Той блогърстваше от няколко години. Пишеше страхотни неща, мъдри, интересни, увличащи и стойностни... С няколко думи – бе доста повече от добър писател... В реалния живот – също. Но кой знае защо – блогът му се опря като ... костилка на ... нещо си....
Много малко хора го четяха. Няма да се обясняваме защо, нито ще се впускаме в мъдри изводи, дали хората обичат мъдри писания или предпочитат да видят кой с кого имал полови сношения, кой кого пре...цакал и т.н. Само ще нахвърляме няколко „съображения” за нечетене при предполагаемо съществуващите два пола. Мъжете – не го приемаха за равностоен в „стадната йерархия”, жените – не ги привличаше като мъж (каквото и да значи това в една блог-платформа)... Тези с по-нестандартната сексуална ориентация – виж горните две, обърнати наобратно и после отново наобратно...
Той обаче не искаше да се примири с факта, че не може да се прояви в този блог. Обидно му беше някакси. А и наистина, изглеждаше жалко блог-обществото да пропусне такъв талант – още повече, че определено имаше какво да каже на другите...
И тогава дойде просветлението. Един следобед, докато ровеше в огромната си библиотека, погледът му попадна на кой знае откъде и кога сложени на един рафт стари видеокасети.
„Виж ти! Никога не съм ги виждал тук тези касети! А и още преди години май изхвърлих всички... Странно!” – помисли си той. Все пак, реши да погледне кои са „оцелелите”.
Първата, на чието заглавие попадна погледът му, беше „Тутси”, великият филм с участието на Дъстин Хофман.
Дааа!!!
Понякога вдъхновението, просветлението и прочее „то-та” идват от възможно най-битови, ежедневни и тривиални нещица!
Та в този филм Дъстин е актьор, който не може да си намери работа като такъв. Определено има талант, има и желание за работа, но никой не го ангажира с нищо. И Дъстин решава, че след като не може да се реализира под формата на мъж, ще се пробва като жена... Речено-сторено... Прави огромен фурор! Всички подлудяват по него/нея... Жъне успех след успех...И после, след множество перипетии и проблеми - хепи енд...
„Това е!” – каза си Той и започна да оформя образа на новата блогова Тутси...
Вечерта, когато вечеряше на фона на телевизора (той почти никога не гледаше телевизия), случайно се загледа... И – о, чудо! Излъчваха филма „Някои го предпочитат горещо”. С Мерилин Монро и Джак Лемън. В него става дума за двама музиканти, които се правят на жени и постигат успехи...
Той не можеше да повярва на очите си. Реши, че това е знак свише. Потвърждение на „Тутси”...Преди да вземе решение да се прави на жена, той не би обърнал внимание на тези „поличби” – но сега, сякаш женската интуиция му въздействаше и той можеше „по-така” да чете и възприема „знаците на Съдбата”...
...
Понастоящем Той е изявена, обичана, четена, сваляна, възпявана и още много други неща блогърка... Е, повечето от обичащите я са мъже, но какво да се прави!?
Все пак, той си запази и мъжкия акаунт. Много внимава и не коментира никога чужди блогове с двата си акаунта едновременно – прави го или само с мъжкия, или само с женския – особено при по-интелигентните блогъри, които биха могли да заподозрат нещо...
Има и много приятелки... По ирония на същата тази Съдба, той е силно влюбен виртуално в една от приятелките си, която от своя страна съвсем не подозира, че блог-приятелката й е мъж. Също както при „Тутси”... И любовта му хич не намалява от душевно-виртуалното разголване, което неговата блог-приятелка прави пред него, мислейки го за добра, отзивчива женица...
Как ли ще свърши всичко това?
Надяваме се да е с хепи енд!
...
А сега едно поздравче-преводче с клип с любимата ми финална сцена от „Някои го предпочитат горещо”... J Джери (Джак Лемън), който е завъртял главата на милионера Осгуд, пътува с него в една лодка:
Осгуд: Обадих се на Мама – тя бе тъй щастлива, плачеше – иска да вземеш нейната сватбена рокля – с бялата дантела.
Джери: Осгуд, не мога да се омъжа в роклята на майка ти! Тя и аз – въобще не сме сложени по един и същи начин!
Осгуд: Можем да я преправим.
Джери: О, не! Виж, Осгуд, ще бъда откровена с теб! Ние не можем да се оженим изобщо!
Осгуд: Защо не?
Джери: Ами, да започнем с това, че не съм естествена блондинка!
Осгуд: Това няма значение.
Джери: И пуша! Пуша през цялото време!
Осгуд: Не ме интересува.
Джери: И имам ужасно минало! Три години живях със саксофонист...
Осгуд: Прощавам ти!
Джери: И никога няма да мога да имам деца!
Осгуд: Ще си осиновим ...
Джери: Но ти не разбираш, Осгуд! (сваля перуката и казва вече с мъжки глас) АЗ СЪМ МЪЖ!
Осгуд: Е, никой не е съвършен...
:))))))
