Преди години често обичах да си правя следния експеримент: в каквато и компания да се намирах, казвах със сериозен тон, че мога да „гледам на ръка” (не на пъп!) и чаках да видя реакцията на обкръжаващите. Почти винаги голям процент от хората протягаха ръцете си, за да погледна...
Компаниите, както казах, бяха различни, и се състояха от различни видове хора (ако мога така да се изразя) - разни по възраст, интереси, социално положение, професии. Не обичам да си изграждам твърдо мнение за каквото и да е, но в случая още тогава, преди много години, си създадох полутвърдата визия, че на повечето хора някак като че ли им е вродено желанието да „надникнат в бъдещето”. Навлизайки още по-навътре – дори мога да кажа, че това желание е не само за надникване в предстоящите времена, а и за „хвърляне на поне бегъл поглед върху Истинския ти Аз” – или с други думи - какво ще ти каже гадателят за тебе самия. Защото всеки очаква и знае, че не се познава съвсем добре. И с право. Повечето хора си мислим, че не се познаваме в себепознаването си – и сме напълно прави. Повечето сме добри философи и мислители – кой по-осъзнато, кой – не дотам...
Друг е въпросът дали всички хора, които машинално „протягат ръка” – не за просия, а за гадания – вярват съзнателно в тези пророчества, или не. Някои вярват съвсем съзнателно, други – несъзнателно. Трети – и двете. Четвърти – нито едно от двете. Нито пък всеки от тях ще се юрне по така наречените „врачки и баячки” за щяло и нещяло. Не казвам също, че тези хора са наивни и лесно биха се разделили с определени суми финанси залудо – само и само да погледнат в бъдещето и пр. За последните ще спомена по-надолу в текста. Тук само ще вметна, че никой не е застрахован от подобни раздели с финанси – не за друго, а заради така наречената Съдба, която, твърдят някои, била сляпа...
Не мога и не искам да класифицирам какви типажи хора вярват и какви не вярват. Предполагам – по въпроса са правени много проучвания в доста видове науки. Дори и да не са много – надявам се, че все пак ги има. Защото не всяка наука би си сложила в наше време такъв „таралеж в гащите” като гадателството. Като казвам наука – имам предвид изявените представители в дадената област. Като се замисля – малко са тези от тях, дори в широко психологическите, многопрофилни науки, които биха се осмелили да се занимават с тези въпроси открито (дори и да искат), тъй като опасността от заклеймяване и низвергване от страна на „тарторите” е много голяма.
Едно друго мое наблюдение е (не претендирам за меродавност), че посредством гадателството се уеднаквяват така наречените висше и низше общество. Имам предвид, че по-склонни да се доверяват на гадатели и пророци са хората, принадлежащи към тези две прослойки. Като че ли средната класа е най-невярваща – поне докато не й се наложи. Ще дам пример с представители на нашата власт. А не е и тайна, че управниците на много държави се консултират с различни видове гадатели. Ето една статия в тази връзка, на която попаднах в нета:
„Кой управлява България? Гадател!”. Който я погледне ще види, че в нея е описан личният гадател и съветник на Премиера по „нестандартните” въпроси. Пускам един цитат от нея – свързан е с Фън Шуй и други учения:
„Защо българите са нещастни?
Повечето от вас ще кажат, че управляващите са корумпирани и некомпетентни. Но това не е вярно! Поне така твърди Спасов. Като човек, който е завършил история, казва, че сградата на Народното събрание не се намира на хубаво място, тъй като преди време там е имало гробища. Ядосани на живите, които не са уважили паметта им, духовете излизали от подземията, за да изпият мозъците на политиците и затова сме на този хал.”
Тук е момента да споменем и за някои от „окултните” съветници на управляващите династии на различни държави, да отбележим и си спомним за великия Распутин например. Или за Петър Дънов, за който се твърди, че повлиял на цар Борис III да не предава българските евреи в концлагерите, защото ако го направел, щял да понася големи наказания в бъдеще – и царя го послушал...
(„Още при първия поглед Борис го пита, „Кой ти каза, че съм тук” Лулчев му отговаря: „Учителят ми каза. Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш, само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, семейството ти и царското съсловие нищо няма да остане.“
Реакцията на царя, който много добре е знаел, кой е Учителят, е мигновена. Двамата с Лулчев веднага тръгват за София и малко по-късно на 9 март в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски, царят скъсва собствения си указ за депортацията на българските евреи. Лулчев се навежда взема от пода листче от скъсания документ и го занася на Методи Константинов, с когото по-късно го показват и на Петър Дънов.” Изт.: http://www.bolgari.net/bylgarskite_evrei_sa_spaseni_ot_petyr_dynov-el-1011.html )
Да не говорим за огромния брой бизнесмени, хора на изкуството, културата, дори учени, които ползват услугите на гадатели. Знае се, че е така. Знае се и че някои от изявените гадатели са сътрудници на службите за сигурност и подобни структури – защото кой, ако не един известен гадател, би могъл да даде поверителна информация за някоя личност? Лекарите, адвокатите и някои други професии са задължени (кой повече, кой по-малко) да пазят професионалната тайна. Гадателите нямат официално такова задължение... Казвам официално, по документ. Не говоря за пред Бога и така нататък... Всичко е документ...
В тази връзка има едно странно свойтво, което съм забелязала у човека – пред лекар се укриват много неща, които биха били от полза за спасението на съответния човек, но стигнал ли си дотам, че да отидеш при гадател – падат всякакви задръжки и „си изпяваш всичко”. Е как няма да се използва това от службитеx?
Сега и малко за религиите. Наясно сме всички, че официалните религии забраняват всякакъв вид гадателства – и християнството, и исляма. Основната им теза е, че гадателските действия са действия против Бога. Във всичко, което правиш, трябва да се уповаваш на Божията любов и да се ръководиш от нея – от твоята любов към Бога (независимо Христос или Аллах). Ислямът е възникнал и измислен на базата на християнството – разбира се, че постановките им по отношение на гадатели, вещери, магьосници и прочее „сган” ще са еднакви и припокриващи се.
Тези две религии, по мое виждане, са признали определени пророци, някои от които дори са влезли в свещените им книги. И с пророчествата – дотук! Само упоменатите в свещените писания пророци са „одобрени от Бога” – всичко друго е от Сатаната (или от Луцифер). И гадателите/лечителите служат на Сатан/Шейтан, като посредством демоните/джиновете излекуват хора от неизлечими болести и правят прочее добрини и човещини... (Кой е Сатана никъде не пише конкретно в свещените книги – май основното значение на думата за дявол в оригиналите на писанията е „враг, противник” – но това е спор, който надали скоро ще се реши и не ми е целта да пиша за дявола в случая). По какви критерии са определени и избрани свещенописанийните пророци – не се знае. Това е почти като приемните изпити в някое елитно училище у нас – не можеш да разбереш защо си приет или не. Така и с библейските пророци. Съзнавам, че много исторически писмени източници са безвъзвратно загубени и унищажени или лежат по нечии частни колекции, но все пак...
Сега да се върна все пак още малко към „дявола”. Да кажеш, че врагът ти е дявол, бива, но по-бива: сиромах човек – жив дявол. Може би затова хората от така наречените по-ниски прослойки на обществото вярват в голяма степен на гадатели. Защото са дяволи – според народната мъдрост. Това на шега, разбира се. Моето мнение е, че тези хора се поддават по-лесно на вярата си в гадатели, защото са по-близо до Бога. Всъщност Иисус Христос и придружаващите го ученици не са имали нищичко – били са абсолютни безсребреници... В наше време е срамно да си беден, макар че има сентенция – бедността не е порок – но защо е срамно – не знам... Може би е било срамно и по времето на Иисус Христос – и по тази причина са го разпнали...
В заключение, за да приключа за религиите, ще кажа, че всъщност не боговете, а институциите забраняват пряко всякакви гадателства. Религиозните институции. Те са човешко дело. Самият Иисус Христос най-вероятно би простил на някой магьосник, ако помогне на страдащ, тежко болен човечец да се изправи на крака и да вземе живота си в ръце. Христос би простил този „грях”, убедена съм...
Преди да кажа няколко думи за горния грях, ще вмъкна, че съм забелязала още една тенденция. Колкото по-интелигентен е един човек, толкова по-се поддава на внушение и по-често може да повярва в някое предсказание. Тъпият трудно вярва в каквото и да е. Изключително трудно се поддава на внушение – от по-високо естество. С тъпите се действа на чисто биологично ниво. Може би затова властимащите искат да властват над тъпи нации, понеже лесно се контролират на биологично ниво – но това е хем боли, хем сърби, защото една изцяло тъпа нация със сигурност ще загроби която и да е система. По тази причина, според мен, гледат да поддържат баланса тъпи-интелигентни (с превес на първите – но баланс!).
Случва се в живота на всеки един човек да попадне в безизходица. Да не могат да му помогнат нито медицина, нито църква, нито институции, никой. Тогава – дори и най-невярващия самодоволен представител на средната класа, колкото и да е учен и врял и кипял в светските работи – се връща някак към корените си, към древното си минало, и почти неминуемо се обръща към магичното, проявено под различни форми. Пред лицета на Смъртта всички ставаме преди всичко човеци (ако успеем да избегнем заплахата да се превърнем преди това в скотове).
За съжаление у нас, а и по света, доста комерсиално настроени гадатели и лечители са създали лош имидж на тази „професия” и призвание. Със сигурност има и много шарлатани. Които се възползват от безизходицата на хората. Дори и те обаче – може би помагат понякога – без дори да подозират. Защото вътрешната сила на всеки от нас е безгранична и няма значение на кой ще повярваш и кой ще катализира процеса на изява на тази сила. Важното е да повярваш. Има и много хора, които са помогнали съвсем на свои събратя в един или друг аспект посредством разглежданите техники. Както се казва – на един човек да помогнеш – това е огромно постижение. Дали ще го излекуваш от някоя гадна болест, дали ще го измъкнеш от калта, дали ще му вдъхнеш надежда и амбиция – няма значение. Важен е крайният резултат. И не е важно, че човекът може със свои сили да се е оправил – както казват – впрегнал е психичните си сили и готово. Важното е, че съответният гадател, лечител, магьосник е успял да извади на бял свят тия дремещи сили...
Кой изобщо вярва в гадателството?
Няма коментари:
Публикуване на коментар