Ту тя го гонеше, ту той нея. За първи път виждах котка да играе с вятър. Явно и Кучетата наблюдаваха за първи път такова странно шоу. Дори мога да кажа, че за първи път виждах изобщо живо същество така да играе с Вятъра. Като изключим дърветата и тревите, разбира се...И може би куп бактерии и други микроорганизми – но тях не ги виждам с просто око – така че все едно ги няма...

А самият Вятър изглеждаше невъзможно одушевен. Той наистина съвсем целенасочено си играеше с Котката!

Оттогава Котката винаги проявява желание да излезе, колчем се появи Вятъра. Не всеки Вятър. Явно разграничава различните Ветрове. Как го прави – не ми е ясно. Защото си стои вътре и от къщи разбира – без изобщо да е била в досег с „духащото същество”. Аз така и не можах да „разконспирирам” кой всъщност е тоя Вятър – даже не смогнах никога досега да определя с каква посока е. Защото, дори и да има такава – щом се заиграе с котката, той забравя за посоката си и се отдава на игра. При това твърде ентусиазирано. Дали той е Бог за Котката? Дали Тя е Богиня за Него?

Засега не мога да разбера какво е това. Но то пък не е нужно всичко да се разбира, де!


* THE HIMOG идва от съкращението на The Holy Illuminated Man of God, което значи Свещеният Осветен Човек на Бог.






понеделник, 6 февруари 2012 г.

Думата, която описваше цялата Вселена







Беше Три през Нощта, но Той не осъзнаваше местното време. Това Време, за което твърдят, че се отмервало от Часовниците. И което всеки Часовник отмервал различно, но Хората бяха приели, кой знае защо, че е еднакво за всички. За Него отдавна не съществуваше време. Нито местно, нито световно, нито вселенско. Никакво. По тази причина Той не усети как изминаха четиридесет години в търсения, митарства, срещи, открития, падания, полети, сполуки. Беше се спускал в най-невероятните Подземия на Подземията. Беше летял до най-недостижимите Небеса на Небесата. Беше открил ИСТории и ИСТини, които никой дотогава не бе дори сънувал. А казват, че Сънищата били Универсални, т.е. Вселенски, и че дори най-незнаещият можело да сънува Целостта на Бога, дори самия Бог...Той не определяше Себе си като „знаещ”, нито като „вещ” (което е едно и също). Отдавна бе спрял да се определя...

И сега бе настъпил Моментът. Нищо, че Време не съществуваше...

Преди да се случи всичко това, многото скитания изкристализираха Неговата ИСТина – Думите. Това беше Аспектът, който щеше да Му донесе онова Сливане, което някои грешно наричаха Смърт, други – Просветление, трети – Божественост. Всъщност – То бе наричано с множество Имена. Безброй. И сега от Аспект щеше са се превърне в Цялост.

Пропяха Петли.

Случи се! В Безкрая! Той научи Думата, която бе търсил четиридесет години.

Тя съдържаше в себе си цялата Вселена...


06.02.2012г. Соня Петрова - Magicktarot



неделя, 5 февруари 2012 г.

Бебетата са в НИРВАНА, а Мойсей е опасен!


В последно време често се замислям: защо разделям хората на бебета, деца и възрастни. Нали и трите „модела” принадлежат генетично, биологично, анатомично, физиологически, ментално, емоционално  и сетивно към един-единствен планетарен вид? И постепенно си прокарва път усещането, че това разделение не е продиктувано единствено и само от склонността на „Хомо-не-дотам-сапиенс” да разделя и класифицира нещата, с цел по-лесното им усвояване. Да не говоря, че и целесъобразността на това разделяне е доста спорна – защото се оказва, че всичко което знаем и умеем, е усвоено холографски в мозъка ни или каквото там усвоява. Ако не успеем да направим от един танц една цялост (от отделни стъпки), а запомним перфектно всяка една отделна стъпка – но отделна! – ние не бихме могли да изтанцуваме танца. Така твърдят в емблематичната „Холографска вселена” – такова е и моето усещане. Нито бихме могли да прочетем текст, ако не можем да свържем холографски буквите или думите, или пасажите. Нито щяхме да можем да говорим дори и майчиния си език. Нито бихме могли да видим полета на Орела, ако не можехме да свържем в единно цяло всеки един от моментите на летеж. Ужас! Добре че умствените напъни да разделяме и класифицираме не са се отразили много на възприятието ни за материалната ни, външна среда.

Всъщност – може би само така си мисля – кой знае как още по-цялостно бихме възприемали нещата, ако го нямаше това накъсване, тази склонност към разделяне.

Обаче разделянето на бебешорите от възрастните, както казах в горното предълго отклонение, според мен не е продукт на тази осакатяваща Всичкото склонност. Защото бебетата наистина са различни. Всеки, който е имал досег с някое бебе, е забелязал, че на този човек,бебето, му трябва много малко, за да бъде щастлив. Достатъчно е да е нахранен, напоен, със сух памперс (или пелена) и отвреме навреме някой да му обръща внимание. Ще кажете – ами то и възрастният би бил доволен, ако е в такава позиция. Ама възрастния трябва да се бори за оцеляването си, да изкарва „билети за биооцеляване” – по Уилсън, да се грижи за малките си и куп други задължения, които му очернят и утежняват живота. И тези аргументи наистина изглеждат резонни. Но само изглеждат. Защото е пълно с възрастни, които са осигурили оцеляването на себе си и децата си – и няма какво толкова да се борят за него, нито пък това им тежи кой знае колко – дори и да се налага да се борят. Тедори може да обичат работата си, тя да ги удовлетворява, да им дава възможности за различни развлечения и нови знания, но... Животът им е толкова усложнен, че не могат да изпитат същата радост, която изпитва чуруликащото бебе. Хряс! Сякаш с излизането от бебешкия период вратата се трясва зад човека и той завинаги е изгонен от Рая. Да, има такива тълкувания. Не съм ги срещала, но със сигурност ги има – поне аз често така съм възприемала нещата – че истинският Рай е всъщност бебешкия период. Детският е междинен – в него още имаме ярък райски спомен и ни е по-лесно да възприемаме нещата от прекрасната им (и единствена) страна. Но минем ли прага на възрастния период – забравяме всичко и можем само да се чудим защо и как става така, че бебетата са щастливи per se.

Тук със сигурност всеки ще се сети за всеизвестните думи на Иисус Христос – станете като тях, за да влезете в Божието царство. Аз бих добавила – въпрос на превод  е това, че не са конкретизирали – не става дума за деца – по-скоро иде реч за бебета.

Не съм дъновистка, но намерих един прекрасен пасаж  за децата от една беседа на Учителя Петър Дънов:

Затова питаха Христос: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и Бог да е, не може. Който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да се смири, да стане като дете. Всички, които ме слушате сега, искате да влезете в Царството Божие каквито сте. Не, това никога не е било и няма да бъде. Ако не добиете свойствата на детето – пластичност на ума и на сърцето, – няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Но вие сте близо вече до Царството Божие. Междината, която дели този от онзи свят, е една стомилионна част от милиметъра. Малко е разстоянието от единия до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Гледам, всички, които тръгват в духовния път, са като големите хора, а не като децата. Ако човек излиза от къщи и тръгва с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от къщи и да тича, той нищо няма да постигне. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той е в положението на дете. Христос казва: „Не започвайте работите си с бързане; движете се като малките деца – вървете постоянно и ускорявайте хода си с две, три, четири, пет, шест крачки; тогава ще намерите смисъл във вашия живот“. Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест; щом сте в положението на старите, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Станете млади! Казвате: „Тежко ми е на душата“. – Стар си. – „Какво да правя?“ – Стани млад. – „Как?“ – Не мисли за велики работи в света. Тури само половин килограм хляб в стомаха, 100 грама знание в мозъка и 5 грама чувства в сърцето си и това ти е достатъчно.”

А колко приказки има за някой си цар, ЦАР!, задоволен отвсякъде с материални блага, който се чувствал тъжен, недоволен от живота и т.н. За всичките си богатства този цар не би могъл да си купи и миг „живот в бебешкия Рай”. А и в никоя приказка не съм срещала такова нещо – просто никой не се е сетил да опита да го направи – затова няма и приказки на тази тема.

И сега пристигаме при Мойсей. Няма да казвам, че този Свръхчовек има огромно влияние върху моя частен живот. Без да съм го търсила, нито да съм се впечатлявала от него. Дори в началото не знаех, че този „образ” има някакво отношение към моите лични неща – просто години наред не съм свързвала сънища и други преживявания с Него. Направих „връзката” преди няколко години, когато сънувах „особено Човече, което намирам в кошница, плуваща по Реката”. Няма да разказвам целия сън, нито юнгианските интерпретации, които си спретнах (и излязоха много верни, а и ми помогнаха в реалния живот в последствие) – просто тази кошница с човечето ми изкрещя „Обърни внимание на Мойсей!” – и оттогава се позадълбах в образа му. И както често се случва – когато тръгнеш да търсиш нещо, свързани с него неща те намират, дори и да не ги търсиш пряко. Защото често търсещият всъщност е сляп. И ако я няма „Божията благосклонност”, той надали ще намери изобщо нещо. Само че възрастният човек е дотолкова горд и високомерен, че дори не може да си представи, че „Някой там горе му помага” – и за всичките си открития и постижения величае единствено себе си. А не дай си боже да разбере, че някой е бил благосклонен към него! Ще си строши краката да се отблагодарява и да връща с лихвите даденото като подарък! Това е една от разликите между Бебе и Възрастен – Бебето знае, ЗНАЕ!, че „Някой му помага” – и е щастливо от този простичък факт. Благодарно е по най-чистия възможен начин – като се радва на живота и радостта му всъщност представлява една Симфония на Възхвала на Величието на Живота.  Възрастният нито знае, нито може да изпитва благодарност, нито въобще иска да получи подарък. Обаче – като не можеш да получаваш – ти не можеш и да даваш. И системата се затлачва много осезаемо...

Наистина - учудващо e кому е нужно всичко това? Кому е притрябвало да се раждаме „знаещи, можещи и живеещи” и после да се превръщаме в „непотребен парцал, донесен от котката”?

И тук стигам до Мойсей и Четиридесетте години на Пътуване из Пустинята в търсене на Обещаната Земя. Все още не съм стигнала до тези Четиридесет. ОСтават ми две години. Но виждам, че при много хора това е един вид Превал. Оттам нататък започва „завръщането към Дома”...

...Тук искам да направя една вметка за Мойсей. Просто да цитирам нещо, което намерих в една книга за него. За жалост – не помня как се казваше книгата, но там авторът твърдеше, че Мойсей, като Велик Посветен, всъщност разбрал, че Яхве, богът, с който се е свързал, е Бог на Злото. Било обаче късно, когато разбрал. Този Бог се опитал да подчини наш Мойсей – и да подчини целия Свят на себе си. Мойсей се борил всячески срещу него – защото вече бил сключил договор и нямало как току-така да се освободи... Не го възприемам съвсем насериозно това. Но подозирам, че борбата на Мойсей все още продължава. И в световен, и в личен мащаб. Ето какви са моите мисли и заключение на базата на тази книжка: понякога, съвсем ирационално си мисля, че впоследствие Мойсей е успял да излъже Яхве и да вмъкне нова клауза в договора – а именно – да му бъдем подчинени до четиридесет години. После – кой откъде е! И да се оправя кой както може – ако въобще може – след 40 години пребиваване в Злото... И допълнително – първата една година да сме „извън Яхве”. Може би Йехова в момент на бясно пиянство се е излъгал да ни пусне този бонус – ПЪРВАТА ГОДИНКА! Когато е изтрезнял обаче е вмъкнал и той на свой ред допълнителна клауза  – за ужас на Мойсей – „Да, вие ще бъдете свободни Първата година – но няма да я помните! Ха ха!”...

Разбира се, тези Четиридесет години могат да се разглеждат от много други аспекти. Но в повечето традиции си е прието, че всеки, навършил четиридесет, е вече завършен човек и може да изпълнява множество отговорни и важни дейности.

Такива работи с Бебетата, възрастните, Мойсей, Йехова и Четиридесетгодишните...

05.02.2012г. Соня Петрова - Magicktarot

събота, 4 февруари 2012 г.

Приятели в Пътя на Светлината, да направим заедно Прехода!


    Един много близък Приятел ме помоли да споделя тук информация и помощ от Неговата Духовна водачка. Според Нея тези неща ще ни помогнат по време на предстоящия Преход. Аз нямам конкретно изградено становище и визия по разглежданите въпроси. Според мен тази 2012 е толкова дъвкана, защото Земята ще мине през по-нестандартни астрономически „случки”. Може и да греша, разбира се. Единственото, което ни остава (както и във всеки един друг случай), е да се осланяме на Божията Любов и самите ние да бъдем Любов, за да пребъдваме в Нея.

Няколко последователни постинги ще „канализирам” информацията, пък дори и само на един човек да е от полза – постижение огромно е това! Благодаря на Всички Приятели в Светлината!

 Здравейте приятели в пътя на Светлината,
Прочетох книгата на Рона Хърман „Свещенното търсене” издателство Аратрон. Харесаха ми многото техники, които дава Архангел Михаил и които са много лесни за изпълнение. Предлагам ви това богатство.
                                Всеки сам избира дали да ги използва!!!!!!!!!!
                                         С много любов и светлина!
                      Не отдавайте силата си на никого и на нищо извън вас!
                      Любовта е в нашите сърца, енергията е в нашите ръце!

.....”Позволете ми да ви опиша още веднъж как са стояли нещата в началото и през какво преминавате вие и Земята в настоящия момент. Всеки от вас откликна на призива, отправен от далечните предели на Вселената, и пристигна преди нас. Съвета на Светлината, в цялата си слава, в своето сияйно тяло от светлина, искрящо с вашите доб­родетели, с уникалните ви дарби и свойства, онези, които през милионите години ви превърнаха в ценни и важни кандидати за заплануваната мисия на планетата Земя. След като всеки от вас беше избран, получихте специална задача, която ще се превърне в основна тема на всички ваши прераждания чрез вашето АЗ СЪМ Присъствие, един безкраен Божествен… Беше ви дадена и свободна воля, така че само от вас зависеше дали ще тръгнете по магистралата, по скоростната лента, по нормалния или по бавния път, но независимо от решенията, които взема­те по пътя, или колко време ви отнема пътуването,
 на вас ви е предначертано да се върнете и да се изправите пред нас, за да ви помажем като завърналия се блуден Божи син, воин на Светлината, и да ви кажем: "Мисията е изпълнена! Добре свършена работа."

Готови ли сте да живеете в колоната от Свет­лина вместо в кръста на материята... вертикал­но,  вместо хоризонтално?

           Отделете няколко минути и запишете всичко, което ви хрумне:

Какво е най-голямото желание на сърцето ви?.........................................
Какво ще накара душата ви да пее?............................................................
                                Готови ли сте и искате ли:
Да рискувате?...............................................................................................
Да се впуснете в неизвестното?.............................................................
Да научите каква е вашата мисия на Земята и да я изпълните?........................
Готови ли сте да откриете, изследвате, разрешите и да се освободите от своите основни, дълбоко вкоренени във вас проблеми? .............................. (Това може да означава да се изправите  пред себе си и да предизвикате своето его, система от убеж­дения и да напуснете зоната на привичния си комфорт. Мо­же да означава, че хората във вашия свят също ще ви пре­дизвикат и че отношенията ви с тях могат да се променят.)
Готови ли сте да освободите всичко и всички в името на тяхното най-голямо добро?...................................................................
Желаете ли да позволите на своето духовно семейство да узнае най-дълбоките ви тайни, болки, провали (истински или въображаеми) и да бъдете открити и уязвими?........................................................
Желаете ли да узнаете тяхната болка, когато разкриват душата си пред вас, без да ги съдите или да се опитвате да ги "оправите", а просто да "сте там", за да им предло­жите любовта и подкрепата си?.............................................
Желаете ли да казвате своята истина такава, каквато я познавате в момента, без да я променяте или нагаждате според очакванията на  околните? ........................................................................................................
Желаете ли да правите грешки, докато вървите по пътя към своето майсторство? …………….
(Егото е това, което изис­ква съвършенство.)
Разкривайки своите нови истини, желаете ли да останете верни на себе си, дори това да означава да разочаровате другите? ……………………………..
Желаете ли да започнете практиката "Да обичаш себе си", докато не се изпълните с Божията светлина и тя не започне да се лее от вас към света и другите хора?........................................................................................
Желаете ли да следвате Духа без колебания, да се вслуш­вате в песента на душата си и да вървите по собствения  си свещен път? ……………………..
Ще полагате ли усилия да останете в "момента", концен­трирайки  се върху настоящата задача или възможност? …………………………………….
 (Мисъл по мисъл, стъпка по стъпка - това ви води към майсторството.)
Ще полагате ли усилия да откривате "правилното", а не "грешното" в хората във вашия живот?.......................................................
Ще се стремите ли да забелязвате възможностите, спра­ведливостта и красотата в своя свят, а не трудностите, проблемите и отрицателните явления?..............................................................................
Искате ли да се видите отразени в очите на другите?................................
Желаете ли да приемете осъждането и критиките по същия начин, по който приемате любовта и одобрението, но без да приемате тяхната истина като своя? ………………………………………………….
(Най-важно е какво мислите самите вие за себе си, а не какво другите си мислят за вас. Енергията/мисловните форми, които другите проектират върху вас, няма да имат никакво въздействие върху вас, ако не съществуват по­добни енергии, към които те да се прикрепят.)
Имате ли желание да направите това, което трябва да бъде направено за вашето най-голямо добро?..........................................
За най-голямото добро на вашия съпруг/съпруга?.......................................
За най-голямото добро на вашите деца?........................................................
За най-голямото добро на вашите приятели и колеги?..................................
За най-голямото добро на света?......................................................................
Готови ли сте да приемете като своя истина, че имате право на цялата любов, радост, красота, изобилие и щед­рост на Сътворението като ваше изконно право по рож­дение? ………………………………………………..
Готови ли сте да бъдете лидер, да предлагате решения, помагайки за усъвършенстването на човечеството и Зе­мята, вместо да протестирате и да вървите по пътя на най-малкото съпротивление?...........................................
Готови ли сте да приемете истината, че каквото и да пожелаете, във висшите измерения то вече е ваше и всичко, което трябва да направите, е да вярвате и да го поискате?

.........Имате ли желание в подходящия момент да се уедините, да бъдете сами със себе си, да свикнете да се обръщате навътре към себе си, за да може Духът да говори на вас  и чрез вас?Готови ли сте да приемете истината, че сте БОЖЕСТВЕ­НА БОЖИЯ ИСКРА и сте на Земята като представител на Бога Баща/Майка?.................


...........Сега ви питам: Искате ли да сключите споразумение да се превърнете в пълноценен пратеник на ангелите? Готови ли сте да позволите на могъщите архангели на тази галактика да ви изпълнят с великолепието на своите добродетели и свойства? Готови ли сте да бъдете изпъл­нени с живата Светлина на нашия Бог Баща-Майка, а след това да предадете тази любов и светлина на всеки, когото срещнете, и да позволите на Светлината да се излъчва от сърцето, душата и очите ви и от вашите дела?

                                           Ако сте готови кажете:

Готов съм да приема  истината, че съм  БОЖЕСТВЕ­НА БОЖИЯ ИСКРА и съм на Земята като представител на Бога Баща/Майка. Сключвам споразумение да ме превърнете в пълноценен пратеник на ангелите. Готов съм  и моля  най- могъщите архангели на тази галактика да ме  изпълнят с великолепието на моите добродетели и свойства. Готов съм  да бъда изпъл­нен с живата Светлина на нашия Бог Баща-Майка, а след това да предам тази любов и светлина на всеки, когото срещна, и да позволя на Светлината да се излъчва от сърцето, душата и очите ми и от моите дела”.


.......Ще ви нарисувам още една картина, за да ви помогна да разберете процеса, който се разгръща в момента. Представете си голяма пирамида от светлина, образува­на в етера в началото на този век. Сега наблюдавайте как душите една след друга възстановят Божественото си право на майстор и сътворец с Бога и как влизат в кръга на светлината вътре в пирамидата. Когато първото ниво се напълни докрай, онези, които се намират на него, се  изкачват на следващото ниво, освобождавайки място в него да влязат новопосветените. Всяко следващо по-ви­соко ниво е малко по-малко и поради това не може да побере същия брой души като предходното. По този начин през последните години процесът се повтаря отново и отново, докато вие се издигате все по-високо и по-високо, получавате инициация след инициация, дока­то не се изкачите до самия връх на пирамидата. Някои от вас са близо до върха или са готови да стъпят на най-горният  камък на Светлината, готови да се превърнат във фаровете на света и да излъчват в Слънчевата система и галактиката съобщението, че свещеният проход на Земя­та и човечеството се възражда с пълна сила.

                          щита на Арх.Михаил и меча на Светлината
...........Още веднъж отправям тръбен зов към вас, мои въз­любени воини на мира, и ви предлагам щита на Михаил и копие на моя сияен меч на Светлината, който ще отсече всички остатъчни енергийни нишки на мрака, продължа­ващи да ви държат привързани към измеренията на илю­зията.

„Аз......../името/Призовавам Архангел Михаил, приемам неговата сила и защита и го моля да ме упълномощи да използвам дара му: щита и копие от сияйният меч на Светлината, с който да отсека  всички остатъчни енергийни нишки на мрака, продължа­ващи да ме държат привързан към измеренията на илю­зията.
Призовавам и моля да сключа споразумение с чакащите ме Архангели. В своите медитации ги  призовавам и ги моля да ми се покажат и да ме дарят със символ на своята любов, със специални качества и мъд­рост. Призовавам  прекрасната архея лейди Вяра (женският архангел на Първия лъч) и приемам  дара и: вярата в себе си и волята да създавам отново, достигаща до мен от самото сърце на Създателя.Приемам с любов и вяра.Така е!Благодаря ви!”




...”АЗ............/името/ Призовавам  своето Божествено АЗ СЪМ Присъствие и моля своите ангели да ме Посетят, и превърнат в навик за мен, изпращането на мисли за любов и благодарност. И най-важното, да поддържам  ед­но постоянно състояние на радост. Изпращам от сърцетоси своята любов към Майката Земя. Свързвам се с Май­ката Земя и благодаря на сладките елементали и неж­ните деви, които надзирават и управляват царството на природата. Моля ви да създадем   енергийни вихри от Светлина и  подходящата среда точно там, където живея,и    Духът да се спусне в цялата си красота и многообразие от форми като поеме контрола в свои ръце. Изградих и активирах собствената си Колона на Светлината за моето  извисяване и чакам вашата помощ,Дарявам ви всичките си емоции сега. Така е!Благодаря ви!”


...........Вашето аурично поле се разширява с голяма скорост, и резултат на което много от вас страдат от замайване на главата и виене на свят и се чувстват без връзка със земята.
Сега ви предлагаме тези съвсем прости ритуали като дар, скъпи мои. Уверяваме ви, че ако ги практикувате всеки ден, за съвсем кратко време животът ви ще се промени към по-добро.
                                                       СУТРИН
           В момента на събуждането, докато сте все още в алфа състояние на съзнанието, отделете няколко минути за преглед на изминалата нощ. Проверете дали можете да си припомните своите сънища и тяхното съдържание. Сънищата са един от начините, по които общуват с вас вашите водачи и Висшият Аз. Помолете ги да ви помог­нат да си спомните. Ако желаете, можете да си водите дневник, в който да записвате сънищата си, или просто да си създадете навика да си припомняте всяко място, на което сте били, или всяко важно нещо, което се е случило по време на вашите нощни астрални пътувания. (Всеки от вас сънува и пътува в астралното си тяло, независимо дали си спомня или не.)

                                                           медитация
„Представете си кристален стълб от златисто-бяла светлина, излъчваща се от вашето Божествено АЗ СЪМ Присъствие, който ви обгръща, изпълва тялото ви от върха на главата до върха на пръстите на краката и след това се закрепва в кристалното ядро на Земята. Представете си един лазе­рен лъч от светлина, който се спуска спираловидно през чакрата на върха на главата, пронизва всички чакри, докато се плъзга по гръбначния стълб, запалвайки ги подобно на флуоресцентна тръба, и напуска тялото през коренната чакра, насочвайки се в ядрото на Земята.
Създайте свое утвърждение или произнесете след­ното:
"Аз........./името/ Призовавам своето Божествено АЗ СЪМ Присъс­твие и моите ангелски помощници да ме обгърнат, направляват и защитават през този ден в името на моето най-голямо добро и за най-голямо добро на всич­ки останали." Призовавам и възлюбения архан­гел Сандалфон и го моля да ме поддържа заземен и закрепен за Земята, докато полагам усилия да се превърна в многоизмерно същество. По своята свободна воля давам поз­воление на съществата на Светлината и на своя Божест­вен Аз да ме насочват и помагат Така е!Благодаря ви!.”
Отделете няколко минути за упражнения по дълбоко дишане, изпийте една или две чаши вода. Ако нямате възможност да се уедините или да се вглъбите в себе си у дома, можете да направите своята настройка и в колата.

                                                  ПРЕЗ ДЕНЯ
           Започвайки деня си, си представете, че ДУХЪТ Е ЗАСТАНАЛ НА РАМОТО ВИ КАТО СВЕЩЕН СВИДЕ­ТЕЛ. Можете да го персонализирате и да го видите като красив ангел, който се е разположил там, или като водач или като някой от Извисените учители, който си изберете. Представете си го много ярко, съвсем истински, защото той е точно такъв. И отново, ключът е в намерението. С течение на времето той ще става по-истински и вие ще започнете да чувствате блаженството на Духа и да усеща­те постоянното присъствие на ангелите около себе си.
При възникването на дадена ситуация или когато общу­вате с други хора (особено в стресови ситуации или в такива моменти, които наистина изискват цялото ви вни­мание), се превърнете в наблюдател на процеса.
Задайте си въпроса: Какъв е урокът, който се съдържа в тази ситуация? Или какво отразява към вас този човек, какво трябва да научите от него? Как би реагирал или какво би направил вашият Свещен свидетел в тази ситуация или с този човек? След известно време това ше се превърне в обичайния начин, по който ще се държите през целия ден.

           Преживявате, наблюдавате, анализирате, действате и усвоявате мъдростта на случващото се около вас. Дейс­твайки по този начин, излизате извън пределите на царс­твото на причината и следствието и навлизате в състоя­нието на благодатта.
Превърнете в навик способността през деня да забе­лязвате света около себе си. Какво може да ви накара да се зарадвате? Научете се да бъдете благодарни за красо­тата и изобилието в живота си, поддържайки постоянна нагласа на благодарност. 

Това помага да вкарате в опре­делени рамки подсъзнателния ум и да се освободите от страха и отрицателните вибрации. Ако сте радостни, изпълнени с любов и благодарност, във вас няма да остане място за никакви съмнения, страх или негативи­зъм. Забелязвайте "доброто", което се случва с хората във вашия свят, и по този начин ще засилвате техните поло­жителни характеристики. А когато е подходящо, им каз­вайте как се чувствате. Един малък, искрен комплимент или няколко думи за похвала са дар от вибрациите на любовта за хората около вас.

Ако работите в затворено помещение или прекарвате много време на бюро, отделете няколко минути по някол­ко пъти на ден (дори ако се наложи да отидете в стаята за почивка, за да се уедините) и си поемете дъх или си починете, за да се заредите с енергия. Няколко минути на дълбоко дишане са много по-добри от кафе или чаша кофеинова напитка. Протегнете и се отнесете с уважение към своя красив физически носител, и не забравяйте да правите физически упражнения всеки ден.

                                                           ВЕЧЕР
Постарайте се да си създадете навика всяка вечер да четете нещо извисяващо и вдъхновяващо, дори и само няколко минути. Вашето "състояние на ума" определя доколко добре ще си починете и до кое ниво на измере­нията ще пътувате по време на съня си. След като си легнете и преди да заспите, отделете няколко минути, за да направите преглед на изминалия ден. Никакво осъж­дане, никакви оценки, бъдете просто наблюдател.
Кое от  извършеното от вас през този ден не е било израз на висшата вибрационна енергия? По какъв друг начин бих­те могли да постъпите или да реагирате? Кое от казаното от вас можехте да изречете много по-внимателно и със­традателно? Какво не казахте, а трябваше да го направи­те (изразявайки своята най-висша истина)? Дадохте ли израз на някакви чувства на негодувание или гняв? Поз­волихте ли на другите да "оцветят" с негативни нюанси вашата реалност благодарение на техните убеждения (енергийни нишки)? Нежните, изпълнени с любов, или негативните, изпълнени с отрицателни емоции, взаимо­отношения бяха повече? (Помнете, можете да осъзнаете как се развивате самите вие по хората и преживявания­та, които привличате към себе си.)

След като приключите с прегледа на деня си, произ­несете нещо подобно:

"Аз..................../името/    Призовавам могъщия Закон за прошката и ан­гела на прошката и ги моля да преобразуват, балан­сират и хармонизират всяка нехармонична енергия, излъчена от мен днес, която не съдържа любов и светлина. Призовавам Архангел Сандалфон и ангелите на 7-ят лъч да ме обгърнат с виолетовият пламък, който да трансформира всяка негативна енергия и мисъл в моето същество и във  всяка моя клетка в тялото ми. Нека алхимията на трансформиращата енергия на Виолетовият пламък на преобразуването да обхване моя физически носител, докато си почивам, ускорявайки процесите на освобождението от всички отрицателни енергии и ключови проблеми с които съм се сблъскал през деня. Моля своя Висш Аз, водачите и ангелите си да ме  отведат (в астралното ми тяло)  на най-подходящото и благотворно за мен място, където да се заредя с жизненост, сила, хармония и светлина. Моля Висшия Си Аз да ми помогне да си спомня своите пътувания и сънища, когато се събудя, та  астралните ми пътувания и уроци да се превърнат в част от "истинския" ми свят.”
След това си починете добре, скъпи души, знаейки, че докато спите, сте в люлката на ангелските ръце

                                      Медитация - пирамида от светлина

............Представете си, визуализирайте, както и да го виждате с вътрешното си зрение, че сте обградени от Пирамида от светлина. Вър­хът й е точно над главата ви и ви свързва с осмата чакра, наречена звездата на душата, докато вие запалвате върха на Пирамидата от светлина. Представете си всички енер­гии или фрагменти, които сте създали и които вече не служат за ваше най-голямо добро като малки, черни хиксове. Вижте как тези хиксове започват да маршируват, един по един, към края на вашата Пирамида и когато достигнат до светлината, се превръщат в светлинна субтанция. Кажете:

„Аз......./името/ Осбобождавам всички енер­гии или фрагменти, които съм  създал и които вече не служат за мое най-голямо добро, нека да се превърнат в светлинна субстанция. Моля това да се осъществява по правилния начин, в точния момент и в необходимата мярка, в името на моето най-голямо добро. А сега призовавам по вселенските закони на проявлението в името на най-висшето добро на всички, Пирамидата ми от светлина да се изпълни с нови създания, които са ми необходими в моя нов бъдещ свят. Пирамидата ми да се изпълни с........................./избройте какво/.”

Време да започнете да пълните своята Пирамида от светлина с нови създания - какво искате да създадете в своя нов бъдещ свят? Помнете вселенските закони на проявлението и бъдете конкретни, когато се концентрирате върху детайлите на новата си реалност.
Възлюбени, ще се съгласите ли да бъдете вместилище и носител на пречис­тения дар на Божията светлина, която в момента се излива върху Земята? Да, вие сте достойни и единствено­то, което трябва да направите, е да се съгласите и тогава този великолепен дар ще открие вечната искра, която живее в центъра на вашето сърце/сърцевина.

Ако сте съгласни,  ето Втората част на медитацията.  Кажете:

Аз ............../името/съм съгласен да бъда вместилище и носител на пречис­тения дар на Божията светлина, която в момента се излива върху Земята. Заемам се със създаването на своята версия на Рая върху Земята, за истинско щастие и радост, в името на най-висшето добро на всички.
Представете си, визуализирайте  друга, обърната надолу пирамида, разпо­ложена над главата ви, чиято основа е във въздуха/вис­шите сфери, а върхът й от светлина влиза в коронната ви чакра и във върха на другата пирамида. В тази обърната пирамида  се вливат златните потоци на Божието съзнание и съкровищницата с вашите дарове. 
                                                      Кажете:
”В процеса на завръщането си към Единството на Аза, в процеса на подготовка за повторното си  обединяване с Един­ството на Всичко, Което Е, приемам златните потоци на Божието съзнание и съкровищницата с моите дарове  - всички мои  прекрасни аспекти от всички краища на Вселената. Нека пътят ми дъде изпълнен с истинско щастие и радост!
Построих и укрепих  всеотдайно своята Колона от светлина с помощта на своето АЗ СЪМ Присъствие. Сега разширявам  усъвър­шенствания си свят и сфера на влияние.Така е!”


........... ВИБРАЦИИТЕ ОТ ДАДЕН ВИД ПРИТЕГЛЯТ ИЛИ ПРИВЛИЧАТ КЪМ СЕБЕ СИ СЪЩИЯ ВИД ВИБРАЦИИ - от най-високите до най-ниските. Ето защо не се уморяваме да ви молим да се съсредоточите върху доброто в себе си и в другите хора, да си предста­вите, че вече притежавате онова, което искате да проявите в живота си, включително превъзходно здраве, изобилие, изпълнена с любов връзка, радост, по-голяма духовна   осъзнатост и т.н., и т.н., без значение за какво става въпрос.

..............Позволете ми да ви дам още едно просто упражне­ние, за да ви помогна да получите достъп до вътрешната мъдрост на Своя физически носител. Ще ви дам ключова дума за всяка чакра. Моля, научете я и се запознайте със свойствата на всяка чакра, а след това, докато се занима­вате с обичайните неща през деня, когато имате възмож­ност, изпейте или произнесете думата за всяка чакра. (Тези думи могат да се напяват или произнасят толкова дълго, колкото желаете.) Както при изпяването на нотите, започнете с най-ниския, най-удобния гласен звук и посте­пенно се издигайте по скалата, напявайки думата за всяка от чакрите. Наблюдавайте какво става в ума ви, докато напявате ключовата дума и се концентрирате върху чакрата. Как "ЖИВЕЕТЕ" с енергиите на чакрата в основата на тялото, как "ОБИЧАТЕ" с енергиите на чакрата на сърцето и т.н.?

 следва

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Алхимия - Анаграми на Огъня


Момиченцето реши да си поиграе с огъня. Не само защото прочете нещо в блога на Кайти. J

Взе латинската дума за „огън” – IGNIS, започна да прави анаграми, да размества буквичките. После провери сумарно коя анаграма има най-много значения в различни езици и какво значи. Ето какво се получи:

SIGNI – много значения, на латински – ЗНАЦИ, на няколко други производни езика – същото. На индонезийски – значение. Интересно беше на баскски: ВХОД...

SINGIкакто всеки ще се досети, повечето значения са: ПЕЯ. Интересно е на естонски: шунка!!! И на суахили: ПЪРВИЧНО!

INGIS – на уелски: лодки.

GSINI – на баскски – получени; на уелски – сини...

Да, значи Огънят има нещо общо със Знака, Пеенето, Входа, Шунката, Лодката, Синьото и Първичното.

Ееехх, то не бе Алхимия, не бе чудо! – каза си Момиченцето...

...

сряда, 1 февруари 2012 г.

Живото Вино, Окото на Сокола и Зимния Дионис


Вече минаха два дни, откакто са се изгубили в Планината тия младежи. Много самонадеяни! Харесват ми, но... Справят се засега, обаче виждам, че няма да е за дълго! Снощи замалко Бялата смърт да отнесе Лина. Трудно ми беше, но успях да я върна Тук. Въпросът е – докога ще мога да успявам? Според техните времеви системи – до съвсем скоро. И после... Не, няма да мисля за тогава. Изобщо – спирам с мисленето. Край! Защо така често приемам човешки модел и облик? Та аз не съм човек...

Аз не съм човек! В това е решението!
...

Едно неопределимо на вид същество излетя от термоса, закачен за раницата на едно от момчетата. Беше високо около десет сантиметра и наистина не можеше да се определи на какво прилича. Единственото познато нещо в него бяха двете крила, с които съществото умело летеше.

Беше ранен следобед – към три часа. Към шест Слънцето щеше да залезе – и съществото знаеше, че сега предстои последната възможност. После Нощта щеше да предяви претенциите си и Бялата смърт щеше да й помогне.
...

Трите спасителни отряда, които търсеха седмината младежи, вече започваха да се оттеглят към базата. За втори ден. Утре, най-вероятно, нямаше да има голям смисъл от търсене, но щяха да продължат.
...

Летящото същество се огледа наоколо. Младежите се настаняваха за трети път на бивак за нощта. Опитваха се да запалят огън, но не успяваха. Съществото се увери, че не го виждат и направи нещо странно – което младежите също не видяха. То отиде към термоса, застана над него във въздуха, и от мястото, където се предполагаше, че са очите му, излязоха три блестящобели лъча. Те се сключиха над капака на термоса, откъдето  изведнъж се извиси огромен червен стълб, който проряза зимните небеса. Ако човек можеше да го види, щеше да го определи като огромна и невнятна колона от ... вино. Да, съществото всъщност бе една от многото еманации на Виното. Просто казано – то бе виното.
...

Един сокол летеше над смърчовете. Всевиждащото му Око видя Колоната и свърна скоростно натам. Пристигна бързо и се разговори с Виното. Не приказваха дълго.

- Единствен Той може да помогне.

Това каза Соколът и заедно полетяха към Небесния дворец. Дворецът се намираше на остров, разположен насред приказно зимно море. Целият бе от лед. Но различен лед – съставен от всички, способни да се заледяват вещества. В неговото Безвремие дворцовите жители посрещаха Деня на Виното. Бяха насядали около пищни трапези и начело на всички тях седеше Той – Многото имена.  Хората най-често го наричаха Дионис, а в по-нови времена - Свети Трифон.

Неземното Празненство в миг затихна. Това се случваше за първи път в Безвремието. Никой дори не се и замисли,  дали е възможно нещо да стане за пръв път в Безвремие...

- Ще помогна! Макар да не е редно, но идвате в точния безвремеви момент и не мога да откажа! – от Очите на Дионис излязоха прорязващи, винени на цвят лъчи и се насочиха към Очите на Сокола. Той усети в себе си Божествена сила и Знание. Вече знаеше какво да направи.
...

На следващия ден в медиите можеше да се прочете следното: „Спасени след почти три дни престой в тежки, зимни планински условия. Един от спасителите по неведоми пътища получил „видение” и точно знание къде са изгубените младежи. Той убедил колегите си да се върнат да ги намерят – защото всъщност изгубените били сравнително близо до тях и спасителите нямало да се подложат на особени рискове. „И аз не знам как стана така – казва спасителят И.П. – Това явно е някакъв вид телепатия. Освен другото, интересно за всички ни беше, че по целия път до изгубените, пред нас летеше някакъв сокол. Имахме чувството, че ни води.” Това, разбира се, е ирационално и напълно неадекватно приписване на одухотворени черти на природата, дължащо се на екстремните условия, при които работят тези хора – е мнението на специалистите.”


01.02.2012г. Соня Петрова  -  Magicktarot

...