понеделник, 30 декември 2013 г.

Двуглавият търси подкови за криле


И носеше се моят Двуглав Аз сред Морето-Гора, плувайки уверено в кафеена чашка.

За да не потънеш в това специално море, е добре да се държиш наблизо до мястото, където вълните се превръщат в дървета - но не на самото място.

Макар и с огромни и силни криле, той търсеше митичните подкови за крила.

Защото...

Защото...

Както Коня, който, ако е див, няма нужда от подкови, но опитомен, и, за да може да живее в човешкия свят, е наложително да бъде подкован,

...

така и Двуглавият Аз знаеше, че съществуват специални "подкови за криле", които позволяват на притежателя на крилете да лети безопасно и в други светове.

...

...

30.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА

неделя, 29 декември 2013 г.

Медитация: Моето Име е Любов


Кой запалва Искрата на Живота?

Кое нещо прави нещата Живи?

"Аз съм Пътят, и Истината, и Животът..."

Животът ли носи Съзнанието?

Или Съзнанието - Живота?

Живот = Съзнание ?

Кой пуска Електричеството на Сърцето?

Кой Го инициира това Електричество?

Такива ми ти работи!

...

...

29.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА

събота, 28 декември 2013 г.

Медитация под Дървото на Ганеша


Мозайки, рисувани тъкани - без майтап, дали Древните не са имали компютърна визия, изпадайки в нестандартни състояния на съзнанието? Страх ме е дори да го помисля... Но, какво пък?!?! Нищо не се знае, Древността може да е била напълно цифрова?! Свещените Числа, м? Или, нека да е - ООООМММММ....

...

...

...

...

...

...

...

...

...

...

28.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 24 декември 2013 г.

Жаба по Коледа


Не знам за принцовете, които се превръщали в жаби и обратно, ама вчера аз имах честта да бъда жаба.

Последно предколедно разглеждане в магазин за играчки. Натискам една жабка и тя закваква, веднага след това - случайно улучвам един от клавишите на една музикална джунджурия - от нея се разнася... разбира се!... "Ода на радостта"!

Квак-квак ти дете от Рая,

Ти, вълшебен, звезден Квак!

Ний пристъпваме в омая,

о, Богиньо, в твоя квак...

Музикалната джунджурия, изглежда, е напълно вълшебна. Защото вече не съм "аз", а съм жаба, която пее в хор с хиляди други жаби "Ода на Радостта". Реалността се люлее наоколо. Приказка!

Понякога се случват такива неща - да налучкаш случайно катализатора, който да отключи заключената зад Девет Катинара магия във всяко едно нещо. Музикалната жабка в случая се яви катализатор за магията на музикалната джунджурия.

Която, от своя страна, ме превърна в жаба. И...

Най-малкото - разбрах какво правят жабите по време на зимната си анабиоза. По Коледа, де...

...

24.12.2013г. Аеиа

неделя, 22 декември 2013 г.

Какво се крие в Любовта?


Каквото и да се:

каже, напише, помисли, чуе, усети,

направи, види, сътвори, опише, опакова,

навие, развие, приземи, пипне, докладва,

складира, преведе, нарисува, начертае, потопи,

извади, съхрани, унищожи, скрие, разкрие

за Любовта -

винаги ще е напълно недостатъчно.

И това не е двойно отрицание, което да значи потвърждение.

За тази най-велика и изначална Сила вероятно са изписани и измислени най-много неща във всички възможни Вселени.

Даже често предполагам, че Вселените са създадени основно за това - да събират писания, открития, изводи и наблюдения за Любовта.

И "когато" - което е в кавички, защото Време и Пространство не владеят Любовта, тя е по-отдавнашна от тях - та, "когато" информационното поле на вселените се пренасити с открития за Любовта, тя ще се почувства доволна и в един "момент" ще изплува от привидното си укритие и всеки ще може да Я види.

(Или най-малкото - да разбере, почувства, съзнае, че Той е Любов.)

Тук ще разгледам един напълно частен, дори не едностранен случай, свързан с Любовта. Да, често нещата изглеждат двустранни и дори - едностранни. Но има и случаи, когато липсва дори една страна! И това не е известната вече "сингулярност", т.е. състоянието син регулация, без правила.

Ето го, най-сетне, и днешното ми безстранно откритие за Любовта. Една анаграма - на латинската дума за Любов - AMOR.

AMOR съдържа две интересни и много важни срички.

ОМ

и

РА

ОМ - всеизвестна е, първичната, творящата, най-силната сричка сред сричките. В частност - вероятно тя дава сила на кокичето, това най-нежно малко цвете, да пробие ледовете и да цъфне сред студ и сняг!

РА - Слънцето в древен Египет, а и вероятно не само там - Слънцето си е Слънце... Без Него Кокичето не би цъфнало и не би било Кокиче...

Извод:

Безстранно в Любовта намираме ОМ и СЛЪНЦЕ!

...

...

22.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА

петък, 20 декември 2013 г.

Хората са огнени същества


Огънят, плазмата - уж материя, уж не-материя, уж веществото, от което са съставени жителите на звездите...

Макар да не се вижда на пръв поглед, хората също са огнени същества. Докато са живи и в земната си форма, те имат постоянна температура - сравнително висока.

Това се приема за даденост, но то е "просто" Огън. Който неизменно гори, свети, топли и т.н.

При нужда дори се усилва - за да унищожи неканени посетители например. Или да изгори някои мисли, които ни тормозят. Да, температура може да се вдигне и по тази причина...

Кой знае, може би дори не сме като жителите на Звездите, може би даже сме Звезди. Или, както казва Кроули: "Всеки мъж и всяка жена е Звезда".

...

...

20.12.2013г. Аеиа

сряда, 18 декември 2013 г.

Техника за създаване на ЛИЧНА ДЪГА


През лятото, медитирайки в легнало положение под небето, забелязах нещо интересно. Като гледаш продължително в бездънното наглед небе, виждаш нещо като малки и бурно извиващи се блестящо-бели змийчета. Това, според някои, е реакция на ретината и подобни неща, според други тези "змийчета" са духове, ангели и пр. Между другото, срещнах и при Уилсън споменавания на тези блестящи рептилии - в "Секс, наркотици и магия", ако не се лъжа, той описва нежеланите странични ефекти от злоупотреба с кокаин. Един от тях е, че кокаинистите виждали такива змийчета не само в небето - а изобщо във въздуха около тях. И от това имали неприятно усещане. Уилсън казва, че всеки би могъл да ги види тия неща, без да му стане неприятно - просто трябва само да загледа по-продължително небето. "Моите" змийчета ги видях преди да прочета за тях при Уилсън - това, че прочетох наскоро след като ги регистрирах реално, го приех като потвърждаваща синхронност. И се зарадвах, разбира се. Но, освен змийчетата, се случи и още нещо. Първо, обаче ще кажа, че за да е ефективна медитацията, преди това би трябвало да се проведе йога-практика, поне половин час - раздвижване, дишане и т.н. Може и не-йога - а просто тичане, танцуване и подобнви физическо-духовни дейности. Аз не деля нещата на този принцип, но за яснота в изказа си позволявам такова стандартно деление. Та, гледайки "медитативно" в небето, извежднъж пред погледа ми, в съвсем ограничено кръгче, точно в "центъра" на небесния купол, се появи малка права дъгичка!

Моментално прекъснах съзерцанието и извиках външни, независимИ наблюдатели, които да потвърдят има ли там дъга, или няма. Потвърдиха, че има! Т.е. това не бе игра на светлината върху моята ретина и съответно - мозъчни визуални центрове и пр. Бе игра върху ретините на всички...

Времето бе сухо и слънчево, Слънцето клонеше към западния хоризонт. Да, имаше съвсем леки паежинни облаци - точно над мен. Може би от тях бе станала дъгата? Тук интересното беше, че разположението на Слънцето не бе такова, че да предполага точно там образуване на дъга - тя бе твърде високо.

На следващия път нещата се повториха. И така - няколко пъти.

Разбира се, невъзможно бе да не стигна до един напълно личен, субективен, пречупен през йогийско-съзнателните ми визии извод. Който звучи така: понякога, след определени практики, и особено ако сте човек, който може да спъне с поглед друг, ходещ спокойно човек, вие можете да влезете в състояние на пропускане на по-голямо количество фотони през очите си, отколкото пропускате стандартно. В такъв момент, ако гледате небето, и ако там има, макар и малко количество водни капки, пари и т.н., много е вероятно вашите фотони да се пречупят през "небесната вода" и да се появи дъга.

Това е вашата дъга!

Вие избирате за какво да ви послужи.

:)))

...

...

18.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА

вторник, 17 декември 2013 г.

Най-голямата лъжа - плътта е тленна...!


Не мога да разбера, а и не ми е необходимо - кой мъдрец измисли великата мисъл, че

"ПЛЪТТА Е ТЛЕННА" ???

Това е огромна лъжа!

Ще се повторя, но не мога да не го напиша пак - прието е, че материята, включително и плътта, се състои от атоми. Разбира се, има и податомни частици, и под-под-томни - и така до безкрай, но...

Но - никой не може да унищожи дори един-единствен атом. Теоретично, но недоказано емпирично и всякак, се твърди, че атом може да бъде унищожен, единствено, ако се срещне с анти-атом. По-правилно - материя да се срещне с анти-материя.

И така...

От горната лъжа, следват много глупашки разделения. На материалисти и идеалисти. На теисти и атеисти. На глупаци и умници. И така - отново - до безкрай.

Една лъжа, безброй деления.

И неуважения към Творението.

Я ти сътвори един атом и тогава говори! Че плътта е нещо "низше"...

...

...

17.12.2013г. Аеиа

неделя, 15 декември 2013 г.

55-те сезона и единственият атом


И след като Извънземният не успя да намери на Земята нито един човек, който да е в състояние да сътвори просто така, от нищото, дори един-единствен атом, той се насочи към сезоните.

Хората ги приемаха за даденост. Да, имаше места на планетата, където сезонът бе само един, имаше и само с два. Но повече от четири сезона хората не познаваха.

А Извънземният беше от място, където имаше точно петдесет и пет, рязко разграничими един от друг сезони. Но интересното в неговото родно място бе това, че там тия работи не се наричаха сезони - не като дума - просто там нямаше такава идея, такъв смисъл - сезони.

Не че те не можеха да измислят, осмислят и генерират абстрактни идеи и неща - но просто специално за сезоните, които при тях бяха 55, но не съществуваха - специално за тях те осъзнаваха пълната сезонна невъзможност за самостоятелно съществуване. И не смятаха за нужно да възпяват "пролетта" например - възпяваха положението на Планетата си спрямо тяхната Звезда... Макар че и положението не би могло да съществува самостоятелно. Всъщност - те и него не възпяваха. Извънземният просто се опитваше да обясни своята реалност на една жена от Земята.

- Сезоните не са от атоми!

Бе възкликнал Извънземният, в опит да обясни на своята Любима същността на липсващите 55 сезона...

...

...

15.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА

събота, 14 декември 2013 г.

"Сюрреализъм" е думата за "скука" във моята действителна реалност...


...

...

петък, 13 декември 2013 г.

На каква възраст е моята материя


Възрастта на всички мои атоми ми е неизвестна. Но, ако приемем, че всеки един атом във Вселената ни датира от нейното начало, което в днешно време е модерно да се нарича "Голям взрив", то значи и атомите ми са на вселенска възраст.

Материята, както често обичам да повтарям, всъщност не е само "материя". Къде и как се генерират атомите? Казват, че това ставало при избухване на свръхнови - т.е. при стари звезди, които са над определена величина и когато им изгори цялото гориво, те избухват и се увеличават, преди да започнат свиването и превръщането в джуджета.

Не знам дали свитите (колабирали) звезди, се водят умрели. Но атоми не се генерират само при избухване на свръхнови - всъщност, твърди се че всичката материя се е генерирала при Големия взрив. При свръхновите май става трансформация на вида атом (или частица). Количеството атоми/частици във Вселената си ги е имало от Началото. Оттам - макар и твърде опростенчески - можем да перифразираме и закона за негубене на енергията. Енергия и материя са едно и също нещо. Енергията не може да се изгуби - така е и с материята - тя е еднаква като количество във Вселената от Сътворението насам (ако наречем така условно Големия взрив).

Умрялото човешко тяло обаче не е същото като свръхновата. Неговата материя също не се губи - връща се във Вселената, т.е. започва да се разгражда, а самото тяло не изпитва болки, не се движи, не желае нищо. Казват - не е живо.

Но "аз" не съм нито тази страховито древна материя, нито този "живот".

Аз може би съм и двете.

Но това, което искам да кажа е, че не може да съм на близо четиридесет години, а всъщност тялото ми, което е неразделна част от мен, да се състои от атоми, чиято възраст е равна на възрастта на Вселената.

Затова много хора не се чувстват на възрастта, на която официално се водят. Някои се чувстват много по-древни.

И аз съм така!

...

13.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 10 декември 2013 г.

Необичаен автостопаджия


Нечакано във късен следобяд,

старик един качих в колата.

Закъсал беше, слаб и бляд -

край пътя зимен край житата,

покрити с преспи сняг.

...

Старикът стопли се завчас

и разговор подхвана,

по-точно монолог - на глас,

и интересно стана.

...

Материята той описа,

и каза, че наблизо, тук,

до таз "материална риза"

намира се креатор друг,

който оформя световете,

и, без да е материален той,

съдържайки материя в ръцете,

твори света - и мой, и твой.

...

Материята - нематериална -

въртяща се на всичките нива,

тя всъщност граница била е,

и между мене, тебе и света,

и между бог, човек и рая,

и между всичките неща;

И още колко ли - не зная

небивалици изплющя,

тоз странен старец

от житата,

във късен следобяд.

Край нивите летяхме

със колата,

покрити в преспи сняг.

...

10.12.2013г. Аеиа

понеделник, 9 декември 2013 г.

Кой държи авторските права над планетата Земя?


Във полета ми

див аквамарин

божествени послания

изпраща.

Омайничета алени

край извор син

в гората

като буря ме обхващат,

и шепнат с цветен глас

и поглед тих

незнайна приказка

за Него -

как Той,

с воал от див аквамарин

Гората с Тайнство

е магьосал.

Взе го,

и после

над Леса го разпростря...

Воалът му запя

със глас неземен,

аквамаринът плесна със крила,

Земята се превърна

в храм вълшебен.

...

Из Галактиката се разнесоха тревожни послания - изведнъж се бе оказало, че никой не знаеше кой е авторът на планетата Земя!

Наистина!?! - питаха се галактически същества от кол и въже - КОЙ Е ТОЙ? Кой държи авторските права на Земята?

Това трябваше спешно да бъде разбрано, защото се бе появил купувач, който обещаваше да върне Рая на Земята, ако я закупи. Но сделката не можеше да бъде изповядана, защото авторът, т.е. главният собственик, бе напълно неизвестен!

- Бива ли такава скромност, бе! - гневеше се галактик-премиерът. - И как така досега не сме се сетили, че всъщност не знаем кой е автор на Земята?! Как?!

...

...

09.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Промоция на КОСМИЧЕСКО ЛЕГЛО!


"УВАЖАЕМИ КЛИЕНТИ!

САМО ТАЗИ СЕДМИЦА

МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ НА ПОЛОВИН ЦЕНА

ЦЯЛО ЛЕГЛО!!!

ОТ УНИКАЛЕН КОСМИЧЕСКИ БУТИК!"

...

Дааа, не ми обяснявайте! Знам, че думата "ПРОМОЦИЯ" не значи намаление на цената! Значи популяризиране на "нещо". Затова и не съм я сложила никъде по табелите за половин цена из магазина!

...

Историята на тази партида легла е, меко казано, нестандартна. В склада ми дойде от нищото някакъв извънземен и ми се примоли да взема без пари леглата му, защото иначе той щял много да пострада!

Не знам откъде знаеше, че може да ми повлияе емоционално, т.е. аз да се смиля над него. А дори не знаех откъде идва! И никак не приличаше на човек...

Ама леглата бяха напълно като нашите на вид.

Единствената разлика беше, че лягайки в тях, човек можеше да усети, че лети - съвсем реално! Различни видове летене - по избор, с гласово задвижвано копче. За глухонемите - с тъч-скрийн. И така нататък.

...

Другото странно за мен нещо, бе твърдението на закъсалия извънземен. То се състоеше от следните изречения:

Не се учудвайте на тия летящи легла! Вашето летене - в самолети, делта- и парапланери, хеликоптери, парашути, совалки и подобни, е също чиста проба симулация. Не можете да погледнете зад завесата на своята нереална реалност, затова мислите летенето за истинско.

...

Раздразних се от поучителния му тон, и реших да го питам в саркастичен оттенък:

- А случайно да имате легло, лягайки в което да усетиш съвсем реално, че някой те обича? М?

Извънземният ни най-малко не се смути -

имали такива легла!

...

Каза, че ако успея да продам летящите, щял да ми донесе и обичащи...

А дано!

...

05.12.2013г. Аеиа

сряда, 4 декември 2013 г.

Късметът е осъзнатост


Писала съм и преди по въпроса, но пак ми се пише - затова ще нахвърля "некои съображения".

Не са случайни или глупави измислици твърденията на духовно извисените учители, че основната ни потребност е осъзнатостта.

Да погледнеш през завесата, да разкъсаш булото, да разбереш, схванеш, осмислиш, преживееш, видиш, чуеш същността на Реалността...

Може би в това се изразява Бог в нас. Може би в моментите на осъзнатост сме богове - и в тях творим реалност.

Извън осъзнатостта сме сграбчени от уж външна реалност. Уж, обаче силна и неразбиваема! Извън осъзнатостта, освен че сме заспали, ние сме само човеци - бог спи в нас. И сънува неосъзнати сънища.

И отново опирам до т.нар. сън. Пак ще повторя - когато човек сънува осъзнато, знае много добре, че сънната реалност зависи от самия него! Той решава дали да построи планина, да създаде море, да помогне на човек в беда, сам да се измъкне от неприятна ситуация и т.н. В осъзнат сън човекът сам издялква всичките обстоятелства.

Същото става и в обикновената ни, будна реалност. Но само, ако сме будни!

Често се случва човек да получи спонтанно осъзнат сън - без да се е старал да го постигне и дори без изобщо да е чувал преди това за такъв феномен.

Случва се и спонтанно събуждане в "обикновената, будна реалност".

И както когато по време на сън изведнъж разбереш, че сънуваш и започваш ти да определяш правилата (като преди това си се чувствал напълно безпомощен и зависим от външни за теб неща!), така става и когато се събудиш в ежедневната си, будна реалност.

Това е така нареченият "КЪСМЕТ".

Много често си мислим, че късметът е нещо извън нас, "сляпата съдба" и подобни работи. Не е извън нас! Просто не сме усетили моментът на спонтанното пробуждане и не сме осъзнали собственото си съзнание, което, образно, е бръкнало в Непроявеното и съвсем целенасочено е извадило от него в Проявеното това нещо, което после ще наречем "късмет". Дори - луд късмет!

Наскоро четох Стан Гуч - невероятен, между другото! - той смята, че малкият ни мозък, който по форма и състав е същият като главния, е всъщност седалището на нашето "второ аз" - на "Аз"-ът, който сънува. На "съзнанието", което е действащо лице по време на сън. Малкият мозък също има полукълба, като главния, и е обхванат от него. Както е известно, полукълбата на главния мозък са свързани с противоположна съответно част на тялото - т.е. дясното полукълбо отговаря за лявата страна на тялото. При малкия мозък не е така - там дясното си е дясно. Гуч твърди, че Аз-тъ, помещаващ се в малкия мозък, може да действа и извън съня ни, т.е. в т.нар. будна наша реалност.

Струва ми се, че ако това е вярно, то вероятно това е "нещото", което трябва да бъде събудено за реалността, за да постигнем осъзнатост, т.е. късмет. И случване на хубави неща.

Разбира се, не е от голяма полза да знаем кое в кой мозък се намира - защото нещата са холограмни, цялостни. Съзнанието пропива всичко и е навсякъде. Ние, бидейки Съзнание, също можем да бъдем навсякъде. Мозъците са просто действащ инструмент (или офис, дом?) на съответния вид "съзнание". Както нямаме полза да знаем кой е мозъчния център, който ръководи храносмилането (защото и без да знаем това мозъкът си храносмила), така не е от значение знаенето на местонахождението на "Аз-а на Късмета", както го наричам аз. Важно е той да е събуден и да можем да го накараме да действа при нужда.

И възниква въпросът - за кой ли път - "КОЙ" събужда и кара този "Аз на Късмета" да действа? Отново Съзнанието, то е Общо. То е Бог, вероятно. По същия начин можем да питаме - когато ни боли, кое/кой боли? Не е тялото - мъртво тяло не изпитва болка. Когато си под анестезия също не изпитваш болка. Кой боли? "Нещото", което е Животът, вероятно или не.

...

04.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 3 декември 2013 г.

Разтварям се в небето...


Разтварям се небето,

разтапям се в морето,

кръвта ми закипява

със гейзери, с вулкани,

а после се взривява

в неземни урагани.

И етерни спирали

през квантите ме носят,

и огнени квазари

през всичките ми оси

проправят път изтръпнал,

избухващ и трептящ.

Вибриращи комети

и гръм един трещящ,

отекващ в далнината,

и миг един зовящ -

размекват ми краката;

а ангелският хор

припява в светлината,

която е обор,

събрал коне вълшебни,

и чаткащи с копита -

искрите им целебни

във мен са цяла свита;

а ангелската песен -

и тя е ураган!

Духът ми е телесен,

а тялото ми - храм,

ефирен и невидим,

диханието сбрал

на хиляди вселени,

прегръдки и салта,

на ангели засмени,

и на безброй деца,

на палави елени

и вятърни глигани...

...

Но стига! Стига! Спри!

...

Ах, бесни урагани!

В прегръдките ти просто

замалко ще остана!

...

03.12.2013г. Аеиа

понеделник, 2 декември 2013 г.

Библиотеките се трансформират с Огън


Във тайнствената пещера, където

отведе ме нечакано сърцето,

намерих аз незнаен ръкопис.

...

Вълшебни букви носеха ме нежно

през чудни, непознати небеса,

и светове проблясваха небрежно

из пещерната вис.

...

И чудех се - по кой път да поема,

защото много бяха те;

магия странна откъде да взема,

която ръкописа да чете,

така че аз да го разбирам

и после с малко лекота

да мога да го транс-формирам

във думи и дела.

...

Ходещи библиотеки. Библиотеки, преминаващи през и отвъд пространство-времето.

Гени и генетични кодове.

Огън и Плазма.

Етер...

...

Стоях и се чудех как стана така, че попаднах в тази зимна пещера. А навън бе лято, много горещо! Красивите вледенени сталактони звъняха, звукът им се трансформираше в моя мозък - или някъде там, в третото ми око - и аз виждах всичките велики библиотеки.

Наведнъж! Виждах зараждането им, поддържането, допълването и накрая - смъртта им.

Не беше смърт това.

Те всички биваха унищожавани в своя край - от огън, от други бедствия (елементи?) - но това унищожение бе всъщност трансформация.

Циклите на цивилизацията и знанието...

При завършване на цикъла, натрупаните знания трябва да преминат в "кода".

Библиотеките, изгаряйки, трансформират своята информация, така щото тя да премине в Кода на Човека. На Природата. На Музиката. Това може да стане основно чрез Огън. (Христос също кръщава с огън!)

Библиотеките не са изчезнали. Те са в нашия Код.

...

...

02.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 1 декември 2013 г.

Страхът е мозъчна конспирация


Малко след като разбрах за

Легендата за Мозъка ЦЪК!

моят тотем, Рижият Рис, ми разказа и още нещо, което ми зазвуча резонно, пък и смешно. Ето го:

Страхът владее света. Вашият свят, разбира се. Да знаеш, като казвам "света", имам предвид човешкия свят - той е съвсем отделен от другия. Затова мъдреците дуднат, че всичко е илюзия, затова тръбят да се събуждате, и прочие! Но не това искам да ти кажа в момента. Ще ти нахвърлям още няколко неща за Мозъка...

Неслучайно започнах със страха. Мозъкът е този, който генерира страховете. Преди да заробят мозъците, хората не са знаели що е страх. Умните мозъци измислили страха, за да могат да контролират своите поробители.

Защото, страхът е този спиращ агент, който би те спрял да направиш това, което искаш. Нищо друго не може да те спре, освен страхът. Първоначалният страх е този от смъртта. След него започват да се роят безброй много страхове, страхчета, страшилища, страшченца и така нататък. И всичката дейност на човека (или по-скоро - липсата на дейност) започва да се определя от страха.

В скоби, не се знае защо и как мозъкът е постигнал това велико нещо - да накара човека да забрави какво е смъртта, тя да стане нещо напълно неизвестно за него, и той да започне така да се страхува. Мозъчни му работи! Уж хората вярват в Бог, в Любовта, в Живота - мижи да те лажем! В нищо не вярват, щом ги е страх от смъртта! Страхът е чиста проба богохулство! Ама да не се отплесвам!

Няма да се разпростирам, само ще ти скицирам нещата от последните дни. Както знаеш, модерно е светът да бъде плашен. С глад, с войни, със смърт, с унищожение на природата, с какво ли не! Човекът се страхува и страхува.

Млякото е изключително вредно! Направо отрова! (Рисът се подсмива). Житото е вредно, страшно и опасно! Месото е адски опасно! Тютюнът, това хубаво растение, е адски вредно нещо! Конопът - също! Животът също е много опасен, защото неминуемо води до смърт! Сексът е опасен! Дишането - също...

Всички тия постановки са мозъчни творения, да знаеш! С тях мозъците целят в един момент хората да осъзнаят, че мозъкът е страшно вреден тумор и масово да започнат да го отстраняват оперативно! "Осъзнаят" е в кавички.

И ще дойде денят, в който мозъците ще го постигнат това "осъзнаване" в хората. Ще започнат масови отстранявания на мозъци. И мозъците най-сетне ще се освободят от своите вековни поробители - човеците.

...

01.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа