Показват се публикациите с етикет власт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет власт. Показване на всички публикации

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

ШЕСТАТА РАСА


Или Властта е Информацията

Преди повече от десет години във „Вселената в орехова черупка” лукасовият професор Стивън Хокинг, уж между другото, споменаваше и по колко книги ще се издават всеки ден по наше време, т.е. днес. Количеството беше необозримо! Това отдавна не е тайна или нещо ново за никого. Смисълът и контекстът на това споменаване беше да се посочи и по възможност – определи – главоломното увеличаване на информацията, и как става все по-невъзможно и по-невъзможно един човек да успее да „обхване” цялата информация, свързана дори само с неговата област на професионално действие. (Или каквото и да е лично действие).

В тази връзка, понеже отдавна разглеждам странния феномен, че днес в цивилизованите общества вече няма гонени от властта творци, и че всеки може да си говори, пише, рисува, снима, композира и т.н. всичко, каквото си иска; та, в тази връзка постоянно стигам до едно и също „нещо”. Не казвам „извод”, защото това са си само мимолетни мисли, и извод звучи твърде обвързващо и ненужно сериозно.

Стигам до „прозрението”, че днес няма нужда да се гори демонстративно цялото творчество на даден творец – учен, писател, художник и пр. – не само, защото самото „горене” вече е несъстоятелно, поради безбройните електронни носители, софтуер и сателити, а и защото самото „КОЛИЧЕСТВО ИНФОРМАЦИЯ” е такова, че то самото стопира и не дава възможност на отделния човек да се запознае с него. Огромното количество „информация” един вид, подпомага властта. Защо я подпомага ли? Защото е видно, че властта в цивилизованата част на света е една и съща от поне 300 години. Т.е. информацията и научно-техническият прогрес не са помогнали на никого да „смени властта” – грубо казано. Мислим, че сме свободни, но всъщност не сме. Достатъчно е да се опитаме да „вземем властта” – моментално ще има отпор! И то сериозен. На живот и смърт. Вече не е от значение дали хората са просветени, т.е. дали са грамотни и знаещи – защото никой вече не може да бъде енциклопедист. И съответно – глобалист. И дали знаеш, че структурата на системата е порочна, или не знаеш – е все едно. Системата си действа – и това е. Всички сме, пак грубо – „коне с капаци” – огромната „ИНФОРМАЦИЯ-ВЛАСТ” не ти дава да бъдеш нещо друго. Разбира се, глупаво е да се хвърлят обвинения към нещо „безлично”, а и към „личности” – също. Това, което пиша не е обвинение – просто опит за обяснение на „наложената” ни действителност. Без претенции за меродавност или каквото и да е друго.

И личният ми, все пак, извод, от медитациите на тази тема: за да сме в краЙк с количеството „информация-власт”, т.е. за да спре информацията да служи на властта, а да започне да се ползва ефективно от всички човешки и други същества, са ни необходими напълно нови средства за възприятие и за анализ на постъпилата информация. Възможно е хора, развили тези нови, вярвам, заложени у всеки, средства, да са тази, така очаквана и лелеяна „шеста раса”. Всичко е възможно!

...

...

19.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

За властта, информацията и конспирациите


Заглавието е гръмко и претенциозно, но нямам претенции за някаква изчерпателност в тези необятни области - просто ще изпиша няколко напълно очевидни неща за властта и информацията.

За конспирациите ще се огранича с нашумялото в конспиративистките среди в последно време "масово очипяване на населението". Страхувайки се от слагане на физически чип в тялото, конспиративистът де факто признава, че в момента, бидейки без чип, той е напълно свободен. Само че той не осъзнава това свое признание, а продължава да твърди, че не е свободен и че "други" владеят и дирижират живота му. Е как става така - хем няма чип и е напълно волен "електрон", хем не е свободен? Конспиративистът е прав в този, сътворен от него, несъзнателен парадокс. Защото, ако всички бяха така свободни, нямаше да бъде никакъв проблем да се смени/завземе/промени властта и структурата на човешкия свят, така щото всички да бъдат доволни и щастливи - умни, решителни, добронамерени и можещи хора - колкото щеш! (И то не само хората да бъдат щастливи - независимо че ние почти винаги имаме навик да пренебрегваме всичко останало на планетата, то си съществува, и без него нас също нямаше да ни има.)

Ако стандартният човешки индивид се опита да свали властта, или да започне от нулата да се занимава с дейности, забранени от властта, но носещи големи печалби, то този индивид ще види, че веднага ще бъде спрян - от същата тази власт. Дори да се опита да мине в нелегалност, да се покрие из гори и пещери - пак ще бъде спрян. Този въображаем индивид няма чип, но, независимо от това, властта лесно ще го хване и спре. Този човек може да иска да натрупа капитали, с които да се грижи за всички деца-сираци и самотни старци по света - той може да не желае да трупа власт и пари за себе си - това няма значение, пак ще бъде спрян, щом не е "от властта" (формална или неформална). Т.е. дали имаш чип или нямаш - не е от значение - контролът си го има и далеч не можеш да правиш каквото си искаш. Интересно нещо са и човешките писани закони. Доколкото ми е известно, нито едно друго същество на планетата ни няма писани закони - и въпреки това съществата си живеят в своите си общества. Кога е станало така, че човекът е спрял да разбира по рождение "природния закон" и се е наложило сам да си го определя, пише и налага? Не мога да отговоря на този въпрос, но мисля, че в него е замесена "информацията"

Затова - засега стига толкова с конспирациите, а малко за информацията. Пропаганда, реклама, информация... Всеизвестно е, че тоталитарните обществени системи от век-два са висши организации, подаващи на масовия гражданин едностранчива информация от една страна, и спиращи достъпа му до другите страни на информацията - от друга. При такъв вид "оинфорМАЧКВане" няма как гражданинът да е с широки възгледи и да осъзнава, че живее на една и съща планета с - например - въображаемия враг. (Обичайте враговете си! - Христос). И ако този гражданин реши да унищожи с ядрено оръжие врага си - и той самият няма да има къде да отиде, нито какво да яде и да пие след ядреното нападение - дори да си е построил цял изкуствен свят под Земята... Всичко ще е изтровено и съсипано - дърветата ще мутират и ще престанат да произвеждат кислород, примерно...

В противовес на тоталитарните системи, има и демократични (свободни) - те пък подават всякаква информация. Вярна, невярна, противоречива. Гражданинът не знае на какво да вярва, не знае кое е истинското - става страхлив, параноичен и стресиран. Такъв вид граждани също се управляват много лесно - достатъчно е властта да спре да подава противоречиви информации за "врага", и да ги унифицира, т.е. хората навсякъде да виждат и четат едно и също нещо за някой си "враг" - гражданинът ще глътне тези "истини" като топъл хляб и ще ги приеме за абсолютната истина. Разбира се, добре е да се подчертае, че и в тоталитарните, и в демократичните общества, информацията, която се подава към народа и му влияе, винаги произлиза от установени и уважавани институции. Властта е създала и държи тези институции. Това като че ли често убягва от хорското внимание и съзнание. Невъзможно е например някой скитник-отшелник, говорещ на пазара, да повлияе на хората - дори да казва истини, спуснати директно от Бога-Отец.

Такъв е бил Христос, и знаем какво е станало с Него и как после се е развило човешкото общество.

...

14.11.2013г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 9 ноември 2013 г.

Ти си това, което вярваш


Това е една от безбройните модификации на йогийското "ти си това, което ядеш". Населявайки единна Вселена и бидейки самата Вселена, ние няма как да бъдем нещо различно или отделно, но това не пречи на илюзиите, които са едни от най-силните неща в света, да замъгляват образа на единството.

Вярата е една от най-великите Сили. Така, де - всеки, който вярва в теб, де факто е под твоя власт. Вярваш ли в злото - то те владее. Ако не вярваш в себе си - няма страшно! Все в някого ще повярваш - и той ще те ръководи и владее след "акта на вярата".

Интересно е какво става, ако вярваш поравно в доброто и в злото. Това, вероятно не е баланс, не е хомеостаза. Възможно е това да е точно състоянието, при което започва борбата между тях. Може също така дуализмът, дуалността, да е точно тази привидна "поравност" и съответстващата й борба за надмощие.

Но не за това ми е думата. Искам да обясня - макар да знам, че това е невъзможно - като как точно "ти си това, което вярваш". Ще го обясня чрез "ти си това, което ядеш". За да ядеш нещо, ти първо задължително трябва да вярваш, че това нещо става за ядене, че е безопасно и дори - полезно. Писала съм и друг път - в наше време никой не прави химически анализ на всяка една своя хапка и глътка, преди да ги погълне. Ние просто вярваме, че това, което ни казват, че става за ядене, наистина става. И ядем на вяра. Значи - първо е вярата и после - яденето. Ако наистина "ти си това, което ядеш" - то се подразбира, че преди да станеш това, което ядеш, ти си приел да си това, което вярваш. Разбира се, това е майтап.

Интересно е и още нещо - почти никой никъде вече не пише, не представя и не рекламира света като прекрасен. Отвсякъде се носят само лоши неща за този наш свят. Схематично, ние вярваме на написаното. Ние сме това, което вярваме.

...

09.11.2013г. Аеиа

петък, 28 юни 2013 г.

Бълнуваници на Космическия Нострадамус (от орбиталната лудница)


Казват, че "няма утре" и че има "само сега". Стоя си в орбита около Земята, като сущий сателит, и се чудя как е възможно да има "едно единствено сега" върху кълбо. В една част на кълбото "сега" е 10:00 часът, в друга част, по "същото време", е 23:00 часът.

За едни "сега" е слънчев ден, за други - слънчевият ден е тъмна звездна нощ. За олигарха-космополит "сега" е целия свят, за умиращите от глад дете и старец "сега" е липса на целия свят и осезаемо усещане за живота, който някак все убягва (прости ми, Господи!).

Казват - "историята се пише от победителите". Езикът никога не лъже. Няма такова нещо "история". Всъщност, има, но е само писмена. Нещо, не по-различно от увлекателен булеварден роман. Но прието за вярно, за "учителка на живота". Историята е обратното на Коржибското "картата не е територията". Знам, че говоря от лудницата, затова мога да кажа - историята е карта, обявена за реална територия. А всъщност - напълно ограничена лъжа. Защото животът не може да влезе в такава рамка. И не само историческа - и биологическа, и физическа, и социална, и психическа. Животът е нещо с главно "Ж". Нещо доста по-голямо от всички, породени на Земята представи, за да може да бъде вкарано в една от тях и дори в набор от хиляди представи.

Тежки са условията на планетата Земя. За да оцелееш физически, са необходими много материални средства. И сякаш цялата "история" се върти около това кой да владее всички тия средства. Има царе, те държат всички богатства, после главите им падат, и богатствата се вземат от други. Които вече не се наричат царе, но това е без значение.

Един конкретен пример. Социалистическият блок, формиран през 20 век, беше под оксиморонното мото "диктатура на пролетариата". Когато този блок се разпадна, "пролетарските" водачи се възродиха - сущи феникси - вече като олигарси. По времето на соца те владееха неформално богатствата, след него - вече съвсем формално. И обединено с доскорошните "врагове" - капиталистическите олигарси.

Населението на Земята расте, независимо от трудните условия. В досегашната позната "история" няма данни да е било толкова много, 8 милиарда. Огромен брой от тях живеят в абсолютно нечовешки условия. Живеят така тия, от които няма никаква икономическа изгода, т.е. хората, които не могат да бъдат използвани за повишаване на "контролния пакет" богатства, държан от владетелите на света.

Нали пиша от лудницата, мога да кажа, че има един Шегаджия, който, гледайки алчността човешка, нарочно започна да изпраща на Земята все повече и повече души - иска да види как ще се справят с такава конкуренция и "какво ще стане накрая" - дали алчността ще бъде победена, или ще възтържествува.

Виждам "Рога на Изобилието". Държат го хората, владеещи света. Другите им се кланят, работят им (защото иначе са убедени, че ще умрат от глад) и твърдят, че има само "сега". Рогът на Изобилието, Свещеният Граал, и други разни такива нещица - те са едно и също нещо - онова, обединяващото, около което се върти цялата "история" на човечеството.

...

P.S. Напуснах замалко земната орбита и сега съм на оздравителен полет към Плутон (летя, щото не ми се минава през чревоядина, няма да усетя пътя и няма да имам файда от него, т.е. той няма да е оздравителен). Все пак да кажа, че Рогът на Изобилието е невидим, защото е твърде цялостен (холограмен, холистичен). Същото е и с Врага. Човечеството е поставено пред невидим Враг. Бори се срещу нещо, ама като не знае какво е то - ми не знае!

28.06.2013г. Аеиа

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Защо днес няма творци-дисиденти?


Нямам абсолютно никакви претенции за изчерпателност по темата, нито за каквото и да било друго - в съвременния медийно-квантов свят информацията е храна, с която всеки - желаещ или не - преяжда ежесекундно, и от това следва оттеггляне на кръвта от определени органи и насочването й към други, характеризиращи се с пълно отсъствие на пораждаща мисъл физиология. (Извинявам се за длъжкото "изречение" - слагам го в кавички, защото реално това не го изричам, а го пиша).

Та, да довърша горното изречение-неизречение. Нямам претенции за изчерпателност, защото такова нещо не съществува в квантовия свят. Който каже, че е изчерпал всичко по дадена тема - заблуждава се или просто се е изгубил в "некой квант".

И така, Властта свири своята "симфония на метаморфозите"...

Преди има-няма петдесет години, може би поради липса на "масова информация" и нейните средства, основно хората на изкуството са определяли мисловните нагласи на народонаселението. Например - някоя власт е порочна и лоша, но хората си я обичат и търпят. Идва един писател и им "отваря очите". Съответно той бива гонен и репресиран от властта, понякога и до бързо физическо унищожаване на същия. (В квантовия свят няма такова понятие, но това е без значение).

Защо ли днес "хората" си знаят всичко и никой с нищо не може да ги учуди? Да, може би заради наличието на масова преса и изобщо - медии, които имат право да си пишат каквото си искат - и "против" властта, и "за" нея. Е, всъщност журналистите - това са единствените представители на "пишещото братство", които все още тук-там са репресирани, гонени и унищожавани. Но това става изключително рядко.

Иначе, какво ново да каже даден автор, бил той писател, сценарист, художник, драматург, а и лекар, архитект, инженер, композитор или физик? Изкуството влияе на различни нива и "центрове" на човешкото съзнание. Но в среда на неограничена и безкрайна информация, и възможност да се узнае пряко какво ли не (независимо дали истинна информация или неистинна), смисълът от влиянието на изкуството е сведен до под абсолютната нула. Всъщност, не е точно така - влияещо изкуство има. Въпросът е на какво влияе, кои "копчета" натиска. Оттам - наречената у нас повсеместна "чалгаризация", а в по-голям мащаб - просто свеждане на човека до най-прости физиологични процеси. Имам предвид - масово влияещото днес изкуство не застрашава по никакъв начин властта, защото действа на споменатото ниво. (Физиологията и нейното задоволяване - издигнати в култ! Няма проблем! Това поражда само повече и повече потребление и по-голяма нужда от запълване на времето на народонаселението с труд, но не творчески и градивен, а труд, който води единствено до задоволяване на растящите физиологични потребителски нужди). От друга страна, съществуващото и генерирано ново изкуство, което влияе на по-горни съзнателни нива - то всъщност не влияе, защото "медиите" са ги казали всички тия неща, макар и не в литературно-художествена форма.

Може би съвременната "власт" е приела и прилага на практика една основна "християнска" ценност - "не отвръщай на злото със зло". Ама, разбира се! Народът ще бъде изключително доволен, когато види, че някой силен поет е писал песен срещу тебе, а ти му се усмихваш и не му правиш нищо лошо. Дори напротив, често най-изявените хора на изкуството са "във властта" - съветници на премиери, президенти и прочие... Тук не е нужно да се споменава кои днес са меценати.

Е, как народът да не обича и толерира такава човечна власт? А тя че е изключително хитра - хитра е. Защото, когато направиш информацията свободна - освобождаваш сам себе си. Така щото, дори и ЦРУ да излезе с всесветовно официално и подплатено с много доказателства изявление, че някой си "отговорен другар" е голям престъпник, то "народонаселението" ще приеме тази информация, ще повярва в нея, но ... дотам. Преяждането с информация пречи на генерирането на каквито и да са действия, в това число и на възникване на каквато и да е рационална мисъл (щото преди "действието" винаги е мисълта - тя го поражда и е неразделна част от него - в "квантов" аспект).

Както споменах по-горе, изкуството въздейства не само на "голото рацио", а и на различни други "части" от съзнанието. Звучи налудничаво, но има вероятност пренасищането с истинно-неистинна информация да спира достъпа на влияние до "висшите съзнателни части", и да свежда човека до обикновена физиология, позволявайки въздействие само на "низко" изкуство. Не че физиологията е просто нещо, и не че някои адепти не я владеят, но за основната маса хора тя е "дар", даден свише, за който не трябва да мислят и да го поддържат. (В кръга на лудостта - ми то затова има и смъртност! :))) И единственото, за което може да мисли човека, свързано с физиологията, до която го свежда въздействащото изкуство, е "като как да направи тази физиология още по-приятна".

Висшето изкуство, което би следвало да въздейства пряко на "центъра на будността", не може да стигне до този център, поради "свободната информация".

"Е, тогава защо да гоня и тормозя твореца, който насажда подсъзнателни, надсъзнателни и свръхсъзнателни мисли срещу мен?" - си казва Властта и оставя творците да си действат и да "информират" на воля. Защото, ако го подгони, току-виж това действие възбуди "центъра на будността" у човечеството.

(Горното, разбира се, не се отнася до човечеството - а основно до т.нар "християнски общества")

...

P.S. Всъщност, "принципът" изглежда ясен: подай две противоречащи си една на друга информации, и двете - произлизащи от достойни за доверие източници и твърдящи, че "те са единствената истина"! При този смислов сблъсък, съзнанието не изпада в дзен-просветление, а просто изчезва. И не са ни нужни "мъченици" и "икони"...

...

20.06.2013г. Аеиа

събота, 18 май 2013 г.

Власт без Вяра не може


"Вяра", "верен", "вярно", "вярвам", "вярност" - все думи, основани на един и същ корен, на едно и също "нещо".

Кое ли е това "нещо"? Може би - твърде велико, многомерно и обхватно, за да има дума и за него в условно проявения свят.

Каквото и да си говорим, Вярата е велика Сила. Не само по отношение на религията, мистиката, висшето съзнание и прочие нематериални и без видима проява неща.

Защото властта, най-обикновената - финансова и политическа - съществува, понеже хората имат вяра, вярват в нея. Вярват на тези, които ги ръководят. Вярват, че така трябва да бъде. Вярват дори в абсурда, че светът не може да съществува без пари...

Нищо не става без вяра. Доверието е производно от вярата - то е нещо като нейна конкретна изява. Но тук искам да напиша няколко думи за вярата и вярното.

Не знам кога е станало така, че "вяра" и "вярно" са приети за съвсем различни едно от друго неща.

За "вярно" е възприето това, което съвременната наука е доказала, че е истинно - грубо казано. Във вярното не е нужно да се вярва - според сегашните масови парадигми, трябва да вярваш, т.е. да имаш вяра, само в това, което не може да се докаже по научен път. Разбира се, трябва да има вяра и в истинността на доказването и доказателството - но ако се отплесна натам, няма да има край и ще излезе, че винаги стигаме до необходимостта от наличие на вяра. Затова приемаме, че научното доказателство е прието за абсолютно истинна аксиома, която не изисква вяра.

Под "вяра" се разбира психично състояние-действие, което те кара да възприемаш явленията за истинни, без да е необходимо те да са наистина такива.

Защо са толкова различни смислите на "вярата" и "вярното"?

В кръга на майтапа, най-вероятно защото Езикът си играе с нас, както си иска. А защо си играе ли? Може би с цел да ни подскаже колко "мека глина" е съзнанието.

Но някъде там, общият корен на "вяра" и "вярно" подсказва някои неща.

Неслучайно и Христос говори за "вярата":

.

17:14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

17:15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

17:16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.

17:17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

17:18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

17:19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

17:20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

(Евангелие от Матей)

.

Най-вероятно "вярата" е нещо съвсем различно от това, което е възприето по нашите ширини. Може би думите "верен", "вярно" са смислово по-близки до това, което е "източникът". Но каквото и да е, велика сила е - светът ни се върти, благодарение на вярата, без значение, че масово не знаем "що е това".

...

18.05.2013г. Аеиа