събота, 5 юли 2014 г.

Истинската цел на ГАДАТЕЛСТВОТО


Или за моя метод ТРАНСФОРМИРАЩИ ЛИЧНИ КАРТИНИ

Преди да мина по същество, уважаеми Читатели на блога, искам да ви съобщя, че вече ще премествам цялата си блогова дейност в новия си сайт:

www.tretooko.com

който ще заработи активно до 1-2 седмици. Засега сайтът ми има страница във Facebook – по-долу съм дала линк към нея.

Благодаря на Всички, които бяха с мен през тия години! Бъдете БлагоСловени!

С тази статия ще запозная читателите с един мой метод за трансформация, който прилагам от известно време и в работата си с други хора. Най-общо – става дума за създаване на картина, която аз рисувам след медитация върху съответния човек. Никога не знам предварително какво ще изобразя – картината се рисува „автоматично”. Интересното е, че досега всеки, който е получавал такава картина, наистина намира себе си в нея, и често вижда неща, които досега не е виждал или осъзнавал. За да се изяснят обаче нещата, ще започна по-отдалече – всъщност, от нещо, което вероятно съществува отпреди Големия Взрив – гадателството. Или, както аз го наричам – „да виждаш времево”.

Бидейки същества пространствени, т.е. усещащи, че са ВЪТРЕ в ПРОСТРАНСТВОТО (което, разбира се, е илюзия), повечето от нас, паралелно с това усещане за пребиваване ВЪВ ПРОСТРАНСТВОТО, усещаме ВРЕМЕТО някак ИЗВЪН НАС. Усещаме го като река, която тече наоколо. Но ние не течем с него. Ако мога да си позволя такава метафора – то пространството е лодката, в която ние седим, а времето е реката, по която се носи статичната лодка-пространство. Макар науката отдавна да е доказала, че реално няма отделно време и отделно пространство – че те са едно неделимо ЦЯЛО – ние продължаваме да ги усещаме по този начин. Е, понякога човек може да преживее спонтанно състояния, при които да има съвсем осезаемо усещане за статичност на времето и разтичане на пространството – т.е. обръщане на стандартното възприятие. Разбира се, спонтанните преживявания от този вид са рядкост. В повечето случаи те се индуцират целенасочено - дали чрез различни соматопсихо-техники, дали чрез употреба на вещества, влияещи върху мозъчните центрове, това е без значение.

И след този дълъг и вероятно неясен увод, ще премина по същество, за да го изясня.

Става дума за това: поради горните причини, ние не виждаме ВРЕМЕТО в цялост. Най-общо - не виждаме себе си например ЕДНОВРЕМЕННО като ЗИГОТА, ЕМБРИОН, БЕБЕ, ДЕТЕ, МЛАДЕЖ, МЪЖ ИЛИ ЖЕНА, СТАРЕЦ и т.н. Ако по начало можехме да виждаме времево, щяхме да се възприемаме едновременно във всички гореизброени състояния. Но ние виждаме основно пространствено. Затова ни се струва, че така наречените, условно, минало и бъдеще, не са пред нас. Тук идва редът на ГАДАТЕЛСТВОТО. То е вид практика, която, ако е добре приложена, може да даде на човек този вечно търсен „времеви поглед”.

За съжаление, не всички разбират дълбочината на тези неща и приемат „гадателството” като начин да разберат бъдещето си. А то всъщност е нещо много повече от това. Бъдеще реално няма. То е ТУК и СЕГА. Осмелявайки се да „виждаш времево”, ти се осмеляваш и да създадеш бъдещето си. А също и миналото – колкото и абсурдно да звучи. Затова всяка една гадателска практика, ако е изпълнена правилно и добронамерено, е всъщност АКТ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ.

Цялата статия:

ТУК ...

И една от трансформиращите ми картини – човекът, за когото я рисувах, се съгласи да я публикувам, благодаря му за което!

05.07.2014г. Соня Петрова – Аеиа

вторник, 17 юни 2014 г.

Книгата ми "Магически разкази" - информация за поръчка


„Магически разкази” излязоха от печат и вече неотменно са в тази реалност! :)

Всеки, който иска да поръча от мен книгата, може да го направи във Фейсбук, на лично съобщение,

или на e-mail: magicktarot333@gmail.com

Профилът ми във Фейсбук: Sonia Petrova Aeya

Страницата на книгата във Фейсбук: Магически разкази

Цената на книгата е 15 лева. Поръчалият плаща при получаване тази цена – транспортните разходи са за моя сметка. Най-лесно е да се изпрати по Еконт с наложен платеж. Получателят изпраща до мен съобщение с адрес на удобен за него офис на Еконт, където да получи пратката, имената си и някакъв телефон за връзка.

Разбира се, ако някой желае да я получи по друг начин, с друг доставчик и т.н. – няма проблем, просто да пише!

Благодаря на Всички за вниманието!

...

...

сряда, 11 юни 2014 г.

Притча за ГУРУТО и БЪЛХАТА


Имаше един гуру, нестандартен.

Последователите му знаеха много добре как могат да

прихванат просветление от него –

достатъчно бе да ги полази и нахапе бълха,

пребивавала преди това по гурувата кожа.

Този гуру, обаче, много рядко имаше бълхи – нарочно!

Беше проява на голямо Майсторство, ученик да успее да пусне бълха върху Гуруто.

Защото той, освен че беше изключително чувствителен за крачките на бълхите по собствената му кожа, можеше и да разговаря с тях! Рядко се намираше бълха, която да се осмели да го полази на своя глава!

Не за друго, а защото никоя бълха не иска да е преносител на Просветлението.

И то не защото Просветлението е нещо лошо!

А просто някои го бъркаха с опасна болест и поставяха горката, прихванала Бълха, под строга карантина!

Която понякога траеше ЕОНИ!!!

Не е добре да висиш толкова време под карантина!

Особено ако си Бълха!

Т.е. – ако по рождение можеш да НАДскочиш 18 000 пъти собствения си ръст!!!

...

11.06.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 10 юни 2014 г.

Книгата "Магически разкази" в електронен вариант


Електронната книга излезе преди печатната.

Ето я:

Магически разкази (клик)

...

събота, 7 юни 2014 г.

Какво е ЩАСТИЕТО? Доказателство...


Ти! Това си просто ТИ!

Ето защо:

каквито и предмети, хора, обекти, притежания, усещания да те правят щастлив -

ако ТЕБ те няма с тях,

ЩАСТИЕ НЯМА.

...

ТИ СИ ЩАСТИЕТО!

...

Просто не винаги се самозабелязваш - затова ти трябват помощните неща, хора, предмети, обекти, усещания - както за невъоръженото око е нужен телескоп, за да види звездите.

Но и милиарди телескопи да има - няма ли го ОКОТО - нищо няма да бъде видяно.

...

07.06.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 6 юни 2014 г.

Човекът понася много по-лесно чуждата мъка, отколкото чуждата радост


Наскоро нашият известен контактьор и ченълинг-мастър Г.З. се натъкнал на странен етерен ръкопис, по време на своите странствания из ДНК-слоевете.

Преведено на човешки език - с буквите му и всичко останало - написаното в ръкописа гласяло следното:

...

"И създадохме ние човека - точно както след време ще четат в шумерските таблички - да ни бъде роб и да върши тежката работа.

И той я вършеше, докато не му омръзна.

После се освободи.

Ама забрави, преди да се освободи, да си вложи в гените и усещането за радост и съпричастност.

И си остана просто един свободен роб-мазохист.

След време той, т.е. потомците му, ще се чудят, защо става така, че:

Когато някой страда и се оплаква, много хора се втурват да му съчувстват и помагат.

А когато човек е радостен -

почти никой не иска да е съпричастен с неговата радост.

Да, странно същество ще бъде този освободен роб-мазохист!

Ще понася много по-леко чуждата мъка, отколкото чуждата радост."

...

По-натам в ръкописа следват непреводими изрази.

Всъщност, уважаеми читатели, знаете, че условно наричаме това нещо "ръкопис" - то нито е писано, нито е направено от ръка.

Но Г.З. не разполага с дума, която да го опише. Човешкият род - също.

Важното е, че все пак преведохме част от него.

...

06.06.2014г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 31 май 2014 г.

Не е задължително да умираме от това, което ни убива!


Отново малко анонси на престоящата ми книга - сборника "Магически разкази".

...

...

...

...

...

"Магически разкази" във Facebook (клик)

четвъртък, 29 май 2014 г.

Най-голямата Тайна...


...

...

Още от предстоящата ми книга - във Фейсбук:

МАГИЧЕСКИ РАЗКАЗИ (клик)

...

29.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 26 май 2014 г.

Нещо като изповед на една кандидат-авторка


Дълго се чудех дали да пиша това, което ще напиша тук, или да го прескоча. Но държа да споделя някои неща за себе си и да дообясня защо реших да издам първата си книга – сборника „Магически разкази”.

Нямам никакви близки или роднини, които да са дейци на културата или изкуството. Моите родители са невероятни хора, и винаги съм ги благославяла и съм благодаряла на Бог за тях и за семейството, в което израснах, но родителите ми също нямат нищо общо с културата и изкуството, и дори нямат висше образование. Така че аз се явявам нещо като НЛО, или „свободен електрон” - някаква си блогърка, никому неизвестна, решила да издава книга. Едно е да си пишеш в блога, съвсем друго - да се осмелиш да издадеш писанията си. Това за някои странични наблюдатели би било хубаво нещо, но за други – дори обидно! Няма да обяснявам защо – поне засега.

Известни са ми „правилата на системата”. Така наречената от мен „система” не търпи разбутване в своите пластове – и не приема нови неща. Писатели, автори, творци и културни дейци, които са в „системата” – тях тя ги търпи и поддържа. Но ако някой нов иска да влезе – ще срещне сериозен отпор. И от членовете на същата тази система, и от самата нея. Този „закон” се отнася за всичко – и за бизнеса, и за политиката – за какво ли не – не само за изкуството и културата. Известен ми е като „закон”, специално по отношение на бизнеса, защото той бе моето амплоа в предишните тринадесет години.

Разбира се, Читателят определя дали някой писател е Автор, или не е. Читателят, Времето и Ценността, която съответният писател е дал на Другите. Ако написаното от теб е нещо банално, всеизвестно и непотребно – със сигурност няма да станеш автор.

Но, за да стигнеш до Читателя, не можеш да чакаш той да те намери – това никога няма да стане. Ти трябва да направиш първата крачка!

Затова и реших да я направя.

Допълнително смятам, че имам какво да кажа на Читателя. Но, пак повтарям – напълно съзнавам, че Той-Тя ще определи това.

Аз просто правя Първата Крачка.

Благодаря на Всички за вниманието!

...

25.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 23 май 2014 г.

Предстоящо: книгата "Магически разкази"


След около месец излиза от печат първата ми книга - "Магически разкази".

Тя е сборник от 55 истории, повечето от които съм публикувала и тук.

...

Линк на "Магически разкази" във Facebook:

МАГИЧЕСКИ РАЗКАЗИ

...

Заповядайте!

...

понеделник, 19 май 2014 г.

Когато Фениксът се ражда от Огъня


Когато навитият на спирала Огън започне да се развива, Той не пълзи по Стълба, а лети.

В сихрон се движат Крилата на Безброй Феникси.

Скоростта им е по-бърза от тази на Светлината.

...

Оприличават Кундалини на Змия.

Пернатата Змия от Южна Америка -

също е Кундалини.

Змия-Птица-Феникс-Огън - това е Една Сила.

...

Птицата не пада, когато лети -

кое е условието това да стане?

Защо птиците могат да летят?

Нали са по-тежки от Въздуха?!

Нормалната логика, на която и Ти си свикнал да се подчиняваш,

ти казва, че Птицата не би трябвало да може да лети.

Но Тя ЛЕТИ!

Защото ДВИЖИ КРИЛАТА СИ по-бързо, отколкото се движи Въздуха.

...

Когато Гръбнакът ти се превърне в хиляди Криле -

не се бави!

Движи го!

Бързо!!!

...

...

19.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 17 май 2014 г.

Свещеното Единение


То идва неочаквано и изведнъж.

То винаги е Дар.

Дарът е нещо, към което не си се стремил съзнателно, нещо непознато за теб.

До момента, в който го получиш.

Тогава разбираш, че това е Дар.

Че Всичко

Е

Дар.

Очите на Орела

са Твои Очи.

Те виждат от всичките си страни.

Ти, Орелът, виждаш сам себе си

как се превръщаш последователно:

в земя;

във вода;

във въздух;

в огън;

в етер.

И отново...

Светещото Блаженство на тези превръщания не може да бъде описано и усетено с думи.

...

То те обзема изведнъж -

като любов от пръв поглед;

като внезапно избухнало блаженство.

...

Както изгряващото Слънце

насища всичко със Светлина,

така Единението

те слива със Всичкото.

Наистина всичко е светлина.

...

Граници никога не е имало.

И няма "никога",

а пребиваваш в никога-никъде.

И няма пребиваване,

а влизаш в Ритъма

на Пулса

на Единното...

Единният Звук на МногоПластовата Тишина

изпълва БезВремевото БезПространствие,

подобно на Светлината на Изгрева.

...

Орелът продължава Полета си.

Полетът е Дом.

Ти винаги си бил у Дома.

Там, където и когато Светлина и Звук са ЕДНО.

...

...

17.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 16 май 2014 г.

Чакането е анти-действие


Чакането е анти-действие. Безсмислено и опасно.

Чакането удължава Времетраенето, но съкращава Живота.

Чакането е анти-живот.

Започнеш ли да чакаш – започва да те чака и Животът.

И така, във взаимно чакане, моментите се изнизват във Вечността.

А Ти си оставаш с едното чакане. Което не съществува.

Животът, който също те е чакал, накрая се отчайва и престава да те чака...

...

Всичко е Любов.

...

...

16.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Любовта е Творящата Сила (мои йогийски бележки)


Каквото и да се каже за Любовта - вярно ще е, защото Тя е Всичко.

Тя е Преди, Сега, След, Винаги, Тук, Там и Навсякъде.

Много хора "виждат" някакви противоположни на Любовта Сили в нашия свят.

Любовта няма противоположност, тя е извън дуалността. Противопоставят се една на друга само Силите, които са ВЪВ и определят дуалността. Тя е навсякъде, включително и в дуалния свят. Но не е дуална.

Любовта е Кундалини.

Тя е Творчеството.

Тя е Бог.

Тя - казвам "Тя", но Любовта няма род и число.

Любовта не се вписва в граматични правила и категории.

Любовта не се вписва и във физичните и химичните закони на Природата.

Тя е втъкана в тъканта на пространство-времето, но е и извън тях.

Тя е поддържащият принцип на всички Тъкани.

Тя е и определящият Принцип.

Любовта е отвъд Квантовата Неопределеност.

Любовта е Христос.

Бог е Любов.

Неслучайно повечето светци, просветлени, въплътени и невъплътени Учители говорят за Любовта.

Любовта Е.

Любовта НЕ Е.

Любовта е Хляба.

Никой не е по-голям от Любовта.

Никой не е по-малък от Нея.

Любовта Е.

...

Какво е "обикновената" човешка любов - тази между мъж и жена? Това е Дар от Любовта, от Бог, от Вселената.

Дар, който да помогне на слабата и неразвита все още Душа, да види, усети и преживее, че Творчество се получава единствено и само, когато ДВЕ СТАНЕ ЕДНО.

Две, привидно отделни Същества, стават Едно - Любовта не е дуална и не се подчинява на илюзорните, но силни, закони на дуалността.

Когато обичаш някого - твоят Аз става Негов Аз. Ставате Един Аз. Ставате Вселената.

"Обикновената" любов между двама души е пряка демонстрация на Принципа на Единението. На Единството.

Преживееш ли това "обикновено" единение - ти можеш преспокойно да преживееш и Единение със, условно, Вселената.

...

...

16.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 15 май 2014 г.

Галактиките са шамански дискове


Дискът, с който лети Шаманът, се нарича от някои "галактика". С него, практически, летят всички - но, бидейки не-шамани - те дори не усещат, че летят. През пространство-времето. Тайна е и накъде отиват...

...

...

15.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

сряда, 14 май 2014 г.

Медитация: Музиката на Гръбначния стълб


При болки и проблеми с гърба и пр.

...

...

14.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 13 май 2014 г.

Съюз между Свадхистана и Вишудха


Съюз между Свадхистана и Вишудха

...

...

12.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 11 май 2014 г.

Зелените Ангели на Светлината


Зелените Ангели на Светлината

...

...

11.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 10 май 2014 г.

Планетата на забравилите бъдещето


Имаше някога една странна планета. Нейните разумни жители бяха приели за напълно вярно, че "времето тече в една посока" и че могат да помнят или забравят единствено събития от миналото. Те със същия успех можеха да помнят и неща от бъдещето, защото времето всъщност изобщо нямаше посока и не течеше - но представата бе толкова дълбоко загнездена, че замъгляваше всичко очевидно и реално.

Големите Умове на Планетата много пъти обясняваха на другите, че това не е точно така, че "времето е нищо повече от удобна илюзия", но въпреки това общата нагласа и усет към времето не се променяше и хората не можеха да си спомнят нищичко от бъдещето.

Тези, които все пак успяваха да си спомнят съзнателно за бъдещето - защото по принцип всички бяха родени с тази обикновена способност - бяха обявявани за гении, велики пророци, неземни учени, или за обикновени аутсайдери. Други спомнящи си бъдещето пък не си признаваха, че го правят, но се възползваха от това - те бяха просто успели или щастливи хора.

Странна бе тая планета, възможно е все още да съществува и все още там да не помнят бъдещето.

...

10.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 9 май 2014 г.

Пирамидите са шоколадовите бонбони на извънземните!


Вчера, нашият добър познат, ченълинг-ист и контактьор, Г.З., отново е влязъл в контакт с Вселенския Разум.

По думите на контактьора, Разумът не му позволил да го обхване холистично, затова Г.З. се наместил само в един условен сектор на Вселенския Тартор и от там опитал да разбере кой, кога и защо е построил пирамидите на планетата Земя.

Някакъв тамошен секторджия - Г.З. мисли, че това е бил човекът, обслужващ разумната тоалетна, но не е много сигурен - та, този секторджия напсувал нашия ченълингист и се опитал да го вкара в друг Сектор. Г.З. обаче дал смел отпор! Това породило нещо като "реакция на Сфинкса " - и секторджията на свой ред изпаднал в медиумичност, казвайки с напълно чужд глас:

- ПИРАМИДИТЕ СА ШОКОЛАДОВИТЕ БОНБОНИ НА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ!

Ние, от редакцията, предполагаме, че в такъв случай Земята е кутия за шоколадови бонбони.

Които са червясали!

Ако предположим, че всичко живо около пирамидите е дошло там след тях, разбира се. Надяваме се също, Висшият Разум да не се усети и да не изпрати Галактическите Санитарни Власти да прочистят Земята, т.е. бонбонената кутия, от излишните живи микро- и макроорганизми! Част от които, се явяваме и ние, уважаеми читатели и не-читатели!

Ще следим нещата в тази връзка и занапред!

Очаквайте продължения!

...

09.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 8 май 2014 г.

Различен ли си Ти?


Много хора - мнозинството - държат на това, че "СА РАЗЛИЧНИ". Ако, не дай Боже, се пошегуваш с тяхното "различие" или се опиташ да намериш нещо общо между себе си и тях - може да те нападнат и обявят за нахален глупак - най-малко!

А всъщност, в кръга на майтапа, но не само, когато мнозинството е "различно", то значи, че то реално е "еднакво". Еднакви в своята различност. Тези, които не претендират за "различност" - те всъщност са различните.

Не съм против така нареченото "его". То е нашата "личност" в този Свят, за разлика от "същността" ни, която е извечната ни част (делението е условно, езикът просто го изисква). Най-общо - личността се мени, същността - не.

Човек, който пребивава в своята същност, се усеща, съвсем реално, като ЕДНО С ВСЕЛЕНАТА. И конкретно - с ближните, с мравките, със стихиите, и т.н. Не се усеща различен нито от себеподобните си, нито от "вселената".

Човек, пребиваващ основно в своето Его, т.е. в конкретната си личност (маска) - той тръби, "ЧЕ Е РАЗЛИЧЕН", и се бори със зъби и нокти да не изпусне това си "качество".

Радвам се, че засега личните ми клетки не се усещат като различни от мене! Защото може и това да стане. Вероятно всяка моя клетка има усещане за своята личност, но живее и със същността си - т.е. клетките ми, всички заедно, се чувстват и СА едно цяло, НЕДЕЛИМО.

Отново леко на шега, ако един човек, претендиращ за "различност", остане напълно сам на планетата - без други хора, без абсолютно никакви растения, бактерии, животни, въздух и вода - ако остане само той и земята - ами... Няма да го бъде! Тази представа, според мен, много лесно, бързо и качествено демонстрира "единството на всичко".

И, да! Клетките, които ме изграждат, е добре да са различни помежду си. Иначе ще бъда просто една "тъкан". А различието прави единството, ще знаете!

...

08.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 5 май 2014 г.

Ервин Шрьодингер "Разум и Материя" - откъс


Всъщност, ако повече хора прочетат книгите на Ервин Шрьодингер, може би ще разберат, че всичко това, което ни говорят и пишат новите "гурута", жреците на Ню Ейдж и прочие "модни" течения, са всъщност неща, казани отдавна от учени, с ранга на Ервин Шрьодингер. Разбира се, и т.нар. съвременна наука си трае за тези работи, изкарвайки ги "пара-" или "псевдонаучни", избягвайки удобно факта, че за "РАЗУМ", "СВЕТЛИНА", "СВЕТЛИННИ СЪЩЕСТВА" и подобни неща не бълнуват някакви полуграмотни мошеници, а истински, световно признати учени. Но, така е! Както казва Робърт Антон Уилсън - има много описани срещи на НЛО и "Извънземни" с признати учени. За това пресата и "общото осведомяване" си траят много обиграно! Позволяват си да съобщават за такива срещи единствено, ако са се случили на пътни полицаи и зарзаватчии - народът някак по различному приема този еднотипен факт. Ха! В "народните" представи има голяма разлика, дали пресата ще съобщи за сериозен учен, срещнал извънземни, или за зарзаватчия с подобно преживяване. Така да е! Всеки може да си направи някакъв извод.

Следва мой превод на една глава от книгата на Ервин Шрьодингер

"РАЗУМ И МАТЕРИЯ"

Глава 4

Аритметичен парадокс

Единственост на разума

.

Причината за това, че нашето усещащо, възприемащо и мислещо его не се среща никъде в нашата научна картина на света, се формулира лесно с осем думи: защото самото то се явява картина на света. То е идентично на цялото и затова не може да се съдържа в него като негова част. Но, разбира се, тук се натъкваме на аритметичен парадокс; съществува, очевидно, голямо количество от съзнателни его, а в същото време светът е само един. Това следва от това, по какъв начин светът-концепция възпроизвежда сам себе си. Няколко области на „личното” съзнание частично се припокриват. Общият участък, в който се наблюдава припокритие на всичките области, се явява постройката на „реалния, окръжаващ ни свят”. Но при всичко това, остава едно неприятно чувство, пораждащо въпроси от вида на: наистина ли моят свят е същият като твоя? Съществува ли единствен реален свят, различен от картините, интроецирани по пътя на възприятието във всеки от нас? И, ако е така, то приличат ли тези картини на реалния свят, или последният, светът „в себе си”, силно се отличава от възприеманото от нас?

Това са остроумни и, според мен, способни лесно да създадат бъркотия въпроси. За тях няма адекватни отговори. Всички те се явяват антиномии (или водят обратно към себе си), източникът на които – е това, което аз наричам аритметичен парадокс; множество от съзнателни его, от ментални опити, от които е измислен един свят. Разрешението на този числов парадокс би приключило с всичките въпроси от гореупоменатия тип и - трябва да се мисли - би ги лишило от смисъл.

Има два пътя на разрешаване на този числов парадокс, всеки от които се явява достатъчно безумен, от гледната точка на съвременната научна мисъл (основана на древногръцката мисъл и затова изцяло „западна”). Един от тях – множествеността на света в плашещото учение на Лайбниц за монадите: всяко монада се явява отделен свят, като при това няма никаква връзка между тези светове; монадата „няма прозорци”, тя е „лишена от правото на кореспонденция”. Това, че монадите, все пак, взаимодействат една с друга, се нарича „предустановена хармония”. Предполагам, че това учение би се оказало привлекателно за малцина, без да говоря за това, то да бъде разглеждано в качество на средство за смекчаване на числовата антиномия.

Съществува, очевидно, само една алтернатива, а именно: обединение на разумите или на съзнанията. Тяхната множественост е привидна, а реално съществува само един разум. Такова учение е изложено в Упанишадите. И не само в Упанишадите. Мистичният опит на единение с Бога обичайно води след себе си до подобно отношение, ако не му се противопоставят вкоренили се предразсъдъци; а това значи, че на запад това е по-малко приемливо, отколкото на изток. Разрешете, в качеството на пример не от Упанишадите, да цитирам мистика от 13 мек, ислямиста-перс Азис Насафи. Привеждам текста от работата на Фриц Майер, в превод на немски език:

„При смъртта на което и да е живо същество духът се връща в духовния свят, тялото – във физическия. В това отношение, така или иначе, на изменения е подложено само тялото. Духовният свят се явява един дух, който, като източник на светлина, някак си стои зад физическия свят и, когато се ражда каквото и да е същество, свети през него (физическия свят), както през прозорец. В зависимост от вида и размера на прозореца, в света попада повече или по-малко светлина. Самата светлина при това остава непроменена.”

Преди десет години Олдъс Хъксли публикува ценна книга, озаглавена The Perennial Philosophy, която се явява антология на мистиката, обхващаща най-различни периоди и най-различни народи. Отваряйки на която и да е страница, ще намерите множество красиви изказвания, приличащи си едно с друго. Поразява вълшебната съгласуваност между хора от различни раси, различни религии, не знаещи изобщо за съществуването един на друг, разделени от векове и хилядолетия, и от най-големите разстояния, които съществуват на земното кълбо.

Все пак, трябва да се отбележи, че за западната мисъл това учение е малко привлекателно, неприятно на вкус, то е получило облик на ненаучно-фантастично. Да, това е така, защото нашата наука – гръцката наука – е основана на обективация, посредством която тя е и отрязала от себе си пътя към адекватното разбиране на Субекта на Познание, на разума. И аз съм убеден, че това именно е тази точка, в която нашият, сега съществуващ начин на мислене, се нуждае от корекция, може би, по пътя на преливане на кръв от източната мисъл. Това няма да бъде лесно, и трябва да се опасяваме от груби грешки – преливането на кръв винаги изисква много внимание и вземане на предохранителни мерки, тъй като е възможно да се образуват тромби. Не би ни се искало да загубим достигнатата от нашата мисъл логическа точност, аналог на която не съществува никъде, в нито една епоха.

И все пак, можем да приведем един аргумент в полза на мистичното учение за „идентичността” на всички разуми един с друг и с висшия разум – в противовес на плашещата монадология на Лайбниц. Учението за „идентичността” може да утвърждава, че решаващият аргумент в негова полза се явява този емпиричен факт, че съзнанието никога не се усеща в множествено число, а само в единствено. Не само че никой от нас никога не се е срещал с повече от едно съзнание; а и отсъства косвено свидетелство на това, че то въобще някога е имало място. Ако аз кажа, че един и същи разум не може да има повече от едно съзнание, това ще се окаже откровена тавтология – ние изобщо не сме способни да си представим противоположното.

И все пак, съществуват случаи или ситуации, в които ние бихме могли да очакваме и даже да изискваме появата на това непредставимо нещо, ако то изобщо може да съществува. Този момент искам да обсъдя по-подробно и да го подкрепя с цитати от книгата на сър Чарлз Шерингтън, човек с най-висш гений и в същото време (рядък случай!) здравомислещ учен. Доколкото мога да съдя, той не е клонял към философията на Упанишадите. Целта на долуописаното обсъждане се явява опит да направя някакъв принос в разчистването на пътя към асимилация в бъдещето на учението за идентичността с нашия научен поглед над света, без да жертвам трезвостта и логическата точност.

Но аз говорих и за това, че ние не можем дори да си представим множественост на съзнанието в един разум. Тези думи са напълно произносими, но те не описват мислим опит. Даже в патологичните случаи на „раздвоение на личността” две личности поредно се сменят една с друга, но никога не излизат заедно на сцената; впрочем, това е и характерна особеност, покрай всичко друго, те нищо не знаят един за друг.

Когато в кукления спектакъл на нашите съновидения ние държим в ръцете си конците на множество актьори, управлявайки техните движения и реч, ние съзнаваме, че това е така. Само един от тях се явявам аз – този, който вижда съня. В него аз говоря и действам непосредствено, и при това аз, възможно е, с нетърпение очаквам отговора от другото лице, ще изпълни ли той моята срочна молба или не. Това, че аз, изобщо, бих могъл да го заставя да прави и говори всичко, което е угодно на моята душа, не се осъзнава – но всъщност това не е съвсем така. Защото в подобен сън „другият”, ще се осмеля да предположа, се явява основно като изображение на някакво сериозно препятствие, което ми пречи наяве и над което аз нямам власт. Странното състояние на нещата, описано тук, се явява, напълно очевидно, причина за това, че хората от древността са вярвали твърдо, че влизат в контакт с хора, живи или мъртви, или, възможно, с богове или герои, които виждат на сън. Това е упорит предразсъдък. На границата на 6 в. Пр. Хр. Хераклит Ефески застанал твърдо срещу него с яснота, която се среща рядко в неговите, на места доста мъгляви, фрагменти. Но Лукреций Кар, считащ себе си за протагонист на просветената мисъл, така и не се разделил с този предразсъдък, макар че вече живеел в 1 век. Пр. Хр. В наши дни такъв предразсъдък е рядкост, но се съмнявам да е изживян напълно.

Сега разрешете да се обърна към нещо съвършено различно. Аз намирам за напълно невъзможно да формулирам мисъл за това, по какъв начин, например, моят собствен съзнателен разум (който ми изглежда един) може да възникне в резултат на интеграцията на съзнанията на клетките (или на някои от тях), от които се състои моето тяло, или по какъв начин във всеки момент от моя живот моят разум се явява, така да се каже, техен равнодействащ. Може да се помисли, че такова „сдружение на клетки”, каквото се явява всеки от нас, би могло да бъде възможност par excellence за разума да прояви своята множественост, ако той въобще е способен на такова нещо. Думата „сдружение” или „държава от клетки” (Zellstaat) днес вече не се счита за метафора. Да чуем това, което казва Шерингтън:

„Твърдението, че всяка от клетките, които ни съставят, се явява индивидуален егоцентричен живот – не е просто изречение. Не е просто удобен начин на описание. Клетката, като компонент на тялото – не е само визуално ограничен модул – това е отделен живот, съсредоточен върху себе си. Тя живее собствен живот. Клетката – това е отделен живот, и нашият живот, който, на свой ред, се явява отделен живот, се състои изцяло от животи-клетки.”

И този разказ може да бъде продължен, задълбавайки се в подробностите и конкретизирайки. И патологията на мозъка, и физиологичните изследвания на чувственото възприятие недвусмислено свидетелстват в полза на регионалното разделение на сензориума на области, чиято далеко стигаща независимост е удивителна, доколкото ни позволява да очакваме, че тези области са свързани с областите на разума; но това не е така. Подчертано характерният пример изглежда по следния начин. Ако погледнем отдалечен пейзаж първоначално с двете си очи, след това само с дясното, закривайки лявото, след това – обратно – ние няма да видим съществена разлика. Във всичките три случая психическото зрително пространство е едно и също. Това, разбира се, може да бъде предизвикано напълно от факта, че от съответстващите нервни окончания на ретината стимулът се предава на един и същи център, разположен в мозъка, където „се произвежда възприятието” – по същия начин, както в дома ми копчетата, разположени до входната врата и в спалнята на жена ми, карат да звъни един и същ звънец над вратата на кухнята. Това е най-простото обяснение, но то е неправилно.

Шерингтън ни разказва за много интересни експерименти по определяне на праговата честота на трептенето. Ще се постарая максимално кратко да изложа същността на въпроса. Представете си миниатюрен фар, поставен в лаборатория и излъчващ 40, 60, 80 или 100 светвания секунда. С увеличаването на честотата на светванията, трептенето ПРОПАДА на определена честота, зависеща от условията на експеримента; при това наблюдателят, който гледа с две очи по обичайния си начин, ще види непрекъсната светлина. Да допуснем, че в дадените условия праговата честота е 60 светвания в секунда. Във втори експеримент използваме специално приспособление, пропускащо във всяко око всяко второ светване така, че всяко око поотделно да вижда 30 светвания в секунда. Ако възбужденията се провеждаха в един и същ физиологичен център, то не би трябвало да има никаква разлика: ако аз натискам копчето при входната си врата, да кажем, на всеки две секунди, а жена ми прави същото в спалнята, но не едновременно с мен, звънецът в кухнята ще звъни всяка секунда, сякаш един от нас натиска своето копче всяка секунда или сякаш ние правим едно и също, но синхронно. Така или иначе, във втория експеримент нещата не стоят така. 30 светвания, възприемани от дясното око плюс 30 светвания, възприемани от лявото, са много далече от това, че да се отстрани усещането за трептене; за целта е нужна честота, два пъти по-голяма, а именно: 60 светвания за дясното око и 60 за лявото, ако и двете очи са отворени. Разрешете да приведа главния извод, формулиран от самия Шерингтън:

„Двата отчета обединяват не пространствените съединения на церебралния механизъм... Сякаш образите, възприемани от дясното и лявото очи, се наблюдават, всеки един от тях, от два наблюдателя, чиито разуми са обединени. Като че ли възприятията на дясното и лявото очи се обработват поотделно, а после се обединяват психически... Сякаш всяко око има собствен сензориум на съществено достойнство, в който менталните процеси, основани в това око, са се развили до равнище на пълно усещане. Физиологически това би съответствало на визуален субмозък. Тези субмозъци биха били два: един за дясното око, и втори – за лявото. По-скоро едновременността на действието, отколкото структурното обединение, обезпечава тяхното ментално сътрудничество.”

После следват съображения от много общ характер, от които отново ще приведа най-характерните фрагменти:

„Съществуват ли, по този начин, квазинезависими субмозъци, основани на няколко модалности на чувството? В главния мозък старите „пет” чувства, вместо да се сплитат едно в друго в неразплитаща се плетеница и след това нещата да се объркват още повече от механизма на по-високия порядък, се оказват лесно намираеми, всяко в своята сфера. В каква степен разумът представлява сам по себе си колекция от квазинезависими възприемащи разуми, интегрирани психически в голяма степен от едновременното проявление на възприятията? ... Когато става дума за „разума”, нервната система не се интегрира по пътя на централизацията около догматичната клетка. Вместо това тя изработва многомилионна демокрация, всяка единица на която се явява клетката..., конкретният живот, състоящ се от субживоти, разкрива, макар и в интегрален вид, своята адитивна природа и обявява себе си за събрание от мънички средоточия на живота, действащи съвместно... Но когато ние се обръщаме към разума, всъщност няма такова нещо. Една нервна клетка не е миниатюрен мозък. Клетъчният строеж на тялото не е задължително да е намек за подобен строеж и на „разума”. Една-единствена догматична мозъчна клетка не би могла да придаде на менталната реакция по-обединен и не-атомичен характер, от характера, който й придава гъстозаселеното платно от мозъчни клетки на кората. Видно, материята и енергията имат гранулирана структура, както и „живота”, но не и разума.”

Цитирах ви откъсите, които ме впечатлиха най-много. Шерингтън, с неговото превъзходно познаване на това, които фактически се случва в живото тяло, се сблъсква с парадокса, който, като човек прям и интелектуално искрен, той не се опитва да скрие или някак да обясни (както биха постъпили много други), и той разкрива това практически в груба форма, прекрасно разбирайки, че това е единственият начин за ускоряване на решението на тази научна или философска задача, а замазването с „красиви” фрази затормозява този процес и прави антиномията вечна (не завинаги, но дотогава, докато някой не намери лъжата). Парадоксът на Шерингтън се явява също така аритметичен, числов парадокс, и, доколкото разбирам, той е силно свързан с това, на което аз дадох такова име по-рано в тази глава, макар че той по никакъв начин не е идентичен с него. Предишният парадокс се заключава в това, че от многото разуми изкристализира един свят. Парадоксът на Шерингтън се заключава в това, че един разум, състоящ се като че ли от множество животи-клетки или, казано по друг начин, от многочислени субмозъци, всеки от които обладава такова съществено достойнство, и принадлежащи на себе си, че ние чувстваме подбуждение да свържем с тях субразума. При това на нас ни е известно, че субразумът се явява ужасно чудовище, по същия начин, както и множествения разум – нямащ аналог в опита на когото и да било и съвършено непредставим.

Смея да твърдя, че двата парадокса ще бъдат разрешени (не претендирам за тяхното разрешаване тук и сега) по пътя на асимилацията на източното учение за идентичността в нашето западно научно здание. По своята природа разумът се явява singularе tantum. Следва да се поясни: пълното количество разуми е равно на единица. Ще се осмеля да го нарека неразрушим, доколкото той няма отделно разписание, а именно: разумът винаги е сега. За разума не съществува нито „преди”, нито „след”. Съществува само сега, включващо спомени и очаквания. И признавам, че нашият език не е способен да изрази това, също така признавам, за всеки случай, ако някому се прище да утвърди това, че сега аз говоря на религиозен език, не на научен – впрочем, без да противопоставям религията на науката, а подкрепяйки я с факти, които се изясниха в процеса на безпристрастно научно изследване.

Шерингтън твърди: „Човешкият разум е нов продукт на нашата планета.”

Естествено, аз съм съгласен. Ако трябва да хвърля първото слово (човешко), аз не бих се съгласил. Това вече го обсъждахме по-рано, в първа глава. Странно би било, ако не и смешно, да предполагаме, че размишляващият, съзнателен разум, който в самота отразява създаването на света, се е появил в някакъв момент в процеса на това „създаване”, че се е появил случайно, във връзка с много специфичното биологично устройство, което, само по себе си, съвършено очевидно, изпълнява задачата за съдействие на определени форми на живот във връзка с тяхното самоопазване, способствайки по такъв начин тяхната защита и разпространение: форми на живот, които са се появили по-късно и които са предшествали много други, съхраняващи себе си, без помощта на това устройство (мозъка). Само неголяма част от тях (ако пресметнем видовете) се е заела с „придобиване на мозък”. А преди това, как е станало то, уместен ли е този спектакъл за пуста зала? Не, можем ли да определим дори и по такъв начин свят, който въобще не е съзерцаван от никого?! Когато един археолог реконструира отдавна несъществуващ град или култура, него го интересува живота в миналото, действията, усещанията, мислите, чувствата, човешката радост и болка, съществуващи в това време. Но свят, съществуващ в продължение на много милиони години, но за който не знае, не размишлява нито един разум – представлява ли този свят нещо сам по себе си? Съществувал ли е той? Но няма да забравяме и следното: да говориш (което и направихме), че „създаването на света се отразява в съзнателния разум” – това не е нещо по-различно от прилепващо клише, фраза, метафора. Светът се дава не няколко пъти, а само веднъж. Нищо не се отразява. Оригиналът и изображението са идентични. Светът, разпрострян във времето и пространството, не е нещо по-различно от наша представа/идея (Vorstellung). Опитът не ни дава и най-малък намек за това, че светът би могъл да бъде и още нещо – за което добре е знаел Бъркли.

Но романтиката на света, който е съществувал по протежение на много милиони години до тогава, напълно възможно, е произвела мозъка, чийто поглед, обърнат към себе си, има почти трагични последствия, което аз отново искам да илюстрирам с думите на Шерингтън:

„Енергетическата вселена, както ни казват, стига до състояние на опустяване. Тя се приближава фатално към равновесното си състояние, което ще бъде краят – равновесие, в което животът не може да съществува. При все това, животът се развива безспирно. Нашата планета в своето обкръжение го е развивала и продължава да го развива. Заедно с това еволюира и мозъкът. Ако разумът не се явява енергетична система, как ще му повлияе угасването на вселената? Ще може ли той да оцелее? Доколкото ни е известно в настояще време, крайният разум винаги е свързан с функционираща енергетична система. Когато енергетичната система престане да функционира, какво ще стане с нейния разум? Ще позволи ли вселената, разработваща и продължаваща да разработва крайния разум, той да загине?”

Подобни съображения огорчават в някакъв смисъл. Любопитната двойна роля, която е придобил съзнателният разум, смущава. От една страна, целият световен процес протича на сцената, при това на единствената, или на кораба, или в контейнера, вътре в който е заключено всичко, а отвън няма нищо. От друга страна, създава се впечатление, може би и лъжливо, че в цялата тази световна суета съзнателният разум е свързан с определен особен орган (мозъка), който, бидейки, несъмнено, най-интересното устройство в света на животните и растенията, все пак не се явява уникален, не се явява sui generis; все пак, както и много други, той, в крайна сметка, служи за поддържането на живота на своя владетел, и именно на тази цел той е задължен за своето проявление в процеса на образуването на видовете по пътя на естествения отбор.

Понякога художникът включва в картината си (а поетът – в поемата) един не претендиращ за много, второстепенен герой, олицетворяващ автора. Така авторът на Одисея, както ми се струва, е имал предвид себе си, описвайки слепия бард, пеещ в залата на феаките за битките при Троя и трогващ до сълзи тези, които го виждат. По подобен начин, в песента за Нибелунгите се срещаме с поета (когато Нибелунгите пресичат австрийските земи), който, предполагаемо, се явява автор на всичките епически поеми. В картината на Дюрер „Вси Светии” са изобразени два кръга от молещи се вярващи, в центъра е Троицата, високо в небесата, кръг на блажени отгоре и кръг от хора на земята. Сред последните – крале, императори, папи, и, ако не се лъжа, изображение на самия художник, представящо скромна странична фигура, която със същия успех можеше и да отсъства.

Това за мен представлява най-доброто сравнение на смущаващата двойна роля на разума. От една страна, разумът – това е художникът, нарисувал цялата картина от начало до край; и завършената си работа той се явява несъществен аксесоар, който може да отсъства напълно, без ущърб на производимия ефект.

Отхвърляйки метафорите, ние сме длъжни да кажем, че сме се срещнали с една от типичните антиномии, предизвикани от това, че, докато не сме успели в разработката на достатъчно разбрираем светоглед, без от него да бъде премахван нашия собствен разум, (производителя на тази картина на света), то в резултат на това в нея няма да остане място за разума. Опита за силовото му внедряване се обръща в абсурд.

По-рано аз вече коментирах този факт, че по същата тази причина в картината на физическия свят отсъстват всички чувствени качества, съставляващи Субекта на Познанието. Модел безцветен, беззвучен и неосезаем. По такъв начин и по силата на същата тази причина на света на науката не достига, или, ако ви е угодно, той е лишен от всичко това, което има значение само във връзка със съзнателно размишляващите, възприемащи и чувстващи субекти. На първо място имам пред вид етическите и естетическите ценности, различните ценности от какъвто и да е вид, всичко, което има отношение към това значение и сфера на цялото проявление. Всичко това не просто отсъства, а не може да бъде, от чисто научна гледна точка, поставено органично. Ако се опитаме да го наложим чисто механично, както дете поставя цвета на контурните рисунки в книжките за оцветяване, нищо няма да излезе. Пък и всичко, което е предназначено за влизане в такъв модел на света, волю-неволя приема форма на научно потвърждение на фактите. И, като такова, става невярно.

Животът е ценен сам по себе си. „Почитайте живота!”, - така Алберт Швайцер е формулирал фундаменталната заповед на етиката. Природата се отнася непочтително към живота. Природата се отнася към живота така, сякаш той е най-малко ценното нещо на света. Тиражиран в милиони екземпляри, той в голямата си част се унищожава бързо или става плячка на друг живот. Точно това е мастер-методът на възпроизводство на все нови и нови форми на живот. „Не причинявай страдания, не причинявай болка!” – тази заповед е непозната за Природата. Нейните творения живеят, измъчвайки се едно друго в извечна борба.

„Добро и лошо не съществуват, мисленето ги прави такива”. Нито едно природно събитие не се явява добро или лошо, нито красиво или уродлива. Ценностите отсъстват, и, което е забележително, отсъстват значението и целта. Природата не действа, съобразно поставени цели. Ако в немски език говорим за целенасочена (zweckmassig ) адаптация на организма към окръжаващата среда, ние си даваме сметка, че това е просто удобен начин на изразяване. Ако разберем това буквално, ще направим грешка. Ние грешим в рамките на нашата картина на света. В нея съществува само една причинна връзка.

Най-тягостно е абсолютното мълчание на всичките наши научни изследвания, насочени към разрешаване на въпросите, относно значението и областта на цялото проявление. Колкото по-внимателно го наблюдаваме, толкова по-глупаво и безцелно ни се представя то. Представлението наоколо, очевидно, придобива значение, единствено във връзка с наблюдаващия го разум. Но това, което ни говори науката в това отношение, е чиста проба абсурд: сякаш разумът е бил произведен от това самото проявление, което той сега наблюдава и което ще загине заедно с него, когато в края на краищата Слънцето изстине и Земята се превърне в пустиня от сняг и лед.

Разрешете да кажа няколко думи за прочутия атеизъм на науката, който, разбира се, идва под същото заглавие. Науката отново и отново я упрекват в атеизъм, но без никакви основания. Никакъв личен бог не може да бъде част от модела на света, който е станал достъпен, само с цел да изземе от него всичко лично. Известно е, че опитът на общението с Бог – е такова реално явление, както и непосредственото чувствено възприятие или усещането на собствената индивидуалност. Подобно на тях, за него няма място в пространствено-времевата картина. Аз не намирам Бог където и да е в пространството и времето – така казва честният натуралист. И поради това той получава обвинения от този, в чийто катехизис е записано: Бог е дух.

...

превод: Соня Петрова Аеиа

петък, 2 май 2014 г.

Патерици за зрение - докога?


В наше време всеки един фотоапарат или всяка една програма Фотошоп и подобни могат да виждат и пресъздават света много по-богато и многообразно от "стандартното човешко око".

Приели сме този факт за нещо в реда на нещата, и със сигурност не се замисляме често по това, но реално то си съществува. И не е нормално!

Да, хора са създали оптичните системи и програмите - но забравяме, че създателите-хора, преди да създадат оптиката или програмата, първо са видели света по "фотоапаратски" начин със собствените си очи! Сътворили са оптични системи и програми единствено и само с хуманна цел - да помогнат на "визуалните инвалиди" да могат да погледнат в Богатството и Многообразието. Тук не пиша за търговците, които подхващат "продукта" и започват да печелят от него - говоря единствено за творците - те, в повечето случаи са гении, които нямат нужда от финансова печалба от създаденото - защото могат да се справят в живота си и без такива неща. Но това е друга тема.

На повечето хора е известно, че има различни техники и средства, които могат да променят "визията" ти - от йогийски и будистки техники, през шаманско приемане на психотропни растения, та до обикновената съвременна токсикомания, наричана винаги и често неправилно, с цел заплаха за масите - наркомания. И търсещите хора винаги са намирали начини "да видят" по-обширно Реалността - никога не са се задоволявали с това, което са им показвали "стандартните очи".

Реално погледнато, микроскопи, телескопи, спектроскопи също са вид патерица, създадена от хората за хората. И, да, те, както и фотоапаратите и програмите, могат да се разглеждат като вид естествено допълнение на човешкото зрение, нищо че са технически по същността си - важна е функцията и това, че фактически човек "вижда" напълно реално с тези машини, иначе невидими за "простото му око" неща.

Но - отново стигаме до едно "но" - пак ХОРА СА СЪЗДАЛИ ТЕЗИ МАШИНИ! Т.е. тези хора са видели първоначално БЕЗ МАШИНИТЕ: микробите, звездите, гама-лъчите, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, и т.н. Затова после са създали тези машини - за да помогнат и на другите да видят тези невидими с просто око "неща".

В наше време, кой знае защо, се говори страшно много за "духовния свят", и много хора са го виждали и дори често СА в него... Но, както всеки ще се досети - явно или никой от пребиваващите няма достатъчно технически знания, за да създаде надеждна машина за всеобщо виждане на духовния свят, или никой от тези, притежаващи такива "висши" качества хора, не желае да направи достъпно и за масите това "виждане"... Или "някой" нарочно пречи на създаването на такъв вид машини.

Кирлиановата фотография, оргонните генератори и пр. са заклеймени като псевдонаучни и шарлатански пособия, създадени само за обиране на парсата от наивните слепци. Възможно е да е така...

Но не е ли тогава възможно и микроскопите, и телескопите, и спектроскопите, и фотоапаратите - практически всичко, признато за напълно надеждно от "статуквото", да е всъщност лъжливо и шарлатанско? По същия начин, по който са заклеймени Кирлиановите фотоапарати... Логиката казва - да! напълно е възможно!

Но никой не го прокламира като нещо сериозно това, защото съвременният, всецяло почитан бог - Науката - казва, че микроскопът е напълно надежден инструмент. И така нататък.

Обаче това "казване" си е наистина само казване, прието на абсолютно голо доверие от науко-поклонниците. Да, де, всяка религия изисква сляпа вяра - няма друг начин...

...

02.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 1 май 2014 г.

Песен за Майския огън


ПЕСЕН ЗА МАЙСКИЯ ОГЪН

.

Сред зелените майски огньове,

там нейде сред полята

Слънцето преплете своя Огън

с Огъня прекрасен на Луната.

.

Огън е Живота тайновечен;

Огън през пространства и еони;

Тайнствено запален –

гори вечно

във Звезди,

Планети,

Хора,

Клони.

.

.

...

01.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа

сряда, 30 април 2014 г.

Асансьор за Горния свят


Казват, че понякога, в редките, мистични пролетни нощи, може да попаднеш ненадейно на Асансьора за Горния свят - ако по някаква причина си навън нощно време.

Науката няма обяснение за съществуването му. Но по принцип тя няма обяснение за ничие съществуване, така че това не бива да ни тревожи.

Каква ти тревога! Попаднеш ли на Асансьора - нямаш време за тревоги, защото той те отнася нагоре не със скорост, а с нещо коренно различно - за това нещо няма дума в човешките езици.

Някой, който не е попадал на този Асансьор, би се усъмнил - как така нещо хем ще се движи, хем бързината, с която се движи то, няма да е "скорост", а нещо напълно различно?

За да го разбереш, просто трябва да попаднеш на Асансьора.

Иначе си оставаш в рамката на Думата.

...

30.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 29 април 2014 г.

За позитивното мислене


Преди година, ако не се лъжа, във Фейсбук имаше големи обсъждания и оплювания на "позитивното мислене", породени от статия на някакъв "корифей" в областта. Сега няма нищо по въпроса, никой известен не пуска никакви "зарибявки" по темата, така щото социалните мрежи "да гръмнат" - и аз страдам!

Но ще си пиша в блога по въпроса, ама ха!

Всъщност, само ще обясня това "явление" от моя си гледна точка.

Та, в позитивното мислене няма нищо мистично и бабино-деветино. То просто е мислене, свързано с личната ни увереност в самите нас си.

Да, много от "ваятелите" на хората биха искали да изфабрикуват неуверени и страхливи човечета. Затова и им втълпяват, че, ако случайно им хрумне, че биха могли да направят нещо, то най-добре веднага да си помислят:

НЕ! АЗ НЕ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ ТОВА!

А не да се лигавят с простотии, от сорта на:

ДА! АЗ МОГА! И ЩЕ ДЕЙСТВАМ!

Защото, къде е по-голяма вероятността човек да направи нещо реално - в случая, когато е убеден, че няма да може, или когато си мисли, че ще може?

Разбира се - второто. Ако си пред-убеден, че никога няма да се научиш да свириш на пиано - ти наистина никога няма и да се докоснеш до този инструмент. Това се отнася и за успеха, и за щастието, и за любовта, и - за всичко под небето (не само за пианото).

В това за мен е есенцията на т.нар. "позитивно мислене"

...

29.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 28 април 2014 г.

Яденето е по-силно от Любовта


Ще бъда кратка в днешната си медитация: ОООООМММММ (чуй беСССССкрайния ми гласссс!)...

Та, без майтап, намерих си нова ниша, в която смятам да дерзая, т.е. да дръзвам, и дръзвам, и дръзвам да намирам начини за ... производство и пласмент на адекватен на вибратора заместител на храната!

Карл Густав Юнг, в противовес на Зигмунд Фройд, твърди, че не било вярно, че най-голямата ръководна сила човешка е либидото! За него по-силен от либидото е гладът. И е прав, вероятно! Поне в тази консенсусна "вселена".

В чисто физически план (всъщност, какво значи "физически" и "духовен"? може ли едното да го има без другото - и обратно?), та, в чисто някакъв си план, хората притежават заместители на секса и любовта, от които получават същото удовлетворение, както от "истинските" обекти. Пък и да нямат конкретни предмети-заместители - имат "дясната си ръка" повечето, нали така?

И си викам - абе, ако мога да измисля и аз подобни заместители, ама на плюскането! Ех, ще настане такъв живот! Ядеш си на корем каквото ти Душа сака, и си удовлетворен и строен!

То, като гледам, много рядко, да не кажа хич, поети и други творци възпяват храната и храненето. Е, да, народът си е казал: "никой не е по-голям от Хляба", ама.. до там!

Обаче, в това има някакъв резон - явно чувстваме несъзнателно или свръхсъзнателно, че и да ги възпяваме храната и храненето, и да не ги възпяваме - все тая - не сме ли сити, винаги ще сме гладни, колкото и божествени песни или образи да ни заобикалят. Затова и никой не се и пъне да възпява Храната и Храненето! Виж, Любовта явно може да бъде заместена горе-долу с "Приказки". Както и с вибратори и пр. Ама Храната - нъц!

Сега, все пак ще вметна отново "некои съображения", за да не стават недоразумения. Първо, ясно ми е, и ми е напълно знайно, че, пребивавайки в Духа, можеш да караш изобщо без реална храна, или една хапка суров морков да бъде за теб манна небесна, която ти дава сили да преместваш планети (да, не планини - планети!). Знам също, че когато "си влюбен" - това е едно особено състояние, което далеч не винаги е свързано с някаква "любов" - ти можеш изобщо да не ядеш и пак да си много енергичен, силен и щастлив.

Известно ми е и това, че, доставяйки си кеф с храната, ние всъщност се стремим да постигнем състоянието на "влюбване", за което споменах преди малко. Да, храната определено променя мозъчната химия, и може да ти докара такова състояние. Да, ама далеч не винаги! В нашето комерсиално общество светостта на Храната е забравена - да не кажа - забранена! А всъщност, точно нейната святост е тази "есенция", която може да ти докара висшето състояние (на влюбване). Като се премахне светостта, остава само "грубата материя". Да, знам че няма такова нещо, но нашето общество го е измислило и наложило. Оттам - пристрастяване към храната! Желание за все повече и повече, и не-насищане! И чувство за неудовлетвореност! И съсипване на здравето. И т.н.

Но всичко това се отнася за всяко едно вещество - не само за типичната храна. А и за билките, дрогите, дори за някои действия - като например изкачване на планински връх. Много хора в наше време се катерят по върховете, без да усещат конкретно "Бога", на когото отиват на поклонение там... Но все пак, ще се придържам към храната, стига с тия отклонения!

Ех, уж щях да бъда кратка, а то какво излезе! Пък, като изнамеря адекватния заместител на храната, после ще се прехвърля към водата, след това - към въздуха, и накрая, то я ясно - към гравитацията!

Спирам!

СААААААААААТ НАМ!

:)

...

27.04.2014г. Соня Петрова - АЕИА

четвъртък, 24 април 2014 г.

Доказателство, че жената произлиза от змията


Покрай текущата ми смяна на косата - това е процес, не се смейте! - ме налегнаха некои съображения, които бързам да изплюя на електронния лист, досущ плюеща кобра!

Та, става дума за приликите между жените и змиите.

Преди това обаче - леко уточненийце, коя версия на "змията" ще се ползва тук. Западна или източна? Лично за себе си, разбира се, избирам източната.

Ето ги вкратце двете змийски (ди)версии:

Западна: змията е долно, отровно същество, наказано за вечни времена от бога да ходи на корема си и да яде земя; да наречеш една жена "змия" е обида.

Източна: змията е жив символ на мъдрост; често се явява като въплътен пратеник на боговете или дори - като сам бог; да наречеш жена "змия" е висш комплимент.

И доказателството:

Знае се поверието, че змията никога не остарява, защото сменя кожата си. В процеса на самата смяна змията е неактивна и предпочита да се оттегли от света. Разбира се, и хората си сменят кожата, но това не става така видимо, както при змията, затова и никой не е обърнал внимание на това и не е сътворил поверия, легенди и т.н. Но пак се отплеснах!

Продължавам с доказателството: жената, подобно на змията, си сменя цвета на косата и прическата. В процеса на смяна, т.е. когато е с боя върху главата, жената, подобно на змията, гледа да не се показва на света - единственият, който има право да я вижда, е фризьорът или други посестрими по смяна. Смяната на кожата при змията и смяната на косата при жената са един и същи процес. Жената, като еволюционно напреднал вид, помни старите повели на рода си и ги е претворила в качествено новото, наречено "смяна на коса". Всъщност, знае се, че косата е част от кожата, така че в това няма нищо чудно, нито спорно.

И най-важното: както змията се подмладява с всяка смяна на кожата, така и жената става видимо по-млада, когато си смени косата.

Казах!

...

24.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

сряда, 23 април 2014 г.

Охлюв с перука!


За тайнствения Охлюв с перука се носят какви ли не легенди из едни далечни селения. Тук ще се задоволим само с няколко откъслечни стихчета, стигнали до нашето селение по напълно неизвестни пътища:

...

И някакъв охлюв с перука

летеше към мен в небосвода,

и пееше охлювни песни

за своя и моя изгода.

...

Знай, срещнеш ли охлюв с перука –

то значи Късметът те гледа

и чака дали ще се сетиш,

или ще нагазиш пак лука...!

...

...

...

...

23.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 22 април 2014 г.

Неочакваният Екстаз на нашата Земя...


Днес било Ден на Земята! Отбелязвам го не за друго, а защото вчера, по време на йога-практиката си, като един сущий йогин бай Иван, аз усетих много осезаемо Земята като най-голямото живо същество на планетата...

Да, звучи смешно - хем на планетата ни няма друго, освен планета, хем Тя самата е живо същество, хем е най-голямото.

По принцип се колебая между двата пола - защото едни посветени твърдят, че Земята всъщност била Мъж, а други - че е Жена.

Спомнете си например Геб и Нут - Геб е древноегипетският Бог на Земята. Нут е жена и е Небето... За което ние традиционно сме си решили, че е мъжко. Да, ама не!

Ето ги (картините са от нета):

...

...

...

Та, снощи съвсем осезаемо усетих, че определени места са "ерогенните" зони на нашата Земя. Няма да влизам в подробности - просто споделям, защото не очаквах днес да е точно Ден на Земята.

Духът явно си знае работата!

:)

...

22.04.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 13 април 2014 г.

Щъркелите по Цветница (снимки)


Честита Цветница!

Днес се зарадвах особено много - "моите" щъркели си строят ново гнездо, а точно днес, на връщане от църквата, успях да им направя прекрасни снимки!

...

...

...

...

...

13.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

събота, 12 април 2014 г.

Дръж се! vs. Отпусни се!


Съдържанието, смисълът, посланието, аналогиите, конотациите в тези два израза са ясни на всеки. Затова няма да се разпростирам върху тях, а само ще отбележа "некои съображения", които ме карат да мисля, че по някаква причина "Дръж се!" и "Отпусни се!" са сменили местата си в ежедневната им употреба.

Или, с други думи - според мен, когато казваме: "Дръж се!", би било по-адекватно да казваме: "Отпусни се!". И обратно.

Примерно, някой човек трябва да пробяга определено разстояние. Той изнемогва, чувства, че ще пукне едва ли не, но продължава. За да го окуражим, в повечето случаи бихме му подвикнали "Дръж се!".

Голяма грешка! Ако наистина "подсъзнанието" чува и изпълнява всичко буквално, този човек ще се задържи съвсем реално! И тичането му ще стане още по-голяма мъка и тежест. Ще трябва да преодолява и "своето" съпротивление. Като кон, на когото са опънали изкъсо юздите - т.е. като кон, който Е ДЪРЖАН изкъсо.

На такъв тичащ човек би трябвало да му подвикнем "Отпусни се!".

Втори пример: изнервен човек, който не може да си намери място и постоянно избухва. Ако му кажем "Отпусни се", както е логично и възприето - той още повече ще изтърве коня... На такъв изнервен елемент би било полезно да му се каже "Дръж се!". Тогава той, подсъзнателно, ще укроти изпуснатите си "нерви".

Изобщо, защо е се е случила тази логично-алогична размяна на описваните две заповеди, е напълно неясно. Но факт е, че когато кажеш на изнервен човек да се отпусне, той още повече се изнервя- т.е. наистина се отпуска още повече.

...

12.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

петък, 11 април 2014 г.

Тайните на Летящата Котка


Във вечно тайната Вселена,

там, нейде във Безкрая,

цветенце нежно се опитваше

Земята да пробие.

Тя чувстваше невнятна болка

от тези опити за пробив,

но някъде дълбоко знаеше,

че нежното Цветенце -

щом над Земята се разкрие -

ще стане част от Нейните Криле,

с които ще открие

дълбокия неведом Порив,

вездЕ присъстващ и отсъстващ,

обединил в единно цяло

дори самата Единица;

Искрата Първа и Последна;

Вечерната Зорница.

...

- Ако ви се е случвало да ви никнат криле, вероятно знаете, че това нещо боли!

Така отпочна Котката своята импровизирана лекция пред сбраните от кол и въже дечурлига. Иначе диви и непоседливи, в този момент децата стояха мирни, вперили очи в Летящата Котка и попивайки всяка една нейна дума. Дори фактът, че тази котка можеше да говори, не струваше нищо пред наличието на Крила на гърба й и нейната способност да лети. Децата просто не регистрираха като достойна за отбелязване подробността, че котката говореше на човешки език - искаха час по-скоро да разберат каква е и откъде е, и, най-важното - тя бе казала, че ще избере един от тях, на когото ще позволи да й седне временно на гърба и с когото ще извърши "една разходчица до най-великите Тайни на Вселената".

...

...

11.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

сряда, 9 април 2014 г.

Завоалираната връзка между ЗНАНИЕ и БУДНОСТ


Коренът –budh- в санскрит, от който произлиза и името „Буда”, и българският глагол „будя”, означава основно „знам, будя”. Да, знанието от всякакво естество често се свързва и сравнява с буденето или будността. Но знаем ли наистина що е „будност” и що е „знание”, „знаене”? Защо всички известни ни учения и традиции пледират за постоянна „будност”? Какво ли значи това? Да спиш осъзнато и да си буден и в съня си ли?

Ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, т.е. да знаеш, че сънуваш... Хоп! Ето го! Появи се знаенето! Някак от това може да се направи пряката връзка между „будене” и „знаене”, та дори и тези две състояния да се видят като едно-единствено.

Та, ако можеш да бъдеш осъзнат в съня си, ако когато сънуваш ЗНАЕШ, че сънуваш, със сигурност можеш да бъдеш осъзнат и в реалността си. Ще можеш да ЗНАЕШ реалността. Да познаваш реалността. Познаването на нещо предполага владеене на това нещо. Който е имал осъзнати сънища знае, че той самият е пълен владетел на сънната реалност и че може да я модифицира напълно според своята си Воля... Да владееш вероятно означава и „да сътворяваш”, да имаш достатъчно власт, за да можеш да действаш.

Разбира се, и така наречената ти „реалност” също е сън. Вероятно в това е част от разковничето...

Разковниче за какво?

Да, и това е интересен въпрос - от вида минаване през поредица от безкрайни врати – отваряш една, за да попаднеш на следваща.

Виждайки пред себе си една врата, ти я виждаш само от едната й страна. Практически ти не знаеш какво има оттатък. Не знаеш дори дали от другата си страна това „нещо” е „врата”. ТИ НЕ ЗНАЕШ! Отново се връщаме към или пристигаме при ... ЗНАЕНЕТО.

Напълно реалистично погледнато, без капка мистика и фантазии, можем да твърдим, че каквото и да виждаме/гледаме – виждаме го само от страната, от която е обърнато към нас... Ние де факто не виждаме гърбът на човек, който е обърнат с лице към нас. Само предполагаме, че той има нормален, стандартен гръб. Но реално не можем да знаем дали е така. Само си въобразяваме, че, виждайки пред себе си затворена врата, тя е врата и от другата си страна...

Очите ни – те също възприемат информация с една единствена своя повърхност! А биха могли да приемат информацията поне от ... шестте си повърхности.

Ние възприемаме триизмерно. Опростенчески, но не съвсем, може да се каже, че възприемаме така, защото очите ни са две и всяко от тях възприема с по една своя повърхност.

Една повърхност + Една повърхност + Една Обща от Двете = Три Повърхности

Ето ти Трите Измерения! Времето, което се брои за четвърто измерение – него ние не го виждаме, макар често да забравяме и тази „подробност”.

А как вижда мухата? Тя възприема със – условно - четири от шестте си възприятно-очни повърхности. Значи, вероятно мухата вижда ... деветизмерно.

По време на медитация до мен долетя въпрос – каква ли картина на света ще види моят зрителен анализатор, ако рецепторите ми, т.е. очите, възприемаха околния свят с всички свои страни? И видях картината – разбира се, това не бе нито дву-, нито триизмерно изображение. Не мога да го опиша, защото езикът ни също е четири-измерен. Не мога и да го нарисувам – на плоския лист това е невъзможно – на него едва се сколасва да се направи триизмерен образ... За скулптиране също ще е трудно.

Между другото, дори и скулптури да наблюдаваме пред себе си, никога не можем да ги видим „в цялост” от един поглед и от един ракурс.

Знание, наука, мъдрост – на санскрит една от основните думи за тези понятия е: vijjana. Коренът „-виж-” се забелязва веднага. Вероятно това не е случайно, както не е случайна и връзката между „знание” и „виждане”.

И още нещо любопитно – коренът –бодх-, с който започнах, означава още и „сини очи”. Просветлени, осветени очи... Връзката отново е очевидна.

В заключение, без претенции за каквато и да било меродавност, ще скоча отново на "езика" и ще направя опит за обяснение на гореописаните завоалирани "връзки". Ние, хората, бидейки същества, които възприемат зрително три-измерно, независимо че например чуваме доста по-високоизмерно, оперираме и мислим основно на някакъв език - който, от своя страна, също е триизмерен, като допуска и може да описва и четвъртото измерение. Всичко останало ни е "тъмна Индия". Възприемайки реалността три-четири-измерно и описвайки я отново в същите измерения, ние трудно можем да прекрачим "отвъд" и да видим "разгърнатата, цялостна Реалност". По същия начин, ако се опитваме да нарисуваме една скулптура на плоския лист, ние няма да можем да я нарисуваме цялата. Съответно, ако някой няма възможност да види оригиналната скулптура, а гледа нашата картина на плоския лист, колкото и виртуозно нарисувана да е тя - този някой няма да добие пълна представа за тази статуя. Точно това прави езикът с нашето мислене и нашите възприятия. Всъщност, той накъсва реалността. Но "пионерите накъсвачи" са реално очите ни... Казват, че преди време писането на езика (словото) се е считало за кощунство и единствено ценно е било изговореното слово. Говорът се възприема чрез слуха/ушите, които възприемат по-високи измерения от очите. Писменото слово се възприема от очите. Разбира се, досега все още никой не знае как е възникнал езикът. Той е една от великите ни загадки, които обаче ползваме ежесекундно. Ако се окаже, че и с език, и с очи не може да се оперира с повече от четири измерения, то би могло да е възможно езикът някога да е бил създаден на базата на зрението (а не на звука/слуха/осезанието). Възможно е и да е имало някакъв велик Общ ПраЕзик, който да е бил създаден на базата на всички видове възприятия, и съответно да е бил и по-високо-измерен. После, по неизвестни пътища, зрението би могло да е станало водещо, да е изтласкало всички други възприятия на заден план, и самото то да се е ограничило - поради някакви неизвестни причини - ставайки три-измерно.

...

09.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

вторник, 8 април 2014 г.

Където Пътят свършва...


Допреди малко бяхме на погребението на близък приятел - Светъл Път за Душата ти, Приятелю!

Новите Боянски гробища - не ги знаехме къде са точно, затова, когато стигнахме до едни гробища, реших да питам един човек, който продаваше отпред надгробни изображения и подобни неща - млад човек, наглед не съвсем духовен.

- Извинете, това ли са Новите гробища?

- Не! Те са по-натам.

- По този път ли, нагоре? - попитах отново.

- Да, - отегчена физиономия. - Ще ги видите, те са там, където пътят свършва.

...

Подкарахме нагоре по пътя. Останах като тресната от точното описание на гробищата!

... Те са там, където Пътят свършва...

Мисля, че този човек не осъзна какво точно каза и как прецизно описа всички гробища в нашата консенсусна реалност.

...

08.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

неделя, 6 април 2014 г.

Дуалност на индустриите


Нещата, които ти развалят фигурата, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които ти поправят фигурата, са основен предмет на друга индустрия.

...

Нещата, които ти отнемат здравето, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които ти възстановяват здравето, са основен предмет на друга индустрия.

...

Нещата, които те пристрастяват към вещества, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които те лекуват от пристрастяването, са основен предмет на друга индустрия.

...

Нещата, които ти замъгляват ума, са основен предмет на една индустрия.

Нещата, които ти проясняват ума, са основен предмет на друга индустрия.

...

Профанизираният съвременен човек от нашето общество поддържа всички тези индустрии...

Да не се оплаква, тогава!

...

03.02.2014г. Соня Петрова Аеиа

събота, 5 април 2014 г.

Кой си Ти, когато победиш Себе Си?


Кой ставаш, когато победиш Себе си?

...

Или

...

Да завихриш Дъгата...

...

...

05.04.2014г. Соня Петрова Аеиа

събота, 29 март 2014 г.

Смехът - великият целител


Изцелявам себе си или някого - правя го отново "цял". Не е точно възстановявам, нито създавам наново (recreation) - просто го правя ЦЯЛ.

Смехът е един странен, тайнствен, загадъчен, необяснен от науката, но чуден Дар, дарен на всички Хора.

Отделен е въпросът дали ползваме адекватно този Дар и ползваме ли го изобщо. За никого не е тайна, че в наше време смехът става все по-рядко явление - и за наблюдение, и за преживяване. Кога за последно чухте около вас да се носи смях? Истински, звучен, освобождаващ?

Тия дни ми хрумна, че един от тестовете за добронамереност в околните може да е именно това: дали съответен човек те разсмива или не. Ако някой те разсмива - значи е добронамерен към теб. Защо смятам така? Като че ли хората подсъзнателно усещат, че смехът е освобождаваща сила. Ако са злонамерени - вероятно не биха искали вие да се чувствате свободни. Затова злонамереният никога няма да ви разсмее съзнателно - той може да прави мили очи, да се преструва на приятел, дори реално да ви помогне в тежка ситуация (със задна цел) - но няма да ви разсмива.... Злонамeреният иска да ви натовари възможно най-пълно със своя си боклук. Един откровен смях от ваша страна би изхвърлил натрупания във вас боклук. Злонамереният знае, най-често несъзнателно, че, колкото по-задръстени сте с боклуци и баласт, толкова повече ще сте склонни да приемате още и още. Защото от мръсотия няма да виждате истинската реалност. Ако се разсмеете - има "опасност" да си изчистите визията, във всички смисли...

Между плача и смеха няма голяма разлика. А и на всеки е известно, че не е трудно едното да премине в другото. Тези две външни изяви на емоции са изключително близки като физическа изява, а именно: основното и при двете е силното тресене на корема!

Коремът, най-общо, в повечето традиции се разглежда като основен източник на енергия. Когато се смеем, коремът започва да се тресе. Който се е смял продължително знае, че може да му се наложи да се хване за корема в един момент - от умора, от чувство за предстояща експлозия, от какво ли не! Да, смехът е нелеко физическо упражнение.

В йога има практики, които могат да отключат пораждане на неудържим смях - или гръмък плач - зависи от вида емоции, които са складирани в корема. И това складиране съвсем не е метафорично, алегорично и прочие преносно действие. Емоциите са нещо напълно реално, което въздейства напълно осезаемо на тялото. Медицината донякъде го признава това - с утвърденото вече съществуване на психо-соматиката - психичните проблеми, които причиняват напълно телесни промени (т.е. болести) - или така нареченото соматизиране на емоцията. Емоциите са вид психични сили. Когато ги трупаш в съответните резервоари, без да ги канализираш правилно и целесъобразно - в един момент те избиват и причиняват куп бели. Може би вече няма човек по света, който да не е наясно с това.

Не за всички е напълно ясно обаче, че смехът, респ. гръмкият плач, е този агент, който може да разбие и най-твърдо заседналите емоции. Всъщност, заседнали не е съвсем точната дума за описване на явлението. Когато човек се смее продължително, може съвсем осезаемо да усети, че смехът разбива вътре в него някакви незнайни материални пластове. Пластове, които пречат на циркулацията на жизнените сили - най-общо.

Разбира се, с всичко това не искам да обобщавам, че всеки, който не те разсмива или разплаква, е злонамерен към теб. Всяко правило си има изключения - и всяко изключение - правила.

Смехът и гръмкият, тресящ се плач, са всъщност всеизвестният катарзис. Но за да проявят истинската си изчистваща природа, те задължително трябва да предизвикват силно разтрисане - съвсем физическо.

Нямам повече време за писане в момента - затова - засега толкоз!

...

29.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 28 март 2014 г.

Разкрит е Коренът на всички Илюзии по Земните кълбета!


Попадайки в някаква непосещавана досега Реалност, Шаманът разкри нещо, което го накара да легне на несъществуващата Земя и за зарита неудържимо, в пристъп на велик Смях.

Ето какво видя той:

Някакви пияни Извънземни трябвало да картографират нашия участък от Галактиката.

Те хубаво трябвало, и хубаво картографирали, ама в качеството си на пияни, видели Земята двойна!

И това не било лошо.

После обаче, Хората взели че се заселили на тази от Планетите от Двойката, която всъщност не съществувала!

След това пък, макар че няма "преди" и "след" - това са просто езикови абстракции, но не и нещо реално - та, след това, Великите Хорски Визионери, създателите на световните религии и традиции, успели да видят едностранчиво нещата!

Тоест, те видели, че "всичко е Илюзия", защото всъщност живеели на несъществуваща планета, но не успели да видят Пияните Извънземни, които трябвало да картографират Галактиката ни...

Мда!

...

28.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 27 март 2014 г.

Едно видение за Вселената


...

...

27.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 24 март 2014 г.

Разбивачът на Препятствия


Ганеша: Кое от двете препятствия ще избереш да премахна от Пътя ти?

...

Ако прегръщаш препятствията, няма да имаш възможност да прегърнеш възможностите!

...

Няма невъзможни неща, и въобще - няма "не ща!" !!!

...

...

24.03.2014г. Соня Петрова Аеиа

вторник, 18 март 2014 г.

Майката на Цветята


Реки от цветна Вода -

водопади

са Косите

на

Майката на Цветята.

...

...

18.03.2014г. Соня Петрова Аеиа

четвъртък, 13 март 2014 г.

Бъди главен герой във филма на собствения си живот!


Макар да не гледам филми от години - не само защото не ми се гледат, а и просто защото нямам физическата възможност да го правя - имам малко дете, което спи по-малко то мене, и съответно не ми позволява да гледам филми за възрастни. Ха ха!

Въпреки това, вчера получих ясното усещане, че далеч не винаги и не на всички ни стиска постоянно да играем главната роля във филма на собствения си живот.

Е, да, главни герои има и в книгите, и в театралните постановки, не само във филмите. Но първото ми усещане беше за филм - затова и изказвам мисълта си като за филм. И паралелизирам (не парализирам!) живота с филм.

Ето я основната ми "мъдрост" в тази връзка:

Не винаги имаме дупе да бъдем главният герой във филма на собствения си живот. От това следват повечето ни страдания и неудовлетворености.

...

Сценаристи и режисьори биваме винаги. Дори да не го осъзнаваме, дори да мислим, че сме подчинени на сляпата съдба, на бог или кой знае още на какво, моето усещане не се различава от римското "всеки е майстор на своята съдба/щастие". Ролята на главния герой е препъни-камъкът, който ни пречи на пълното щастие. Защото наше право е, бидейки сценаристи и режисьори, ние да раздаваме и определяме ролите. И често поставяме себе си във второстепенна, поддържаща, а дори и статиска роля! Щото така е по-лесно. Или не се ценим достатъчно и преценяваме, че друг би трябвало да играе главната роля във филма на нашия собствен живот... Причините защо става така са неизброими. И е безсмислено да ги търсим - основното е да осъзнаем - "аз или някой друг изпълнява главната роля във филма на живота ми в настоящия момент."

...

И едно малко пролетно-лирично отклонение - за Съзнанието, което твори Реалността; за неговата вечна игра и за това как ти доставя всичко, което си пожелаеш, макар и не винаги във формата, която си си представял. Една реална случка с мен, вчера:

Поради пролетното време получих неистово желание да хапна прясна, зелена коприва. Разбира се, нямах възможността да отида и да си набера - съответно и хапването се отлагаше за неизвестен период. Но пък долетя при мен една пеперуда, ето я на снимката - по-долу. Този вид ми е един от любимите, но така и досега не бях запомнила името му. Проверих в Нета - оказа се, че това е КОПРИВНА ПЕПЕРУДА! Ларвите й се хранят основно с коприва, основно по копривата и какавидират. Желанието ми беше за коприва - и Съзнанието ми изпрати една копривна пеперуда!

Едно от латинските й имена е Aglais, което идва от най-младата от Трите Грации - Аглая, Сияйната. В митовете за харитите (или грациите, лат.) е отбелязана тяхната връзка с природата, но те не се приемат като част от нея, а по-скоро като радостта, която тя носи на всичко живо. Освен това харитите са свързани и с труда и художествените занаяти и с тази си функция са близки на Аполон.

Нямаше как да не видя тази пеперуда и като Аглая, облякла своята всепокриваща рокля от зеленина и цветя, а Зеленото е и Живот. Ето я и Аглая-Пеперудата по-долу на картинката.

Такива ми ти работи стават, когато Съзнанието се заиграе. ОТ нас се иска просто да видим Връзката, а връзка винаги има... Светът е цялостен, все пак.

...

...

...

13.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа