Показват се публикациите с етикет верен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет верен. Показване на всички публикации

събота, 18 май 2013 г.

Власт без Вяра не може


"Вяра", "верен", "вярно", "вярвам", "вярност" - все думи, основани на един и същ корен, на едно и също "нещо".

Кое ли е това "нещо"? Може би - твърде велико, многомерно и обхватно, за да има дума и за него в условно проявения свят.

Каквото и да си говорим, Вярата е велика Сила. Не само по отношение на религията, мистиката, висшето съзнание и прочие нематериални и без видима проява неща.

Защото властта, най-обикновената - финансова и политическа - съществува, понеже хората имат вяра, вярват в нея. Вярват на тези, които ги ръководят. Вярват, че така трябва да бъде. Вярват дори в абсурда, че светът не може да съществува без пари...

Нищо не става без вяра. Доверието е производно от вярата - то е нещо като нейна конкретна изява. Но тук искам да напиша няколко думи за вярата и вярното.

Не знам кога е станало така, че "вяра" и "вярно" са приети за съвсем различни едно от друго неща.

За "вярно" е възприето това, което съвременната наука е доказала, че е истинно - грубо казано. Във вярното не е нужно да се вярва - според сегашните масови парадигми, трябва да вярваш, т.е. да имаш вяра, само в това, което не може да се докаже по научен път. Разбира се, трябва да има вяра и в истинността на доказването и доказателството - но ако се отплесна натам, няма да има край и ще излезе, че винаги стигаме до необходимостта от наличие на вяра. Затова приемаме, че научното доказателство е прието за абсолютно истинна аксиома, която не изисква вяра.

Под "вяра" се разбира психично състояние-действие, което те кара да възприемаш явленията за истинни, без да е необходимо те да са наистина такива.

Защо са толкова различни смислите на "вярата" и "вярното"?

В кръга на майтапа, най-вероятно защото Езикът си играе с нас, както си иска. А защо си играе ли? Може би с цел да ни подскаже колко "мека глина" е съзнанието.

Но някъде там, общият корен на "вяра" и "вярно" подсказва някои неща.

Неслучайно и Христос говори за "вярата":

.

17:14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

17:15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

17:16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.

17:17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

17:18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

17:19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

17:20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

(Евангелие от Матей)

.

Най-вероятно "вярата" е нещо съвсем различно от това, което е възприето по нашите ширини. Може би думите "верен", "вярно" са смислово по-близки до това, което е "източникът". Но каквото и да е, велика сила е - светът ни се върти, благодарение на вярата, без значение, че масово не знаем "що е това".

...

18.05.2013г. Аеиа